МОТИВИ КЪМ НАХД 307/20.
Производството е образувано по внесено
постановление от прокурор от РП
Пазарджик.
Предложението е В.Ц.Я. ЕГН:**********
ДА БЪДЕ ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ИЗВЪРШЕНОТО ОТ НЕГО
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.313 ал.1 от НК, а именно за това,че
На 23.05.2019 г. в гр.Пазарджик
пред служител в Сектор КАТ ПП при ОД на МВР Пазарджик -Н.И.Б.е потвърдил
неистина в писмена Декларация,която по силата на чл.17 ал.1 Правилника за
издаване на български лични документи се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно че СУМПС е
изгубено, като в действителност същото му е било отнето от италианските
компетентни органи, като му се наложи административно наказание „глоба” по реда
на чл.78а, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура, който пледира при признаване обвиняемия за виновен и налагане на
предвиденото в закона наказание по чл. 78а, ал. от НК - административно, глоба
към минималния размер.
Защитникът
не оспорва обективната и субективна съставомерност на вмененото престъпление и
моли за снизходителност пи определяне на глобата.
Обвиняемият не се явява, редовно уведомен..
Районният
съд, като обсъди и прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от
закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
На 23.05.2019 год. св. Б.-
системен оператор в СППП при ОД МВР Пазарджик била на работа за времето от
08.30 часа до 17.30 часа.В качеството си на системен оператор приела на гише
обв.В.Ц.Я..Същият заявил пред св.Н.Бозвелиева, че е изгубил свидетелството си
за правоуправление на МПС и иска да подаде документи за дубликат.Св.Б.му
предоставила за попълване Декларация по чл.17 ал.1 от ПИБЛД.Обв. Я. взел
Декларацията и я попълнил.
на български лични документи декларирал
следното: „Изгубено на 21.05.2019 г. в
гр.П-к изгубих книжката и контролният талон“.След подписването на Декларацията Я.
я подал на гишето пред св. Б.и тя я приела.На същия ден - 23.05.2019 год.
статусът на СУМПС №********* бил променен от „валиден“ на „невалиден-
изгубен/откраднат“ и обвиняемият подал документи за издаване на дубликат на
СУМПС.
На 30.05.2019 год. от него е
получено новото СУМПС № ********* с валидност до 22.01.2024 год.
Впоследствие италианските власти
изпратили на ГДНП отнетото от тях и обявено от обв.В.Я. за изгубено СУМПС №
*********, което е изискано от разследващия полицай и приложено на л.25 в
досъдебното производство в книжен плик.
При тези данни по делото
прокурорът е предал на съд обвиняемия за извършено от него престъпление по чл.
313, ал.1 от НК, в чиято съставомерност Съдът в резултат на проведеното съдебно
следствие се убеди.
Доказателствата по делото са
напълно еднопосочни и непротиворечиви. Така от обясненията на обвиняемия (
съдържащи пълни самопризнания с конкретни данни относно начина и времето и
мястото, в което в Италия му е било взето СУМПС) , показанията на свидетелите Бозвелиева,
Мешева и писмените доказателства се
установиха всички релевантни по делото факти.
Установено е, че на
инкриминираната дата обвиняемият напълно съзнателно и преднамерено се е явил в
сектор ПП при ОД МВР с искане за издаване на свидетелство, обяснявайки че
негово било „изгубено“. След като му била разяснена процедурата, попълнил и декларация
по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, която
която по силата на чл.160, ал.1 от ЗДвП
се подавала пред орган на власт за удостоверяване истинността на вписаните в
нея обстоятелства. В декларацията той записал : „Изгубено на 21.05.2019 г. в гр.П-к изгубих книжката и контролният
талон“
След като саморъчно попълнил тази
информация, положил подписа си в графа „декларатор” и представил декларацията ведно
с целия пакет документи, придружаващи
заявлението за издаване на български документ за самоличност, на съответното
гише и определения за това служител на ОД МВР Пазарджик.
На 30.05.2019 год. от него е
получено новото СУМПС № ********* с валидност до 22.01.2024 год.
Италианските власти, изпратили на
ГДНП и отнетото от тях и обявено с процесната декларация от Я. за изгубено
СУМПС № ********* - на л.25 в ДСП.
Обвиняемият
е съзнавал противоправния характер на действията си. При попълването и
подписването на декларацията несъмнено е знаел, че СУМПС е отнето в Италия ,
тъй като именно той разкрива в обясненията си в ДСП как , кога и къде точно е
станало това.. Тоест знаел, че декларираното от него обстоятелство, че
свидетелството му за управление е изгубено
е невярно и че декларира невярно
обстоятелство с декларацията по чл. 17, ал.1 . Въпреки това подписал
декларацията, която подал за удостоверяване истинността на факта, че то е откраднато.
Заявявайки в декларативен вид тази информация е действал с пряк умисъл.
При
несъмнено установено обективна и субективна съставомерност на инкриминираното
престъпно деяние, Съдът призна обвиняемия за виновен в извършването му.
Констатираха
се налични основания за приложението на чл. 78 а, ал.1 от НК: предвид вида и
размера на предвиденото за това престъпление наказание; обвиняемият е с необременен съдебен статус,
няма причинени имуществени вреди, които да са останали невъзстановени.
На основание чл. 78 а, ал.1 от НК
Съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. този размер се отчете като
достатъчен за постигане на целените промени в съзнанието на дееца към спазване
на установения правов ред и за постигане на целеното обществено въздействие.
Постанови се СУМПС № ********* да се върне на
Сектора - за действия по компетентност и на разпореждане.
По
изложените мотиви Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: