О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№
............../…………..…...2018
г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, V - и състав, в закрито
заседание, проведено на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА
ДРИНГОВА
МЛ.С.
МИЛЕНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия М. Николова
въззивно гражданско дело № 235 по описа за 2018
г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Ж.С.Ж.
и С.Ж.К., чрез адв. С.С.,
срещу решение № 146/27.09.2017 г., постановено по в. гр. д. № 945/2016 г. по
описа на Районен съд – Девня, с което е отхвърлен предявеният от Ж.С.Ж. и С.Ж.К.
иск за делба на недвижим имот, представляващ реална част от УПИ I – 150 в квартал 26 по плана на с. Калиманци, обл. Варна, с площ от 463 кв.
м., находящ се в землището на с. Калиманци, общ. Суворово, обл. Варна, одобрен
със Заповед № 2011/16.12.1987 г., при граници и съседи: на изток останалата
част от УПИ I – 150 от квартал 26, на запад улица, на север
останалата част от УПИ I – 150 от квартал 26 и на юг УПИ VIII – 150 от квартал 26, защрихована със жълт цвят на скицата, находяща се на
лист 49 от дело № 945/2016 г. на РС – Девня, приподписана от съда и
представляваща неразделна част от съдебното решение. Със същото съдебно решение всяка от страните в производството е осъдена да
заплати, съответна на дела си, част от дължимата по делото държавна такса.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че е предявен иск за
делба на урегулиран поземлен имот, като от СТЕ се е установило, че сметките по
регулация са неуредени, поради което съдът е следвало да измени доклада по
делото и да разгледа иск за неурегулиран поземлен имот. Неправилното определяне
на предмета на делото довело до неправило приложение на материалния закон.
Посочва, че е поискано изменение на иска в такъв за делба на реална част от
поземлен имот, като съдът в нарушение на съдопроизводствените правила го приел
за уточнение. При постановяване на решението съдът е обсъждал факти, които са различни
от приетите за правно релевантни в доклада по делото. Навежда доводи за
необоснованост на постановеното решение поради това, че не са събрани
доказателства за уредени сметки по регулация, като съдът кредитирал
заключението на вещото лице в тази част, което не е компетентно да удостоверява
това. По същество моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго,
с което искът да бъде уважен. Прави искане за присъждане на сторените в двете
съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски.
Жалбоподателите са направили следните доказателствени искания: 1) да
бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред Община Суворово, въз
основа на което да се снабдят с друго такова, от което да е видно дали сметките
по регулация са уредени по отношение УПИ I – 150, в кв. 26,
с площ от 760 кв. м. и реална част от УПИ II – 151, с площ от
70 кв. м., находящ се в землището на с. Калиманци, общ. Суворово, при граници:
от две страни улици и останалата част от УПИ II – 151 и УПИ VIII-150; 2) за приемане като писмено доказателство на нотариален акт за
покупко-продажба № 181, том III, дело № 1417/19.12.1996 г. на нотариус
Никитов при ДРС; 3) за назначаване на съдебно-техническа експертиза със задача:
налице ли е техническа възможност за присъединяване на УПИ I – 150, в кв. 26, с площ от 760 кв. м. и реална част от УПИ II – 151, с площ от 70 кв. м., находящ се в землището на с. Калиманци,
общ. Суворово, при граници: от две страни улици и останалата част от УПИ II – 151 и УПИ VIII-150 към УПИ VIII-150 и УПИ VII 150, в кв. 26, по плана на с. Калиманци, общ. Суворово, като вещото лице
посочи площта и лицето на новото УПИ, за което изготви скица.
В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещните страни Д.Г.С. и С.Г.С..
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от легитимирана
страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл.
261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Същевременно, съдът намира, че следва да бъде указано на ищците да
уточнят правния си интерес от делба
на реална част от УПИ I – 150 в кв. 26 с площ 463 кв. м., съгласно
молба, представена в открито съдебно заседание на 21.06.2017 г., доколкото
целта на производството е да се ликвидира окончателно възникналата
съсобственост, както и твърденията си,
че имотът, предмет на предявеният иск, представлява реална част от УПИ I – 150 в квартал
26 по плана на с. Калиманци, обл. Варна, с площ от 463 кв. м., находящ се в
землището на с. Калиманци, общ. Суворово, обл. Варна, одобрен със Заповед №
2011/16.12.1987 г., при граници и съседи: на изток останалата част от УПИ I – 150 от квартал 26, на запад улица, на север останалата част от УПИ I – 150 от квартал 26 и на юг УПИ VIII – 150 от квартал 26, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че НА № 89, том XI, дело № 4226 от 1974 г. по описа на нотариус Стефан Попов при Районен съд
– Варна легитимира страните като собственици на целия недвижим имот, представляващ
по действащия регулационен план УПИ I – 150 и реална част от УПИ II-151 с площ 70 кв. м. Следва да бъде уточнено още обстоятелството дали първоначално посочените 70 кв. м. от УПИ II-151 са в границите на правото на собственост на поземления имот, признато
с НА от 1974 г., както и дали същите са придадени или отнети по регулация, т.е.
да уточни придобивното основание на тези 70 кв. м. На
страната следва да бъде указано, че при неприложена регулация, имотът, чиято
делба се иска, следва да бъде индивидуализиран по предходен регулационен план,
а при липса на приложен регулационен план по кадастралните му граници.
По
направените от въззивниците доказателствени искания, съдът намира следното:
Според
разпоредбата на чл. 266 ГПК, във въззивното производство могат да се събират
само две групи доказателства. Първата
са доказателства за новооткрити и новонастъпили факти след приключване на
съдебното дирене в първата инстанция и доказателства, които са съществували, но
страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното
дирене в първа инстанция. Втората
група са доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция,
поради нарушаване на съдопроизводствените правила.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално
нарушение, като е оставил без уважение направеното доказателствено искане от
процесуалния представител на ищците за издаване на съдебно удостоверение, по
силата на което да се издаде друго такова от Община Суворово за установяване на
обстоятелството дали са уредени сметките по регулация за процесния имот. Същото
е направено непосредствено след изслушване на заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза за имота и във връзка с заявеното от вещото лице,
че няма данни за уредени сметки по регулация, поради което е следвало да бъде
допуснато от първоинстанционния съд. Това доказателствено искане е допустимо
във въззивното производство на основание чл. 266, ал. 3 ГПК и относимо – за
установяване на релевантни по делото обстоятелства, поради което на въззивниците
следва да бъде издадено поисканото удостоверение.
По
останалите доказателствени искания съдът ще се произнесе след уточняване на
твърденията на въззивниците относно имота, предмет на предявения иск за делба.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 20.03.2018 г. от 14,30 часа, за която дата и час да се призоват страните по
делото.
УКАЗВА на въззивниците (ищци в производството) в едноседмичен срок от
получаване на определението с допълнителна молба, с препис за насрещните
страни, да УТОЧНЯТ правния си интерес от делба на реална част от УПИ I – 150 в кв. 26 с
площ 463 кв. м., съгласно молба, представена в открито съдебно заседание на
21.06.2017 г., доколкото целта на производството е да се ликвидира окончателно
възникналата съсобственост, както и
твърденията си, че имотът, предмет на предявеният иск, представлява реална част от УПИ I – 150 в квартал
26 по плана на с. Калиманци, обл. Варна, с
площ от 463 кв. м., находящ се в землището на с. Калиманци, общ. Суворово,
обл. Варна, одобрен със Заповед № 2011/16.12.1987 г., при граници и съседи: на
изток останалата част от УПИ I – 150 от квартал 26, на запад улица, на север
останалата част от УПИ I – 150 от квартал 26 и на юг УПИ VIII – 150 от квартал 26, доколкото в
обстоятелствената част на исковата молба е
посочено, че НА № 89, том XI, дело № 4226 от 1974 г. по описа на нотариус
Стефан Попов при Районен съд – Варна легитимира
страните като собственици на целия недвижим имот, представляващ по
действащия регулационен план УПИ I – 150 с площ 760 кв. м. и реална част от УПИ II-151 с площ 70 кв. м. Следва да бъде уточнено още обстоятелството дали първоначално посочените 70 кв. м. от УПИ II-151 са в границите на правото на собственост на имота, признато с НА от
1974 г., както и дали същите са придадени или отнети по регулация, т.е. да
уточни придобивното основание на тези 70 кв. м. УКАЗВА, че при
неприложена регулация, имотът, чиято делба се иска, следва да бъде
индивидуализиран по предходен регулационен план, а при липса на приложен
регулационен план по кадастралните му граници.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение, с което въззивниците
Ж.С.Ж. и С.Ж.К., чрез адв. С.С.,
да се снабдят с друго такова от Община Суворово, в което да е посочено дали
сметките по регулация са уредени по отношение УПИ I –
150, в кв. 26, с площ от 760
кв. м. и реална част от УПИ II – 151, с площ от 70 кв.
м., находящ се в землището на с. Калиманци, общ. Суворово, при граници: от две
страни улици и останалата част от УПИ II – 151 и УПИ VIII-150, след внасяне на държавна такса от 5 лева в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВОС на основание чл. 23 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен
способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство. При
спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца, респективно
страните ще заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията
страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на
спора, като там може да им бъде помогнато за постигане
на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните
могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния
спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е доброволно, като
процедурата се развива пред трето неутрално и безпристрастно за спора лице – медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4
, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните
могат да заявят с подаване на заявление, на тел. 052 623 362, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в медиация.
УКАЗВА
НА страните и техните процесуални представители, че в съдебно заседание следва информират съда за
участието си в процедура по медиация или причините за невъзможността от такова
участие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.