НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 260961/30.10.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при
участието на секретаря Станислава
Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 15815 по описа за 2019 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Е.а.“
ЕАД, ЕИК * със седалище и
адрес на управление *** сграда авто юнион център №*, срещу Р.Г.Г. ЕГН**********, с адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл.342 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД за приемане на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 3 338.05лв. неплатени лизингови
вноски по договор за финансов лизинг от 30.04.2015г., дължими към 20.09.2018г.,
20.10.2018г., 20.11.2018г., 20.12.2018г., 20.01.2019г. и 20.02.2019г., 27.67лв. сбор от неустойки за забавено
плащане, 77.87лв. данък за ППС за 2019г., 541.40лв.неплатени застрахователни
премии по застраховки ГО и Каско 3 и 4 вноски, 30лв. такса за изготвяне на пълномощно
за чужбина, 360лв. такса за временно
преустановяване на ползването на актива по договора, заедно със законната лихва
върху главниците от датата на сезиране на съда-18.04.2019г. до окончателното
изплащане на сумите,
за които суми е издадена по реда на чл.
410 от ГПК заповед за изпълнение №* г. по ч.гр.д. №*
г. по описа на РС-Варна, 31 състав.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника, поради което делото с определение № 8445/06.07.2020
год. е насрочено за разглеждане в о.с.з.
Първо по делото заседание е проведено на 23.10.2020
г., като редовно призования ответник не се е явил и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил такова за
постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са
били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяване в съдебно заседание.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 30.04.2015 г. между „Е.а.“ ЕАД като лизингодател и Р. Г.
като лизингополучател е сключен договор за финансов
лизинг с №*, с който е
предоставен на лизинг на МПС модел „Сеат Леон“,
двигател *, рама *. Ответникът Р.Г. подписал
споразумението в качеството на солидарен длъжник. Твърди се, че страните са
договорили заплащане на лизинговата вещ на 60 лизингови вноски, но не е
заплащано, поради което на 23.01.2019 г. ищецът преустановил ползването на
лизинговата вещ и уведомил длъжника за
прекратяване на договора по негова вина. Твърди се, че незаплатените лизингови
вноски възлизат в общ размер на 338,05лв., с падежи 20.09.2018г., 20.10.2018г.,
20.11.2018г., 20.12.2018г., 20.01.2019г. и 20.02.2019г. Излага, че съгласно
т. 2.11 от Договора лизингополучателят дължи
неустойка за забавено плащане на лизингова вноска за всеки ден забава в размер
на законната лихва за забава на ден върху просрочената сума, изчислена от
датата, на която сумата е станала изискуема. При така договорени размер, начин
на изчисляване и падеж за договорната неустойка, общият размер на неустойката
върху заплатени в просрочие лизингови вноски за
периода от датата на падежа им до датата на заплащането им, или за периода от
20.05.2018 г. до 20.08.2018 г. е 27.67 лева. Излага се, че
съгласно 13.1. от ОУ лизингополучателят
се задължава да застрахова имуществото обект на договора в Застрахователно
дружество "Е. И." АД - гр. София, както и да заплаща за
своя сметка и от името на Лизингодателя разходите, в
т. ч. застрахователните премии по сключените застраховки през целия срок на
Договора съгласно предпоставките и изискванията на Общи условия. В т. 13.2. е
посочено, че когато имуществото е моторно превозно средство, лизингополучателят се задължава да сключва за периода на
действие на Договора по отношение на превозното средство задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" и застраховка
"Пълно автокаско" /включваща клауза
"А" на застраховка "Каско на
МПС"/ в Застрахователно дружество "Е. И." АД - гр. София
и чрез застрахователен агент или застрахователен брокер, посочени от лизингодателя. Твърди се, че съгласно т. 13.4.
