Решение по дело №2336/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1248
Дата: 30 октомври 2020 г.
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20203100502336
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 124829.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100502336 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу
Решение № 2819 от 03.07.2020г. по гр.д. № 2791/2020г. по описа на ВРС, XLI-ви състав, с
което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между
страните, че П. Д. Д. с ЕГН ********** не дължи на „Електроразпределение Север” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” №
258, „Варна Тауърс-Е” сумата от 5859.67 лева, начислена в резултат на извършена корекция
на сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в ***, с кл. № ********** и
аб. № ********** за периода от 19.01.2017г. до 03.12.2019г., за която сума е издадена
фактура № ********** от 17.02.2020г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото.
Съдържа доводи, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството,
а именно – цена на реално потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на
основание чл. 55 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Към датата на проверката действат
ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019г.; безспорно страните са били обвързани по силата на
договор за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП
Север“ АД; дружеството е било изправно по задължението си да пренася и снабдява с ел.
енергия обекта на клиента; електромерът е демонтиран, подменен с нов и предоставен за
метрологична експертиза в БИМ; от заключението на метрологичната експертиза е
установено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера
1
– наличие на преминала енергия по тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея.
Началният период е определен от дата, следваща датата на монтажа на електромера на
18.01.2017г. до датата на констатиране на вмешателството на 03.12.2019г. При наличие на
всички предпоставки и законосъобразно извършено преизчисление на количеството ел.
енергия, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната ел. енергия в обекта,
поради което предявеният иск за недължимост е неоснователен и следва да се отхвърли.
Моли в тази връзка да се ревизира обжалваното решение.
В отговор на жалбата П. Д. Д. оспорва доводите в нея и навежда други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от П. Д. Д. срещу
„Електроразпределие Север“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на дружеството ответник сумата от 5859.67 лева, начислена по партидата му в
резултат на извършена корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: ищецът е
потребител на ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна. Уведомен е за извършено
преизчисление на количеството потребена ел. енергия и корекция на сметката за собствения
му обект на потребление, като на това основание дружеството ответник претендира
исковата сума. Оспорва дължимостта на сумата, с аргумент за липса на правно основание,
което да обоснове вземане на дружеството, както и на нормативна възможност за
едностранно коригиране на сметката на потребителя, както и доказателствената стойност на
съставения КП от проверката с довод, че обективираните в него констатации не отговарят на
изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ. Оспорил на следващо място възприетия от дружеството
период на корекцията с твърдения, че не е установен момента на констатираната намеса в
тарифната схема на електромера, както и спазване на изискването по чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ.
Отправил в тази връзка искане за постановяване на положително решение по спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорил предявения иск. Навел твърдения, че исковата сума е цена на
начисление на измерено след монтажа на СТИ количество ел. енергия в невизуализиран
регистър по смисъла на ПИКЕЕ /Обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г./. Страните са обвързани от
договор за пренос и достъп на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД, по който дружеството е изправно по задължението си да
2
пренася и снабдява с ел. енергия обекта на ищеца. При техническа проверка на
измервателната система в последния, обективирана в съставен констативен протокол е
констатирано несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната.
Електромерът е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в
БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е установено, че при софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на
преминала енергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. На това основание е
съставено становище за начисление на ел. енергия и издадена фактура за исковата сума в
хипотеза на чл. 55 от ПИКЕЕ. Така обосновал неоснователност на иска и отправил искане за
отхвърлянето му.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Протокол за монтаж № 1067456 от 18.01.2017г. съставен от служите на
въззиваемото дружество, в обекта на ищеца е монтиран електромер с фабр. № 7824431, при
посочените в същия показания за нощна и дневна ел. енергия, без данни за показанията,
респ. липсата на такива във върхова тарифа. Съгласно прието по делото писмо от трето по
делото лице „Еллаб България“ ООД и извлечение от прочита на всички регистри на
електромер № 7824431, регистър 1.8.3 не е бил отчетен.
На 03.12.2019г. служители на същото дружество извършили контролна проверка на
измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на ищеца, за което е
съставен Констативен протокол № 1106036, в присъствие на един свидетел. При проверката
електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е
поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 560930. Протоколът е подписан
от представители на „Електроразпределение Север“ АД и пълномощници на „Енерго-Про
Мрежи” АД и от свидетеля.
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 147/05.02.2020г., от
заключението на която се установява, че по време на изследването е констатирано, че
електромера не натрупва количества във визуализираните на дисплея тарифи; вграденият
часовник посочва грешно реално време; при софтуерно четене е установена външна намеса
в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа
1.8.3, която не е визуализирана на дисплея.
Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа
енергия от 13.02.2020г. в размер на 31428 кWh за периода 19.01.2017г. – 03.12.2019г. на
основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел. енергия.
