МОТИВИ: ЯРП е предявила обвинение срещу
подсъдимите И.В. *** за престъпление по чл.195 ал.1,т.3, т.4 и т.7
вр.чл.194 ал.1 вр.чл. 63 ал.1 т.3, вр.
чл.28 .
В съдебно заседание участващия по делото прокурор
поддържа обвинението против подсъдимите, така както е предявено. Счита, че от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства безспорно се
установява фактическата обстановка, изложена в обвинителният акт, поради което
подсъдимия следва да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение, а
наказанието – Пробация.
Подсъдимият участва в
съдебно заседание лично и със служебен защитник. Признава се за виновен,
като заявява, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитника на подсъдимия А. пледира за наказание пробация в минимален размер.
На осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК
съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора
в обвителният акт.
На 04.01.2020г св.С.М.П. *** организирал тържество в
механа „Странджата“ в гр.Ямбол ,по случай пенсионирането си. До за заведението П.
пристигнал около 19.00ч с автомобила си „Рено Канго“ с per № ***,който паркирал
на ул. ***“, до сградата на община Тунджа. В разгара на тържеството - около
23.30ч на 04.01.2020г.получените от гостите си подаръци за празника ,св.П.
отнесъл и оставил в автомобила си,след което заключил същият и се върнал
обратно в заведението.
В неустановен час за времето от 00.00 ч. до 09.00 ч на
05.01.2020 г. покрай лекият автомобил на С.П. – „Рено Канго“ с peг. № ***
паркиран на ул. „*** до община Тунджа в гр.Ямбол минали подс.И.В.А. *** и
малолетния св.Р. И Ч. от с.гр.Тъй като А. имал нужда от парични средства, за да
се прибере във ВУИ-гр.***, където бил настанен, последният предложил на
Черкезов да вземат от автомобила каквито вещи намерят и да ги продадат. Ч. се
съгласил, при което подс. А. извадил от джоба си отвертка, която носел в себе
си и с нейна помощ счупил стъклото на предната лява врата на автомобила. През
счупеното стъкло А. отворил вратата на автомобила, влязъл в него и от там взел
и подал на св.Ч.,оставените преди това от св.П. вещи, а именно: 1бр. халат за
баня,1 чифт зимни боти“Матстар“,1бр. плетена блуза, 1 комплект анцуг, 1бр.
долнище на анцуг, 1бр. пластмасова касетка, 2бр. пластмасови бутилки по 3л. с
вино, 2бр. бутилки по 1л. с ракия, 6 бр. кенчета с бира „Каменица“ по
0.5л,които били собственост на св.С.М.П..Така отнетите вещи обвиняемия и
св.Черкезов отнесли до дома на св. Х. И.от гр.Я.на която предложили и продали 1
бр долнище на анцуг, 1 бр комплект анцуг, 1 бр халат и 1 чифт зимни боти“Матстар“
за сумата от 50 лв., като и обяснили,че вещите са техни и им трябват пари.
Получените парични средства си разделили и похарчили. Същата вечер отнесли в
дома на Е. Х.-баба на св.Ч. и оставили 6 бр. кенчета с бира „Каменица“ по 0.5 л.
С останалите вещи се разпоредили по неустановен по делото начин.
Около 09.10 ч на 05.01.2020г св.С.П. отишъл до
автомобила си ,за да го прибере и установил,че стъклото на предна лява врата е
счупено,вратата на автомобила е отворена,както и че оставените вътре в него
вещи липсват.За констатираното подал сигнал до ОДЧ на РУ-Ямбол,като на място
пристигнала оперативно следствена група,която извършила оглед на
местопроизшествието,по повод на което е образувано настоящото ДП.При огледа
били иззети дактилоскопни следи от рамката на предна лява врата,от задна
плъзгаща врата,от колоната между предна и задна седалки,от черна найлонова
торбичка и от хартиена кутия.
Вследствие проведените ОИМ извършителя на деянието бил
установен,а именно подс.И.В.А. ***.С протоколи от 06.01.2020г Е. Х.и св.Х. И.
предали на пол.служител и разсл.полицай при РУ-Ямбол, както следва:6 бр.
кенчета от бира „Каменица“ от 0.5 л и 1бр. долнище на анцуг, 1бр. комплект
анцуг,1бр. халат 1чифт зимни боти
„Матстар“.С разписка от 07.01.2020г горепосочените вещи били върнати от
разс.полицай при РУ-Ямбол на собственика им С.П..
Видно от приложеното удостоверение за раждане на И.В.А.
ЕГН:********** същият е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието,
но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Видно от приложената характеристична справка, същия се води на
отчет в ДПС при РУ-Ямбол. Поведението му е разглеждано от МКБППМН гр.Ямбол и са
му били налагани възпитателни мерки по ЗБППМН.Същият е настанен във ВУИ-гр.З..
От снетата по делото самоличност на Р. И. Ч. ЕГН:**********
се установява,че същият е бил малолетен към момента на извършване на деянието.
Видно от приложеното свидетелство за съдимост на И.В.А.
към момента на извършване на деянието същия е осъждан по НОХД *** с присъда на
РС-Кубрат №***,влязла в сила на 12.12.2019г на основание чл.195 ал.1 т.3,т.4 и
т.5 ,вр чл.194 ал.1,вр чл.63 ал.1 т.3 от НК на „Пробация“ за срок от Шест
месеца .
От изготвената
оценителна експертиза се установява, че общата стойност на вещите собственост
на С.М.П. *** възлиза на 232.82 лв.
Видно от заключението по изготвената дактилоскопна
експертиза-Протокол №*** на НТЛ при ОДМВР-Ямбол“Дактилоскопни следи № 1
,№2,№3,№4 и №5-намерени и иззети при оглед на местопроизшествието на
05.01.2020г в гр.Я., ул. „Ж.П.“ до сградата на община Тунджа са годни за
идентификация.Дактилоскопна следа №1-обект на експертизата е оставена от лицето
И.В.А. с ЕГН **********. Дактилоскопни следи №2,№3,№4 и №5-обект на
експертизата са оставени от лицето Р. И. Ч. с ЕГН:**********.“
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена както от направените от
подсъдимите признания, така и от
събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства по безспорен и
несъмнен начин се установява, че
подсъдимият И.В.А. е осъществил
както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението кражба по смисъла на чл.195 ал.1, т.3 , т.4 и т.7, вр.чл.194 ал.1 вр.чл. 63 ал.1 т.3, вр. чл.28 , ал.1 от НК ,
тъй като в неустановен час за времето от
00.00ч до 09.00ч на 05.01.2020г, в гр. ***“,до сградата на Община Тунджа, от
лек автомобил „Рено Канго“ с peг. № ***, чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот-счупване на стъклото на предна лява врата на
автомобила и чрез използване на техническо средство-отвертка е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 232.82 лв. от владението на собственика им С.М.П.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои като макар и
непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си и деянието е извършено в условията на повторност и не
представлява маловажен случай,
От събраните в хода на
досъдебното производство доказателства се установява, че подсъдимия е участвал както в прякото отнемане на вещите –
предмет на престъплението, така и в установяването на фактическата власт върху същите.
От събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява наличието на квалифициращите обстоятелства по чл.
195 ал.1 т.3 от НК. Подсъдимият е проникнал в лекия автомобил посредством
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, а именно с помощта на отверка, която носел в себе си
счупил предно ляво стъкло на автомобил и през него отворил вратата му. Преодоляването на посочената преграда е
било в пряка причинна връзка със самото отнемане на процесните вещи, тъй като
по този начин подсъдимия си е осигурил
безпрепятствен достъп до същите.
От събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява наличието на квалифициращите обстоятелства по чл.
195 ал.1 т.4 от НК, тъй като за извършването на цитираната кражба подсъдимият е
използвал техническо средство – отверка.
При
така осъщественото деяние подсъдимият А. е действал в условията на
повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 НК, тъй като го е осъществил, след като е бил осъждан с
присъда по НОХД ***на РС-Кубрат влязла в
сила на 12.12.2019г на основание чл.195 ал.1 т.3,т.4 и т.5 ,вр чл.194 ал.1,вр
чл.63 ал.1 т.3 от НК на „Пробация“ за срок от Шест месеца . От изтърпяване на
наказанието не е изтекъл пет годишния срок по чл.30 от НК.
Съдът прие, че извършеното
от подсъдимия престъпно деяние не
представлява маловажен случай на престъплението кражба по смисъла на чл. 93
ал.1 т.9 НК, като изходи от начина на осъществяване на деянието, а именно разрушаване
на преграда здраво направена за защита на имот, извършена от две лица и с
участието на малолетни такива , което свидетелства за една повишена степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от съответния вид.
При осъществяване на
престъплението подсъдимия е действал с пряк умисъл, тъй като ясно е съзнавал, че чрез действията си лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, но
въпреки това е искал и целял установяването на
своя собствена фактическа власт
върху тях. Следователно същия е
разбирал както противоправния и общественоопасен характер на
извършеното, така и неговите общественоопасни последици, но въпреки това е искал
настъпването на тези последици.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че подсъдимия действително е осъществил от обективна
и от субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1т.3 , т.4 и т.7,
вр.чл.194 ал.1, вр.чл. 63 ал.1 т.3 , вр.
чл.28 от НК, поради което го призна за виновен по така предявеното обвинение.
Относно вида и размера на
наложените наказания, съдът взе предвид следното:
Съдебното следствие се проведе по
правилата на глава ХХVІІ от НПК.
За извършените от подсъдимия
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до три
години, тъй като същия е непълнолетен. При индивидуализирането на наказанието съдът от
една страна взе предвид обстоятелството,
че се касае за престъпление с висока степен
на обществена опасност, обуславяща се както от изключително високия ръст
на този вид посегателства към настоящия
момент в страната,, предишното осъждане на подсъдимия А., наложените неколкократно
възпитателни мерки по ЗБППМН, които не са дали резултат, привличането и на
малолетни лица при извършването на част от кражбите, а от друга страна съобрази невисоката
стойност на вещите – предмет на
посегателство , младата му възраст, социалното и икономическото им
положение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина ,
възстановяването на по-голямата част от отнетите вещи и му наложи наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.2, б.б от НК Пробация, със следните пробационни
мерки: Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от ДЕВЕТ месеца, с
периодичност два пъти седмично. Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ДЕВЕТ месеца.
Съдът
счита, че така наложеното наказания
е необходимо и достатъчно за постигане
целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК и преди всичко намира, че същото ще окаже предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху самия подсъдим, така и върху останалите
членове на обществото.
Причини
за осъществяване на деянието са
ниската им обща и правна култура, занижен самоконтрол,
При този
изход на делото подсъдимия бе осъден да заплати и направените по същото
разноски в размер на 281,38 в приход на Републиканския бюджет, по сметка на ОДМВР Ямбол.
При изложените съображение съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: