Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Нова Загора, 11.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при
секретаря: Диана Дечева, като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр.дело №
422 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗС .
Образувано
е по искова молба от
П.М.П. с ЕГН ********** с.Малка Верея, с адрес на призоваване: гр.Стара Загора,
ул.„Братя Жекови“ № 62-В-2-77; Г.Д.П. с ЕГН **********,***; Н.С.А. с ЕГН **********
***; М.С.П. с ЕГН **********,***, всички
против Община Нова Загора с ЕИК
*********, ул.„24-ти май“ №1, представлявана от кмета Н.Г.Г..
В молбата си ищците искат от съда да признае за
установено спрямо Община Нова Загора, че процесния имот, подробно описан в
исковата молба е тяхна собственост, на основание наследство и давностно владение.
Твърди се,
че с Констативен нотариален акт № 24, том II,
дело
476 от
1963 г.
на Новозагорски районен съд
наследодателят им М.П. Р., бивш жител на с.Еленово, починал на 16.06.2009 г. е
закупил на публичен търг в с.Еленово през м.ноември 1947 г. дворно място от
2760 кв.м., съставляващо парцела V-205 в квартал 26 по
плана на селото, след което през 1963 г. се снабдил с описания констативен
нотариален акт. Така в продължение на повече от 70 години, процесният недвижим
имот бил собственост на М.П. Р. и на наследниците му, през който дълъг период
от време те владеели и ползвали, и никой, и по никакъв повод не бил оспорвал
собствеността им.
Посочва се, че имотът не бил включван в ТКЗС
или друга подобна организация, както и че наследниците на М.П. Р. са
декларирали имота в Община Нова Загора и редовно плащали данък сграда и такса
смет за него.
Разясняват, че при опит да се снабдят със
скица, обаче станало известно, че притежаваният от тях имот бил изключен от
регулацията на селото и към момента се водел общинска собственост, но тъй като
за правото си на собственост те притежавали нотариален акт и през целия си
съзнателен живот били владели и ползвали имота, лично и заедно със синовете си,
те не предполагали, че собствеността им се нуждае от допълнително установяване
по реда на ЗСПЗЗ. Поради тази причина никой от тях не бил подавал ОС „З“ за
признаване правото на собственост.
Сочи се, че понастоящем имотът бил записан като
частна общинска собственост и съставлявал поземлен имот с идентификатор
27245.18.11 на Община Нова Загора, с площ 3055 кв.м урбанизирана територия, с
начин на трайно ползване: Нива.
Твърди се, че наследниците на М.П. Р. са
собственици на процесния имот, но не можели пълноценно да упражняват правото си
на соственост, както и да се разпореждат с имота и за тях бил налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск, с който молят съда да признае за
установено по отношение на ответната Община Нова Загора, че процесния имот с
площ 3055 кв.м съставляващ поземлен имот с идентификатор 27245.18.11 по КККР на
с.Еленово, Общ.Нова Загора, урбанизирана територия, с начин на трайно ползване:
Нива е собственост на ищците, на основание наследство от наследодателя им М.П. Р..
Ищците са приложили писмени доказателства и
молят съда да ги приеме като такива.
Отправили са доказатествени искания да бъдат
допуснати до разпит двама свидетели в режим на довеждане, относно твърденията в
исковата молба.
Молят съдът да направи справка в Община Нова
Загора, ОС „З“ – Нова Загора и АГКК гр.Сливен, както и навсякъде, където е
неоходимо, за да се даде отговор на въпросите:
- Имотът включен ли е в селото, кога и на какво
основание е извън регулацията на селото и ако е извън регулация, кога и на
какво основание е изключен от регулацията?
- Имотът включен ли е в ТКЗС или други
производствени селскостопански организации?
- Какво е състоянието на имота към момента,
обработва ли се и от кого се владее?
Молят съда да им издаде съдебно удостоверение,
по силата на което да се снабдят от АГКК гр.Сливен със скица на процесния имот.
Съдът е издал исканото удостоверение на ищците.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника Община Нова Загора, представлявана от Н.Д.Г.–
зам.кмет на общината, с който се посочва, че счита предявения иск за допустим, но
неоснователен.
Посочва се, че са процесния имот бил описан в
исковата молба каото дворно място от 2760 кв.м, съставляващо парцел V-205 в квартал 26 по плана на с.Еленово. В
представения документ за собственост – констативен нотариален акт № 24, том II,
дело №
476 от 1963 г. на Новозагорския народен съдия, имотът бил описан като дворно
място от 2730 кв.м., съставляващо парцел
V-305 в квартал 26 по регулационния план на
с.Еленово, Сливенски окръг, при граници: улица, общинска мера, наследниците на
Иван Колев Колев и Трифон Д.
Колев. Сочи се, че ищците се позовавали, че владеят и ползват имота със
знанието, че е тяхна собственост, едва като се опитали да се снабдят със скица
на имота. Понастоящем имота бил записан като частна общинска собственост и
съставлявал поземлен имот с идентификатор 27245.18.11 по КККР на с.Еленово,
общ.Нова Загора, с площ 3055 кв.м, с начин на трайно ползване: нива.
Твърди, че след проверка в отдел „Кадастър,
регулация и вертикална планировка“ при Община Нова Загора, се установило, че по
стар недействащ план от 1936 г. имотът описан в нотариалния акт отговарял на
парцел V, кв. 26 на с.Еленово и съответствал на имот с
идентификатор 27245.18.11 по КККР на с.Еленово, общ.Нова Загора.
Ответникът посочва, че след проверка в отдел
„Общинска собственост, транспорт и туризъм“ при Община Нова Загора се установило,
че ПИ с идентификатор 27245.18.11 (стра номер
018011) по КККР на с.Еленово, общ.Нова Загора, с площ 3055 кв.м, с
начина на трайно ползване “нива“ бил собственост на Община Нова Загора по
силата на чл.19 от ЗСПЗЗ и бил предоставен с протоколно решение №
1НЗ/27.07.2008 г. За имота бил съставен Акт за частна общинска собственост №
2836 от 28.03.2014 г. Също така се установило, че за същия имот бил съставен
Акт за държавна собственост № 2634 от 30.08.1967 г., от който било видно, че
процесният имот е одържавен, а на лицето М.П. Р. било признато само право на
строеж. Нямало данни имотът да е отписан от актовите книги за държавна
собственост.
Дори и да се
предположело, че ищците владеят имота в случая не можели да придобият имота по
давност, тъй като той не можело да се придобиват по давност имоти - частна
държавна или общинска собственост. Съгласно действалия материален закон давност
по отношение на държавата или общината не течала и не можели да се придобият по
давност имоти държавна или общинска собственост. С изменението на чл.86 от ЗС с
Държавен вестник брой 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г. давността била
изключена като придобивен способ само за вещите, които били публична държавна
или общинска собственост. За вещите частна държавна или общинска собственост,
завладени преди влизане в сила на изменението по чл.86 от ЗС с Държавен вестник
брой 33 от 1996 г., давностния срок започвал да тече от 01.06.1996 г.
Десетгодишния срок за недобросъвестно владение изтичал на 31.05.2006 г. На тази
дата обаче, течението на давностния срок било спряно § 1 от ДР на ЗС за срок от
седем месеца, като с последстващите изменения на правната норма спирането
течението на давностния срок било продължено до
31.12.2022 г. Следователно вещно право върху имот частна държавна или
общинска собственост не можело да се придобие чрез десетгодишно давностно
владение от трето лице, тъй като дори да се предположи че теченето на давностен
срок е започнало на 01.06.1996 г., то е спряно в последния ден от срока –
31.05.2006 г. с § 1 от ДР на ЗС за определен период от време, който към
настоящия момент бил удължен до 31.12.2020 г.
С оглед изложеното ответната
страна счита иска за неоснователен и моли да бъде оставен без разглеждане.
Също представя
документи и моли да бъдат приети като
доказателства по делото.
В откритото съдебно
заседание на 22.10.2020 г. съдът е разпитал свидетелите Диньо Иванов Йовчев и
Иван Михайлов Д. и е издал исканото от ищцата Г.Д.П. съдебно удостоверение, с
което да се сдобие с друго такова, съдържащо справка, плащан ли е данък за ПИ с
идентификатор 27245.11 /стар номер
018011/ по КККР на с.Еленово, общ.Нова Загора, с площ 3055 кв.м за период от
пет години назад, считано от 2020 г. и от кой.
В откритото съдебно заседание на 03.12.2020 г.
ищците са представили писмени доказателства, относно плащане на данъчни
задължения на процесния недвижим имот.
По искане на ищците и с оглед изясняване на
действителната фактическа обстановка, съдът е назначил изготвянето на
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да установи размера на
претендирания от ищците недвижим имот и местонахождението му.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът прие представените от страните
доказателства, а именно: Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот, срещу
задължението за издръжка и гледане № 56, том I, рег. № 323, дело 56 от 1998 г.;
Констативен нотариален акт за право на собственост на недвижим имот купен на
публична продан № 24, том II,
дело
476 от
1963 г.
на Новозагорски районен съд; Удостоверение за наследници на Стоян М.П. на л.8
по делото; Удостоверение за наследници на М.П. Р. на л.9 и 10 по делото;
Квитанции за платени такси; Заповед № РД-12-482/16.07.2020 г.; Акт № 2836 за
частна общинска собственост; Акт № 2634 на Окръжен народен съвет – гр.Сливен;
Удостоверение за данъчна оценка на ПИ с идент. 27245.18.11; Скица на ПИ с
идент. 27245.18.11 от АГКК; Пълномощно на л.38 по делото; Приходни квитанции на л.43 до л.64 по делото;
Пълномощно на л.69 по делото, както и събраните по делото гласни показания на
свидетелите и приобщената по него съдебно-техническа експертиза.
От представените
удостоверения за наследници се установява, че ищците П.М.П., ЕГН **********, Г.Д.П.,
ЕГН **********, Н.С.А. ЕГН ********** и М.С.П., ЕГН ********** са наследници на
техния общ наследодател М.П. Р., б.ж. на с.Еленово починал на 16.06.2009 г.
С постъпилата искова
молба от ищците против Община Нова Загора се иска, да се признае за установено
по отношение на ответната община, че процесния имот, подробно описан в исковата
молба е собственост на ищците на основание наследство и давностно владение.
В същата се твърди, че
наследодателят им М.П. Р., б.ж. на с.Еленово починал на 16.06.2009 г. е закупил
на публичен търг в село Еленово през месец ноември 1947 г. дворно място от 2760
кв.м, съставляващо парцела V-205
в квартал 26 по плана
на с.Еленово, след което през 1963 г., за което се снабдил с констативен нотариален акт № 24, том II, дело
476 от 1963 г. на Новозагорски районен съд и в продължение на повече от 70
години наследодателят и ищците впоследствие са владяли необезпокоявано от
никого имота и то със съзнанието на собственици, като никой и по никакъв повод
не им е оспорвал собствеността, както и имотът никога не е включван в ТКЗЗ или
друга подобна организация.
Безспорно се установи
от представените доказателства, че наследниците на М.П. Р. са декларирали имота
в Община Нова Загора и редовно заплащат данък сграда и такса смет за него, но
преди време при опита им да се снабдят със скица разбрали, че част от имота е
станал общинска собственост, поради което са предявили настоящия иск.
Понастоящем имотът е записан като частна
общинска собственост и съставлява ПИ с идентификатор 27245.18.11 на общ.Нова
Загора с площ 3055 кв м урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: Нива.
Ответникът Община Нова Загора в срока по
чл.131 от ГПК представи писмен отговор по предявения срещу него иск, с който се посочва, че счита предявения иск за допустим, но
неоснователен по изложените в отговора съображения, подробно описани
по-горе.
В съдебно
заседание съдът разпита свидетелите Д.И.Й.и И.М.Д., който с показанията си
потвърждават фактите, сочени от ищците.
Свид.Д. И.Й.,
роден на *** г. посочва,
че са съседи и че ги познава откакто се помни и знае, че двора и къщата са
техни, наследство от М.П. Р..
Свид. И.М. Д., роден на *** г. свидетелства, че е работил в съвета на
селото от 1964 г. до 2006 г., поради което бил добре запознат с притежаваните
от съселяните си имоти. Посочва, че ищците го потърсили, когато решили да
продадат процесния имот и той им казал, че това място е общинско и отишли в ОС
„З“ Нова Загора, където им казали, че трябва зда заведат дело.
Сочи също, че знае, че всичко което се води и е записано в съвета на селото
е, че процесния имот се води на дядо М.П. Р., починал на 16.06.2009 г. Твърди, че двора е
около 3 декара, има къща, която е строена около 50-те години и двора е
обработваем, ограден и се поддържа. Свидетелства, че във връзка с работата си
като финансист в съвета на с.Еленово до пенсионирането си през 2006 г. знае, че
в данъчните книги този имот се водел на дядо М. и той и съпругата му живеели
там, заедно със децата си, като двора се поддържа от наследниците му.
С оглед изясняване на фактическата обстановка
по делото, съдът назначи на вещото лице инж.Н.П.Д. изготвянето на
съдебно-техническа експертиза, заключението по която е депозирано на 21.01.2021
г. с вх.№ 260099.
Вещото лице е заключило, че:
Процесния имот е бил парцел V-305
в кв.26,
записан на М.П. Р. по стария план на с.Еленово, който вече не е актуален. В
действащия план на селото, одобрен със Заповед № 711/17.04.1964 г., процесния
имот е с кадастраллен номер 11 и е извън регулацията. В кадастралната карта на
с.Еленово, имота е извън регулация и представлява ПИ 27245.18.11 с площ 3055
кв.м, записан като собственост на общ.Нова Загора.
При изготвяне на КВС на с.Еленово, процесния
имот не е заявяван от собствениците на по реда на ЗСПЗЗ,
оставен е за възстановима реална граница и се стопанисва от Община Нова Загора.
Имотът никога не е бил
включван в ТКЗС или други селскостопански организации.
Имота в момента е ограден
с мрежа и се обработва от наследниците.
Имота е с начин на
трайно ползване – нива, тъй като е извън регулация, но има построени сгради в
него, което не е взето предвид при изготвяне на плана за земеразделяне и е
написан с трайно предназначение на територията – земеделска - така влиза и в КККР
на селото, оставен е за стопанисване от Община Нова Загора, тъй като не е бил
заявен като възстановима реална граница от собственика.
Има разминаване с
одържавяването на имота в акт № 2634 от 30.08.1967 г. и скицата, която е издала общината № 15000 от
24.08.1998 г., с която е прехвърлена част от имота с Нотариален акт № 56/08.10.1998
г. - там не е отразено че имотът е бил одържавен.
Имота може да се върне
на наследниците по скицата от кадастъра, приложена към делото с площ от 3055
кв.м. Разликите в площите по старите планове и кадастралната карта се дължат на
съвременните методи на измерване.
На последното по делото
открито съдебно заседание проведено на 24.02.2021 г., ищеца П.М.П., редовно
призован - не се явява, ищцата Г.Д.П., редовно призована - не се явява, ищцата Н.С.А.,
редовно призована - не се явява, не се явява и пълномощника ѝ Александър
Иванов Александров, редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно от
07.12.2020 г., ищецът М.С.П., редовно призован - не се явява.
Съдът прие заключението
на вещото лице инж.Н.П.Д..
В съдебно заседание е
постъпила и писмена защита от Александър Иванов Александров, с която същият
поддържа иска и възразява относно формулировката на част от заключението на
вещото лице.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и
чл.128 от ГПК.
Претендираните от ищците права произтичат от
обстоятелството, че били собственици на процесния имот, оставен им в наследство
от техният общ наследодател, който са владяли необезпокоявано от никого и то
със съзнанието на собственици в продължение на повече от 70 години. Тъй като
наскоро разбрали, че част от имота е станал общинска собственост, са предявили
иск за установяването на правото на собственост и принадлежността му на ищците
поради наследство и давност, от което
следва, че е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.79 от ЗС.
Ответникът представя писмен отговор по
предявения срещу него иск, с който се
посочва, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен.
В тежест на страните бе да докажат
твърденията си. Ищците следваше да докажат, че владеят имота, неговата
идентичност, местоположение и настоящия му статут.
С оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените по делото писмени и гласни доказателства и
приобщената по делото съдебно-техническа експертиза, съдът може да направи
обоснован извод, че предявеният иск се явява основателен, поради което следва
да бъде уважен в неговата цялост, така както е предявен.
Видно е от писмените доказателства
приети по делото, както и от показанията на разпитаните свидетели, че ищците и
респ. наследодателя им, са владяли ползвали, обработвали и заплащали данъци за
процесния имот за дълъг период от време – повече от 70 години.
От заключението на вещото лице, което
съдът изцяло кредитира, като независимо и компетентно се извежда, че е налице
идентичност между имота описан в Констативен нотариален акт № 24, том II,
дело
476 от
1963 г.
на Новозагорски районен съд и имота описан в Акт за частна общинска собственост
№ 2836 от 28.03.2014 г. и имота по скицата от кадастъра, приложена към делото на
л.30, а именно ПИ с идентификатор 27245.18.11 с площ от 3055 кв.м, като
разликите в площта по старите планове и кадастралната карта се дължат на
съвременните методи на измерване.
С оглед посоченото, съдът намира предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС за
приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
процесния недвижим имот, придобит на основание наследство от наследодателя
им М.П. Р. за основателен и доказан.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
искът следва да бъде уважен изцяло.
Страните по делото не са претендирали
заплащане на разноски, предвид което съдът не следва да присъжда такива.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение
на П.М.П. с ЕГН ********** от ***, с адрес на призоваване: ****; Г.Д.П.
с ЕГН **********,***; Н.С.А. с ЕГН ********** ***; М.С.П. с ЕГН **********,*** с ЕИК *********, с адрес: ул.„24-ти май“ №1, представлявана от
кмета Н.Г.Г., че ищците П.М.П. с ЕГН **********, Г.Д.П. с ЕГН **********, Н.С.А.
с ЕГН ********** и М.С.П. с ЕГН **********, са собственици на основание наследство от наследодателя им М.П. Р.
с ЕГН **********,***, починал на 16.06.2009 г., на поземлен имот с
идентификатор 27245.18.11 по КККР на с.Еленово, общ.Нова Загора, обл.Сливен, с
площ 3055 кв.м, урбанизирана теритотия с начин на трайно ползване:Нива, с номер
по предходен план : 018011 и съседи: ПИ с идентификатори 27245.18.135,
27245.888.9901, 27245.18.215 и 27245.18.10.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните пред Сливенски
Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: