Решение по дело №85/2025 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 68
Дата: 15 май 2025 г.
Съдия: Атанас Василев Димитров
Дело: 20254510200085
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 март 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Бяла, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20254510200085 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Т. Н., ЕГН **********, от гр.Б., обл.Р., у.".П.Р..С." № ...,
чрез адв. П. П., АК – Русе, със съдебен адрес в гр.Р., ул.“Б.“ № ., против НП № 1 от
24.02.2025г., издадено от Кмета на Община Борово, с което на жалбоподателя, за нарушение
на чл.5, т.14 и чл.20, т.3 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред, спокойствието
на гражданите и защита на общественото имущество на територията на Община Борово, му
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева, на осн. чл.18 от
Наредбата.
С жалбата се иска да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и да бъдат присъдени сторените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, застъпва становище за
неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 24.01.2025г., около 10.15ч., актосъставителката П. – специалист в Екология и
техника за опазване на околната среда при Община Борово, излязла в почивка пред сградата
на общината. На банкомата в съседство имало граждани, които коментирали, че на ЖП
линията имало овце. П. погледнала и видяла, че наистина има животни там. Качила се до
стаята си, за да вземе телефона си и направила няколко снимки. Погледнала през прозореца
на стаята и видяла, че овцете са на линията и жалбоподателя Н., когото познавала, който се
опитвал да ги махне. П. слязла отново пред сградата и видяла, че животните ги няма, а
жалбоподателя се качил в червен автомобил и потеглил. По този повод, П. съставила покана
до жалбоподателя, която му била връчена на 04.02.2025г. Със същата бил поканен в
1
седемдневен срок да се яви в общината за съставяне на АУАН за извършено нарушение по
чл.68, ал.1 вр. с чл.35, ал.1 от Закона за защита на животните. Така на 11.02.2025г.
жалбоподателят се явил и П. му съставила АУАН за извършено нарушение на чл.5, т.14 и
чл.20, т.3 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред, спокойствието на гражданите
и защита на общественото имущество на територията на Община Борово. Жалбоподателят
подписал АУАН, с отразяване, че има възражения, които ще изложи в седемдневен срок. В
срок били депозирани писмени възражения от жалбоподателя, с вх.№ 94Н-166-2 от
18.02.2025г., в които оспорил приетото в АУАН, че е извършвал пастирска дейност с
домашни животни в централната част на населеното място и ги прекарвал през ЖП-
секцията, както и в паркове, тротоари, детски площадки и общински зелени площи.
Посочил, че стадото било подплашено от безпризорни кучета в района на ресторант
„Брезите“, при което животните неконтролируемо се насочили към района на мандрата.
Въпреки това, въз основа на така съставения АУАН, било издадено и обжалваното
наказателно постановление, в което било отразено, че нарушителят направил
самопризнание, че на посочената дата, животните му са били в горски общински площи,
които били използвани неправомерно. Отразено било също, че нарушителят направил опит
да прибере животните си. НП било връчено лично на 07.03.2025г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и разпитаните по
делото свидетели.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения по чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, от
процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
На първо място, съдът намира, че нарушението не е доказано по безспорен начин. В
обстоятелствената част на АУАН и НП е вменено на жалбоподателя, че като собственик на
стадо овце, на 24.01.2025г. прокарва животните си през паркове, тротоари, детски площадки
и зелени площи – общинска собственост. От фактическа страна се установява, че животните
се намирали на бетонната площадка на ЖП – секцията, откъдето жалб. Н. се е опитвал да ги
махне. Тоест, макар в описателната част да е възпроизведена дословно нормата от
общинската наредба, като са изброени всички съдържащи се в нея хипотези, нито една от
тях не отговаря на установеното от обективна страна. Актосъставителката в нейните
показания посочва, че животните са се намирали на ЖП-секцията, когато ги е възприела и
снимала с личния си телефон, а след излизането отново пред сградата, тях вече ги е
нямало. Тогава е видяла единствено потеглянето на жалб. Н. с автомобил. При това
положение не се доказва, че животните са били прокарвани през посочените места.
Неоснователни са изложените съображения в писмения отговор, че за да стигнат животните
до центъра на града, то те задължително биха преминали през всички описани обекти.
Ангажиране на наказателна респ. административнонаказателна отговорност въз основа на
предположения е недопустимо.
На следващо място, съдът счита, че АНО неоправдано е игнорирал писмените
възражения на жалбоподателя, който е посочил, че стадото е било подплашено от
безпризорни кучета. В случая, освен изложените съображения в писмените възражения, така
и показанията на разпитаните по делото свидетели навеждат на този извод. Макар
показанията на св. Георгиев да представляват възпроизвеждане на казани му от самия
жалбоподател факти, то не може да се пренебрегнат показанията на св. Спиров и
актосъставителката. Св. Спиров изнася подробни сведения за събитията от този ден, както и
предприетите от жалбоподателя действия, който тръгнал с личния си автомобил да ги
прибира. Това се потвърждава и от показанията на актосъставителката, която посочва, че е
видяла животните на ЖП-секцията и жалбоподателя, който се опитвал да ги махне. Тоест, от
негова страна е имало активно поведение да премахне стадото от секцията. И след това, при
излизането отново пред сградата, видяла че той се качва в червен автомобил (какъвто е
2
неговият) и животните ги нямало. В тази част, напълно кореспондират с показанията на св.
Спиров и изложеното в писмените възражения, че се е наложило именно с личния си
автомобил да тръгне след стадото, за да го прибере. В писмения отговор на АНО се сочи, че
на жалбоподателя били отправяни множество устни забележки за това, че прокарва стадото
си през града, но по делото липсват каквито и да било доказателства в тази насока, поради
което твърдението, че поведението му е системно остават недоказани. Колкото до другите
засегнати въпроси дали стадото е регистрирано и къде го извеждал на пáша не са предмет на
настоящото производство и няма да бъдат обсъждани. В тежест на АНО е да докаже всички
елементи от обективна и субективна страна на твърдяното нарушение, което съдът намира,
че в настоящото производство не е сторено. Само на посочените основания съдът счита, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че действително напълно безмотивно
АНО е наложил наказание в максимален размер, без да са изложени каквито и да било
съображения или при наличие на какви отегчаващи отговорността обстоятелства се основава
максималния размер на глобата, както повелява разпоредбата на чл.57, ал.1, т.8 вр. с чл.27,
ал.2 и 3 от ЗАНН. Посочено е, че нарушителят направил самопризнания във възраженията
си, че животните били в горски общински площи, които били ползвани неправомерно. Това
обаче представлява едно бланкетно изявление, което от една страна е недоказано, а от друга
- не може да бъде отнесено към състава на нарушението или към отговорността на
нарушителя.
Съобразно изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, на
жалбоподателя се дължат разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, което
съобразно договора за правна защита и съдействие възлиза в размер на 400 лева.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1 от 24.02.2025г., издадено от Кмета на
Община Борово, с което на Н. Т. Н., ЕГН **********, от гр.Б., обл.Р., у.".П.Р..С." № ..., за
нарушение на чл.5, т.14 и чл.20, т.3 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред,
спокойствието на гражданите и защита на общественото имущество на територията на
Община Борово, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА Община Борово, БУЛСТАТ/ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Б., обл.Р. ул.”Н. В.” № ., да заплати на Н. Т. Н., ЕГН **********, от гр.Б.,
обл.Р., у.".П.Р..С." № ..., сумата в размер на 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение
в производството.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Бяла: ________/п/_______________

3