№ 178
гр. Стара Загора, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александър Георгиев
при участието на секретаря Ралица Цв. Д.
като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело №
20245530103426 по описа за 2024 година
Предявени са искове от Л. В. Л. с правна квалификация чл.3*****, ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ – за
признаване за незаконност на уволнение, извършено със Заповед № *****г. на Ректора на ТРУ за
налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ и за неговата отмяна, възстановяване на преди
заеманата работа на длъжността „преподавател“ и „Декан“ във ВМФ при ТРУ. Претендира и
заплащане на дължимото за оставане без работа обезщетение за оставане без работа на
осн.чл.225,ал.1 КТ в размер на 33705,12лева – брутно трудово възнаграждение за шест месеца,
ведно със законната лихва до окончателното заплащане на същата. Претендира заплащане на
сумата от 5617,52лева заплатено от него обезщетение по чл.221,ал.2 от КТ, както и направените от
него по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор, в който се оспорват изцяло
претенциите на ищеца. Ответникът Тракийски университет – Стара Загора моли да бъдат
отхвърлени предявените искове, като твърди, че е поискал писмени обяснения от служителя преди
извършване на уволнението. Твърди, че е наложил законосъобразно дисциплинарното наказание,
което обосновава последващото едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца. Претендира за направените по делото разноски. В исковата си молба ищецът твърди,
че на основание чл. 3*****, ал. 1 КТ и в законоустановения срок, оспорва законността на
уволнението му, извършено със Заповед №***** г. на Ректора на Тракийски университет Стара
Загора, на основание чл.195, ал.1 вр. чл. 188, т.3, чл.*****, ал.1, т.3, т.4, т.7 и чл.330, ал.2, т.6 КТ.
От 2000 г. ищецът работил като преподавател при ответника, а от 2023 г. бил Декан на
Ветеринарномедицинския факултет. На 03.07.2024 г. ищецът бил подал молба с вх.№
4147/03.07.2024 г. до ректора на университета за ползване на годишен отпуск. На ***** г. на ищеца
му било връчено писмо с изх.№ 4513/17.07.2024 г. от Ректора, с което бил уведомен, че платения му
годишен отпуск не бил разрешен. На същата дата на ищеца била връчена Заповед №***** г., с
1
която на основание чл. 188, т.3, чл.*****, ал.1, т.3, т.4, т.7, чл.330, ал.2, т.6 КТ на ищеца било
наложено дициплинарно наказание „уволнение“ и било прекратено трудовото му правоотношение.
Счита, че не били налице основанията, посочени в горецитираната заповед и счита
наложеното наказание за незаконосъобразно.
Сочи, че дейността на ответника се осъществявала най-вече въз основа на ЗВО, Правилника
за структура и дейността на Тракийския университет и в частност Правилника за устройството и
дейността на Ветеринарномедицинския факултет. В заповедта били посочени единствено
разпоредби на КТ. Не били посочени нарушения на разпоредби на ЗВО и/или на цитираните
правилници, които се явявали специално норми спрямо нормите на КТ. Видно от самата заповед,
всички твърдени нарушения били извършени от ищеца в качеството му на Декан на
Ветеринарномедицинския факултет. За тези действия, в качеството му на Декан и при установени
нарушения следвало да бъде прекратено допълнителното споразумение сключено по чл.107 КТ.
Необосновани и недоказани били посочените в заповедта нарушения, извършени от ищеца.
Липсвало извършено нарушение на ищеца, свързано с изпратения от него доклад с вх.№
289/01.07.2024 г. до Ректора на ТрУ, с копие до членовете на Академичния състав на ТрУ. В
заповедта за уволнение било посочено, че ищецът „оспорва“ Заповед № ***** г. на Ректора, както
и че не бил спазил установения ред за провеждане на заседания и обсъждане на въпроси от
компетентността на Академичния съвет. Не било посочено какъв бил установения ред, който бил
нарушен. Ищецът бил констатирал наличието на неясноти и неточности в горепосочената заповед,
при което коректно бил уведомил съответните органи на управление на ТрУ, а именно Ректора и
членовете на Академичния съвет. Наред с това, в заповедта било посочено, че с непознаването на
нормативната уредба, ищецът в качеството си на Декан, злепоставял авторитета на Ректора. Неясно
било как точно, още повече твърдяното непознаване на нормативната уредба от страна на ищеца би
следвало да злепостави самия него.
Липсвало извършено нарушение от страна на ищеца, свързано с „отказа“ му да утвърди
отчетна форма на Симулационен център по ветеринарна медицина VETSIM към УБВК. От
заповедта не ставало ясно временно ли било и къде задължение на ищеца да утвърждава
присъствените форми за явяване на работа на служителите на ВМФ. Не било ясно каква била
процедурата за назначаване на служители в структурните звена на ТрУ и съответно изисквало ли се
съгласуване с техните ръководители. Ако не се било изисквало, не било ясно как ръководителите на
съответните структурни звена били уведомявани за назначаването на нов служител в тяхното
структурно звено. В конкретния случай липсвала информация ищеца да бил уведомяван за
назначаването на нов служител във ВМФ. В качеството си на Декан на ВМФ ищецът бил
констатирал неясноти и неточности в представената му за утвърждаване отчетна форма.
Действайки професионално и коректно, още на същия ден бил информирал Ректора за
констатирания проблем с цел решаването му.
Несъстоятелно било твърдението, че отказът на ищеца да предостави информация на
Ректора за изпълнение на дейността си като Декан на ВМФ представлявало дисциплинарно
нарушение. В заповедта било посочено, че с писмо №4312/11.07.2024 г. на Ректора била отправена
покана по чл. 193 КТ до ищеца за представяне на отчет за изпълнените до момента дейности от
мандатната му програма като Декан на ВМФ. Покана за отчет не съответствала на поканата по
чл.193 КТ за изслушване или приемане на писмени обяснения от работодател преди налагане на
дисциплинарно наказание, т.е. същата не била покана по смисъла на чл. 193 КТ.
2
Освен това съгласно цитираната в заповедта разпоредба на чл.193 КТ и по-конкретно на
ал.3 /вр. с ал.2/: „Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на
работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина“, т.е. изслушването или
приемането на писмени обяснения било задължение, вменено на работодателя, а даването на
обяснение от работника или служителя било правна възможност, която можело да не бъде
упражнявана, т.е. недаването на обяснение не било нарушение от страна на работника или
служителя, а негово законно право.
Не било ясно на какво основание се изисквал отчет от Декана на ВМФ. В заповедта не било
посочено къде било вменено задължение на Декан на факултет на ТрУ да представя отчет на
Ректора на Тру, т.е. коя конкретна разпоредба от кой акт бил нарушил ищецът.
Несъстоятелно било твърдението в заповедта, че ищецът бил уронил доброто име на
ответника, чрез „харесване“ на публикуван материал в социалната мрежа „Фейсбук“ на материал
„Кастрационен проект 2024“. Отделен бил въпросът доколко ответникът имал качеството на
работодател на ищеца, с оглед приложението на разпоредбата на чл.*****, ал.1, т.4 КТ. От самата
заповед за дисциплинарно уволнение ставало ясно, че освен евентуалното „харесване“ на
посочения материал, качен във „Фейсбук“, отговорност за администриране и намеса в
администрирането на посочената страница не можела да бъде вменена на ищеца. Дадените от него
обяснения не били разгледани обективно от работодателя и не били взети предвид при налагане на
дисциплинарното наказание.
Сочи, че посочените в заповедта нарушения, освен не били конкретизирани като нарушения
на специалните норми на ЗВО, Правилника за структурата и дейността на ответника и в частност
Правилника за устройството и дейността на ВМФ на ТрУ, в същността си не представлявали
дисциплинарни нарушения.
Моли съда да признае уволнението на ищеца, извършено със Заповед №***** г. на Ректора
на Тракийски университет Стара Загора за незаконно, същото да бъде отменено и ищецът да бъде
възстановен на длъжността преподавател в Тракийски университет Стара Загора, както и на
длъжността „Декан“ на Ветеринарномедицински факултет на ТрУ.
Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение на основание чл.225, ал.1
КТ за времето, през което същият бил останал без работа в размер на 33 705,12 лева – брутното
трудово възнаграждение за шест месеца, ведно със законната лихва до изплащане на сумата.
Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца заплатеното от него на основание
чл.221, ал.2 КТ обезщетение в размер на 5 617,52 лева по сметката на ТрУ.
Претендира направените по делото разноски, включително и възнаграждение за един
адвокат.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който счита предявените
искове за неоснователни предвид следните съображения:
Не оспорва твърдението на ищеца, че със Заповед № ***** от *****г. на Ректора на
Тракийски университет - Стара Загора трудовото правоотношение на ищеца - доц.д-р Л. В. Л. за
заемане на длъжността „Декан“ на Ветеринарно медицински факултет на Тракийски университет -
Стара Загора било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от Кодекса на труда поради наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“.
Заповед № ***** от *****г. на Ректора на Тракийски университет - Стара Загора била
3
връчена на ищеца лично на *****г., от който момент било наложено обективираното в нея
дисциплинарно наказание и произтичащо от него едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение за заемане на длъжността ,Декан“ в Тракийски университет - Стара Загора.
Трудовото правоотношение на ищеца с Тракийски университет - Стара Загора било
възникнало въз основа на трудов договор № *****, сключен на 07.03.2000г. за заемане на
длъжността „Асистент“ във Ветеринарно медицински факултет на Тракийски университет - Стара
Загора. С последващи допълнителни споразумения към този трудов договор, трудовото
правоотношение на ищеца с Тракийски университет - Стара Загора, последователно били
променяни трудовото възнаграждение и заеманата длъжност.
С Допълнително споразумение № ***** от 18.12.2023г. към трудов договор № ***** от
07.03.2000г. трудовото правоотношение на ищеца за заемане на длъжността „Ръководител катедра
Доцент“ в Тракийски университет - Стара Загора било променено по отношение на заеманата
длъжност и трудово възнаграждение, като считано от 18.12.2023г. ищецът бил преназначен на
длъжност „Декан“ във Ветеринарно медицински факултет на Тракийски университет - Стара
Загора.
Допълнително споразумение № ***** от 18.12.2023г. към трудов договор № ***** от
07.03.2000г. било сключено на основание чл. 119 от Кодекса на труда след като същият бил избран
за Декан“ на Ветеринарно медицински факултет.
Чрез сключването на допълнително споразумение № ***** от 18.12.2023г. към трудов
договор № ***** от 07.03.2000г., между страните по спора не било възникнало ново трудово
правоотношение, което да било обект на прекратяване от страна на работодателя. Поради тази
причина оплакването на ищеца, че работодателят неправомерно прекратил трудовото му
правоотношение, тъй като следвало да прекрати „допълнителното споразумение, сключено по чл.
107 от КТ“ за заемане на длъжността „Декан“ намира за несъстоятелно.
Със Заповед № ***** от *****г. на Ректора на Тракийски университет - Стара Загора
трудовото правоотношение на ищеца за заемане на длъжността Декан“ на Ветеринарно
медицински факултет на Тракийски университет - Стара Загора било прекратено на основание
чл.330, ал.2, т.6 от Кодекса на труда поради наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.
Твърди, че работодателят законосъобразно бил упражнил предвиденото в чл.330, ал.2,т.6 от
Кодекса на труда право на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение поради
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Издадената от работодателят Заповед № *****
от *****г. обективирала наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „Уволнение“, което било
послужило като основание за едностранното прекратяване на трудовото му правоотношение.
Въпреки, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът излагал доводи за
„необоснованост“ и „недоказаност“ на посочените в заповедта нарушения, ищецът не бил
предявил иск за отмяна на наложеното със Заповед № ***** от *****г. дисциплинарно наказание.
Заявеният петитум не съдържал изрично искане за отмяна на дисциплинарното наказание, а
начинът, по който бил заявен иска „да признаете уволнението .... За незаконно, същото да бъде
отменено и на доц.д-р Л. В. Л. да бъде възстановен на длъжността преподавател в Тракийски
университет гр.Стара Загора, както и на длъжността ,Декан“ на Ветеринарно медицинския
факултет на Тракийски университет гр.Стара Загора“ ведно с изрично посочените в началната част
на исковата молба правни основания за предявени искове по чл.3*****, ал. 1,т. 1, т.2 и т.З от
Кодекса на труда, давали основание на ответника да счита, че ищецът не бил предявил трудов спор
4
за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание. Поради тази причина, счита, че
предявеният иск по чл.3*****, ал.1, т.1 от Кодекса на труда се явявал неоснователен.
Оспорва твърденията на ищеца за необоснованост и недоказаност на посочените в Заповед
№ ***** от *****г. на допуснатите от ищеца нарушение на трудовата дисциплина при изпълнение
на задълженията му на ,Декан“ на Ветеринарно медицински факултет на Тракийски университет -
Стара Загора.
Със Заповед № ***** от *****г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“ за конкретно посочени в заповедта дисциплинарни нарушения, а именно:
На 01.07.2024г. бил адресирал и изпратил по електронната поща на членовете на
Академичен съвет при Тракийски университет, Стара Загора, не по установения за това ред, писмо,
с което „оспорва“ законосъобразността и правилността на Заповед № ***** г. на Ректора на
Тракийски университет и неговите правомощия, свързани с управлението на имущество на
университета.
Към 08.07.2024г. не бил одобрил Отчетна форма за положен труд за месец юни 2024г. на
работещите в Симулационен център по ветеринарна медицина VETSIM към Университетска
Ветеринарна болница с клиники при Тракийски университет, Стара Загора.
На 12.07.2024 г. ищецът бил отказал да изпълни законно нареждане на работодателя да
представи отчет за изпълнение на дейността си като Декан на Ветеринарно медицински факултет
при Тракийски университет, Стара Загора за периода от началото на мандата му до настоящия
момент.
