№ 260141 / 14.5.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 14.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря.....Пепа Илиева…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 103 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0996-003542/28.10.2020г. на Началник Сектор “Пътна полиция” /ПП/ при ОДМВР - Монтана са наложени на К.Б.К. с посочен съдебен адрес xxx административни наказания - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП (изм. – ДВ, бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.), санкционирано на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП (в редакция след изм. с ДВ, бр.101/20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г., (Изм. и доп. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.). Спрямо водача К. с НП са отнети 10 /десет/ контролни точки на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя К. чрез адв. Н. Б. от МАК, моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОДМВР - Монтана Сектор ПП не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На 24.08.2020г. около 15:00 часа в гр.Монтана на бул.Трети март в района на бензиностанция ОМВ бил спрян за полицейска проверка водача на л.а. „СЕАТ ЛЕОН” черен на цвят с номер на рама VSSZZZIMZ4R007760, а именно жалбоподателя К.Б.К.. Св.Р.В.Г. xxx спрял за проверка водача К. поради това, че л.а. управляван от К. бил без поставени регистрационни табели. Св.Г. извикал за съдействие дежурните от Сектор ПП при ОД МВР – Монтана. Отзовали се св.Г.Ц.И. – мл. авто-контрольор към 24.08.2020г. и неговия колега св.И.М.И..
На водача К. била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен № ARDM 0228 на 24.08.2020г. в 15:05 часа. Последното установило концентрация на алкохол в издишания въздух от жалбоподателя над 0.5, а именно 0.53 на хиляда. К. не възразил, казвайки на проверяващите, че бил пил „една бира”. Св.И.М.И. – мл. авто-контрольор издал талон за медицинско изследване № 0063160, а св.Г.Ц.И. съставил АУАН № Серия GA № 281610/24.08.2020г., посочвайки в него, че водача К. е допуснал административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, отразявайки горните обстоятелства. Водачът К. не оспорил показанията на техническото средство, при което на талона за изследване изрично сам посочил, че приема показанията на техническото средство и отказва изследване с доказателствен анализатор и медицинско и химическо изследване. Св.И. съставил и друг АУАН на жалбоподателя за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП – управление на мпс, което не е регистрирано по надлежен ред.
Въз основа на изготвения АУАН Серия GA № 281610/24.08.2020г., Началник Сектор ПП при ОДМВР - Монтана като административнонаказващ орган, оправомощен със Заповед № 8121з-515/18г. на МВР намерил, че К. е извършил административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и издал обжалваното НП, санкционирайки го на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП (в редакция след изм. с ДВ, бр.101/20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г., изм. и доп. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.). Със ЗППАМ № 20 – 0996 – 000531/25.08.2020г. на Началник Сектор ПП при ОД МВР - Монтана на основание чл.171, ал.1, т.1, б.”б” от ЗДвП е отнето СУМПС от К., като ЗППАМ е връчена на 12.01.2021г.
Жалбоподателят К. лично и чрез пълномощник излага в жалбата си следните възражения:
Оспорвам изцяло констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Заявявам, че талон за изследване не ми е издаван, не ми е връчван и не съм отказвал да получа. Тъй като съм с влошено здравословно състояние, приемам множество лекарства, които биха оказали влияние на съдържанието на алкохол в кръвта ми. Представям и моля да приемете рецептурна книжка, Протокол за предписване на лекарства и рецепта. Моля да бъде назначена съдебномедицинска експертиза като вещото лице отговори дали приеманите от мен лекарства биха могли да повлияят на установената стойност на пробата за алкохол ?
В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд /като се има предвид вида дело/ св.Г.Ц.И. и св.Р.В.Г. поддържат изложените обстоятелства в АУАН, изрично уточнявайки, че К. не е оспорвал показанията на техническото средство. Същото посочва и съставителя на талона за изследване № 0063160 – св.И.М.И., като видно от показанията на тримата свидетели, а и от самия талон за изследване, К. е приел показанията на техническото средство и собственоръчно е посочил поставяйки и подпис, че отказва да бъде изследван чрез доказателствен анализатор и медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване. Св.И. уточнява, че копие от талон за изследване на К. не е връчван, тъй като с оглед на възприета практика в Сектор ПП, такова копие се връчва на конкретния водач само ако оспорва показанията на техническото средство и желае да даде кръвна проба.
След анализ на доказателствата по делото, които са в контекста на гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че наказващия орган е приложил правилно закона, като е приел, че е налице нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1, респ. чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. Концентрацията на алкохол у жалбоподателя като водач на мпс е установена съгласно законните изисквания на чл.174, ал.4 от ЗДвП, респ. НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Констатирано е, че К. като водач на мпс - во е управлявал л. а. с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 до 0.8 на хиляда – с 0.53 на хиляда – установено чрез техническо средство, което е било годно да извършва проверки, видно от писмо рег. № 3286р – 19736/07.05.2020г. относно СИ преминали ПП анализатори на алкохол в дъха. В случаят намира приложение чл.6, ал.9 от цитираната по - горе Наредба, която е спазена при удостоверяване употреба на алкохол от проверен водач.
Съгласно чл.6, ал.1 от горе цитираната Наредба – „Талонът по чл.3, ал.2 се попълва в три екземпляра, като първият се предоставя на водача или се изпраща до лечебното заведение, в което е настанен, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а третият остава за отчет. Единият от стикерите по чл.3, ал.3 се залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за акта, а останалите се прилагат към екземпляра от талона за изследване, който се предоставя на водача.”
Установи се, че копие от талон за изследване на водача К. не е връчван, тъй като е приел показанията на техническото средство. Това според настоящия съд не е съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като водача К. е приел показанията на техническото средство. Според настоящият съд, би било задължително да се връчи препис от талона за изследване на нарушителя в хипотезата на чл.6, ал.6 от Наредбата, какъвто не е настоящия случай.
Настоящият съд намери искането за назначаване на съдебномедицинска експертиза за необосновано, имайки предвид, че К. е приел показанията на техническото средство, без Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози да позволява подобен подход за събиране на допълнителни доказателства едва в рамките на съдебното следствие пред въззивния съд.
Съдът установява, че административнонаказващия орган правилно е квалифицирал извършеното нарушение и го е санкционирал позовавайки се на санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира нарушението по чл.5, ал.3, т.1, респ. чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е доказано по несъмнен начин. Съдът кредитира изцяло показанията на св.И.М.И., св.Г.Ц.И. и св.Р.В.Г., които са в разрез с посоченото от жалбоподателя К.. Показанията на св.И., св.И. и св.Г. са в контекста на писмените доказателства по делото, настоящият съд ги намира за обективни и правдиви, и в разрез с посоченото от жалбоподателя К., което очевидно е избрана форма на защита от страна на жалбоподателя, която не намира опора в другите събрани по делото писмени и гласни доказателства, които са – свидетелските показания на И.М.И., Г.Ц.И. и Р.В.Г., АУАН Серия GA № 281610/24.08.2020г. и талон за изследване № 0063160, изрично вписан в цитирания по–горе АУАН.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП (изм. – ДВ, бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.), респ. чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП (в редакция след изм. с ДВ, бр.101/20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г., изм. и доп. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.), не са допуснати съществени процесуални нарушения, не са били налице и условията на чл.28 от ЗАНН имайки предвид значителната степен на обществена опасност на нарушението. Видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, спрямо К. има издадени 19 бр. влезли в сила НП, 1 бр. НП погасено по давност, 3 бр. НП обжалвани пред съдебна инстанция, 1 бр. НП регистрирано в системата, 19 бр. влезли в сила фишове и 1 бр. присъда за деяние по чл.343б НК. Тези данни, според настоящия съд определят водача К. със завишена степен на обществена опасност, спрямо който приложението на чл.28 от ЗАНН е правно необосновано.
Изхождайки от събраните по делото доказателства, съдът намира, че административно наказващия орган е съобразил в пълнота и обстоятелствата по чл.27, ал.2 ЗАНН при определяне размера на административните наказания по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, без да са налице фактически и правни условия за изменение на НП.
Последица от горното, е потвърждаване на НП, в т.ч. и в частта му, с което спрямо водача К. са отнети 10 /десет/ контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0996-003542/28.10.2020г. на Началник Сектор ПП при ОД МВР - Монтана, с което на К.Б.К. с посочен съдебен адрес xxx – чрез адв. Н. Б. от МАК, са наложени административни наказания - ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 /шест/ месеца и ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП (в редакция след изм. с ДВ, бр.101/20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г., изм. и доп. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.) и са ОТНЕТИ 10 /десет/ контролни точки на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. с чл.6, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 / четиринадесет / дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: