Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........., град Шумен, 25.09.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при секретар В. Русева
и с участието на прокурор Я. Николова от ОП град Шумен
като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова
КАНД №182 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано
по касационна жалба от „А.“ ООД със седалище и адрес на управление ***, с
ЕИК:*********, представлявано от управителя Т.С., чрез адв.М. М. от ШАК, срещу
Решение №55 от 02.07.2020 г., постановено по АНД №358/2019 г. по описа на
Районен съд град Нови Пазар.
В жалбата се твърди, че решаващият съд е
потвърдил процесното НП в противоречие с материалния закон. Излагат се доводи,
че съдът не е взел предвид събраните по делото доказателства. Твърди се, че в
момента на проверката лицето Д.Ш. не е полагал труд в полза на дружеството, а е
бил само да пита за работа, както и не са налице елементите на трудово правоотношение.
Лицето е непълнолетно и декларираните от него обстоятелства, без съгласие на
родител, е в нарушение на Закона за лицата и семейството /ЗЛС/. Касаторът
счита, че са налице основания за приложение на чл.415в от КТ, тъй като
нарушението е маловажно. С оглед на тези съображения се иска настоящата
инстанция да отмени атакуваното Решение на РС град Нови пазар и да постанови
друго по съществото на спора, с което да отмени НП №27-0000908/11.10.2019 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ град Шумен.
Ответната страна
Дирекция „Инспекция по труда“ град Шумен, редовно призована, не изпраща
представител, но е депозирано писмено становище, в което се оспорва
касационната жалба като неоснователна. Излагат се доводи, че Решението на РС
град Нови пазар, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в
сила. Моли да бъдат присъдени юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно
и законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.
Настоящата касационна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното
решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата
се явява неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление №27-0000908/11.10.2019 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ град Шумен, с което на
основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.1 от КТ, на касатора е наложена
имуществена санкция в размер 1500.00 лв. за нарушение на чл.302 ал.2 от КТ.
За да достигне до този правен извод, решаващият съд е установил от
фактическа страна, че при извършена проверка в обект на дружеството - консервена фабрика в град Каспичан,
ул.Мадарски конник №12 на 20.08.2019 г., е установено, че касаторът, в
качеството на работодател, при осъществяване на своята дейност, не е поискал и
получил предварително разрешение от Д „ИТ“ град Шумен за непълнолетното лице Д.Ш.,
което в момента на проверката работило. Установено е, че непълнолетното лице е
било на работа във фабриката от 07.00 ч. на 20.08.2019 г. като нареждало стифове
с буркани. Установено е също, че лицето работило от две седмици, с работно
време от 7.00 часа до 17.30 ч. и получава 150.00 лв. на седмица. На основание
чл.402 ал.1 т.3 от КТ, била изготвена Декларация от работещото лице, което към
момента не било навършило 16 г., в която то посочило, че работи във фабриката
от преди две седмици, като нарежда буркани срещу възнаграждение от 150.00 лв.
на седмица и при работно време от 07.00 ч. до 17.30 ч.
Било
констатирано нарушение на разпоредбите на чл.302 ал.2 от КТ, изразяващо се в
това, че дружеството, в качеството си на работодател не е поискало разрешение
от Д „ИТ“ град Шумен за работа на непълнолетното лице. С оглед на това е
съставен АУАН, а въз основа на него е издадено и процесното НП.
Решаващият съд е приел, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
издаденото наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния
закон. Въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото, сред които и
разпит на служителите на Инспекция по труда, извършили проверката, безспорно се
установява, че дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.302 ал.2
от КТ, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството и
е наложена имуществена санкция на основание чл.414 ал.1 от КТ. В мотивите на атакувания съдебен акт съдът е
изложил подробни аргументи и относно това, че в случая липсват предпоставки за
квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН и по
смисъла на чл.415в от КТ, с оглед на това потвърдил наказателното
постановление.
Настоящият състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на
фактите и правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази
база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от
него решение, поради което същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на
основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Следва да се отбележи, че всички наведени пред касационната инстанция
възражения, са били предмет на проверка от въззивната инстанция, които изводи
са напълно законосъобразни.
Само за изчерпателност следва да се отбележи следното:
Възражението в
касационната жалба, че липсвал сключен трудов договор с непълнолетното лице, е
ирелевантно за спора, тъй като се касае за нарушение на чл.302 ал.2 от КТ, за
което нарушение е достатъчно да бъде установена престация на труд от
непълнолетно лице в полза на работодател.
По отношение на
възражението за липса на валидно извършени действия по декларирането на данни
относно полаган труд пред органи на Д “ИТ“ в отсъствието на родител, съдът
намира същото за неоснователно. Въззивният съд е изложил подробни мотиви в тази
част, които се споделят от настоящия състав. Попълването на Декларация от
непълнолетен по чл.402 ал.1 т.3 от КТ не представлява правно действие,
извършено от негово име, свързано с имуществото или личността му и не изисква
съгласие на родител по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗЛС. Освен това по силата на
чл.402 ал.2 от КТ, лицето е било длъжно да окаже съдействие на служителите на Д
„ИТ“ относно установяване на фактите.
С оглед на това, съдът намира, че правилно е
ангажирал административно наказателната отговорност на дружеството, което е
работодател за извършеното от него нарушение, като е била наложена санкция в
минималния законоустановен размер, предвиден в чл.414 ал.1 от КТ. Неоснователно
и е твърдението на касатора за наличие на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН и чл.415в ал.1 от КТ.
Ограничен в
пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на
решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед
изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд град Нови пазар за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода
на спора и направеното искане от ответната страна за присъждане на
юрисконуслтско възнаграждение, съдът намира на основание на чл.63 ал. 3 от ЗАНН,
че следва касаторът да бъде осъден да заплати на ответната страна сумата в
размер на 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №55 от 02.07.2020
г., постановено по АНД №358/2019 г. по описа на Районен съд град Нови Пазар.
ОСЪЖДА „А.“ ООД със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК:*********, представлявано от управителя Т.С., да заплати на Д „ИТ“ град
Шумен, юристконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто лева/ лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............. ЧЛЕНОВЕ: 1. ...................
2.
.......................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 25.09.2020г.