Към 11.07.2024г. ищецът не бил упражнил контрол и бил одобрил чрез изразяване на
„харесване“ с публикация със заглавие „Кастрационен проект 2024“, изпълняван от преподаватели
и служители на Ветеринарномедицински факултет на Тракийски университет, публикувана на
интернет страница на Ветеринарномедицински факултет в социална мрежа „Фейсбук“, съдържаща
данни за нехуманно отношение към животните, нарушение на ветеринарномедицински правила, на
правилата за антисептика и асептика и коментари за преимуществата на „класически модел на
обучение при животни“ пред симулационното обучение за студенти. Към момента на преглед на
публикацията и нейното „харесване“ доц. д-р Л. Л. не бил взел мерки за нейното редактиране или
заличаване, така както това било извършено след получаване на поканата за писмени обяснения за
констатираното нарушение.
Описаните в заповедта нарушения били установени както следва: с електронно писмо,
изпратено от ищеца на 01.07.2024г. до всички членове на Академичния съвет на Тракийски
университет; доклад с вх.№ 4230 от 08.07.2024г. на доц.д-р Л. Л. относно неправомерно според него
назначение в Симулационен център по ветеринарна медицина и отказ на това основание да завери
присъствената форма на работещите в центъра служители; доклад с вх.№ 4318 от 11.07.2024г. на д-
р З. И. Т. и Доклад с вх.№ 4346 от 11.07.2024г. на Н. Д. Л. - Ж., ръководител „Протокол и връзки с
обществеността“ за уронващи доброто име на работодателя публикации в социална мрежа.
В изпълнение на задължението по чл. 193 от Кодекса на труда работодателят бил изискал от
ищеца писмени обяснения за така констатираните нарушения - Писмо-покана с изх.№ 4312 от
11.07.2024г. и Писмо-покана с изх.№ *****03 от 15.07.2024г.
Въз основа на постъпилите в отговор на поканите писмени обяснения - Писмено обяснение
с вх.№ 4375 от 12.07.2024г. и Писмено обяснение с вх.№ *****82 от 17.07.2024г., работодателят
5
бил извършил преценка за вида, тежестта и обстоятелствата, при които били извършени
допуснатите от ищеца нарушения на трудовите задължения, въз основа на които бил достигнал до
извод за налагане на най-тежкото по вид дисциплинарно наказание, съобразявайки последиците от
нарушението и поведението на самия нарушител.
В издадената заповед били изложени подробни мотиви относно осъществяването на
извършените нарушения на трудовите задължения, поради което издадената заповед и наложеното
с нея наказания били съобразени с формалните изисквания за обоснованост на дисциплинарната
заповед, а от фактическа страна тяхното извършване се установявало със събраните в хода на
дисциплинарното производство писмени доказателства.
По възраженията, съдържащи се в исковата молба за всяко едно от вменените нарушения,
следвало да бъде казано, че:
Изпращането на писмо до членовете на Академичния съвет на висшето училище,
съдържащо коментар относно начина на оформяне и съдържанието на издадената от ректора
заповед, извършено чрез електронната поща на всеки един от членовете на този колективен орган, а
не чрез неговия председател и съобразно установения за това вътрешен ред, представлявало
злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име, тъй като повдигнатите с
писмото въпроси били извън компетентността на Академичния съвет.
Отказът на ищеца да завери присъствената форма за месец юли на работещите в
Симулационния център на ръководеното от него основно звено бил заявен от него писмено до
работодателя, което освен че потвърждавало задължението му в качеството на непосредствен
ръководител да удостовери присъствието на работещите в ръководеното от него звено служители
отново уронва доброто име на работодателя и авторитета на неговия законен представител.
Отказът да бъде представен отчет за извършената от страна на ищеца дейност бил отказ за
изпълнение на законно нареждане на работодателя, представляващо самостоятелно основание за
ангажиране на дисциплинарна отговорност., поради което в качеството си на Ректор, работодателят
бил в правомощието си да изиска от ръководителите на звена отчет за изпълнение на възложената
им дейност, в това число на заявените от самите тях задачи съгласно изготвените и представени
мандатни програми.
Заявеното от ищеца положително отношение към публикация в социалните мрежи,
съдържаща злепоставящ висшето училище материал, ангажира действията на ищеца като
ръководител на звеното, засегнато от харесаната от него публикация, чрез упражняване на
необходимия за това контрол, какъвто бил последвал едва след връчване на поканата за писмени
обяснения относно констатираното нарушение със заличаване на откритата на името на
Ветеринарно медицински факултет страница в тази социална мрежа.
Счита, че дисциплинарното наказание било наложено законосъобразно и обосновавало
последващото едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.
Неоснователността на предявения иск по чл.3*****, ал. 1,т. 1 от Кодекса на труда
изключвала основателността на останалите два иска, които произтичали от техния акцесорен
характер.
Моли съда да остави предявените искове без уважение и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощника си – адв. С. Л., поддържа
6
изцяло исковата молба. Претендира направените по делото разноски. Представя подробна писмена
защита. В съдебно заседание на 04.02.2025г., съдът е допуснал поисканото от ищеца изменение на
иска по чл.3*****, ал.1, т.3 КТ, до увеличения размер на иска - до сумата от 36 868,62лв.
Ответникът Тракийски университет, гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител –
адв.Ц., оспорват предявения иск и молят същия да бъде отхвърлен като неоснователен, като им
бъдат присъдени направените по делото разноски. Представят писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намери за установено следното:
По делото не е спорно, а и от приетите писмени доказателства и приложеното към делото
лично трудово досие на ищеца се установява, че преди издаване на атакуваната Заповед №*****г.,
за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, ищецът е бил в трудово правоотношение с
ответния университет на длъжност „Декан“ на Ветеринарно медицински факултет на Тракийски
Университет – по допълнително споразумение № *****/18.12.2023г. към трудов договор №
*****/07.03.2000г. – въз основа на Решение на ОС на ВМФ от 18.12.2023г. служителя Л. В. Л. бил
преназначен на длъжност „Декан, Доцент.“, категория персонал „Ръководни служители“, място на
работа „ДЕКАНАТ“ в Тракийски университет – ВМФ.
На *****г. на ищеца е връчена Заповед №*****г., с която му е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“, за това че: 1) На 01.07.2024 г. е адресирал и изпратил по електронната поща
на членовете на Академичен съвет при Тракийски университет, Стара Загора, не по установения за
това ред, свое писмо, с което „оспорва“ законосъобразността и правилността на Заповед № ***** г.
на Ректора на Тракийски университет и неговите правомощия, свързани с управлението на
имуществото на университета; 2) Към 08.07.2024 г. не е одобрил Отчетна форма за положен труд за
месец юни 2024 г. на работещите в Симулационен център по ветеринарна медицина VETSIM към
Университетска Ветеринарна болница с клиники при Тракийски университет, Стара Загора; 3) На
12.07.2024 г., ищецът е отказал да изпълни законно нареждане на работодателя да представи отчет
за изпълнение на дейността си като Декан на Ветеринарномедицинския факултет при Тракийския
университет, Стара Загора за периода от началото на мандата му до настоящия момент; 4) Към
11.07.2024 г., ищецът не е упражнил контрол и е одобрил, чрез изразяване на „харесване“ с
публикация със заглавие „Кастрационен проект 2024“, изпълняван от преподаватели и служители
на Ветеринарномедицински факултет на Тракийски университет, публикувана на интернет
страница на Ветеринарномедицински факултет в социална мрежа „Фейсбук“, съдържаща данни за
нехуманно отношение към животните, нарушение на ветеринарномедицински правила, на
правилата на антисептика и асептика и коментари за преимуществата на „класически модел на
обучение при животни“ пред симулационното обучение за студенти. Към момента на преглед на
публикацията и нейното „харесване“ ищецът не е взел мерки за нейното редактиране или
заличаване, така както това е извършено след получаване на поканата за писмени обяснения за
констатираното нарушение. Със същата заповед, на основание чл. 224, ал.1 КТ е разпоредено на
ищеца да се изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск. На основание чл. 221, ал.2
КТ на ищеца е разпоредено да заплати в полза на Тракийски университет гр. Стара Загора
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение.
Ищецът е имал и сключен трудов договор № 17/23.02.2024г. на длъжност „Ръководител
проект“ с работно време 4 часа на ден, трудовото правоотношение по който също е прекратено –
със Заповед № 36/*****г., на осн.чл.334 КТ, считано от 22.07.2024г., връчена на 23.07.2024г.
7
Видно от представен по делото доклад №4318/11.07.2024 г. на д-р З. И. Т. /*****/,
последният информира Ректора на Тракийския университет, гр.Стара Загора, относно публикация
(Кастрационен проект 2024г.) във фейсбук страницата на Ветеринарномедицинския факултет, в
която според автора на доклада са уронени престижа на ветеринарномедицинската професия,
Тракийския университет и Ветеринарномедицинския факултет към него. Прилага се извадка от
текста на интернет публикацията от 05.07.2024г. Представен е и Доклад № 4346/11.07.2024г. от Н.
Д. Л.-Ж., с предмет – публикация във Фейсбук от 06.07.2024г. със снимков материал към него. В
доклада се изтъква, че текстът и снимките са в разрез с политиката на университета и етичния
кодекс на медиите, като се отправя молба до Ректора на университета да бъдат предприети
действия по премахване на публикацията.
С писмо изх. №4312/11.07.2024г. от страна на ответния Тракийски университет са изискани
от ищеца писмени обяснения за причините, поради които отчетната форма за положен през месец
юни 2024г. труд на служителите от Симулационен център по ветеринарна медицина в Тракийски
университет Стара Загора не е утвърдена. Със същото писмо са изискани писмени обяснения от
ищеца относно причините, поради които докладът, с който е оспорена Заповед №***** г. е
предварително изпратен до всички членове на Академичния съвет на Тракийски университет Стара
Загора и причините, поради които с този доклад ищецът е направил коментар за извършваните в
университета управленчески действия пред членове на Академичния съвет, извън насрочените
заседания на този орган на управление. Със същото писмо е отправена покана към ищеца да
представи отчет за изпълнените до момента дейности от Мандатната му програма за изпълнение
функциите на декан на Ветеринарномедицинския факултет на Тракийския университет.
С писмо вх. № 4375/12.07.2024 г. от страна на ищеца са представени отговори на
поставените въпроси.
С писмо изх. № *****08/15.07.2024 г. от страна на ответния Тракийски университет са
изискани от ищеца писмени обяснения за следните обстоятелства: 1.Кой е администраторът на
страницата на Ветеринарномедицински факултет на Тракийски университет в социалната мрежа
Фейсбук и по какъв начин ищецът упражнява контрол, върху публикуваните на тази страница
материали; 2. Давал ли е ищецът разрешение за публикуване на горепосочената страница на статия
под заглавие „Кастрационен проект 2024“ с приложения към нея снимков материал; 3. По какъв
начин ищецът е упражнил контрол върху съдържанието на горепосочената статия и публикувани
снимки с графично и текстово съдържание; 4. По каква причина ищецът е „харесал“ нейното
съдържание и не е предприел необходимите действия за редактирането на статията.
С писмо вх. № *****82/17.07.2024г. ищецът е предоставил отговори на поставените
въпроси.
Видно от представена по делото отчетна форма за явяването и неявяването на работа за
месец юни 2024г. в Тракийски Университет, Ветеринарномедицински факултет – ФСО,
Симулационен център по ветеринарна медицина, за посочения месец, работа в центъра са
престирали три лица – З. И. Т., и.с. И.а и С.Х.. Отчетната форма е изготвена от д-р И. И.а и
съгласувана от Управител болница, проф. Д.К.. В полето за подпис „Декан: доц. Л.“ липсва
положен подпис, като под полето, с ръкописен текст е изписано: „С.Х. не е назначена по надлежния
ред!“, след който текст е положен саморъчен подпис.
По делото е представена и приета в качеството на писмено доказателство Заповед №***** г.
на Ректора на Тракийския университет, с която от структурните звена на Тракийски университет гр.
8
Стара Загора са прехвърлени в сектор „Автотранспорт“ на Ректората на Тракийския университет
движими вещи – 22 броя превозни средства с марки, модели, регистрационни номера и номера на
рами, подробно описани в същата Заповед. С Доклад от 01.07.2024г., от страна на ищеца е изразено
мнение досежно процедурни въпроси по издаването на горепосочената Заповед и становище във
връзка с вътрешноведомствените отношения, уредени с нея. В същия доклад ищецът излага
становище, че Заповедта № *****г. е издадена в разрез с процедурните правила и че е необходимо
по-широко обсъждане на уредения със същата Заповед въпрос. Докладът е изпратен чрез
електронна поща до Ректора и до членовете на академичния съвет на Тракийски университет гр.
Стара Загора.
Видно от представеното копие на страници 22-23 от трудовата книжка на ищеца, в същата е
налице отбелязване досежно периода прослужено време на ищеца в Тракийския университет –
21.02.2000 г. – 22.07.2024 г. – двадесет и четири години, пет месеца и един ден. В трудовата книжка
липсват отбелязвания, касаещи последващо трудово правоотношение на ищеца. От последния, по
делото е представена и декларация от 21.01.2025г., че към момента на проведеното същия ден
съдебно заседание не е ангажиран с трудово правоотношение.
С оглед установяване обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетели. От показанията на свидетелката Г. М.а К. /работи при ответника на длъжност
*****/, се установява, че като член на Академичния Съвет на Тракийския Университет е участвала
на заседание, по време на което са обсъждани въпроси, във връзка с изменения в организацията на
транспорта на различните звена на университета, на което заседание присъствал и ищеца.
Свидетелката сочи, че по време на заседанието ищецът не възприел добре разглежданите
изменения, впоследствие на което последният изпратил електронно писмо с мнение във връзка с
взетото решение и издадената впоследствие Заповед на Ректора на университета за
реорганизацията на използване на превозните средства.
Свидетелката Н. Д. Л. – Ж. /работи при ответника като *****/ сочи, че през лятото на 2024г.
подала доклад до Ректора във връзка с неетични снимки в публикация на страницата във фейсбук
на Ветеринарномедицинския факултет. По мнение на свидетелката текстът и снимките уронват
престижа и авторитета на университета. След доклада публикацията била свалена. Свидетелката
не била консултирана във връзка с публикацията, не знаела кой администрира страницата на
факултета.
От показанията на свидетеля Д. Д. Д. /работи при ответника на длъжност *****/ се
установява, че същият участва в заседанието на ректорския и на разширения ректорски съвет. През
последния мандат на разширения ректорски съвет ищецът участвал в същия, но не повдигал теми,
които да се обсъждат. Свидетелят е запознат, че Ветеринарномедицинският факултет организирал
национални и международни конференции, за които Рекорът не бил уведомяван. Коментирало се на
Ректорски съвет да се изиска отчет от Ветеринарномедицинския факултет, но такъв не бил
представен.
Свидетелят З. И. Т. /работи при ответника на длъжност *****/ твърди, че бил ръководител
на симулационния център към ректората на Тракийския университет. През месец юни 2024г. в него
била назначена С.Х., на длъжност – ветеринарен лекар. Същият месец ищецът отказал да подпише
регистрационната отчетна форма за месечната й заетост, което довело до забавяне на заплатите на
служителите. Свидетелят знаел, че Ветеринарномедицинския факултет има Фейсбук страница, на
която се публикували неподходящи снимки – на хора без маски, открити рани на животни в
9
операционна зала. По информация на свидетеля, администратор на страницата бил зам.-декан на
ВМФ П.Г., притежаващ академична длъжност доцент или професор, като не знае дали деканското
ръководство на факултета има контрол върху публикациите на тази страница. За тази публикация,
свидетелят написал доклад до Ректора на университета. Като член на академичния съвет, св. Т.
получил електронно писмо от ищеца, в което се обсъждала политиката по централизиране на
финансите на транспорта. Свидетелят счита, че писмото на ищеца било неуместно, тъй като
нарушавало йерархичната структура в университета. Ректорът е изискал отчет за дейността на
Ветеринарномедицинския факултет, но свидетелят няма информация да бил представен такъв от
ищеца. Свидетелят не можа да обясни в съдебно заседание кое е наложило на 11.07.2024г./в един и
същи ден/ да изготви и адресира до Ректора на Тракийски университет два различни доклада -
входирани с отделни входящи номера, визиращи действия и бездействия на ищеца Л. Л., които са
послужили на работодателя за извличане основанието за налагане на атакуваното дисциплинарно
наказание.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, в частта която се излагат факти, станали
предмет на техни непосредствени впечатления. Доколкото, обаче, в голяма част от показанията си,
свидетелите изразяват лични мнения и оценки, базирани на субективни възприятия и като се вземе
предвид обстоятелството, че и четиримата са служители на ответния работодател, тези
впечатления следва да се ценят критично, като същите следва да се преценяват в съвкупност с
останалите събрани по делото доказателства.
С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-икономическа
експертиза. Според заключението на вещото лице, дължимото обезщетение по чл. 225 КТ за
периода от оставане без работа на ищеца за срок от шест месеца е в размер на 33705, 12 лв.
Дължимото обезщетение по чл. 225 КТ до датата на първото съдебно заседание /25.10.2024 г./ по
настоящото дело е в размер на *****99,68 лв. Вещото лице установява, че заплатеното от ищеца
обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ към ответника е в размер на 5617,52 лв., преведено по банковата
сметка на Тракийски университет в УниКредит Булбанк на 24.07.2024 г. По делото е назначена и
допълнителна съдебно-икономическа експертиза, която установява, че до датата на второто
открито съдебно заседание по делото /25.11.2024 г./, обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ е в размер
на 24155,***** лв. След извършени изчисления, вещото лице установява, че съобразно увеличение
на възнагражденията за академичните длъжности, във връзка с ПМС № 274/07.08.2024 г. и Заповед
на ректора на университета № ***** г., обезщетението за ищеца по чл. 225, ал.1 КТ за един месец
би било 61*****,77 лв. В този случай, размерът на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ за 6
месеца би бил 36 868,62 лв., а размерът на дължимото обезщетение по чл. 225 от КТ до второто по
делото открито съдебно заседание /25.11.2024 г./ би бил 26422,55 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 3*****, ал.1, т.1 КТ:
За да е налице валидно упражнено правото за налагане на дисциплинарно наказание
от работодателя, е необходимо да са изпълнени следните законоустановени предпоставки,
формиращи фактическия състав по неговото налагане: 1. За деянията, за които е наложено
наказанието, да са изискани обяснения от ищеца по реда на чл.193, ал.1 КТ; 2. Наказанието да е
наложено в рамките на преклузивния срок по чл.194 КТ; 3. Наказанието да е наложено при
спазване изискванията по чл.195,ал.1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за
налагането му; 4. Деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание, да е осъществено от
10
ищеца и същото да представлява нарушение на трудовата дисциплина/нарушение на трудови
задължения на ищеца; 5. Наложеното наказание да е определено при спазване критериите на чл.189
КТ. Посочените предпоставки следва да са налице при налагането на всяко едно дисциплинарно
наказание.
Разпоредбата на чл.193,ал.1 КТ изисква преди налагане на дисциплинарното
наказание, работодателят да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения. По делото са представени от ответника два броя писма, представляващи искания за
предоставяне на писмени обяснения по смисъла на чл. 193 КТ, а именно – писмо изх. №
4312/11.07.2024г. и писмо с изх. № *****08/15.07.2024г. С тези писма по същество се иска
представяне на писмени обяснения за три от четирите дисциплинарни нарушения, за които е
ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя, както следва: Писмо №4312/11.07.2024г. -
обяснения за причините, поради които отчетната форма за месец юни 2024 г. не е утвърдена
/Нарушение номер 2 в обжалваната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание/ и обяснения
за причините, поради които е оспорена Заповед № ***** г. на Ректора на Тракийския университет
/Нарушение номер 1 в обжалваната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание/. Отделно с
писмо изх. № *****08/15.07.2024 г. се изискват обяснения, досежно нарушение номер 4 в
обжалваната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание – неупражняване контрол и
одобрение на публикация на страницата на Ветеринарномедицински факултет във Фейсбук. Що се
отнася до нарушение номер 3, посочено в Заповед №***** г. – отказ за изпълнение на законно
нареждане на работодателя да представи отчет за изпълнение на дейността си, като Декан, следва
да се посочи, че с писмо № 4312/11.07.2024г. от ищеца е поискано представяне на отчет, т.е. в това
писмо се съдържа разпореждането, чието неизпълнение се твърди. След неизпълнението – отказа
да се представи отчет, работодателят е бил длъжен, съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства, но вместо това ответният работодател е пристъпил директно към
налагане на дисциплинарно наказание за това дисциплинарно нарушение, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ. В този случай, съгласно чл. 193, ал.2 КТ, съдът отменя
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Ето защо и цитираното
дисциплинарно нарушение номер 3 в обжалваната Заповед не следва да бъде разглеждано по
същество, а отговорността на ищеца по отношение на него следва да се приеме за
незаконосъобразно ангажирана поради съществено нарушение на производството по налагане на
дисциплинарно наказание.
Работодателят е спазил преклузивния срок по чл. 194 КТ – следва да се приеме, че
нарушението е открито на датата /датите/ на тяхното извършване – 01.07.2024 г., 08.07.2024 г. и
11.07.2024 г. Обжалваната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № ***** година е
връчена на ищеца на датата на нейното издаване - ***** г. – т.е. в преклузивния двумесечен срок,
съгласно чл. 194, ал.1 КТ.
Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания за
съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни реквизити -
сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, времето на извършване, вида на
наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага. Липсата на само един
от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл.195, ал.1 КТ е императивна.
Нарушенията на трудовата дисциплина, с техните обективни и субективни признаци, очертават
11
рамката на спора. Само при конкретното им описание в заповедта за дисциплинарно уволнение
съдът може да извърши проверка за това спазени ли са повелителните изисквания на закона,
свързани с процедурата по наказване (изслушване или приемане на обяснения и преклузивни
срокове), както и тази по същество - налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения за
всеки отделен случай и правилни ли са приложени критериите, за определяне на наказанието.
Нормата на чл.195,ал.1 КТ е императивна и неизпълнението й при издаване на заповед за
дисциплинарно уволнение не се санира с въвеждане на липсващите фактически основания в
процеса и представяне на доказателства за установяването им. Последователна е практиката на
Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на чл.195,ал.1 КТ, основаваща се на
съображението за очертаване на фактическите основания за дисциплинарно уволнение чрез
мотивиране на заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения, съобразно изискуемите
елементи. При положение, че наказващият орган не е уточнил нарушенията от обективна и
субективна страна, той не би могъл да обоснове заключението си за извършени от служителя
фактически обстоятелства, формиращи съставите на визираните в чл.187 и чл.***** КТ нарушения
на трудовата дисциплина. В настоящия случай съдът намира, че обжалваната заповед за налагане
на дисциплинарно наказание съответства на формалните изисквания на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй
като точно са посочени наказаното лице, поведението, което се санкционира, видът дисциплинарно
наказание, законните текстове, на основание които се санкционира работника.
В хода на устните състезания, от ищцовата страна е въведено възражение за нарушение на
чл. 339, ал.2 КТ при налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“. Такова възражение не е
въведено в исковата молба, като за него съдът не следи служебно, поради което въведеният едва в
устните състезания довод за незаконосъобразност на уволнението поради нарушение на чл. 339,
ал.2 КТ е преклудиран /в т. см. Решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. №4553/2015 г. ВКС, IV г.о.;
Решение №167/30.07.2014 г. по гр. д. №6368/2013 г. ВКС, IV г.о.; Определение №1013/09.05.2023 г.
по гр. д. №4763/2022 г. ВКС III г.о./.
При това положение съдът счита, че следва да се занимае с въпроса дали ищецът е
извършил нарушение на трудовата дисциплина, т. е. дали неговото поведение, описано в
обжалваната заповед действително е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание – „дисциплинарно уволнение“.
По отношение на Нарушение №1 в Заповед № ***** г. – Оспорване на
законосъобразността и правилността на Заповед №***** г. на Ректора на тракийския
университет: Безспорно се установи по делото, че на 01.07.2024 г. ищецът е изпратил по
електронна поща на членовете на Академичния съвет на Тракийския университет писмо, с което се
изразява становище и коментар, относно горецитираната Заповед на Ректора на университета. Това
действие, в Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, работодателят е възприел като
злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име – нарушение по чл. 187,
ал.1, т.8 КТ. Злоупотребата с доверието на работодателя се изразява в умишлено използване от
служителя при изпълнението на неговите трудови задължения на доверието на работодателя, за да
извлече за себе си или за другиго облага или да навреди на работодателя или въобще да извърши
действие, което не отговаря на гласуваното от страна на работодателя доверие у работника при
възлагане изпълнението на определената му длъжност. От друга страна уронване на доброто име на
работодателя се изразява в разпространяване на сведения и информация за него, които създават
негативно впечатление за работодателя у трети лица, намаляват доверието в него и водят до
създаване на негативно, непочтително уважение от страна на външните лица по отношение на
12
самия работодател. Това са дисциплинарни нарушения, които всякога се извършват умишлено. В
конкретния случай, съдът намира, че с изпращане на доклад от 01.07.2024г. до членовете на
академичния съвет, ищецът не е извършил злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като това
действие не е извършено с цел увреждане на работодателя или извличане на лична за ищеца облага,
а противно на изложеното в Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, действието
представлява именно становище и предложение за относим към работодателя въпрос. Аргумент в
тази насока е и обстоятелството, че докладът е бил адресиран и към самия Ректор на Тракийския
университет, в чиято компетентност е установяване на правилата във връзка с управление на
имуществото на университета /арг. чл. 33а от ЗВО/. От друга страна – с изпратения от ищеца
доклад е било невъзможно уронване на доброто име на работодателя, тъй като същият е бил
изпратен само на членовете на академичния съвет на университета, които по същество съставляват
един от органите на управление на работодателя (съгласно чл.24, ал.1 от ЗВО) – т.е. ищецът е
адресирал становището си към самия работодател, а не към трети за академичната структура лица,
ето защо и с това му действие е било невъзможно да се урони доброто име на работодателя. Следва
да се посочи, че с доклада се изразява оценка (мнение) на ищеца по отношение на издадената
Заповед №*****г. Правната теория и съдебната практика са единодушни, че оценките и мненията
не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват факти от обективната
действителност. Те могат да ангажират отговорността на работника или служителя само ако
представляват обида. В конкретния случай, в доклада на ищеца от 01.07.2024г. не се съдържат
обидни обръщения, твърдения или квалификации, които биха могли да ангажират дисциплинарната
му отговорност на цитираното основание. Така съдът достига до извода, че действието на ищеца,
описано в т.1 от обжалваната Заповед № *****г. не представлява нарушение на трудовата
дисциплина, поради което същата заповед в тази си част се явява незаконосъобразна.
По отношение на Нарушение №2 в Заповед № ***** г. – неодобряване на отчетна
форма за положен труд за месец юни 2024 г.: Установи се от писмените доказателства, а и не се
оспорва от страните, че върху цитираната в заповедта отчетна форма, ищецът е изписал саморъчно
„С.Х. не е назначена по надлежния ред!“, след което е положен и саморъчен подпис. Това действие,
работодателят в Заповед №*****/ *****г. е възприел като нарушение задълженията на ищеца да
ръководи дейността на факултета /по същество нарушение на чл. 187, ал.1, т.10 КТ/ и уронване на
доброто име на работодателя – чл. 187, ал.1, т.8 КТ. Съгласно чл. 26, ал.9, т.1 от ЗВО деканът
ръководи факултета и го представлява. Нарушението по чл. 187, ал.1, т.10 КТ се изразява в
неосъществяване на трудова операция, включена в съответната трудова функция на длъжността.
Това нарушение може да бъде извършено, както чрез изричен отказ да се осъществи трудовата
операция, така и чрез конклудентно пропускане да се изпълни съответното трудово задължение. В
настоящия случай съдът намира, че от страна на ищеца не е извършено цитираното нарушение
според обжалваната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Безспорно е, че в хода на
изпълнение на трудовите си задължения ищецът се е запознал с процесната отчетна форма, като е
положил подписа си върху нея. Функцията на въпросния вътрешноведомствен документ е да
удостовери отработените дни и часове в симулационния център към Тракийския университет. От
записаното изявление не се установява отказ да се одобри формата по отношение на положения
труд от вписаните в същата форма служители. Изявлението върху формата представлява
фактическо становище на ищеца по отношение процедурата по назначаване на определен служител
/която процедура не е предмет на настоящото производство/, вписан във формата за явяване и
неявяване на работа. Със същото изявление не се твърди или оспорва от страна на ищеца, че някое
13
от лицата, вписано във формата, е или не е положило труд през месец юни 2024 г., съобразно
посочените в отчетната форма дни и часове. Поради това съдът намира, че с вписване на
цитираното изявление от страна на ищеца не е извършено нарушение по чл. 187, ал.1, т.10 КТ.