застраховките на лизингованото имущество се сключват
от лизингополучателя за негова сметка, като за
"застрахован" следва да се счита лизингодателя,
поради което намира , че лизингополучателят дължи на лизингодателя 541.40 лева за
незаплатени от лизингополучателя застрахователни
премии. Твърди, че съгласно т. 12.2 б. г от ОУ, приложими към договора лизингополучателя е длъжен да заплаща всички разходи за
ползването, поради което е дължим и неплатен данък за ППС за 2019 г. в размер
на 77,87лв. Твърди се, че съгласно т. 9.8. от ОУ в случай на неизпълнение от
страна на лизингополучателя на договора и/или на Общи
условия, лизингодателят има право да предприеме
всички законни действия, за да преустанови временно ползването на имуществото
от лизингополучателя, поради което лизингодателят е предприел действия за преустановяване на
ползването на актива чрез сключване на
договор с „Алфа груп 01" ЕООД, с когото е
уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 300 лв. без ДДС (или 360лв с
ДДС). Намира, че посочената сума по изложените съображения се дължи от лизингополучателя.
Сочи, че ответникът дължи и сумата от 30 лева, представляваща такса
за изготвяне на пълномощно за чужбина, което му било представено по негово
искане. Тъй като
ответникът не е погасил задълженията си, се излага, че ищецът е подал заявление
по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.
№* г. по описа на РС-Варна, 31 състав.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът е
представил писмени доказателства и ангажирал съдебно-счетоводна експертиза,
които съответстват на твърденията за ликвидно и изискуемо парично притезание по договор за финансов лизинг спрямо ответника.
Преценени в тяхната съвкупност доказателствата
обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК,
поради което и претенциите следва да се уважат по този ред.
Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе за разноските, дължими в производството по установителния
иск, а също така и в производството по заповедното производство.
С оглед изхода на спора на ищеца
следва да се присъдят сторените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
съобразно отправеното искане в размер на 221,02 лв. за заплатена държавна такса
в исковото производство и 200лв. за ССчЕ, както и 87,50 лева разноски за заповедното производство.
По изложените съображения и на основание чл.239, ал.2
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.Г.Г. ЕГН**********, с адрес ***, дължи на „Е.а.“
ЕАД, ЕИК * със седалище и
адрес на управление *** сграда а. Ю. Ц.
№*,
следните суми: 3 338.05лв. (три
хиляди триста тридесет и осем лева и пет стотинки) неплатени лизингови вноски
по договор за финансов лизинг от 30.04.2015г., дължими към 20.09.2018г.,
20.10.2018г., 20.11.2018г., 20.12.2018г., 20.01.2019г. и 20.02.2019г., 27.67лв. (двадесет и седем лева и
шестдесет и седем стотинки) сбор от неустойки за забавено плащане, 77.87лв. (седемдесет и седем лева и
осемдесет и седем стотинки) данък за ППС за 2019г., 541.40лв. (петстотин четиридесет и един лева и четиридесет
стотинки) неплатени застрахователни
премии по застраховки ГО и Каско 3 и 4 вноски, 30лв. (тридесет лева) такса за изготвяне на пълномощно за
чужбина, 360лв. (триста и шестдесет
лева) такса за временно преустановяване на ползването на актива по договора,
заедно със законната лихва върху главниците от датата на сезиране на
съда-18.04.2019г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед
за изпълнение №* г. по ч.гр.д. №*
г. по описа на РС-Варна, 31 състав, на основание чл. 422 от ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД, чл.342 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.Г.Г. ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на Е.а.“
ЕАД, ЕИК * със седалище и
адрес на управление *** сграда а. Ю. Ц.
№*, сумата от 421,02лв. (четиристотин
двадесет и един лева и две стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Г.Г. ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на Е.а.“
ЕАД, ЕИК * със седалище и
адрес на управление *** сграда а.
ю.
Ц.
№*, сумата от 87,50 лева (осемдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща сторени съдебни
разноски в заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в
регистъра по чл. 235, ал. 5 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: