Р Е Ш Е Н И
Е
№………./04.03.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 2427 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 92876/12.12.2019г. на „Енерго
- Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ****, чрез пълномощника адв. Н.Б., срещу
решение № 5068 от 21.11.2019г., постановено по гр. дело № 12095/2019г. на Районен съд - ****, с което е прието за установено, че В.И.П., ЕГН ********** *** не дължи на възивника
сумата 2123,40 лева,
съставляваща корекция на потребена ел. енергия за периода 08.03.2017г. –
07.03.2018г., за която сума е издадена фактура №**********/02.05.2019г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на
вземането му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия
количество ел. енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД.
При извършена проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано
количество електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и съответно
не е заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени изцяло
обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата
претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в
който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната
инстанция съдебно –деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от
В.И.П. срещу „Енерго – Про Продажби”
да бъде установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 2123,40 лева, съставляваща корекция на потребена
ел. енергия за периода 08.03.2017г. – 07.03.2018г. за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна,
ж.к. Чайка №23, вх.Б, ет.3, ап.15.
Ищецът излага, че е потребител
на ел. енергия и е получил уведомление от ответното дружество, за извършена
контролна проверка на средството за търговско измерване, при което е
констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия. Сметката му за
използвана ел. енергия е коригирана, като е начислена сумата от 2123,40 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който се оспорва иска като
неоснователен. Твърди се, че е извършена проверка от служители на „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ” АД, като
констатациите са отразени в протокол № 1400759/07.03.2018г. Твърди се, че при
проверка в БИМ е установено, че в регистър 1.8.3 има натрупани показания на ел.
енергия в размер на 12157 кВтч, поради което и на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ е
начислена процесната сума за периода 08.03.2017г.-07.03.2018г., за което
обстоятелство е издадена фактура от 02.05.2019г. за сумата от 2123,40 лева.
С обжалваното решение е уважен
предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна
следното:
От констативен
протокол № 1400759/07.03.2018г. се установява, че на посочената дата на адреса
на потребление в гр. Варна, ж.к. Чайка бл.23, вх.Б, ап.15 е подменено СТИ №
1115 0314 0070 1639 със СТИ № 1127 0218 0398 8752. В протокола е посочено, че
демонтирания СТИ се насочва за експертиза в БИМ.
От констативен
протокол за техническа проверка №605/15.04.2019г. на БИМ – РО Русе, от който се
установява, че в регистър Т3- 1.8.3 на СТИ 1115 0314 0070 1639 е начислена
преминала ел. енергия в размер на 12157,6 кВч. В протокола е посочено, че
електромерът съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Посочено е, че СТИ не
съответства на техническите характеристики.
По делото е
представено становище от 25.04.2019г., с което е одобрено извършването на
корекция на ел. енергия за периода 08.03.2017г.-07.03.2018г., като е посочено,
че корекцията е извършена на основание КП №605/15.04.2019г. и софтуерно
прочитане на регистър на СТИ. Въз основа на него е съставена фактура
№**********/02.05.2019г. за периода 08.03.2017г. - 07.03.2018г., на стойност
2123,40 лева.
Прието по делото е
заключението на комплексна съдебно – техническата и счетоводна експертиза на
в.л. Куюмджиев и в.л. Павлова, от което се установява, че при софтуерно четене
на тарифа Т3 – 1.8.3 е констатирано натрупване на ел. енергия в размер на 12157
кВтч, която ел. енергия не се визуализира на дисплея на СТИ. Посочва се, че
процесният електромер е еднофазен двутарифен, поради което активни за същия са
тарифи Т1 -1.8.1 и Т2 – 1.8.2. Допълва се, че поначало тарифи Т3 и Т4, следва
да бъдат с нулеви показания. Посочва, че видът на СТИ позволява технически да
бъде осъществена регистрация в регистър 1.8.3 от кой момент са започнали да
бъдат натрупвани процесните 12157 кВтч, но в случая информация в тази насока
липсва, доколкото същата се съдържа в дневника на събитията на електромера,
който се съхранява в системните регистри на оператора, като същите не са
представени. Математически точно е извършено изчислението на коригираното
количество ел. енергия в рамките на процесния период.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения
отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че
ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани
от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел.
енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50
от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е предвидена
възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че
начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта ел.
енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се
снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е установено при
извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на
специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Неизяснено е
каква електроенергия се отчита по скрития регистър 1.8.3., доколкото липсват
данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и
нощна тарифа. Липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към
датата на монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, от които да се
направи извод за отчетена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи.
На следващо място
следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ,
регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова,
са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по
адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48 - чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния
случай, проверката е извършена на 07.03.2018г., а служебното начисляване на ел.
енергия е въз основа на становище от 25.04.2019г. Следователно липсва
нормативна уредба, регламентираща както процедура по извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното
документиране, така и извършването на корекционни процедури.
С оглед изложеното съдът намира, че
ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му
дължи сумата в общ размер от 2123,40 лева, претендирана
като стойността
на начислена без правно основание електроенергия за периода от 08.03.2017г.
до 07.03.2018г. което обуславя извод за основателност на предявената
претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете
инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват 350 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5068 от 21.11.2019г., постановено по
гр. дело № 12095/2019г. на Районен съд - ****, с което е прието за установено, че В.И.П., ЕГН ********** *** не дължи на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.****, **** Тауърс – Г“, бул***** сумата 2123,40 лева, съставляваща корекция на
потребена ел. енергия за периода 08.03.2017г. – 07.03.2018г., за която сума е
издадена фактура №**********/02.05.2019г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, Варна Тауърс – Г да заплати на В.И.П., ЕГН ********** *** сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: