РЕШЕНИЕ
№
07.09.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Добрич, гражданско отделение, IV-ти състав, в публично
съдебно заседание на пети август, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Диана
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Георги Пашалиев гражданско дело
№ 1850 по описа на Районен съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124
и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, със седалище и адрес на управление на клона– град София, район „Младост”, ж.к „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК
*********, срещу Р.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми по заповед № 109 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 31.01.2020 г., издадена по ч.гр.дело № 298/2020 г. по описа на Районен съд
Добрич:
1) 270, 01 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит с номер CREX -14530513 от 21.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на
заявлението в съда - 31.01.2020 г., до окончателното изплащане на вземането;
2) 14, 87 лева, възнаградителна лихва за периода от 05.07.2018 г. до 05.09.2018 г.;
3) 39, 61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 05.08.2018 г. до 19.01.2020 г.
При условията на евентуалност
се предявява осъдителен иск за същите суми. Претендират се съдебните разноски в
двете производства.
Ищецът твърди, че на 21.02.2017 г.
е сключил договор за потребителски кредит № CREX-14530513
с ответника. Съглашението е сключено за закупуване на стоки и услуги на
изплащане за срок от 18 месеца, от сключване на договора до 05.09.2018 г.
Ищецът сочи, че в изпълнение на договора е превел на търговския партньор
уговорената сума за закупуване на стоки. Ответникът, от своя страна, се е
задължил да върне сумата на ищеца на 18 месечни вноски, всяка в размер на 94,
96 лева. Месечните вноски се формират от сбора между дължима главница и
възнаградителна лихва. Ищецът заявява, че ответникът е погасил 15 месечни
вноски, след което, считано от 05.07.2018 г., е преустановил плащанията по
кредита. В тази връзка счита, че кредитът е станал предсрочно изискуем на
05.08.2018 г., когато е настъпил падежа на втората поредна неплатена вноска. На
тази основа заключава, че ответникът му дължи следните суми по потребителския
договор: 270, 01 лева главница; 14, 87 възнаградителна лихва за периода
05.07.2018 г. – 05.09.2018 г.; 39, 61 лева обезщетение за забава за периода от
05.08.2018 г. – 19.01.2020 г.
Сочи, че заповедният съд е уважил заявлението
му по чл. 410 от ГПК за посочените вземания и е издал заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 298/2020 г. В изпълнение на
указанията на заповедния съд е предявил настоящите установителни искове.
Прави искане да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи сумата от 270, 01 лева, представляваща
главница по процесния договор; 14, 87 възнаградителна лихва за периода
05.07.2018 г. – 05.09.2018 г.; 39, 61 лева обезщетение за забава за периода от
05.08.2018 г. – 19.01.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 298/2020 г. Претендира и разноски.
В евентуалност предявява осъдителни
искове за вземанията. Сочи, че иска да бъдат разгледани, ако установителните
искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Счита, че осъдителните искове имат
характер на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита.
В съдебно заседание не се
представлява.
Ответникът е депозирал отговор в
законоустановения срок, в който заявява, че исковете са неоснователни. Счита,
че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила, тъй като не е бил
уведомен надлежно за този факт. Заявява, че исковата молба не следва да се
третира като уведомление за предсрочна изискуемост, защото при връчването
ѝ на особен представител, както в случая, не могат да настъпят
последиците на предсрочната изискуемост.
Иска установителните и осъдителните
искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание се представлява
от особения представител – адвокат Л.Л.В.-Т., която поддържа отговора.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
От
представените доказателства се установява, че на
21.02.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ и Р.Д.Д. е възникнало
облигационно правоотношение, въз основа на договор за
потребителски кредит № CREX-14530513.
По силата на съглашението кредиторът се е задължил да заплати на ответника
сумата от 1320, 00
лева, необходима за закупуване на „PVC
дограма“, а последният се е задължил да върне сума от 1709, 28 лева на осемнадесет
равни вноски, всяка по 94, 96 лева. Последната вноска по кредита е с падеж
05.09.2018 г. Годишният процент на разходите по кредита е 38, 11 %, а лихвеният
32, 72 %. В договора е отразен и погасителен план, в който са посочени размерът
на вноските и падежните им дати. От т. 3 се установява, че страните са се
уговорили при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора да става
предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
По делото е приложена покана,
адресирана до Р.Д.. В същата се съдържа уведомление до последния за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита. Пояснено е, че вземането по кредита е
станало изцяло изискуемо поради преустановяване на плащанията от страна на
длъжника, считано от 05.07.2018 г.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че длъжникът е усвоил
заемната сума от 1320, 00 лева. Този факт се потвърждава
и от приложената фактура с № 179/21.02.2017 г., издадена от дружеството
„Нике-90“ ЕООД, за сумата от 1320, 00 лева. Същото е извършило изработката,
доставката и монтажа на дограмата, за която е бил отпуснат кредита. Неплатени
са останали главница от 270, 01 лева и възнаградителна лихва от 14, 87 лева. Вещото
лице е изчислило също, че дължимото обезщетение за забава върху главницата, за
периода от 05.08.2018 г. до 19.01.2020 г., възлиза на 38, 25 лева.
Заключението е обективно и е
изготвено от лице с необходимата квалификация, поради което съдът го възприема
в цялост.
Ищецът е подал заявление по чл. 410
от ГПК до Районен съд Добрич на дата 31.01.2020 г., с което е искал да бъде
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата 270, 01 лева главница; 14, 87 възнаградителна лихва
за периода 05.07.2018 г. – 05.09.2018 г.; 39, 61 лева обезщетение за забава за
периода от 05.08.2018 г. – 19.01.2020 г.
Заповедният съд е издал заповед № 109 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 31.01.2020 г. по ч.гр.дело № 298/2020 г. по описа на Районен съд Добрич, с която е разпоредил
на ответника да заплати на ищеца сумата от 270, 01 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит с номер CREX -14530513 от 21.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на
заявлението в съда - 31.01.2020 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 14, 87 лева, възнаградителна лихва за периода от 05.07.2018 г. до 05.09.2018 г. и сумата от 39, 61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 05.08.2018 г. до 19.01.2020 г.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което, в изпълнение на указанията на заповедния
съд, заявителят е предявил установителен иск за вземането си.
При тази фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
В условията на
евентуалност са предявени осъдителни искове за претендираните суми. Ищецът е
посочил, че иска да бъдат разгледани, ако установителните претенции бъдат
отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита.
По първия иск - за главницата, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит; плащането на цената на
стоката от 1320, 00 лева, както и изискуемостта на задължението за връщане на
сумата от 270, 01 лева.
В условията на
пълно и главно доказване ищецът установи наличието на валидно облигационно
отношение с ответника, възникнало въз основа на договор за потребителски
кредит. Установи се, че ищецът е изпълнил основното си задължение по договора и
е превел заемната сума от 1320, 00 лева на дружеството „Нике-90“ ЕООД. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза стана ясно, че след извършени плащания
от страна на ответника е останала непогасена част от главницата в размер на 270,
01 лева. Ответникът, от своя страна, не ангажира доказателства, от които да се
установи, че е платил процесната сума.
На тази основа спорен се явява въпросът дали е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита и ако да, в кой момент.
За да бъде даден отговор е
необходимо да бъде съобразено приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013
г. по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е
посочено, че предсрочната изискуемост по същността си представлява изменение на
договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Последиците от
предсрочната изискуемост настъпват от момента, в който длъжникът е получил
уведомлението. Този факт не се установява от доказателствата по делото.
Приложено е писмото, адресирано до длъжника, но липсват доказателства за получаването
му. Поради тази причина е верен изводът, че процесният кредит не е станал
предсрочно изискуем.
Независимо от това обаче, задълженията на
длъжника са станали изискуеми в цялост на 05.09.2018 г., преди подаване на
заявлението пред заповедния съд. Това е така, защото на посочената дата е
настъпил падежът на последната вноска по кредита.
При това положение се налага изводът, че искът
за главницата трябва да бъде уважен в цялост.
По иска за претендираната
възнаградителна лихва в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит;
плащането на цената на стоката от 1320, 00 лева, уговорка за плащане на
възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта на претендираната
лихва в размер на 14, 87 лева.
Част от предпоставките за уважаване
на претенцията се припокриват с тези по иска за главницата, поради което не е
необходимо повтарянето им. От договора се установи, че страните са уговорили за
ползването на паричната сума да бъде плащана възнаградителна лихва от 32, 72 %
. От изчисленията на вещото лице стана ясно, че за периода от 05.07.2018 г. до 05.09.2018 г. се дължи възнаградителна лихва от 14, 87 лева.
Следователно и този иск трябва да бъде уважен в цялост.
По акцесорния иск за обезщетение за забава в
тежест на ищеца е да установи съществуването на главен паричен дълг, падеж на
главното задължение и размер на вземането за мораторна лихва.
Обезщетението за забава се претендира за
периода от 05.08.2018 г. до 19.01.2020 г. Установи се, че ответникът не е
погасил вноската си по кредита с падежна дата - 05.08.2018 г. Поради тази
причина обезщетение за забава се дължи от този момент върху неплатената
главница. Експертът е изчислил, че за процесния период размерът на дължимото
обезщетение възлиза на 38, 25 лева. Ето защо, искът по чл. 86 от ЗЗД следва да
бъде уважен за сумата от 38, 25 лева, а за сумата над този размер до пълния
претендиран от 39, 61 лева искът трябва да бъде отхвърлен.
Предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове не подлежат на разглеждане, доколкото процесуалното условие
за това не се е осъществило.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на
ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски, съразмерно
на уважената част от претенцията.
В заповедното производство ищецът е
направил разноски в размер на 75, 00 лева (юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50, 00 лева и държавна такса в размер на 25, 00 лева).
В настоящата инстанция е направил
разноски в размер на 575, 00 лева (юрисконсултско възнаграждение в размер на
100, 00 лева; държавна такса в размер на 125, 00 лева; депозит за вещо лице в
размер на 200, 00 лева, депозит за особен представител в размер на 150 лева).
Ответникът не прави искане за
присъждане на разноски и не представя доказателства за реализирането на такива.
В съответствие с правилото на чл.
78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени следните
разноски: за заповедното производство – 74, 69 лева; за първоинстанционното
производство – 572, 59 лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, срещу Р.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 270, 01 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит с
номер CREX -14530513 от 21.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на
заявлението в съда - 31.01.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, за което
вземане е издадена заповед № 109 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.01.2020 г., издадена по ч.гр.дело № 298/2020 г. по описа на Районен съд
Добрич.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, срещу Р.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240,
ал. 2 ЗЗД,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 14, 87 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.07.2018 г. до 05.09.2018 г., за което вземане е издадена заповед № 109 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.01.2020 г., издадена по ч.гр.дело № 298/2020 г. по описа на Районен съд
Добрич.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, срещу Р.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 38, 25 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 05.08.2018 г. до 19.01.2020 г. за което
вземане е издадена заповед № 109 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.01.2020 г., издадена по ч.гр.дело № 298/2020 г. по описа на Районен съд
Добрич, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над този размер до пълния претендиран от 39, 61 лева.
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата
от 74, 69 лева – разноски по ч.гр.д. № 298/2020
г. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А.“, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от 572, 59 лева – разноски по гр.д. № 1850/2020
г. на Районен съд Добрич.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Районен
съдия: