№ 305
гр. Плевен, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Радостина Т. ГергиЧ.а
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. ГергиЧ.а Административно
наказателно дело № 20234430200708 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0256-000447 от 17.10.2022г. на ***
РУ в ОДМВР-Плевен, РУ-***, с което на В. Н. Л. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска
област са наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл. 177, ал.1, т.2
от ЗДвП – глоба в размер на 300,00 (триста) лева и 2.) на основание чл. 183, ал.1, т.2, пр. 3-
то от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 (десет) лева за това, че на 02.11.2021г. в 09:00 часа в с.
***, от ул. „***“ по посока на ул. „***“ управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на В.Х.К. с ЕГН ********** без да е правоспособен водач и не представил
СРМПС-част2-ра - нарушения по чл. 150 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Недоволен от така наложените административни наказания е останал
жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени
по реда на чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 22-0256-000447 от 17.10.2022г. на
*** РУ в ОДМВР-Плевен, РУ-***. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си – адв. М.
А. от АК-В. Търново, който взема становище, че В. Л. не е автор на вменените му
нарушения. Развива подробни доводи в тази насока. Моли съда да присъди в полза на
1
доверителя му направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 780,00 лева.
Ответната страна - *** Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с
изявен правен интерес и депозирана в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен
срок, поради което следва да бъде разгледвана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
През месец ноември 2021 година свидетелят Н. Й. Н. от с. ***, Плевенска област
депозирал жалба пред сектор “Пътна полиция“ към ОДМВР-Плевен, в която твърдял, че на
02.11.2021 година жалбоподателят В. Н. Л. управлявал лек автомобил, марка „***“. Твърдял
също така, че си спомня само първите две цифри от регистрационния номер. Проверката по
изнесените в сигнала обстоятелства била възложена на свидетеля С. Л. К. в качеството му
на служител в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен. Същият проверил всички възможни
буквени и цифрови комбинации, включващи посочените от свидетеля Н. Н. две цифри от
регистрационния номер на автомобила, издирил техните собственици и след извършване на
съответните издирвателни мероприятия установил, че същите нямат съпричастност към
случая. По-късно през 2022 година свидетелят Н. Й. Н. допълнил сигнала като заявил, че
вече си спомня регистрационния номер на автомобила и той е *** и че се намира пред
стопанисвания от жалбоподателя и неговите близки животновъден обект – овчарник. На
15.04.2022 година актосъставителят Ч. С. Ч. съставил против жалбоподателя В. Л. АУАН
въз основа на така изложената от свидетеля Н. Й. Н. информация, който няколко дни по-
късно заявил, че това не е посочения от него автомобил и посочил друг регистрационен
номер, а именно ***. След извършена справка в информационните регистри, свидетелят К.
установил, че така посочения автомобил е марка „***“, модел „***“, *** на цвят и е
собственост на лице от женски пол от гр. Кнежа, което от години е в ***, а моторното
превозно средство домува в гараж в гр. Кнежа и не е ползвано от години. По-късно
свидетелят Н. Й. Н. посочил, че управляваният от жалбоподателя автомобил на 02.11.2021г.
бил с рег. № ***. На 15.04.2022 година актосъставителят Ч. С. Ч. в присъствието на
свидетелите Н. Й. Н. и С. Л. К. съставил против жалбоподателя В. Н. Л. АУАН, серия GA
№451376, в който изложил фактическа обстановка съобразно с уточнената такава от
свидетеля Н. Н., а именно, че на 02.11.2021г. в 09:00 часа в с. ***, от ул. „***“ по посока на
2
ул. „***“ управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на В.Х.К. с ЕГН
**********. На 15.04.2022 година актосъставителят, след като констатирал, че
жалбоподателят е неправоспособен водач и не представил СРМПС, част 2-ра съставил
против В. Н. Л. АУАН серия GA №451376, в който посочил, че на 02.11.2021 година е
извършил нарушения по чл. 150 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в Наказателно
постановление № 22-0256-000447 от 17.10.2022г. на *** РУ в ОДМВР-Плевен, РУ-***, с
което на В. Н. Л. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска област са наложени следните
административни наказания: 1.) на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на
300,00 (триста) лева и 2.) на основание чл. 183, ал.1, т.2, пр. 3-то от ЗДвП – глоба в размер
на 10,00 (десет) лева за извършени на 02.11.2021г. в 09:00 часа в с. ***, от ул. „***“ по
посока на ул. „***“ нарушения по чл. 150 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните по делото гласни
доказателства чрез разпит на актосъставителя Ч. С. Ч. и свидетеля С. Л. К., чиито показания
съдът приема с доверие като логични, последователни и обективни. От същите се
установява, че АУАН послужил за издаване на обжалваното наказателно постановление е
съставен единствено въз основа на информация, предоставена им от свидетеля Н. Й. Н..
Показанията на актосъставителя Ч. и свидетеля К. кореспондират изцяло с приобщените към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства,
а именно: Наказателно постановление № 22-0256-000447 от 17.10.2022г. на *** РУ в
ОДМВР-Плевен, РУ-***, Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., Акт за установяване на
административно нарушение, серия GA №451376 от 15.04.2022 година. Съдът обсъди
показанията на свидетеля Н. Й. Н. самостоятелно и в съвкупност с останалия събран по
делото доказаелствен материал, след което намери, че същите са изолирани и неубедителни,
поради което не следва да бъдат приети с доверие. Съдът намира за нелогично твърдението
на този свидетел, че на 02.11.2022 година, виждайки криволичещ по пътното платно
автомобил на разстояние от около 20 метра не е запомнил автомобила, а единствено
неговия водач. Настоящият съдебен състав счита, че от факта, че на 09.04.2022 година
жалбоподателят В. Л. е управлявал посочения в АУАН и в НП автомобил не може да се
презумира, че е управлявал същия и на 02.11.2021 година, поради което твърдението на
свидетеля Н. Й. Н. в тази насока се явява неубедително.
Съдът обсъди и показанията на свидетелите Н.Й.И. и С.Г.П., като намери, че същите
не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото и в известна степен са
повлияни от близката семейна връзка с жалбоподателя и поради това не следва да бъдат
подробно обсъждани. Свидетелят П. твърди, че на 15.04.2022 година заедно с
жалбоподателя ремонтирали покрив на къща, когато В. Л. бил потърсен от полицейски
3
служители за съставяне на АУАН относно автомобил, който не бил в движение.
Показанията му не съдържат индивидуализиращи признаци относно МПС за което твърди,
че не било в движение, както и че не е било в движение към 02.11.2022 година. Липсват
категорични твърдения в тази насока и в показанията на свидетелката И..
С оглед обсъдените по делото доказатлества, съдът намира, че от анализа на същите
не се установява, че на 02.11.2021 година жалбоподателят В. Н. Л. е управлявал процесното
МПС, както и че към 02.11.2022 година не е представил СРМПС, част 2-ра.
При тази установеност на фактите не може да се направи какъвто и да е било извод,
че описаните в АУАН и в НП нарушения са извършени, респ. че техен автор е
жалбоподателят В. Н. Л..
Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН съдът намира, че ***
Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен следва да бъде осъден да заплати на да заплати на В. Н.
Л. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска област сумата от 780,00 (седемстотин и
осемдесет) лева, представляваща направените по НАХД № 708/2023година по описа на РС -
Плевен разноски за възнаграждение на адвокат М. А. от АК-В. Търново.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде отменено като
незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. 2,т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № № 22-
0256-000447 от 17.10.2022г. на *** РУ в ОДМВР-Плевен, РУ-***, с което на В. Н. Л. с ЕГН
********** от с. ***, Плевенска област са наложени следните административни наказания:
1.) на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 300,00 (триста) лева и 2.) на
основание чл. 183, ал.1, т.2, пр. 3-то от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 (десет) лева за
извършени на 02.11.2021г. в 09:00 часа в с. ***, от ул. „***“ по посока на ул. „***“
нарушения по чл. 150 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63Д, ал. 1 от ЗАНН *** Сектор „ПП“ към ОДМВР-
Плевен да заплати на В. Н. Л. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска област сумата от
780,00 (седемстотин и осемдесет) лева, представляваща направените по НАХД №
708/2023година по описа на РС - Плевен разноски за възнаграждение на адвокат М. А. от
АК-В. Търново.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.
4
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5