№ 22067
гр. *****, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Гражданско дело № 20251110106601 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца „С. К.“ ООД срещу Н. А. П. с
искане за признаване на установено спрямо ответницата, че дължи сума по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.09.2024 г.
по ч.гр.д. № 51258/2024 г. по описа на СРС, 56 състав, а именно: сумата от
400,00 лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем
№ ******/20.09.2022 г., сключен между страните, ведно със законната лихва
от 23.08.2024 г. до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът „С. К.“ ООД твърди, че ответникът Н. А. П.
кандидатствала за отпускане на потребителски кредит от „С. К.“ ООД,
вследствие на което на 20.09.2022 г. между „С. К.“ ООД и ответницата е
сключен договор за паричен заем № ******/20.09.2022 г. по реда на Закона за
потребителския кредит, съгласно който на ответника е предоставен кредит в
размер на 400 лв. Твърди, че ответникът не е погасил задълженията си, поради
което дължи пълния размер на усвоения кредит. С оглед на това, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му
дължи посочената сума, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ № 51258/2024 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ответницата в подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба оспорва иска като неоснователен, включително като оспорва
сключването на договор и усвояването на сумата по него, като се позовава на
липса на подписи на потребител в приложените към исковата молба писмени
доказателства. Счита, че претенцията следва да бъде отхвърлена.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа
предявения иск, а ответникът го оспорва.
1
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
От приетия като писмено доказателство по делото Договор за
потребителски кредит № ******/20.09.2022 г. (на лл. 82-88 по делото), се
установява, че между ищеца „С. К.“ ООД като заемодател и ответницата Н. А.
П. като заемател е сключен договор за паричен заем, по силата на който
ищецът се е задължил да предостави в заем на ответницата сумата от 400 лева,
срещу насрещното задължение на ответницата да я върне на 6 бр. месечни
погасителни вноски, при посочен годишен процент на разходите /ГПР/ от
48,24 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ от 40,05 %.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора размерът на посочения ГПР е определен
в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК съгласно формулата по
приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената между
страните възнаградителна лихва. Посоченият в ал. 1 ГПР не може да бъде
променен, освен по взаимно писмено съгласие на страните.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора кредитополучателят Н. А. П. с
полагането на подписа си в настоящия договор удостоверява, че надлежно
получи в брой заемната сума в размер на 400 лева.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора страните се споразумяват, че договорът
за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1.
Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка
за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 06 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита, и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за кредит, включваща договорената лихва и лихви, или 2.
Поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на
следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в
размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната, при двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки от
тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна
заплата за страната; да не е/да не са поръчители по други договори за кредит,
сключени с кредитора; да не е/ да не са кредитополучатели по договори за
кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнени; да нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от
„Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на
получения от тях доход. Съгласно чл. 5, а. 2 от договора страните се
споразумяват, че кредитополучателя ще предостави посоченото в ал. 1
обезпечение в срок до три дни от сключването на настоящия договор.
От представения Погасителен план към Договор за кредит № ******
(л.89) се установява, че поради непредоставяне на обезпечение е начислена
неустойка в общ размер на 277,70 лева, която е разсрочена за плащане заедно
с погасителната вноска по кредита.
От приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза, представено в писмен вид на лист 104-108 по
делото, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се
установява, че сумата, изплатена от „С. К.“ ООД на ответницата по процесния
договор за кредит е в размер на 400 лева, като вещото лице не е констатирало
2
за погасяване на задълженията по договора да са заплащани суми. По
договора са начислени суми по пера както следва: 400,00 лева главница, 54,30
лева възнаградителна лихва, 277,70 лева неустойка и 386,93 лева лихви и
разходи за събиране на вземането. При изчисляване на ГПР по договора с
включена неустойка за непредоставяне на обезпечение, същият е в размер на
813,24 %.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от правна страна:
Предявен е по реда на чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК
установителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК.
По този иск в тежест на ищеца е да установи възникване на валидно
облигационно правоотношение между него и ответника със соченото
съдържание, както и размера на процесното вземане за главница.
От приетите по делото писмени доказателства съдът приема за доказано,
че между „С. К.“ ООД и Н. А. П. е имало сключен договор за потребителски
кредит, по силата на който ищецът е предал в заем на ответницата сумата от
400,00 лева, която тя се е задължила да върне при условията, посочени в
договора.
Съгласно чл. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит, какъвто е и
процесният, е писмен договор с конкретно съдържание, като в случая съдът
приема за доказано, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
1 до т. 9, т., 11, 12 и 20 ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
Съгласно чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи ("§ 1. По смисъла
на този закон: 1. "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси"), изразени като
годишен процент от общия размер, като годишният процент на разходите се
изчислява по формула в приложение към ЗПК, като общият размер на може да
е повече от 50%.
В настоящия случай, според текста на договора за потребителски кредит
в ГПР е включена единствено възнаградителната лихва. Същевременно в
договора е посочено, че ГПР е в размер на 48,24 %, а ГЛП е в размер на 40,05
%. При това положение е налице неяснота по въпроса от какви компоненти е
3
формиран ГПР по кредита и в частност какви още разходи, освен
възнаградителната лихва са включени в него.
При съпоставка между текста на договора и погасителния план към него
съдът стига до извода, че заплащането на неустойка за непредоставяне на
обезпечение в размер на 277,70 лева представлява задължително условие за
сключване на договора с това съдържание, тъй като изискванията, на които
следва да отговарят посочените като възможни обезпечения – банкова
гаранция или поръчител/и, са неизпълними от заемателя, който търси заем в
нисък размер.
След като е било условие за получаване на кредита, кредитодателят е
следвало да включи в изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита размера на неустойката като компонент. По делото няма данни това
да е сторено.
Изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е да бъде посочен
действителният ГПР по договора за кредит, с оглед правото на потребителя да
се информира относно действителната икономическа тежест на договора – в
този смисъл решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C‑377/14,
според което за потребителя годишният процент на разходите е от основно
значение като общ разход по кредита, който е представен под формата на
процент, изчислен по единна математическа формула. СЕС подчертава, че
всъщност този процент позволява на потребителя да прецени от икономическа
гледна точка обхвата на задължението, поето със сключването на договора за
кредит. В случая напълно липсва яснота как е формиран ГПР, както и какви са
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите (вж. решение по дело C‑448/17 на СЕС, съгласно което
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация, в
която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на
този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни).
С решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на Съда на ЕС е прието, че
член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква
ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор
да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.
Освен всичко гореизложено, от заключението на вещото лице се
установи, че при включване в ГПР на неустойката, същият възлиза на 813,24
%, което надвишава повече от десет пъти максимално допустимия размер на
ГПР.
Ето защо, предвид обстоятелството, че по делото не се установи
кредиторът да е включил в ГПР по кредита дължимите суми за неустойка,
налице е недействителност на договора за потребителски кредит с
последиците по чл. 23 ГПК, а именно: „Когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.“ В
случая нарушено е изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а нарушаването му
(неточно посочване на ГПР) води до недействителност на договора за кредит
на основание чл. 22 ЗПК, съгласно тълкуването на европейското право, дадено
с цитираното решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22.
4
При това положение съдът намира, че доколкото договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, потребителят дължи връщане само
на чистата стойност на кредита – присъждането в рамките на това
производство е допустимо, съгласно наложилата се съдебна практика,
поддържана и от настоящия състав – вж. например решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на
чл. 290 ГПК, вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в което е прието, че при установена в
хода на исковото производство по чл. 422 ГПК недействителност на договор за
потребителски кредит съгласно чл. 23 ЗПК, предявеният иск следва да бъде
уважен с установяване на дължимата на основание чл. 23 ЗПК чиста стойност
на кредита, без да е необходимо вземането за чистата стойност да бъде
предявено от кредитора с иск по чл. 55 ЗЗД.
При съобразяване на специалната норма на чл. 23 ЗПК, установяваща
изискуемост на вземане за чистата стойност на кредита и при
недействителност на договора за потребителски кредит /отричането на
валидността на част или дори на целия договор няма да изключи
задължението на потребителя да върне чистата стойност на кредита/, следва
извод, че целта на защитата на потребителя не е отричането с обратна сила на
договарянето в цялост, а само изключване на обвързаността на потребителя с
породени от такова договаряне задължения, накърняващи баланса на
интересите на насрещните страни. Това тълкуване е съответно и на общия
принцип на закрила на потребителя срещу обвързване с отделни клаузи,
наложени му от недобросъвестния кредитор, като в резултат на обявената
недействителност отпада само възмездността на кредит, сключен в рамките на
търговската дейност на кредитора, а се съхранява сделка със съдържание на
безвъзмезден заем, т.е. уговорките между страните относно падежа на
задълженията и настъпване на изискуемостта остават в сила.
От заключението на вещото лице се установи, че не са извършвани
плащания за погасяване на поетите с процесния договор задължения, а
дължимата главница е в размер на 400 лева.
Следователно, предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК за присъждане на
сумата, представляваща главница по договора за кредит е основателен и
следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Съобразно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС
съдът разпределя отговорността за разноски в исковото и в заповедното
производство.
Ищецът е доказал разноски в исковото производство в размер на 25 лева
държавна такса (платежно нареждане на л. 30 по делото), 450 лева депозит за
съдебно-счетоводна експертиза (платежно нареждане на л. 72 по делото) и 100
лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК или общо 575 лева, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да му заплати в пълен размер, предвид
уважаването на иска в пълен размер.
За заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на
15,29 лева държавна такса и 30,59 лева юрисконсултско възнаграждение, или
общо 45,88 лева. Съразмерно на предявената и уважена в исковото
5
производство част от вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата
от 30,84 лева разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал.
1, във вр. с чл. 415 ГПК от „С. К.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, бул. „**********“ № 115 Е, ет. 4, срещу Н. А.
П., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, ж.к. „*********“, бл. 1В, вх. 1, ет. 2,
ап. 7, положителен установителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, че Н. А. П. дължи
на „С. К.“ ООД сумата от 400,00 лева (четиристотин лева), представляваща
непогасена главница по договор за паричен заем № ******/20.09.2022 г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва от 23.08.2024 г. до
окончателното плащане, за която сума има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.09.2024 г. по ч.гр.д. № 51258/2024 г.
по описа на Софийски районен съд, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. А. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. *****, ж.к. „*********“, бл. 1В, вх. 1, ет. 2, ап. 7, да заплати на „С.
К.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
бул. „**********“ № 115 Е, ет. 4, сумата от 575 лева (петстотин седемдесет и
пет лева ), представляваща разноски в производството по гр.д. № 6601/2025 г.
по описа на СРС, 56 състав, и сумата от 30,84 лева (тридесет лева и осемдесет
и четири стотинки) разноски в производство по ч.гр.д. № 51258/2024 г. по
описа на СРС, 56 състав.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6