Решение по дело №930/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуален административен акт, по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба от „Д.-16“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.1, ап.13, представлявано от управителя Д. Д., против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-148-0190597 от 07.04.2025г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности“, Гл.дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Иска се отмяна на оспорената заповед по изложените в жалбата съображения.

Със заповедта, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на Финансите, административният орган наложил на дружеството принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин парфюмерия, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от дружеството- жалбоподател, за срок от 7/седем/ дни и е забранен достъпа до обекта за срока на ПАМ.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и неговите цели. Сочи се, че постановената мярка е несъразмерна, а посочените факти, които ответникът излага като мотиви не са обосновани с конкретни факти. Сочи се, че е нарушен принципа на чл.6, ал.2 от АПК и се позовава на практиката на СЕС /Решение по дело № С-97/21/. Изтъква се и факта, че освен запечатване с процесната ПАМ е наложена и имуществена санкция в размер на 1200 лева. Твърди се, че интензитетът на наложената мярка от 7 дни също е фактически необоснован. Нарушението е първо по ред, а веднага след извършване на проверката и констатиране на нарушението е издаден фискален бон с посочен номер от 24.10.2024г. в 10.32 часа. Оспорващият счита за хипотетични изложените доводи на административният орган, че не се декларират надлежно реализираните обороти, поради липсата на конкретни данни в тази връзка. Иска се, съдът да отмени заповедта за налагане на принудителна административна мярка.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. С представена по делото писмена молба /вх.№ 6828 от 10.06.2025г.- л.70 от делото/ заявява, че поддържа жалбата. Не ангажира нови доказателства. Претендират се разноските по делото.

Ответникът– Началник отдел „Оперативни дейности“–Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, представя пълната административна преписка. В съдебно заседание се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата, като неоснователна. Поддържа теза, според която установеното нарушение е доказано и издадената заповед за налагане на ПАМ е законосъобразна. Счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена, тъй като наложеният срок на ПАМ , а именно в размер на 7 дни не нарушава принципа на съразмерност. Заявява, че издаденото наказателно постановление не е влязло в сила, поради обжалването му по съдебен ред. Заявява, че органът е координирал действията си издавайки както процесната ПАМ, така и обжалваното НП и в този смисъл издадената заповед за запечатване на обекта в посоченият срок не противоречи на цитираната практика на СЕС. Иска се жалбата да бъде отхвърлена и в полза на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В приложено писмено становище относно подадената жалба /л.20-23 от делото/ се изтъква, че мярката се издава в условието на обвързана компетентност и органът не може да прецени дали да я налага или не. Твърди се, че обективираните в заповедта мотиви са подробни и обосновават необходимостта от така наложената мярка, както и нейната продължителност. Правомощие на ответника в тази връзка е да определи срока по целесъобразност. В това число, неотчитането на приходите не позволява отчитане на фактически реализирания оборот, като е преценено, че организацията на работа позволява част от този оборот да не се отчита през фискалното устройство. Мястото, където се намира магазина е популярно и посещавано, тъй като е в рамките на магазин „Кауфланд“ в града и е налице възможност за реализиране на високи приходи, предвид непрекъснатия поток от хора. Освен това се предлагат парфюми с голямо разнообразие, включително на продажните цени, които варират от 17.25 лева до 60 лева, ароматизатори за автомобили с цени от 5 до 12 лева, както и за помещение на стойност 19 лева. Предпоставки за реализирания висок оборот е и работното време от понеделник до събота / от 08.30 до 21.00 часа/ и в неделя от 08.30 часа до 20.00 часа. Счита се, че запечатването в срок от 7 дни, който е под средната продължителност /с максимален срок до 30 дни/, съответства на тежестта на нарушението, съответно е съразмерен, противно на доводите на жалбоподателя. Колкото до цитираното решение на СЕС по дело № С-97 от 2021г., заявява, че в изпълнение на законовите си правомощия органът не може нито да прецени коя от двете мерки да наложи, а следва да определи и двата вида, нито може да спре едното производство до приключване на другото, т.е. факта на издаване на наказателното постановление не може да бъде основание да не изпълни задължението си да наложи и процесната ПАМ, респективно не може да спре едно от двете производства, до приключване на другото, поради липса на подобна законова възможност.

След като прецени доводите и становищата на страните, анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ФАКТИ:

На 24.10.2024г. в 10.02 ч. в [населено място] е извършена проверка в търговски обект, по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС- магазин парфюмерия, находящ се на [улица], стопанисван от дружеството- жалбоподател, при която е констатирано, че търговецът не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на наредбата. Извършена е контролна покупка на 1 бр. „парфюм“ в опаковка от 50 мл и е заплатена сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/. Сумата е заплатена в брой от проверяващ инспектор по приходите преди легитимацията, като е приета от В. М., на длъжност „продавач-консултант“. За плащането не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим модел Perfесt S01 с ИН на ФУ: [рег. номер] и ФП № 36737675. Описано е в ПИП, че в хода на проверката е отпечатана и контролна лента /КЛЕН/ на фискалното устройство за процесната дата- 24.10.2024г., от която също се установява нарушението. Сочи се, че същото се доказва и от констатираната положителна разлика от 25 лева между наличните средства в касата, съгласно приложения опис /35 лева/, отразени във ФУ- 0 лева, както и въведена сума в началото на деня- 10 лева.

Констатациите от проверката били описани в протокол (л.41 и сл. от делото), като е съставен и опис на паричните средства „в касата“ към момента на проверката /л.45 от делото/. Видно от съдържанието на ПИП на обекта на процесната дата- 24.10.2024г., са намерени парични средства в размер на 35 лева, от които 10 лева са служебно въведени, т.е. действително е установена положителната разлика от 25 лева, за която и въобще няма спор, че седължи именно на реализираната от проверяващите контролна покупка. Присъстващият работник на обекта изрично е записал, че няма възражения по съставянето на протокола /л.43 от делото/.

След като възприел тези констатации, административният орган издал процесната заповед, в която [жк], ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС наложил оспорената ПАМ. Органът изложил мотиви, относно срока на мярката.

За установеното нарушение е съставен АУАН № [рег. номер]/21.11.2024г. (л.38 и сл. от делото), относим към процесното нарушение за неиздаване на касов бон, както. По преписката е представено и издаденото НП от 07.04.2025г. за същото нарушение /л.34 и сл./

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Процесната заповед е връчена на упълномощено лице на 28.04.2025г. (л.33), а на 08.05.2025г. е подадена жалба /л.4 и сл./ в рамките на законния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл.150, ал.1 от АПК за форма и съдържание, насочена е срещу акт подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, респективно се явява процесуално ДОПУСТИМА. Налице са предпоставките за разглеждане на оспорването по същество, при което съдът констатира следното:

С т.1 от заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. (л.25), на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, изпълнителният директор на НАП определил лицата, компетентни да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Сред тези лица са и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. В този смисъл, издателят на административния акт, заемащ длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“– Пловдив, в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е компетентен административен орган, като за този въпрос по делото и не се спори.

Спазена е и указаната от закона форма – писмена заповед, съдържаща всички изискуеми от закона реквизити, съгласно чл.59, ал.2 от АПК.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на обжалвания акт, тъй като противно на изложеното в жалбата актът съдържа изискуемите реквизити и е мотивиран. Жалбоподателят изразява несъгласие с изложените мотиви, т.е. оспорва същите като надлежни съображения за законосъобразното издаване на ПАМ, но изложената от него теза не означава, че липсват мотиви в административния акт. В тази връзка, съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че липсват мотиви, вкл. относно определяне на срока за наложеното запечатване на обекта, тъй като ясно и конкретно са описани всички факти, на които се основава издадената заповед, както и относимите към тези факти правни норми, съставляващи правни основания за постановяване на заповедта.

По същество, не се оспорва факта, че преди легитимацията на данъчния служител не е издаден касов бон за извършената контролна покупка на стойност 25 лева. Документът се издава към момета на продажбата, поради което евентуалното му последващо издаване след легитимацията на проверяващите по повод извършваната проверка е ирелевантно към установяване на нарушението и последиците от неговото констатиране.

Колкото до мотивите за постановяване на мярката, следва да се отбележи следното:

Безспорно е и обстоятелството, че е установена положителна касова разлика се дължи именно на размера на платената сума при извършена контролна покупка от 25 лева, т.е. след приспадане на служебно въведените в началото на деня 10 лева от общо намерените при проверката 35 лева /фактическа наличност/.

Безспорен е факта, че нарушението е първо по ред, което се установява и от описаните констатации на самите проверяващи по преписката и от съдържанието на заповедта за налагане на ПАМ, респективно на издаденото за същото нарушение НП.

