№ 21991
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110130670 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава Двадесет и пета „Бързо
производство” на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от малолетните деца К. Н. Г., ЕГН
********** и К. Н. Г., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и
законен представител Н. К. В., ЕГН ********** срещу Н. К. Г., ЕГН
**********. Предявени са искиве с правна квалификация чл. 143, ал. 2, чл.
149 и по чл. 146, ал. 1 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на децата К. и К.,
родени от съвместното му съжителство с тяхната майка – Н. К. В.. Поддържат,
че се нуждаят от издръжка.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплаща месечна издръжка на всяко едно от малолетните деца в размер на по
350.00 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от месец юни 2023г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване. Претендират разноски.
В законоустановения преклузивен едномесечен срок е постъпил отговор
исковата молба от ответника. Моли да бъде определен минималният размер на
издръжка в размер на по 233.25 лева за всяко дете. Не претендира разноски.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищците са малолетни и са деца на ответника.
С Решение на СРС, 82 състав от 06.03.2012г. бракът между родителите
на ищците е прекратен, като ответникът е осъден да заплаща на роденото по
1
време на брака дете Калоян месечна издръжка в размер на 80.00 лева.
Детето К. посещава тренировки по футбол, като за януари, февруари,
март и април 2024г. е заплатена месечна такса в размер на по 40.00 лева.
Майката на ищците работи като ресурсен учител в ДГ 132 „Светлина“,
като за периода от месец ноември 2023г. до месец април 2024г. е получила
среден месечен брутен доход в размер на 1075.05 лева. Същата работи и като
учител, начален етап в 170 СУ „Васил Левски“, като за периода от месец
ноември 2023г. до месец април 2024г. е получила среден месечен трудов
брутен доход в размер на 2882.72 лева. Майката финансирала екскурзии,
„зелени училища“ и всички мероприятия, организирани в училище, в които са
участвали учениците.
Видно от представените и приети по делото разписки, ответникът е
заплащал издръжка на децата, както следва: на 20.05.2024г. – 400 лева; на
02.02.2024г. – за месеците ноември, декември и януари по 500 лева за всеки;
на 31.10.2023г. – 500 лева; на 10.04.2024г. – 200 лева; на 25.03.2024г. 200 лева;
на 27.04.2024г. – 600 лева; на 20.05.2024г. – 400 лева; на 03.07.2024г. – 600
лева; на 29.07.2024г. – 600 лева; на 06.11.2024г. – 720 лева; на 13.11.2024г. –
720 лева; на 27.11.2024г. – 720 лева; на 31.10.2023г. – 500 лева.
Ответникът получава лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер на 501.49 лева. Същият работи в Конкор ЕООД, като за
периода от месец юни 2023г. до месец май 2024г. е получил среден месечен
трудов брутен доход в размер на 891.66 лева. Ответникът е с установена
диагноза: инсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения и е с
60% трайно намалена работоспособност. За периода от месец януари 2024г. до
месец юли 2024г. ответникът е със среден месечен осигурителен доход в
размер на 1093.85 лева. За месец септември 2024г. ответникът е получил лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване пожизнена в размер на 564.48
лева.
С оглед изисквания на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, по делото е изготвен и
представен социален доклад от ДСП – Връбница. Видно от проведеното
социално проучване, децата към момента живеят с майката, тя полага основни
грижи за малолетните. Майката е учител в 170 СУ, допълнително работи като
ресурсен учител в детска градина. Бащата работи като шофьор към фирма
„Конкор“. Месечният му доход е в размер на 1300 лева. Твърди, че изплаща
2
редовно издръжките за по – големия си син и за близнаците. Майката твърди,
че не заплаща пълния размер на издръжката. Децата са ученици в 3 клас на
170 СУ „Васил Левски“. Твърдят, че имат много добър успех. Имат изграден
приятелски кръг в училище. Ходят редовно с желание в учебното заведение.
Родителите говорят с любов и загриженост за децата си. Децата са спокойни в
присъствие на майката. Децата споделят, че с нежелание контактуват с
бащата. Момчетата са се виждали преди месец с баща си. Те разказват, че
когато гостуват роднините по бащина линия имали непристойно поведение,
което се изразявало в постоянни празненства с алкохол, употреба на цинични
думи и скандали. Комуникацията между родителите е напрегната.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си” / ППВС № 5/1970г., т. 2,/, като
според чл. 142, ал. 1 СК „размерът на издръжката се определя според нуждите
на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи”, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от
минималната работна заплата /чл. 142, ал. 2 СК/. Възможностите на ответника
да дава издръжка е предпоставка не само за размера на издръжката /чл. 142,
ал. 1 СК - 2009 г./, но и за основанието на иска /арг. чл. 140, ал. 2 СК - 2009 г.,
така - ППВС № 5/1970 г., т.ІV/.
По делото се установява по безспорен начин, че ответникът е от кръга на
лицата, дължащи издръжка на ищците, поради което неговата материално-
правна легитимация по исковете е установена по делото.
Нуждата на децата от издръжка, с оглед посрещане на разходите,
обичайни за лица на тяхната възраст /за храна, дрехи, училище, извънкласни
форми на обучение/, както и общите разходи за издръжката на
домакинството, в което децата ще се отглеждат, се установява от самия факт
на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава
специално. Заплащането на издръжка изобщо, както и определянето на нейния
размер, се намират в пряка зависимост от възможността на ответника да я
заплаща.
3
По делото се установи, че към настоящия момент ищците /близнаци/ са
в трети клас при 170 СУ „Васил Левски“. Същите имат по – голям брат –
Калоян, роден от брака на родителите им и съответно син на ответника.
Ответникът работи и получава трудов доход, както и лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване. Същият е с 60% трайно намалена
работоспособност със срок пожизнен. Като съобрази нуждите на ищците
съобразно тяхната възраст, пол, базови, социални, образователни и културни
потребности, както и материалните възможности на ответника и
задължението му за издръжка на непълнолетния Калоян, съдът намира, че
същият може да заплаща на всеки един от малолетните К. и К. месечна
издръжка в размер на по 280.00 лева, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване. Исковите претенции в останалата им част до
пълния предявен размер от по 350.00 лева следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
Предявени са искове с правно основание чл. 149 СК за заплащане на
месечна издръжка в размер на по 350.00 лева за всяко дете, считано от месец
юни 2023г. По делото са представени писмени доказателства /разписки/, че
ответникът е заплащал издръжка на децата, поради което съдът приема, че
исковете по чл. 149 СК следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. За това в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на малолетните си деца месечна издръжка в размер на по
280.00 лева за всяко едно от тях.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено
от ищците. Същите са доказали такива в размер на 700.00 лева – за заплатено
адвокатско възнаграждение, видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищците разноски съразмерно с уважената
част на исковете, или сумата в размер на 560.00 лева.
Ответникът дължи на СРС държавна такса върху присъдената издръжка
4
в общ размер от 806.40 лева /чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК/.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. К. Г., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете
К. Н. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н. К.
В., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 280.00 /двеста и
осемдесет/ лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, до настъпване на законна причина за изменение
или прекратяване на издръжката, на основание чл. 143, ал. 2 от СК, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата до пълният предявен
размер от 350.00 /триста и петдесет/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. К. Г., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете
К. Н. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н. К.
В., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 280.00 /двеста и
осемдесет/ лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, до настъпване на законна причина за изменение
или прекратяване на издръжката, на основание чл. 143, ал. 2 от СК, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата до пълният предявен
размер от 350.00 /триста и петдесет/ лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от малолетните деца К. Н. Г., ЕГН **********
и К. Н. Г., ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка и законен
представител Н. К. В., ЕГН **********, срещу Н. К. Г., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 149 СК за заплащане на месечна издръжка в
размер на по 350.00 /триста и петдесет/ лева за всеки от тях за периода от юни
2023г., като неоснователни.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдените издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. К. Г., ЕГН ********** да
заплати на малолетните деца К. Н. Г., ЕГН ********** и К. Н. Г., ЕГН
**********, действащи чрез тяхната майка и законен представител Н. К. В.,
ЕГН **********, сумата в размер на 560.00 /петстотин и шестдесет/ лева –
разноски в производството.
5
ОСЪЖДА Н. К. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата в размер на 806.40 лева – държавна такса върху присъдените
издръжки.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 16.12.2024 г. /чл. 315, ал. 2, вр. чл. 259, ал. 1 от ГПК/, а в
частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през СГС
в едноседмичен срок от уведомяването.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2
от ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6