Мотиви
към Присъда №612/17.12.2019г.,
постановена по НОХД №488/2019г. по описа на Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу В.Г.Д. *** за
това, че на 01.12.2018г. в с. Пороище, общ. Разград, противозаконно
присвоил чужди движими вещи – косачка „BZC 165“ на стойност 2000 лева, пръскачка щангова „BZC 400 LT“ на стойност 1400
лева и водна помпа „Кoshin“ ведно с поливен
и смукателен маркуч на стойност 800 лв, всички вещи на обща стойност 4200 лева,
собственост на П.С.Н. ***, които деецът владеел – престъпление по чл.206, ал.1
от НК.
В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа
обвиненията, счита ги за доказани и предлага на съда да наложи на подсъдимия съответно
наказание.
Подсъдимият дава
обяснения, в които отрича виновността си, сочи, че не е извършил вмененото му
престъпление. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, намери за
установено следното:
Подсъдимият В.Г.Д. е роден на ***г***. Същият е със средно образование, женен, неосъждан.
Подсъдимият живее в с.Пороище. Той бил
роднина – далечен братовчед със св. С.Н.. Синът на последния – св. П.Н.
извършвал дейност като земеделски
производител- имал овощни градини и пчелини, обработвал и земеделски земи. В тази
си дейност бил подпомаган от баща си. Подсъдимият Д. и св. С.Н. поддържали добри
отношения и в периода 2016-2017г.
взаимно си оказвали помощ в извършването
на различни земеделски дейности.
Подсъдимият ползвал стопански двор на ул.“Доспат“ в с.Пороище, намиращ се непосредствено
до къщата на самия подсъдим в селото. Този недвижим имот бил собственост на св.И.Р., който не живеел в селото и бил предоставил
ползването на имота си безвъзмездно на подс.Д..В този двор подсъдимият държал
своя трактор и друга техника. Дворът не бил реално ограден – около по-голямата
част от двора липсвала ограда,
включително и врата към двора.
През лятото на 2016г. св.П.Н. закупил водна помпа марка „Koshin“. Помпата той предоставял периодично на подс.Д., ведно със смукателния и поливен
маркуч, които били принадлежности към нея, за да я ползва за земеделската си
дейност. През м.май и м.юни 2017г. св.П.Н. купил от „Егемен БГ“ ООД земеделска
техника - щангова пръскачка „BZC“ / на 23.05.2017г./ и косачка „BZC“ / на
09.06.2017г./. Тази земеделска техника свидетелите Н. получили без да е
заплатена – обещали, че ще бъде заплатена по - късно, но в крайна сметка
техниката не била платена на „Егемен БГ“ ООД. Св. П. Н. и баща му направили
уговорка с подс.Д. той да прибере тази техника в неговия стопански двор,
намиращ се непосредствено до къщата му- там, където Д. държал своя трактор и
друга техника. Уговорили се подс. Д. да помага в обработката на земите на Н. с
притежавания от него трактор, към който да прикача оставения му инвентар, а също така да може да ползва пръскачката и
косачката за свои нужди. Свидетелите Н.
трябвало да осигуряват гориво за
трактора на Д..
Така непосредствено след закупуването на прикачения инвентар първо
пръскачката била откарана от св.Ц.М.С. /работник в „Егемен БГ“ ООД/ до двора на
Д., а след това и косачката, която Д. сам с трактора си придвижил до с.Пороище.
В изпълнение на направената уговорка пръскачката и косачката на П.Н. била
съвместно ползвана от него и Д. и съхранявана заедно с другата земеделска
техника на Д. ***. Последно през пролетта на 2018г. с трактора с прикачената
пръскачка подс.Д. напръскал парцел с пшеница, обработван от Н..
В следващите месеци отношенията между Н. и Д. се влошили. Д. смятал, че му
дължат заплащане за извършената работа и претендирал да му заплатят сумата от
1500 лв. П. Н. подал жалба в Районна прокуратура, сочейки, че Д. отказва да му върне
инвентара. В хода на възложената по случая проверка след съдействието на св. Н.Н.
и св.К.Д.- и двамата служители в РУ МВР- Разград, на 29.01.2019г. св.П.Н. бил
допуснат от подс.Д. да вземе от двора процесната пръскачка. Косачката, обаче я
нямало там. Същият ден Д. предал с протокол за доброволно предаване на св.Д. и
маркучите на помпата / без самата помпа/, които веднага с разписка били върнати
на П.Н.. Останалите вещи - помпа и косачка не били в двора, ползван от Д. и
местонахождението им не било установено.
На досъдебното производство е извършена оценъчна експертиза, видно от която
общата пазарна стойност на вещите по обвинението към 01.12.2018г. е 4 200,00
лева, от които: стойността на помпата за вода „Koshin“, ведно с маркучите
е 800лева, на косачката „BZC 165“- 2000лева, а стойността на върната пръскачка „BZC 400 LT“ е 1400лева.
Подсъдимият в обясненията си сочи, че действително в определен момент
процесните вещи – косачка, пръскачка и помпа били в двора, който ползвал.
Твърди, че се съгласил да се съхраняват там, но не носел отговорност за
пазенето им. Действително ги ползвал в земеделската дейност, като обработвал и
земи, посочени му от св. Ст. Н.. Твърди, че Н. сам си прибрал помпата и той
/подсъдимият/ повече не я е виждал. Твърди, че не е отказвал достъп на
свидетелите Н. до двора за да си вземат земеделската техника. Не знае какво е
станало с косачката, която не била намерена в двора. Твърди, че свидетелите Н.
му дължат пари за извършената работа
/1500лв/.
Свидетелите Ст. Н. и неговият син П. Н. отричат да дължат пари на
подсъдимия. Твърдят, че уговорката била само да осигуряват гориво за машините,
а подсъдимият да извършва работа, като ползва машините и за своята дейност.
Твърдят, че през месец декември 2018г. поискали да си вземат техниката, но
подсъдимият не ги допуснал до дворното място. Отричат да са прибирали помпата и
косачката.
Когато на 29.01.2019г. на мястото дошли полицейските служители Н. Н. и Кр. Д.
подсъдимият ги поканил в двора, където била техниката. До същия двор имало
свободен достъп, тъй като нямало ограда навсякъде. И на полицейските служители
подсъдимият обяснил, че Н. си били взели помпата, не знаел къде е косачката. Твърдял
пред тях, че Н. му дължат пари – около 1500лв за извършената работа.
С оглед на изложеното съдът намира, че доказателствата по делото не дават
основание да се правят категорични изводи за това какво се е случило с
неоткритите косачка и помпа. Няма данни, от които да се заключи, че подсъдимият
се е разпоредил с тях по някакъв начин или ги е укрил, като ги е преместил от
дворното място. Обясненията за липсата им могат да бъдат всевъзможни, като се
има предвид, че фактически не са били под някакъв постоянен надзор. Няма как
обаче да се приеме, че подсъдимият е извършил нещо неправомерно спрямо тези вещи
– няма доказателства, които да подкрепят подобен извод. Относно помпата
подсъдимият твърди, че свидетелите Н. си я взели и съдът намира, че тази негова
теза не е опровергана, въпреки обратните
твърдения на свидетелите Н..
Изложеното до тук поставя въпроса доколко показанията на свидетелите Н.
следва да се приемат за достоверни, тъй като само те сочат, че подсъдимият
отказвал да ги допусне до двора където била земеделската техника. С оглед
цялостната фактическа обстановка съдът намира, че показанията на тези двама
свидетели не могат да се считат за категорично достоверни. Процесния земеделски
инвентар свидетелите Н. закупули от
„Егемен БГ“ ООД. Взели техниката обаче без да я заплатят, като обещали, че
по-късно ще платят. Тези обстоятелства
се установяват от показанията на св. Н.Ч., работеща в посоченото дружество и
отговаряща за тези продажби на земеделска техника. В последствие Н. били
търсени от свидетелката за да платят, но отказвали, дори твърдели, че не
закупували такива машини и дружеството можело да си ги прибере, а след това
предлагали да върнат машините и да се откажат от сделката и накрая /в края на
2018г./ платили само ДДС по покупките,
за да могат да регистрират машините на свое име. Съдът намира показанията на
св. Н. Ч. за добросъвестни и в този смисъл за достоверни, поради което ги
кредитира. При това е видно, че свидетелите Н.
са неизправни в гражданскоправните
отношения при закупуване на земеделската техника. Очевидно в
продължителен период избягват плащането на същата и с оглед обясненията които
давали на свидетелката Ч. явно не желаят да поемат отговорност за заплащане на
техниката и в този смисъл са явно заинтересовани да не носят отговорност в тази
насока. Това прави показанията им крайно нелогични и пристрастни, целящи
освобождаването от отговорност на самите свидетели, поради което съдът не ги
кредитира.
Показателно е, че едва в края на 2018г. свидетелите Н. предприели действия
да регистрират земеделската техника на свое име, а е следвало да направят това
веднага след придобиването й. За тези обстоятелства е разпитан св. И. И. –
главен инспектор в ОС „Земеделие“, който сочи, че свидетелите Н. подали
документи за регистрация на машините на 27.12.2018г. Свидетелят отишъл да направи
оглед на машините, за което се обадил на подсъдимия, а последния му казал, че
дворът е отворен и може да влезе и да ги огледа. Свидетелят отишъл на мястото и
действително дворът бил отворен, тъй като нямало ограда от всички страни,
нямало и врата. Свидетелят видял пръскачката и я регистрирал, но косачка
нямало. Интересното е обаче, че още при подаването на документите за
регистрация от свидетелите Н., то табелата с номера на косачката бил приложен
към тях. А всъщност би следвало да е трайно закрепен на самата косачка, както
сочи свидетелят И. И., тъй като е
единствен знак за идентификацията й. Това поставя въпроса как така табелата е
във фактическа власт на свидетелите Н. без самата косачка и наистина ли
свидетелите Н. не знаят къде е косачката. Свидетелят И. И. им обяснил, че не
видял косачка и не може да я регистрира, а те нищо не му отвърнали – не дали
никакви обяснения повече. Всичко това потвърждава извода, че свидетелите Н. не
разкриват цялата истина пред съда, а избирателно сочат обстоятелства, които
считат, че са в техен интерес и премълчават други, поради което тяхната
интерпретация на ситуацията е явно недостоверна. В този смисъл съдът намира, че
подсъдимият явно не е съпричастен към липсата на косачката и помпата.
И остава основният въпрос – отказал ли е
достъп подсъдимият на св. Н. до дворното място за да си вземат техниката /тази
част от нея, която била налична към него момент/. Според обвинението,
основаващо се на твърденията на св. Н. още на 01.12.2018г. двамата свидетели
отишли до дома на подсъдимия в с. Пороище и поискали подсъдимият да им върне
техниката, но той отказал. Последното е нелогично само по себе си – свидетелите
знаели че техниката е в съседен отворен двор и фактически реално не са били възпрепятствани да си я
вземат /поне тази част от нея която е била налична там/. Затова и в крайна
сметка съдът намира, че подсъдимият не е възпрепятствал достъпа на свидетелите
до дворното място, като в този смисъл намира за логични именно обясненията на
подсъдимия, а не тези на свидетелите Н., които и по изложените по-горе причини не кредитира.
Иначе не може логично да се обясни защо по-късно същия месец свидетелите Н. са
подали заявления за регистрация на техниката ако тя им е била реално отнета към
този момент. Свидетелят И. И. от ОС „Земеделие“,
след като се обадил на подсъдимия, е отишъл сам до двора
за да огледа наличната земеделска техника и го направил без да има никакъв проблем. Явно подсъдимият
никого не е възпрепятствал в това отношение. Очевидно подсъдимият не е и поемал
отговорност да охранява тази техника, за да бъде държан отговорен за липсата й,
а и да беше поел такава отговорност липсата на инвентара само по себе си не се
явява обсебване от негова страна. Изложените изводи не биха се променили в
зависимост от отговора на въпроса дали
свидетелите Н. действително са дължали заплащане на подсъдимия за извършената
работа, както последният твърди. Каквато
и да е била действителната уговорка между тях в това отношение, то съдът
приема, както се посочи и по - горе, че подсъдимият
явно не е съпричастен към липсата на косачката и помпата и явно не е
възпрепятствал достъпа на свидетелите до дворното място където е била
техниката. С оглед на това съдът приема,
че обвинението за присвояване на процесната земеделска техника, повдигнато
срещу подсъдимия, не е доказано, поради което същият следва да бъде признат за
невиновен и съответно оправдан.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: