Р Е Ш Е Н И Е
№
211/11.4.2019г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на
дванадесети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСКО НАНЕВ
при секретаря
Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно
дело № 898 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ и е образувано по жалба на
А.А.К. ***, подадена чрез адв. П., против Решение № 13/112/08252/3/01/04/01 за
налагане на финансова корекция, издадено от директора на ОД на ДФЗ – Пловдив, с
изх. № 01-163-6500/502 от 10.09.2018 г.
С решението, на основание чл. 30, т. 4, във
връзка с чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на
стопанства на млади фермери“ от ПРСР за периода 2007-2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл.
72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1, във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР от ЗУСЕСИФ на А.А.К. е определена
финансова корекция в размер на 48 892 лева, като му е даден 14-дневен срок за
доброволно плащане на сумата.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Твърди се, че е налице нарушение на процедурата при извършване на
проверката за наличие на условията за изпълнение на договора между А.К. и ДФЗ.
Не е установено на място чрез проверка в периода – месеците юли и август, когато времето е благоприятно за отглеждане
на гъби „кладница“, а проверките са извършвани по време, когато климатът е
неблагоприятен, с ниски температури и невъзможност за отглеждане на гъби.
Оспорващият К. не е бил осведомяван своевременно за извършваните проверки и последващите
административни процедури, предшестващи издаването на обжалваното решение. На
жалбоподателя не са били връчвани екземпляри от контролните листове, издавани в
хода на проверката и не му е била предоставена възможност за удостоверяване на
закупуването на мицел за гъбите, реализацията им, както и за направените
инвестиции.
От съда се иска да отмени процесното решение.
Претендират се направените в производството съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – директорът на Областна дирекция на ДФ
"Земеделие" – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Н., оспорва основателността на жалбата. Иска отхвърляне на жалбата, присъждане
на разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение, като едновременно с това
прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспореното решение,
чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от него. Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Видно от известие за доставяне (л.
29), решението е съобщено на 12.09.2018 г. Жалбата срещу него е подадена пред
Административен съд – Пазарджик на 26.09.2018 г. Жалбата е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
От събраните по делото доказателства се установява
следното:
Жалбоподателят А.А.К. е кандидатствал и съответно е
одобрен за бенефициент по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“
по ПРСР 2007-2013 г. На 30.10.2012 г. между ДФ „Земеделие“, представляван от
своя изпълнителен директор и А.А.К., е сключен Договор № 13/112/08252 за
отпускане на финансова помощ в размер на 48 892 лева, за изпълнение на
инвестиция, заложена в бизнес план по Проект № 13/112/08252. Според договора,
ползвателят се задължава да извърши инвестицията в срок до 3 години от датата
на подписване на договора. В договора са разписани правата и задълженията на
страните. В т. 4.8. е разписано, че
Фондът може да изисква връщането на вече платените суми, заедно с лихвата върху
тях, когато бъде установено, че не се поддържа икономическият размер на
стопанството, за което е получено второ плащане по договора. Това е и
посоченото в решението правно основание.
Извършена е промяна в договора. Сключен е анекс I от 18.11.2015 г., като текстът на чл. 3.1.
Раздел ІІІ от Договора се изменя, като ползвателят се задължава да извърши
всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана и описани
в Приложение № 1, за срок – вместо за три – за четири години от датата на
подписване на първоначалния договор. Изрично е записано, че останалите текстове
на договора не се променят.
С приетата по делото Заповед № 03-130-РД/210 от
29.10.2012 г., директорът на ОД на ДФЗ гр. Пловдив е одобрил заявлението на
А.А.К., като е посочил размер на финансовата помощ 48 892 лева и съответно
размер на първо и второ плащане от 24 446 лева за всяко едно. Началният
размер на земеделското стопанство, който е одобрен от Разплащателната агенция е
4,38 икономически единици. На 30.10.2012 г. жалбоподателят е получил
уведомително писмо за одобрение, с което е известен за издаването на заповедта
за одобрение. По делото е прието и писмо за оторизация на плащането РОТ: №
13/112/08252 от 07.11.2012 г., като са посочени източниците на финансиране 80 %
от ЕЗФРСР и 20 % национално съфинансиране и съответно общ размер на оторизирана
сума 24 446 лева.
Договорът за отпускане на финансова помощ по мярката
е сключен на 30.10.2012 г., като към
него са подписани Приложение № 1 и Приложение № 2, в които е записано, че като
инвестиция се предвижда закупуване на един брой микробус и в таблицата за
основните дейности е включено увеличаване на икономическия размер на
земеделското стопанство минимум с 4,5 ИЕ. Като инвестиция е предвидено също и
изграждане на навес един брой, както и подобряване на сградния фонд, чрез
закупуване на сгради, извършване на строителство, реконструкция и/или ремонт на
сгради, пряко свързани с дейността на стопанството.
По делото е приет Контролен лист за посещение на място
на 23.05.2017 г. В контролния лист е посочено, че инвестицията/дейността е
извършена, че местоположението на инвестицията съответства на одобрения обект,
както и че не е установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено
създаване на условия, необходими за получаването на помощта. В контролния лист
е посочено, че в момента на посещението няма налични гъби „кладница“, но са
установени остатъци от торби в гъбарника. Посочено е също, че инвестицията –
изграждане на навес, визуално не съответства с представения приемо-предавателен
протокол. При подписване на контролния лист, оспорващият декларирал, че до
30.07.2017 г. гъбарникът ще бъде зареден с торби за отглеждане на гъби и ще
уведоми ДФЗ писмено след зареждането му. Административният орган е констатирал
в мотивите на решението, че такова уведомление не е постъпило в ДФЗ, а и по
делото не са събрани доказателства в тази насока.
От страна на ДФЗ е извършена проверка на място в
периода 17.10.2017 г. – 23.10.2017 г. Констатациите от проверката са следните.
Установено е, че гъбарникът е паянтова дървена постройка и няма наличие на гъба
„кладница“, отглеждана в чували. Има остатъци от стари чували със слама и
мицел. В някои от чувалите има остатъци от гъби. В постройката има разположени
седем реда дървени стелажи с по два реда на височина на всеки ред. Квадратурата
на поставените стелажи е както следва: 16 метра дължина с 0,60 метра ширина.
Общата площ на стелажите е 134,4 кв. м. Не може да бъде установена площта на
отглежданата гъба „кладница“, защото такава няма налична. Жалбоподателят е
подписал контролния лист от проверката, като в графа „забележки“ е посочил, че
в деня на проверката не са били налични растящи гъби, поради причина, че
октомври месец не могат да се отглеждат гъби, поради студеното време. Гъби е
имало лятото, когато е благоприятно за отглеждане. Това са месеците юли и
август. Запознат е с резултатите от проверката.
На 25.10.2017 г. е изпратено уведомително писмо до
жалбоподателя, с което същият е уведомен, че при проверката на място са
констатирани несъответствия, които са детайлно описани в приложения контролен
лист (доклад за проверка). Дадена е възможност на жалбоподателя, в 14-дневен
срок от датата на получаване на уведомителното писмо, да направи своите
забележки и възражения в писмен вид. С писмо (л. 413) административният орган е
уведомил жалбоподателя, че открива производство по налагане на финансови
корекции, във връзка с констатациите, направени по договора от 30.10.2012 г. и
анекса към същия от 18.11.2015 г. В писмото е посочено, че жалбоподателят
дължи, вследствие на установените несъответствия, връщане на сума в размер на
48 892 лева, представляваща първо плащане по договора, получено на
08.02.2013 г., в размер на 24 446 лева и второ плащане, получено на
28.12.2017 г., в същия размер. В писмото е посочено, че жалбоподателят има
право, в случай че не е съгласен с направените констатации, да представи в
14-дневен срок от получаването му, своите писмени възражения, относно
основателността и размера. На 27.02.2018 г. жалбоподателят е получил писмото.
На 09.03.2018 г. в ДФЗ е постъпило възражение от А.А.К.. На 10.09.2018 г. е
издадено решението, предмет на настоящото производство.
По делото е допуснато изслушването на
съдебноикономическа експертиза. Вещото лице е дало заключение, че
икономическият размер на стопанството към 02.12.2016 г., преди датата на
полученото второ плащане, е изчислен на база използвана площ и е 12,19 ИЕ.
Икономическият размер на стопанството, изчислен на база констатациите от
извършената проверка от страна на ДФЗ е 0 ИЕ. След извършване на второто
плащане по договора в счетоводните регистри на К. са отразени разходи за
материали в размер на 1800 лева. В регистъра на Материалната книга са отразени
закупени материали за навес към гъбарник за 4050 лева. На 24.02.2019 г. вещото
лице твърди, че покривът на гъбарника е бил покрит със значителна снежна
покривка. От тежестта на снега, част от конструкцията на съществуващите навеси
е разрушена и към този момент гъбарникът е неизползваем.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване е решение за налагане на
финансова корекция, издадено при условията и по реда на Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), обн. ДВ, бр. 101/22.12.2015 г., в
сила от 25.12.2015 г., с който се определя националната институционална рамка
за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове (ЕСИФ). Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се
определя по основание и размер с мотивирано решение на управляващия орган,
одобрил проекта. По силата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ за Програмата за развитие на
селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по
този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и
от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, както това е предвидено в
Закона за подпомагане на
земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от Закона
за подпомагане на земеделските производители изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане
административни договори по Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на Фонда, съобразно териториалната им
компетентност. Представена е Заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. (л. 21), с
която се делегират на директорите на областните дирекции на ДФЗ правомощия,
сред които и такива да издават решение за налагане на финансови корекции по чл.
73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В случая
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ се явява ръководител на управляващия
орган, одобрил проекта, както и ръководител на Разплащателната агенция по чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, поради което и на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, с оглед делегацията на правомощия,
обжалваното решение за налагане финансова корекция е издадено от компетентен
орган, съобразно предоставените му правомощия.
Оспореното решение има необходимата писмена форма,
съдържа минимално изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и при издаването му не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Производството по налагане на финансова корекция е започнало след влизането в
сила на ЗУСЕСИФ, поради което за него са приложими
процесуалните правила на този закон. Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, преди издаването на решението
по ал. 1, управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да
представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици,
своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция
и при необходимост да приложи доказателства. Съответно в ал. 3 е предвидено, че
решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представянето на
възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от
бенефициента доказателства и направените от него възражения. От доказателствата
по делото е видно, че е спазено изискването за уведомяване и представяне на
възможност за възражения, като преди издаването на решението за определяне на
финансова корекция, ползвателят е уведомен изрично с мотивирано писмо относно
констатираните нарушения, правната им квалификация и размера на финансовата
корекция, като му е дадена възможност да възрази и да посочи доказателства.
Оспорващият К. е представил своите възражения, като
неприемането им от органа е обусловило постановяването на оспореното решение.
При издаването на акта, съдът счита, че не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Възражението, че решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
не е издадено в посочения в ал. 3 едномесечен срок, е неоснователно.
Произнасянето на органа след срока по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, макар и
формално нарушение на административнопроизводствените правила, не е съществено,
защото срокът не е преклузивен, а инструктивен и не може да предпостави
отмяната на оспорения административен акт. Административният орган, след
извършените проверки, е направил следните констатации. Кандидатът не достига и
не поддържа икономически размер, за който е получил второ плащане – 12,19 ИЕ.
След извършено второ плащане, при направено посещение на място, е установено,
че в стопанството на бенефициента не са открити гъби „кладница“ в процес на
плододаване. Към момента на проверката е изчислена обща площ на стелажите 134,4
кв. м., като към момента на проверката няма установена площ от гъби „кладница“.
На основание констатациите от извършената проверка от 17 до 23.10.2017 г. е
изчислено, че икономическият размер на земеделското стопанство е 0 ИЕ.
Становището на административния орган е, че К., като страна по договора, не
поддържа икономическия размер, формиран чрез отглеждане на култивирани гъби
„кладница“, за които е получил второ плащане по договора на 18.11.2015 г.,
който е в размер на 12,19 ИЕ. Съгласно договора, сключен на 30.10.2012 г.,
Фондът следва да изиска връщането на вече платените суми по първото и второто
плащане на договора, заедно със законната лихва, в случай че бъде установено,
че кандидатът не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е
получил второто плащане по договора. Аналогична е разпоредбата на чл. 8а, ал.
1, т. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., която гласи, че ползвателят на помощта
възстановява цялата сума на получените плащания, заедно със законната лихва към
тях, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на
стопанството, за което е получил плащането по чл. 6, т. 2 от Наредбата.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира,
че оспореното решение е и материално законосъобразно. Административният орган
правилно е издирил приложимите правни норми и е постановил решение, което
съответства на целта на закона и е издадено в посочената от закона форма. Това
предпоставя отхвърляне на жалбата.
С
оглед изхода на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител
на ответника за присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в
полза на ОД на ДФЗ Пловдив сумата от 450 лева, от които – 350 лева платено
възнаграждение на вещото лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.
172, ал. 2, във връзка с чл.
143, ал. 1 от АПК, Административен
съд – Пазарджик, ІV-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.А.К. ***, подадена чрез адв. П., против Решение №
13/112/08252/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, издадено от
директора на ОД на ДФЗ – Пловдив, с изх. № 01-163-6500/502 от 10.09.2018 г.
ОСЪЖДА
А.А.К. ***, да заплати в полза на ОД на ДФЗ – Пловдив сума в размер на
450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща сторените по делото
разноски.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
Решение
№ 15845 от 21.11.2019г. на ВАС - София, Четвърто отделение по АД № 7134/2019г.
- ОТМЕНЯ решение № 211 от 11.04.2019 г., постановено по адм. д. № 898/2018 г.
от Административен съд-Пазарджик.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на
указанията, дадени в мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.