Относно приложението на материалния закон и неговите цели:

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Видно от ал.4 на същата разпоредба условията, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите (Наредбата), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

В разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата е посочено, че лицата, задължени да използват фискално устройство, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.6 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. При продажби по чл. 3, ал. 8 фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС.

Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС указва, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Анализът на посочените правни норми налага правния извод, че в конкретния случай жалбоподателят- търговец е задължен да издаде фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за извършена продажба на стоки– 1 бр. парфюм /50 мл/ на стойност 25 лв.

В жалбата не се оспорва задължението на търговеца за издаване на фискален бон, респективно е безспорно, че е осъществена тази продажба на стоки. Не се оспорва и фактът, че такъв не е издаден в действителният час на продажбата, като и според описаното от оспорващата страна фискалният бон е издаден след това. Възражения за оспорване на направените констатации не са направени нито в протокола за извършена проверка, нито с жалбата или в хода на съдебното производство са ангажирани от страна на жалбоподателя някакви доказателства опровергаващи така посочените факти.

След като е установен по категоричен начин фактът, че дружеството-жалбоподател не е издало касов бон веднага след плащането за извършена контролна покупка, действително е налице описаното от административния орган основание, съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС.

Съгласно чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

Въз основа на законовата делегация, министърът е издал Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

В разпоредбата на чл.186 от ЗДДС изчерпателно са изброени хипотезите, при които независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага принудителната административна мярка запечатване на обект, за срок до 30 дни. Съгласно хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за: а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба;

Принципно, тази правна норма обективира задължение на компетентния орган по приходите да приложи посочената принудителна административна мярка при наличие на визираните в хипотезата юридически факти, т.е. административният орган действа в условията на обвързана компетентност.

Въпреки изложеното, с Решение на Съда на Европейския съюз /първи състав/ от 04.05.2023г. по дело С-97/21 се е произнесъл по отправено Преюдициално запитване, което се отнася до тълкуването на член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OB L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“), както и на член 47, член 49, параграф 3 и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“ и е отправено в рамките на спор между MV – 98 и Началника на отдел „Оперативни дейности“ — [населено място] в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите (България) относно наложена мярка запечатване на търговски обект, в който MV – 98 е извършил продажба на кутия цигари, без да издаде фискална касова бележка.

Съгласно указаното в това решение на СЕС:

„Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

В случаят, за същото процесно нарушение е издадена ЗНПАМ и е съставен АУАН, а впоследствие е издадено и НП на 07.04.2025г. /л.34 и сл. от делото/, което ясно онагледява налагането на две санкции за едно и също нарушение в две различни и некоординирани помежду си производства.

При това тълкуване на действащото европейско законодателство, което е част и от правната уредба в Република България, като член на Европейския съюз, се обосновава извод, че разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС противоречи на цитираната европейска норма- чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. и чл.50 от Хартата на основните права на ЕС, като тълкуването и от Съда на СЕС и дадените в тази връзка указания са задължителни. При такова противоречие следва да бъде съобразено указанието на СЕС при извършеното тълкуване на тази норма от европейската директива, с оглед съблюдаване на основен принцип обективиран в разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България.

Предвид изложеното, съдът приема, че издадената заповед противоречи на материалния закон и неговите цели и този извод обуславя отмяна на оспорената заповед. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а цитираната норма чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. и чл.50 от Хартата на основните права на ЕС са действали и към датата на издадената заповед- 07.04.2025г. В този смисъл, неоснователни са аргументите на ответната страна в писменото становище и в съдебно заседание обсъдени по-горе. Това е така, защото цитираният текст на решението, ясно изтъква, че налагането на две отделни санкции не се допуска от съществуващата и цитирана по-горе правна уредба на ЕС.

Изходът от оспорването обуславя възлагането на разноските по делото в тежест на НАП, в чиято структура е ответният орган. Претендира се разноските по делото, а от представените доказателства се установява само внесена държавна такса в размер на 50 лева, като не се и твърди извършването на други разноски свързани с това съдебно производство. Следва да се присъди сумата от 50 лева- платена държавна такса за образуване на делото, респективно НАП следва да бъде осъдена да заплати на дружеството посочената сума за разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, трети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на ПАМ № ФК-148-0190597 от 07.04.2025г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности“ в Гл.дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите /НАП/ да заплати на „Д.-16“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.1, ап.13, представлявано от управителя Д. А. Д., сумата от 50.00 /петдесет/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването.