Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………. / 03.06.2020г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 33-ти състав, в открито
съдебно заседание, проведено на 15.05.2020г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20942 по описа за 2019година на Варненски районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявен от ищеца Х.Д.Ч. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
ответника
Областна дирекция на МВР - гр. Варна, с адрес: гр. Варна,
ул."Цар Калоян" № 2 осъдителен
иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР, който след изменение, посредством
намаляване размера на исковата сума, на основание чл.214 ал.1, п.р.3-то от ГПК,
допуснато с определение от с.з. на 15.05.2020г., е за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 542,00лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 72 часа за периода от
01.03.2017г. до 30.11.2019г., ведно със законната лихва върху сумата , считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.12.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се направените по делото
разноски.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът излага ,че през периода от 01.03.2018г. до 30.11.2019г.
е полагал труд като мл. инспектор в Група общинска полиция на ОД МВР Варна, което
е на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР- Варна.
Съгласно Закона за Министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е със статут на държавен служител. Орган по
назначаването се явява директорът на ОДМВР- Варна по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 81213-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи,
обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния период ищецът е
полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Ищецът излага, че за процесния
период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен
такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така положения
своеобразен извънреден труд. Твърди, че за процесния период е действала Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане,
компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурствата,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С така приетата
Наредба въпросът с преобразуването на часовете положен нощен труд в дневни, за
разлика от действала до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е останал
неуреден, поради което и приложение следва да намерят общите законови
разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка излага следните правни
доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е
коефициент 1.143. Ищецът излага, че в процесния период е положил положил общо 568 часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до
извънреден труд , който следва да бъде заплатен от ответника и възлиза в размер
на исковата сума.
С оглед на горното се сезира съда с
искане да постанови съдебно решение , с което да уважи предявената искова
претенция, както и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответната страна
Областна дирекция на МВР - гр.
Варна, с адрес: гр. Варна, ул."Цар Калоян" № 2,
в срока по чл.
131 от ГПК, е депозирала отговор
на исковата молба ,
в което се оспорва предявения иск по
основание и размер.
Ответникът
не оспорва обстоятелството, че през периода 01.03.2018г. - 30.11.2019г., ищецът
е заемал длъжността " полицай в група "Oбщинска полиция" към
сектор „ООРТП“ при ОД МВР - Варна.
Ответникът
излага, че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен
своевременно, на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, доколкото приложимите за
ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален
по отношение на ЗДСл и КТ.
Сочи
се, че процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и
Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в
дневен.
Оспорва
се приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се
установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово
правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Считат, че за
ищеца са приложими само нормите на ЗМВР.
Сочи
се, че съгласно чл. 178 ал. 1 от ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията,
които се изплащат на служителите на МВР и съгласно чл. 179 от ЗМВР, работно време през нощта е с
продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч.
Оспорват
се часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на
извънреден труд.
Вследствие
на изложеното се моли за отхвърляне на предявената исковата претенция, като
неоснователна и недоказана и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение ,
на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска,
ищецът е следвало да докаже фактът на
възникване на служебно правоотношение с Областна дирекция на МВР - гр.
Варна; полагане на сочения нощен труд за исковия период; размера на
претендираното възнаграждение за положения извънреден труд; че е настъпил падеж
на задължението за плащане. Провеждане
на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване
изпълнение на задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните, на основание чл.
146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК, е бил обявен за безспорен и ненуждаещ се от
доказване следния факт: -че между страните е съществувало служебно
правоотношение в процесният период.
Спор между страните по фактите, няма.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда
до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут
на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон /ЗМВР/ и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими
общите разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи преизчисляване на
нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва
ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се
начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР
е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за
тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон, работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите,
работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното
работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията
на ДВ бр.14/20.02.2015г., работното време на държавните служители работещи на
8-, 12- или 24- часови смени, се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ
бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал.
3 ЗМВР, е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени, се изчислява
сумирано за тримесечен период. За исковия период 01.03.2018г.-
30.11.2019г. отчитането се извършва на тримесечие
/чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР
и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР, е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До
изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със Заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с Наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл.179, е разписано, че на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет
за държавните служители от МВР.
В чл. 187,
ал. 9 ЗМВР, е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с Наредба на
министъра на вътрешните работи. Така, за процесния период от 01.03.2018г.- 30.11.2019г., действаща е била Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г., отменена с решение №16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на
ВАС, петчленен състав/, издадена от Министъра на вътрешните работи. На основание
чл. 195 АПК обаче, Наредбата, като подзаконов нормативен акт, се счита за
отменена от деня на влизане в сила на
съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текста на чл. 3,
ал. 3, предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г.
в сила от 02.08.2016г., няма изрично предвидено основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал.
2 от Наредба №8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр.
69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г./.
Липсата на изрична норма не може да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да
намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното би означавало
служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по-неравностойно
положение спрямо останалите работници, полагащи труд по трудови правоотношения
по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така, и обстоятелството,
че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни привилегии от
специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните условия на полагания
от тях труд. В
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение налага се извод, че исковата
претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от
страните и кредитирано от съда като компетентно дадено заключение по ССчЕ. От
него и съобразно поясненията и направените от в.л. допълнителни изчисления при изслушването му, се установява, че след приравняване
на нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван
отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 72 часа възлиза на
сумата от 542,00лв., което не е
заплатено на ищеца. Размерът е определен при отчитане на ползвани отпуск за временна
неработоспособност и платен годишен отпуск от ищеца, съобразно разрешението
дадено с ТР 8/2013г. на ОСГК на ВКС. Следователно исковата претенция е доказана и в размера, в който е била
изменена, посредством намаляване исковата сума, на основание чл.214 ГПК.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства, съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния
в дневен такъв с коефициент 1.143, не е начислен и изплатен на ищеца, поради
което претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.12.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, така както е било поискано.
По разноските:
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
направените в производството разноски за ДТ от 50,00 лева и депозит за вещо лице
от 150,00 лева, или общо в размер от 200,00
лева.
С оглед
изхода на спора и отправеното изрично искане, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски. Представени са доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300,00 лева. Своевременно в процеса е отправено възражение от ответната страна
за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът,
като съобрази, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, намира
че следва да бъде определен размер на адвокатското възнаграждение от 300,00 лева, съобразно
минималния еднократен такъв по реда на чл.78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията, обн. ДВ, бр. 28 от 2014г./.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, Областна
дирекция на МВР - гр. Варна, с адрес: гр.Варна,
ул."Цар Калоян" №2, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Х.Д.Ч. ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от
542,00лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 72 часа за периода от 01.03.2017г. до
30.11.2019г., ведно със законната
лихва върху сумата , считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 20.12.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК
и чл.1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Областна дирекция на МВР - гр. Варна, с адрес:
гр.Варна, ул."Цар Калоян" № 2,
ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд Варна, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата в размер на 200,00 лева, представляваща
разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Областна дирекция на МВР - гр. Варна, с адрес:
гр.Варна, ул."Цар Калоян" № 2 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Х.Д.Ч. ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 300,00 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски направени в първоинстанционното производство за платено адв.
възнаграждение,.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: