№
гр.
Кърджали, 20.12.2023 г.
Административен съд Кърджали в закрито заседание
на двадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
разгледа докладваното от съдията Шефки чкад №487/2023 г.
по описа на КАС и за да се произнесе,
взе предвид
следното
:
Производството по
делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването
на земеделските страни (ЗСПЗЗ). Образувано е по частна жалба на Е.Х.Л. от ***, подадена
чрез пълномощник, против Определение №1443/08.11.2023 г., постановено по
гр.д.№692/2023 г. по описа на РС-Кърджали.
В частната жалба
са изложени доводи за необоснованост на
изводите на районния съд за просрочие на жалбата. Жалбоподателката твърди, че не са налице доказателства за
надлежно връчване на оспореното решение на заявителя Х. Ю., освен изявлението
на неговия наследник - Н. М. Р., че актът е връчен на 27.11.1996 г. Счита, че
жалбата е подадена в срок пред административния орган, но последния не е
изпълнил задължението си да я изпрати на компетентния районен съд. Иска отмяна
на оспореното определение и връщане на делото на РС-Кърджали за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответникът
– Общинска служба по земеделие-с.Черноочене, не взема становище по частната
жалба.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
230 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество частната жалба е основателна, по следните съображения:
Производството по
гр.д.№692/2023 г. по описа на РС-Кърджали е образувано по жалба на Е.Х.Л. от
*** против решение по протокол № 23/26/ от 15.09.1993 г. на Поземлена комисия
(ОСЗ) с.Черноочене за отказ да признае правото на възстановяване на
собствеността с план за земеразделяне на имотите по заявление
вх.№2024/26.02.1992 г., подадено от Х. Х. Ю. С допълнителна молба и в срока за
отстраняване на нередовностите в жалбата, са наведени
доводи за нищожност на решението на ПК, като постановено от незаконен състав.
С оспореното
определение, районният съд е прекратил производството по делото и върнал подадената
жалба /погрешно посочена като искова молба/, поради просрочие.
Прието е, че оспореното решение на ПК е връчено на 25.10.1993 г., а жалбата е
подадена от Н. Р., след изтичането на преклузивния
срок по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Посочено е също, че жалбоподателят не е оспорил в
срок и връщането на жалбата от ПК.
Определението е неправилно.
Настоящата
инстанция не споделя доводите в оспореното определение, че процесното
решение на ПК е надлежно съобщено на 25.10.1993 г. Видно от изисканите от съда
актове за гражданско състояние, Х. Ю.,
посочен в приложената обратна разписка като получател на препоръчана
пратка R №**/**, е починал още на
01.01.1993 г. и няма как да е получил лично горната
пратка. В обратната разписка, освен че не е надлежно отбелязан подателя на
пратката, нито съдържанието й, не е посочено и името на лицето, положило подпис
за получател, нито качеството, в което е получило пратката, предназначена за Ю.
При тези данни, не може да се приеме надлежно съобщаване на оспорения акт на
25.10.2023 г. По делото е приложена и жалба от Н. М. Р. - съпруга на заявителя,
срещу процесното решение на ПК, подадена, на
29.11.1996 г., като жалбата е адресирана до РС-Хасково и подадена чрез
ПК-Черноочене. Според писмо
изх.№586/10.12.1996 г., жалбата е била върната от административния орган,
поради това, че не била адресирана до Районен съд–Кърджали. По делото липсват доказателства
за съобщаване на последното писмо на адресата, за да се приеме, че същия не е оспорил
в срок и връщането на жалбата от ПК.
На следващо място,
видно от допълнението към жалбата, /молба вх.№592/28.06.2023 г./, в същата се
съдържа искане за прогласяване на нищожността на обжалваното решение, което не
е ограничено със срок, съгласно изричната норма на чл. 149, ал. 5 АПК. В тази
хипотеза, съдът е длъжен да се произнесе по основателността на направено искане
за обявяване на нищожност на акта, което в случая не е сторено. Допуснатото от
съда нарушение на нормата на чл. 149, ал. 5 АПК е съществено и достатъчно
основание за отмяна на обжалваното определение.
Следва да се
отбележи също, че доводите на районния съд за
погасяване на материалното право – предмет на реституционната претенция,
както и посочената съдебна практика, касаят исковете по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и
са неотносими към настоящия случай.
По изложените
съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а
делото върнато на същия състав на РС – Кърджали, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ето защо и на
основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Административен
съд-Кърджали
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1443/08.11.2023 г., постановено
по гр.д.№692/2023 г. по описа на РС-Кърджали.
ВРЪЩА делото на същия състав на
РС-Кърджали за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.