Деянието не представлява и нарушение по смисъла на чл. 187, ал.1, т.8 КТ, тъй както изявлението
на ищеца е записано върху вътрешноведомствен документ, до който в общия случай, не следва да
имат достъп външни за работодателя лица. Както се посочи по-горе за да е налице това
дисциплинарно нарушение следва да се създаде негативно отношение към работодателя у външни
лица, което в настоящия случай не се е осъществило. В случая следва да се посочи и следното:
Фактическите твърдения могат да ангажират отговорността само ако позорят адресата и са
неверни. От друга страна наличието на клеветнически твърдения се обосновава с разгласяването за
другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни-неприемливи от гледна
точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на
обществото. Освен това те трябва и да са неистински – т.е. да не съществуват в обективната
действителност. Неистинността на приписваните обстоятелства, обаче има значение само ако те са
обективно позорни и най-вече ако са разгласени – т.е. станали са достояние на повече от едно лице,
различно от самия работодател. По същество в случая се касае за едно фактическо твърдение/макар
и невярно/, отправено към орган на управление на самия работодател, без то да е адресирано към
трети за страните лица. По този начин се установява, че описаното в т.2 от Заповед № *****г. не
представлява нарушение на трудовата дисциплина, което води до незаконосъобразност на
заповедта в тази й част.
По отношение нарушение №4 в Заповед № ***** г. – неупражняване контрол и
одобряване чрез изразяване на „харесване“ публикация със заглавие „Кастрационен проект
2024“ : В обжалваната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание, работодателят ответник е
приел, че ищецът е извършил дисциплинарно нарушение като не е упражнил необходимия контрол
върху направените публикации във „Фейсбук“ страницата на Ветеринарномедицинския факултет,
не е предприел своевременно мерки за предотвратяване и разпространяване на информация,
уронваща доброто име на Тракийския университет, като е „харесал“ материал, съдържащ данни за
нехуманно отношение към животните, нарушение на ветеринарномедицински правила, на
правилата на антисептика, асептика и коментари за преимуществата на „класически модел на
обучение при животни“ пред симулационното обучение. По същество се твърди допуснато
нарушение по смисъла на чл. 187, ал.1, т.8 КТ - уронване на доброто име на работодателя. По
делото се установи, че ищецът е нямал и няма администраторски права върху „Фейсбук“
страницата на Ветеринарномедицинския факултет на Тракийски университет гр. Стара Загора. Не
се установи и публикациите в същата да се обявяват или премахват със санкция на ищеца. По този
начин неясно остава твърдението на работодателя по какъв начин е следвало ищецът да упражни
контрол върху публикацията и какви действия е следвало да предприеме последният с цел
предотвратяване уронването на доброто име на работодателя. Несъстоятелно е и твърдението в
Заповед № ***** г, че ищецът е одобрил нехуманно отношение към животните, нарушение на
ветеринарномедицински правила, на правилата на антисептика, асептика и коментари за
преимуществата на „класически модел на обучение при животни“ пред симулационното обучение,
чрез поставяне на отбелязване „харесва ми“ по отношение на публикацията от 05.07.2024 г. Видно
от приложената към Доклад от 11.07.2024г. извадка, разпечатана на хартия, от интернет публикация
от 05.07.2024г. със заглавие „Кастрационен проект 2024“, същата се отнася до събитие, свързано с
повишаване квалификацията на дипломиращи се студенти от Тракийски университет и студенти от
14
Гийсен, Германия и Лион, Франция. В публикацията се изброяват дейностите, които се практикуват
при провеждане на събитието, посочени са изпълнители и ръководители на проекта. При така
изложената тема на публикацията е житейски нелогично да се предположи, че ищецът, заемайки по
това време длъжността Декан на Ветеринарномедицинския факултет на Тракийски университет гр.
Стара Загора, е изразил позиция „харесва ми“ по отношение на нехуманно отношение на
животните и неправилни ветеринарномедицински практики, дори и за наличието на такива да е
било възможно да се направи заключение, след преглед на публикацията от страна на специалист.
С много по-голяма степен на вероятност следва да се счита, че отбелязването „харесва ми“ е
насочено към съвместното събитие, проведено от Тракийския университет, по отношение
обучението на български и студенти от други държави, насочено към академично и културно
обогатяване на последните, както и към обмяна на практика. Както се посочи по-горе
дисциплинарното нарушение по чл. 187, ал.1, т.8 КТ се извършва винаги умишлено, като в
дисциплинарното и впоследствие в исковото производство, в тежест на работодателя ответник е да
докаже извършеното от наказания работник/служител нарушение. В конкретния случай – това не е
сторено, тъй като не се доказва по безспорен начин по отношение на кое/кои обстоятелства от
публикацията е била насочена електронната реакция „харесва ми“. Ето защо съдът намира
вмененото с т.4 от Заповед № ***** г. на ищеца нарушение за недоказано, като и в тази си част
Заповедта се явява незаконосъобразна.
Поради изложеното съдът намира, че процесната Заповед № ***** година на Ректора на
Тракийския университет гр. Стара Загора е незаконосъобразна. Предявеният иск с правно
основание чл. 3*****, ал.1, т.1 КТ за нейната отмяна е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 3*****, ал.1, т.2 КТ:
Искът е конститутивен и правната промяна при уважаването му настъпва от датата на
влизане в сила на решението по него. В конкретния случай наложеното дисциплинарно наказание
„уволнение“ се явява незаконосъобразно.
Съгласно чл. 31, ал.1 от ЗВО „За ректор, декан и директор на филиал, департамент или
колеж се избират хабилитирани лица, които работят на основен трудов договор във висшето
училище.“ Трудовото правоотношение между страните е възникнало при избора на ищеца на
длъжност „Декан“, на заседание на общото събрание на Ветеринарномедицинския факултет на
Тракийския университет на 18.12.2023 г., като съгласно чл. 26, ал.2 от ЗВО – мандатът на декана е
четири години, като в конкретния случай мандатът на ищеца е следвало да изтече на 18.12.2027г.
Ето защо, към момента на постановяване на съдебното решение са налице предпоставките за
възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност, преди налагане на дисциплинарното
наказание „уволнение“. Предявеният иск с правно основание чл. 3*****, ал.1, т.2 КТ се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С Трудов договор №*****/07.03.2000 г. ищецът е бил назначен в ответния университет на
длъжност „Асистент“. С Допълнително споразумение №***** г. ищецът е преназначен на длъжност
„Главен асистент“ с код по НКПД *****. С Допълнително споразумение №***** г. ищецът е
преназначен на длъжност „Асистент“ с код по НКПД *****. С Допълнително споразумение
№***** г. ищецът е бил преназначен от длъжност Асистент – код по НКПД ***** на длъжност
„Доцент“ с код по НКПД: *****. С Допълнително споразумение №***** г. ищецът е бил
преназначен от длъжност “Доцент“ на длъжност „Доцент, ръководител катедра“ с код по НКПД:
*****. С Допълнително споразумение №*****/ 18.12.2023г. ищецът е бил преназначен от длъжност
15
„Ръководител катедра Доцент“ на длъжност „Декан.Доцент“ с код по НКПД *****. Доколкото това
е последната и единствена длъжност, която ищецът е заемал при прекратяване на трудовото му
правоотношение – следва да бъде възстановен на същата длъжност като служител на Тракийския
университет/в това му качество е преназначаван на различни длъжности при ответника/.