3
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на вещото лице
се установява следното: електромерът, отчитащ потреблението в обекта е с повторна
употреба. Метрологичната му годност е шест години, а последната проверка е от 2008г. Към
датата на повторния монтаж, електромерът е бил без отчетена трета тарифа и тя може да се
приеме за нулева, само когато и сумарния регистър на този електромер е нулев. При
контролната проверка в случая не е констатирана намеса или промяна в схемата на
присъединяване. Отчетените в тарифа Т3 количества са доставени, преминали през СТИ и
регистрирани, но в тарифа, невизуализирана на дисплея. Намесата в тарифната схема на
електромера е софтуерна и се изразява във въвеждане на още една тарифа към заводските Т1
и Т2 – тарифа Т3, в която се отчита част от потребената ел. енергия. Същата обаче не се
инкасира, съответно не се заплаща. Процесът се осъществява чрез използване на
специализирана техника и парола за достъп до т. нар. „второ ниво“, с която разполагат
производителя и купувача на СТИ, в случая „Електроразпределение Север“ АД.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в процеса и да
изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в
отричания от ищеца размер.
Правилно ВРС е приел, че между страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение, към което са приложими общите условия на ответника.
Въведеното от ответника основание за възникване на вземането му в исковия размер е
извършено преизчисление на количествата ел. енергия, вследствие на констатирано
несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната. При преценка
законосъобразността на извършената корекция на сметка, за да се произнесе съдът съобрази
следното:
По силата на законова делегация е предоставена възможност КЕВР да приеме
Правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително
начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира. С изменението в ЗЕ, Обн. ДВ
бр. 54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и на приети от КЕВР и действащи правила за измерване на количеството ел. енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената ел. енергия, какъвто ред в случая съдът приема, че е предвиден в чл. 24 и чл.
4
25 от приложимите ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД.
Извършената от ответника проверка, обективирана в констативния протокол от
03.12.2019г., за установяване на неправилно/неточно измерена ел. енергия, е осъществена
при действието на ПИКЕЕ /Обн., ДВ, бр.35 от 30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./.
Следователно, към момента на проверката съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
ел. енергия.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от цитираните ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са
налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното
след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези
регистри. Съгласно ал. 2 на чл. 55 от ПИКЕЕ преизчисляването по този ред се извършва въз
основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Т.е.
съгласно действащите Правила, правомощието за преизчисление в уредените в Раздел IX от
ПИКЕЕ хипотези е предоставено на оператора на електроразпределителната мрежа, като
страна по сделка с ел. енергия по смисъла на чл. 92 от ЗЕ.
Законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството
електрическа енергия, извършено при действащи Правила е обусловена от изпълнение на
предвидените в ПИКЕЕ общи положения, изисквания към измервателните системи,
предпоставки, ред и методика за извършване на преизчислението. В конкретния случай
констатацията за несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия в обекта
на въззиваемия е обективирана в констативен протокол, съставен и удовлетворяващ
изискванията за форма на чл. 49 от ПИКЕЕ. Несъстоятелни поради това са доводите в
отговора на въззивната жалба за неспазване изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ.
Установено е от друга страна от заключението на СТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, че средството за търговско
измерване, отчитащо потреблението в обекта на ищеца към момента на периодичната
проверка през 2016г. било негодно поради изтекла още към 2014г. метрологична годност.
Към датата на повторния монтаж през 2017г., електромерът е бил без отчетена трета тарифа
и тя може да се приеме за нулева, само когато и сумарния регистър на този електромер е
нулев. От приетото по делото извлечение от прочита на всички регистри, представено от
„Еллаб България“ ООД се установява, че още към момента на метрологичната проверка от
01.12.2016г. прочитът на сумарния регистър не е бил нулев. Следователно по делото не е
установено, че към момента на повторния монтаж тарифа Т3 на СТИ е била с нулеви
показания, за да се приеме спазено изискването на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, че исковата сума е
начисление на измерено след монтажа на СТИ количество ел. енергия в този регистър.
Същевременно, както съдът посочи, законосъобразността на преизчислението за периода
след монтажа на СТИ предполага спазване на правилата, уреждащи реда и начина за
5
обслужване и периодична проверка на измервателните система предвидени в раздел VIII на
ПИКЕЕ. Доказателства в тази връзка не са ангажирани по делото от страна на оператора.
При този извод съдът приема за недоказани елементите от фактическия състав на
приложената от оператора методика за преизчисление.
По изложените съображения съдебният състав приема, че извършената от ответника
корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период не обвързва
потребителя, поради което начислената чрез преизчисление сума не се дължи. Предявеният
отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи. Идентичен правен
резултат е постановил и първоинстанционният съд, чието решение като правилно следва да
се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата има право на поискани разноски.
Доказаният размер на действително реализираните от страната разноски под формата на
платено възнаграждение на адвокат възлиза на сумата от 650 лв. В този размер разноските
следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2819 от 03.07.2020г. по гр.д. № 2791/2020г. по описа
на ВРС, XLI-ви състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Електроразпределение Север” АД,
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Д. с ЕГН ********** сумата от 650 /шестстотин и
петдесет/ лева, представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК преписи от настоящото решение да се връчат на
страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6