№ 4091
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20231100109629 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД - за разваляне на
договор за издръжка и гледане, съединен с евентуален иск по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от
ЗЗД – за прогласяване на неговата нищожност поради липса на основание, двата
кумулативно съединени с иск по чл. 55 от ГПК за връщане на имота, предмет на
договора.
Ищецът С. Х. твърди, че е единствен син и наследник на починалата Е. М.С.,
починала на 03.07.2022 г. През октомври 2021 г. здравословното състояние на
майка му започнало да се влошава, при което ищецът изразил желание тя да живее
при него. Твърди, че майка му разполагала с доходи да се издържа сама – след
смъртта на баща му получавала пенсия в размер на 2 583 евро, изплащана от
Люксембургския национален пенсионен фонд. Били й предоставяни грижи от
болногледачка на име С., чиито услуги били заплащани от пенсията на майка му.
На 17.11.2021 г. ответникът А. Е. А., праплеменик на майка му, действащ лично и в
качеството си на неин пълномощник, прехвърлил сам на себе си недвижим имот
апартамент № 13, находящ се в гр. София, район Младост, ж. к. „*******, бл.
******** срещу задължението за издръжка и гледане на последната. Твърди, че
ответникът не изпълнявал задълженията си, а прехвърлителката нямала нужда от
1
гледане и издръжка. Ответникът работел в Бургас и дори не можел да присъства
физически, където живеела прехвърлителката. Поради това иска развалянето на
договора, а с оглед краткия период между сключване на договора и смъртта на
прехвърлителката иска прогласяване на неговата нищожност поради липса на
основание, както и връщане на имота. Претендира разноските по делото.
Ответникът А. Е. А. оспорва изцяло предявените искове по основание.
Посочва, че е изпълнявал в цялост задълженията си по договора, като се е грижил
за леля си Е. С., заплащал нейните разходи, осигурявал й спокоен живот,
задоволявайки всичките й нужди, както лично, така и чрез майка му и нейните
близки, на които заплащал. По отношение на предявения евентуален иск за
нищожност сочи, че смъртта на Е. С. била внезапна, тя не страдала от никакво
заболяване, нито пък имала някакви оплаквания към момента. Моли за отхвърляне
на исковете и претендира сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Няма спор по делото и от представеното удостоверение за наследници се
установява, че ищецът е единствен наследник /син/ на Е. М.С., починала на
03.07.2022
Не е спорно и това, че на 17.11.2021 г. Е. М.С., от една страна, и ответникът
А. Е. А., от друга, са сключили договор, обективиран в Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 65,
том VII, per. № 18453, д. № 1142/2021 г., по описа на Нотариус № 785 на НК при
СРС, по силата на който Е. С. прехвърлила на ответника недвижим имот –
апартамент в гр. София, район „Младост“, ж.к. ********, блок ********,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4083.203.5.13, срещу задължението му да поеме лично и непосредствено
гледането и издръжката й, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е
водила до момента, докато е жива. В договора е вписана клауза, според която в
случай, че приобретателят изпадне в невъзможност да предоставя лично гледането
и издръжката на прехвърлителката, то той се задължава да осигури трето лице,
което да изпълнява задълженията до отпадане на причината за невъзможността.
При сключването на договора прехвърлителката е била на 83 години и макар
в напреднала възраст, не е имала проблеми с обслужването и здравословното си
състояние. След сключването на договора ежедневието на прехвърлителката не се
е променило, била е посещавана от приобритателя, който й е осигурявал средства,
2
хранителни продукти, развлечения, наел е жена, която да се грижи непрекъснато за
нея /св.Д./, като няма доказателства до смъртта на Е. С. през 2022г.,
прехвърлителката да е изразявала недоволство от това, което е получавала, да е
искала повече и по-конкретни грижи и издръжка.
Напротив – от показанията на разпитаните по делото свидетели С. С. Д. и
С.Р.П., чиито показания съдът кредитира в частта, в която пресъздават лично
възприетите от тях релевантни за делото факти се установява, че през 2019 г. Е. С.
се върнала от София и заживяла в Златоград, като св.Д. била наета от ответника от
2019 г., за да се грижи за нея, тъй като ответникът работел в друго населено място.
Свидетелите установяват, че независимо от това, ответникът ежеседмично
посещавал прехвърлителката, предоставял й следства, заплащал възнаграждението
както на св.Д., така и разходите за телевизия, телефон, за поддръжка на общите
части на сградата, за ремонт, за почистване /така св.П./, купувал храна
ежеседмично. Установяват освен това, че до смъртта си, настъпила внезапно, Е. С.
била напълно адекватна, здрава, нормална, вярваща, спокойна и контактна жена.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
По исковете с правна квалификация чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД
За да възникне предявеното потестативно право на ищеца да иска
развалянето на договора за прехвърляне на процесния имот срещу поето
задължение за гледане и издръжка, следва в обективната действителност да са
проявени следните материални предпоставки: 1. наличието на действително
облигационно правоотношение по алеаторен договор за прехвърляне на право на
собственост върху имот срещу поето задължение за гледане и издръжка; 2.
приобретателят по договора виновно да не е изпълнил поетото договорно
задължение за гледане и издръжка, като неизпълнението не трябва да е
незначително с оглед интереса на кредитора /арг. чл. 87, ал. 4 ЗЗД/ и 3. кредиторът
да е оказал необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на поетите от
него правни задължения по процесния ненаименован договор.
В тежест на ищеца е да установи наличието на процесния договор, както и
настъпилото правоприемство с прехвърлителя, т. е. качеството си на наследник.
Ищецът, в качеството си на наследник, е активно процесуално легитимиран
да претендира развалянето на договора за прехвърляне на процесния недвижим
имот срещу поетото към неговата праводателка насрещно непарично задължение
за гледане и издръжка. Същият е действителен и е породил целените от страните
правни последици.
3
При прехвърлянето на правото на собственост върху обекта, предмет на този
алеаторен договор, възниква изискуемостта на насрещното правно задължение за
приобретателя – трайно, постоянно, със собствени усилия да извършва действия по
обгрижване на прехвърлителя и да му доставя необходимата за неговото нормално
битово и социално съществуване издръжка. Тези две правни задължения – 1/ за
гледане и 2/ за издръжка, дори и да възникват от един правопораждащ факт, са
отделни, макар и паралелни и взаимообвързани, поради което ако не бъде
изпълнявано някое от тях точно в качествено, количествено или темпорално
отношение, кредиторът, респ. неговият наследник може да упражни възникналото
в неговия патримониум преобразуващо право с едностранно волеизявление да
прекрати с обратна сила процесния двустранен договор – по съдебен ред, чрез
предявяване на конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да
установи по несъмнен и категоричен начин изпълнението на задължението си по
договора. Ищецът не е длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението.
Доколкото договорът за издръжка и гледане е ненаименован такъв, то обемът
и съдържанието на поетите задължения с него следва да се определят от
постигнатото между страните съгласие, като при тълкуването на волята на
страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са
уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата
необходима издръжка и всички необходими грижи /в този смисъл Решение № 343
от 26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003 г., II г. о. на ВКС, Решение № 26/06.02.2009 г.
по гр. д. № 5524/2007 г., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 70/05.07.2011 г. по гр. д. №
612/2010 г. на ІІІ г. о. ВКС, Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. ІV г.
о. на ВКС/. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като
„издръжка и гледане“, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски,
дрехи и други според нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможността му да
се издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето,
хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и
възможностите му да се справя сам /виж Решение № 20/22.07.2015 г. по гр. д.
№1853/2014 г. IV г. о. на ВКС/.
Длъжникът по договор за гледане и издръжка поема задължение, което
изисква от него трайно поведение – гледането и издръжката трябва непременно да
продължат до смъртта на прехвърлителя – кредитор. Следователно престацията,
която се дължи, взета в своята цялост, е продължителна. Изпълнението трябва да е
ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично /Решение №
4
633/01.07.2002 г. на ВКС по гр. д. № 944/2001 г., на ІІ г.о., Решение №
293/24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 491/2008 г., на I г.о., Решение №
165/01.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 71/2009 г., на III г. о./. Задължението е
неделимо, поради което е недопустимо да се дели по обем и на периоди /Решение
№ 412/30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1512/2998 г., на I г.о., Решение №
95/12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 699/2009 г., на IV г.о./.
Освен това длъжникът по задължението за гледане и издръжка трябва да
достави на кредитора непосредствено задоволяване на неговите нужди, или дължи
гледане и издръжка в натура. Натуралната престация на приобретателя включва
всички действия по осигуряване на нормален бит и домакинство, здравословно
състояние и лична хигиена на прехвърлителя, както и такава с нравствен елемент –
уважение, внимание. Обемът на задължението за издръжка зависи от нуждите на
прехвърлителя, тя се дължи в пълен обем, независимо от това, че прехвърлителя
разполага и със свои средства и би могъл да се издържа от тях.
В случая страните са уговорили задължението за издръжка и гледане, без да
конкретизират изрично в какви действия ще се състои то, с оглед на което
издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според
нуждата на прехвърлителката, полагане на грижи за нейното здраве, хигиена,
домакинство според нуждата й, като е описано, че приобретателят „следва да й
осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, докато е жива“.
Страните изрично са уговорили, че „В случай, че приобретателят изпадне в
невъзможност да предоставя лично гледането и издръжката на прехвърлителката,
то той се задължава да осигури трето лице, което да изпълнява задълженията до
отпадане на причината за невъзможността“. Релевантно при преценката
изпълнявани ли са поетите от ответника задължения е и обстоятелството какъв е
бил обичайният живот на прехвърлителката – от значение е стандартът й на живот
към момента на сключване на договора и налице ли е промяна в нуждите й след
този момент. При изпълнение на непаричното задължение следва да се задоволят
обичайните битови и социални нужди на праводателката, съобразени с нейното
здравословно състояние, респ. с възрастта й.
От всички, събрани по далото доказателства съдът приема за установено, че
към датата на сключване на договора прехвърлителката, макар да е била в
напреднала възраст, е била в добро здравословно състояние /твърденията на ищеца
в противната насока останаха неподкрепени с доказателства/, способна да се грижи
сама за задоволяване на ежедневните си нужди. По делото не са събрани
доказателства за наличието на спацифични такива, което да е следвало да бъдат
5
задоволени. Нещо повече – установено е по делото, че праводателката е била човек
с добри материални възможности, макар и пенсионер.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че след
сключване на договора, ответникът е полагал грижи за прехвърлителката, като й е
осигурявала храна, средства за издръжка, развлечения. В изпълнение на поетото с
договора задължение, доколкото ответникът е бил в обективна невъзможност да
живее съвместно с прехвърлителката, същият е осигурил /наел/ лице, което да се
грижи за нея, а доводите на ищеца във връзка с неизпълнение на задължението за
съвместно живеене се явяват неоснователни. Поради това съдът прие, че
ответникът е изпълнявал задълженията си по договора според желанието на
прехвърлителката и доколкото същата е била склонна да приеме предлаганите
издръжка и грижи.
Предвид това и доколкото не се установява прехвърлителката да е имала
нужда от издръжка и полагане на грижи с по – голям интензитет, съдът приема, че
ответникът е изпълнил задълженията си по сключения договор в цялост.
Ответникът доказа /с кредитираните свидетелски показания/ изпълнение,
отговарящо по обем и качество на уговореното в процесния договор, поради което
не е налице неизпълнение на договорното задължение от ответника, респ. в полза
на ищеца не съществува потестативното право с едностранно волеизявление – чрез
предявяване на конститутивен иск, да развали процесния двустранен договор за
прехвърляне на собственост върху процесния недвижим имот. Неоснователността
на иска по чл.87 от ЗЗД влече неоснователност и на претенцията по чл.55 от ЗЗД –
недвижимия имот, предмет на договора, не подлежи на връщане. Предявените
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлен.
По предявените при евентуалност искове с правна квалификация чл. 26, ал.
2, пр. 4 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД
В настоящия процес, при условията на евентуалност са предявени искове по
чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане като
сключен при липса на основание – поради настъпила скорошна смърт на
прехвърлителката по сделката и връщането му на ищеца, които следва да бъдат
разгледани предвид отхвърлянето на иска за разваляне на същия договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. 4 от ЗЗД, нищожни са
договорите, при които липсва основание. Основанието /каузата/ на правната сделка
по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, чието наличие законът поставя като
6
условие за действителност на договора, се разбира като типичната правна цел на
страните, която формира волята им да сключат именно този тип правна сделка.
Това е основната и непосредствена цел /правна цел/ на сделката, поради която
същата е извършена, и към която са насочени правните последици от сключването
й, а не мотивите за сключването й. Наличието на основание подлежи на преценка,
като се отчита именно моментът на сключването на договора, доколкото
основанието следва да е налице към момента на постигане на съгласието да бъдат
поети произтичащите от него задължения, респективно да настъпят нейните
типични правни последици.
В случая се касае за особен вид ненаименуван договор, сключен при
условията на регламентираната в чл. 9 от ЗЗД договорна автономия, чиято главна
особеност е неговата алеаторност, произтичаща от обстоятелството, че обемът на
престацията на приобретателя – грижите и издръжката, които той се задължава да
предостави, са изначално неизвестни на страните при сключване на договора,
както с оглед тяхната продължителност, така и с оглед тяхната стойност. Договорът
е алеаторен – престацията на приобретателя не е установена по обем, тъй като
задължението за издръжка и гледане е срочно, но срокът е относително
неопределен, доколкото страните са сключили договор с оглед на едно бъдещо
сигурно събитие /смъртта на прехвърлителя/, което ще настъпи неминуемо, но не е
известно кога.
Предвид посочените специфики на процесния договор, съществено значение
за извършване на дължимата в настоящия случай преценка за наличието или
липсата на основание /кауза/ при неговото сключване, имат обстоятелства като
възрастта на прехвърлителя, неговото общо здравословно състояние, както и
връзката му с приобретателя – от гледна точка на родство или близост, на
полагането на непосредствени грижи от последния, предпоставящи наличието на
предположение или знание у приобретателя за предстоящата близка смърт на
прехвърлителя.
Когато имотът е прехвърлен само срещу задължение за бъдещи грижи при
знанието на приобретателя за предстоящата близка смърт на прехвърлителя,
договорът е сключен, без у него да е налице намерение да изпълнява поетото
задължение по същество, поради което и в този случай договорът е нищожен
поради липса на основание. Според установената по приложението на цитираната
законова разпоредба константна практика на Върховния касационен съд /Решение
№ 569 от 8.03.2011 г. по гр.д.№ 76/ 2009 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 384 от
10.05.2010 г. по гр.д.№ 1190/ 2009 г. на ВКС, III ГО, Решение № 420 от 11.01.2012 г.
7
по гр.д.№ 99/ 2011 г. на ВКС, III ГО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/
нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане поради липса на основание е налице при наличието на
заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след сключване на
договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката
за скорошното настъпване на смъртта на прехвърлителя. Само по себе си
допускането, че прехвърлителят може скоро да умре, не следва да се приравнява на
знание за близка, скорошна и неизбежна смърт, съответно не лишава договора от
основание.
В настоящия случай ищецът, като наследник на прехвърлителката Е. С.,
починала на 03.07.2022 г., оспорва извършената с Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 65, том VII, per. №
18453, д. № 1142/2021 г., по описа на Нотариус № 785 на НК при СРС, алеаторна
сделка с предмет : апартамент в гр. София, район „Младост“, ж. к. ********, блок
********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4083.203.5.13, твърдейки, че смъртта на прехвърлителката е настъпила
малко повече от осем месеца след сключване на сделката, поради което на
практика същата била лишена от основание.
Действително в настоящия случай от извършване на сделката до смъртта на
прехвърлителката са изминали седем месеца и шестнадесет дни. Този срок обаче
сам по себе си не е достатъчен за да обуслови основателност на предявения иск.
С кредитираните свидетелски показания се установява, че
прехвърлителката, макар и да е била в напредлала възраст - 83 годишна, е била в
добро здравословно състояние и не е страдала от заболявания, нехарактерни за
възрастта й. По делото липсва каквато и да било медицинска документация, която
да установява наличието на заболявания у прехвърлителката, които да сочат на
скорошна смърт. От показанията на разпитаните свидетели С. Д. и С. П. се
установява, че до смъртта си Е. С. е била жизнена, подвижна. Смъртта й е била
внезапна – починала в съня си, като към момента на сключване на договора от
17.11.2021 г. прехвърлителката не е била в състояние, което да е предполагало
предстояща в най-близко време нейна смърт, нито това е било известно на
ответника - приобретател.
Необходимо е да се посочи и това, че допускането, че прехвърлителят по
алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и
8
неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от
еквивалентност. Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и
негово недобро здравословно състояние без видими признаци за тежко
здравословно състояние с неизбежен фатален край, както и липсата на неизлечима
болест, то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред,
предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на такъв
договор. Обратното ще означава по формални признаци като възраст или
здравословно състояние да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи
свое имущество, за да си осигури необходимите му лични грижи в критичен за него
момент /така решение № 569 от 08.03.2011 г. по гр.д. № 76/2009 г. на Четвърто
гражданско отделение на ВКС и решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр.д. №
1190/2009 г. на Трето гражданско отделение на ВКС/.
Поради това съдът прие предявения при евентуалност иск за нищожност на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане за неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
Действителността на сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане влече неоснователност на претенцията по чл.55
от ЗЗД, доколкото не е установено неоправдано /без основание/ разместване на
блага, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
По разноските
При този изход на спора, ищецът няма право на разноски. В негова тежест,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се възложат сторените от ответника
разноски – 8 650 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът не
намира основание да намали, доколкото е в рамките на минималния размер в чл. 7,
ал. 2, т. 4 от НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Х., гражданин на Люксембург, роден на
******* г. в Е.-А., със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, срещу А. Е. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Златоград, ул. „*******, искове по чл.87, ал.3 от ЗЗД и
чл.55 от ЗЗД - за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 17.11.2021 г., обективиран в Нотариален акт
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 65,
том VII, per. № 18453, д. № 1142/2021 г., по описа на Нотариус № 785 на НК при
9
СРС, и връщане на имота, предмет на договора, съставляващ апартамент в гр.
София, район „Младост“, ж. к. ********, блок ********, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4083.203.5.13.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Х., гражданин на Люксембург, роден на
******* г. в Е.-А., със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, срещу А. Е. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Златоград, ул. „*******, искове по чл. 26, ал. 2, изр. 1,
предл. 4 ЗЗД и чл.55 от ЗЗД - за признаване за нищожен поради липса на основание
на сключения на 17.11.2021 г. с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 65, том VII, per. №
18453, д. № 1142/2021 г., по описа на нотариус № 785 на НК при СРС, и връщане на
имота, предмет на договора, съставляващ апартамент в гр. София, район
„Младост“, ж. к. ********, блок ********, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.4083.203.5.13.
ОСЪЖДА С. Х., гражданин на Люксембург, роден на ******* г. в Е.-А., със
съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на А. Е. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. Златоград, ул. „*******, сумата от 8 650 лева, представляваща разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10