По иска с правно основание чл. 3*****, ал.1 т.3 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече
от 6 месеца. Предвид разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК и обстоятелството, че съдебното дирене по
делото е приключило на 11.02.2025г., към който момент са изминали повече от 6 месеца от
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца /на *****г./ то на последния се следва
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца. Относно размера на
този иск, следва да се има предвид нормата на чл.228 ал.1 от КТ, която сочи, че брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията, вкл. по чл.225 ал.1 от КТ, е полученото от
работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В тази
връзка и като се има предвид заключението на вещото лице следва да се приеме, че искът по чл.
225, ал.1 КТ се явява основателен за сумата от 33 705, 12 лв., която сума следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца, а в останалата му част, до увеличения размер на иска – сумата от
36 868,62 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид незаконосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“,
неоснователно е изплатено от страна на ищеца обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на 5617,52
лв. Същата сума, като недължимо заплатена подлежи на възстановяване от страна на ответния
университет, поради което и следва да бъде осъден същият да заплати на ищеца сумата 5617,52 лв.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата в размер на 1110,65 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от иска /от общо 1200лева платено адвокатско възнаграждение/. Не следва да бъдат
присъждани претендираните от ищеца пътни разноски, тъй като същите не представляват съдебно-
деловодни разноски и не подлежат на възстановяване в настоящото производство.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника
сумата в размер на 199,52лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение /от общо
заплатеното от ответника 2679,60лева/, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК, следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на
Старозагорския районен съд сумата от 1665,46 лева дължима държавна такса за разгледаните
искове и 370,21лева възнаграждение за вещо лице /от общо 400лева платено от бюджета на съда/,
съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
16
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО по отношение на ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ, ГР. СТАРА
ЗАГОРА, ЕИК *********, с адрес гр. Стара Загора, Студентски град, представляван от Ректора
проф. д-р Добри Ярков, със съдебен адрес гр. Стара Загора, ул.„Цар Калоян“ № 46, вх.А, ет.1, офис
1 и ОТМЕНЯ ДИСЦИПЛИНАРНОТО НАКАЗАНИЕ „УВОЛНЕНИЕ”, наложено на *****г. на Л. В.
Л., ЕГН: ********** с постоянен адрес: ***** със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Любен Каравелов“
№5, вх.В, ет.1, чрез адвокат С. К. Л. – АК Бургас, извършено със заповед № *****г. на Ректора на
Тракийски университет, гр. Стара Загора.
ВЪЗСТАНОВЯВА Л. В. Л., ЕГН: ********** с постоянен адрес:***** като СЛУЖИТЕЛ на
ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ – Стара Загора, ЕИК *********, с адрес гр. Стара Загора,
Студентски град, представляван от Ректора проф. д-р Добри Ярков; с място на работа „Ветеринарно
медицински факултет – Деканат“ на преди заеманата от ищеца длъжност „Декан.Доцент“, с код по
НКПД *****, категория персонал „Ръководни служители“.
ОСЪЖДА ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ, гр.Стара Загора, ЕИК *********, с адрес гр.
Стара Загора, Студентски град, представляван от Ректора проф. д-р Добри Ярков, със съдебен адрес
гр. Стара Загора, ул.„Цар Калоян“ № 46, вх.А, ет.1, офис 1, чрез адв. В. Ц., АК Стара Загора ДА
ЗАПЛАТИ на Л. В. Л., ЕГН: ********** с постоянен адрес:*****, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.
„Любен Каравелов“ №5, вх.В, ет.1, чрез адвокат С. Л. – АК Бургас, сумата от 33 705,12 лв.
/тридесет и три хиляди седемстотин и пет лева и 12стотинки/, представляваща обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ, за период от шест месеца - времето, през което ищецът е останал без работа в
резултат на незаконното му уволнение, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част над
присъдените 33705,12лева до общо търсените 36 868,62лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ, гр.Стара Загора, ЕИК *********, с адрес гр.
Стара Загора, Студентски град, представляван от Ректора проф. д-р Добри Ярков, със съдебен адрес
гр. Стара Загора, ул.„Цар Калоян“ № 46, вх.А, ет.1, офис 1, чрез адв. В. Ц., АК Стара Загора ДА
ЗАПЛАТИ на Л. В. Л., ЕГН: ********** с постоянен адрес:*****, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.
„Любен Каравелов“ №5, вх.В, ет.1, чрез адвокат С. Л. – АК Бургас,сумата от 5617,52лв./пет хиляди
шестстотин и седемнадесет лева и 52 стотинки/, представляваща заплатено от ответника без
основание обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ, гр.Стара Загора, ЕИК *********, с адрес
гр.Стара Загора, Студентски град, представляван от Ректора проф. д-р Добри Ярков, със съдебен
адрес гр. Стара Загора, ул.„Цар Калоян“ № 46, вх.А, ет.1, офис 1, чрез адв. В. Ц., АК Стара Загора
ДА ЗАПЛАТИ на Л. В. Л., ЕГН: ********** с постоянен адрес:*****, със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.„Любен Каравелов“ №5, вх.В, ет.1, чрез адвокат С. Л. – АК Бургас сумата от 1110,65лв./хиляда
сто и десет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща частта от извършени по делото
разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ, гр.Стара Загора, ЕИК *********, с адрес гр.
17
Стара Загора, Студентски град, представляван от проф. д-р Добри Ярков, Ректор на Тракийския
Университет, със съдебен адрес гр. Стара Загора, ул.„Цар Калоян“ № 46, вх.А, ет.1, офис 1, чрез
адв. В. Ц., АК Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на Държавата в полза на Бюджета на Съдебната власт,
по сметка на Районен съд Стара Загора сумата от 1665,46лв. /хиляда шестстотин шестдесет и пет
лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща дължима държавна такса и сумата от
370,21лв./триста и седемдесет лева и 21стотинки/, представляваща заплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л. В. Л., ЕГН: ********** с постоянен адрес:***** със съдебен адрес гр.Бургас,
ул. „Любен Каравелов“ №5, вх.В, ет.1, чрез адвокат С. Л. – АК Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на
ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ, гр.Стара Загора, ЕИК *********, с адрес гр. Стара Загора,
Студентски град, представляван от Ректора проф. д-р Добри Ярков, със съдебен адрес гр. Стара
Загора, ул.„Цар Калоян“ № 46, вх.А, ет.1, офис 1, чрез адв. В. Ц., АК Стара Загора сумата от
199,52лв./сто деветдесет и девет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща частта от
извършени от ответника по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба от страните в двуседмичен срок от датата
на обявяване на решението - 25.02.2025г./датата, за която съдът в съдебно заседание на 11.02.2025г.
е обявил, че ще се произнесе с решението си/, пред Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
18