Мотиви към Присъда № 82 от 25.10.2018г. ПО НОХД № 2351/2017г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив
Окръжна прокуратура –
Пловдив е повдигнала обвинения спрямо подсъдимите В.Г.З., А.Т.Ч., С.Р.Г., Б.Б.Р., В.Е.В. и С.В.Г. и същите са предадени на съд за
извършени престъпления, както следва:
В. Г. З. – за
престъпление по чл. 116 ал.1 т.7, т.9 и т.12 пр.1 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и 4 вр. с ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А от НК, за това, че на 12.02.2014г. в гр. Пловдив като подбудител и помагач, в
съучастие с А.Т.Ч. ЕГН ********** като подбудител, с В.Е.В., ЕГН: ********** като помагач, в
съучастие със С.Р.Г. ЕГН:********** и Б.Б.Р. ЕГН **********
двамата като извършители, умишлено е склонил С.Р.Г. и Б.Б.Р. (чрез убеждаване и
чрез обещаване на парично възнаграждение) и умишлено е улеснил С.Р.Г. и
Б.Б.Р. чрез съвети и разяснения (даване
на информация за личността на пострадалия, за навиците и местоположението му и
съвети за начина на извършване на престъплението) и набавяне на средства (2
броя ножове), умишлено да умъртвят другиго - А.Т.Г. ***, като деянието е
извършено предумишлено и с користна цел, като е извършено при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и деянието е
останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини .
- престъпление по чл.330
ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т.2 вр. с ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.3 и ал.4 вр. с
ал.1 от НК за това, че в периода от
09.01.2014г. до 22.01.2015г. включително в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление като подбудител и помагач, в съучастие с
А.Т.Ч. ЕГН ********** като
подбудител, в съучастие със С.Р.Г.
ЕГН:**********, Б.Б.Р. ЕГН ********** и В.Е.В. ЕГН ********** същите
като извършители, умишлено е склонил С.Р.Г., Б.Б.Р. и В.Е.В. (чрез убеждаване и
чрез обещаване на парично възнаграждение) и умишлено е улеснил С.Р.Г., Б.Б.Р. и
В.Е.В. чрез съвети и разяснения (даване на информация за автомобилите и местонахождението им и даване
на съвети за начина на запалването на автомобилите) и чрез набавяне на средства
(бензин, туби, кибрит) да извършат
престъпления, а именно умишлено да запалят имущества
със значителна стойност, като са последвали значителни вреди и като е имало
опасност пожара да се разпростре и се е разпрострял върху други имоти като
посочените по -горе, както следва:
- на 09.01.2014г. в гр. Пловдив като подбудител и помагач, в
съучастие с А.Т.Ч. като подбудител и
В.Е.В. като извършител, умишлено е склонил В.Е.В. (чрез убеждаване и чрез обещаване на парично
възнаграждение) и умишлено го е улеснил чрез съвети и разяснения
(даване на информация за автомобилите и местонахождението им и даване на съвети
за начина на запалването на автомобилите) умишлено да запали имущества със значителна стойност - лек автомобил марка
“Мерцедес” модел “ML280” с рег . № **, собственост на “*” ЕООД гр. Пловдив, на
стойност 38000 лева и лек автомбил марка
“Тойота Ланд Круизер” с рег. № ** собственост на А.Й.Й. на стойност 8000 лева, като са последвали вреди в размер на
34200 лева за автомобила Мерцедес” модел “МL 280” с рег . № **, и вреди на
стойност 6800 лева за автомобила “Тойота
Ланд Круизер” с рег. № **, всички вреди на обща стойност – 41000 лева;
- на 04.10.2014г. в гр. Пловдив като подбудител и
помагач, в съучастие с Б.Б.Р. като извършител умишлено е склонил Б.Б.Р. (чрез убеждаване и чрез
обещаване на парично възнаграждение) и умишлено го е улеснил чрез съвети и разяснения (даване на
информация за автомобила и местонахождението му и даване на съвети за начина на
запалването му) и чрез набавяне на средства (туба с бензин и кибрит) умишлено да запали имущество със значителна стойност –
лек автомобил марка “Пежо”, модел “ 207” с рег.№ ** собственост на “ Лизингова
къща С. лизинг” ЕАД гр. С. на стойност 6500 лева, като са последвали вреди в
размер на 5200 лева;
- на 10.01.2015г. в гр. Пловдив като подбудител и помагач, в съучастие
с А.Т.Ч. като подбудител, и със
С.Р.Г. и Б.Б.Р. двамата като извършители, умишлено е склонил С.Р.Г. и Б.Б.Р. (чрез убеждаване и чрез
обещаване на парично възнаграждение) и умишлено ги е улеснил
чрез съвети и разяснения (даване на информация за автомобила и местонахождението му и даване на съвети за
начина на запалването му) и чрез набавяне на средства (туба с бензин) умишлено да запалят имущество със значителна стойност –
автомобил марка “ Шкода”, модел “Октавия” с рег.№ ** собственост на “ Екотой -
сервиз” ООД, гр. Бургас и на „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ” ЕООД на стойност 32091 лева,
като са последвали вреди в размер на 32091
лева;
- на 22.01.2015г. в гр. Пловдив като подбудител и
помагач, в съучастие с А.Т.Ч. като
подбудител, със С.Р.Г. и Б.Б.Р. двамата като извършители, умишлено е
склонил С.Р.Г. и Б.Б.Р. (чрез убеждаване и чрез обещаване на парично възнаграждение) и умишлено ги е улеснил чрез съвети и разяснения (даване на информация за
автомобила и местонахождението му и даване на съвети за начина на запалването
му) и чрез
набавяне на средства (туба за бензин) умишлено да запалят имущество със
значителна стойност– лек автомобил марка “Мерцедес” модел “GL 320 CDI”, с
рег.номер ** – собственост на “**” ЕООД гр. Пловдив на стойност 45000 лева,
като е имало опасност пожарът да се разпростре и се е разпрострял върху
други имоти като посочените по-горе -
върху лек автомобил марка “Мерцедес”
модел “CLK 200”, с рег. № **,
собственост на С.А.Й. на стойност 5500
лева, и върху лек автомобил “Мазда”,
модел “Примаци” с рег. № **, собственост на Ж.Т.Н., на стойност 5500 лева, като са последвали значителни вреди в
размер на 42750 лева за автомобила
“Мерцедес” модел “GL 320 CDI”, с рег.номер **, в размер на 4400 лева за автомобила “Мерцедес” модел “CLK 200”, с рег.
номер **, и вреди в размер на 2139,92
лева за автомобила “Мазда” модел “Примаци” с рег. № ** - всички вреди на обща стойност 49289,92 лева
и от деянията са последвали значителни вреди с
общ размер 127580,92 лева;
- престъпление по чл. 216 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и
4 вр. с ал.1 от НК, за това, че на 10.01.2014г. в
гр. Пловдив като подбудител и помагач, в съучастие А.Т.Ч. ЕГН **********
като подбудител, и със С.Р.Г., ЕГН:********** като
помагач, и в съучастие с В.Е.В. ЕГН ********** като извършител умишлено е склонил В.Е.В. (чрез убеждаване и чрез обещаване на парично
възнаграждение) и умишлено го е улеснил
чрез съвети и разяснения (даване на информация за автомобила и местонахождението му и даване на
съвети за начина на извършването на
деянието) умишлено противозаконно да унищожи чужда движима вещ - предно обзорно стъкло на
лек автомобил марка “Мерцедес модел “GL 320 CDI”, с регистрационен номер **
собственост на “**” ЕООД гр. Пловдив на стойност 997 лева
А.Т.Ч. - престъпление по
чл. 116 ал.1 т. 7 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.18
ал.1 вр. чл. 20 ал.3 вр. с ал.1 от НК, за това, че на 12.02.2014г. в гр. Пловдив като подбудител, в съучастие с В.Г.З. ЕГН
********** като подбудител и помагач, с В.Е.В., ЕГН: **********
като помагач, и в съучастие със С.Р.Г. ЕГН:********** и Б.Б.Р. ЕГН
********** двамата като извършители,
умишлено е склонил В.Г.З. (чрез убеждаване и чрез обещаване на парично възнаграждение) умишлено да склони други лица,
избрани от В.Г.З. (С.Р.Г. и Б.Б.Р.) умишлено да умъртвят другиго- А.Т.Г. ***,
като деянието е извършено предумишлено и с користна цел и е останало недовършено поради независещи от
волята на дееца причини.
- престъпление по чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2
т. 2 вр. с ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. с ал.1 от НК, за това, че
в периода от 09.01.2014г. до 22.01.2015г. включително в гр. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление като подбудител, в съучастие с
В.Г.З. ЕГН ********** като подбудител и помагач, в съучастие със С.Р.Г. ЕГН:**********, Б.Б.Р. ЕГН
********** и В.Е.В. ЕГН ********** тримата като извършители, умишлено е склонил
В.Г.З. (чрез убеждаване и чрез
обещаване на парично възнаграждение) умишлено да склони други лица, избрани от В.Г.З. (С.Р.Г., Б.Б.Р. и
В.Е.В.) да запалят имущества със значителна
стойност, като са последвали значителни вреди и като е имало опасност пожара да
се разпростре и като се е разпрострял върху други имоти като посочените по-
горе , както следва:
- на 09.01.2014г. в гр. Пловдив като подбудител, в съучастие с
В.Г.З. като подбудител и помагач, и В.Е.В. като извършител, умишлено е склонил В.Г.З. (чрез убеждаване и чрез обещаване на парично
възнаграждение) умишлено да склони друго лице,
избрано от В.Г.З. (В.Е.В.) да запали
имущества със значителна стойност лек автомобил марка “Мерцедес” модел “ML280”
с рег . № ** , собственост на “**” ЕООД гр. Пловдив , на стойност 38000
лева и лек автомобил марка “Тойота Ланд
Круизер” с рег. № ** собственост на А.Й.Й. на стойност 8000 лева, като са
последвали вреди в размер на 34200 лева за автомобила Мерцедес” модел “МL 280”
с рег . № ** и в размер на 6800 лева за
автомобила “Тойота Ланд Круизер” с рег. № **, всички вреди с общ размер 41000
лева.
-на 10.01.2015г. в гр.
Пловдив като подбудител, в съучастие с
В.Г.З. като подбудител и помагач, в съучастие със С.Р.Г. и Б.Б.Р. двамата като
извършители, умишлено е склонил В.Г.З. (чрез убеждаване и чрез обещаване на парично
възнаграждение) умишлено да склони други лица, избрани от В.Г.З.
(С.Р.Г. и Б.Б.Р.) да запалят имущество със значителна стойност лек автомобил
марка “Шкода”, модел “Октавия” с рег.№ **собственост на “Екотой - сервиз” ООД,
гр. Бургас и „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ” ЕООД, на стойност 32091 лева, като са последвали вреди в размер на
32091 лева,
- на 22.01.2015г. като подбудител, в съучастие с
В.Г.З. като подбудител и помагач, със
С.Р.Г. и Б.Б.Р. двамата като
извършители, умишлено е склонил В.Г.З. (чрез убеждаване и чрез обещаване на парично
възнаграждение) умишлено да склони други лица, избрани от
В.Г.З. (С.Р.Г. и Б.Б.Р.) да запалят
имущество със значителна стойност– лек автомобил марка “Мерцедес” модел “GL 320
CDI”, с рег.номер ** – собственост на “**” ЕООД гр. Пловдив на стойност 45000
лева, като е имало опасност пожарът да се разпростре и се е разпрострял върху
други имоти като посочените по- горе -
върху лек автомобил марка “Мерцедес”
модел “CLK 200”, с рег. номер **,
собственост на С.А.Й. на стойност 5500 лева, върху лек автомобил
“Мазда”, модел “Примаци” с рег. № **,
собственост на Ж.Т.Н., на стойност 5500
лева, като са последвали значителни вреди в размер на 42750 лева за автомобила
“Мерцедес” модел “GL 320 CDI”, с рег.номер ** , в размер на 4400 лева за
автомобила “Мерцедес” модел “CLK 200”, с рег. номер **, и в размер на
2139,92 лева за автомобила “Мазда” модел “Примаци” с рег. № **, всички вреди с
общ размер 49289,92 лева,
и от деянията са последвали значителни вреди с общ
размер 122380,92 лева;
- престъпление
по чл. 216 ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. с ал.1 от НК, за това, че на 10.01.2014г. в гр. Пловдив като подбудител, в
съучастие с В.Г.З. ЕГН ********** като подбудител и помагач, в съучастие със С.Р.Г., ЕГН:********** като помагач, и в
съучастие с В.Е.В.
ЕГН ********** като извършител, умишлено е склонил В.Г.З. (чрез убеждаване и чрез
обещаване на парично възнаграждение) умишлено да склони друго
лице, избрано от В.Г.З. (В.Е.В.) противозаконно да унищожи чужда движима вещ - предно обзорно стъкло на
лек автомобил марка “Мерцедес модел “GL 320 CDI”, с регистрационен номер **
собственост на “**” ЕООД гр. Пловдив на стойност 997 лева;
- престъпление
по чл.339 ал.4 вр.ал.3 от НК, за това, че на 24.01.2015г. в град Пловдив е
предал другиму – на С.В.Г. боеприпаси за огнестрелни оръжия – 575бр. ловни патрони,
както следва: 488бр. ловни патрони, кал.12х70, 26бр. ловни патрони кал.12х76, 45 бр. ловни патрони кал. .308
Win, 8бр. ловни патрони, кал.30-06 Spr. и 8бр. ловни патрони кал.6,5х68мм, без
последният (С.Г.) да има разрешение за носене на съответното огнестрелно оръжие
– за ловно огнестрелно оръжие кал.12х70, кал.12х76, кал. .308 Win, кал.30-06 Spr. и кал.6,5х68мм.
С.Р.Г.
-
престъпление по чл. 116 ал.1 т.7 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК, за това, че на 12.02.2014г. в гр. Пловдив като извършител, в съучастие
с А.Т.Ч. ЕГН ********** като подбудител,
с В.Г.З. ЕГН ********** като подбудител
и помагач, с В.Е.В., ЕГН: ********** като помагач, и с Б.Б.Р. ЕГН ********** като извършител, е направил опит умишлено да
умъртви другиго с користна цел - А.Т.Г. ***, като деянието е извършено
предумишлено и е останало недовършено
поради независещи от волята на дееца причини;
- престъпление по чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2
т. 2 вр. с ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК, за това, че
през периода от 10.01.2015г. до 22.01.2015г. включително в гр. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление, като извършител в съучастие с А.Т.Ч.
ЕГН ********** като подбудител, с В.Г.З. ЕГН ********** като подбудител и
помагач, с Б.Б.Р. ЕГН **********
като извършител, е запалил имущества със
значителна стойност, като са последвали значителни вреди и като е имало
опасност пожара да се разпростре и се е разпрострял върху други имоти като
посочените по-горе, както следва:
- на 10.01.2015г. в гр. Пловдив като извършител, в съучастие
с А.Т.Ч. като подбудител, с В.Г.З. като подбудител и помагач, и с
Б.Б.Р. като извършител, е запалил
имущество със значителна стойност – лек автомобил марка “Шкода”, модел
“Октавия” с рег.№ ** собственост на “ Екотой - сервиз” ООД, гр. Бургас и на
„ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ” ЕООД на стойност 32091 лева, като са последвали вреди в
размер на 32091 лева;
- на 22.01.2015г. като извършител, в съучастие
с А.Т.Ч. като подбудител, с
В.Г.З. като подбудител и помагач, и с
Б.Б.Р. като извършител, умишлено е запалил имущество със значителна
стойност – лек автомобил марка “Мерцедес” модел “GL 320 CDI”, с рег.номер ** –
собственост на “**” ЕООД гр. Пловдив на стойност 45000 лева, като е имало
опасност пожарът да се разпростре и се е разпрострял върху други имоти като
посочените по- горе - върху лек автомобил марка “Мерцедес” модел “CLK
200”, с рег. номер **, собственост на С.А.Й. на стойност 5500 лева и върху лек
автомобил “Мазда” модел “Примаци” с рег. № **, собственост на Ж.Т.Н., на стойност 5500 лева, като са последвали
значителни вреди в размер на 42750 лева за автомобила “Мерцедес” модел “GL 320
CDI”, с рег.номер **, в размер на 4400 лева за
автомобила “Мерцедес” модел “CLK 200”, с рег. номер **, и в размер
на 2139,92 лева за автомобила “Мазда”
модел “Примаци” с рег. № **, всички
вреди на обща стойност 49289,92 лева и от деянията са последвали значителни
вреди с общ размер 81380,92 лева ;
- престъпление по чл. 216 ал.1 вр.
чл. 20 ал.2 и ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК , за това, че през периода 10.01.2014г. – 22.01.2015 г. включително в гр.
Пловдив при условията на продължавано престъпление, като извършител (за
деянията от 10.01.2015 г. и 22.01.2015 г.) и като помагач (за деянието от
10.01.2014 г.), в съучастие с А.Т.Ч. ЕГН ********** като подбудител, с В.Г.З. ЕГН **********
като подбудител и помагач, с Б.Б.Р. ЕГН ********** като извършител и с В.Е.В.
ЕГН ********** като извършител, противозаконно е повредил чужди движими
вещи и умишлено е улеснил по друг начин
В.Е.В. (транспортирал с автомобил извършителя до и от мястото на
престъплението) да унищожи противозаконно чужда движима вещ както следва:
- на 10.01.2014г. в гр. Пловдив като
помагач, в съучастие с А.Т.Ч. ЕГН **********
като подбудител, с В.Г.З. ЕГН ********** като подбудител и помагач, и с В.Е.В. ЕГН
********** като извършител, умишлено е
улеснил по друг начин В.Е.В. (транспортирал с автомобил извършителя до и от
мястото на престъплението) да унищожи противозаконно чужда движима вещ - предно обзорно стъкло на лек
автомобил марка “Мерцедес” модел “GL 320 CDI”, с регистрационен номер **,
собственост на “**” ЕООД гр. Пловдив, на стойност 997 лева;
- на 10.01.2015 г. в
гр. Пловдив като извършител в съучастие с Б.Б.Р. като извършител противозаконно
е повредил чужда движима вещ - лек автомобил “Тойота” модел “Ярис” с рег
№ **, собственост на С.Г.М., като нанесените в резултат на деянието щети
възлизат на 635,63 лв.
- на 22.01.2015 г. в гр. Пловдив като извършител в съучастие с Б.Б.Р. като извършител
противозаконно е повредил чужда движима вещ - лек автомобил “Фолксваген”
модел “Пасат” с рег. № **, собственост на Б.Д.А., като нанесените в резултат на деянието щети
възлизат на 491,74 лв.
като общата стойност на причинените от
престъплението щети възлиза на 2124,37 лв.
Б.Б.Р. - престъпление по
чл. 116 ал.1 т.7 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.18
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. чл.63 ал.2 т. 1 от НК, за това, че на 12.02.2014г. в гр. Пловдив като извършител, в съучастие
с А.Т.Ч. ЕГН ********** като подбудител, с В.Г.З. ЕГН ********** като подбудител и помагач, с В.Е.В., ЕГН: ********** като помагач и със С.Р.Г. ЕГН:********** като извършител, е направил
опит умишлено да умъртви другиго с
користна цел - А.Т.Г. ***, като деянието е извършено предумишлено и е останало недовършено поради независещи от
волята на дееца причини и е извършено от същия като непълнолетен, но
като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си
- престъпление
по чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т. 2 вр. с ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2
вр. с ал.1 от НК, за това, че в периода от 04.10.2014г. до 22.01.2015г.
включително в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление като
извършител, в съучастие с А.Т.Ч. ЕГН ********** като подбудител, с В.Г.З. ЕГН
********** като подбудител и помагач и със С.Р.Г. ЕГН:**********
като извършител, е запалил имущества със
значителна стойност, като са последвали значителни вреди и като е имало
опасност пожара да се разпростре и се е разпрострял върху други имоти като
посочените по - горе както следва:
- на 04.10.2014г.
в гр. Пловдив като извършител, в съучастие с В.Г.З. като подбудител и помагач,
е запалил имущество със значителна стойност – лек автомобил марка “Пежо”, модел
“ 207” с рег.№ ** собственост на “ Лизингова къща С. лизинг” ЕАД гр. С. на
стойност 6500 лева, като са последвали вреди в размер на 5200 лева;
- на 10.01.2015г. в гр. Пловдив като извършител, в съучастие
с А.Т.Ч. като подбудител, с В.Г.З. като подбудител и помагач и със С.Р.Г.
като извършител е запалил
имущество със значителна стойност – лек автомобил марка “ Шкода”, модел
“Октавия” с рег.№ ** собственост на “ Екотой - сервиз” ООД, гр. Бургас и на
„ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ” ЕООД на стойност 32091 лева, като са последвали вреди в
размер на 32091 лева;
- на 22.01.2015г. като извършител, в съучастие
с А.Т.Ч. като подбудител, с В.Г.З. като подбудител и помагач и със
С.Р.Г. като извършител, е запалил имущество със значителна стойност –
лек автомобил марка “Мерцедес” модел “GL 320 CDI”, с рег.номер ** – собственост
на “**” ЕООД гр. Пловдив на стойност 45000
лева, като е имало опасност пожарът да се разпростре и се е разпрострял
върху други имоти като посочените по-
горе - върху лек автомобил марка
“Мерцедес” модел “CLK 200”, с рег. номер **, собственост на С.А.Й. на стойност
5500 лева и върху лек автомобил “Мазда” модел “Примаци” с рег. № **,
собственост на Ж.Т.Н., на стойност 5500
лева, като са последвали значителни вреди в размер на 42750 лева за автомобила
“Мерцедес” модел “GL 320 CDI”, с рег.номер ** , в размер на 4400 лева за автомобила “Мерцедес” модел “CLK 200”, с рег.
номер **, и в размер на 2139,92 лева за
автомобила “Мазда” модел “Примаци” с рег. № **,
всички вреди на обща стойност 49289,92 лева
и от деянията са последвали значителни вреди с
общ размер – 86580,92 лева
- престъпление по чл. 216 ал.1 вр. чл. 20
ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, за това, че през
периода 10.01.2015 г. – 22.01.2015 г. включително в гр. Пловдив при условията
на продължавано престъпление като извършител в съучастие със С.Р.Г. като извършител
противозаконно е повредил чужди движими вещи, както следва:
- на 10.01.2015 г. в гр. Пловдив като
извършител в съучастие със С.Р.Г. като извършител противозаконно е повредил
чужда движима вещ - лек автомобил “Тойота”
модел “Ярис” с рег № **, собственост на С.Г.М., като нанесените в резултат на
деянието щети възлизат на 635,63 лв.
- на 22.01.2015 г. в гр. Пловдив като
извършител в съучастие със С.Р.Г. като извършител противозаконно е повредил
чужда движима вещ - лек автомобил “Фолксваген” модел “Пасат” с рег. №
**, собственост на Б.Д.А., като
нанесените в резултат на деянието щети възлизат на 491,74 лв.;
като общата стойност на причинените от
престъплението щети възлиза на 1127,37 лв.
В.
Е. В.-
престъпление по чл.116 ал.1 т.7 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр. с ал.1 от НК, за това, че на 12.02.2014г. в гр. Пловдив като помагач, в съучастие с А.Т.Ч. ЕГН
********** като подбудител, с В.Г.З. ЕГН ********** като подбудител и
помагач, със С.Р.Г. ЕГН
********** и Б.Б.Р. ЕГН ********** като извършители умишлено е улеснил С.Р.Г.
ЕГН ********** и Б.Б.Р. ЕГН ********** чрез разяснения и по друг начин
(проследяване на А.Т.Г. *** и даване на информация за навиците
и местоположението му) умишлено
да умъртвят другиго- А.Т.Г. ***, като деянието е извършено предумишлено и с користна цел и е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини;
- престъпление чл.330 ал.1 вр. с
чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК, за това, че на
09.01.2014 г. в гр. Пловдив като извършител, в съучастие с А.Т.Ч. ЕГН ********** като подбудител и с В.Г.З. ЕГН ********** като подбудител и помагач,
е запалил имущество със значителна стойност - лек
автомобил марка “Мерцедес” модел “МL 280” с рег. № **, собственост на “**” ЕООД
гр. Пловдив, на стойност 38000 лева и
лек автомобил марка “Тойота Ланд Круизер” с рег. № ** собственост на А.Й.Й. на
стойност 8000 лева, като са последвали вреди в размер на 34200 лева за
автомобила Мерцедес” модел “МL 280” с рег . № **, и вреди на стойност 6800
лева за автомобила “Тойота Ланд Круизер”
с рег. № **, всички вреди на обща стойност
41000 лева
- престъпление
по чл. 216 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за това,
че през периода 09.01.2014 г. - 10.01.2014 г.
включително в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление като
извършител, самостоятелно и в съучастие с А.Т.Ч. ЕГН ********** като
подбудител, с В.Г.З.
ЕГН ********** като подбудител и помагач, и със С.Р.Г. ЕГН:********** като помагач противозаконно е повредил и унищожил чужди движими
вещи, както следва:
- на 09.01.2014 г. в гр. Пловдив самостоятелно
противозаконно е повредил лек автомобил марка “Мерцедес” модел “190Е” с рег. №
** собственост на Н.И.Н., като нанесените в резултат на деянието щети възлизат
на 204 лв.
- на 10.01.2014 г. в гр. Пловдив като извършител, в
съучастие с А.Т.Ч. ЕГН ********** като подбудител, с В.Г.З. ЕГН **********
като подбудител и помагач, и със С.Р.Г. ЕГН:********** като помагач
противозаконно е унищожил чужда движима вещ - предно обзорно стъкло на лек
автомобил марка “Мерцедес” модел “GL 320 CDI”, с регистрационен номер **,
собственост на “**” ЕООД гр. Пловдив, на стойност 997 лева,
като общата стойност на причинените от
престъплението щети възлиза на 1201 лева
С.В.Г.
- престъпление по чл.339 ал.2 вр. ал.1
от НК, за това, че на 24.01.2015г.,
град Пловдив е придобил чрез предаването им от А.Т.Ч. и държал
боеприпаси за огнестрелни оръжия в голямо количество – 575бр. ловни патрони
както следва: 488бр. ловни патрони кал. 12х70, 26бр. ловни патрони кал. 12х76,
45бр. ловни патрони кал.308Win, 8бр. ловни патрони кал. .30-06Spr. и 8бр. ловни патрони кал. 6.5х68мм, без да
има за това надлежно разрешение.
Настоящото дело е било разгледано от друг състав на ПОС, като
с присъда № 3/16.01.2017г.,
постановена по НОХД № 2395/2015г всички подсъдими са били признати за виновни
по повдигнатите им обвинения. Подсъдимите З., Ч., Г. и Р. са били признати за невинни и са били оправдани по
обвинението по чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т.2 вр. с ал.1 вр. чл.26 ал.1
единствено за това автомобила марка
“Шкода”, модел “Октавия” с рег.№ ** да е собственост и на “Екотой - сервиз” ООД
- гр. Бургас. Срещу присъдата не е бил депозиран протест от страна на ОП –
Пловдив, както и жалба от частния обвинител с искане за увеличаване на
наложените наказания на подсъдимите. Присъдата е обжалвана от всички подсъдими
и техните защитници. Във въззивното производство подс. Б.Р. е оттеглил жалбата
си срещу присъдата и ПАС на основание чл. 326 вр. 324 от НПК е прекратил
производството спрямо него. С решение № 258/22.11.2017г. по ВНОХД № 313/2017г.
Апелативен съд – Пловдив е отменил изцяло присъдата на ПОС и е върнал делото за
ново разглеждане от друг съдебен състав в стадия на разпоредително съдебно
заседание. ПАС е отменил и определението си от 06.07.2017г., с което е обявил
присъдата за влязла в законна сила спрямо подс. Р..
След връщане на делото
на ПОС, същото е образувано под нов номер – НОХД № 2351/2017г. и е било
проведено разпоредително заседание от друг състав, който впоследствие си е
направил отвод на основание чл. 29, ал. 2 от НПК. Едва след това делото е
възложено на настоящия съдебен състав.
Делото бе разгледано по
реда на глава 27 от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, като съдът прие,
че няма пречка за това и допусна предварително изслушване на страните. Съдът одобри на основание чл.372 от НПК изразеното съгласие на подсъдимите Ч., Г., В., З., Р. и Г., на техните
защитници, на гражданските ищци Т.Й., А.Й., С.Й., на гражданския ищец и частен
обвинител – А.Г. и поверениците им по чл.371, т.1 от НПК а именно да не бъде
провеждан разпит на свидетелите: А.Т.Г., А.Й.Й., Т.Д.Й., Ж.Т.Н., Б.Д.А.,
С.Г.М., В.И.Н., Т.И.К., С.Т.П., П.Г.Х., П.И.К., И.П.О., Г.С.Ч., Т.И.М., П. АНРИ
Б., Ч.Т.Г., С.Л.З., Т.Ж.Н., М.И.М., А.С.П., Е.Д.Х., Р.С.Г., Н.Т.П., Б.И.К.,
Т.И.К., Л.А.П., М.С. М., Р.М.В. и вещите лица по делото: Д-Р И.Д.Д., Б.Т.,
С.И.Б., М.Й.С., П.Й.С., С.Г.Г. и Р.С.К., а само на свидетелите: Д.В.К., Р.А.Х.,
В.Я.В. /Х./, К.М.М., Н.И.Н., С.И.С., Д.Г.К., както и на вещите лица д-р И.Д., инсп.В.Д., К.М. и С.С., като
обяви, че при постановяване на присъдата си, съдебният състав непосредствено ще
се ползва от съдържанието на съответните протоколи, съдържащи се в досъдебното
производство.
В хода на съдебното
следствие подсъдимите З., Ч., Г., Б., В. и Г. дават обяснения по обвинението.
След приключване на
съдебното следствие, в хода на съдебните прения представителите на държавното
обвинение поддържат повдигнатите на всички подсъдими обвинения. По отношение на
престъплението по чл.116, вр. чл.18 от НК
държавните обвинители сочат, че за всички подсъдими, които са предадени
на съд за това престъпление, следва да намери приложение разпоредбата на чл.58,
буква А от НК, като им бъде наложено
наказание лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, не
поради многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а
единствено заради това, че деянието е във фазата на опита и е с невисока степен
на довършеност.
По отношение на
подсъдимия В.З. държавните обвинители
сочат, че са налице само следните смекчаващи отговорността обстоятелства -
оказаното съдействие на досъдебната фаза, което е допринесло за разкриване на
обективната истина, признанието на вината, което поддържа и пред настоящия
съдебен състав досежно престъпленията по чл. 330 и чл. 216 от НК. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства се сочат лошите характеристични данни за
подс.З., обремененото му съдебно минало, множеството престъпления, в които е
участвал, трайните му престъпни нагласи по отношение на престъплението по
чл.330 от НК, користните интереси и цели, които имал при извършване на деянията
по чл.330 от НК и чл.216 от НК, нанесените щети от престъпленията по чл.330 от НК, които многократно надхвърлят критерия за 14 минимални работни заплати,
както и обстоятелството, че именно подс.З. е двигателя на престъпната дейност.
Сочи се, че подс.З. е намерил съучастниците, той разпределил ролите им,
разпределял е възнагражденията между тях, определял е начина на извършване на
престъпленията и то по обвързващ за извършителите начин. Сочи се още, че той е
човек с по-голям житейски опит спрямо извършителите, което му е позволило чрез
този си авторитет да им въздейства и да ги манипулира. Всичко това според
прокурорите очертава подс.З. като личност със завишена степен на обществена
опасност спрямо извършителите. По тези съображения представителите на
прокуратурата, считат, че наказанията, които следва да бъдат определени и
наложени на подс.З. следва да се определят при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, а именно по чл.116 от НК предлагат единадесет
години лишаване от свобода, за престъплението по чл.330 от НК- осем години
лишаване от свобода, а по чл.216 от НК- три години лишаване от свобода.
По отношение на подс.А.Ч. като смекчаващи отговорността
обстоятелства се сочат неговото чисто съдебно минало, трудовата му ангажираност
и фактът, че е баща на непълнолетни деца. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства се сочат множеството престъпления, трайните престъпни нагласи и
трайността на престъпния умисъл по отношение на престъпленията по чл.330 от НК,
щетите от престъпленията по чл.330 от НК, многократно надхвърлящи установения
критерий за значителни щети, както и обстоятелство, че същият е първоначалния
инициатор на преобладаващата престъпна дейност и то по необясними според
прокурорите от етична гледна точка съображения – алчност, злоба, завист, за
отмъщение и наказание за неоказани му услуги. Държавните обвинители твърдят, че
това определя Ч. като лице с много проблемна ценностна система, което го
отличава и като личност с много висока степен на обществена опасност, тъй като
за обичайни житейски проблеми и несгоди, които могат да се случат на всеки член
на обществото през живота му, той наказва и отмъщава чрез поръчване на
престъпления, а разполага и с достатъчен финансов ресурс, за да заплаща за
дадените поръчки. По тези съображения представителите на обвинението, излагат
становище, че наказанията на Ч. следва да бъдат определени при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, като за престъплението по чл.116 от НК следва да му бъде наложено наказание единадесет години лишаване от свобода.
По отношение на обвинението по чл.330 от НК се предлага наказание осем години
лишаване от свобода, като се изтъква, че се касае за продължавано престъпление,
а за престъплението по чл.216 от НК се предлага наказание една година лишаване
от свобода. За престъплението по чл.339,
ал.4 от НК се предлага две години и шест месеца лишаване от свобода. За
последното престъпление се изтъква, че с действията си подс.Ч. не е целял
трайно да предаде на подсъдимия Г. иззетите патрони, а единствено да ги
премести от едно място на друго място за съхранение, поради което считат, че
интензитета на тази престъпна дейност не е голям.
За подс. Б.Р., представителите на прокуратурата
считат, че следва да му бъдат определени от съда наказания при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно за престъплението по чл.116
от НК, след редукцията по чл.63 от НК – лишаване от свобода в размер на четири
години и осем месеца, за престъплението по чл.330 от НК – пет години лишаване
от свобода, а за престъплението по чл.216 от НК – една и четири месеца лишаване
от свобода. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се сочат признаване на
вината от самото начало на разследването и съдействието на подсъдимия за
разкриване на обективната истина, като се отчете, че пред настоящия състав,
същият е променил обясненията си с цел оневиняване, което говори понастоящем за
липса на критичност към извършените престъпления, чистото му съдебно минало,
както и младата му възраст. Като отегчаващи отговорността обстоятелства за този
подсъдим, конкретно по чл.116 от НК се сочи по-високата степен на участие в
изпълнителното деяние и последиците от престъплението по чл.116 от НК по отношение
на пострадалия А.Г., чието психическо състояние е било засегнато и останало
променено и до днес. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, конкретно по
чл.330 от НК и чл.216 от НК се сочат обективираната трайност на престъпния
умисъл. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се сочат и щетите, причинени от престъпленията по
чл.330 от НК, тъй като същите многократно надхвърлят установения в практиката
критерий за значителни щети от 14 минимални работни заплати.
По отношение на подс. С.Г. представителите на прокуратурата
излагат становище, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства като
признанието на вината, пълното съдействие от самото начало на разследването,
включително и преди лицето да има качеството на обвиняем, разкайване за извършеното,
младата възраст, чистото съдебно минало, а конкретно по чл.116 от НК и ниската
степен на участието му в престъплението. Отегчаващи отговорността обстоятелства
за него се сочат множеството
престъпления, трайния престъпен умисъл, фактът, че престъпленията по чл.330 от НК са извършени с намерение за обогатяване - с користна цел, както и фактът, че
щетите, причинени от престъплението по чл.330 от НК многократно надхвърлят
критерия значителни щети от 14 минимални работни заплати. По тези съображения
държавните обвинители излагат становище, че на подс.Г. следва да му бъде
наложено наказание за престъплението по чл.116 от НК при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства - пет години и четири месеца лишаване от свобода,
за престъплението по чл.330 от НК - четири години и шест месеца лишаване от свобода, а за престъплението по чл.216
от НК - две години лишаване от свобода.
По отношение на подс. В.В. от страна на прокуратурата се
сочат като смекчаващи отговорността обстоятелства младата му възраст, статута
му на неосъждано лице, усложнения социален статус към инкриминирания период,
когато е бил оставен без родителска подкрепа, както и обстоятелството, че преди
привличането му като обвиняем е дал предварителна информация на
правоохранителните органи, която е способствала за разкриване на обективната
истина по делото. Отегчаващите отговорността обстоятелства според обвинителите
за този подсъдим са извършването на множество престъпления, трайния престъпен умисъл
по отношение на деянието по чл.216 от НК, лошите му характеристични данни, тъй
като същият е бил санкциониран за престъпление по чл.354а от НК. Като другото
отегчаващо отговорността обстоятелство се сочи, че престъпленията по чл.330 от НК и чл.216 от НК са извършени от подс.В. с користни мотиви, а именно с цел да
получи материална облага. По тези съображения представителите на прокуратурата
считат, че наказанието на за подсъдимия В. следва да се определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства като бъде определено за престъплението
по чл.116 от НК - три години и единадесет месеца лишаване от свобода, тъй като
той е помагач, по чл.330, ал.1 от НК - две години и осем месеца лишаване от
свобода, а по чл.216 от НК - една година и единадесет месеца лишаване от
свобода.
По отношение на подс. С.Г. според държавните обвинители
наказанието му следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като се твърди наличие на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства. Сочи се, че той е неосъждан, че е трудово ангажиран, че целта на
държането на патроните е преместването им за кратък времеви период от едно
място на друго. Излагат се съображения, че подс.Г. е финансово зависим от Ч.,
поради което от житейска гледна точка трудно можел да откаже подобна услуга на
своя работодател. Като отегчаващо отговорността обстоятелство за този подсъдим
се сочи наличието на лоши характеристични данни, обусловени от санкционирането
му за извършено престъпление против правосъдието. По тези причини представителите
на прокуратурата предлагат да му бъде определено наказание лишаване от свобода
в размер на две години, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено с
подходящ изпитателен срок.
За подсъдимите З., Ч.,
Г., Р. и В. държавните обвинители считат, че съдът следва да се приложат
разпоредбите на чл.23 и чл.24 от НК, както и да се определи съответният
първоначален режим за изтърпяване на наложените наказания и да приспадне
предварителното задържане по реда на чл.59 от НК.
Повереникът на частния
обвинител и граждански ищец Г. – адв.Р., заявява в хода на съдебните
прения, че се солидализира със становището на представителите на Окръжна
прокуратура гр.Пловдив, като счита, че обвиненията спрямо подсъдимите са изцяло
доказани и моли да им бъдат наложени наказания в рамките, в които са поискали
представителите на прокуратурата, като след групирането им следва да бъде
приложен чл. 24 от НК. Адв.Р. сочи, че А.Г. е страдал от депресивни състояния
вследствие на преживяната травма и страх, че може да му се случи все още
някакво ново нападение. Твърди се, че същия страда от безсъние, тревожност и
панически страх в някои моменти. С тези мотиви се иска да бъде уважен изцяло
предявеният граждански иск и да бъдат присъдени направените по делото разноски
за повереник.
От своя страна защитата
представена от адв.Н. излага доводи, че няма доказателства в подкрепа на
така повдигнатото на подс.З. обвинение по чл.116 от НК, тъй като З. никога не е
поръчвал и не е казвал на другите подсъдими да убият пострадалия Г.. Твърди се
липса на субективният елемент на самото деяние – прекия умисъл. Твърди се, че
липсва поръчка от страна на подс. Ч. за убийството на Г., а единствено за
„отстраняване“. Защитата пледира алтернативно, че дори да е налице подбуждане
към убийство, то подс. З. е направил самоволен отказ от извършването му,
подбуждайки извършителите Р. и Г. да нанесат телесна повреда на Г.. Иска се
съдът да оправдае подс.З. за
престъплението опит за убийство, а досежно другите две обвинения по чл. 330 от НК и по чл. 216 от НК се иска да му бъде наложено едно справедливо наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Подсъдимият В.З. поддържа
казаното от защитника си, потвърждава направените самопризнания, отрича да е
изнудвал подс. Ч. и описва как последният се е опитвал да му въздейства в хода
на делото. Подс. З. изразява съжаление за стореното от него.
Адв.А. излага доводи,
че тъй като телесните увреждания по пострадалия Г. са нанесени с умерена и дори
минимална сила и интензитет, от това обстоятелство не може да се направи извод,
че двамата извършители са имали за цел да умъртвят пострадалия. Твърди се
наличие на умисъл за нанасяне на телесна повреда, а не опит за убийство.
Защитникът излага доводи за недоказаност на всички обвинения, като застъпва
тезата, че подс. Ч. е бил набеден от подс. З. като подбудител за извършването
им без това да кореспондира с обективната действителност. Твърди се, че
даването на уличаващи обяснения от останалите подсъдими срещу Ч. е станало под
натиск на полицейските служители. Излага се и тезата, че подс. Ч. е бил
изнудван от подс. З. за значителна парична сума и тъй като той не се е поддал
на този натиск, последният съзнателно му е навредил приписвайки му
несъществуваща роля в престъпната дейност. Адв. А. твърди липса на мотив от страна
на подс. Ч. да подбужда извършването на престъпленията. Това твърдение се
мотивира с липса на конфликт със собствениците на увредените автомобили, както
и с липса на пряка конкурентна дейност с дружеството на св. А.Г.. Според адв.
А. дружеството «**» не е била единствена структура, която оказвала първична
медицинска помощ и конкуренция между дружествата «**» и «**» не можела да
съществува поради съществена разлика помежду им. Изтъква се липса на
доказателствена обезпеченост на твърдението на прокуратурата, че подс. Ч. бил
фактически собственик на «**». По отношение на престъплението по чл. 339, ал. 4
вр. с ал. 3 от НК се твърди, че предаването на боеприпаси не може да се
осъществи неприсъствено, по телефона, поради което деянието на Ч. е несъставомерно.
Адв. А. твърди, че в приложените ВДС от СРС няма нито един разговор, който да
доказва престъпната дейност от страна на Ч.. Твърди се, че в изготвените ВДС от
приложени СРС са налице заблуждаващи разговори. По отношение на свид.Н., адв.А.
твърди, че скандалите са били предизвиквани от нея въпреки, че подс.Ч. и е
помагал всячески. Изтъква се че свид.К. е заявил, че не е имал проблеми с
познати на П. Н. и доколкото знае и тя
не е имала такива проблеми, поради което се иска да бъдат кредитирани именно
показанията на К. от 10.01.15 г., дадени непосредствено след инцидента.
Прави се възражение, че в пожаротехническите
експертизи /№№300/07.04.17г., 1001/25.09.15г. и 510/28.05.15г./ вещите лица са
се произнесли по правни въпроси, давайки заключение, че палежите са умишлени.
Иска се тези експертизи да не бъдат кредитирани, тъй като вещите лица са
излезли извън рамките на своята компетентност. Предвид експертни заключения в протокол №
86/27.01.15 г. и 84/03.02.14 г., които сочат, че няма наличие на следи от лесно
запалими вещества и петролни продукти по иззетите веществени доказателства при
извършените огледи, се прави извода, че извършителите на това деяние не са
използвали такива в запалителния процес и от там да остава наясен механизма, по
който са изгорели автомобилите.
Сочат се процесуални
нарушения и при разпита на свид. К. на досъдебното производство, който бил
разпитван заедно с Л.П. по едно и също време в едно помещение от един
разследващ, а освен това в протокола за разпит било записано, че разпитът е започнал
в 12,45 ч., а е завършил в 12,00 ч. и поради това се иска да не се кредитират показанията му.
Адв. А. иска подс. Ч. да
бъде оправдан по всички обвинения, а предявените граждански искове – отхвърлени
като недоказани. Алтернативно, при евентуална осъдителна присъда, адв. А. иска
на подс. Ч. да бъде
наложено наказание под най-ниския предел, предвиден в закона, като изтъква
наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства.
Адв. И.В. в своята
пледоария сочи, че има сериозно разминаване между обстоятелствената и
диспозитивната част на обвинителния акт досежно времето и мястото на
извършените от подс. Ч. престъпления. Изтъкват се множество допуснати
процесуални нарушения. На следващо място адв.В. твърди, че диспозитивите на
всички обвинения, с изключение на това по чл. 339 от НК са конструирани по
начин, който ориентира тези диспозитиви към несъставомерни деяния или към
деяния с друга правна квалификация. Твърди се и несъставомерност на деянието по
чл.339 от НК, тъй като в обвинението било записано, че предаването на
боеприпасите е станало по телефона. Твърди се на следващо място, че
единственото пряко доказателство срещу подс.Ч. за обвинението по чл.116 от НК
представляват обясненията на подс.З., а те не са достатъчни, за да обосноват
обвинителната теза. Сочи се, че според същите обяснения Ч. не е казал на З. да
бъде извършено убийството на Г., а е казал че иска той да бъде отстранен.
Оспорва се провеждането на този разговор, тъй като той е бил на „четири очи“,
не е записан със СРС и не е бил възприет от друго лице, освен от двамата
подсъдими. Останалите доказателства според адв.В. са косвени такива, които не
водят до единствения и безпротиворечив извод за вина. Посочва се, че действията
на съпроцесниците на подс. Ч. касаят нанасяне на телесна повреда, а не опит за
убийство. Твърди се, че съпроцесниците на подс. Ч. и най-вече подс. З. са дали
различни обяснения в хода на делото, които са взаимно изключващи се и липсва
разграничителен критерий на кои да се довери съдът и на кои – не. Адв. В. иска оправдаване
на подс. Ч. по всички обвинения.
Защитниците Е.Ч.
и М.П. не взеха участие в пледоариите.
Подсъдимият А.Ч. твърди, че е
абсолютно невинен, като посочва добри характеристични данни за себе си в личен
и професионален план. Според него посочения от страна на прокуратурата като
негов мотив за нападението над А.Г. е изфабрикуван. Подс. Ч. твърди, че не е
собственик на «**», а единствено на медицински център „**“ и не е развивал
конкурентна дейност с пострадалия Г., за да има мотив да поръча отстраняването
му. Той твърди, че многократно е бил изнудван от подс.З. за различни суми, за
да не го злепостави с уличаващи показания. Подс. Ч. отрича да е имал влошени
взаимооотношения с Х. и Й., а оттам – и наличието на мотив да поръчва
подпалването на автомобилите на приятеля на Х. – К., както и фирмените и
личните на Й..
Адв.Д.Д. изтъква липса
на доказателства по тезата на прокуратурата, че подсъдимите са били съучастници
в убийство. Този извод на прокуратурата според защитника е необоснован. Излагат
се доводи, че и подс. З. и двамата извършители – подс. Р. и Г. са имали
евентуален умисъл и следва да отговарят единствено за причинения престъпен
резултат – лека телесна повреда, а не за опит за убийство. Според адв.Д. е
налице самоволен отказ на подс.Г. от участие в престъплението - да извърши
физическо насилие спрямо пострадалия Г.. Акцентира се на направеното
самопризнание и оказаното съдействие от страна на подс. Г.. Иска се налагането
на наказание под предвидения минимум за всяко от престъпленията и определяне на
общо наказание без приложението на чл. 24 от НК, тъй като подс. Г. е неосъждан.
Подсъдимият С.Г. поддържа
казаното от защитника си и изразява съжаление за стореното. Признава се за
виновен за извършените палежи, но отрича наличието на опит за убийство.
Адв.Т.Б. сочи в
пледоарията си, че не са събрани безспорни доказателства, така както изисква
НПК по отношение на обвинението по чл.
116 от НК спрямо подс.Р.. Твърди се, подс. Р. не е имал умисъл да умъртви
пострадалия Г., доколкото е имал тази възможност, ако го нападне в лице, но той
го е нападнал в гръб и му е нанесъл сравнително леки увреждания с носения нож,
за да го сплаши причинявайки му телесна повреда. Изразява се становище, че
използваният нож е неподхощящ за извършване на убийство. Посочва се, че подс.
Ч. не е собственик на конкурентно дружество на свид. Г. и не е имал мотив да
поръчва убийството му. Като допълнителен мотив се сочи, че свид. Г. е имал
съдружник – свид. С. и дори първият да бъде убит, то вторият ще продължи
дейността му. Акцентира се на думите, с които е дадена поръчката за свид Г. –
„да бъде отстранен“ според защитника не означава убит, унищожен, ликвидиран.
Адв. Б. иска да не бъдат ценени като доказателства разпитите на полицейските
служители, възпроизвеждащи оперативни беседи с подсъдимите, тъй като нарушават
правото им на справедлив съдебен процес.
По отношение на
престъпленията по чл.216 и чл. 330 от НК
адв. Б. счита, че на подс.Р. следва да бъдат наложени минимални наказания
предвид чистото му съдебно минало, направеното самопризнание и оказано
съдействие, съжалението за стореното, младата му възраст и семейното му
положение – с починали родители. По отношение на престъплението по чл. 116 от НК адв. Б. счита, че следва да се отчете непълнолетието на подзащитния му. При
определяне на общото наказание същият счита, че не следва да се прилага чл. 24
от НК. Прави се възражение за прекомерност по отношение на предявените
граждански искове за запалените автомобили, като се твърди, че стойността им е
завишена.
Подсъдимият Б.Р. поддържа казаното
от защитника му и заявява, че не е искал да умъртви свид. Г. и че не е бил
подбуждан към убийство. Признава се за виновен за извършените палежи и изразява
съжаление за стореното.
Адв.В.К. в пледоарията
си иска да не бъдат кредитирани показанията на свидетелите М., Б. и М. тъй като
същите въпроизвеждат извънпроцесуални признания на подсъдимите при полицейска
беседа. Същията се позовава на пракитака на съдилищата, че тези показания не
могат да служат като доказателства. Твърди се, че липсва непрекъснатост на
умисъла от първия подбудител – подс. Ч. до преките извършители, тъй като
вторият подбудител – подс. З. е поръчал нанасяне на телесна повреда на
извършителите Р. и Г.. Адв. К. счита, че помагаческата дейност на подс. В. в
престъплението по чл.116 от НК е недоказана, тъй като не са изискани разпечатки
от мобилните оператори, които да потвърдят, че той е сигнализирал преките
извършители в деня на нападението, че пострадалият е тръгнал от работата към
дома си. Защитникът счита, че е следвало да се изискат записи от охранителните
камери в медицинския център на Г., които да установят дали подс. В. се е
намирал там в деня на нападението. Адв. К. счита, че липсват доказателства за
участието на подс. В. в престъплението по чл. 330 от НК, като излага подробни
аргументи за това. Изтъква се порок в два от протоколите за оглед на
местопроизшествие, в които поемно лице е Н.Н., който е разпитан в качеството на
свидетел – пострадал от престъплението по чл. 330 от НК. Изразява се становище,
че стойността на запалените автомобили е силно завишена. Изразява се становище
за недоказаност по отношение на подс. В. и на обвинението по чл. 216 от НК.
Адв. К. иска подзащитният му да бъде оправдан по всички обвинения, а
гражданските искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Алтернативно се иска налагане на справедливо наказание без увеличаване на
общото наказание по реда на чл. 24 от НК.
Защитникът Е.В. оспорва
разпитите на полицейските служители в качеството им на свидетели, както и
извършеното разпознаване от тяхна страна на подс.В., чрез представяне на снимки
на подс.З.. Сочи се липса на доказателства за изпратената от подс.В. „стрела”,
неподкрепеност на обясненията на подс.Г. в тази насока, изтъкват се
неизследвани според защитата въпроси, които биха могли да изяснят факти по
делото. От друга страна се сочат доводи за маловажността на тази „стрела” за
извършване на престъплението, както и за това, че е неизяснен въпросът в колко
часа е била изпратена. Според защитник В. пострадалия Г. пресъздава в
показанията си своите грешни спомени, за това, кой е паднал на земята при
нападението над него. Изтъкват се аргументи за самоволен отказ на двамата
извършители Р. и Г. да довършат нападението над Г.. По повод обвинението спрямо
подс. В. по чл.330 от НК се оспорват извършените пожаро-техническа и химическа
експертиза. Посочва се, че липсват фотоснимки на запалените автомобили към два
от огледите на местопроизшествие. Защитникът В. се солидаризира с възраженията
на адв. К., че е недопустимо поемно лице да бъде едновременно и свидетел –
пострадал. Оспорва се и оценката на стойността на предмета на престъплението по
чл.216 от НК. Изразява се становище за недоказаност на гражданските искове по
основание и размер.
Подсъдимият В.В. се присъединява
към казаното от защитниците си. Той изтъква, че е написал това, което му е било
продиктувано от полицейските служители, за да бъде освободен.
Адвокат Д.М. твърди, че
подс. Г. не е знаел какво има в този чувалите, в които по-късно при огледа са
намерени боеприпасите. Изтъква се, че от субективна страна подс. Г. не е знаел,
че държи боеприпаси без надлежно разрешително, тъй като подс. Ч. му е казал да
пренесе ловен багаж, без да го конкретизира. Акцентира се на краткия времеви период,
в който подс. Г. е държал боеприпасите. Сочат се като смекчаващи вината
обстоятелства за подс.Г., че той е семеен, трудово ангажиран, неосъждан, с
добри характеристични данни и е лице с ниска степен на обществена опасност.
Подсъдимият С.Г. поддържа
казаното от защитника си и заявява, че няма какво да добави.
В последната си дума
подс. З. заявява, че се признава за виновен за всичко, но не е искал да отнема
човешки живот и иска по-ниска присъда. Подс. Ч. твърди, че е невинен и иска да
бъде оправдан, алтернативно – да му бъде наложено по-леко наказание, като на
извършителите. Подс. Г. се разкайва, иска по-ниска присъда и заявява, че се
признава за виновен за палежите, но не и за опита за убийство. Подс.Р. се
признава за виновен за палежите, но не и за опита за убийство и предоставя
решението на съда. Подс.В. иска да бъде оправдан по всички обвинения. Подс. Г.
заявява, че не е знаел, че държи боеприпаси, никога се е занимавал с криминални
неща и иска да бъде оправдан.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В.Г.З. – роден на *** ***, живущ ***, български
гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН-**********
А.Т.Ч. – роден на *** ***, живущ ***, български
гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, собственик и управител на
търговски дружества, ЕГН-**********
С.Р.Г. – роден на *** ***, живущ ***, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, не работи,
ЕГН-**********
Б.Б.Р. – роден на *** ***, живущ ***, български
гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, ученик в **“ гр.Пловдив,
ЕГН-**********
В.Е.В. – роден на *** ***, български гражданин, със
средно образование, неженен, неосъждан, не работи, ЕГН-**********
С.В.Г. – роден на *** ***, български гражданин, със
средно образование, женен, неосъждан, общ работник в „** гр.Пловдив,
ЕГН-**********
Подсъдимият А.Ч. бил
известен сред своите близки и познати с прякора „**“. Той се занимавал с
различна търговска дейност в гр.Пловдив, като бил собственик и управител на
няколко търговски дружества, на едно от които – ** ЕООД бил и фактически
собственик, поради юридически пречки да се обяви официално за такъв. Подс.Ч.
бил ловец от дълги години и притежавал разрешително да извърша дейности с
оръжие и боеприпаси. Като ловец членувал в ловна дружинка, а през 2012г. станал
и член на управителния съвет на сдружение „**“. Независимо дали се касаело за
бизнес или лични отношения подс.Ч. не търпял поведение различно от очакванията
му. В такива случаи той се ангажирал лично и желанието за отмъщение у него
вземало превес. Негативните чувства, които формирал към различни лица, чието
разбиране не срещал, го мотивирали да търси начини за отмъщение на същите. По
този повод той започнал да ангажира подс.З., като му обещавал заплащане за
свършената работа. Двамата се познавали от дълги години, като се срещали по
заведения и поддържали приятелски отношения. Понякога подс.З. посещавал подс.Ч.
в служебния му офис, находящ се в гр. Пловдив, бул. „**. Подс.Ч. бил наясно, че
подс.З. се занимава с противозаконна дейност, като лично от него научавал за
това. Подс.З. използвал извършваната от него противозаконна дейност като
източник на доходи и по този начин интересите му се срещнали с тези на подс.Ч..
Подс.З. познавал подс.С.Г. от около три години и двамата също били в приятелски
отношения – заедно излизали по заведения. От своя страна подс.С.Г. се познавал
с подс.Б.Р.. През месец януари 2014г. той запознал последния с подс.В.З.. През
2013г. подс.В.З. се запознал с подс.В.В. от гр.*. Подс.В. пребивавал в
гр.Пловдив, тъй като от 2012г. бил студент в **– гр.Пловдив. Първоначално той
живеел на общежитие, но след като прекъснал обучението си, родителите му спрели
да го издържат и В. изпаднал в затруднение. Помагали му негови бивши
състуденти, които понякога му осигурявали
храна и подслон. По време на запознаването му с подс.З. през 2013г, подс.В. вече бил прекъснал
обучението си във висшето учебно заведение и имал нужда от парични средства за
да продължи да живее в гр.Пловдив. От своя страна подс.Г.
също имал нужда от парични средства. Такава нужда изпитвал и подс.Р.. Подс.З.
използвал познанствата си с подсъдимите Г., Р. и В. като ги мотивирал да
изпълняват получавани от него поръчки за извършване на различни престъпления, а
срещу участието им в изпълнението на тези поръчки, им обещавал парично
възнаграждение. З. знаел, че те имат нужда от парични средства и търсят начин
да се сдобият с такива. Това те споделили на З., който при различните срещи,
които провеждал с тях им обещал, че ако има някаква работа ще им се обади.
Подс.З. започнал да ангажира първоначално подсъдимите Г. и В., а впоследствие и
подс.Р. с извършване на различни противоправни дейности, за които им обещал
заплащане. Той се държал с тях приятелски, но когато било необходимо показвал и
агресивно поведение и това на моменти формирало страх у не дотам зрелите
участници в престъпната дейност. Поредицата от деяния, осъществени под различна
форма на съучастие на подсъдимите в тях, е описана по-долу по хронология на
събитията, с приложена за яснота условна номерация.
1-2. Подс.А.Ч. бил ловец и членувал в ловно сдружение „**”, находящо се в гр.*. Председател на това сдружение бил
свид.Г.Ч.. Приети законодателни промени довели през 2012г. до образуване на сдружение
„**”. Подс.Ч. и свид.Г.Ч. били избрани за членове на управителния съвет на това
сдружение. За председател на това
сдружение бил избран **. От този избор подс.Ч. останал недоволен, макар да го
подкрепил при гласуването. Подс.Ч. очаквал, че той ще бъде предложен и избран
за председател още повече, че той самият оказал голяма подкрепа в кампанията,
предшествала законодателните изменения и бил един от най-активните й
поддръжници. Известно време след избирането на П. за председател, подс.Ч. се
обадил на свид. Ч. по телефона и провел дълъг разговор с него, в който изразил
недоволството си от избора на П. като председател и му казал, че същия не бил
за тази работа. В разговора поискал от свид.Ч. да бъде свален П. от поста на председател и на негово място
да бъде избран Ч., като заявил, желанието си свид.Ч. да го подкрепи в тази
насока. Подс.Ч. се обърнал за подкрепа към свид.Ч., тъй като той се ползвал с
авторитет сред членовете на сдружението и думата му се чувала. Свид.Ч. обаче
отказал да даде подкрепата си и това сложило края на приятелското отношение от
страна на подс.Ч. към него. Подс.Ч. спрял да се обажда на свид.Ч. и двамата
повече не се виждали и не разговаряли помежду си.
Подкрепа да бъде назначен за председател на ** подс.Ч. очаквал и от
свид.А.Й., който бил народен представител в Народното събрание на Р. България в периода **. Двамата с подс.Ч. се познавали
от ученическите си години, когато спортували заедно, но впоследствие не
поддържали връзка помежду си до момента, в който свид.Й. бил избран за народен
представител от партия ** в Народното събрание за периодите м. август *– м.
март *г. и м. май *г. – м. август *г. Тогава подс.Ч. потърсил свид.Й. и двамата
подновили отношенията си. В началото тези отношения били приятелски. Двамата
заедно ходили на лов. При една от срещите им Ч. помолил Й. да му съдейства за
наемането на ловен участък. Свид.Й. оказал съдействие за по-бързото придвиждане
на процедурата по наемането на този ловен участък от Ч.. Свид. Й. се запознал
със свид.Г.Ч. именно покрай активната дейност на втория съвместно с подс.Ч. по
въпроса за промяна на законодателството, уреждащо ловната дейност. Въпреки че в
началото не бил член на ловното сдружение, свид. А.Й. можел да влияе върху
вземане на решения в сдружението чрез авторитета си на народен представител. По
тази причина подс.Ч. очаквал подкрепа от него, за да бъде назначен за
председател на **, но тъй като не получил такава нито от свид.Й., нито от
свид.Ч., прекратил контактите си и с двамата, а пред други хора започнал да
изразява негативното си отношение към тях. Това достигнало до свид.Й., който
научил за промяната в отношението на подс.Ч. към него и семейството му.
Подс.Ч. като собственик и управител на дружеството „**“ ЕООД бил изпълнител
по сключен договор за концесия на обект „**“ на ул. “**“ в гр.Пловдив. На
15.03.2012 г. Общински съвет –гр.Пловдив взел решение да бъде даден 30-дневен
срок на дружеството „**“ ЕООД да изпълни задълженията си по договора за
предоставяне на концесията, посочени в чл.4, т.2, т.4, т.7 и т.9 от същия
договор. По това време общински съветник в Общински съвет – гр.Пловдив била
съпругата на свид.Й. - свид.Т.Й.. След изтичане на дадения срок на
концесионера, поради неизпълнение на задълженията, на 14.06.2012г. Общински
съвет – Пловдив взел решение договорът за концесията на пазара на ул. „**“ да
бъде прекратен. При вземане на това решение гласувала и свид.Т.Й. в качеството
й на общински съветник, като същата подкрепила с гласа си предложението.
През 2012 г. свид.Й. се срещнал със свид. М.М., по изрично настояване на
последния. При срещата свид. М. се поинтересувал дали Й. има някакво отношение
към проблема с концесията на пазара. На това свид. Й. отвърнал, че ако Ч. не си
изпълнявал условията по концесията, от общината били длъжни да си свършат
работата съгласно процедурата, като този въпрос не го интересувал.
Така развилите се събития
създали у подс.Ч. желание да отмъсти на свид.Й. за това, че не е получил от
него отношението, което очаквал. Той намислил да бъдат унищожени като бъдат
подпалени автомобилите на свид.Й..
Подс. Ч. и подс.З. се
познавали от близо петнадесет години и във времето изградили по-близки
отношения, като тренирали бокс заедно. На подс.Ч. било известно, че подс.З. е
осъждан и е прекарал известно време в затвора, но не бил изградил в себе си
задръжки срещу противоправно поведение.
По повод на това в началото на януари 2014 г. подс.Ч. поискал от подс.З. да
бъде запален автомобил „Мерцедес МЛ“ и ловен джип „Тойота“, които били ползвани
от свид.Й. и семейството му. Подс.Ч. показал и тези автомобили на подс.З., като
го завел до адреса, близо до ул.“**“ в гр.Пловдив, със своя автомобил. За да
бъде извършена тази работа подс.Ч. обещал на подс.З. парично възнаграждение.
Подс.З. се съгласил да извърши това, което подс.Ч. поискал от него, но нямал
намерение да направи това лично, а чрез други лица. Той познавал подс.В.В. от
гр.*, който по това време пребивавал в гр.Пловдив и изпитвал недостиг на
парични средства. Подс.З. възложил изпълнението на поставената му от подс.Ч.
задача на подс.В., като му обещал заплащане за изпълнението й и подс.В. приел
да извърши тази работа, тъй като се нуждаел от парични средства. Подс.З.
показал на подс.В. къде се намират автомобилите посочени му от подс.Ч.,
разяснил му, че следва да бъдат запалени като бъдат заляти с бензин. На 09.01.2014г., преди 02.00ч., подс.В. отишъл на улицата
пред дома на семейството на свид.Й.,***, полял с бензин паркираните там лек автомобил
марка “Мерцедес” модел “ML280” с рег . № **, собственост на търговското
дружество “**” ЕООД – гр. Пловдив, представлявано от съпругата на свид.Й. –
Т.Й. и лек автомобил марка “Тойота Ланд
Круизер” с рег. № **, собственост на свид. Й. и ги запалил.
Тези автомобили били паркирани от една и съща страна на улицата в посока
север-юг, като първи по ред на улицата бил автомобила “Мерцедес” модел “ML280”
с рег.№ **, непосредствено след него бил паркиран лек автомобил марка
“Мерцедес”, модел “190Е” с рег. № **, собственост на свид.Н.И.Н., а след него
бил паркиран лек автомобил марка “Тойота Ланд Круизер” с рег. № **. Тези три
автомобила били паркирани на много малко разстояние един от друг. Първоначално
подс. В. залял с носения от него в пластмасови бутилки бензин предния капак и
предния ляв калник и гума на автомобила „Тойота Ланд Круизер“. Той преценил, че
автомобилът „Мерцедес 190Е“ е спрян плътно до автомобила „Тойота“ и
следователно е налице вероятност като последица от действията му да бъде
увреден и той. Това обаче не го възпряло. Възможността от засягане и на друг
обект, която подс.В. съзнавал, не била основание, което да го въздържи от
извършване на предприетото вече престъпно действие. Като последица от това с
носения от него кибрит запалил залетите с бензин части на лекия автомобил
„Тойота“ и тя започнала да гори в предната си част. Поради близкото разстояние
между нея и автомобила “Мерцедес 190Е“ на свид.Н. пожарът частично се пренесъл
и върху задната част на втората кола. Подс. В. видял, че освен запаления от
него автомобил “Тойота Ланд Круизер“, започнала да гори и задната част на
автомобила “Мерцедес 190Е“, но преследвайки своята цел останал безразличен към
това обстоятелство. Той отишъл до лек автомобил “Мерцедес“ с рег.№ ** с
намерение да довърши започнатото. Полял с бензин предното стъкло, предния капак
и предните калници на автомобила, както и задния му десен калник, след което
запалил с кибрит залетите с бензин части. Това превозно средство също започнало
да гори. След като видял разрастващия се пожар подс.В. избягал. В 01.56 ч. на
09.01.2014 г. живущите в съседните сгради лица забелязали горящите автомобили и
се обадили на тел.112. На местопроизшествието били изпратени два специализирани
автомобила на РСПБЗН, като в 02.40 часа запалените от обв.В. автомобили били
загасени.
От палежа на
л.а.“Мерцедес МЛ 280“ с рег.№ ** били причинени значителни щети по купето,
вътрешното оборудване, предното и страничните стъкла, ел.оборудването,
интериора и двигателя. Напълно изгорели покритието по външната страна на
предния ляв калник, на предния десен калник и прилежащата дясна част на предния
капак, в резултат на термичното въздействие била счупена дясната половина на
предното панорамно стъкло, частично били стопени горимите елементи в
двигателния отсек, напълно изгоряло
покритието по външната страна на задния десен калник и прилежащата част на
задната дясна врата, в резултат на термичното въздействие било счупено и
задното дясно триъгълно стъкло, а в горната част на автомобила били стопени
горимите тапицерии.
От
палежа на автомобила “Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ ** били причинени значителни
щети в предната част на купето и двигателния отсек като напълно изгоряло покритието по външната
страна на предния ляв калник и прилежащата му лява половина на предния капак,
частично били унищожени горимите гумени и полимерни елементи в двигателния
отсек, разположени в непосредствена близост до предния ляв калник.
Пожарът, предизвикан от подс.В. по поръчение на подс. З. спрямо л.а.
“Тойота Ланд Круизер” с рег. № **, се разпрострял и върху задната част на
намиращия се там лек автомобил “Мерцедес 190Е” с рег. № ** /деяние №2/, собственост на
свид.Н.И.Н., като в резултат същия автомобил бил повреден. Повредата се
изразявала в унищожаване на лява стоп лампа на автомобила и леко обгаряне на
облицовката на задна броня.
За случая с възникналия пожар на 09.01.2014г. било образувано досъдебно
производство № 24/2014г по описа на 02 РУ на МВР -гр.Пловдив /том 10 от ДП/. В хода на същото били назначени
пожаро-техническа, физикохимична и автооценъчна експертиза. Пожаро-техническата
експертиза установила, че горенето на автомобилите “Мерцедес” модел “MЛ 280” и
„Тойота Ланд Круизер” е възникнало от външната страна, като са констатирани
четири самостоятелни огнища на първоначалното възникване на запалването и в
резултат на термичното въздействие от вече възникналото горене са се счупили
дясната част на предно панорамно стъкло и задни десни стъкла на автомобила
“Мерцедес” модел “MЛ 280”, в резултат на което възникнали стопяванията и деформациите
по горимите покрития в областта на тавана на купето на автомобила.
Физикохимичната експертиза не установила наличие на следи от петролни или
леснозапалими продукти по тампоните- обтривки, иззети от автомобилите на
местопроизшествието.
Изготвената автооценъчна експертиза посочила, че средно пазарните стойности
на автомобилите към датата на деянието възлизат на: за лек автомобил “Мерцедес”
модел “MЛ 280”- 38000лв, за лек автомобил „Тойота Ланд Круизер”- 8000лв и за
лек автомобил “Мерцедес”, модел “190Е” – 3000лв. По-късно изготвената
автооценъчна експертиза /т.5, стр.80-82 от ДП/ определила стойността на причинените от пожара
материални щети както следва: за лекия автомобил “Мерцедес” модел “MЛ 280”- 34
200лв, за лекия автомобил „Тойота Ланд Круизер”- 6800лв и за л.а. “Мерцедес”,
модел “190Е” – 204лв.
През деня на 09.01.2014
г. подс.З. прочел във вестника за запалените през нощта автомобили и се срещнал
с подс.В., който потвърдил, че е запалил същите. След срещата си с В., З. се
обадил на подс. А.Ч. и двамата се срещнали около обяд в заведение в гр.Пловдив.
Там подс.З. съобщил на подс.Ч., че поръчката за запалването на автомобилите
„Мерцедес“ с рег.№ ** и „Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ ** е изпълнена. Ч.
останал много доволен от свършената работа и платил на З. сумата от 1 500 лв.
От тази сума подс.З. дал впоследствие на подс.В. 100 лв. като възнаграждение за
запалването на посочените автомобили.
3. На същата среща, на която Ч. платил за извършеното запалване на автомобилите
„Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ ** и „Мерцедес“ модел „МЛ 280“ с рег.№ **,
въпреки че бил доволен от свършената работа, решил, че извършеният палеж не е
достатъчен, за да удовлетвори желанието си да отмъсти и накаже свид.А.Й.. Подс.
Ч. знаел, че свидетелят управлява и друг автомобил - “Мерцедес“ модел „GL 320
CDI“ с рег.№ **и решил да склони подс.З. да убеди някой от своите познати да
нанесе щети и на този автомобил като унищожи предното му обзорно стъкло. Ч.
обещал на З. за тази работа впоследствие да му плати парично възнаграждение, което
мотивирало З. да участва. Този автомобил “Мерцедес“ модел „GL 320 CDI“ с рег.№
** бил собственост на „**“ ЕООД гр.Пловдив, чийто едноличен собственик и
управител била съпругата на свид.Й. – Т.Д.Й.. Ч. съобщил на З. марката и
регистрационния номер на автомобила и му обяснил, че обикновено през нощта е
паркиран на ул.“*“ в гр. Пловдив, на която живеели св.А.Й. и семейството му. Подс.З. се срещнал с подс.В. в компанията на подс.С.Г.. Подс.З. възложил именно на подс.В. поредната задача, която получил от подс.Ч..
Подс.З. казал на подс.Г. и на подс.В., че трябва да бъде счупено стъклото на
този автомобил по поръчка на „**“. Подс.З. убедил подс.В. да счупи стъклото на
посочения от Ч. автомобил, като му обещал заплащане и му посочил къде се намира
автомобила. Подс.Г. предложил помощта си на подс.В.. Той предложил на подс.В.
да го транспортира с ползвания от него лек автомобил до мястото където бил
паркиран автомобила на Й., както и обратно след извършване на престъплението,
като по този начин, след като В. счупи предното му стъкло, ще може бързо да
напусне местопроизшествието. Подс.В. приел предложената му помощ от страна на
подс.Г.. Около 00.30 часа през нощта на 10.01.2014 г. с лек
автомобил „Мерцедес“ с рег.№ **, управляван от подс.С.Г., той и подс.В. ***, където посоченият от подс.З. лек автомобил бил
паркиран. Подс.В. слязъл сам от автомобила на Г. и като носил със себе си
камък, отишъл до лек автомобил
„Мерцедес GL” 320 CDI с рег.№ **,
хвърлил камъка и счупил предното обзорно стъкло на този автомобил. За така
свършената работа подс.З. на другия ден платил на подс.В. и подс.Г. по 50лв. На
10.01.2014г сутринта свид.Т.Й. установила, че предното стъкло на посочения
автомобил е счупено и подала сигнал в полицията. Извършен бил оглед на местопроизшествие и започнало разследване по ДП
29/2014г по описа на 02 РУ на МВР -гр.Пловдив /том 11
от ДП/. Назначената по-късно стоково-оценъчна експертиза /том
5, стр.93/ дала заключение, че стойността на предното обзорно
стъкло на автомобила „Мерцедес GL” 320
CDI с рег.№ ** възлиза на 997лв.
4. Освен концесията на пазара на ул.** в гр.Пловдив подс.А.Ч. развивал и друга
търговска дейност чрез търговските
дружества „*” ЕООД, „*” ЕООД, „*” ЕООД, „*” – ** ЕООД, „**” ЕООД, в качеството
му на собственик на същите. Подс.Ч. бил и фактическия собственик и управител на
**” ООД. Той нямал завършено висше медицинско образование и съответно призната
професионална квалификация „лекар“, поради което не отговарял на законовото
изискване към учредителите на групова
практика за първична медицинска помощ, регламентирано в чл.14 от Закона за
лечебните заведения. По тази причина нямало как подс.Ч. да бъде вписан като
управител в документите за учредяване на груповата практика. Според тези документи,
обявени в Търговския регистър, в края на 2009г., съдружници в това дружество
били ***, собственик на 1 дружествен дял
и ***., собственик на 499
дружествени дяла, а управител бил **. В това дружество подс.Ч. бил назначен
като юрисконсулт с договор от 28.01.2011г. /том 7, стр.85 от ДП/, но фактически
участвал активно в ръководството му, тъй като бил упълномощен с такава власт от
страна на съдружника **. през 2009г. Съобразно пълномощията си, подс.Ч. имал
правото да гласува пред Общото събрание на съдружниците, съобразно
притежаваните от упълномощителя му Н.
499 дяла, както намери за добре, по всички въпроси от компетентността на
Общото събрание /стр.3461/. Дейността на **” ООД се изразявала в предоставяне на
медицинска помощ на пациенти във времето, в което техните лични лекари не са на
разположение. За изпълнение на тази дейност личните лекари сключвали договори с
изпълнители на първична извънболнична медицинска помощ, какъвто изпълнител била
**” ООД. През 2010г. на територията на гр.Пловдив **” ООД нямала конкурент.
През 2011г. обаче част от лекарите прекратили юридическите си взаимоотношения с
**” ООД и сключили нови договори с нововъзникналия център за неотложна
медицинска помощ към дружеството МЦ „*” ООД. Съдружници в последното били
пострадалият свид.А.Г. и свид.С.С.. Идеята за създаването му била на
пострадалия А.Г., който бил и по-активният от двамата съдружници. Първоначално
това дружество сключило 14-15 договора с общо- практикуващи лекари, като тази
бройка през годината започнала да расте. Тъй като лекарите, които преминавали
към „*“ ООД били преди това страни по договори за оказване на неотложна
медицинска помощ от **” ООД, последното
дружество завело граждански дела срещу тези лекари, с твърдение, че договорите
помежду им не са прекратени /том5 стр.1845/. При тези развили се обстоятелства през 2011г.,
дружествата **” ООД и МЦ „* ООД се оказали в конкуренция помежду си относно
услугите, които предлагали на пазара на неотложната медицинска помощ в град
Пловдив. Тази ситуация на пазарна конкуренция обаче започнала да формира лично
негативно отношение у подс.Ч. спрямо пострадалия Г., който бил по-активният от
двамата съдружници и по-известният в медицинските среди от тях. Това негативно
отношение на подс.Ч. било усетено от самия пострадал Г. и неговия съдружник
свид.С. и станало известно и в медицинските среди сред общопрактикуващите
лекари. От там свид.Г. и свид.С. научили, че пред общопрактикуващи лекари
подс.Ч. правил изказвания, че ще ги закрие и ще ги срине, което те възприели
към онзи момент не като физическа заплаха към някого от тях, а като мотивация
на Ч. неговата фирма да надделее над тяхната на пазара. Единствената среща
между подс.Ч. и пострадалия Г. се състояла при повеждане на търг за помещения
под наем в сградата на ДКЦ 5 - район Тракия. На тази среща между двамата не
била проведена каквато и да е по вид комуникация, в съзвучие на породилата се
ожесточена конкуренция. Намеренията на подс.Ч. обаче съвсем не били насочени
единствено към надделяване над МЦ „*” ООД на пазара. Създалата се конкуренция
подс.Ч. приел лично. Той не могъл да допусне, че друг може да ограничи
възможностите му в търговската дейност. По тази причина той решил да се
саморазправи със своя конкурент.
Тъй като на подс.З. му трябвали пари, след реализацията на първите две
поръчки получени от подс.Ч., подс.З. му се обадил и го попитал дали има друга
работа за него. Тогава подс.Ч. му казал, че има такава и иска да бъде отстранен
шеф на медицинско заведение на име А.Г., като бъде убит. Този човек подс.Ч.
нарекъл „доктора“. Подс.Ч. казал на подс.З., че за тази работа след като бъде
свършена ще му плати 20000лв. Подс.З. приел да извърши задачата, но не
възнамерявал лично да участва в осъществяването й. Затова той се срещнал с
подс.В.В. и подс.С.Г. и им казал, че трябва да се извърши нападение над доктор
на име А.Г.. Подс.З. дал да се разбере от подсъдимите Г. и В., че целта е Г. да
бъде умъртвен, като първоначално за постигане на тази цел той предложил подс.В. да го удари с камък по главата.
Информацията за жертвата на нападението подс.В.В. и подс.С.Г. получили от подс.
В.З.. Той им казал къде живее и какво работи Г.. След като получили
информацията за това къде живее Г. и с какво се придвижва, подс.Г. и подс.В.
започнали да го следят от местоработата му до дома му и обратно, като това
продължило около четири-пет дни. Следенето било извършвано с лекия автомобил,
ползван от подс.Г. марка „Мерцедес”, с рег.№ **, собственост на баща му. При
следенето подсъдимите установили, че Г. се прибира от работа между 18.30 и
19.30 часа. В един от тези дни участие в проследяването взел и свид.Д.К.. Той
се познавал с подс.В. от студентските общежития в гр.Пловдив, където заедно
пребивавали известен период от време. Подс.В. помолил свид.К. да им помогне да
сплашат А.Г., който представил като “някакъв доктор“. Той не казал на свид.К.
каква е действителната задача, която двамата с Г. изпълнявали, а му обяснил, че
целта на това била да настояват пред този човек да върне паричен дълг на друг
човек. За тази работа В. му обяснил, че ще им бъде заплатено. Свид. К., който
изпитвал съжаление към подс.В. и знаел, че той се нуждае от пари, се съгласил
да му помогне, като му казал, че каквито пари вземе за тази работа да си
останат за него. На другия ден сутринта свид.К. се срещнал пред общежитията на
бул. „*“ № * с подс.В. и подс.С.Г.. Тримата се качили в автомобила, ползван от
Г. и се придвижили до жилищен блок в кв. „**“, където паркирали в странична
улица. До самия блок, до който трябвало да чакат доктора отишли пеша.
Подсъдимите посочили на К. паркиран там лек автомобил - тъмно синьо „БМВ“ и му
казали, че тази кола била на въпросния длъжник, а именно на А.Г.. Пред блока
чакали около час и тъй като длъжникът не се появил, свид.К. решил да разпита
наоколо за човека, който чакат- собственика на лек автомобил БМВ. На входа на
жилищния блок, в който живеел А.Г. имало ключарско ателие и свид.К. провел
разговор с лице, което било в ателието. Той попитал непознатия от ателието дали
е виждал чакания от тях собственик на лек автомобил „БМВ“, но получил отрицателен
отговор. Действията на свид.К. обаче изнервили подсъдимите В. и Г.. Тяхното
поведение се сторило странно на свид. К. и му дало повод да се усъмни в целта и
характера на действията, с които се е ангажирал. По тази причина свид.К. решил
да приключи участието си и се прибрал в дома си. Същият ден следобед му се
обадил подс.В.. Срещнали се отново на пазара на ул. „*“ в гр.Пловдив в
присъствието на подс.Г.. На тази среща подс.В. го запознал с подс.З., който му
се представил като ** и му казал, че дава пари назаем. Разговорът помежду им се
провел в лекия автомобил марка „Мерцедес”. Там свид.К. им казал, че желае да
прекрати отношенията си с тях, след което си тръгнал. Около един час по-късно
свид.К. получил обаждане на телефона на подс.В. от подс.З.. Последният го
заплашил, че ако се откаже му се пише лошо. Казал му, че има големи връзки в
града и ако те не утрепят доктора, той ще утрепе него. Така свид.К. научил
действителната цел, която преследвали подсъдимите В., Г. и З. спрямо А.Г. и
много се уплашил. Същата вечер обажданията от страна на подс.З. към свид.К.
продължили и имали подобно съдържание. След няколко дни свид.К. получил
обаждане от подс.В.В., с което той се извинил на К., че го е забъркал в този
случай.
След като станало ясно, че свид.К. няма да участва в осъществяването на
замисленото престъпление, подс.В., който също се чувствал несигурен и се
страхувал лично да извърши нападение над нечий живот, заявил пред З., че не
може да го извърши. Тогава З., В. и Г. се разбрали, че подс.В. само ще им помага,
като проследява пострадалия и дава информация за местонахождението му и
навиците му. Необходимо било обаче някой да замести подс. В. в изпълнението на
престъплението, който да помага на подс.Г.. За целта подс.З. решил да склони
приятел на подс.Г. – подс. Б.Р..
Последният към онзи момент бил непълнолетен ученик, чиито родители били
разведени и трудно отглеждали и издържали децата си. Срещата между подс.З. и
подс.Р. в присъствието на подс.Г. се състояла през месец януари 2014г. пред
магазин в кв. „Гагарин“ на ул. „*“ № * в гр.Пловдив. На тази среща подс.З.
попитал подс.Р. дали иска да изкара бързи пари 3000-4000лв. След като подс.Р.
отговорил утвърдително подс.З. му казал, че за целта трябвало той и Г. да
намушкат с нож шеф на една болница на име А.Г., който в резултат трябвало поне
да изпадне в кома, като обещал на Г. и Р. да им плати по 3000лв. Подс.З.
обяснил как изглежда Г. и го описал като **. Казал му още, че кара кола марка
„БМВ“, черно на цвят, купе с рег. №**. Подс.Р. и подс. Г. се съгласили да извършат
това, като в замяна подс.З. обещал да им плати. В този момент подс.З. не им
казал кой е поръчителят на това деяние. По-късно обаче, именно от подс.З., Г.,
Р. и В. разбрали, че тази работа била възложена на В.З. от А.Ч., известен с
прякора си „*“. След като Р. се съгласил да участва в извършване на
престъплението, подс.З. го закарал с колата си в присъствието на подс.Г. до
адреса на Г. и му показал жилищния блок и вход, в който той живеел. Подс.З. му
показал и местоработата на Г., която била в сграда близо до ** в гр.Пловдив.
Подс.З. заедно с подс.Р. проверили маршрута, по който се движил А.Г. между
местоработата му и дома му за поставени камери за видеонаблюдение, след което
Г. и Р. започнали да следят набелязаната жертва А.Г. и това продължило около седмица.
Присъствието на непознати момчета пред жилищния блок на Г. било забелязано от
сестрата на Г. – свид.Н.П., която също живеела на адреса. За да изпълнят
възложената им задача, подс.З. дал на подс.Г. и подс.Р. по един кухненски нож с
дължина около 30-32см. Денят, в който
трябвало да се извърши нападението над Г. бил посочен от подс.З.. Той казал на
Г. и Р. кога - в кой ден и в колко часа да чакат Г. пред дома му на посочения
адрес в
гр.Пловдив, ул.”**” № **. На определения ден -
12.02.2014г. подс.Г. и подс.Р. отишли пред дома на пострадалия Г., за да го
причакат там, като се придвижили с лекия автомобил, ползван от подс.Г., марка
Мерцедес с рег.№ **. Те носили със себе си ножовете, получени от подс.З., както
и латексови ръкавици, които сложили на ръцете си. През това време подс.В.
останал пред местоработата на жертвата, за да наблюдава кога Г. ще си тръгне от
там и да уведоми за това другите двама участници, които го причаквали пред дома
му. В момента, в който подс.В. видял, че пострадалият Г. тръгва от местоработата
си с управлявания от него автомобил марка „БМВ 320“, рег. № **, той сигнализирал подсъдимите Г. и Р. за това, като им пратил сигнал чрез
прозвъняване на мобилния телефон на Г. без да провеждат разговор помежду си
/т.нар. „стрела“/, така, както предварително те се били уговорили да се
осъществи известяването на този факт. Пострадалият Г. пристигнал пред дома си в гр.Пловдив на ул.”**, около 18.45ч. – 18.50ч. Докато Г. паркирал лекия си автомобил, подс.Г. и
подс.Р. влезли във входа на жилищния блок. Свид.Г. забелязал, че пред входа на
блока стояли две непознати момчета, които след това влезли в него. Подсъдимите
се качили на площадката на първия етаж пред асансьора и изчакали там появата на
пострадалия. Двамата се разбрали, че ще нападнат Г. заедно, като подс.Р. ще го
нападне в гръб, а подс.Г. в лице. В момента, в който Г. влязъл в жилищния вход,
видял на площадката пред асансьора двете непознати за него момчета - подс.Г. и
подс.Р., които тръгнали да слизат по стълбите. Пръв слизал подс.Р., а след него
на известно разстояние слизал и подс.Г.. На второто или третото
стъпало от стълбището, свид.Г. се разминал с подс. Р. като по време на
разминаването подс.Р. извадил носения от него кухненски нож и започнал да го
удря с ножа в гърба. Успял да нанесе общо седем прободни наранявания на
пострадалия Г., който бил облечен с яке. Нанесен бил удар в гърба на
пострадалия вдясно, в близост до гръбначния стълб, а друг от ударите попаднал в
дясната гръдно-поясна област. Останалите удари попаднали вляво, като единият от
ударите попаднал в лявата част на гърба на пострадалия, в областта на левия
трапецовиден мускул, другият удар също
бил нанесен вляво под долния ръб на лопатката, два от ударите били нанесени по
задната повърхност на лявата мишница на св.Г., а един попаднал в лявата раменна
става на пострадалия. Докато подс.Р. нанасял ударите с ножа в гърба на
пострадалия, подс.Г., който бил на стълбите с лице срещу пострадалия Г.,
извадил на свой ред дадения му от подс.З. нож и го държал насочен към корема на
Г. с намерение да го намушка, какъвто бил предварителния план. В този момент
пострадалият А.Г. се извъртял наляво и се обърнал към подс.Р., блъснал го по
тялото и го повалил на стълбите. След като свид.Г. съборил подс.Р. на
стълбището, подс.Г., който възприел ударите нанесени от страна на подс.Р. и
оказаната от пострадалия съпротива спрямо него, видимо се уплашил, решил, че
сам няма да може да намушка и убие Г., поради което прескочил подс.Р., който
бил на земята в този момент и побегнал навън. Подс.Р. от своя страна също се
разколебал след като видял, че е изоставен от съучастника си и поради оказаната
съпротива от пострадалия Г., станал и избягал почти веднага след подс.Г., като
на излизане от входа се подхлъзнал. Пострадалият Г. от своя страна веднага
затворил след тях входната врата, за да не би случайно нападателите да се
върнат. Подс.Г. и подс.Р. се отдалечили от местопрестъплението бягайки, в
посока лекия автомобил на подс.Г. марка „Мерцедес” с рег.№ **, който бил паркиран зад жилищния блок на пострадалия. Върху ножа
използван от подс.Р. имало следи от кръв, които подс.Р. видял. По пътя до
автомобила подсъдимите изхвърлили използваните от тях ножове и латексови
ръкавици в намиращ се зад жилищния блок на местопроизшествието, на ул.“*“ в гр.
Пловдив, контейнер за отпадъци. Ножът, изхвърлен от подс.Р. бил открит и иззет
при извършения по-късно същия ден оглед на местопроизшествие.
Около 10 - 15 секунди
след нападението свид.Г. останал неподвижен във входа на блока, уплашен от
случилото се и от възможните последици за здравето му. Той усещал кръвта, която
се стичала по гърба му. След като установил, че не му прилошава преценил, че
най-вероятно няма увредени жизненоважни органи или кръвоносни съдове и решил
сам да се качи до дома си с асансьора. През това време се обадил на свид. С.С.
и му съобщил, че е бил нападнат. Свид. С. от своя страна незабавно сигнализирал
на тел.112, след което заедно с една линейка на МЦ „*“ се отправил към дома на
Г.. Повикването на тел.112 от С.С. било
прието в 19.09ч. на 12.02.2014г. /том 9, стр.49 от ДП/. След като съобщил на
близките си станалото, свид. Г. отново слязъл долу пред входа, за да изчака
екипа на „Бърза помощ“. Пред блока той срещнал своята съседка – свид. Д.К.,
която наблюдавала по-рано влизането на Г. в жилищния вход и непосредствено
възприела подс.Г. и подс.Р. да бягат навън един след друг от същия вход. Пръв на местопроизшествието пристигнал
полицейски екип, а непосредствено след него и линейката на МЦ „*” заедно със
свид.С.. След тях пристигнал и екипът на „Бърза помощ“, повикан на тел.112,
който започнал да оказва медицинска помощ на пострадалия, като предприели
обработка на раните му. Някои от раните кървели обилно и лекарите се
съсредоточили над тях. След като била оказана първа медицинска помощ на
пострадалия, същият бил отведен и настанен в УМБАЛ „Свети Г.”, където след
необходимите изследвания се установило, че не са били причинени поражения на
жизненоважни органи и не е установено проникване в гръдната кухина. Свид.Г.
научил от лекуващите лекари в УМБАЛ Св.Г., че две от раните е можело да бъдат
особено опасни за него, тъй като едната била разположена непосредствено до
голям кръвоносен съд, а другата непосредствено до гръбначния му стълб. За
случая било образувано досъдебно производство № 27/2014г. по описа на Отдел „КП“
при ОДМВР - гр.Пловдив.
Според заключението на
назначената съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице проф.д-р
И.Д. в хода на досъдебното производство по писмени данни № 164/2014 г. /т.9, стр.44 от ДП/ при инцидента
на 12.02.2014 г. на А.Т.Г. са били причинени три прободно-порезни рани на
кожата в областта на гръдния кош, без проникване в гръдната кухина, и две
прободно-порезни рани на кожата в областта на лявата мишница. Раните са били
причинени от действието на предмет с остър връх и един или два остри режещи
ръба /напр. нож/. Според вещото лице прободно-порезните рани са причинили на
пострадалия разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
В хода на разследването
била назначена допълнителна съдебно –медицинска експертиза
/т.5, стр.2
от ДП/ изготвена от вещото лице д-р И.Д., който освен
медицинската документация взел предвид и констатациите, които направил лично
при извършен преглед на пострадалия А.Г.. Въз основа на това вещото лице дало
заключение, че на А.Г. са били причинени общо седем на брой рани и са
констатирани при прегледа три белега /цикатрикси/ по задната повърхност на
гръдния кош, един белег в дясната гръдно-поясна област, два белега по задната
повърхност на лявата мишница и един белег по задната повърхност на лява
раменната става. Тези белези според вещото лице са в резултат на заздравели
прободно-порезни наранявания, причинени от действието на предмет с остър връх и
един или два остри режещи ръба, като напр. нож. Вещото лице посочило още, че
нараняванията на гръдния кош не са проникнали в гръдната кухина, но са
разположени в анатомична област, където се намират жизнено важни органи. Според
локализацията на нараняванията вещото лице е направило извод, че ударите са
нанесени отзад, в гръб на пострадалия Г. и е напълно възможно да са причинени
както от действието на иззетия по делото нож, така и от всяко друго
прободно-порезно оръжие с подобна характеристика. Прободно-порезните рани
са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Изготвена била по делото
още съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства /т.9, стр.31 от ДП/. Според
заключението й предоставеният за изследване едностранно наточен нож с черни
пластмасови чирени е с обща дължина 32,5 см., а острието му е дълго 19,5 см. и
широко 3,5 см. в най-широката си част. По горепосочения нож е установено
наличие на кръв, която е човешка, но малкото й количество не е достатъчно, за
да се определи кръвната й група. Бил представен за изследване и марлен тампон с
кафеникаво зацапване, с който при извършения оглед на местопроизшествието е
взета проба от кафеникаво петно с диаметър около 1,5 см., намиращо се на около
3 м. от входната врата на блока на ул.“***. Според вещото лице по марления
тампон има кръв, която е човешка, и в нея се доказват алфа /α/ и бета
/β/ аглутинини. Кръвната група по този обект е 0 /α, β/ и може
да произхожда от А.Т.Г., който е с кръвна група 0 /α, β/, както и от
всяко друго лице с тази кръвна група.
По
делото е изготвена и съдебно-психиатрична експертиза на подс.Б.Р., който към
датата на извършване на гореописаното деяние е бил непълнолетен / на 17г./.
Според заключението й подс.Р. не се води на диспансерен отчет към ЦПЗ -
гр.Пловдив и не страда от психично заболяване. По време на инкриминираното деяние
/12.02.2014 г./ е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си /т.5, стр.145 от ДП/.
От лечебното заведение
свид.Г. бил изписан на 17.02.2014г, след
което бил в домашен отпуск по болест около три - четири месеца. Заради случая
свид.Г. променил начина си на живот, като първоначално известно време винаги се
движил с придружител, особено в тъмната част на денонощието. Впоследствие решил
да се премести да живее под наем в комплекс от затворен тип с постоянна жива
охрана и видеонаблюдение, тъй като по този начин се чувствал по-сигурен.
Договорът за наем на недвижимия имот, в който се преместил да живее сключил на
14.05.2014г.
Веднага след нападението
свид.Г. и свид.С. предположили, че единствената причина за посегателството над
личността на Г. може да бъде конкуренцията им с дружеството „**” и конкретно с
А.Ч.. Това те съобщили на разследващите органи към онзи момент на
разследването.
След нападението над Г.,
същата вечер, подс.Р. и подс.Г. отишли до дома на подс.З. *** и му се обадили
на телефон с № **, за да му кажат, че поръчката е изпълнена. Подс.З. веднага
излязъл пред дома си и се срещнал с подс.Г. и подс.Р., които му казали, че са
намушкали Г. в гърба. З. от своя страна им казал, че ще съобщи на подс.А.Ч., че
поръчката е изпълнена и да очакват да си получат обещаните пари за същата. В
продължение на един месец обаче след осъщественото нападение подс.З. не получил
обещаните пари от подс.Ч. за свършената работа, тъй като подс.Ч. не бил доволен
от резултата. Последният очаквал Г. да бъде убит, а пострадалия не само че
останал жив, но и бил изписан от болницата след няколко дни. Подс.З. не спирал
да настоява към подс.Ч. да му бъде платено. От своя страна подс.З. не платил на
извършителите на нападението и те започнали да настояват да си получат
обещаните пари. За проблемите със заплащането от страна на подс.Ч., З. казал на
Г. като му обяснил, че Ч. не е доволен от така свършената работа защото А.Г. не
бил убит, а лежал в болница само седмица. Около месец след нападението подс.Ч.
дал на подс.З. 5000лв за нападението над Г., като се надявал, че тази сума ще
бъде достатъчна подс.З. да не го безпокои повече по този въпрос. Подс.З. обаче
нямал такива намерения. След като получил парите, той се обадил на подс.Г. на неговия телефон с
номер *** и се уговорили да се видят тримата пред дома на подс.Р.,***. Там З.
им дал по 150 лева, като им обещал да им даде останалата сума по-късно. З.
продължил да търси Ч. за да получи още пари и успял да си уговори поредна
среща, на която получил от Ч. още 2000лв по повод поръчката за отстраняването
на Г.. Подс.З. продължил да настоява към подс.Ч. да му даде още пари.
Последвала трета среща между подс.Ч. и подс.З., на която първия дал на втория
сумата от 3000лв отново във връзка с поръчката за отстраняване на Г.. Това било
последното плащане от страна на подс.Ч. за тази поръчка. Подс.З. не бил
доволен, тъй като искал да получи цялата обещана сума. За това той продължил да
търси подс.Ч. и да се среща с него на различни места, за да иска от него остатъка
от парите. След няколко срещи подс.З. разбрал, че подс.Ч. не възнамерява изобщо
да му дава още пари, поради което се ядосал и двамата се скарали. Това станало
причина да преустановят контактите помежду си за известно време.
5. Подс.З. се познавал със свид.А.П., който ползвал
лек автомобил Пежо, модел 207, с рег.№ **, собственост на „Лизингова къща С.
лизинг“ ЕАД гр.С.. Подс.З. имал негативно отношение към него, дължащо се на
проблеми от личен характер. Той знаел, че свид.П. ***. В началото на месец октомври
2014г. подс.З. решил да убеди подс.Б.Р. да запали управлявания от свид.П. лек
автомобил, марка Пежо. Обикновено свид.П. паркирал автомобила си в близост до
дома, в който живеел и това обстоятелство било известно на подс.З.. На
04.10.2014г. през нощта подс.З. се
обадил на подс.Р. около 03.20-03.30 ч и му казал, че трябва да говори с него.
Отишъл до дома на Р. ***, като носил в автомобила, с който се придвижвал
петлитрова туба, пълна с бензин, кибрит и латексови ръкавици. В колата З. казал
на Р., че иска от него да запали лекия автомобил „Пежо“, като му обещал в
замяна парично възнаграждение. Подс.Р. се нуждаел от парични средства и се
съгласил. З. казал на Р. къде се намира автомобила. Дал му още съвет как да го
запали като залее с бензин предния капак и предните чистачки. Около 04.00ч.
двамата отишли до ул. „**“ в гр. Пловдив, където въпросната вечер пред блок №15
свид.П. бил паркирал л.а. „Пежо 207“ с рег. № **. До мястото подс.Р. бил
откаран от подс.З., който управлявал свой автомобил. На адреса З. посочил на Р.
кой автомобил трябва да запали и му дал нужните средства за това - пластмасова
туба пълна с бензин, кибрит и латексови ръкавици, които носил в колата си. След
това подс.З. се оттеглил на разстояние от около 300метра от набелязания
автомобил, а подс.Р. залял предния капак, предното стъкло и чистачките на същия
с бензина, даден му от З. и използвайки кибрита, го запалил. Започнала да гори
предната част на автомобила. Пожарът обхванал предния капак и стъкло, предните
пластмасови решетки и гуми на автомобила и предните фарове. След осъществяване на деянието подс.Р.
избягал от местопроизшествието, качил се при чакащия го с автомобила съучастник
З. и двамата се отдалечили. През това време неизвестно лице сигнализирало на
тел.112 за възприетия от него пожар на лек автомобил и на място бил изпратен
екип на РСПБЗН гр.Пловдив, който изгасил пожара около 04.40ч. По случая е било
образувано досъдебно производство № 911/2014г. по описа на 01 РУ на МВР –
Пловдив.
Според изготвената по
настоящото дело пожаро-техническа експертиза /том 5 стр.16 от ДП/ е забелязана
граница на температурно въздействие, каквато може да се получи при използване
на ускорители за първоначално горене, каквито са леснозапалимите и горими
течности. Вследствие на пожара са унищожени двигателният отсек с оборудване на
автомобила, предни гуми и предно стъкло.
Според изготвената по
делото автооценъчна експертиза /т.5, стр.59 от ДП/ стойността на лек автомобил „Пежо 207“, с рег. №
**, към датата на опожаряването му е 6500лв, като вследствие на пожара на същия
автомобил са нанесени щети на стойност 5200лв, поради което според вещото лице
е налице тотална ликвидация на това МПС.
6-7. През 2005г. свид.П. Н. /към онзи момент с фамилия
Х./ започнала работа в търговско дружество „**“ ЕООД, чийто едноличен
собственик и управител бил подс.А.Ч.. По-късно на Н. й било възложено да
извършва административна работа и в други дружества, които били собственост на
подс.Ч., в това число дружествата **“ ООД и „**“ ЕООД. Във времето свид.Н. /Х./
и подс.Ч. се сближили и отношенията им прераснали в интимни. Интимната връзка
между двамата била трайна и продължила през годините до момента, в който Н.
заживяла на семейни начала със свид.П.К.. През месец октомври на 2014 г. К. и
Н. заживели заедно в жилището на последната в гр.Пловдив, ул.“**. Промяната, настъпила в
живота на Н., била съобщена от нея на подс. Ч.. Тя му казала, че живее на
семейни начала с друг мъж и че желае да преустанови интимните си отношения с
подсъдимия. Последният отказал да приеме това обстоятелство. Ч. изпитвал силни
чувства на обич и привързаност към свид.Н. и не можел да приеме факта, че тя го
е заменила с друг интимен партньор. Двамата със свид.Н. продължили да поддържат
интимни отношения, но не се разбирали и предимно се карали помежду си. Свид.Н.
не приключила връзката си със свид.К.. Ч. смятал, че през годините е оказвал и
продължава да оказва голяма помощ и подкрепа в живота на свид.Н. и нейния син
от предходен брак и искал да продължава да се грижи за тях, поради което не
можел да се примири с това развитие на обстоятелствата. То не съвпадало с
неговата воля и представи. Поради това, че подс.Ч. трудно приемал промяната в
живота на П. Н., през месеците ноември и декември 2014 г. започнал да се държи
изключително грубо с нея, като често я обиждал, карал я да приключи връзката си
със свид. К. и я заплашвал, че в противен случай ще я уволни от работа. Свид.
Н. трудно понасяла това поведение на подс.Ч. спрямо нея, но същевременно се
надявала, че с времето нещата ще се оправят сами. Затова отправените заплахи
към нея не я разколебали в решението й да продължи да живее с К.. Това обаче не
само не отказало подс.Ч., но довело до ескалиране на агресивното му поведение
към Н.. Той започнал да я заплашва, че ако тя не се раздели с К., Ч. ще го
пребие и че ще запали автомобила му. Заплахите на подс.Ч. много притеснили
свид.Н. и тя поискала да напусне дружеството на Ч., в което работела. Ч. обаче
отказал да прекрати трудовия й договор, с аргумента, че не може да напусне, тъй
като административните задължения на Н. били от сериозно значение за
търговското дружество.
Въпреки
заплахите на подс.Ч., Н. била последователна в позицията си и категорично
отказвала да се раздели със свид.К.. Подс.Ч. знаел, че свид.К. работи като
регионален мениджър в „**“ ООД и управлява служебен автомобил „Шкода Октавия“ с
рег.№ ** с надписи „*“ на предната лява врата. В края на месец декември 2014 г.
подс.Ч., заедно със семейството си заминал на почивка в Тайланд. През времето,
докато бил в чужбина, подс.Ч. непрекъснато се обаждал на свид.Н. по телефона и
й изпращал съобщения, които били със съдържание от обяснения в любов до груби
обиди и заплахи. Веднага след като се завърнал в България на 08.01.2015 г.
/четвъртък/ Ч. отишъл в служебния си офис в гр.Пловдив, където работела и Н..
Там той започнал да й крещи, да я псува и обижда. Заплашил я, че ще пребие
свид.К. и ще унищожи управлявания от него автомобил, ако тя не прекрати
връзката си него. Свид. Н. отново категорично отказала да се раздели с К. и
вбесен от отказа й, обв.Ч. я изгонил от работа. Няколко часа по-късно същия
ден, когато Н. била в дома си, подс.Ч. й се обадил по телефона и отново
започнал да я псува, обижда и заплашва, като й казал повече да не стъпва в
офиса му. Същата вечер – на 08.01.2015г. в 20.51ч А.Ч. се обадил на подс.В.З.,
чрез телефона ползван от свид.Р.Х. с № **, регистриран към онзи момент на
дружеството „*” ЕООД, със собственик А.Ч.. В последвал разговор помежду им по
същия телефон в 20.59ч. Ч. и З. си уговорили среща на отбивка на железопътния
мост в близост до Гребната база. Двамата се срещнали в присъствието на
свид.Р.Х. на уговореното място, след което Ч. и З. тръгнали с колата на З., а
Х. останал да ги изчака на това място. При срещата си с подс.З., подс.Ч. му
казал, че иска от него да мотивира някое от познатите си момчета да запалят
автомобила, управляван от свид.П.К.. За изпълнението на тази работа Ч. обещал
на З. да му плати 500 лв. Подс. З. се съгласил да подбуди някой от своите
познати да изпълнят дадената от подс. Ч. поръчка. Двамата отишли с управлявания
от З. автомобил на адреса, на който Ч. знаел, че обикновено К. паркира
автомобила си „Шкода“ с рег.№ **. Мястото било на ул.“*“ в гр.Пловдив, в
близост до жилището на свид.Н.. Там Ч. показал на З. автомобила “Шкода“, който
трябвало да бъде запален, след което Ч.
дал на З. 500 лв. за изпълнението на дадената поръчка. След като се върнали при
свид.Х., Ч. решил, че ще бъде най-добре колата да бъде запалена в петък
вечерта, понеже в събота щял да бъде на лов и така нямало да го търсят за
случилото се.
На 09.01.2015 г. подс.З.
се обадил по телефона на С.Г. и Б.Р. ***. На тази среща З. убедил Г. и Р., да
запалят управлявания от свид.К. автомобил „Шкода“, като им обещал, след това да
плати по 100 лв. на всеки от тях. От
своя страна Г. и Р., които имали нужда от парични средства се съгласили да
запалят л.а. „Шкода“. При срещата З. казал на Г. и Р., че поръчката за палеж на
автомобила е дадена от **. След като се
разбрали помежду си, З. закарал Г. ***, и им показал мястото, където
автомобилът обикновено е паркиран. Обяснил им, че автомобилът е с бургаски
регистрационен номер и с надпис „*“. После дал на Г. и Р. туба с няколко литра
бензин в нея, като им казал, че трябва да залеят колата с бензин отпред и
отзад, за да изгори изцяло. За целта З. посъветвал обвиняемите да допълнят
тубата с още бензин и да смесят бензина с течност за разпалване на въглища и
пелети, която се използва за камини и барбекюта, тъй като така ще се получи
по-силно горене. Подсъдимите Г. и Р. последвали съветите на подс.З.. Около 17.18ч
подсъдимите Г. и Р. посетили аптека „Сейба“ в магазин „Кауфланд“ на бул. „**“ №
* в гр. Пловдив и закупили от там латексови ръкавици, които да използват същата
вечер при осъществяване на палежа.
На
09.01.2015г. подс.Ч. се обадил по телефона на свид.Н. и й казал свид.К. да стои
по-близо до нея и сина й през уикенда, за да ги пази. Вечерта на 09.01.2015г.
подсъдимите Г. и Р. закупили течност за разпалване на камини и барбекюта по
заръка на З. и я смесили с дадения им от З. бензин. Около 01.30 – 01.40 часа на
10.01.2015г. с Г. и Р. се придвижили до посочения им от З. адрес с лек
автомобил “Мерцедес“ с рег.№ **, собственост на бащата на С.Г., но ползван от
последния. Те паркирали автомобила си в близка пресечка на ул.“*“ в гр.Пловдив,
където пред жилищна сграда с № ** бил паркиран от свид.К. лекият автомобил
„Шкода“ модел „Октавия“ с рег.№ ** собственост на „Порше лизинг БГ“ ЕООД,
ползвано от „**” ООД гр. Бургас в качеството му на
лизингополучател по договор. След като паркирали, Г. и Р. взели носения с тях
бензин, смесен с разпалител и кибрит и кибритени клечки, направени на сноп,
сложили латексовите медицински ръкавици на ръцете си закупени по-рано и отишли
до автомобила „Шкода“ с рег.№ **. На около 2 метра пред посочения автомобил бил
паркиран още един автомобил - лек автомобил “Тойота“ модел „Ярис“ с рег.№ **,
собственост на свид.С.Г.М. /деяние №7/. Подс.Г. и подс.Р. забелязали близкото
разположение на автомобила Тойота до набелязания от тях лек автомобил „Шкода“.
Поради близкото разстояние между двата автомобила за тях било ясно, че
запалването на ползвания от К. автомобил може да засегне и паркираната
непосредствено до него кола, но този възможен страничен резултат не ги
въздържал от предприетото престъпно поведение. Р. и Г. залели с бензин тавана,
предния капак, багажника, вратите, калниците и гумите на автомобила, ползван от
свид.К. и ги запалили с носения от тях кибрит. Лекият автомобил „Шкода“ с рег.№
** започнал да гори от всички страни, като пожара се пренесъл и върху
паркирания наблизо лек автомобил “Тойота“ модел „Ярис“ с рег.№ **, чиято
задната страна също започнала да гори. Подсъдимите Р. и Г. видели, че освен
директно запаленият от тях автомобил „Шкода“, е започнала да гори и задната
част на съседния автомобил „Тойота“, но се отнесли с безразличие към това. Те
избягали до лекия автомобил “Мерцедес“ с рег.№ **, след което с него се
отдалечили от местопроизшествието. За свършената работа Г. и Р. казали на З. по
телефона, след което тримата се срещнали пред казино в района на Централна гара
- гр. Пловдив. Там подс.З. дал на Г. и Р. по 100 лв. като възнаграждение за
извършения палеж.
Около 02.02 часа на
10.01.2015 г. горящите автомобили „Шкода“ и „Тойота“ били забелязани от живущи
на ул.“*“ в гр.Пловдив, които подали сигнал на тел.112. На място пристигнал
екип на РСПБЗН гр.Пловдив, който потушил пожара. Започнало разследване по ДП№
19/2015г по описа на 02 РУ на МВР - гр.Пловдив.
В
резултат на палежа по л.а.“Шкода“ с рег.№ ** били причинени множество
материални щети. Унищожени били купето на автомобила, стъклата, гумите,
джантите и пластмасовите детайли. Изгоряло цялото оборудване на двигателя, като
били напълно унищожени всички гумени съединения, ремъците на автомобила.
Електрическата инсталация била напълно унищожена. Стопен бил и алуминиевият
радиатор.
В резултат на
палежа по л.а.“Тойота“ модел „Ярис“ с рег.№ Х **** ВС също били причинени
материални щети в задната част на купето, като били унищожени задното стъкло,
лявата и дясната стоп лампи, лампата на задния номер и задната чистачка, а
задната му броня била обгоряла.
Според
изготвената по делото оценъчна експертиза /т.12, стр.24 от ДП/ се установява,
че към 10.01.2015 г. стойността на автомобила „Шкода“ модел „Октавия“ с рег.№
** възлиза на 32 091 лв.
Според заключението на изготвената
автооценъчна експертиза /т.5, л.73-74 от ДП/ към 10.01.2015 г. имуществените
щети нанесени в резултат на палежа по лек автомобил “Шкода“ с рег.№ ** възлизат
на 32 091 лв. Според вещото лице материалните щети се изразяват в напълно
унищожено купе. Изгоряло било изцяло вътрешното оборудване на купето, всички
стъкла по автомобила, гумите и джантите. Едрогабаритните детайли са силно
обгорели, отвърнати, негодни за възстановяване. Цялото оборудване на двигателя
също било изгоряло. Много от детайлите на двигателя били разтопени от високата
температура, както и всички пластмасови детайли по автомобила. Според вещото
лице автомобилът е технически невъзстановим, поради което е налице тоталната му
ликвидация.
Съгласно
заключението на същата автооценъчна експертиза стойността на лек автомобил
“Тойота“ модел „Ярис“ с рег.№ ** към 10.01.2015 г. е 2 200 лв., а
стойността на материалните щети, получени вследствие на пожара, възлизат на
635.63 лв. В стойността на тези щети са включени новите части /лява и дясна
стоп лампи, облицовка на задна броня, лампа на заден номер, задно стъкло и рамо
с перо на задна чистачка/, както и разходите за труд за демонтаж и монтаж и
боядисване.
Според заключението на изготвената
пожаротехническа експертиза /т.5, л.25-28/ обстоятелствата, които способстват
за възникване на даден пожар, са времето, през което е възникнал, времето за
неговото откриване, горимото натоварване, намиращите се в близост обекти, които
попадат в зоната на топлинно излъчване. Пожарът е възникнал в малките часове на
10.01.2015 г., което е способствало за по-късното му забелязване от граждани.
Към момента на възникване на пожара автомобилът не е бил в работен режим.
Материалите, използвани за тапициране на салоните на автомобилите, които са
пенополиуретан, полиетилен, изкуствена кожа, велур и други полимерни и
текстилни, спадат към групата на твърдите вещества, които при нормални условия
нямат склонност към самозапалване. При извършване на подготвителни действия,
като използване на леснозапалима течност, необходимите условия за използването
на маломощен източник на запалване с кратковременно действие, като клечка
кибрит и други от този клас източници, са изпълнени. Условията на средата и
бурното първоначално развитие на пожара в тези случаи спомага за унищожаване на
конкретния източник на запалване, което е признак, че именно такъв източник е
използван за иницииране на пожара. Вещото лице е посочило и че пожарът е
представлявал опасност за намиращите се в близост до него автомобили.
8-9. Въпреки осъществените
по-рано деяния описани по-горе по инициатива на подс.Ч., с които противоправно
били засегнати интереси на свидетелите Г., Й. и К., за същия това не било
достатъчно възмездие. Подс.Ч. все още искал отстраняването на А.Г. чрез
убийството му, както и искал ползваните от свид.П.К. и свид.А.Й. други
автомобили да бъдат унищожени. По тези причини около една седмица след палежа
на лекия автомобил „Шкода“, ползван от свид.К., подс.А.Ч. и подс.В.З. се
срещнали в заведение в гр.Пловдив. На срещата подс.Ч. поискал от З. да бъдат
извършени няколко противоправни деяния. Едното деяние се отнасяло до поръчаното
през 2014г. от Ч. убийство на А.Г. което останало недовършено. Ч. поискал от З.
тази работа да бъде довършена и му казал, че иска свид. А.Г. да бъде убит. Ч.
поискал от З. да бъдат унищожени като бъдат запалени и две коли- едната
управлявана от свид.П.К., след като предходния ползван от него автомобил вече
бил унищожен, а другата била джип, ползван от свид.А.Й., а именно “Мерцедес
GL320CDI“ с рег.№ **, който Ч. смятал за собственост на св.Й.. За ползвания от
свид.К. автомобил Ч. казал на З., че е някаква по-обикновена кола, като поискал
от З. да проследят и установят същата. Подс.З. от своя страна се съгласил да
убеди някой от своите познати да убият свид.А.Г. и да запалят поръчаните от Ч.
автомобили, като от своя страна поискал последният да му плати за това сумата
от 3 000 лв. Подсъдимият Ч. обещал на З. да му плати поисканата сума, след
като бъде изпълнена поръчката за убийството на Г. и запалването на посочените
автомобили.
На
19.01.2015 г. подс.З. се обадил по телефона на подсъдимите Б.Р. и С.Г. ***. Той
решил първоначално да поръча на двамата да запалят автомобила “Мерцедес“ с
рег.№ **, а след изпълнението на тази поръчка да ги уговори да запалят настоящия
ползван от свид.К. автомобил, както и да убият св.Г.. В изпълнение на искането
на Ч. подс. З. убедил Г. и Р. да запалят посочения автомобил „Мерцедес“,
ползван от свид.Й., като и им обещал, че ще плати на всеки по 300лв за
извършеното. Подс.Г. и Р. имали нужда от парични средства, поради което се
съгласили да запалят посочения им автомобил. Подс. С.Г. знаел коя е въпросната
кола, тъй като на 10.01.2014г. заедно с подс.В.В. по поръчка на подс.З.
участвал като помагач в унищожаването на нейното предно обзорно стъкло. Тримата
отишли до ул. „*“ в гр.Пловдив и подс.З. показал на Г. и Р. къде е паркиран
автомобила „Мерцедес GL320CDI“ с рег.№
**, който бил собственост на „*“ ЕООД - гр.Пловдив. До мястото те се придвижили
с ползвания от Г. лек автомобил “Мерцедес“, собственост на баща му. На
20.01.2015г. подс.З. дал на подсъдимите Г. и Р. по 300лв и им казал да допълнят
петлитровата метална туба, която им дал по-рано с бензин, чрез който да запалят
посочения автомобил. Посъветвал ги още да закупят течност за разпалване на
въглища и пелети и да я смесят с бензина, тъй като от А.Ч. се искало
автомобилът да бъде по такъв начин запален, че да бъде унищожен изцяло.
Подсъдимите Г. и Р. изпълнили указанията на подс.З. и закупили бензин от
бензиностанция в гр.Пловдив, който пренесли в дадената им от З. метална туба.
Купили и течност за разпалване на въглища и пелети. В жилището на Р. напълнили
с част от закупения бензин една пластмасова бутилка от 1,5 л. Бензинът смесили
с част от течността за разпалване на въглища и пелети.
На 21.01.2015г. вечерта
подсъдимите Г. и Р. се срещнали с подс.З., който им казал, че трябва да запалят
джипа около 02.00ч-03.00ч. През нощта на 22.01.2015 г. около 01.30 – 01.40 часа
Г. ***, където бил паркиран лекият автомобил „Мерцедес GL320CDI“ с рег.№ **,
собственост на „**“ ЕООД гр.Пловдив. До там двамата се придвижили с лек
автомобил “Мерцедес“ с рег.№ **, собственост на бащата на подс.Г..***, съседна
на ул.*, на около минута пеш от местопроизшествието. Сложили на ръцете си
латексови ръкавици, взели със себе си приготвената пластмасова бутилка, пълна с
бензин, смесен с течност за разпалване на въглища и пелети, както и снопчета
кибритени клечки, увити с ластик, по указан им от подс.З. начин и се отправили
към набелязания автомобил. На ул.
„* подсъдимите Г. и Р. поляли с бензин
лекия автомобил “Мерцедес“ с рег.№ **. Те изразходвали носеното количество
запалителна течност заливайки автомобила с бензин от лявата му страна и по
предния му капак. Тъй като указанията на подс.З., които дал на двамата
извършители, били да запалят автомобила по такъв начин, че да го унищожат
изцяло, Г. и Р. решили да донесат още бензин и да залеят с него автомобила от
дясната и задната му страна. С автомобила, управляван от Г., те се върнали в
жилището на подс.Р. ***, където останал остатъка от закупения от тях бензин,
поставен в тубата дадена им от З.. Там Р. и Г. напълнили бензин в 2 пластмасови
бутилки от по 0,500 литра и се върнали обратно на местопроизшествието като
носили напълнените бутилки със себе си. На същото място поляли с носения от тях
бензин лекия автомобил “Мерцедес“ с рег.№ **, като го заляли от дясната страна
по гумите и по задната му страна. По същото време на ул. „**“ пред посочения
автомобил, който Г. и Р. заляли с бензин, бил паркиран на около 60 см.
разстояние лек автомобил „Мерцедес“ модел „СLK200“ с рег.№ **, собственост на
С.А.Й. – дъщеря на свидетелите А.Й. и
Т.Й.. Зад автомобила “Мерцедес“ с рег.№ ** бил паркиран лек автомобил
“Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег.№ **, собственост на свид.Б.Д.А., като задната
част на този автомобил била на около 70 см. разстояние от задната част на
л.а.“Мерцедес“ с рег.№ **. Вляво от посочените автомобили „Мерцедес“ с рег.№ **
и „Мерцедес“ с рег.№ ** на тротоара на около 120 см. бил паркиран лек автомобил
“Мазда“ модел „Примаци“ с рег.№ **, собственост на св.Ж.Т.Н.. Подсъдимите Г. и
Р. забелязали превозните средства и тяхната близост непосредственото до
автомобила, чието запалване им било възложено от З.. Въпреки че близостта на
околните автомобили ясно сочила възможността същите да бъдат да бъдат засегнати
в резултат на предизвикания от Г. и Р. палеж, това не разколебало тези
извършители и те не се отказали да довършат започнатото деяние.
Подс.Р. подпалил с
няколко клечки кибрит предната част на автомобила “Мерцедес“ с рег.№ **, а
подс.Г. по същия начин подпалил задната му част. Автомобилът започнал да
гори от всички страни, като пламъците се пренесли и върху съседните паркирани
автомобили – „Мерцедес“ с рег.№ **, „Мазда“ с рег.№ ** и „Фолксваген“ с рег.№
**, които също започнали да горят. Подсъдимите Б.Р. и С.Г. видели, че пожарът
се разпростира от запаления от тях автомобил и върху намиращите се в съседство
други автомобили, но се отнесли с безразличие към това. Те избягали до лекия
автомобил “Мерцедес“, собственост на бащата на подс.Г., който ползвали, за да
се предвижват и с него се отдалечили от местопроизшествието. Срещнали се с
подс.В.З. в казиното срещу Централна гара - гр.Пловдив и му казали, че са
изпълнили дадената им поръчка да запалят л.а.“Мерцедес“ с рег.№ ****.
През това време
разрастналият се пожар бил забелязан от
живущи в съседните на сгради, които сигнализирали на тел.112. На място
пристигнал екип на РСПБЗН гр.Пловдив, който загасил горящите автомобили. За
случая било образувано досъдебно производсво № 51/2015г по описа на 02 РУ на
МВР гр.Пловдив. В хода на разследването полицейските служители, ангажирани с
издирване на извършителите на престъплението, получили информация, че
подсъдимите З., Г. и Р. са участници в извършения палеж на 22.01.2015г и на
същата дата, вечерта около 19.00ч, тези подсъдими били задържани в казино „Уин
Бет“, находящо се в гр.Пловдив, ул.“**“ № **.
При палежа на
лек автомобил “Мерцедес“ модел „GL 320 CDI“ с рег.№ ** били причинени
значителни повреди, изразяващи се в унищожаване на всички детайли по
каросерията и оборудването, вътрешното обзавеждане – седалки, тапицерия на
таван и врати, арматурни прибори, ел.инсталация, гуми и джанти, трансмисия и
двигател. Пред лек автомобил “Мерцедес“ модел „GL 320 CDI“ с рег.№ ** бил паркиран лек автомобил “Мерцедес“, модел
„СLК 200“ с рег.№ **. Последният също
получил при палежа значителни повреди по предната част на купето, предното
окачване и двигателя. На странично
паркирания на тротоара лек автомобил “Мазда“ модел „Примаци“ с рег.№ ** при
палежа били причинени значителни повреди предимно по дясната му част. Обгорели
дясна решетка в предната му броня, самата предна броня, десен фар, десен преден
мигач и преден десен мигач в калника, предна и задна десни врати, дясно
огледало, лайсни на предна и задна десни врати, дръжки на предна и задна десни
врати, лайсни водобран на задна и предна десни врати, вертикални лайсни на
предна и задна десни врати, вертикални лайсни на предна и задна десни врати,
уплътнения на стъклото на предна дясна колона, дясна стоп лампа, дясна релса на
тавана, стойка на регистрационния номер, преден десен ПВЦ подкалник.
Зад лекия
автомобил “Мерцедес“ с рег.№ ** бил паркиран лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Пасат“ с рег.№ **, на който в резултат на палежа били причинени повреди по
задната му част. Обгорели задната му броня, лява и дясна стоп лампи, емблема на
задната маска.
Заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство
автооценъчна експертиза /т.5, стр.59 от ДП/ сочи, че стойността на
автомобила “Мерцедес“ модел „GL 320 CDI“ с рег.№ ** към 22.01.2015 г. е
45 000 лв., на автомобила „Мерцедес“ модел „СLК 200“ с рег.№ ** е
5 500 лв., на автомобила “Мазда“ модел „Примаци“ с рег.№ ** е 5 500 лв., а на автомобила “Фолксваген“
модел „Пасат“ с рег.№ ** е 950 лв.
Според същото
заключение в резултат на палежа на
същата дата автомобилът “Мерцедес“ модел „GL 320 CDI“ с рег.№ ** е получил
значителни материални щети. Унищожени са били всички детайли по каросерията и
оборудването му, вътрешното обзавеждане – седалки, тапицерия на таван и врати,
арматурни прибори, ел.инсталация, гуми и джанти, трансмисия и двигател. Според
експертизата автомобилът е негоден за възстановяване и е налице неговата
тотална ликвидация. Вещото лице е посочило, че щетите по автомобила, получени
вследствие на палежа, възлизат на 42 750 лв., която стойност е определена
като от пазарната стойност на автомобила /45 000 лв./ са приспаднати 5%
запазени части.
В резултат на
палежа на 22.01.2015 г. са били причинени и материални щети по останалите три
автомобила както следва:
-на лек автомобил
“Мерцедес“ модел „СLК 200“ с рег.№ ** според вещото лице са нанесени значителни
щети по предната част на купето, предното окачване и двигателя. Вещото лице е
определило, че автомобилът е възстановим, но стойността на ремонта би
надхвърлила значително неговата пазарна стойност, поради което възстановяването
му се явява икономически неизгодно. С този мотив вещото лице е посочило, че е
налице тотална ликвидация на този автомобил. Материалните щети по този
автомобил, получени вследствие на палежа, са оценени на 4 400 лв.
Стойността е определена от вещото лице, след като са приспаднати 20% запазени части от пазарната стойност на
автомобила.
- на
лек автомобил “Мазда“, модел „Примаци“ с рег.№ ** са били нанесени материални
щети на обща стойност 2 139.92 лв. Щети са били нанесени на дясна решетка
в предна броня, предна броня, десен фар, преден десен мигач, преден десен мигач
в калника, лайсна на предна дясна врата, външна дръжка на предна дясна врата, дясно
външно ел. огледало, лайсна водобран на предна дясна врата, вертикална лайсна
на предна дясна врата, уплътнение на стъкло на предна дясна колона, лайсна на
задна дясна врата, дръжка външна на задна дясна врата, лайсна водобран на задна
дясна врата, вертикална лайсна на задна дясна врата, дясна стоп лампа, релса
дясна на таван, стойка регистрационен номер, преден десен подкалник ПВЦ. Стойността на тези
части, коригирани с коефициент е определена от вещото лице на 1 034.20
лв., като са добавени и стойности за труд за демонтаж и монтаж - 151.52 лв. и
боядисване - 954.20 лв.
- на
лек автомобил “Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег.№ ** са били причинени
материални щети, които според вещото лице възлизат на обща стойност 491.74 лв.
Тази сума включва стойността на авточастите лява и дясна стоп лампи, облицовка
на задна броня и емблема на задна маска, както и стойността на труда за монтаж
и демонтаж и боядисване.
Според
заключението на изготвената по делото пожаротехническа експертиза /т.5, л.16 от
ДП/ са констатирани признаци на нехарактерно висока температура /около 600С/ на
външните повърхности на автомобилите, което е преценено като признак за
използване на леснозапалими течности. Сочи се още в експертизата, че пожарът е
възникнал в малките часове на 22.01.2015 г., което е способствало за късното му
забелязване от граждани и е довело до разрастването му. Вещото лице дало заключение, че щетите от
огъня са основно по предния капак на автомобила „Мерцедес“ с рег.№ ** в
областта на предния десен калник, откъдето може да се направи изводът, че
най-вероятно пожарът е възникнал първоначално там, а след първоначалното горене
се е разпрострял и към останалата част на автомобила.
10-11. Подсъдимият А.Ч. притежавал къща, находяща се в
гр.Пловдив на ул. “**“ № **. Подс. Ч. разполагал с валидно разрешение, съгласно
ЗОБВВПИ, за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси.
Разрешителното му било издадено от Началника на 02 РУ на МВР през 2012 г. със
срок на валидност до 31.03.2017г. /т.7 л.38 от ДП/. Издаденото разрешително по
ЗОБВВПИ се отнасяло за:
1.
късо огнестрелно оръжие револвер „Смит и Уесън", кал.357 Mag,
сер.№СНТ1937., като съгласно чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ можел да съхранява до
50 /петдесет/ броя боеприпаси от същия калибър.
2. нарезна ловна карабина „Блазер"
R93 кал.30-06 сер.№9/150778, като съгласно чл.6, ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ можел да
съхранява до 100 /сто/ броя боеприпаси от същия калибър.
3. гладкоцевна ловна пушка
„Браунинг", кал.12 cep.№113MR11405 като съгласно чл.6, ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ можел да съхранява до 300 /триста/ броя боеприпаси от същия калибър.
4. гладкоцевна ловна пушка
„Бенели", кал.12 cep.№CG038350B/BG03833 като съгласно чл.6, ал.3, т.2 от
ЗОБВВПИ можел да съхранява до 300 /триста/ броя боеприпаси от същия
калибър.
5. цев за нарезна ловна карабина
„Блазер“ R-93, кал.6.5х68 сер.№9/185124 като съгласно чл.6, ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ можел да съхранява до 100 /сто/ броя боеприпаси от същия калибър.
6. цев за нарезна ловна карабина
"Блазер" R-93, кал.308WIN сер.№9/150575 като съгласно чл.6, ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ можел да
съхранява до 100/сто/ броя боеприпаси от същия калибър.
7. гладкоцевна ловна пушка
„Бенели", кал.12 сер.№М718014/С1031391 като съгласно чл.6, ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ можел да съхранява до 300/триста/ броя боеприпаси от същия калибър.
8.
гладкоцевна ловна пушка „Браунинг“ кал.12 сер.№ 113МZ26633 с бракувана цев,
протокол за брак № ИЯ02-11401/21.08.2013 г.
През м.януари 2015г. в
голяма метална каса в коридора на къщата в гр.Пловдив на ул.“**“ № ** подс.Ч.
държал гладкоцевна ловна пушка „Бенели“ кал.12 сер.№ СG038350В /ВG03833. В
секция под навес в същия имот той държал в кашон с надпис „Sony“ 67 бр. ловни
патрони, от които 64 бр. патрони били калибър 12х70, а 3 бр. – калибър 12х76.
Имотът разполагал със склад, в който подс.Ч. държал 5 бр. кашони, съдържащи
различни боеприпаси, както следва:
- в
един кашон подс.Ч. държал общо 83 бр. ловни патрони кал.12х70 част от
които били в насипно състояние, а друга част били в кутии, от които в две имало
40 бр. патрони кал. .308 win (по 20 бр. патрони във всяка кутия), а в трета
кутия имало 8 бр. патрони кал. .30-06 Spr.
-
във втори кашон подс.Ч. държал общо 109 бр. ловни патрони 12 кал., от
които 99 бр. били кал.12х70, а 10 бр. кал.12х76. 87 броя от посочените патрони
били разпределени в 5 кутии (в 2 кутии по 25 бр., в друга кутия – 7 бр., в
четвърта кутия – 10 бр. и в пета кутия – 20 бр.), а 22 бр. патрони били
оставени в насипно състояние в полиетиленова торба.
- в
трети кашон подс.Ч. държал общо 137 бр патрони, от които 136 бр. ловни
патрони кал.12х70 и 1 патрон кал.6,5х68 мм. От тях 133 бр. от ловните патрони
кал.12х70 били обособени в 6 кутии, три от които съдържали по 25 патрона, една
кутия съдържала 24 патрона, една кутия съдържала 19 патрона и в последната
кутия имало 15 патрона. Останалите 3 бр. патрони кал.12х70 и патронът
кал.6,5х68 мм били в кашона извън кутиите с патрони.
- в
четвърти кашон с надпис подс.Ч. държал общо 86 бр. ловни патрони, от
които 70 бр.патрони били кал.12х70 и 16 бр. кал.12х76. Посочените 86 бр. ловни
патрони били обособени в 5 кутии, като едната кутия съдържала 23 бр.патрони,
втората – 16 бр., третата кутия – 13 бр., четвъртата – 25 бр. и последната – 9
бр.патрони.
- в
петия кашон подс.Ч. държал общо 112 бр. патрони, като 100 от тях били
ловни патрони кал.12х70, поместени в 4 бр. кутии (по 25 бр. патрони във всяка
кутия), 6 бр. патрони кал.6,5х68 мм били в бяла полиетиленова торба, а в черна
полиетиленова торба в същия кашон се съдържали 6 бр. патрони, от които 1 патрон
кал.6,5х68 мм и 5 бр. патрони кал.308 win.
Подс.Ч.
съхранявал другите свои законно притежавани огнестрелни оръжия и боеприпаси в
специално обособено място в жилището си, находящо се в гр.Пловдив, ул.“**“ № *.
Там той държал гладкоцевните ловни пушки „Браунинг“ 12 кал. сер.№ 113МZ26633 и
„Бенели“ 12 кал. сер.№ М 718014/С 1031391, нарезната ловна карабина „Блазер“ R-93, кал.6,5х68, сер.№ 9/185124, револвер „Смит и
Уесън“ кал.357 Маg, сер.№ СНТ1937 със 7 бр. боеприпаси в него кал.357 и отделно
още 6 бр. боеприпаси кал.357.
Подс. С.В.Г.
работил като ** към структурата за ** на подс.Ч. в търговското дружество **“
ООД. По документи обаче подс.Г. бил назначен в търговското дружество „*“ ЕООД
гр.Пловдив на длъжност общ работник, а *, която управлявал в работата си също
била собственост на това дружество. През 2014г. подс.Г. се сдобил с издадено от
началника на 02 РУ на МВР гр.Пловдив разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Разрешителното било валидно до
02.06.2019г. Въз основа на същото, подс.Г. притежавал законен пистолет
„Макаров“ кал. 9х18, сер.№ АЕ243244 /т.7, стр.49 /. Подс.Г. нямал регистрирани
неогнестрелни оръжия /газови или пневматични/ на свое име. Той нямал
регистрирани и ловни оръжия и боеприпаси и не разполагал с разрешение за
съхранение, носене и употреба на такива. Съгласно ЗОБВВПИ и така издаденото му
разрешение, подс.Г. имал право да съхранява до 50 бр. боеприпаси кал.9х18 мм.
Подс.Г. бил адресно
регистриран в гр.Пловдив, ул.“**“ № **, но не живеел на този адрес. Въпреки
това разполагал с ключ за посочения имот, който му бил даден от подс.
А.Ч.. Подс.Г. знаел, че там Ч. съхранява
горепосочената гладкоцевна ловна пушка „Бенели“ кал.12 сер.№ СG038350В/ВG03833,
както и гореописаните кашони, съдържащи боеприпаси. Самият Г. държал в металната
каса в коридора на къщата 1 бр. пълнител и 5 бр. патрони кал.9х18 за
притежавания от него пистолет „Макаров“.
На 24.01.2015г.
около 07.00 часа сутринта подс.А.Ч. се обадил по телефона на подс.С.Г. и му
казал, че трябва да вземе кашоните с патрони, намиращи се в къщата на ул.“**“ №
** и да ги пренесе до жилището на Ч. ***. Ч. знаел, че С.Г. няма издадено
надлежно разрешение за носене, съхранение и употреба на ловно или друго
огнестрелно оръжие, освен за посочения пистолет „Макаров“, и съответно знаел,
че той няма право да държи други боеприпаси, освен разрешените му до 50 бр.
патрони кал.9х18. Ч. също така бил наясно, че няма право да предава намиращите
се в къщата на ул.“*** боеприпаси на лице, което няма издадени разрешения за
носене и съхранение на съответните огнестрелни оръжия и боеприпаси, какъвто бил
подс.Г.. От своя страна, подс.Г. също знаел, че няма право да държи и пренася
боеприпасите на Ч., тъй като няма издадено надлежно разрешение за държане на
такива боеприпаси. Въпреки това той се съгласил да ги вземе и пренесе до
жилището на подс.Ч. ***. Същата сутрин подс.Г. бил на работа и управлявал
специален автомобил – ** с рег.№ ** на структурата за ** ООД, собственост на
търговско дружество „*“ ЕООД. С линейката подс.Г. транспортирал болен пациент
до УМБАЛ „Св.Г.“***. След като закарал пациента до посочената болница, около
08.00 – 08.15 часа подс.Г. отишъл със същата * до имота на ул.“**“ № **,
паркирал автомобила на улицата, влязъл в къщата, след което пренесъл от там в
автомобила кашоните с боеприпаси. Тези кашони подс.Г. поставил в товарния отсек
на автомобила, който обичайно се ползвал за транспортирането на пациентите,
нуждаещи се от неотложна медицинска помощ. Така подс.Г. натоварил в посочената
* 5 кашона, съдържащи боеприпаси, както следва:
-кашон, съдържащ общо 83
бр. ловни патрони кал.12х70 част от които били в насипно състояние, а друга
част били в кутии, от които в две имало по 20 бр.патрони кал. .308 win, а в
трета кутия имало 8 бр. патрони кал. .30-06 Spr.
-
кашон, съдържащ общо 109 бр. ловни патрони 12 кал., от които 99 бр. били
кал.12х70, а 10 бр. кал.12х76. 87 броя от посочените патрони били разпределени
в 5 кутии (в 2 кутии по 25 бр., в друга кутия – 7 бр., в четвърта кутия – 10
бр. и в пета кутия – 20 бр.), а 22 бр. патрони били оставени в насипно
състояние в полиетиленова торба.
-
кашон, съдържащ общо 137 бр патрони, от които 136 бр. ловни патрони кал.12х70 и
1 патрон кал.6,5х68 мм. От тях 133 бр. ловните патрони кал.12х70 били обособени
в 6 кутии, три от които съдържали по 25 патрона, една кутия съдържала 24
патрона, една кутия съдържала 19 патрона и в последната кутия имало 15 патрона.
Останалите 3 бр. патрони кал.12х70 и патронът кал.6,5х68 мм били в кашона извън
кутиите с патрони.
-
кашон, съдържащ общо 86 бр. ловни патрони, от които 70 бр.патрони били
кал.12х70 и 16 бр. - кал.12х76. Посочените 86 бр. ловни патрони били обособени
в 5 кутии, като едната кутия съдържала 23 бр.патрони, втората – 16 бр., третата
кутия – 13 бр., четвъртата – 25 бр. и последната – 9 бр.патрони.
-
кашон, съдържащ общо 112 бр. патрони, като 100 от тях били ловни патрони
кал.12х70, обособени в 4 бр. кутии (по 25 бр. патрони във всяка кутия), 6 бр.
патрони кал.6,5х68 мм били в бяла полиетиленова торба, а в черна полиетиленова
торба в същия кашон се съдържали 6 бр. патрони, от които 1 патрон кал.6,5х68 мм
и 5 бр. патрони кал. .308 win.
Около 08.40 часа на
24.01.2015 г. полицейски служители от 02 РУ на МВР - гр.Пловдив, които
междувременно издирвали подсъдимия А.Ч. във връзка с извършените на 22.01.2015
г. палежи, отишли до имота на същия на ул.“**“ № ** в гр.Пловдив. Сред тях бил
свидетелят Ч.Г.. Последният наблюдавал как подс.С.Г. пренася товар в *. След
като натоварил багажа на * подс.Г. се качил в нея. Той привел автомобила в
движение, за да занесе боеприпасите до жилището на Ч., така както била
уговорката помежду им. Непосредствено след това обаче бил спрян за проверка от
полицейските служители на 02 РУ на МВР - гр.Пловдив, а малко по-късно било
извършено претърсване в * с рег.№ ** и били иззети оставените там от подс.Г.
кашони, съдържащи горепосочените боеприпаси. Впоследствие Г. бил задържан /т.4,
стр.125 от ДП/.
На
същата дата било извършено и претърсване в къщата и в двора на имота на ул.
“**“ № ** в гр. Пловдив, при което били намерени и иззети от металната каса в
коридора на къщата пушка с надпис „BENELI“ сер.№ СG038350В с калъф за същата, 1
бр. пълнител за пистолет и 5 бр. патрони в кутийка, 2 бр. туби черни на цвят с
жълти капачки, миришещи 9*силно на бензин при отваряне на капачките, а от секция
под навес е иззет кашон с надпис „SONY“, пълен с множество патрони, различни на
цвят /т.4, л.130 от ДП/.
По делото била изготвена
от БНТЛ при ОД на МВР гр.Пловдив балистична експертиза /т.5, л.97-106 от ДП/,
според която иззетият от къщата на ул.“**“ № ** пълнител е стандартна
принадлежност на бойни пистолети „Макаров“, кал.9х18 мм. Същият е с вместимост
8 патрона, а върху лявата му странична повърхност има наличие на саморъчно
изписано обозначение „0723-1“, значението на което е за първи пълнител на пистолет
„Макаров“ с последни четири цифри от серийния номер „0723“. Иззетите от къщата
5 бр. патрони са стандартни, бойни пистолетни патрони кал.9х18 мм. Иззетият от
секцията под навес в посочения имот кашон с надпис „SONY“ съдържа 67 бр.
стандартни ловни патрони 12 калибър, като от тях 64 бр. са кал.12х70, а 3 бр. –
кал.12х76. Същата експертиза е изследвала и боеприпасите, иззети от линейката
пред сградата на ул.В. Соколов №19. Такива експертизата е установила и в петте
кашона. Първият кашон с надпис „DIANA“, съдържал 83 бр. ловни патрони кал.12х70
в насипно състояние, 20 бр. патрони кал. .308 Win в кутия с надпис „308
Winchester GROM“, 20 броя патрони кал. .308 Win
в кутия с надпис „Sellier & Bellot“ и 8 бр. патрони кал. .30 – 06
Spr., в кутия с надпис „Sellier & Bellot“. Тези патрони били предназначени
за стрелба с нарезни ловни карабини от съответните им калибри – кал. .308 Win и
кал. .30-06 Spr. Същите според вещото лице били стандартни, фабрично
производство, с неударени запалителни капсули. Конструктивните характеристики
на патроните дали основание на вещото лице да направи извод, че те са
стандартни ловни патрони, като 40 бр. са кал. .308 Win, а 8 бр. са кал. .30-06
Spr. Патроните, които се намирали в насипно състояние в кашона /83 бр./ били стандартни фабрично
производство, с неударени запалителни капсули. Те били снарядени с метални
сачми с различни диаметри. Конструктивната характеристика на патроните дала
основание на вещото лице да направи извод, че това са стандартни ловни патрони
кал.12х70.
Във втория иззет от * кашон с надпис
„DIANA“ вещото лице установило, че се съдържат общо 109 ловни патрони 12
калибър, от които 25 бр. били в кутия с надпис „RC4 CACCIA“, 25 бр. - в кутия с
надпис „DIANA“, 7 бр. - в кутия с надпис „SIPE“; 10 бр. - в кутия с надпис „RC
50“; 20 бр. - в кутия с надпис „TITANO“ и 22 бр. се намирали в насипно
състояние в полиетиленова торба. Патроните са стандартни, фабрично
производство, с неударени запалителни капсули. Конструктивните им
характеристики дали основание на вещото лице направи извод, че това са
стандартни ловни патрони, като 10 бр. били кал.12х76, а останалите 99 бр. били
кал.12х70.
В третия иззет от *, управлявана от
обв.Г., кашон с надпис „DIANA“ се съдържали общо 136 бр. ловни патрони
кал.12х70 и 1 бр. кал.6,5х68 мм, като 99 бр. вещото лице установило, че са
поставени в 4 бр. кутии с надпис „SIPE“, 19 бр. - в кутия с надпис „RC2“, 15
бр. - в кутия с надпис „DIANA“, а 3 бр. патрони и патронът кал. 6,5х68 мм били
в свободно състояние в кашона. Вички тези патрони били стандартни, фабрично
производство, с неударени запалителни капсули. Те били снарядени с метални
сачми с различни диаметри, с изключение на 1 патрон, който имал за снаряд
монолитен куршум. Конструктивните характеристики на патроните дали основание на
вещото лице да направи извод, че това са стандартни ловни патрони, като 136 бр.
са кал.12х70 и 1 бр. е кал.6,5х68 мм.
В
четвъртия иззет от линейката кашон с надпис „DIANA“ съдържал общо 86 бр. ловни
патрони 12 кал., от които 23 бр. били в кутия с надпис „RIO BASIC Game 30“, 16
бр. - в кутия с надпис „RIO MAGNUM“, 13 бр. - в кутия с надпис „ROTTWEIL“, 25
бр. - в кутия с надпис „SIPE“ и 9 бр. - в кутия с надпис „RС4“. Патроните били
стандартни, фабрично производство, с неударени запалителни капсули. Конструктивните
характеристики на патроните дали основание на вещото лице да направи извод, че
това са стандартни ловни патрони, като 16 бр. били кал.12х76, а останалите 70
бр. били кал.12х70.
В
петия иззет от * кашон с надпис „DIANA“ се съдържали общо 112 бр. патрони, като
100 бр. били ловни патрони кал. 12х70, поставени в 4 бр. кутии с надпис
„DIANA“, 6 бр. патрони поставени в бяла полиетиленова торба били кал. 6,5х68
мм, а 1 бр. патрон кал. 6,5х68 мм и 5 бр. патрони кал. .308 Win били поставени
в черна полиетиленова торба. Тези патроните били стандартни, фабрично
производство, с неударени запалителни капсули. Патроните кал.6,5х68 мм и кал.
.308 Win били предназначени за стрелба с нарезни ловни карабини от съответните
им калибри. Конструктивните характеристики на патроните дали основание на
вещото лице да направи извод, че те са
стандартни ловни патрони, като 100 бр. били кал.12х70, 7 бр. били кал.6,5х68
мм. и 5 бр. били кал. .308 Win.
Според
вещото лице всички описани по-горе 647 бр. патрони съгласно чл.7 ал.1 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия. Патроните били изправни
и годни за ползване по предназначение /т.5, л. 97-106/.
На
25.01.2015 г. подс.В.В. се явил на получена от него призовка във 02 РУ на МВР –
гр. Пловдив и по-късно същият ден бил задържан.
На 26.01.2015г. бил
задържан и подс.А.Ч., който междувременно научил за задържането на В.З. и се
укривал в дома на майката на съпругата си в гр.Пловдив, ул. “**“ № *. При
пристигането на полицейските служители на посочения адрес подс.Ч. направил
неуспешен опит да избяга и да се укрие.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
От
наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и
със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява авторството
на деянията, предмет на доказване в настоящото наказателно производство,
времето, мястото, начина и механизма на извършването им.
Описаната фактическа обстановка, условно
номерирана по-горе, се установява от приобщените по делото доказателства, както
следва:
1.
За деянието осъществено на 09.01.2014 г. с предмет лек автомобил „Мерцедес“
модел „МЛ 280“, с рег.№ ** със собственик „*“ ЕООД и „Тойота Ланд Круизер“ с
рег.№ * със собственик А.Й.Й. фактическата обстановка се установява от
доказателствата, възпроизведени в показанията на А.Й., Т.Й., С.Й. /Я./, Г.Ч.,
Н.Н., К.М., Р.Х., П. Н. /Х./, Т.К., Д.К., И.О., обясненията на В.З. и частично
за отделни факти от обясненията на подс.Ч., свързани с отношението му към
сформиране на новообразуваното ловно сдружение и отношенията му със свид.Г.Ч. и
свид.А.Й.. Фактическата обстановка се установява още от оглед на
местопроизшествие в том 10 от ДП от 09.01.2014г. и допълнителния оглед от
същата дата, както и от приложените фотоалбуми, експертно –пожаро техническо
заключение рег.№ 300 /07.04.2014 г /стр.31, том 10/ изготвено от вещо лице В.Д. с телефонограма №17 от 09.01.14г /стр.38/ и статистически лист за пожар /стр.39/, авто-оценъчна
експертиза за средната пазарна цена на автомобилите, изготвена от вещо лице
К.А.М. /том
10, стр.42 от ДП/, авто-оценъчна експертиза за стойността на материалните
щети по автамобилите изготвена от вещо
лице К.М. /стр.80,
том 5 от ДП/, справка от информационна система на фирмено досие на сдружение „*“ /том 7 стр.64 от ДП/ писмо от
председателя на общински съвет Пловдив от 08.07.2015г. с приложени към него
заверени преписи на решение №97 от 15.03.2012г. за даване на 30-дневен срок на
* ЕООД за изпълнение на изисквания към договор за концесия, Определение №49 от
07.01.2013г на АС-Пловдив, по адмдело №1623/2012г, Определение №7031 от
22.05.2013г. на ВАС по адм.дело 5761/2013г, протокол №5 от 15.03.2012г. на
Общински съвет-Пловдив, протокол №11 от 14.06.2012г на Общински съвет –Пловдив,
Решение №239, взето с протокол №11 от 14.06.2012г., /последните в том 7 от ДП/, както и справка
от АИС при КАТ-Пловдив /том10, стр.25-26 от ДП/.
2. За деянието осъществено на 09.01.2014г. с предмет лек автомобил „Мерцедес
190Е“, с рег.№ **, собственост на Н.И.Н. фактическата обстановка се установява
от протокол за оглед на местопроизшествие в том 10 от ДП от 09.01.2014г. и
допълнителния оглед от същата дата, както и от приложените фотоалбуми, от
показанията на свид.Н.Н., свид.А.Й., обясненията на В.З. и показанията на
свид.К.М.. Фактическата обстановка се установява още от експертно
пожаро-техническо заключение рег.№300 /07.04.2014г /стр.31, том 10/, изготвено от вещо лице В.Д.,
телефонограма №17 от 09.01.14г. /стр.38/ и статистически лист за пожар /стр.39/, авто-оценъчна експертиза за средната пазарна
цена на автомобила, изготвена от вещо лице К.А.М. /стр.42 том 10 от ДП/, авто-оценъчна
експертиза за стойността на материалните щети по автомобилите изготвена от вещо лице К.М. /стр.80, том 5 от ДП/, справка от
база данни на КАТ за регистрацията на автомобил „Мерцедес 190Е“, с рег.№ ** /стр.24, том 10 от ДП/.
3.
За деянието, осъществено на 10.01.2014г., с предмет предно обзорно стъкло на
лек автомобил „Мерцедес Джи Ел 320“ с рег.№ **, собственост на * ЕООД, фактическата
обстановка се установява от показанията на свид.Т.Й., свид.А.Й., С.Й. /Я./,
свид.Н.Н., обясненията на подсъдимите С.Г. и В.З., протокол за проведен
следствен експеримент с участието на подс.С.Г. и изготвените в хода на същия
фотоснимки /том
4, стр.106-119 от ДП/,
показанията на свид.П.Б., протокол за оглед на местопроизшествие /том 11 стр.4 от ДП/ и приложените
към него фотоснимки, повторна стоково оценъчна експертиза на стойността на
предното обзорно стъкло към 10.01.2014г. /том 5 стр.93 от ДП/.
4.
За деянието, осъществено на 12.02.2014г., с пострадал А.Т.Г., доказателствата,
от които се извлича описаната фактическа обстановка са възпроизведени в
свидетелските показания на А.Г., С.С., Н.П., Д.К., Р.Х., Д.К., И.О., Е.З., обясненията на подсъдимите В.З., С.Г.,
Б.Р., в кредитираната от съда част, подкрепени от показанията на свид.К.М.,
Т.М. и П.Б.. Описаните факти се извличат още от оглед на местопроизшествие от
12.02.2014 г. /том 9, стр.2 от ДП/, изготвените в хода на същия скица и фотоснимки, възпроизведените
доказателства в справка от „Национална система 112“ с приложени към нея три
броя заверени копия от електронни картони и компакт диск, съдържащ два броя
аудиозаписи на проведените разговори,
протокол за проведен следствен експеримент от 23.01.2015 г. с участието
Б.Р. /том 4,
стр.99/ и направените в хода на същия фотоснимки, протокол за проведен следствен
експеримент от 23.01.2015 г. с участието на С.Г. и направените в хода на същия
фотоснимки
/том 4, стр.106-119 от ДП/, съдебно-психиатрична експертиза на Б.Р. /том 5 стр.145 от ДП/. Конкретната фактичека обстановка за това
деяние се установява още от съдебно-медицинска експертиза №176/2015г, изготвена
от вещо лице И.Д. /том 5 стр.2 от ДП/, епикриза от
УМБАЛ „Св. Г.“*** на А.Т.Г. от 17.02.2014г., документ от лабораторно изследване
на Г. за определяне на кръвна група /том 9, стр.30 от ДП/, съдебно-медицинска
експертиза №24/14г. от 28.02.2014г с
обект веществено доказателство - нож /том 9, стр.31 от ДП/ и самото
веществено доказателство - нож, открит при огледа на МП към 12.02.2014г, от
приобщеното като веществено доказателство в хода на съдебното производство /в
с.з. на 11.09.2018г./ 1бр. синьо яке „CKJ“, собственост на
А.Т.Г., на което бе направен оглед в съдебно заседание на 12.09.2018г., договор за наем на недвижим имот от 14.05.2014г.
с наемател А.Т.Г. и представени амбулаторни и болнични листове за провеждано
лечение на свид.Г..
Относими са и следните
документи - писмо от МЦ * по въпроса дали са предоставяни медицински услуги на
лицето Г.Д.З. /том 7, стр.64 от ДП/, удостоверения за вписвания в търговски регистър за **
ООД /стр.66
от том 7 от ДП/, ведомости за заплати на същото дружество за месеците от
1 до 11 на 2014г. /стр.74-84, том 7 от ДП/, трудов договор №110 от 28.01.2011г между А.Ч. и
Х.А., ръководител на „**“ ООД /стр.85 том 7 от ДП/ и допълнително
споразумение към същия договор от 01.01.2012г., удостоверение за вписвания за
„**“ и „*“ ЕООД, ведомости за заплати на работещите в „*“ ЕООД от месец 1 до 11
на 2014г., удостоверение от Агенция по вписванията за „*“ ЕООД и ведомости за
заплати за месеци от 2014г, удостоверение от Агенция по вписванията за „*“ ЕООД
и ведомости за заплати месеци от 2014г., удостоверение от Агенция по
вписванията за „*“ ЕООД и ведомости за заплати месеци от 2014г. /вс. в том 7 от ДП/, доколкото от
тези документи за търговски дружества и заплати се установява каква е била
връзката на подс.Ч. с някои от свидетелите по делото, къде са работили същите и
кой е бил собственик на тези дружества. Посочените документи за търговските
дружества и работилите лица там са от значение и за фактическата обстановка
описана условно под №6 и №10-11.
5. За деянието, осъществено на 04.10.2014г., с
предмет лек автомобил „Пежо 207“, рег.№ **, фактическата обстановка се
установява от показанията на свид.А.П., свид.Р.М.В., В.И.Н., обясненията на В.З. и Б.Р.,
подкрепени с показанията на свид.Т.М., протокол за оглед на местопроизшествие
от 04.10.2014г. и фотоснимки, изготвени в хода на същия /том 13, стр.4-12 от ДП/, справка от
централна база КАТ за лек автомобил рег.№ **, приключителен протокол към
лизингов договор за същия автомобил от 05.11.2014г. фактическата обстановка се
установява още от експертно пожаро-техническо заключение №510/28.05.2015г /том 5, стр.16 от ДП/, изготвено от
вещо лице Б.Т. и от авто-оценъчна експертиза, изготвена от вещо лице К.М. /том 5 стр.59 от ДП/.
6. За деянието, осъществено на 10.01.2015г. с
предмет лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег № ** фактическата обстановка се
установява от показанията на свид.П. Н. /Х./, свид.П.К., свид. С.Т.П.,
свид.Т.К., свид.Р.Х., свид.В. Х. /В./, свид.Е.Х., свид.Е.З., обясненията на
подсъдимите В.З., Б.Р., С.Г. и частично тези на подс.А.Ч. в кредитираната от
съда част относно отношенията му с П. Н., П.К. и Р.Х., от показанията на свид.Т.М.
и свид.К.М., от протокол за оглед на местопроизшествие от 10.01.2015г. и
изготвените фотоснимки приложени към него /том 12, стр.5 от ДП/, протокол за
следствен експеримент с участието на подс.С.Г. и приложените фотоснимки,
протокол за следствен експеримент с участието на подс.Б.Р. и изготвените в хода
на същия фотоснимки, от предадените от подс.Б.Р. метална туба с вместичост 5л. съдържаща течност и пластмасова
бутилка с вместимост 1л., съдържаща течност, както и от протокол № 902 от 16.09.2015г за изследване
на съдържанието на предадените от Р. вещи установяващо съдържание на горивна
течност /том
5, стр.33 от ДП/, от заверено копие
на международен паспорт на подс.А.Ч. /том 7 стр.193 от ДП/, справка за задгранични
пътувания на подс.Ч. /стр.66 от том 7 на ДП/, експертно-техническо заключение №1001/25.09.2015г. /том 5, стр.25 от ДП/, изготвено от
вещо лице Б.Т. и приложената към него телефонограма №192, стоково-оценъчна
експертиза от вещо лице Р.К. за стойността на автомобил „Шкода Октавия“ към
10.01.2015г. /том 12, стр.24 от ДП/, авто-оценъчни
експертизи от вещо лице К.М. /том 5, стр.73 от ДП/, веществени
доказателствени средства- звукозаписи, от използвани СРС, протокол за
доброволно предаване на компактдиск марка „Вербатим“ от 25.01.2015г., съдържащ
записи от охранителни камери на аптека „Сейба“ в сградата на магазин Кауфланд
на бул. „** и видеозаписите, възпроизведени в това веществено доказателство -
посочения компакт диск /стр.197 том 4 от ДП/, предмет на оглед, извършен 16.11.2015г.
и писменото доказателствено средство - протокола за оглед на ВД, съставен на
същата дата /том 4 стр.223 от ДП/, както и веществените доказателства –
фотоснимките, направени при самия оглед на съдържанието на записите, неразделна
част от протокола за оглед на ВД, от
жалба до прокуратурата от П. Н., съставена на 13.01.2015г, /том 8, стр.120 от ДП/.
7.За деянието, осъществено на 10.01.2015г., с
предмет лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№ **, собственост на С.М.,
фактическата обстановка се установява от показанията на свид.С.М. /том 3,
стр.40 от ДП/ и свид.М.М. /том 12, стр.18 от ДП/. Доказателства, описващи тази
фактическа обстановка се съдържат още в обясненията на подсъдимите В.З., Б.Р.,
С.Г., подкрепени с показанията на свид.Т.М. в протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.01.2015г. и изготвените в хода на същия фотоснимки /том 12, стр.5 от ДП/,
експертно-техническо заключение №1001/25.09.2015г. /том 5, стр.25 от ДП/, изготвено от
вещо лице Б.Т. и приложената към него телефонограма №192, авто-оценъчна
експертиза, изготвена от вещо лице К.М. /том 5 стр.59 от ДП/.
8. За деянието, осъществено на 22.01.2015г с предмет лек автомобил „Мерцедес
Джи Ел 320“ с рег.№ **, собственост на * ЕООД гр.Пловдив, лек автомобил
„Мерцедес Це Ел Ка 200“ с рег.№ **, собственост на С.А.Й. и лек автомобил
„Мазда“ модел „Примаци“ с рег.№ **, собственост на Ж.Т.Н., фактическата
обстановка се установява от показанията на свидетелите С.Й. /Я./, А.Й., Т.Й.,
Р.Х., Ж.Н., Н.Н., Б.А.,
обясненията на подсъдимите В.З., С.Г. и Б.Р., подкрепени от показанията на
свидетелите К.М. и Т.М., от протокол за оглед на местопроизшествие от
22.01.2015г. /том 4, стр.5 от ДП/, от допълнителен оглед на местопроизшествие от същата
дата и направените в хода на същия фотоснимки, протокол за обиск на подс.Б.Р.
от 23.01.2015г. /том 4, стр.95-98 от ДП/, при който била открита част от дадената му от
подс.З. парична сума за запалването на „Мерцедес Джи Ел“, както и самата
парична сума от 202лв, протокол за следствен експеримент с участието на
подс.С.Г. и приложените фотоснимки, протокол за следствен експеримент с
участието на подс.Б.Р. и изготвените в хода на същия фотоснимки, от предадените
от подс.Б.Р. /том 4, стр.194от ДП/ метална туба с вместимост 5л., съдържаща
течност и пластмасова бутилка с вместимост 1л., съдържаща течност, както и протокол № 902 от 16.09.2015г. за
изследване на съдържанието на предадените от подс.Р. вещи /том 5, стр.33 от ДП/. Фактическата обстановка се установява и
от експертно пожаро –техническо заключение рег.№ 510/28.05.2015г, изготвено от
вещо лице Б.Т..
9. За деянието, осъществено на 22.01.2015г., с
предмет лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ **, собственост на свид.Б.А.,
фактическата обстановка се установява от показанията на свид.Б.А., свид.А.Й., С.Й. /Я./, свид.Н.Н., свид.Р.Х., от обясненията на
подс.Б.Р. и подс.С.Г. и от показанията на свид.Т.М. и свид.К.М., от протокол за
оглед на местопроизшествие от
22.01.2015г. /том 4, стр.5 от ДП/, от протокол
за доброволно предаване от 23.01.2015г. от подс.Б.Р. /том 4, стр.194 от ДП/ на метална туба с вместимост 5л., съдържаща
течност и пластмасова бутилка с вместимост 1л., съдържаща течност и самите
предадени веществени доказателства от подс.Р., както и протокол № 902 от 16.09.2015г. за изследване на
съдържанието на предадените от Р. вещи /том 5, стр.33 от ДП/, от протокол за обиск и
изземване от 23.01.2015г. на подс.Р., при който е била иззета парична сума от
202лв, предоставена му от страна на подс.З., от експертно пожаро-техническо
заключение рег.№510/28.05.2015г, изготвено от вещо лице Б.Т. /том 5 стр.16 от ДП/ и от
авто-оценъчна експертиза, изготвена от вещо лице К.М. /том 5 стр.59 от ДП/.
10-11. Описаната фактическа обстановка за деянията,
осъществени самостоятелно от подс.А.Ч. и подс.С.Г. на 22.01.2015г. се установява
от показанията на свид.Ч.Г., обясненията на подс.А.Ч. и подс.С.Г. в
кредитираната от съда част, протокол за претърсване и изземване от 24.01.2015г.
в специален автомобил – * с ДК№ **, протокол за съдебно-балистична експертиза №
381 от 02.06.2015г /том 5, стр.97 от ДП/ и косвено от звукозаписи на телефонни разговори,
приобщени чрез използване на СРС.
Посочените протоколи за
претърсване и изземване от 24.01.2015г. за 16бр. патрони от жилището на С.Г.,
протокол за доброволно предаване от С.Г. /стр.195 том 4 от ДП/, протокол за
претърсване и изземване от 24.01.2015г. в къща на адрес: гр. Пловдив, ул. „**“
№ **, протокол за извършена балистична експертиза № 204 от 17.03.2015г. и
протокол за извършена балистична експертиза № 62 от 27.01.2015г. се отнасят до
законно притежаваните от тези подсъдими оръжия и боеприпаси.
Описаните във
фактическата обстановка обстоятелства се потвърждават косвено още от
доказателствата, възпроизведени в протокол за претърсване и изземване в дома на
подс.В.З. *** и иззетите от там парични суми, протокол за обиск и изземване от
23.01.2015г. на подс.В.З., относно иззетите веществени доказателства - мобилни
телефони и парична сума, претърсване и изземване в лек автомобил „Форд Фокус“ с
рег. № **, в присъствието на В.З. и изготвените фотоснимки, от които се
установява вида на ползвания към инкриминираните периоди автомобил от З.,
претърсване и изземване в лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № **, открит паркиран
на спирката срещу Централна гара на бул.“Христо Ботев“ в гр.Пловдив, с който са
се придвижвали при някои от деянията подсъдимите Г., Р. и В..
Съдът кредитира
показанията на свидетелите А.Й.Т.Й., С.Й. /Я./, Г.Ч., Н.Н., А.Г., С.С., Н.П., Д.К., Д.К., И.О., В.Ш., А.П.,
Р.В., В.Н., С.М., М.М., П. Н., П.К., С.П., Т.К., Е.З., Ж.Н., Б.А., К.А., Р.Г.,
Т.К., Е.Х., Р.Х., В. Х., К.М., П.Б., Т.М., Ч.Г., С.З., Т.Н.. Показанията на
тези свидетели са вътрешно непротиворечиви, логични и последователни,
кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото. От
показанията на свид.Б.К. единствено се установява, че е същия е научил за
нападение над негов съсед на име А.Г., но този свидетел не е възприел
обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина по делото.
Доказателствата,
възпроизведени в тези гласни доказателствени средства кореспондират в голямата
си част с кредитираните от съда факти, възпроизведени в обясненията на
подсъдимите Г., Р. и З. и с една част от
фактите, възпроизведени в обясненията на подсъдимия Ч. и подс.Г.. Всички тези
доказателства както от свидетелските показания, така и от обясненията на
подсъдимите в кредитираната от съда част, кореспондират с фактите,
възпроизведени в писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283
от НПК.
Съобразно тази част от
доказателствения материал по делото съдът намира за частично достоверни
показанията на свидетелите С.С.П. и С.С.П.. Тези показания съдът не кредитира в
онази им част, която противоречи на приетите за безспорно доказани факти.
Съдът приема, че
показанията на свид.М.М., приобщени по реда на чл.371, т.1 от НПК, не са източник на
конкретни факти, свързани с предмета на делото, тъй като в тях е заявил липса
на спомени за провеждан разговор със свид.Й. по повод отнемането на концесията
на **. Тоест чрез тази си позиция фактически не е взел отношение дали
действително такава среща е била проведена, поради което и показанията му не са
в състояние да противостоят на тези на свид. Й.. Още повече като се отчете, че
и двамата са от една политическа сила, което е било признато от М. в
показанията му.
Съдът намира показанията
на свидетел *** за недостоверни, поради което не кредитира същите в по-голямата
им част. Това се дължи на служебната зависимост на този свидетел от подс.Ч. и
неговото семейство, която съдът констатира, че се отразява върху показанията на
този свидетел. От тези показания ясно може да се възприеме стремеж да се
депозират от страна на свид.М. угодни за подс.Ч. обстоятелства и да му бъде
същата в услуга такава, каквато му е необходима. От друга страна показанията на
този свидетел са и вътрешно противоречиви.
Съдът намира за
недостоверни показанията на свидетелите М.В.М., Й.К.В., С.М.С. и М.З.К.. Тези свидетели разказват за научени
от други лица обстоятелства след факта на извършване на различните
престъпления, предмет на доказване по делото. Същите възпроизвеждат производни
доказателства, които се намират в съществено противоречие с първичните такива,
възпроизведени в обясненията на подс.З., подс.Р., подс.Г. и свид.Р.Х..
Що се касае до
свидетелите И.С. и Й.Н., в голяма част от показанията си говорят за свои
взаимоотношения с А.Ч., последващи извършването на престъпленията, които са
извън предмета на настоящото дело. Същевременно те свидетелстват и за възприети
от тях желания на подс. Ч., докато се намира в затвора, да бъде навредено на
участници в наказателното производство, по което е задържан; в тази им част
съдът ги кредитира единствено като сведения за личността и характера на подс.
Ч., в частност за неговата отмъстителност, кореспондиращи на други свидетелски
показания за това му качество /на свидетелите А.Й., Р.Х., П. Н., Г.Ч./.
От показанията на свид. С.Й. /Я./, дадени пред съда се установява познанството между
родителите й – А. и Т. Й. и подс. Ч., какви автомобили е притежавала тя и
семейството й, както и непосредственото възприемане на единия от палежите на
семейния автомобил. Същата разказва за това как тя и родителите й са приели
посегателствата върху автомобилите им.
От показанията на
свид.А.Й., приобщени
по реда на чл.371, т.1 от НПК се установява какви са били отношенията между него и
подс.Ч. и как са се развили тези отношения във времето. За характера на тези
отношения известни обстоятелства е възприел и свид.Н.Н., чиито показания съдът
също кредитира, като последователни и логични. Свид.Й. казва, че първоначално
нямал никаква представа за причината да бъде извършено първото запалване на
автомобилите им. Впоследствие обаче той си припомнил няколко случки свързани с
подс.Ч., включително и такива, за които е узнал от други хора, разказали му за
изразеното от подс.Ч. силно негативно отношение към него. За наличието на тези
чувства у подс.Ч. към А.Й. и семейството му свидетелстват още Р.Х. и Г.Ч.. Тези
посочени свидетели нямат никакви лични
взаимоотношения, което да се отразява по някакъв начин и на показанията
им. За отношението на подс.Ч. към А.Й. се сочи и в показанията на свид.П. Н..
Личните предположения на свид.Й. за това отношение се потвърждават от
обясненията на подс.З., който също е възприел изразеното от подс.Ч. негативно
отношение спрямо свид.Й.. Също така от обясненията на подс.З. става ясно, че
подс.Ч. е поискал от него да бъдат опожарени ползваните от Й. и семейството му
автомобили и при двата поредни случая. От същите обяснения се установява, че
именно подс.Ч. е искал след първия палеж да се увреди още един от автомобилите
на Й., в резултат на което е било счупено предното обзорно стъкло на л.а.
„Мерцедес Джи Ел“. В този смисъл показанията на свид.Й. са източник на косвени
доказателства, подкрепящи преките, такива съдържащи се в обясненията на
подс.З.. Всички тези доказателства сочат в своята съвкупност подс.А.Ч. като
съучастник в качеството му на подбудител в трите противоправни деяния спрямо
имущество на свид. Й. и семейството му. Действително два от автомобилите -
„Мерцедес МЛ 280“ с рег. № ** и „Мерцедес Джи Ел 320“ с рег. № ** са били
собственост на търговско дружество „**“ ЕООД със собственик и управител
свид.Т.Й., съпруга на свид.А.Й.. За подс.Ч.
обаче този факт е нямал никакво конкретно значение, тъй като всички
автомобили са били въприемани от него като такива, ползвани от А.Й. и
семейството му.
Свид.Й. разказва, за
среща, която е била проведена между него и свид. М.М. по повод дейност,
осъществявана от подс.Ч. чрез търговското дружество, което представлявал - „*
ЕООД. Тези обстоятелства разказани от свид.Й. се потвърждават и от други
установени по делото факти, като тези описващи отношенията между свид.Й. и
подс.Ч.. Подс.Ч. вече бил търсил по-рано свид.Й. за услуга свързана с наемането
на ловен участък. Междувременно обаче свид.Й. не го подкрепил в желанието му да
бъде избран за председател на новосформирания *. За това свидетелства и Р.Х.,
който разказва за силните чувства на омраза, които Ч. изпитвал към Й. именно по
този повод. От доказателствата по делото се установяват две събития които се
осъществили в приблизително един и същи период от време и които били причината
за разрива в отношенията между Ч. и Й.. Това са учредяването на сдружение „*“,
което сдружение било вписано на 26.07.2012 г. /том 7, стр. 64 от ДП/ и заседание на
Общински съвет от 14.06.2012 г. на което членовете на Общински съвет - Пловдив
гласували решение за прекратяване на концесия с дружеството „*“ ЕООД. Срещата,
за която свид.Й. разказва, със свид.М.М. също се осъществила през 2012г. Според
свид.Й., М. се поинтересувал дали той има някакво отношение към проблема с
концесията на **“ и възможността тя да не бъде развалена, като му обяснил, че
ще се предприеме процедура от общината срещу Ч.. На това свид. Й. заявил, че
тази работа не го интересува и от общината са длъжни да си свършат работата съгласно
процедурата, ако Ч. не изпълнява условията на концесията. Към онзи момент
свид.Й. бил народен представител от листата на политическа партия *, което само
по себе си сочи, че разполагал с възможност да окаже съдействие, така както е
бил помолен, въз основа на авторитета, с който се ползвал, произтичащ от
заеманата от него позиция, или най-малкото е бил възприеман за човек,
разполагащ с такава възможност. Установява се от показанията на свид.М., че той се познава
с подс.Ч., както и че се познава със свид.Й.. За познанството си с последния
свид.М. сочи, че същото произтича от принадлежността им към една и съща
политическа партия. Този факт сам обяснява защо свид.М. се е насочил да търси
съдействие именно от свид.Й., както последният твърди. В показанията си по
случая свид.М. заявява за липсата на спомен за провеждането на такъв разговор,
което фактически е дистанциране от заемането на конкретна позиция дали такъв
разговор е бил провеждан. Съответно и поради тази си неутрална позиция
показанията му в споменатата част не са от естество да противостоят на
категорично заявеното от свид. Й.. В тази връзка обаче е показателен факта, че свид.М.
в качеството му на Директор на „*” е нямал служебно отношение към концесията,
предоставена на търговското дружество, представлявано от подс.Ч.. Това заявява
изрично и самия свидетел в показанията си. Видно е, че от този спор свързан с
концесията на пазара, подс.Ч. се явява засегнатата страна и единствен е имал
интерес от преустановяване на така създаденото положение. Така е разбрал и
самия свид.Й. ситуацията, поради което е видно че не случайно, когато той
логически си пресъздавал събитията, свързани с подс.Ч., си припомнил и този
случай и разказал за него. А предположенията на свидетел Й. впоследствие се
потвърждават от доказателствата събрани по делото, които установяват, че
извършителите на престъпленията са действали по поръчка на подс.Ч.. Всички тези
посочени по-горе косвени обстоятелства изграждат една непротиворечива логическа
връзка с твърденията на свид.Й., че е бил потърсен именно от свид.М. ***, като
по онова време взетото решение от общински съвет не е било в интерес на подс.Ч.
и е логично същия да е търсил начини да се разреши в друга посока възникналия
спор. При това следва да се съобрази и обстоятелството, че и М., и Й. са били
тогава от една политическа партия. Поради така изложените факти съдът
намира, че изложените от свид.Й. обстоятелства за среща със свид.М.М. се
потвърждават и съдът кредитира именно заявеното от този свидетел.
Показанията на свид.
Г.Ч., приобщени по
реда на чл.371, т.1 от НПК, са логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви. Възпроизведените чрез тях доказателства потвърждават
показанията на свид.Й., който споделил пред свид.Ч., че А.Ч. е поръчителят на палежа на автомобилите му. Този извод свид.Й.
направил още при първия случай, като го свързал с други факти, за които разбрал, един от които
било гласуването за отнемането на пазара от подс.Ч. от страна на Общинския
съвет, в който членувала съпругата на свид.Й. – свид.Т.Й.. От показанията на
свид.Ч. се установява и историята по учредяване на *, отношенията, които е
поддържал с подс.Ч. и неговата съпричастност към учредителните процеси на
сдружението, както и последвалото влошаване на отношенията им. Свид.Ч. също
така е бил и очевидец на изразяваното от страна на подс.Ч. негативно отношение
спрямо свид.А.Й. и членове на семейството му, като епитетите, с които Ч. е
говорил за Й., се потвърждават и от показанията на свид.Р.Х.. Тези факти дават
характеристика на личността на подс.Ч. и описват неговия маниер в отношенията
му с хората, който ясно проличава при всяко едно от деянията, чието
осъществяване инициирал. Следва да се отбележи, че свид.Ч. и свид.Х., чиито
показания си кореспондират, на практика нямат каквито и да е лични
взаимоотношения помежду си, а единствено опосредени такива от подс.Ч.. Към онзи
момент свид.Р.Х. бил работник при подс.Ч., който изпълнявал не само служебни,
но и всякакви други задачи, които подс.Ч. му възлагал.
Съдът намира за
достоверни показанията на свид.Н.Н. относно събитията, които е възприел, както при първия палеж през 2014г.,
когато е бил повреден неговия автомобил „Мерцедес“ 190Е, така и при втория
палеж през 2015г. Тези показания кореспондират с протоколите за оглед на
местопроизшествие и останалите показания на свидетелите за тези събития.
Съдът
кредитира показанията на свид.А.Т.Г., приобщени по реда на чл.371, т.1 от НПК. Тези показания са вътрешно непротиворечиви, логични, последователни, пълни
и ясни. Свид.Г. като пострадало лице от престъплението се явява заинтересован
от изхода на делото свидетел. Съдът не намира обаче отражение на този факт
върху показанията на свидетеля, по начин, че да внася съмнение в тяхната
достоверност. Именно фактът за последователността в показанията на този
свидетел сочи, че същият възпроизвежда истината – спомените си за конкретните
събития, които предвид характера на същите е логично, че не би забравил или
объркал. При
оценка на показанията на свидетеля А.Г. особено значение има факта на тяхната
последователност и непротиворечивост. Съществено е и обстоятелството, че
съмненията си за причината на нападението свид.Г. изразил още при първия
разпит, който му е бил проведен към онзи момент. Съмненията си свид.Г. споделил
със сестра си свид.П.. Той посочил конкуренцията като мотив, който според него
е бил причина за извършване на престъплението срещу него. Нападението свид.Г.
изобщо не възприел като случайно такова, за което свидетелства и отражението на
това събитие върху живота му след това. Съмненията на свид.Г. за причината за
нападението са подкрепени с обективни косвени факти, които описват
действителното положение на пазара на *** в гр.Пловдив към онзи момент -
справката за 2010г. и 2011г. от РЗОК гр.Пловдив, както и от показанията на свид.Р.Х. и
обясненията на подс.З.. Тези доказателства, възпроизведени в сочените гласни и
писмени доказателствени средства изграждат несъмнения извод, че подс.Ч. е
първоизточникът, инициирал чрез действията си осъществяването на
противоправното деяние срещу свид.А.Г..
Показанията на свид.Г. се подкрепят и от
показанията на свид.Д.К., свид.Н.П., свид.С.С.,
от обясненията на подс.Г. и подс.Р. в тази им част, която съдът
кредитира, от показанията на свид.К.М., П.Б. и Т.М., от кредитираната от съда
експертиза за нанесените телесни увреждания на самия Г. и от приобщеното по
делото веществено доказателство - нож, иззет от контейнер на ул.“Кичево“ в гр.
Пловдив. В голямата си част тези показания се подкрепят от обясненията на подс.
Г. и Р., като съдът дава вяра на показанията на този свидетел по въпроса как
точно са се развили действията между него и подс.Г. и Р. в жилищния вход на
блока, чрез които се е реализирало нападението. Показанията по този въпрос на
свидетеля са логични и подкрепени от обективните находки по тялото на
пострадалия, резултат от нанесените му удари. Съществено при тези показания е
това, че пострадалият е оказал съпротива на нападателите си, конкретно спрямо
подс.Р., като отблъснал нападението, което разколебало подс.Г. и последния не
използвал носеното от него оръжие, а избягал, последван почти незабавно от
подс. Р.. Поредността, в която двамата нападатели са напуснали
местопроизшествието, била наблюдавана от свид.Д.К.. Нападателите са излезли един след друг
тичайки, по начин, който веднага подсказал на свид.К., че нещо не е наред.
Второто по ред момче излязло от входа за една част от секундата след първото,
подхлъзвайки се. От обясненията на подсъдимите става ясно, че пръв навън е
побягнал Г., последван от Р., като наблюдаваното негово подхлъзване е напълно
възможно да е било свързано с факта, че той е бил съборен от пострадалия и е
избягал непосредствено след изправянето си. Разбира се, пряка връзка между
падането на подс.Р. на земята и наблюдаваното от свид.К. последвало подхлъзване
няма как да се твърди, че съществува. За всеки от тези два факта са налице
твърдения в показанията на свидетели очевидци, чрез които се установява
поредността на действията на подсъдимите.
Относно якето, с което свид.Г. е бил облечен в
момента на нападението, съдът намира, че същото се е явявало първа преграда,
след която е било и съпротивлението на кожата в областта на гръдния кош, рамото
и предмишницата. В този смисъл според съда якето е оказало, макар и
несъществено, въздействие спрямо силата на ударите, нанесени от подс.Р.. Самото яке бе приобщено като веществено доказателство в съдебно заседание
на 11.09.2018г., а на 12.09.2018г. бе направен оглед на същото. Бе установено,
че това яке не е дебело, но доколкото е връхна дреха и то с хастар, носена през
зимата, то представлява някаква, дори и минимална преграда. В разпита си вещото лице Д., след като якето
му бе предявено, посочи, че по това яке не е работел и не го е виждал, както и
че донякъде е възможно това яке, ако е носено от пострадалия Г., да го предпази
от нанесените удари.
При извършения оглед на якето в с.з. /л. 1446-1447, т. 4 от НОХД №
2351/2017г./ се установи, че по гърба на якето има 5 прореза, два от които
Г-образни с дължина на прорезите в диапазон 1,5 см. – 5см., както и зацапвания
от петна по гърба. Според съда обективните находки по якето съотвестват на
телесните увреждания на пострадалия и потвърждават, че той е бил облечен именно
с него в деня на нападението. Действително Г. има 7 порезни рани, а прорезите
по якето са 5, но два от тях са Г-образни, което според съда се дължи на
застъпване на прорезите по якето от останалите 2 порезни рани поради нанасяне
на удари с ножа в близки области. Свид.Г. сочи още, че от лекарите в Спешна
помощ, разбрал, че до известна степен якето му го е предпазило от по-тежки
поражения върху организма. Тъй като свид.Г.
е постъпил там с дрехата, която в този момент е носил, подобен извод, който
свид.Г. преразказва, е бил основан на обективните факти към онзи момент. Това
преразказано от свид.Г. твърдение съдът преценя само и единствено, след като
вече е формирал извода си въз основа на преките доказателства за връхната
дреха, възпроизведени в показанията на свид.Г., извършения оглед на якето и
становището на вещото лице по делото д-р И.Д., изложено в неговия разпит.
Според съда от наличните
по делото доказателства се установява,
че ударите от страна на подс.Р., спрямо свид.Г. в момента на нападението
са били нанесени с открития при оглед на местопроизшествие от 12.01.2014г нож в
контейнер на ул. “Кичево“ № ** в гр. Пловдив. Подс.Г. и подс.Р. разказват, че
са изхвърлили носените от тях ножове след деянието в контейнер по пътя на
отдалечаването си от местопроизшествието. Подс.Р., твърди, че подс.Г. изхвърлил
носения от него нож още на мястото на нападението на Г., както и че същият бил
сгъваем. Такъв нож там не е бил открит, нито от свид.Г., нито от разследващите
органи. Самия Г. казва в обясненията си, че изхвърлил носения от него нож в
контейнер за строителни отпадъци зад блока на свид.Г.,
където била паркирана и колата, с която се придвижили до местопроизшествието и
се отдалечили след това от него. Той не сочи носеният от него нож да е бил
сгъваем, поради което това твърдение на подс.Р. остава неподкрепено от други
доказателства. Видно от огледа на местопроизшествие и изготвената схема, зад
жилищния блок на свид.Г. ***, където в контейнер за отпадъци е бил открит един
нож. От приложения фотоалбум не се забелязва около контейнерите там да е имало такъв за
строителни отпадъци. Същевременно втори нож не е бил открит. Иззетият нож е бил
предаден запечатан за лабораторно изследване и видно от изготвената
съдебно-медицинска експертиза № 24/2014г. по същия е установено светлокафяво
зацапване, което представлявало човешка кръв, но поради малкото й количество не
е била определена кръвната група. По делото е безспорно установено, че подс.Г.
не е използвал носения от него нож при нападението над Г. и съответно няма как
по носения от него нож да попаднат следи
от човешка кръв. Налице са косвени доказателства, че именно този нож е
използван от подс.Р. за извършване на престъплението
спрямо свид.Г.. Това се доказва от мястото, на което този нож е бил открит,
непосредствено след извършване на престъплението от разследващите. Същото място
кореспондира с посочената посока на отдалечаване от местопроизшествието от
страна на подсъдимите Р. и Г. и с посочения от тях факт, че средствата за
извършеното престъпление са били изхвърлени от тях в контейнерите за отпадъци
именно в тази посока, преди да се отдалечат с автомобила, паркиран на същата
улица. За тези факти са налице доказателства, както в обясненията на
подсидимите Г. и Р., така и в протоколите за следствен експеримент с участието
на подс.Р. и подс.Г.. Приобщеното веществено доказателство съответства по вида
си и на описанието дадено от подсъдимите за използваните от тях ножове като вид
и приблизителни размери. Подс.Р. сочи, че са получили от подс.З. „кухненски“
ножове. В разпита пред съдия по реда на чл.222 от НПК, /приобщен
чрез прочитането му в съдебното производство/ подс.Р. сочи, че ножът бил с дължина на острието около 18-20см. Подс.Г. е
посочил, че ножовете, които носели били „като кухненски“ с дължина 20-25см, с
черни пластмасови дръжки. /Тези обяснения на Г. от
досъдебното производство са били приобщени в съдебната фаза чрез прочитането им
поради липсата на спомен и противоречия. След
прочитането им подс. Г. заяви, че поддържа именно казаното на досъдебното
производство/. Видно от изготвената съдебно-медицинска експертиза
№24/14г. в том 9 на ДП иззетият по делото нож е с обща дължина 32,5см и дължина
на открието 19,5см. Същият визуално изглежда като кухненски нож и е с черна
пластмасова дръжка. Посочената от вещото лице приблизителна дължина на острието
съпада с тази, посочена от подс.Р. за използвания от него нож. Съществен факт,
определящ това веществено доказателство като средството за извършване на
престъплението е и този, че върху същия нож са открити следи от човешка кръв.
Видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза на свид.Г. е напълно възможно
нараняванията по тялото му да са били причинени от действието на този иззет
като веществено доказателство нож. Този извод на вещото лице съдът приема
единствено след като вече е формирал становището си за относимостта на това
веществено доказателство към фактите по делото, само доколкото това становище
на вещото лице не изключва възможността
това да е било средството на престъплението. Това е така, тъй като вещото лице
е посочило, че наранявания на свид.Г. могат да бъдат причинени и от всяко друго
прободно-порезно оръжие с подобна характеристика.
Съдът кредитира показанията
на свид. С.С., дадени пред съда, както и частично прочетените /относно
точния час на развилите се събития, кога е тръгнал от местоработата си
пострадалият Г. и кога той се е обадил на св.С./ на осн. чл. 281 ал.1 т.1 НПК показания по НОХД № 2395/2015
г. в т. 7, л. 2638 гръб., а на основание
чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК и показанията, дадени от свидетеля С. на
досъдебното производство на т. 9 л. 16 и 17 от ДП. Същият излага това, което лично възприел, когато
посетил местопроизшествието, непосредствено след нападението на свид.Г., както
и съмненията, които двамата си споделили след това за причината за същото. Тези
свои съмнения свид.Г. е споделил непосредствено след нападението му и пред
разследващите органи. Разказаното от този свидетел кореспондира с обективните факти по делото,
като това, кога се е случило нападението, кой е сигнализирал на тел.112, какво
е било състоянието на свид.Г. непосредствено след него, кога и от кого му е
била оказана медицинска помощ, с какво яке е бил облечен и др.
Съдът
кредитира показанията на свид. С. и за промяната, която е настъпила в начина на
живот на свид. Г. в резултат на осъщественото спрямо него нападение – бил
притеснен и изплашен, изпадал в депресивни състояния, променил и начина си на
живот, след инцидента отишъл да живее в затворен комплекс за около две години,
който комплекс бил с охрана, ползвал болнични поради психични проблеми.
Заявеното от свидетеля кореспондира и на писмените доказателства по делото -
договор за наем от 14.05.2014г. на апартамент за срок от 12 месеца и вносна
бележка от 15.05.2014г. за сумата от 320лв депозит по същия договор;
амбулаторни листи за 2015г. и 2016г. и приложените към тях болнични листове, от
които се установява, че след нападението над него, свид.Г. е провеждал лечение
като през 2015г., същото е било във връзка с диагноза „Тежък депресивен епизод
без психотични симптоми“, а през 2016г. – „Рецидивиращо депресивно
разстройство“. Съдът кредитира тези доказателства, като относно приложените
медицински документи, същите съдът цени като източник на доказателства за това
от какво по вид заболяване се е лекувал подс.Г., доколкото същите свидетелстват
именно за това.
Съдът кредитира показанията
на свид. Н.П., приобщени по реда на чл.371, т.1 от НПК. Същите имат значение доколкото тя е
възприела събитията, развили се непосредствено след нападението над брат
й. На нея той е споделил и съмненията си
относно вероятната причина за нападението – конкуренция в бизнеса. В този
смисъл показанията й потвърждават факта за наличните у пострадалия още към онзи
момент представи относно повода за нападението над него.
Съдът намира за
достоверни и показанията на свид. Д.К., прочетени на основание чл. 281, ал.1, т.3 и ал.5 от НПК /том 4, л. 1583 - л.1592 от НОХД № 2395/2015г.
и на л.23, т.9 от д.п./.
Видно от справката от Национален център 112-Кърджали, обаждането от страна на
свид. С. със сигнал за нападението над Г. е постъпил в 19ч. и 09мин. От
показанията на свид.Г. се установява, че след нападението над него, той се
обадил на свид.С. за съдействие, след което свид.С. разказва, че е сигнализирал
веднага на тел.112. Свид.К. от своя страна казва, че е пристигнала пред
жилищния блок, в който е и местопроизшествието и е разговаряла отпред, когато
видяла А.Г. да паркира колата си марка БМВ. Свид.К. наблюдавала как свид.Г.
влязъл във входа и след по-малко от минута от входа от един след друг излезли
тичайки две непознати за нея момчета. Въз основа на така изложените
последователни факти съдът не намира основание да се съмнява в показанията на
свид.К.. Свид.К. си спомня, че е разбрала, че причината за нападението била
свързана с конкуренция. Фактите, които свид.К. е наблюдавала са в синхрон с
тези, разказани и от другите свидетели, а дори и от самите подсъдими Г. и Р.. По
тези причини съдът кредитира показанията на свид.К..
Съдът кредитира показанията
на свид.Р.Х., прочетени на основание чл. 281, ал.1, т.3 и ал.5 от НПК /т.3 д.п., л.101-108, т.3 л.141-148, т. 7
от д.п. и л. 2477-2511 от НОХД 2395/2015г./. Възпроизведените в тях
обстоятелства се потвърждават от показанията на свид.В. Х. /В./, свид.П. Н.
/Х./, частично от показанията на свид.Е.Х., свид.Г.Ч., както и от обясненията
на подс.З., в кредитираната от съда част и индиректно от обясненията на подс.Г.
и подс.Р.. Същите се потвърждават и от звукозаписите, изготвени чрез използване
на СРС. Показанията на този свидетел остават непроменени и последователни
независимо от множеството опити за оказване на влияние върху него,
документирани в материали за образувано и водено наказателно производство срещу
подс.С.Г. по чл.293, ал.1 от НК по БП №144/2015г., приключило с освобождаване
на Г. от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
От
показанията на свид.Х. се установяват множество факти, отнасящи се за различни
по време и вид деяния, описани във фактическата обстановка по делото. Това е
така, тъй като се установява, че свид.Х. е работил от 2010г. по трудов договор
във фирма „*“ ЕООД, собственост на подс.Ч. и във времето двамата изградили
близки приятелски отношения помежду си. Свид.Х. придружавал подс.Ч. при извършвани от него лични дейности като
срещи в извън работно време, посещения на обществени заведения, ловни излети, и
др. Това дало възможност на свид.Х. да възприеме множество обстоятелства,
свързани с личния живот на подсъдимия Ч.. От показанията на свид.Х. се
установява, че действителния собственик на дружеството „*“ се явява именно
подс.Ч., който бил заместван в тази си дейност от свид.Н./Х./. Това
обстоятелство се потвърждава и от показанията на свид.Н., свид.Ш., свид.С.,
свид.Г.. Също така свид. Х. знаел за поддържаните интимни отношения между
подс.Ч. и свид.Н.. Той обаче станал свидетел и на промяната на тези отношения.
От показанията му се установява още отношението на подс.Ч. към свид.А.Й.,
силните негативни чувства, които първия изпитвал към втория, думите, с които Ч.
наричал Й., като израз на омразата му. Свид.Х. разказва и за отношението на
подс.Ч. към свид.Г.Ч. и как това отношение се е променило във времето в
негативен аспект. Свид.Х. научил от подс.Ч. и за отношението му към свид.Г., а
именно, че подс.Ч. първо му запалил една * и чак тогава е предприел тази стъпка
с нападението над личността му и всичко това, „защото този доктор“ му взел
„няколко джипита от неговата практика“. За това, че линейка на МЦ „*“ е била
действително запалена преди нападението над свид.Г. разказва и самият свид. Г.. Освен
посоченото, от показанията на свид.Х. се установяват важни факти като срещата
между подс.З. и подс.Ч. преди запалването на автомобила, ползван от свид.К., за
това как подс.Ч. е избрал датата, на която това запалване да се осъществи,
фактът на последвалото обаждане от П. Н. в служебния офис с убеждението, че
подс.Ч. е виновен за извършеното престъпление и фактът на изпитаното доволство
от страна на подс.Ч. от извършения противоправен акт спрямо имуществото,
ползвано от К.. Свид.Х. разказва още и за срещата на подс.Ч. и подс.З. в
китайския ресторант на моста на „Герджика“ в гр.Пловдив, за характера, на която
съдът кредитира именно показанията на този свидетел, сочещи, че подс.З. е
получил заплащане за следващата поръчка за палеж. Обясненията на подс.Ч. за
това, че същата вечер е дал 300лв на свид.Х. да купи пръстен на годеницата си
се потвърждават и от тези на свид.Х., но този факт е без значение за предмета
на доказване по делото.
Свид.Х.
разказва и за научени от него обстоятелства, казани му от подс.С.Г. след
освобождаването на последния от ареста.
Според разказаното му, подс.С.Г. научил от подс. В.З., че ако подс.Ч. му
приготви 200 000 лв. З. ще промени обясненията си и ще поеме вината изцяло
върху себе си без да намесва подс.Ч.. За това обстоятелство са налице
доказателства и в показанията на свид. К.А., който научил същите обстоятелства,
но лично от подс.В.З.. Това обяснява в каква връзка подс.З. е очаквал заплащане
от подс.Ч. след задържането на съучастниците по делото, което пък опровергава
твърденията на подс.Ч., че бил изнудван за пари срещу това З. да каже
„истината“ /
този факт ще бъде разгледан в детайли по-долу/.
От
показанията на свид.Р.Х. се установява, че подс.Ч. му е казал, че той е поръчал
на някакви хора да надупчат „доктор“ в * и че това били същите хора, които са
запалили и колата на мъжа, с който живеела П. Н.. Относно нападението над
Г., свид.Х. казва, че подс.Ч. е „поръчал убийството на доктора“ и хората му
казали, че щом е платил половината пари е негов ред да го надупчат, както и че
той е оцелял, въпреки че не е трябвало да оцелява. Тези посочени от свид.Х.
преки, производни доказателства в никакъв случай не са изолирани от останалите
доказателства по делото, поради което съдът ги намира за достоверни и ги
кредитира изцяло. Те се подкрепят от множество други непротиворечиви помежду си
доказателства. Такива са на първо място обясненията на подс. З., който е
получил поръчките и за двете деяния именно от подс.Ч., обясненията на
извършителите Г. и Р., които знаят от З., че **“ /подс.Ч./ е поръчителя на тези
деяния, доказателствата за мотива на подс.Ч. да стори това и в двата случая,
всичко това косвено подкрепено и от звукозаписите за проведени телефонни
разговори, както и от показанията на свид.К., свид.Н. и свид.Г., за конкретните
събития възприети от тях.
Свид.
Х. разказва и какво се случило когато подс.Ч. разбрал, че може да има спрямо
него отмъщение от хората, които извършили престъплението спрямо свид.Г..
Свид.Х. обяснява, че подс.Ч. поискал от него да носи оръжие за да се вижда, че
с него има въоръжени хора и да не го закачат. За желанието на подс.Ч.
приближените до него тогава служители да носят оръжие се потвърждава и от
показанията на свид.К.М., който като ръководител във 02 РУ на МВР е отговорил
на заявленията за издаване на разрешителни за носене на оръжие и за С.Г. и за
Р.Х.. Тези посочени от свид.Х. детайли внасят
убедителност на казаното от него, тъй като описват как изложените от
него обстоятелства, на които е станал свидетел са се отразили на подс.Ч.,
провокирайки го да предприеме съответни действия.
Съдът
кредитира показанията на свид. В.Я. Х. /В. по време на ДП/, частично тези, изложени от
нея пред съда, а прочетените на основание чл. 281 ал.1, т.2 изр.2 вр. ал.4 от НПК - досежно разпита, находящ се на л.
115,116, том 3 от досъдебното производство и на основание чл. 281 ал.1 т.2
предл. 2 НПК - по НОХД 2395/2015 г. в том 8, л. 3089 и сл. - изцяло. В. Х. пред
съда заявява, че не може да каже какви са били отношенията между съпруга й и
подс.Ч., но същевременно описва такива случаи, които ясно свидетелстват за
това. Такъв случай е например проведения дълъг телефонен разговор между подс.Ч.
и съпруга й част от който възприела и самата тя. Видно от съдържанието на този
разговор отношенията между подс.Ч. и свид.Х. са били много по-различни от тези
между началник и служител и това е станало ясно на свид.Х.. Същата обаче излага
показанията си пред съда сдържано и предпазливо, като заявява липса на спомен
за различни обстоятелства. Според съда тази наблюдавана въздържаност у свид.Х.
се дължи и на притесненията й от участието й като свидетел в процеса. За този
извод съдът цени освен преките си наблюдения и посоченото в прочетените
показания на свид.Х. за страховете, които изпитвал по повод участието си в
процеса. Независимо от всичко, от
показания на свид.Х. пред съда по непротиворечив начин се установява, че тя е
била свидетел на дълъг разговор между съпруга й Х. и подс.Ч. и лично е
възприела част от него, в който подс.Ч. е споделял за силните си чувства по
отношение на свид.Н., като казал, че много я обича и не може без нея. В тази им
част показанията на свид.Х. са източник на косвени по отношение на обвинението,
но първични доказателства. Свид.Х. е косвен свидетел и на притесненията и
страховете, които е изживявала П. Н., когато в деня след палежа на автомобила,
ползан от К., Н. и Х. се срещнали и първата се усъмнила, че свид. Х. я следи,
изпратена от А.Ч.. Тук за пълнота следва да се отбележи, че свид.Н. не случайно
се е притеснила по повод срещата й на инкриминираната дата със свид.Х.. Това се
случило, тъй като свид.Н. е била наясно колко близки са отношенията на
свид.Р.Х. с подс.Ч. и как последният възлагал на Х. всякакви свои лични дела.
От показанията свид.Х. се установява още, че по поръчение на съпруга й -
свид.Р.Х. е проверявала дали автомобилът на К., който е бил с надписи на
фирмата „*“ е бил паркиран в района на офиса на същата фирма. Свид.Х. казва, че
не знае защо съпругът й е искал това от нея. За това обаче разказва свид.Х.,
който казва, че по указания на подс.Ч. е извършвал такива проверки за
автомобила на К. „Шкода Октавия“. Свид.В. Х. казва, още, че е виждала съпруга
си да разговаря с Е. Х., самоличността, на който се установява от показанията
на свид.Р.Х..
Поради
противоречия и след прочитане, свид. Х. потвърждава показанията, депозирани в
досъдебното производство. На свид. Х. бе предявен протокол за разпит на
свидетел /том 3 л. 117,118 от ДП/ и същата потвърди, че го е подписала лично.
Приобщени
са по делото показанията на свид. Х. по въпросите в какви отношения са били
А.Ч. и Р.Х.; колко пъти и кога нейния съпруг е искал информация от нея за
автомобила на фирма «*» и обяснявал ли е защо иска тази информация, знаела ли е
от съпруга си дали подс.Ч. е имал интимни отношения с П.Х. и какво е било
естеството на целия разговор, който е чула по високоговорителя на телефона,
проведен между А.Ч. и Р.Х., тъй като е заявила пред съда, че не си спомня целия
разговор. Приобщени са показанията на този свидетел и по въпроса кои са били
номерата на мобилните телефони, ползвани от свидетелката и нейния съпруг, коя е
била датата, на която е срещнала П.Х. /вече Н./, когато последната я е
обвинила, че я следи, както и в колко часа се е прибрал съпруга й от лов същия
ден. Що се отнася до близките взаимоотношения между свид.Х. и свид.Х., които са съпрузи, съдът не намира,
че този факт се е отразил на показанията на свидетелката, по начин, че да се
всява съмнение за тяхна недостоверност. Тези показания не преповтарят споделени
от единия на другия свидетел основни факти, а възпроизвеждат личните наблюдения
на свид.Х. спрямо конкретни сочени от нея обстоятелства. Тези показания си
кореспондират с останалите доказателства по делото - показанията на свид.Н., с
която не са били в близки взаимоотношения, както и косвено с показанията на
свид.К., с когото няма данни да се познават изобщо.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свид. П. Н., приобщени по реда на
чл.371, т.1 от НПК. Същите са в голямата си част последователни,
непротиворечиви и логични, подкрепени с други доказателства по делото. От
показанията на този свидетел се установява какви са били отношенията между
подс.Ч. и свид.Р.Х. и подс.С.Г.; дава сведения и за възприятията й какви са
били отношенията между подс.Ч. и свид.А.Й. и как са се развили във времето.
От
показанията на свид.Н. се установява и какъв е бил мотивът на подс.Ч. да
извърши престъплението, в което е съучастник с предмет лекия автомобил, ползван
от свид.К.. В показанията си свид.Н. разказва за дългата си интимна връзка с
подс.Ч., която приключила през октомври 2014г., поради това, че тогава свид.Н.
заживяла на семейни начала със свид.П.К.. Този факт в живота на Н. рефлектирал
върху отношението на подс.Ч. към нея. Свид.Н. описва това, като сочи, че
подс.Ч. започнал
да заплашва нея и свид.К.. Свид.Н. споменава за множество и различни по вид
ситуации, в които подс.Ч. е проявявал това силно негативно отношение от негова
страна към нея и приятеля й, както и цитира много и разнообразни обиди, които е
получавала от него, както по свой адрес, така и по адрес на свид.К..
Свид.Р.Х. казва, че П. Н.
му е споделяла за отправените й от Ч. заплахи. Видно от показанията на свид.Н.,
подс.Ч. я е обсебвал както чрез писмена комуникация по телефона и телефонни
обаждания, така и с лични срещи, които често инициирал под предтекст за някакъв
служебен ангажимент. Свид.Н. е подробна в показанията си относно
демонстрираното спрямо нея и приятеля й негативно отношение от подс.Ч. –
изразено в перманентно отправяне на обиди и заплахи, описала е тези отношения
като кошмар и тормоз. Акцентирала е, че Ч. я е заплашвал, че ако К. дойде да я
прибере от работа, ще го пребие, ще го унищожи, ще му подпали автомобила. Тези
преживени от нея различни случки са намерили отражение и в сигнал, депозиран от
нейна страна до Районна прокуратура гр.Пловдив, след палежа на лекия автомобил,
ползван от свид.К.. Така описаната ситуация от Н. е траела няколко месеца преди
палежа на автомобила. От показанията на Н. се установява, че единственото лице,
от което тя и приятелят й са били заплашвани, включително и с опожаряване на
автомобила, е бил подс.А.Ч.. Последният е изпитвал силна ревност, което се
установява от неговите обяснения и от показанията на свид.Р.Х.. От така
описаните обстоятелства свид.Н. е решила, че именно подс.Ч. е виновен за
опожаряването на автомобила, ползван от свид.К.. Това се потвърждава от
показанията на свид.Е.З., която е разговаряла със свид.Н. в деня след палежа на
автомобила и е възприела страха, който тя е изпитвала от подс.Ч. в онзи момент.
За тези обстоятелства са налице доказателства в показанията на свид.Р.Х. и в
показанията на свид.В. Х..
Така посоченото описание
на характера на подс. Ч. от страна на Н. кореспондира и с другите доказателства
в същата насока, възпроизведени в показанията на свидетелите А.Й., Г.Ч., Р.Х.,
И.С., Й.Н..
При оценката на доказателствата, възпроизведени
в показанията на свид.Н. по отношение на взаимоотношенията й с подс.Ч., съдът
се позова на безспорните факти, подкрепени и от други доказателства, при което
установи следното:
Подс.Ч. и свид.Н. са
поддържали сложни и противоречиви лични взаимоотношения, които са претърпели
промяна след появата на свид.К. в живота на свид.Н.. Възникнала е силна
ревност, която подс.Ч. е изпитвал към свид.Н. заради връзката й със свид.К. –
факт, доказан по делото. Той не можел да се примири с присъствието на К. и не е
приемал тази промяна в живота на свид.Н.. Свид.Н. разказва колко ревнив
всъщност е бил подс.Ч. и как тази ревност много пъти назад във времето й е
създавала различни проблеми по различни поводи. Същевременно се установява, че
във времето подс.Ч. е държал в много голяма степен на тази връзка със свид.Н.,
която била важна за него и за поддържането й отделял много лично време и
ресурси. Това е видно и от обясненията на подс.Ч., в които описва подробности
от връзката му със свид.Н.. На фона на тези факти свид.Н. първа предприела
действия да прекрати отношенията си с подс.Ч., тъй като именно тя решила да
заживее с другиго, с което дала ясна заявка за желаната от нея промяна и
сериозните й намерения в тази посока. Не само казаното от свид.Н., но и
конкретните й действия са доказателство за нейното отношение. Както заявява
свид.Н. тя се е надявала, че времето ще разреши проблемите й с подс.Ч.. Тъй
като той не е бил съгласен тя да го напусне, свид.Н. се надявала, че това ще се случи постепенно,
което обяснява и последвалите й действия. За изпитваната ревност от Ч. по
отношение на връзката на Н. с К. съдът кредитира и обясненията на подс.Ч.,
приобщени чрез прочитането им от досъдебното призводство, поради констатирани
съществени противоречия /стр.90,
том 1 от ДП/. От посочените
съображения на съда е видно, че фактът за изпитваната от подсъдимия ревност е
безспорно установен.
Съдът не кредитира обясненията на подс.Ч., че
свид.Н. е заживяла със свид. К. по негово лично настояване и инициатива.
Свид.Н. заявява, че тя е съобщила за връзката си с К. на Ч. и тази връзка е
възникнала и се е развила по нейно лично решение. Подс.Ч. не е бил съгласен с
тази нова връзка на свид.Н. и това е провокирало неговото двойнствено отношение
към нея. Фактът на новата връзка на свид.Н. е заложил основния конфликт в
отношенията между подс.Ч. и свид.Н. и е подхранил ревността у подс.Ч. и
смесените му чувства – такива, в които е изразявал и търсил близост с нея и
такива, в които я е обиждал и заплашвал. Видно от показанията на свид.Н.,
подс.Ч. е искал от нея да напусне свид.К., нещо което тя е отказвала да стори.
Това е провокирало грубото отношение от подс.Ч. към свид.Н., за което тя
разказва. Това, че, както заявява свид.Р.Х., свид.Н. е имала интимни отношения
и с подс.Ч. по време на връзката й с К., не променя факта на отправените към
нея заплахи, отново от страна на подс.Ч., за което разказва същия свидетел.
Това не променя и обстоятелствата, разказани от свид.Н., споделени от
свид.Р.Х., за случаите на грубо отношение към нея от подс.Ч. отново през същия
период. Наличието на подобно отношение се потвърждава и от показанията на
свид.К., станал свидетел на обаждания по телефона от подс.Ч. към Н., за
съдържанието на които разговори последната му е споделила. За страховете си
свид.Н. разказвала и на свид.К., който описва нейното състояние. По тези мотиви
съдът намира за достоверни показанията на свид.Н. и кредитира същите.
Съдът кредитира изцяло показанията
на свид. П.К., приобщени по реда на чл.371, т.1 от НПК. Този свидетел и
подс.Ч. лично не се познавали. Свидетелят разказва, че по времето когато престъплението е било
извършено, не е имал лични или професионални конфликти с никого, но в деня след
като бил запален автомобила му -
10.01.2015г, свид.Н. получила по телефона една снимка, изобразяваща
подс.А.Ч. с вдигната чаша за наздраве, а под снимката имало присмехулен надпис.
За същата снимка разказва и свид.Н. и свид.Р.Х.. Този факт, потвърден от
показанията и на други свидетели съдът намира за достоверен. Получената снимка
от страна на Н. в този конкретен ден и присмехулния текст към нея, съпоставени
със заплахите към Н. и К. от страна подс.Ч., за които свидетелстват Н. и Р. Х.,
съпоставено и с показанията на свид.Р.Х. за съпричастността на подс.Ч. към
палежа на автомобила „Шкода Октавия“, водят до логичен и обоснован извод, че
същата снимка е изпратена преднамерено, по повод именно реализация на намеренията
на подс.Ч. и доволството му от това, което искал да демонстрира пред Н. и
К.. От показанията на свид.К. се
установява още, че същият е възприел и осъществявани телефонни обаждания от Ч.
към Н., която му е споделяла за съдържанието на тези разговори, а също и за
получавани по-рано от свид.Н. текстови съобщения, изпращани й от страна на
подс.Ч., включващи любовни обяснения и обиди. За този факт свид. К. потвърждава
показанията на свид. Н.. Свид. К. разбирал от свид.Н. и за заплахите отравяни
към него от подс.Ч., а именно, че ще го пребие и ще му запали колата. За тези
заплахи към онзи момент нито свид.Н., нито свид.К. сигнализирали някоя от
компетентните да вземат отношение институции. След палежа на автомобила „Шкода
Октавия“ тя се опитвала да приключи служебните си правоотношения, но подс.Ч.
отказал да я освободи. Затова тя му изпратила нотариална покана за напускане с
предизвестие. Подс.Ч. обаче е имал негативно отношение към свид.К. видно от
множеството квалификации, които правил пред свид.Н. по негов адрес.
Свид. Р.Х. разказва, че
познава свид.Е.Х. /чиито показания са приобщени по реда на чл.371, т.1
от НПК/ от с.*, за който по делото се установява, че е работил по онова време
на паркинг близо до офис на дружеството «*» в гр.Пловдив. Свид. Р.Х. казва, че
не е бил специално изпращан от страна на подс.Ч. да говори със свид.Е.Х., а
само е казал на подс.Ч., че има такъв познат, след като Ч. вече е поискал от
него да събира информация за К.. Тази
информация безспорно е стигнала до подс.Ч., след като именно от него
свид.Н. научила за нея. Видно от
показанията на свид. Е.Х., П.К., преди края на 2014г., се интересувал дали
някой е разпитвал свид.Е.Х. за него. Този факт се потвърждава и от показанията
на свид.П.К., който казва че знае, за човека от паркинга /Е.Х./, който бил
разпитван за него, за навиците му, кога отива и кога си тръгва от работа.
Фактите, споделени от тези свидетели съвпадат, поради което съдът им дава
доверие. Чрез тези факти се потвърждават и показанията на свид.Р.Х. и тези на
свид.П.К..
Съдът
кредитира показанията на свид.С.Т.П. /приобщени по реда на чл.371, т.1 от НПК/
- управител на търговско дружество «*», относно собствеността на автомобила
„Шкода Октавия“ с рег.№ ** – принадлежаща на лизингова фирма, която била
предоставена за ползване на неговото дружество. Конкретно превозното средство
се управлявало от регионалния мениджър за гр.Пловдив П.К., който му се обадил
една сутрин през месец януари 2015 г. и му съобщил, че колата, която била
паркирана пред дома му, същата нощ била запалена и изгоряла.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Ж.Т.Н., Б.Д.А., С.Г.М., М. С.М.,
В.И.Н. и Т.И.К., приобщени по реда на чл.371, т.1 от НПК. Всички те
установяват единствено нанесените щети на притежавани или ползвани от тях автомобили,
описани в така установената фактическа обстановка. Свид.Ж.Н. бил собственик на
лек автомобил «Мазда», модел «Примаци», предмет на престъплението от 22.01.2015
г., като по автомобила са били нанесени щети от пожара, поради това, че същия
се е намирал в непосредствена близост до подпалените от извършителите другите
автомобили. Близостта между автомобилите се установява и от протокола за оглед
на местопроизшествие. Свид.Ж.Н. бил предоставил ползването на автомобила на
сина си Т.Н.. Свид. Т.Н. лично възприел щетите по автомобила и засегнатите от
пожара негови части. Той бил паркирал автомобила на мястото, на което същия бил
установен при огледа на местопроизшествие, в непосредствена близост до другите
засегнати от пожара автомобили.
Свид.Б.А.
бил собственик на лек автомобил «Фолксваген Пасат» с рег. № **, на който също
били нанесени щети в резултат на пожара пред дома му на 22.01.2015 г. Свид.А.
разказва, че паркирани в близост до неговия автомобил други два автомобила също
били засегнати от пожара. Същият е описал и причинените на колата му увреждания
от пожара.
Показанията
на свид.С.М. и М.М. се отнасят до лек автомобил «Тойота Ярис», предмет на
престъплението от 10.01.2015 г. От тях се установява, че собственик по
документи на превозното средство е М., но то изцяло се използва от дъщеря му
М.М.. За пожара, засегнал този автомобил, М. разбрал от дъщеря си. От
показанията им се изясняват и пораженията по автомобила.
Свид.В.И.
и свид.Т.К. са представители на лизингодателите по договорите за лизинг с ползвателите
на автомобилите съответно «Пежо 207», предмет на престъпление на 04.10.2014г. и
«Шкода Октавия», предмет на престъпление, извършено на 10.01.2015г. От
показанията им се установяват взаимоотношенията с лизингополучателите, както и
собствеността на тези вещи. Видно от показанията на свид.К. обезщетението по
застраховката на автомобила «Шкода Октавия» е било получено от лизингодателя
«Порше лизинг», поради което версията, че палежът е бил в интерес на свид.П.К.,
споделяна в хода на съдебното производство от страна на адв.А. е несъстоятелна.
Относно лек автомобил «Пежо» 207, свид.И. посочва, че лизингополучателят «С.
лизинг» е дал съгласие обезщетението по застраховката в резултат на палежа да
бъде изплатено на последния лизингополучател – Г.Р., но свид.И. не е наясно
дали това впоследствие е било сторено.
От показанията на свид. Л.А.П., приобщени по реда на чл.371, т.1 от НПК се установява, че
същият е възприел възникналият пожар през нощта на 09.01.2014г. на ул. „*“ в
гр. Пловдив, при който е горял джип „Мерцедес“. Същите обстоятелства се
установяват и от показанията на свид.Т.И.К., приобщени по реда на
чл.371, т.1 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свид.
А.С.П., приобщени по реда на чл.371, т.1 от НПК. Свид. П. е ползвател на
лек автомобил „Пежо 207“, предмет на престъпление, извършено на 04.10.2014 г.,
като в тях описва мястото на което го е паркирал, обстоятелствата, при които е
констатирал, че колата му е запалена и изгоряла, и нейното състояние след
запалването. По случая е разпитан и свид.Р.В., /показанията му са приобщени по
реда на чл.371, т.1 от НПК/, чийто автомобил е бил паркиран в близост до опожарения автомобил на
свид.П.. Той чул, че свид.П. споделил с полицай на местопроизшествието, че
около две седмици по-рано ползваният от него автомобил бил обслужен в сервиз.
От изготвеното по делото експертно заключение /том 5, стр.16 от ДП/ се установява, че при този автомобил се
забелязва ярка граница на температурно въздействие, която може да се получи при
използването на ускорители за температурно въздействие, като пораженията са
нанесени в областта на предния капак и в основата на предното обзорно стъкло.
От установените факти чрез протокола за оглед на местопроизшествие и изводите
на вещото лице се установява, че причината за пожара са целенасочени човешки
действия. В резултат на процеса на горене били нанесени и щети по автомобила на
свид.В. „Опел Астра“, за които последният съобщава и които са описани в
протокола за оглед на местопроизшествие
от 04.10.2014г. /том 13, стр.4 от
ДП/. Тези факти обаче не
са били отразени в обвинителният акт по делото и са извън предмета на
настоящото наказателно прозводство.
От доказателствата по делото, възпроизведени в
обясненията на подс.З. и подс.Р., се установява авторството на това
престъпление. Извършването на палежа на ползвания от свид.П. автомобил подс.З. възложил
на подс.Р., като му предложил заплащане. Подс.Р. от своя страна приел да запали
посочения му от З. лек автомобил, като това бил първият палеж, в който подс.Р.
взел участие. Това деяние според подс.З. е било извършено, тъй като
собственикът на този автомобил го засякъл на пътя и след това са имали втори
конфликт. Опитът на подс. З. да поеме вината на подс. Р. с обясненията си в
с.з. на 12.10.2018г., заявявайки, че сам е запалил този автомобил и Р. няма
нищо общо, според съда се дължи на близките отношения между тези двама
подсъдими. Съдът кредитира обясненията на подсъдимите З. и Р. от досъдебното
производство, в които заявяват, че подс. Р. е запалил автомобила по поръчение
на подс. З., тъй като именно в тях е отразена обективната истина.
Съдът кредитира показанията
на свидетелите, П.Б. и Т.М., приобщени по реда на чл.371, т.1 от НПК, както
и дадените пред съда показания от свид. К.М.. Тези свидетели в
качеството си на полицейски служители, са провели разговори с подсъдимите В.З.,
С.Г. и Б.Р.. Моментът, в който тези свидетели са провели беседи с подсъдимите
бил по време на 24-часовото им задържане по ЗМВР, преди З., Г. и Р. да
придобият процесуално качество по делото. Съществен момент е този, че
подсъдимите към онзи момент били задържани във връзка с наличие на данни за
съпричастността им към извършено престъпление, за което е било образувано
досъдебно производство № 51/2015г. Същото се отнасяло за палеж на три
автомобила, осъществен на 22.01.2015г и е водено срещу неизвестен извършител. В
хода на тези беседи З., Г. и Р. признали за участието си както в това, така и в
други престъпления, за които са се водили отделни досъдебни производства в
различни структури на МВР. Те посочили отделните деяния, къде, кога и защо са
били извършени. Подс.Р. посочил доказателства като предал на полицейските
органи метална туба и пластмасово шише, с остатъци от горивна течност в тях.
Подс.З. и подс.Г. посочили друг участник в престъпленията – подс.В., който бил
установен и който също посочил
доказателства за изясняване на обективната истина. И трите първоначално
задържани лица – З., Г. и Р. посочили подс.Ч. като първоизточника на решенията
за извършване на отделните деяния. Впоследствие, при изтичането на 24-часовото
задържане З., Г. и Р. били привлечени като обвиняеми и разпитани пред съдия по
реда на чл.222 от НПК. Те дали обясненията, като направили подробни самопризнания. Последните съвпадат
почти изцяло с това, което полицейските служители са изложили при разпита си като свидетели.
Свидетелските показания на
полицейските служители са допустимо доказателствено средство, тъй като съгласно чл. 117 от НПК, със
свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е
възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, в това число и
извънпроцесуални действия и поведение на други лица, включително и на такива,
които в рамките на конкретния наказателен процес по-късно придобиват
процесуалното качество на обвиняеми, стига да са лично възприети. В конкретния
случай тези полицейски служители не са сред кръга лица, за които законът
изрично сочи, че не могат да бъдат свидетели. Депозираните от тях показания са
надлежен доказателствен източник и съдържащите се там факти и обстоятелства
могат и следва да бъдат ценени, наред с останалите от доказателствената
съвкупност и да бъдат поставени в основата на съдебния акт, ако и доколкото
направената оценка сочи на тяхната достоверност. /Решение 111/2015г по
н.д.1938/14г ВКС I н.о./. Поради евентуална
заинтересованост на полицейските служители от разкриване на престъплението
техните показания подлежат на внимателна преценка в рамките на осъществяваната
от съда дейност по проверка и оценка на доказателствените източници по делото.
С оглед изложеното, при
проверката и оценката на свидетелските показания на полицейските служители
К.М., П.Б., Т.М. и в частност тези на свид. Е.З. /нейните показания, находящи
се в т. 10, л. 3586 - л. 3601 от НОХД 2395/2015г. са прочетени на основание чл.
281, ал.1, т.3 и ал.5 от НПК/, относно епизодичното й участие при провеждана
беседа с подс.З., съдът установи, че същите са източник на производни
доказателства, които за някои обстоятелства се явяват и преки, тъй като
непосредствено изясняват предмета на доказване, а за други обстоятелства се
явяват косвени. При преценката на тяхната достоверност съдът констатира, че
показанията на тези свидетели не са изолирани от доказателствата по делото. Те
се подкрепят косвено от множество други доказателства, сред които свидетелските показания на А.Й., Г.Ч., Р.Х.,
П. Н., П.К., както и показанията на свид.Д.К. и свид.И.О.. В същата насока са и
доказателствата възпроизведени в писмените доказателствени средства, като
огледите на местопроизшествия за датите на отделните деяния и протоколите за
следствени експерименти от 23.01.2015г., както и веществените доказателства,
като иззетия от контейнер нож със следи от човешка кръв, фотоснимките,
изготвени при огледите на местопроизшествия, ВДС от използвани СРС, сочещи
характера на комуникацията между подсъдимите лица, видеозапис от охранителни
камери на аптека „Сейба“.
Съдебната практика е последователна в
становището си, че не може с производни доказателства да се заместват първични
такива /Решение
276/2015г по н.д. 818/2015г, IIIн.о. ВКС/. В случая показанията на тези свидетели са
източник на производни доказателства, които не заместват първичните, тъй като
подсъдимите З., Г. и Р. са направили пълни самопризнания в процесуално качество
за същите факти, преразказани от полицейските служители. Производните доказателства по правило служат за проверка
на първичните такива. Ето защо съдът кредитира показанията на свидетелите М.,
Б., М. и З. и ги използва за проверка на обясненията на подс.З., подс.Г. и
подс.Р.. От показанията на тези свидетели се установява фактът на направените
самопризнания на подсъдимите пред полицейските органи, който се потвърждава и
от самопризнанията на същите подсъдими, направени както непосредствено пред
съда, така и на досъдебното производство пред разследващ орган и пред съдия,
приобщени в съдебната фаза чрез прочитането им.
Относно извънпроцесуалните
самопризнания на подс.В.В., следва да се посочи, че този подсъдим е бил посочен
за първи път на полицейските служители от подс.В.З. по време на проведената с
него беседа. След призоваването му подс.В. признал съпричастността си към серия
от случаи, възлагани му пряко от подс.В.З.. При разпита на подс.В.В.
впоследствие, в качеството му на обвиняем, същият се възползвал от правото си
да не дава обяснения. В своите извънпроцесуални самопризнания пред свид.П.Б. и
свид.К.М. обаче същият посочил първично доказателство - лице, което пряко било
възприело част от действията на подсъдимите по делото - свид.Д.К.. При
проведения разпит на този свидетел, същият потвърждава фактите, споделени от
подс.В.В. пред свид.Б. и свид.М.. По тази причина макар и подс.В.В. да не е дал
обяснения по делото, част от неговите извънпроцесуални самопризнания,
преразказани от полицейските служители се потвърждават чрез посочените от самия
подс.В. първични доказателства. В този случай липсват първичните доказателства,
каквито биха били обясненията на подс.В. след привличането му като обвиняем, но
са налице възпроизведени преки и първични доказателства в показанията на
свид.Д.К., за проверката на които служат именно показанията на свид.М. и
свид.Б..
Съдът не дава вяра на твърденията
на подс.З., че е разказал всичко споделено от него на полицейските служители
под натиск. Съдът намира и за неоснователни възраженията на подс.В., в които
твърди, че е написал саморъчните си
извънпроцесуални обяснения под диктовка. Подробно тези твърдения ще бъдат
обсъдени по-долу в мотивите. Следва обаче да се отбележи конкретен обективен
факт – след проведените беседи подс.З. в присъствието на избран от него
назначен защитник е дал подробни обяснения пред съдия за същите факти. Подс.В.
не е сторил това, но същият е посочил на полицейските служители неизвестен за
тях факт – свид.Д.К., който е бил привлечен от подсъдимите за определени
действия и по този начин лично възприел част от наблюдението върху навиците на
пострадалия А.Г.. Няма как полицейските служители да са диктували на подс.В.
факти като този, тъй като те са им били неизвестни до момента, в който не са били
съобщени за първи път от подс.В..
Показанията на свид.К.М. /том 3, л. 119-120 ДП/, са били
прочетени на основание чл. 281 ал. 5 вр.
ал. 1 т. 2 пр. 2 от НПК относно обстоятелството какви суми е споделил подс.
В.З. със свидетеля, че е получил от подсъдимия Ч. за изпълнените поръчки, за
което обстоятелство е било налице липса на спомен у свидетеля, както и в кое
населено място е било поръчано да бъде извършен палеж на лек автомобил, за
който З. е бил получил пари, а пък не го е изпълнил, за което обстоятелство е
констатирано противоречие със заявеното от свидетеля пред съда. Съдът служебно
е констатирал и липса на спомен у свидетеля М. за имената на лицето Д., за
което свидетелят е разказал, че е било установено от него в хода на
разследването, и са били прочетени на същото основание показанията му за това
обстоятелство. Свид.М. потвърждава фактите, които са били прочетени от съда.
Същите факти, прочетени по процесуалния ред, съдът кредитира. Касае се за
подробности свързани с депозираните от свид.М. показания пред съда, за които
предвид изминалото време до разпита му е възможно да бъдат сгрешени или
забравени.
Съдът частично кредитира
показанията на свидетелите С.С.П. и С.С.П.
депозирани пред съда на 11.09.2018г.
Съдът кредитира
показанията на свид. С.С.П. и свид. С.С.П. относно паричната сума, която
подс.Ч. дал на заем на подс.З. през 2013г. и проведената среща между тях пред
заведение „Дриймс“ в гр. Пловдив. Това обстоятелство обаче според настоящия
съдебен състав няма отношение към предмета на делото и връзка с установената
фактическата обстановка. Характерът на финансовите взаимоотношения между
подс.З. и подс.Ч. на основата на даден заем, не би могъл да се противопостави и
да подмени фактологията основана на доказателства за наличие на финансови
взаимоотношения помежду им от съвсем друг противоправен характер. На следващо
място съдът не кредитира показанията на тези свидетели, в частта, относно
конкретния разговор, осъществен между З. и Ч., по време на семеен обяд в
заведение „Хепи“ в гр.Пловдив, до магазин „Баумакс“. При този разговор, случил
се през пролетта на 2014г., те чули, че В.З. възнамерява да припише на Ч.
поръчка за убийството на лице, наричано «доктора». От случката роднините на Ч.
много се притеснили и поискали да се сигнализира прокуратурата и полицията,
преди Ч. да бъде натопен. Същевременно обаче никой от тях не сигнализирал
прокуратурата или други компетентни органи за обстоятелствата, на които станали
очевидци, нито тогава, нито когато подс.А.Ч. бил задържан на 26.01.2015г., нито
след това когато му било повдигнато обвинение за участие в опит за убийство на
А.Г., когото подсъдимите по делото знаят и сочат като «доктора». Едва когато са
били призовани от съда, тези свидетели разказват въпросните обстоятелства, като
цитират и конкретните думи заявени от З. към Ч.. Тази пасивност от страна на
свидетелите за значителен период от време съдът не може да приеме за случайна.
Тя противоречи и на твърденията на свид. С.П., колко притеснени били всички
присъствали на масата, които станали очевидци на поведението на З..
Противоречие е налице между възприетото от страна на свидетелите като поведение
и заплахи и омаловажаването му от страна на подс.Ч.. Свид. П. заявява, че З. е
бил много ядосан и агресивен, от което те се уплашили и притеснили. Въпреки това
подс.Ч. не предприема нито тогава, нито по-късно каквото и да е поведение за да
се предпази от тези тежки и сериозни закани от страна на подс. З., за които се
твърди, като впоследствие след задържането на З. през януари 2015г., Ч.
всъщност решава да се укрие от органите на разследването. Това поведение на
подс.Ч. е напълно обяснимо от събраните доказателства по делото, но не и от
твърденията на подс.Ч. и тези свидетели. Съдът кредитира заявеното от
свидетелите, че в тяхно присъствие подс.Ч. и подс.З. са провели среща в
ресторант Хепи, на която подс.З. е искал пари, но не дава вяра на заявеното от
свидетелите относно конкретните реплики разменени между двамата при този
разговор, сочещи изнудване на Ч. от З. за определена парична сума.
Същевременно съдът намира
за установено по делото, че подс.З. действително е търсил парични суми от
подс.Ч. и е търсил начини да се среща с подс.Ч., за да иска от него пари. От
доказателствата по делото обаче става ясно, че З. е искал Ч. да му плати
остатъка от обещаната парична сума за поръчката за убийство на А.Г., която му е
била възложена от Ч.. Дори и разговорът между тях, за който разказват
свидетелите да е прераснал в някакъв по вид конфликт, нямало е как подс.Ч. да
сигнализира правоохранителните органи за действията на подс.З. спрямо него, тъй
като между двамата са съществували отношения на противоправна основа.
Действията на подс.З. са били резултат на подбуждането осъществено спрямо него
от подс.Ч. и са били мотивирани с обещаното и частично осъществено заплащане.
За оценка показанията на
тези свидетели следва да се има предвид фактът, че макар да са изминали повече
от четири години от случката, до разпита на тези свидетели на 11.09.2018г., те
цитират в показанията си конкретни фрази, заявени от страна на подс.З. пред тях
към онзи момент, а не преразказват спомените си. Паралелно с това нелогично е
разказаното от тях и по друга причина. Фактически с описаните от тяхна страна
действия на подс.З., той е създал в тяхно лице свидетели, не просто на
изнудването спрямо Ч., а и на мотивите му за същото. Според показанията им, З.
е разказал пред семейството на Ч. защо всъщност му трябват тези пари, за които
изнудва Ч. и как се е стигнало до това да се налага да го изнудва, какви
момчета и за какво са били наети и какво З. им бил обещал, като е направил
самопризнания за участието си в тежко престъпление пред непознати за него хора.
Последното сочи, че самият З., е действал изцяло противно на личните си
интереси, което е лишено от логика, още повече като се има предвид и личността на
конкретния подсъдим и факта на съдебното му минало.
На последно място, при
оценката на тези показания следва да се отчете фактът на близкото родство между
подс.Ч. и свид.С.П., както и близките връзки между свид.С.П. и подс.Ч., който е
съпруг на майката на подсъдимия. Тази връзка сочи свидетелите като такива
заинтересовани от изхода на делото. В конкретният случай оценката на тази
заинтересованост е с друга насоченост. Предвид обстоятелствата, възпроизведени
в показанията на тези свидетели, ако същите бяха достоверни, близостта им с
подс.Ч. щеше да провокира активни действия от тяхна страна на много по-ранен
етап на делото. Истината обаче явно не е била такава.
Съдът
кредитира показанията на свид.С.П. *** се е провела среща между подс.З.
и подс.Ч., за която разказват и двамата подсъдими. Не може да се даде вяра
обаче на същината на разговора между двете лица, така както е възпроизведен от
свид.П.. Свид.П. и за този случай не преразказва спомените си, а цитира
конкретните фрази, в които се е изразил според него разговора между Ч. и З.. Не
може да се приеме, че свидетелят помни четири години след самото събитие
точните думи на целия разговор и тяхната конкретна последователност, така както
ги пресъздава пред съда. От показанията на този свидетел е видно, че това не е
и единственият разговор, на който е станал свидетел и който пресъздава с цитати
в съответна последователност. Става ясно от показанията на свид.П., че темата
на този разговор е била свидетелката П. Н. /Х./ и нейната нова интимна връзка,
както и че подс. З. е изразил вид приятелска съпричастност към подс.Ч. за този
развой на отношенията му с Н. /Х./ и силно възмущение от същите обстоятелства.
Този факт ако се приеме за достоверен обаче, сочи ясно първо, че З. е бил
близък до Ч., нещо което се доказва по делото с други доказателства, както и че
е бил наясно с въпроси от неговия личен живот и конкретно е бил наясно, че
промяната в личния живот на Н. не е по волята на подс.Ч. за това. Последните
също се доказват с други доказателства, като показанията на свид.Н. и
свид.Р.Х., подкрепени с тези на свид.В. Х., както и от обясненията на самия
подс.Ч. в кредитираната им част. В този смисъл дори и да се приеме, че
показанията на свид.С.П. са достоверни те всъщност не доказват тезата на
подс.Ч. за това, че първоизточник на идеята и решението да бъде унищожен
автомобила на свид.К. е бил самият В.З.. Твърденията в тази насока не могат да
се противопоставят успешно на останалите доказателства в тази връзка, а именно
наличието на мотив от страна на подс.Ч., отношението му към свид.Н. и
многократните заплахи, които е отправял към нея и свид.К., включително и
такива, свързани с опожаряване на управлявания от последния автомобил. Налице
са и показанията на свид.Р.Х., който е узнал за уговорките на Ч. със З.
отнасящи се до опожаряването на автомобила на К. и е възприел как Ч. е взел
решение на кой точно ден да бъде запалена тази кола. В подкрепа на последните е
и проведената комуникация по служебния телефон, ползван от Х., между Ч. и З.
преди извършване на престъплението.
Съдът кредитира обясненията на подс.В.З., от досъдебното
производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 279 ал.1 т.3, т.4 и
ал.2 НПК, частично тези, приобщени от предходното разглеждане на делото по НОХД
№ 2395/2015г., както и известна част от тези, дадени в съдебното производство.
Съдът кредитира обясненията на подс.В.З., дадени
на досъдебно производство пред разследващ орган в присъствието на защитник и
пред съдия, прочетени от съда по реда на чл.279, ал.1 и ал.2, вр. ал.1, т.3 и
т.4 от НПК. Същите са депозирани на 23.01.2015г., непосредствено след
извършеното престъпление по чл.330, ал.3 от НК на 22.01.2015г, в което участие
са взели подсъдимите Ч., З., Г. и Р.. Съдът не кредитира твърденията на подс.З., че е депозирал неверни факти в
обясненията си пред разследващия орган и пред съдия в досъдебната фаза под
полицейски натиск. Сериозността на уличаващите обяснения изключва подценяването
на тяхното значение от депозиралия ги обвиняем, който вече имал и опита от две
наказателни производства, приключили през 2006г. и през 2010г. с осъдителен
съдебен акт. По делото не са документирани и оплаквания или констатации за
упражнено върху подс.З. насилие по време на задържането му от органите на
полицията, като подобни твърдения за упражняване на натиск над подс.З. се
заявяват от негова страна за първи път в съдебната фаза на процеса и се
изтъкват като причината за промяната на съдържанието на обясненията му пред
съда.
Съдът не кредитира
заявеното от подс.З. в съдебно заседание при първото гледане на делото в съда,
приобщени чрез прочитането им, че бил накаран от полицейските служители да пише, че
подс.Ч. му е платил, за да довърши деянието спрямо А.Г.. Обясненията на подс.З.
в тази им част са неясни относно това какво точно е бил накаран да напише, в частта
относно посочените от З. времеви периоди. Според обясненията, за да напише тези
неща е бил заплашен с отмъщение от страна на депутата А.Й., което щяло да се
реализира по време на пребиваването му в Затвора. Всички тези твърдения на
подс.З. са изцяло лишени от смисъл и не са подплатени с доказателства. Липсват
доказателства, които да сочат връзка на свид.А.Й. със системата на затворите в
страната и в частност със затвора в гр.Пловдив и както и наличието на механизъм
чрез който той може да окаже влияние върху пребиваването на намиращите се там
задържани или осъдени лица. Факт е също така и че към момента на задържането на
подс.З., свид.А.Й. вече не е бил депутат. Друг е въпросът, че саморъчните
обяснения на подс.З. не стоят на вниманието на съда, тъй като същите не могат
да бъдат годен източник на доказателства. Тук съдът преценява на общо основание
депозираните обяснения от подс.З., при които са спазени изискванията за форма и
процедура, посочени в НПК и депозирани в присъствието на негов защитник. А видно
от обясненията, дадени от подс.З. пред съдия на досъдебното производство, този
подсъдим е разказал пред съда за това какви искания е имал подс.Ч. за
довършване на деянието спрямо А.Г.. Някои обстоятелства дори е заявил, че ги
казва като „бонус“ към обясненията си. В същите обяснения на подс.З. в
съдебната фаза обаче, след като вече е заявил пред съда, че е бил накаран да
пише определени обстоятелства под заплахи от пет-шест полицейски служители, на
въпрос на адв.А. към него как е бил накаран, подс.З. отговаря: “Те не са ме
накарали. Аз ги писах върху на малките показанията“. Тази непоследователност в
излаганите от подс.З. обстоятелства, когато е давал обяснения в съдебната фаза
на процеса е една от причините съдът да не кредитира голяма част от тях.
Твърденията за манипулиране на обясненията на
подсъдимите от разследващите органи и за подсказване на отделни обстоятелства
също остават голословни и се оборват от обективните факти, каквито са
доказателствата, възпроизведени за
същите факти в други доказателствени източници по делото /показанията на
разпитаните свидетели/. Следва да се обърне внимание и на характера на тези
обяснения, многобройните деяния, подробности и детайли, които се излагат за
същите, като предварителна организация, начин на изпълнение, причини за
участието на всеки един, подробности за отношенията между съизвършителите,
начина на живот на отделните участници и др. Същевременно следва да се отбележи
краткият срок от около 24ч., преди разпита на подсъдимите пред съдия, когато
същите са направили самопризнания в процесуално качество. Този кратък срок
изключва възможността да се манипулират така прецизно толкова подробни и пълни
обяснения, фактически и логически свързани с дейността и на други съучастници,
които обяснения в крайна сметка е видно, че кореспондират както помежду си,
така и с останалите доказателства по делото, възпроизвеждащи обективни факти.
Съответните установени малобройни противоречия, като например тези свързани с
наличието на съпротива от страна на свид.Г., в още по-голяма степен сочат, че
правото на подсъдимите да ползват обясненията си като средство на защита е било
съхранено и подсъдимите са разказвали тези обстоятелства, които сами са
преценили. И не на последно място следва да се отбележи и фактът, че
самопризнанията на подсъдимите са направени в разпит пред съдия по реда на
чл.222 от НПК, като тази форма е гарантиранция за спокойна и сигурна
обстановка, изключваща внушение или насилие.
В подкрепа на гореизложеното следва да се посочи и още един факт, който
доказва, че подс.З. е желаел да се възползва от правото си да даде пълни
обяснения по делото на досъдебната фаза. При разпита пред съдия на досъдебното
производство, подс.З. е разказал и за лице на име „*“, за което за първи път
споменава именно той. За него подс.З.
сочи и че към онзи момент бил в чужбина. Това са все факти, предварително
неизвестни на полицейските органи, които били узнати от тях от самия З., видно
от показанията на свид.К.М. и които се потвърждават при последвалата проверка
за установяване на самоличността и местопребиваването на този човек /том 8, стр.55-61 от ДП/. Впоследствие
така установения Т.П. бил обявен за издирване от полицейските органи. За
същия се споменава по-късно и в
показанията на свид.О., който сочи, че подс.В. е живял през известен период от
време с Т. в гр.Пловдив и това не е било отречено и от самия подс.В., видно от
показанията на свид.К.М. и свид.П.Б.. Значението на тази конкретни факти за
лице с име „Т.“ е такова, че същите представляват контролни факти за
достоверността на обясненията на подс.З.. От друга страна за същите категорично
не може да се твърди, че са били подсказани на З. от страна на полицейските
служители, оттам и проличава, че подс.З. е давал обяснения по своя воля, като е
разказвал това, което сам прецени и лично той знае и желае да каже.
В обясненията на подс.З., дадени пред съдия на досъдебното производство по
реда на чл.222 от НПК, той изложил последователно множество факти. Именно
подс.З. сочи кои престъпления са му били поръчани да бъдат извършени от страна
на подс.Ч.. Това обстоятелство подс.З. споделил и на останалите участници в
престъпната дейност още към момента, в който деянията били осъществявани. От
тези обяснения на подс.З. се установили обстоятелства, които били напълно
неизвестни за разследващите. От тези обяснения се установила връзката между
палежа на автомобил „Пежо 207“ и задържаните лица, който случай се е разследвал
по образувано производство от Първо РУ на МВР и изобщо не е бил в обхвата на
работата на служителите от Второ РУ на МВР. По същия начин от обясненията на
подс.З. се установило и за връзката на задържаните лица с нападението над А.Г.,
за който случай е било образувано досъдебно производство от сектор „Криминална
полиция“ и същият е бил извън обхвата на работа на служителите от Второ РУ на
МВР. Към момента, в който подс.З. е давал обяснения пред съдия в производство
по чл.222 от НПК е бил привлечен като обвиняем същия ден по-рано само за
деянието, осъществено на 22.01.2015г., отнасящо се за палеж на автомобили в
съучастие с подс.Г. и подс.Р.. Разпитът е бил извършен пред съдия при РС -
Пловдив, доколкото към онзи момент разследването се е водило по чл.330, ал.1 от НК и е било наблюдавано от Районна прокуратура Пловдив /том
1 стр.7 от ДП/.
Подсъдимите З., Г. и Р. били привлечени като обвиняеми от разследващите
органи на 23.01.2015г. само за едно деяние по чл.330 от НК, но в обясненията си
в това процесуално качество те разказали и за поредица от други случаи. От обясненията им /депозирани
пред съда и приобщени чрез прочитане/ се установява
сходство в механизма на подготовка за осъществяване и на останалите
престъпления, в които тези обвиняеми са взели участие. Такова сходство е налице
и в мотивите на тези подсъдими да участват в осъществяването на тези
противоправни деяния.
Дадените обяснения от подс.З. на досъдебното производство са вътрешно
непротиворечиви с изключение на обясненията му за факта, каква е била целта на
нападението над пострадалия Г., обсъден от съда по-долу в мотивите. Останалите
описани факти от подс.З. на досъдебното производство се подкрепят от
доказателства, възпроизведени в обясненията на подс.Г. и подс.Р., както и от
показанията на свидетелите Д.К., И.О., Р.Х., П. Н., А.Й., Т.Й., К.М., П.Б.,
А.П. и от протоколите за оглед на местопроизшествия и фотоалбумите към тях.
Известните несъответствия между обясненията на подс.З. и подсъдимите Г. и
Р., според съда са несъществени и се дължат на разликата във възприятията на
всеки отделен човек или на неточни спомени. Други несъответствия пък се дължат
на защитната позиция, която всеки подсъдим е решил чрез своите обяснения да
заеме и обоснове. На това се дължи несъответствието в обясненията на тези
подсъдими по въпроса какво е трябвало да се постигне като резултат с
нападението над пострадалия Г.. По този въпрос обясненията на тези подсъдими
са вътрешно противоречиви, а и не
кореспондират помежду си. Подс. З. веднъж говори за убийството на Г., след това
в същите обяснения за неговото сплашване и набиване. Подс.Г. твърди, че се е
очаквало Г. да изпадне в кома, но казва също така, че конкретните думи на З. били да намушкат Г. и до една седмица той да е добре.
Подс. Р. в обясненията си пред съда твърди, че е ударил Г. с ръка, но в
обясненията си от досъдебното производство, приобщени по делото чрез
прочитането им, казва, че подс.З. поискал от тях да наръгат един шеф на някаква
болница, така че да го вкарат в „кома“ или да стои в болница. Това твърдение на
подс.Р. частично подкрепя заявеното от подс.Г., че се очаквало пострадалия Г.
да изпадне в кома.
Съдът не кредитира твърденията на подс.З., че целта на нападението е била
да бъде пребит и стреснат пострадалия Г., тъй като по този въпрос е налице
противоречие от една страна в самите обяснения на З., а от друга същите не
кореспондират с останалите доказателства по делото. Вътрешни противоречия в
обясненията на З. са налице по въпроса за целта, която е била преследвана с
нападението над пострадалия Г.. В разпита от 23.01.2015г. пред разследващ орган
З. първоначално заявява, че поръчката е била за „премахването“ на А.Г..
Използваната в обясненията на З. дума според българския тълковния речник е
синоним на думите „отстранявам“, „убивам“, „неутрализирам“. Установено е по
делото, че пострадалият Г. е бил нападнат от подс.Г. и подс.Р. като всеки от
тях е носил със себе си по един нож с дължина на острието около 19см. Този факт
сам по себе си изключва версията, че целта на нападението е била пострадалия да
бъде набит, тъй като подобни действия не съответстват на вида оръжие,
подготвено и впоследствие използвано от нападателите. Това оръжие е било
използвано от извършителите по изрично указание от страна на З. и нещо повече -
средството за извършване на престъплението е било осигурено и предоставено на
извършителите от самия З.. Това се потвърждава от обясненията на подс.Г. и
подс.Р., както и косвено от показанията на свид.Б., който разбрал от подс.В.,
че З. искал от него да нападне Г. с нож, който той щял да му осигури. По
безспорен начин е установено още, че на пострадалия Г. са били нанесени седем
на брой прободно-порезни рани, от които четири са попадали в анатомична област
на тялото, в която се намират жизненоважни органи. Тези действия са проекция на
намисленото от страна на съучастниците и категорично не сочат да е било взето
решение за нанасяне на побой над пострадалия.
В обясненията си, депозирани пред съдия по реда на чл.222 от НПК в
присъствието на защитник, подс.З. сочи, че поръчката, която е получил от * „*“ относно пострадалия Г. е била да го
отстранят. С това твърдение подс.З. подкрепя казаното от него по- рано същия
ден в разпит пред разследващ полицай за това, че поръчката е била пострадалия
да бъде премахнат. Смисълът на двете думи е сходен и се уточнява в детайли от
другите събрани доказателства в насока за физическото премахване и отстраняване
на пострадалия като личност, приравнено на неговото лишаване от живот. Самото
уточнение в този смисъл е направено и от самия З. в разпита му пред съдия,
който казва, че А.Ч. е искал Г. да бъде отстранен “т.е. да го убием“. В същият
разпит З. казва още, „* искаше убийство, но аз нямах намерение такова нещо да
правя, как ще ги правя тези неща това са
глупости, но исках да бъде сплашен и после да се прочете в пресата, че се е
случило нещо с него, да можем да вземем парите“. С това твърдение на З. за пореден
път се потвърждава действителната цел, която преследвал с действията си
подс.Ч.. Действителната цел на нападението над пострадалия Г. се потвърждава и
от показанията на свид.Д.К., на когото З. лично е казал, че ако те не утрепят
доктора, той ще утрепе него. Показанията на свид.К. съдържат преки производни
доказателства за факта на действителните намерения на З. спрямо пострадалия Г..
Що се отнася до уточнението от З., че макар поръчката да е била за убийство,
той не е имал намерение същата да бъде осъществена, а целял единствено сплашването
на Г., това твърдение в този му конкретен смисъл е недостоверно, тъй като
противоречи на обективните факти, а именно предприетите действия на
съучастниците, уговорките за мястото където трябва да попаднат ударите, вида на
подготвените и използвани оръжия. На основание така изложените аргументи за
съда е безспорно доказано, че подс.В.З. е действал като съучастник в
осъществяване на вмененото му престъпление с намерение пострадалия А.Г. да бъде
убит.
Съдът не приема като основателно възражението на защитата за това, че
вложения смисъл в думата да се „отстрани“ пострадалия Г., „т.е. да бъде убит“
не е смисъла на действителното поръчение от страна на Ч. към З., а представлява
трактовка на думата „отстраняване“ така както З. го е разбрал. Аргументът на
защитата не се подкрепя от събраните по делото доказателства. На първо място
така извадено изречението от контекста на целите обяснения не дава ясна
представа за смисъла на използваните изрази от подс.З.. В същия разпит,
проведен пред съдия на 23.01.2015г. подс.З. заявява, че никога не е говорил с
Ч., когото той назовава с прякора му, за мотивите му да иска от З. „да бъде
убит доктора“. За З. е било абсолютно ясно каква точно задача му се поставя от
страна на Ч., тъй като това е въпрос, който в крайна сметка за него е свързан с
определено заплащане при изпълнение на задачата, а това е и мотивът за
участието на подс.З. в престъпната дейност. Установено е още, че за
отстраняването на Г., подс.Ч. е обещал
да плати на З. сумата от 20 000лв. И тъй като в крайна сметка отстраняването
на Г. т.е. неговото убийство не е било постигнато, подс.Ч. е платил на З. само
половината от предварително уговорената помежду им сума за отстраняването на
Г., а именно 10 000лв. Подс.З. съответно е спрял във времето да търси
остатъка, тъй като в крайна сметка е разбрал, че няма как да продължи да
претендира заплащането му, след като не е постигнат целеният краен резултат. За
това пък подс.Ч. не възнамерявал да се отказва от постигането му и по тази
причина около седмица след запалването на лекия автомобил „Шкода“, ползван от
свид. К., се срещнали със З. в кафене, където Ч. му казал „трябва да довършим
работата за доктора“. Според З., Ч. е бил категоричен, че Г. трябва да бъде
убит. Видно от казаното от Ч. към З. няма съмнение, че подс.Ч. е намерил така
осъщественото престъпление на 12.02.2014г. за недовършено. Нито сплашване, нито
стресване, нито побой, нито дори временно отстраняване от нормалния
социално-битов живот са били целите на това нападение, които иначе щяха да се
окажат реализирани и подбудителят не би имал каквито и да е претенции за
довършване на нещо вече извършено, нито пък повод да заплати само половината от
договорената за деянието сума.
Съдът не приема за достоверни твърденията на подсъдимите З., Г. и Р. за
наличието на алтернативна цел на деянието - пострадалия Г. да изпадне в кома,
респ. да бъде постигнат по-лек престъпен резултат, различен от смъртта на Г..
Категоричността на изводите за наличие на пряк умисъл за убийство на жертвата
се установява от кредитираните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства като обясненията на подс.Г. и подс.Р., показанията на
свидетелите М., Б., М. и К., експертното заключение на съдебномедицинската
експертиза, констатирала уврежданията и тяхното локализиране и съдебно-медицинската
експертиза на веществено доказателствено средство- открития и иззет нож,
използван от подс.Р.. За този извод съдът взема предвид обективните факти,
каквито са действията на подсъдимите, разпределението на ролите помежду им -
единият да нападне жертвата в гръб, а другият да я нападне в лице, като първият
да нанесе удари с нож в гърба на жертвата, а вторият – удари с нож в корема му,
указанията за начина на осъществяване на нападението, дадени им от подс.З., а
именно, то да се извърши с ножове, два на брой, които подсъдимите да използват.
Друг обективен и доказан по делото факт е този, че използваните от подсъдимите
Г. и Р. ножове са били със значителна големина,
единият – с дължина на острието 19,5см, едностранно наточен и годен да
причини смърт. Видът на подготвените и носени от извършителите оръжия, чрез
които да осъществят престъплението, фактът, че същите са били осигурени от
подс.З. с тази именно цел, описаното разпределение на ролите на извършителите
на местопроизшествието, броя на ударите с нож нанесени от подс.Р. при
изпълнението на деянието, насоката на ударите в такава анатомична област в
която се намират жизненоважни органи - всичко това сочи какво решение
подсъдимите са изпълнявали. Ударите, макар да се установява, че са били нанесени
с неголяма сила, техният брой, сочи упоритостта на подс.Р., която илюстрира, че
целта на съучастниците не е причиняване на телесна повреда и сплашване, а
причиняване на смърт. Установено правило в наказателното право е, че за умисъла
на дейците се съди не по декларативните им твърдения, а по техните действия.
Целите фактически намират проявление в действията. А изброените факти сочат
нападение от двама извършители, насочено към две анатомични области - коремна и
гръдна кухина, в които се намират жизненоважни органи, с оръжия, годни да
причинят смърт. Подсъдимите са съзнавали, че с тези оръжия и избраните места,
на които ударите да бъдат нанесени, насилието не може да се отмери така, че да
се ограничи само до причиняването на увреждания, изразяващи се в накърняване
телесния интегритет на индивида и да изключи травми, несъвместими с живота.
Липсват и доказателства за подобни умения у извършителите, които да подкрепят
подобна теза. Напротив, поради младата възраст на извършителите и чистото им
съдебно минало е видно, че същите са били незрели и неопитни, поради което
всичко им е било разяснявано и осигурявано от страна на подс.З.. По тези
причини в съдържанието на умисъла на подсъдимите З., Г. и Р. се включвала
представата, че деянието ще причини летален изход, за предотвратяването на
който никой от тях не е положил конкретни усилия.
Според съдебната практика са налице три разграничителни критерия, които
установяват наличието на пряк умисъл за убийство – интензитет на нападението,
насоченост на увреждащите действия и средство за извършване на престъплението.
В случая интензитета на нападението е бил висок – пострадалият е бил причакан
от двама нападатели в тъмната част на денонощието и е бил прободен с нож 7
пъти, въпреки оказаната съпротива и неопитността на нападателите. Нападението е
започнало в гръб, за да бъде лишен пострадалият от възможност за реакция.
Насочеността на увреждащите действия е била в жизнено важни органи – гръдната и
коремната кухина, като по чиста случайност не са били причинени наранявания,
несъвместими с живота. Извършителите са били специално инструктирани как да
нанасят ударите с нож, за да не заседне той в ребрата и да могат да бъдат
нанасяни повече удари. Налице е и разпределение на ролите между двамата
нападатели – единият да го нападне в гръб, а другият – в лице. Средствата за
извършване на престъплението – два ножа с дължина на острието 19,5 см са били
годни да причинят смърт. Именно от тези обстоятелства се извлича прекият умисъл
за извършване на убийство и той не бе оборен от декларативните твърдения на
подсъдимите за желание да се нанесе телесна повреда на пострадалия. Тази
защитна теза не намира опора във фактите по делото, които описват действията на
извършителите с обективна насоченост да причинят смъртта на пострадалия.
В обясненията си пред съда от 12.10.2018г. З. изостави предходните си
версии, че е поръчал нападението над Г. заради лично отмъщение или за да
изнудва невинния Ч. за пари, като се отрече от тях и заяви, че иска да каже
истината. Той заяви, че нападението над Г. е поръчано от Ч. и той го е поръчал
на преките извършители, за да получи сумата от 20 000 лева. Тези обяснения
съдът кредитира, тъй като кореспондират на всички събрани доказателства,
включително и с обясненията на самия З., дадени пред съдия на досъдебното производство.
Съдът не кредитира тези обяснения единствено в частта, че поръчката е била за
нанасяне на телесна повреда на Г., а не за причиняване на смъртта му. По-горе
бяха изложени подробни мотиви, обосноваващи умисъла за убийство, а не за
причиняване на телесна повреда. В тази част обясненията на З. са израз на
защитна теза и не се кредитират от съда. Подс. З. призна в обясненията си пред
съда, че палежите на автомобилите на Й. и на К., както и счупването на стъклото
на автомобила на Й. е било по поръчка на подс. Ч., а мотивът е бил заплащане на
финансово възнаграждение. Единствено палежът на л.а. „Пежо 207“ е бил по лични
мотиви на З.. Съдът кредитира в тази част обясненията на З., тъй като
кореспондират с всички останали доказателства, включително и със собствените му
обяснения, дадени пред съдия на досъдебното производство непосредствено след
задържането му. Съдът не кредитира с доверие единствено твърдението, че подс.
Р. не е участвал в палежа на л.а. „Пежо 207“, собственост на свид. П.. Това
твърдение противоречи на предходните обяснения на З., на заявеното от самия Р.
след задържането му и в обясненията му. Според съда в тази част обясненията на
З. са опит да поеме вината на Р., с когото са в близки отношения и пребивават
заедно в Затвора – Пловдив.
В обясненията си пред съда подс.З. сочи, че той е
изпратил подс.В.В. да счупи предния прозорец на автомобила на свид.Й. -
Мерцедес Джи Ел, като именно В. свършил тази работа. Подс.З. казва, че той е
сторил това по поръчка на Ч. срещу парично възнаграждение, което получил
впоследствие. Тези факти съдът намира за достоверни, подкрепени от останалите
доказателства по делото в тази насока.
Съдът не кредитира твърденията на подс.З. от
обясненията му в съдебно заседание, че за първи път снимката на А.Г. му била
показана от свид.Н., в офиса на фирмата, на лаптопа на подс.Ч.. Тези му
обяснения не кореспондират на други доказателствени факти, а самата П. Н. казва
за З., че го е виждала два или три пъти в офиса, където е идвал да си говори с
А.Ч.. Чувала е обръщения към него и от тях знае, че прякора му е „*“.
От кредитираните обяснения на подс.З. става ясно, че подс. Ч. му обещал да
му плати 20 000 лв. за нападението над А.Г., като Ч. искал този човек да
бъде отстранен като бъде убит. Как да стане това Ч. не разяснил на З., а му
казал да реши сам. З. не възнамерявал лично да осъществи възложеното му от Ч.,
както по принцип той изобщо не процедирал, поради което се свързал със С.Г. и
Б.Р. и ги склонил да извършат престъплението като им обещал, да им даде по
4000лв. След изпълнението на престъплението, подс.Ч. извикал подс.З. в кафене в
кв.Изгрев в гр.Пловдив и му дал 5000лв за извършеното престъпление.
Впоследствие подс.Ч. му платил на части и още 5000лв и така дал общо сумата от
10 000лв. Видно от изложената фактология единственият мотив на подсъдимите
З., Г. и Р., което се потвърждава и в обясненията на последните двама, е бил по
този начин същите да придобият известни финансови средства. Това разбира се
води косвено до извода, че З. не е първопричината за реализиране на този общ
замисъл, тъй като той е бил воден единствено от подбудите да получи съответна
парична сума за своите действия. Паралелно с това тримата подсъдими нямат
какъвто и да е личен мотив или интерес от реализацията на общия им замисъл да
нападнат А.Г. и да причинят смъртта му. Този маниер на действие е изцяло
пренесен и в останалите деяния, за които като първи подбудител е посочен именно
подс.Ч.. Единствен мотив у останалите участници - З., Г., В., Р. за всички деяния с подбудител А.Ч. е бил
паричната сума, която ще получат по този начин.
Неслучайно те често наричат в обясненията си своята деятелност „работа“.
От обясненията на подс.З. става ясно, че остатъкът от 10 000лв така и
не му е бил даден от страна на подс.Ч.. Подс.Ч. разказва в обясненията си, че е
бил търсен многократно от подс.З., който се явявал на различни места, търсейки
среща с него. Поводът за тези срещи бил,
че подс.З. искал от подс.Ч. пари. Както бе посочено по-горе, съдът не кредитира
обясненията на подс.Ч., че е бил изнудван от подс.З., да му даде пари за нещо,
в което той не е имал каквото и да е участие - нападението над А.Г., както и че
подс.З. е искал пари, за да не му припише участие в това престъпление. Видно от
доказателствата по делото единствената логическа връзка, която може обосновано
да се изгради е тази, че подс.З. е търсил действително пари от подс.Ч. и е
настоявал последния да му даде такива, но това е бил остатъкът от уговорената
предварително между тях сума от 20 000лв. Подс.Ч. е знаел каква е била
предварителната им уговорка и претенциите на подс.З. не са били изненада за
него. Именно поради тази причина подс.Ч. е неглижирал всички заплахи от страна
подс.З. към него, тъй като просто е нямало какво подс.З. да му припише, нито е
очаквал, че подс.З. ще засегне своите интереси и ще се предаде по собствена
инициатива в полицията, за да отмъсти по този начин на Ч. за неизплатената
уговорена помежду им парична сума. За да се случи това би следвало самият З. да
разкаже първо за своето участие в хипотезата на чл.208, т.3 от НПК, което той
никога не би направил, поради липса у него на подбуди от друг характер. Подобно
самопризнание е възможно и логично когато е резултат на подбуди, различни от
отмъщение или на подбуди, които са съществували заедно с мотив за отмъщение,
като например разкаяние за стореното. Фактологията в случая обаче е различна и
няма данни за наличие на подобни подбуди у подс.З..
Според обясненията на подс.З. дадени пред разследващ орган /том 1, стр.168 от ДП/ в присъствието на
назначен служебен защитник- адв.Р.П. ***, същият признава вината си за
извършено престъпление по чл.330, ал.1 от НК, отнасящо се до палежи на леки
автомобили „Мерцедес“ модел „Джи Ел“ с рег.№ **, собственост на „*“ ЕООД и
„Мерцедес“, модел „Це Ел Ка“, с рег.№ **, осъществен на 22.01.2015г. При този
разпит в качеството на обвиняем, проведен на 23.01.2015г. подс.З. е разказал и
за останалите случаи, като посочил кои от тях са му били поръчани от подс.А.Ч..
Тези поръчки подс.З. не е изпълнявал лично, а склонявал С.Г., Б.Р. и В.В. към
извършването им. Подс.З. обяснява още, че той давал на Г., Р. и В. информация
за обектите, които трябвало да бъдат запалени и съвети какво да направят, но
средствата за извършването им Г. и Р. си осигурявали сами. Съдът не кредитира
последното твърдение на подс.З., касаещо средствата за осъществяване на
престъплението. Твърденията на подс.Г. и подс.Р. за получените от подс.З.
средства за извършване на престъпленията се потвърждават от показанията на
свид.К.М., свид.Т.М. и свид.П.Б.. От всички тези източници на доказателства
включително и от обясненията на самите подсъдими се установява, че ножовете,
предназначени за убийството на свид.Г. са били предоставени от подс.З.. Това е
логично, тъй като в крайна сметка Г. и Р. са били изпълнители на чуждо решение
и са изпълнявали дадените им указания. По същия начин подс.Г. и подс.Р.
разказват и за получените средства за извършване на палежите на автомобила
„Шкода Октавия“ с бургаска регистрация и с надпис „*“ и за палежа на автомобил
„Пежо 307“ в кв. „Кичук Париж“. От обясненията на подс.Р. се установява, че
подс.З. му е предоставил туба с бензин и кибрит за извършването на палежа над
лек автомобил „Пежо 207“, както и че лично му посочил местоположението на
автомобила и му разяснил как да използва клечките кибрит на сноп. От същите
обяснения се установява, че подс.З. предоставил и метална туба с бензин на
подсъдимите Р. и Г. преди извършването на палежа на лек автомобил „Шкода
Октавия“ на 10.01.2015г., която туба те допълнили с още бензин и взели
разпалител за барбекю по указание на подс.З.. За тези факти разказва и подс.Г..
Същата туба и съдържанието й били използвани от подс.Г. и подс.Р. при
извършването от тяхна страна на палежа на автомобила „Шкода Октавия“ на
10.01.2015г. и на палежа на автомобила „Мерцедес Джи Ел 320“ с рег. №** на
22.01.2015г., в последния случай отново, след като били склонени за това деяние
от подс.З. преди това и след като получили от негова страна разяснения за
мястото, на което се намира автомобила и какво се очаква от тях да сторят по
отношение на него. Въпросната туба и бутилка, съдържащи горивна течност,
подс.Р. предал на полицейските органи след задържането му. Тези обстоятелства
се потвърждават и от показанията на свидетелите К.М., П.Б. и Т.М..
Относно осъществената от подс.З. помагаческа дейност спрямо извършителя
В.В. за деянието от 09.01.2015г., същата
се изразявала в даване на информация за местонахождението на автомобилите и
даване на съвети за начина на запалването им. За този извод са налице доказателства
в самия разпит на подс.З. пред съдия, в който от него се сочи, че научил за
местонахождението на автомобилите лично от подс.Ч., който му ги показал лично.
Самият извършител В. не е знаел изобщо кои са автомобилите и къде се намират те
и е нямало как да насочи действията си към тях, ако местоположението и видът им
не са му били посочени от подс.З.. Този факт се потвърждава от това, че за
задачата подс.В. научил само и единствено от подс.З., като впоследствие той
изпълнил именно възложеното му и е нямал други свои лични намерения, които да реализира
чрез действията си. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на
свидетелите К.М. и П.Б..
За помагаческата дейност на подс.З. по отношение на счупването на предното
обзорно стъкло на автомобил „Мерцедес Джи Ел“ с рег.№ **, са налице доказателства
освен в обясненията на самия З. още и в обясненията на подс.Г., който казва, че
местоположението на този автомобил подс.З. посочил на подс.В. и при
транспортирането на последния от подс.Г., подс.В. го водил до мястото. Тези
обяснения на подс.Г. са подкрепени със свидетелските показания на П.Б. и К.М..
Подс.З. е бил привлечен като обвиняем за първи път в досъдебното
производство на 23.01.2015г. в присъствието на служебно назначен защитник –
адв.Р.П.. Спазени са изисквания на НПК за реда, по който се извършва привличане
на обвиняем, предявяване на обвинение и разпит на същия, както и е спазена
формата на писмените документи свидетелстващи за извършени процесуални действия
/ протокол за привличане и предявяване на обвинение/ и инкорпориращите доказателства
/протокол за разпит на обвиняем/. За извършване на тези процесуални действия е
било необходимо да се осигури защитник на подс.З., тъй като е била налице
хипотезата на задължителна защита. Подс.З. в молба до Адвокатска колегия
Пловдив с дата 23.01.2015г. е посочил, няма средства за да си упълномощи
защитник и желае да му бъде назначен служебен такъв. В същата молба обаче З. е
посочил, че желае този служебен защитник да бъде адв.Р.Б.П. /том 1, стр.179 от ДП/. З. изрично е посочил от
кого желае да бъде защитаван и молбата му е била уважена от АК-Пловдив. Именно
поисканият от З. адвокат му е бил назначен от разследващите органи и е взел
участие в предявяване на обвинението на З. и неговия първи разпит като
обвиняем, осъществени на 23.01.2015г.
Видно от документ приложен в ДП /том 1 стр.175/ на 24.03.205г подс.З. впоследствие отново потвърдил
волята си да бъде защитаван от адв.П. като решил лично да я упълномощи за негов
защитник на досъдебното производство. Тези факти сочат, че са несъстоятелни
твърденията на подс.З. пред съда, че е дал съответните обяснения на досъдебното
производство в присъствието на случаен адвокат и било все едно, че нямал
адвокат. Това е необосновано и се оборва от действията на самия подсъдим, тъй
като ако е бил недоволен защитника си е нямало впоследствие лично да го упълномощи.
По изложените съображения съдът намира авторството на престъпленията,
внемени във вина на подс.З., за доказано по несъмнен начин.
Съдът кредитира
обясненията на подс. Г. в по-голямата им част. Подс.Г. е дал обяснения пред съда
в съдебно заседание от 18.07.2018г. /стр. 1131-1136 от том 3/, като на основание чл.
279 от НПК са били приобщени обясненията му, дадени на досъдебното производство
пред разследващ орган в присъствието на защитник и пред съдия по реда на чл.222
от НПК, както и дадените обяснения пред друг състав на съда по НОХД №
2395/2015г. по описа на ПОС. Прочетените обяснения са се отнасяли за определени
обстоятелства, за които в съдебно заседание е била констатирана липса на спомен
у подсъдимия, както и съществено противоречие между казаното от него пред съда
и това, което е заявил на досъдебното производство. По този процесуален ред са приобщени
обясненията на подс.Г. по въпросите кога
е била дадена поръчката за намушкване на пострадалия Г., колко дена са следили
свид.Г. заедно с подс.В.В. преди подс.В. да се откаже, какви парични суми са му
били обещани и съответно, дадени впоследствие от подс.З. за намушкването на Г.,
за счупването на стъклото на автомобил „Мерцедес Джи Ел” и за палежите на автомобили „Шкода” и „Мерцедес Джи Ел”, каква е била
дължината на острието на ножовете, с които са разполагали, конкретното
местоположение на запалените автомобили „Шкода” и „Мерцедес Джи Ел”, дали е бил
свидетел на извършване от подс. В. на палежи извън обвинението за поръчки на
такива, дали подс.З. е съобщил на подс.Г. причината подс.Ч. да не е доволен от
резултата с намушкването на пострадалия Г.. Съдът кредитира прочетените обстоятелства,
за които у подс.Г. е липсвало спомен като достоверни, тъй като същите са
логични и кореспондират с останалите доказателства по делото. Самият Г. след
прочитане на обясненията му заявява, че ги поддържа, че си спомня и че
обстоятелствата са били точно така, както са му прочетени.
Според прочетените обяснения на подс.Г.
указанията, които той е получил от подс.З., за това какъв трябва да бъде
резултатът от намушкването били „докторът“ поне да изпадне в кома, а не да го
убиват /стр.18 том 2 на от ДП/. Съдът кредитира този съобщен от Г. факт само
относно заръката „докторът“ поне да изпадне в кома и не кредитира твърденията
на Г., че указанията са били да не убиват Г.. Твърдението, от страна на Г., че
пострадалият е трябвало поне да изпадне в кома е било казано от него и в
разпита пред разследващия орагн от 23.01.2015г. /стр.14 том 2 от ДП/ и в този смисъл обясненията за този факт от
Г., дадени на досъдебното производство са непротиворечиви. Видно от останалите
доказателства обаче целеният резултат от действията на подсъдимите е бил
смъртта на А.Г.. Това е така, защото останалите обективни факти установени по
делото като средствата за извършване на престъплението, които са били осигурени
от страна на подс.З., начина по който нападението е следвало да бъде осъществено,
мястото на което е следвало да се нанесат ударите с нож от страна на двамата
извършители и други посочени по-горе обстоятелства, сочат какви да били
намеренията на участниците. От така изброените факти се установява, че
извършителите са действали със съзнание за умъртвяване на пострадалия.
Съответно, видно от доказателствата подбудителят за извършване на убийството –
подс.Ч. е останал недоволен от това, че пострадалия е лежал в болницата само
седмица и е оцелял.
Съдът кредитира казаното от подс.Г. пред разследващ орган в присъствието на
защитник, за това, че е разбрал от З., че „**“ не е доволен от направеното
защото А.Г. не е изпаднал в кома и е лежал в болницата само седмица. Този факт
се подкрепя от обясненията на самия З. в тази връзка, както и се потвърждава
косвено и от останалите доказателства, сочещи начина, по който е било решено да
се осъществи престъплението, участието на две лица, които да нанасят удари в
жизненоважни области на човешкото тяло със средства, които са от естеството си да
причинят смърт. Съществен аргумент обаче е фактът, че няма как с действията си
извършителите да разграничат резултата като такъв привеждащ пострадалия в кома,
от която задължително да последва неговото възстановяване. Подобно твърдение
освен, че е нелогично, не е подкрепено с каквито и да е доказателства, сочещи
действия от страна на извършителите в тази насока, щом те твърдят, че такива са
възможни.
За броя на ударите от подс.Р. към свид.Г.
обясненията на Г., дадени пред разследващия орган и пред съда в процедурата по
чл.222 от НПК са непротиворечиви. Заявеното от Г. в тази връзка на досъдебното
производство кореспондира с установеното от съдебно-медицинската експретиза на
пострадалия Г., установила следи от седем прободно – прорезни рани. Въз основа на тези факти съдът не кредитира твърденията на подс.Г., че
подс.Б.Р. е ударил „доктора“ с нож два-три пъти.
Съдът не кредитира и твърденията на Г., че не е имало момент, в който да е
вадил ножа, който е носил, от джоба на анцунга си. За този факт съдът кредитира
показанията на свид.Г., който е видял острието на ножа и именно това е повишило
внимането му за характера на осъществяващото се спрямо него нападение.
Съдът не кредитира заявеното от подс.Г. в съдебно заседание, че действията
им не са били опит за убийство, а представлявали сплашване. Действията, към които извършителите са се
насочили, противоречат на това твърдение, тъй като тези действия са от
естеството си да доведат до летален изход, при който ефект на сплашване няма
как да бъде постигнат. От обясненията на подсъдимия в съдебно заседание се
установява, че той и подс.Р. са отишли пред дома на пострадалия където са го
причакали, като всеки от тях е носил голям кухненски нож, с който възнамерявали
да намушкат пострадалия. Вида на избраните средства и използването им, мястото,
на което са попаднали ударите – в близост до жизненоважни органи сочат какви са
били действителните намерения на извършителите. Сплашването като мотив освен,
че противоречи на доказателствата по делото е и нелогично, тъй като с такова
действие се цели промяна в поведението на сплашения в някаква насока, която
следва да му бъде по някакъв начин поне подсказана. Използваните средства и
насоката на ударите, планираното нападение, което е следвало да се осъществи от
двама извършители в гръб и в лице на пострадалия сочат, че целеният резултат е
бил много по-сериозен от телесна повреда, която да сплаши пострадалия. Подс.Г.
казва, че е трябвало двамата с подс.Р. да намушкат Г.. Подс.Г. уточнява, че е
трябвало острието на ножа да проникне в тялото на жертвата на не повече от един
два сантиметра- твърдение, което съдът не кредитира. Самият подсъдим обяснява
каква е била големината на използваните ножове. По делото е установен и ножът,
използван от подс.Р., открит в контейнер зад жилищния блок, където е бил
намушкан с него Г.. От тези доказателства става ясно, че носените от подс.Г. и
Р. ножове са имали значителна дължина на острието. Няма как да се приеме за
достоверно, че подсъдимите са възнамерявали да въздействат върху тялото на
жертвата в такъв минимален размер, ползвайки значителни по големината си
средства. Именно размерът на ножовете, предоставени им от подс.З., е един от
обективните факти, които илюстрират какъв е бил действителния замисъл на
подсъдимите.
Подс.Г. казва още в обясненията си, че доброволно се е отказал да осъществи
намисленото, тъй като когато видял свид.Г. да се качва по стълбите го погледнал
в очите и не можал да извърши планираното действие. Недовършеността на изпълнителното деяние обаче,
видно от показанията на свид.А.Г., се дължи на оказаната от него съпротива
срещу извършителите, която разколебала намеренията на подс.Г.. Подс.Р. дори
сочи, че свид.Г. се е развикал. Именно тези обстоятелства са били причината
подс. Г. да не довърши замисленото. Той се уплашил от действията на свид.Г. и
пръв избягал навън. По тези причини не може да се приемат за достоверни
твърденията на подс.Г. за самоволен отказ от негова страна да довърши
престъплението. За да е налице самоволен
отказ при недовършения опит, какъвто представлява деянието на подс.Г., следва
той да е имал обективна възможност да довърши изпълнителното деяние, субективно
да е съзнавал тази възможност и въпреки това да не го е довършил, като е взел
едно ново решение, противоположно на това, което е предприел с престъпното си
поведение. Това ново решение следва да е било взето по собствени подбуди. Не
може да има собствена подбуда, а от тук и самоволен отказ от опит, когато са се
проявили обективни пречки за довършване на престъплението, както и когато
промяната в намерението му се дължи на конкретни външни въздействия. Подс.Г.
твърди, че когато погледнал свид.Г. разбрал, че не може да осъществи
замисленото. Факт е обаче, че подс.Г. е възприел съпротивата на свид.Г.,
оказана спрямо нападениет,о осъществено от съучастника на подс.Г.. Подс.Г.
възприел и ударите, които подс.Р. нанесъл и липсата на искания ефект от тях
върху пострадалия. Страхът, който се формирал у подс.Г. не е такава промяна в
първоначалното намерение на извършителя, която да е формирала ново решение у
извършителя водещо до отказ от извършване на престъплението. Касае се за
възникнали обективни пречки, които рефлектирали върху решението на
извършителите да довършат престъплението и тези обективни пречки предизвикали
последвалите действията на подсъдимите – бягство от место-произшествието.
В този смисъл е и
съдебната практика, която сочи, че липсва самоволен отказ, когато той е наложен на дееца и същият е
възпрепятствуван от трудности, които по обективни или субективни причини той не
може да преодолее. /Р-249/2009г. на ВКС
по н. д. № 242/2009г., III н. о./ Подобни обстоятелства за прекратяване на
престъпната дейност са съществуващи материални препятствия като оказаната
съпротива от жертвата. Предпоставките за ненаказуемост се съдържат в
поведенческите изяви на дееца.
Отказът от довършване
на престъплението по смисъла на чл. 18, ал. 3 НК не е доброволен, когато единствено съпротивата и
действията на пострадалия поставят края на престъплението в процес на
изпълнение. /Решение № 154 от 27.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 67/2010 г., II н. о., НК
и Р.
57-72-2 н. о. на ВС на РБ/.
Обясненията
на подс.Г. представляват самопризнания за участието му в престъпленията, за
които е обвинен. Този подсъдим единствено отрича да е целял с действията си
убийството на свид.Г., но тези твърдения съдът не приема за достоверни по
описаните по-горе мотиви. Подс.Г. признава участието си в престъплението в
резултат на което е било счупено предното обзорно стъкло на лек автомобил
„Мерцедес Джи Ел“ с рег. № **. За този факт са налице доказателства в
обясненията на подс.З., както и в показанията на свид. Б. и в този смисъл
самопризнанията на подс.Г. не са изолирани от останалите доказателства по
делото. Същите са подкрепени и от установените факти, чрез проведения следствен
експеримент с участието на подс.Г..
Самопризнанията
на подс.Г. за участието му в извършване на палеж на лек автомобил „Шкода
Октавия” с рег. № ** се потвърждават от обясненията на подс.З. и подс.Р., от
извършения следствен експеримент за проверка на обясненията на този подсъдим,
от видеозаписа от аптека „Сейба“, от която са закупили с подс.Р. латексови
ръкавици преди осъществяване на престъплението, които използвали според
обясненията им по време на извършването му. При осъществяване на това
престъпление подс.Р. видял, че в непосредствена близост до автомобила марка
„Шкода Октавия” е паркиран и лекия автомобил „Тойота Ярис”. Това се установява
както от обясненията на Р., така и от протокола за оглед на местопроизшествие,
в който този факт е посочен.
От кредитираните от съда обяснения на подс.С.Г. се установява участието му
в извършване на престъпленията, в които същият е обвинен от страна на
представителите на държавното обвинение. Тези самопризнания на подс.Г. не са
изолирани от останалите доказателства по делото и не са единствените такива,
сочещи авторството на деянията, в съответното съучастие. От обясненията на
подс.Г. се установя още какви са били отношенията между него и подс.З., подс.Р.
и подс.В., какво е било участието на тези подсъдими, как и от кого подс.Г.
разбрал за съпричастността на подс.Ч., какви точно действия е бил подбуден да
извърши от подс.З. и по какъв начин същият улеснил извършената от него
противоправна дейност.
Съдът кредитира част от обясненията на подс.Б.Р.. В хода на съдебното следствие подс.Р. даде кратки обяснения, като отказа
да отговаря на въпроси, свързани с палежите на автомобили. Констатираха се
множество противоречия в обясненията на подс. Р., поради което на основание
чл.279 от НПК бяха приобщени чрез прочитане дадените от него обяснения на
досъдебното производство пред разследващ орган в присъствието на защитник, пред
съдия и пред друг състав на съда по НОХД
№ 2395/2015г. по описа на ПОС /л. 44- 47, том 2 от ДП, л. 28, 33, 36, 39, 41 и
сл., л. 3404 и л. 3672, том 10 от НОХД № 2395/2015г./. Подс.Р. отрича да е подписвал протокол за разпит пред съдия на
досъдебното производство. Това твърдение съдът възприе прие за голословно, тъй
като този протокол съдържа всички изискуеми от закона реквизити, а самият
подсъдим е бил задържан и доведен от органите на полицията за разпита му пред
съдия. Подс. Р. заявява, че е бил заплашван от полицейските служители, че ще
влезе в затвора, но не сочи доказателства в подкрепа на това свое твърдение,
като дори не е подавал жалба с подобни оплаквания. Подс. Р. се признава за
виновен за палежите на автомобили, но не и за опита за убийство на свид. Г..
Той заявява пред съда, че при нападението на Г. е бил сам, тъй като Г. е избягал,
че не е носил нож, а го е ударил с голи ръце и веднъж с ритник, че всичко е
продължило 5 секунди, след което Г. е паднал, а той си е тръгнал. Съдът не
кредитира нито едно от горните твърдения на подс. Р., тъй като са изолирани и
противоречат на всички събрани доказателства. Обстоятелството, че Г. и Р. са
били с ножове и двамата са нападнали пострадалия се установява от показанията
на Г., от обясненията на Г., от вещественото доказателство – нож с човешка
кръв, намерен в близост до мястото на нападението, както и от обясненията на
подс. З., който разказва за дадените ножове и за заявеното от двамата подсъдими
след нападението, че са намушкали доктора и поръчката е изпълнена. Твърдението
на подс. Р., че е ударил Г. с ръце и крак, а не с нож противоречи на
обясненията на подс. Г., който е възприел намушкването, на показанията на свид.
Г. който описва поведението на този подсъдим, както и на заключението на СМЕ за
характера на причинените увреждания на пострадалия и техния произход. Следва да
се отбележи, че тази позиция на подс. Р. досежно обвинението по чл. 116 от НК
значително се различава от предходните му обяснения, които ще бъдат анализирани
по-долу.
Съдът
не кредитира обясненията на Р. за това, че след като е нанесъл прободните рани
на пострадалия Г., последният е паднал на земята. Съдът не се доверява и на
казаното от подс.Г. по този въпрос, тъй като това твърдение не се подкрепя от
обективни факти. Последователни и непротиворечиви са показанията на свидетеля
Г. по всички изложени от него факти. Това, което свидетелят е заявил конкретно
относно действията му, с които се е опитал да се защити се потвърждава от
механизма на причинените му телесни увреждания. Обективни факти по делото са
местата, на които са попаднали ударите, нанасяни с нож от подс.Р.. Той е нанесъл общо седем прободни рани на
пострадалия. Първите четири удара са били насочени и съответно са попаднали в
областта на гърба на пострадалия. Свид.Г. казва, че в началото не е възприел
тези удари като прободни, а като такива от юмрук. Междувременно срещу него бил
и подс.Г., който държал нож в ръка. Свид.Г. видял острието на ножа и осъзнал
характера и сериозността на нападението срещу него. Тогава се мобилизирал и се
извъртял наляво за да се противопостави на ударите, идващи от Р.. Съответно останалите
три последователно нанесени удари с нож от подс.Р. не случайно попадат в
областта на лявото рамо на Г. и в задната мишницата на лявата му ръка. Самият
подс. Р. е казал в разпита си пред съдия от 23.01.2015г: „Прободох го даже 5-6
пъти да не е и повече, в гърба, в плешките, само там, май от дясната страна го
прободах.“. В съзнанието на извършителя се е отразило обстоятелството, че той е
насочил първите удари в гърба на жертвата, в дясната му част. Логично е, че
движението, което пострадалият е направил, извръщайки се наляво за да се защити
би довело до промяна на мястото, в което насочените от извършителя удари
попадат, след като извършителя не е преустановил същите. Предвид механизма на
нанасяне на телесните повреди и действията на пострадалия, част от
прободно-порезните рани се намират именно в лявата част на тялото и крайниците
му.
От
друга страна твърдението на подс.Р., че пострадалият Г. в резултат на ударите е
паднал на земята освен, че не се подкрепя от доказателствата, е и нелогично въз
основа на така събраните по делото факти. Липсват данни, които да сочат каквато
и да е причина, която да доведе до падането на пострадалия на земята. Самите
удари от подс.Р. не са били от характер да предизвикат подобно движение на
тялото му. Тяхната сила и интензитет се е изразила в постигнатия резултат- да
преодолеят преградата на дрехата, с която пострадалият е бил облечен и да
проникнат в тъканите на тялото му. Също така липсват доказателства за настъпили
извън поведението на подсъдимите обстоятелства, които да пречат на пострадалия
да стои изправен. Нито за момент свидетелят не съобщава да му е прилошало, като
той дори заявява, че първоначално не е изпитал дори болка. Самият той твърди,
че през цялото време е останал прав или седнал, като е наблюдавал и състоянието
си, а в линейката, с която е бил транспортиран впоследствие е отказал да легне.
Тъй като твърдението за този факт от подс.Р. не се потвърждава от
доказателствата по делото, съдът го намира за недостоверен.
Следва
да се отбележи, че при осъществяване на престъплението от подс.Р. спрямо
свид.Г. този подсъдим е бил непълнолетен. Същият обаче е годен субект на
престъплението, тъй като видно от изготвената по делото съдебно психиатрична
експертиза /том
5, стр.145 от ДП/, приета в съдебно заседание, по време на
инкриминираното деяния подс.Р. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Обясненията
на подс.Р., депозирани на досъдебното производство пред съдия и пред разследващ
орган, приобщени по съответния процесуален ред по делото, представляват по своя характер самопризнания
за участието на този подсъдим в извършване на престъпленията, в които е бил
обвинен. Същите обаче не са изолирани от останалите доказателства. Те се подкрепят
от кредитираните обяснения на останалите подсъдими, от доказателствата
възпроизведени в следствения експеримент, проведен с негово участие и
изготвените в хода на тези действия фотоснимки и от показанията на свид.Т.М..
Открит е бил и иззет по делото и използвания от подс.Р. нож, по който са били
установени и следи от човешка кръв. Самият Р. също, видно от обясненията му, е
възприел следите от кръв върху ножа след използването му. Обясненията му се
подкрепят още и от видеозаписа от охранителните камери в аптека „Сейба“, от
която подс.Г. и подс.Р. закупили латексови ръкавици на 09.01.2015г. около
17,18-17,20часа. Също така с протокол за обиск и изземване от подс.Р. били
иззети 202лв. Обискът бил осъществен на 23.01.2015г в момент, в който подс.Р.
нямал процесуално качество по делото. Поради това не могат да се ползват като
източник на доказателства извънсъдебните обяснения, които този подсъдим дал в
протокола за обиск и изземване при изготвянето му. За паричната сума обаче са
налице доказателства в обясненията на подс.Р. в качеството му на обвиняем, в
които той посочва, че З. му е дал на
20.01.2015г сумата от 300лв, от която сума на 21.01.2015г. купил телефон и сим
карта по поръчение на З., а с останалата сума бил задържан от полицията.
Подс.Р. заявява, че е негово предположението, че тези пари са му дадени от
подс.З. във връзка с палежа на джипа на свид.Й., но предположението му според
съда е основателно, базирано на установените трайни отношения между подс.Р. и
подс.З.. Този факт се потвърждава от доказателствата, че действията, които подс.З.
е възлагал на подс.Г., подс.Р. и подс.В. са били срещу обещание за заплащане от
негова страна, каквото било и реализирано и при отделните случаи. Също така
освен заплащането, обещавано и осъществявано от подс.З., съпроводено от негова
страна и със заплахи към подс.Р. и подс.Г., липсват каквито и да е други
доказателства, сочещи какъвто и да е друг мотив у подс.Г., подс.Р. и подс.В. да
участват в извършване на престъпленията, за които били подбуждани от подс.З..
По делото са събрани и други веществени доказателства, тъй като подс.Р. предал
доброволно метална туба с вместимост 5л и пластмасова бутилка, за които е
установено от извършена експертиза по делото, че съдържат бензин А-95Н и смес
предназначена за разпалване и осветление. Същите свидетелстват за това, че
подс.Р. и подс.Г. разполагали със запалителна течност за извършване на
палежите, така както са разказали. Подс.Р. разказва още, че тубата за бензин
била предоставена на него и подс.Г. от подс.З. преди осъществяването на палежа
на 22.01.2015г. на автомобила „Шкода Октавия“ и същата ползвали и за палежа на
автомобила „Мерцедес Джи Ел“, който осъществили отново по указания на подс.З..
За този факт са налице противоречия в обясненията на подс.Р., дадени пред
разследващ орган и тези дадени пред съдия на досъдебното производство. В
обясненията си пред разследващ орган подс.Р. е посочил, че тубата му е била
предоставена от подс.З. преди палежа на джип „Мерцедес Джи Ел“ на 22.01.2015г.,
а в разпита си пред съдия от досъдебното производство сочи, че тази туба им е
била предоставена от подс.З. още преди палежа на автомобила „Шкода Октавия“,
извършен на 09.01.2015г. Тъй като именно второто обстоятелство се потвърждава и
от обясненията на подс.Г., съдът кредитира като достоверни тези факти, сочещи,
че металната туба е била предоставена от подс.З. преди палежа на лекия
автомобил „Шкода Октавия“.
По
отношение на обвинението за противозаконно повреждане на чуждо имущество, освен
от обясненията на подс.Р., обективни доказателства, сочещи предпоставките за
осъществяване на това престъпление се намират в протоколите за оглед на
местопроизшествие, в които е описано непосредственото разположение на
повредените автомобили до тези, чието запалване подс.Р. е целял.
По тези мотиви съдът намира, че е доказано авторството
на вменените във вина на този подсъдим деяния.
Подс.В.В. даде кратки обяснения, в
които заяви, че направените от него самопризнания на досъдебното производство
са лъжа и са дадени под натиск от полицейските служители. Същият отрича да е
извършвал престъпление. Съдът не кредитира тези голословни твърдения. За
участието на подс.В. са налице доказателства, съдържащи се в обясненията на
подс.Г. и подс.З.. Подс.Г.
разказва, че са имали с подс.В.В. уговорка да ги сигнализира чрез
телефонно повикване т. нар. „стрела“, когато пострадалия А.Г. си тръгва от
работа. Подс.Г. разказва, че подс.В. е сторил точно това, като сигналът е бил
изпратен на телефона, ползван от Г.. Също така от обясненията на подс.Г. се
установява участието на подс.В. при проследяването на пострадалия Г. за
установяване на навиците му. Последното се установява и от показанията на
свид.Д.К. и свид.И.О..
В обясненията, дадени както на досъдебното производство така и в съдебното
производство, подс. З. казва, че е поръчал на В.В. с камък да сплаши „доктора“, както
наричат пострадалия Г. помежду си, но В. отказал. З. казва още и че му е
поръчал да счупи с камък прозорец на един автомобил, който бил на Й. като това
В. действително направил. Тези съобщени от подс.З. обстоятелства са сред
малкото на брой такива, за които подс.З. е последователен в обясненията си
дадени, както на досъдебната така и на
съдебната фаза на процеса. Тези обстоятелства съобщени от подс.З. се
потвърждават от показанията на свид.К.М. и свид.П.Б.. Показанията на последните
пък се потвърждават от показанията на свид.Д.К..
Също така от обясненията
на подс.З. се установява и участието на подс.В. при палежа на автомобили
ползвани от семейство Й., осъществен на
09.01.2014г. Тези обстоятелства съобщени от подс.З. също се потвърждават от показанията
на свид.К.М. и свид.П.Б.. Същите косвено се подкрепят и от показанията на
свид.И.О., който научил лично от подс.В., че същият извършвал палежи на коли.
От показанията на свид. Д.К. се установява участието на подс.В. в
проследяването на пострадалия Г.. Свид.К. е бил потърсен от подс. В. с молба да
му помогне да сплаши някакъв човек, когото К. не познавал, във връзка с паричен
дълг. На другия ден К. отишъл заедно с подс.В. и подс.С.Г. пред жилищния блок в
кв. „**“, където живеел въпросния причакван от тях човек. Там подсъдимите
посочили на К. лек автомобил - тъмносиньо „БМВ“ и му казали, че тази кола била
на въпросния длъжник. След като чакали около час свид.К. разпитал в ателие,
находящо се на входа на жилищния блок на собственика на автомобила „БМВ“, но
нищо не научил за него. Малко след това се прибрал в дома си и споделил случилото се със
съквартиранта си свид.И.О..
Видно от показанията на свид.
И.О., приобщени по реда на чл.371, т.1 от НПК, този свидетел бил много
близък по онова време със свид. Д.К. и двамата били най-добри приятели. От
показанията на свид.О. става ясно, че събитията, за които К. разказва са се
случили през януари 2014г. Този времеви период, посочен от свид.О. съдът приема
за действителен, тъй като същия се сочи
и в обясненията на подс.З. и в обясненията на подс.Г.. Това обстоятелство се
установява от останалите доказателства по делото. Именно през януари 2014г.
свид.К. споделил на свид.И.О., че техен общ познат – подс.В.В., му предложил да
отидат да набият някакъв човек, който имал парични задължения, като това щели
да свършат срещу заплащане. Д.К. се очаквало да послужи за сплашване защото
изглеждал по-сериозен. Д. му казал още, че на В.В. това му било поръчано от
друг човек, който бил лихвар на име Весо. Работата трябвало да бъде свършена на
другата сутрин от Д., В. и още едно момче. След като се прибрал на другия ден
свид.К. казал на свид.О., че се е отказал от тази работа.
Същият ден, видно от показанията на свид.К. /приобщени
по реда на чл. 281 от НК - л. 110-113, т. 3 от ДП и л. 3026-3027 от
НОХД № 2395/2015 г. по описа на ПОС/, следобяд му се обадил подс.В., за да го запознае с още един човек.
Срещнали се на пазара на ул. „Младежка“ в гр. Пловдив, като на срещата освен
подс.В. и подс.Г. бил и подс.З.. Последният се представил на свид.К. като ** и
му казал, че дава пари назаем. Разговорът на тази среща се провел в лек
автомобил „Мерцедес“, с какъвто разполагали според доказателствата по делото
както подс.З., така и подс.Г.. На срещата свид.К. казал на останалите, че желае
да прекрати отношенията си с тях, след което си тръгнал. Около един час
по-късно свид.К. получил обаждане на
мобилния си телефон от непознат номер, на което отговорил. Свид.К. разпознал
гласа като този на „**“- подс.З.. Същият го заплашил, че ако се откаже му се
пише лошо. Казал му, че има големи връзки в града и ако те не утрепят доктора,
той ще утрепе него. Обаждания с такова съдържание от подс.З., свид.К. продължил
да получава същата вечер, като на някои от тях отговарял, а на други - не.
Свид.К. сериозно се притеснил от заканите на подс.З., възприел ги като съвсем
реални, още повече, че научил, че подс.З. е известен в общежитията с това, че е
нанасял побой на други студенти. По тази причина свид.К. променил житейските си
навици. Започнал работа като сервитьор и за да бъде през по голямата част от
денонощието в заведението работил двойни смени. Изнесъл се от общежитието на
хотел, а впоследствие заминал в чужбина, за да избяга от тези хора. Този
драстичен ефект, който заплахите от страна на подс.З. оказали спрямо живота на
свид.К. обясняват изцяло твърдяното от него, че голяма част от нещата вече ги е
забравил. Според съда липсата на спомен у свид. К. се дължи на стремежа му да
се дистанцира максимално от случилото се, както и на преживеният страх от
заплахите на подс.З.. След прочитане на показанията на свидетеля от досъдебното
производство, както и пред друг състав на съда, той заявява, че си спомня малка
част от прочетеното, тъй като наскоро претърпял падане, свързано с травма на
главата.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид.К. приобщени по делото по
реда на чл.281 от НПК, поради липса на спомен, с изключение на посочения период
от него - декември 2013г., тъй като този период не се потвърждава от останалите
доказателства по делото. Показанията на свид.К. възпроизвеждат преки
доказателства относно съвместното участие на подс.З., подс.В. и подс.Г. в
подготовката за осъществяване на нападението над пострадалия А.Г., както и
преки доказателства за това, че умисълът на лицата е бил да бъде извършено
убийство. Конкретните думи на подс.З. към свид.К. са били, че ако не „утрепят
доктора“, той ще утрепе К.. Показанията на свид.К. доказват участието на лицата
З., В. и Г. в предумишлено убийство- наличието на общност на умисъла помежду им
и действията, в които този умисъл се е изразил. Тези показания кореспондират с
обясненията на подс.З. и подс.Г., че са изпълнявали задача за нападение над
лицето А.Г., който бил * на ** и който те наричали „доктора“. На свид.К.
станало ясно, че този човек управлява лек автомобил „БМВ“, тъмно син на цвят,
какъвто бил лекия автомобил на пострадалия Г., което е било известно на
подсъдимите, тъй като те вече са започнали да изучават неговото поведение и
навици и са набрали информация за неговия живот. Показанията на свид.К. се
потвърждават и от фотоснимка от приложения по делото фотоалбум на
местопроизшествието, видно от която, на входа на адреса, където е живял
пострадалият действително е съществувало ключарско ателие.
Показанията на свид.К. са източник на преки първични доказателства, които
кореспондират с фактите възпроизведени в обясненията на подс.Г. за това, кое
лице е било целта на нападението, къде е живяло то, с какъв автомобил се е
придвижвало и как същото нападение е било организирано с участието на
подсъдимите Г., В. и З.. Обстоятелството, че подсъдимите не разказват за
фрагмента на краткото участие на свид.К., не води до извод за недостоверност на
показанията на свидетеля. Свидетелят е длъжен да каже истината, а по делото
липсват каквито и да е доказателства, които да сочат, към извод, че свидетелят
е разказал тези факти с друга цел.
Показанията на свид.К. се потвърждават и чрез доказателствата,
възпроизведени в показанията на свид.О.. Свид. О. казва, че е разбрал от
свид.К., че поръчката е била да набият този човек, но не и да го убият. Това
обстоятелство кореспондира с твърденията на самия К., за това какво той е
разбрал от останалите, когато се е съгласил да помогне, а именно че се очаква
човекът да бъде сплашен. Свид.О.
разказва още, че свид.К. е бил заплашен от човек на име „*“, че ще му се случи
нещо лошо заради това, че се е отказал да участва, като заплахата идвала главно
от „*“. Свидетелят разказва, че Д. бил много притеснен и дори му казал номера
на колата на този *, която била марка „Мерцедес“, за да може О. да каже този
номер в полицията, ако се случи нещо лошо с К.. Видно от материалите по делото
подс.З. действително е управлявал лек автомобил „Мерцедес“, черен на цвят. Тези
мерки, които предприел свидетелят К. доказват сериозността на отправените му от
подс.З. заплахи. Свид.О. разказва още, че притесненията на свид.К. за личната
му сигурност продължили дълго време и през май 2014г. той заминал за чужбина за
да се скрие от *, а след като се върнал три месеца по-късно поискал от О. да си
сменят квартирата, за да не го намерят и да е по-спокоен.
Съществен момент при оценката и анализа на доказателствата е, че за
съществуването на свид.К. полицейските органи научили непосредствено, само и
единствено, от подс.В.В., а самият К. впоследствие с показанията си потвърждава
това, което В. е споделил на полицейските служители след призоваването му.
Показанията на свид.К. от своя страна се потвърждават от показанията на
свид.О., за който се разбрало от самия К.. По този начин подс.В. макар и по
делото да не е дал каквито и да е обяснения по фактите в свое процесуално
качество, частично е допринесъл за разкриването на обективната истина по
делото, тъй като в разговора си с полицейските служители е посочил първични
доказателства, които са били събрани от тях.
За съществуването на подсъдимия В.В. и за неговата съпричастност към
престъпната дейност полицейските органи, научили за първи път от подс.З.. След
като установили самоличността на В.В. от гр.*, същият бил призован като
свидетел /том 8, стр.43 от ДП/. В разговор между него и полицейските служители Б. и М., подс.В.В.
потвърдил обстоятелствата първоначално споделени от подс.З. пред полицейските
органи, станали причина В. да бъде призован. Той не само потвърдил участието си
в проследяването на пострадалия А.Г., но разказал изначално как се е запознал с
подс.З., как са се развивали отношенията между тях, как е бил обучен от него да
пали чуждо имущество. В. посочил конкретни случки, сред които е случая на палеж
на автомобили на паркинга пред хотел в гр.Хасково, за който било образувано ДП
218/2014г. по описа на РУП Хасково /видно от докладна записка
приложена в том 7, стр.8 от ДП и справка от РУП Хасково стр.35/. Съпричастността на подс.В. към този палеж, например е нямало как да е известна на полицейските
органи във Второ РУП на МВР гр.Пловдив, тъй като се касае за случай разследвани
от съвсем отделни структури на МВР в различни области на страната.
Подс.В. разказал на полицейския служител - свид.Б., че подс.З. първо
поискал от подс. В., той да извърши убийството на А.Г., като в началото му
предложил да го удари с камък. Това се установява от обясненията на подс.Г.,
подкрепени с тези на свид.Б.. Според тези доказателствени източници подс.В. се
отказал да удари свид.А.Г. с камък, но продължил да помага на участниците в
престъпната дейност като следял дали Г. отива на работа и кога си тръгва от
там. Така в деня на престъплението докато подс.Г. и подс.Р. причаквали Г. пред
дома му, подс.В., чрез повикване на телефона на подс.Г. им дал знак, че свид.Г.
тръгва от работа. Тези факти сочат какво е било участието на подс.В. в
престъплението по чл.116 вр. чл.115 от НК, поради което съдът намира участието
на този подсъдим като помагач при осъществяване на посоченото престъпление за
доказано. Неоснователно е възражението на защитника на подс. В., че не е
изискана разпечатка на мобилния телефон на този подсъдим, тъй като при
изпращане на „стрела“ операторът не отчита това като приет разговор и не се
отразява в разпечатката. Тази помагаческа дейност на подс. В. в престъплението
по чл. 116 от НК е установена с коментираните по-горе първични доказателства.
Неоснователни са възраженията на защитата, че не са изискани записи от камери
от местоработата на Г., които да установят дали той се е намирал там в деня на
нападението. Това е било обективно невъзможно, тъй като престъплението по чл.
116 от НК е било разкрито една година след извършването му, а записите от
камери не се пазят за толкова дълъг период от време. Самият В. не твърди, че е
влизал в медицинското заведение на Г. и в този смисъл няма как да бъде заснет
от камерите в него. Обстоятелството, че В. е проследявал Г. се установява от
обясненията на З., Г. и от показанията на К..
За деянието по чл.330, ал.3 от НК, осъществено на 09.01.2014г. с предмет
лек автомобил „Мерцедес МЛ 280“ с рег.№ ** и „Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ **,
са налице доказателства сочещи подс.В. като извършител в обясненията на
подс.З., които се подкрепят с показанията на свид.Б. и свид.М.. По същото време
и на същото място било осъществено от подс.В. и престъплението по чл.216 НК с
предмет лек автомобил „Мерцедес 190Е“ с рег. № **. За авторството на това
деяние са налице доказателства в посочените по-горе гласни доказателствени
източници и в протокола за оглед на местопроизшествие, от който се установява,
че автомобилът „Мерцедес 190Е“ с рег. № ** е бил паркиран между двата
автомобила, ползвани от семейство Й. „Мерцедес МЛ 280“ и „Тойота Ланд Круизер“,
чието подпалване е била пряката цел на извършителя и неговите съучастници.
За деянието осъществено 10.01.2014г
с предмет лек автомобил „Мерцедес Джи Ел” с рег.№ **, който е бил паркиран в
близост до МОЛ – Пловдив, подс.В. казал на свид.Б., че хвърлили „някакъв
камък“, който счупил предното му стъкло. За този факт са налице доказателства и
в обясненията на подс.З. и подс.Г. и в проведения следствен експеримент с
участието на подс.Г., който показал мястото, на което автомобилът бил паркиран.
По реда на 371, т. 1 от НПК са били
приобщени показанията на свидетеля Б., дадени на досъдебното
производство /стр. 124, т. 3 от ДП/. От тях се установява датата, на която той
е провел оперативната беседа с подсъдимия В., сумите, които са били обещавани
на подс.В. за конкретните поръчки от З., на кого от двете момчета, които са
нападнали пострадалия А.Г., В. е подал сигнал по телефона и с кое момче е бил
при счупването на прозореца на лекия автомобил. „Мерцедес Джи Ел“, както и
какво е било участието на това момче в
този случай. От приобщените му показания става ясно, че подс.В. е имал уговорка
да подаде сигнал към С.Г., който с непознато за В. момче, трябвало да наръгат
свид.Г. пред неговия дом. Това обстоятелство се потвърждава и от подс.Г., а
непознатото за В. момче видно от обясненията на подс.Г. е подс.Р.. За този факт
са налице доказателства и в обясненията на подс.З.. От прочетените показания
става ясно, че именно подс.В.В. е счупил с камък предното обзорно стъкло на
черен джип „Мерцедес“, като това твърди и подс.Г. в обясненията си. Показанията
на свид.Б., съдът кредитира изцяло, тъй като същите кореспондират с останалите
доказателства по делото.
Въпросът, поставен от защитата в съдебно заседание, дали
саморъчно написаните обяснения на подс.В. са му били диктувани от страна на
някого е без значение за наказателното производство, тъй като тези обяснения не
могат да се ползват от съда като източник на доказателства. По своя характер те
представляват извънпроцесуални самопризнания на лице, придобило впоследствие
процесуално качество по делото. Принципно липсата на самопризнание направено от
обвиняем/ подсъдим в наказателното производство не може да бъде заместено чрез
преразказ на извънсъдебни самопризнания на лицето, направени пред полицейски
служители, което обаче не означава, че тези свидетелски показания се отхвърлят
автоматично. Същите следва да се ценят на общо основание, съответстващо на характера
им на източник на производни доказателства. В настоящото дело тези свидетелски
показания кореспондират с кредитираните от съда обяснения на подс.З., подс.Р. и
подс.Г., както и с кредитираните от съда свидетелски показания на Д.К. и И.О. и
служат за проверката им. От друга страна са налице доказателства, че тези
обяснения В. е написал едва след като първо е разказал на свидетелите Б. и М.
всичко, което сам е решил да им сподели. Този извод съдът прави въз основа на
самите факти, тъй като за голяма част от разказаното от подс.В. полицейските
служители са нямали формирани представи преди разговора си с този подсъдим.
Обстоятелството, че подс.В. се занимавал с противозаконни
действия с цел да получава парични средства се потвърждава и от показанията
на свид. И.О., приобщени по реда на чл. 371, т. 1 от НПК. Същият разказва,
че в края на 2013г. научил от подс.В., че извършва поръчки срещу заплащане,
което включвало и палежи на автомобили и сгради. Свидетелят сочи, че подс.В.
бил много близък с лице на име Т. от гр.Кюстендил, на 22год. и по онова време
когато им гостувал в апартамент на бул.“**“, Т. също бил там. Т. обаче не
споделил да е участвал заедно с подс.В. при тези случаи, за които последния
разказал на свид.О.. За такова лице с малко име „*“ обаче разказва и подс.З. в
разпита си пред съдия от 23.01.2015г., който е приобщен чрез прочитането му,
като следва да се има предвид, че подс.З. и свид.О. лично не се познават. По
този начин показанията на свид.О. потвърждават тези обстоятелства, разказани от
подс.З.. Подс.В. казал на свид.О., че е запалил някакъв автомобил в гр.Пловдив,
като полял автомобила с бензин и драснал клечката и бил доволен от парите,
които получил за това. За този автомобил подс.В. казал на свид.О., че се
намирал в „Тракия“. Действително спрямо подс.В. няма повдигнато обвинение за
палеж на автомобил през 2013г., но показанията на свид. О. коредпондират с тези
на свид. Б., който също от подс.В. научил за осъществени от него противоправни
деяния преди тези, за които е привлечен като обвиняем. Тези показания косвено
потвърждават с каква дейност се е занимавал подс.В., не само през 2014г.
Показанията на свид.О. по този въпрос са последователни и непротиворечиви.
От тези гласни
доказателствени средства се установява,
че подсъдимите В., Г. и Р. били лица, спрямо които
подс.З. от позицията на своята възраст, престъпно минало и буен нрав можел
лесно да влияе. За подс.Р. конкретно следва да се има предвид, че през 2014г.
същият е бил все още ученик и е бил податлив на влияние. И тримата подсъдими са
разказали на полицейските служители, че са били заплашвани от подс.З. като
заплахите освен към тях били насочени и към семействата им. Те са посочили още,
че са били удряни понякога от подс.З., когато той не е бил доволен от
свършената от тях работа. За това отношение на подс.З. разказва и бащата на
подс.Г. – свид. Р.Г.. От неговите показания става ясно, че подс.Г. е давал пари
на подс.З. неколкократно. Свид.Р.Г. разказва, че за заплахите на подс.З. към
него и към сина му е научил от подс.Г..
По повод възраженията за начина, по който се стигнало до даване на
обяснения от страна на З., Г. и Р. следва да се има предвид фактът, че и
тримата подсъдими – З., Г. и Р. са дали обяснения пред съдия по реда на чл.222
от НПК във фазата на досъдебното производство. Този правен институт
представлява законова гаранция срещу недопускане на принуда спрямо волята на
разпитваното лице. Същевременно по делото не се сочат каквито и да е
доказателства, обясненията на
подсъдимите да са били изтръгнати чрез някакъв вид насилие от страна на полицейските органи. Твърди се от подс.З., че
при самото задържане от страна на полицията както на него, така и на Г. и Р. им
е бил оказан натиск, за да направят самопризнания. Съдът не кредитира тези
твърдения на З.. Те не се потвърждават от страна на подс.Г. и подс.Р.. Те се
оборват и от показанията на свид.Е.З., която посочва, че З. сам е искал да
говори, но преди това се е опитвал да постигне и е търсил някакво споразумение,
което евентуално да облекчи бъдещото му процесуално положение. За желанието на
З. да говори в качеството си на обвиняем свидетелстват и самите му показания
пред съдия. Ясно е записано в протокола от 23.01.2015г. цялата поредица от
различни случки, които подс.З. е разказал, като в началото дори по повод една
от тях той изрично заявява „това бонус Ви го казвам“, от което личи волята му
към онзи момент да помогне на разследването, съобщавайки и допълнителни факти.
Това, което е разказал този подсъдим е подкрепено от множество на брой изброени
по-горе доказателства, съдържащи се в различни по вид доказателствени
източници. В този смисъл „истината“, за която става въпрос е именно тази, която
З. вече е бил разказал пред съдия, тъй като точно тези факти са доказаните по
делото.
Налице са по делото възражения, че
името на подс.Ч. било подсказано на подсъдимите от полицейските служители като
лицето, което е давало поръчките към останалите. Тези твърдения са също
нелогични и неподкрепени с доказателства. Подсъдимите Г. и Р. са последователни
в обясненията си по отношение на това, че поръчителят на престъпленията им е
бил известен още в периода на осъществяването им. Според обясненията на Г. и
Р., З. им е казал, че това е „**“, когото те лично не познавали, но за това
лице научили именно от З. и то във връзка с конкретните престъпления, които
този човек поръчвал на З.. Подс.З. също споделил този факт на разследващите и
доказателствата събрани в тази насока си кореспондират. Достоверността на тези
факти се проверява чрез показанията на свидетелите Е.З., К.М., П.Б. и Т.М.,
които са първите лица разговаряли със З., Г. и Р. след задържането им.
Разговорите, които полицейските служители са провеждали с подсъдимите лица не
са незаконосъобразна дейност, тъй като на същите нормативно им е възложено да
извършват действия по разкриване на престъпления. В онзи момент тези подсъдими
са разказали за много случаи, които изобщо не са били разследвани от
конкретната полицейска структура и не са били на вниманието им. Впоследствие
при разговора им и с подс.В.В. същите факти са били потвърдени от последния. Няма причина да не се кредитират показанията на
полицейските служители по въпроса как е стартирало разследването по делото и
как се е стигнало до разкриване на извършителите. Свид.М. казва, че всъщност
задържаните лица им предоставили информацията, благодарение на която тръгнало и
самото разследване. Съответно безспорен факт е, че З., Г. и Р. са били задържани на 22.01.2015г, а на 23.01.2015г същите били
разпитани пред съдия, където са дали подробни обяснения и са разказали за много
други деяния извън предмета на конкретното дело, но почти всички обективно
свързани, отнасящи се за една обща деятелност на едни и същи лица, за която
като първоизточник на повечето поръчки е бил посочен от тяхна страна А.Ч..
Индиректно тези факти се потвърждават и от разказа на подс.В. пред полицейските
служители, за който последните свидетелстват. На следващо място, установените в
хода на разследването връзки, познанства и приятелства на подс. Ч. с всеки от
пострадалите лица са станали известни на конкретните работещи по случая лица на
много по-късен етап. Пример за това е фактът, че разследването на престъплението с пострадал
А.Г. по досъдебно производство №27/2014г. се е водило в съвсем друга служба на
МВР и не е стояло на вниманието на служители при Второ РУП на МВР в онзи
първоначален момент на задържане на тримата подсъдими, когато различните
служби, видно от показанията на свид.З. са били насочили вниманието си към
осъществените палежи. Не на последно място липсват обективни факти, които да
подкрепят подобно възражение и да сочат, че полицейските органи и/или
разследващите полицаи, на които е възложено разкриване и разследване на
престъпления в конкретния случай имат какъвто и да е личен или служебен интерес
или мотив да подсказват на задържаните лица името на подс.А.Ч. или да инициират
неправомерно по какъвто и да е начин установяването на същия като участник в
престъпна дейност. Тези твърдения остават необосновани, тъй като не са
подкрепени с каквито и да е доказателства, като същевременно са налице немалко
доказателства в обратна насока, сочещи съпричастността на подс.Ч.. Това са
показанията на свид.Й., свид.Ч., свид.Г., свид.Н., свид.Р.Х. и свид.В. Х.,
звукозаписите от използвани СРС, в частност показанията на свид.С.П. и
свид.С.П. в кредитираната от съда част за взаимоотношенията на подс.Ч. с
подс.З..
В обясненията на подс.З. се твърди, че полицейските служители са
преговаряли с него за размер на наказанието му, като са му предлагали ниски
наказания в замяна на неговите обяснения. Факт е обаче, че преди задържането на
подс.З. същият е бил осъждан и е изтърпявал наказание, наложено от съд. Дори да
се приеме, че З. някога не е бил наясно с различните правомощия на отделни
държавни органи, при положение, че е бил участник в друго наказателно
производство до неговия край, към момента на задържането му на 22.01.2015г. е
знаел, че полицейските служители нямат правомощия нито да определят, нито да
налагат наказания за извършени престъпления. На следващо място, полицейското
задържане за 24 часа се извършва при определени условия, регламентирани в
закона и същото не представлява наказание спрямо лицето, което го търпи. Това
задържане като административна мярка служи на полицейските органи във връзка
възложените им правомощия да разкриват престъпления. Разговорите между полицейските
служители и задържаните по този ред лица в никакъв случай не са забранени или
незаконни.
Съдът кредитира малка част от обясненията, дадени от
подс.Ч. в съдебното производство. Останалата част съдът не кредитира поради
множеството и съществени вътрешни противоречия в тези обяснения, които ги
компрометират. От друга страна голяма част от обстоятелствата, описани в тези
обяснения не кореспондират и с доказателствата, които съдът е приел за
безспорно установени.
От обясненията на подс.Ч. и от останалите доказателства по делото се
установява, че той се познава добре с подс.З., с когото са имали срещи по
различни поводи във времето и част от тези срещи са ставали достояние и на
други лица, сред които свидетелите Н., Х., свид.С.П. и свид.С.П.. За тези факти
са налице доказателства и в обясненията на подс.З.. Установява се още, че
подс.Ч. е знаел за престъпното минало на подс.З. за неговите нагласи и
възможности, като той самият научил от подс.З. за извършени от него назад във
времето палежи на различни автомобили. Съдът кредитира обясненията на подс.Ч. в
тази насока, сред които такива приобщени от досъдебното производство чрез
прочитането им. Тези изложени от подс.Ч. факти дават логично обяснение защо
подс.Ч. се е обърнал именно към подс.З. за да поиска от него осъществяването на
престъпните деяния. Заслужават доверие и твърденията на подс.Ч., че в един
период от време двамата с подс.З. са се скарали и не са поддържали контакт
помежду си. Това обстоятелство се потвърждава и от кредитираните обяснения на подс.З..
Съдът обаче не кредитира
описаните от подс.Ч. причини за влошаване на отношенията му с подс.З.. От
доказателствата по делото се установява, че причината за влошаване на
отношенията между подс.Ч. и подс.З. е била действително парична сума, която З. е
искал от Ч.. Това обаче не е била парична сума, която подс.З. е искал да получи
чрез изнудване от подс.Ч., както последният твърди, а е ставало въпрос за тази
част от предварително уговорената сума за убийството на свид.А.Г., която
подс.Ч. отказвал да плати. Подс.Ч. и подс.З. се скарали и прекъснали за
известно време отношенията си, тъй като подс.Ч. не изпълнил това, което бил
обещал на З. – да му плати сумата от 20 000лв за убийството на А.Г.. Този
факт се установява от обясненията на подс.З. и косвено от обясненията на
подс.Г. и подс.Р., които също са очаквали заплащане за действията си. Този факт
се установява и от показанията на свид.Р.Х., който казва, че подс.Ч. му е
споделил, че като е поръчал убийството на „доктора“, хората му казали, че щом е
платил половината пари е негов ред сега да го „надупчат“.
За
подбудителството от страна на подс.Ч. са налице преки и първични доказателства
по отношение на всички деяния в кредитираните от съда обяснения на подс.З..
Същите обаче не са изолирани от доказателствения материал по делото. Те се
потвърждават от показанията на подс.Г. и подс.Р., които са научили още към
момента на извършване на деянията или скоро след това, кой е първият им по ред
поръчител. Техните обяснения се потвърждават и подкрепят от показанията на
полицейските служители К.М., П.Б. и Т.М.. Същите се потвърждават и от
показанията на свид.Р.Х., който лично научил от подс.Ч., че той е поръчал
убийството на А.Г., че той е поръчал на подс.З. опожаряване на автомобила на
приятеля на П. Н., че той поръчал запалването и на други автомобили – тези на
А.Й.. За това, че подс.Ч. е искал да се саморазправя със свид.К. сочат и
показанията на свид.Н., която възприела заплахите му в тази насока. В тази
доказателствена съвкупност следва да се прибавят и показанията на свидетелите
А.Й., А.Г. и С.С., у които е било създадено впечатление, че именно подс.Ч. би
искал да им навреди, като сочат и конкретни причини, от които са направили тези
изводи. Тук място имат и звукозаписите от използвани СРС, които илюстрират характера
на провежданата комуникация между подс.Ч. и подс.З., техните доверителни
отношения и конспиративност. В наказателното производство са събрани множество
и убедителни доказателства, установяващи факта на извършване на престъпленията,
участието на всеки един от подсъдимите в него и подбудите им за тези действия.
В този смисъл осъдителната присъда за деянията осъществени от подс.Ч. в
качеството му на подбудител не се основава на т. нар. „оговор“.
Установява се от тези доказателства, че подс.Ч. дал на подс.З. само
10 000 лева от така обещаната сума, което не удовлетворило З., макар че
крайната цел на нападението не била действително постигната. Не може да се даде
вяра на обясненията на подс.Ч. за изнудването му от страна на подс.З., чрез
които подс.Ч. изгражда защитната си теза. Тези обяснения освен, че противоречат
на изброените по-горе доказателства са и нелогични и противоречиви. Твърди се
от подс.Ч., че от пролетта на 2014г. подс.З. го изнудвал упорито пред роднини и
приятели за да получи сумата от 50 000лв. В съдебно заседание подс.Ч. казва, че
тази сума подс.З. му искал назаем, но той отказвал да му я даде защото знаел,
че З. няма как да му я върне. Според приобщените чрез прочитане обяснения на
подс.Ч. от досъдебното призводство обаче, подс.З. искал от него тези пари като
го заплашвал, че ще му припише неизвършено от него тежко престъпление -
нападението над А.Г.. Версията за искан заем е нелогична, тъй като противоречи
на действията, описани дори от подс.Ч. свързани с кавги, обиди и псувни помежду
им. Последното по-скоро сочи, че подс.З. е считал подс.Ч. за длъжен да му
предостави исканите пари, а не че е искал от него заем. Версията за приписване
на извършено тежко престъпление също е нелогична и противоречи на поведението
на участниците в тези събития. За подобна сериозна заплаха от страна на
подс.З., подс.Ч. не сигнализирал компетентните да вземат отношение органи.
Освен че не сигнализирал за изнудването, подс.Ч. не споделил с никого, извън
близките си роднини, които сами станали свидетели на няколко срещи. За подобни
обстоятелства свидетелстват и няколко затворници, които преразказват чути от
тях при престоя им в затвора обстоятелства, но същите се отнасят за период след
задържането на подсъдимите. Подс.Ч. твърди, че всъщност, макар да е бил изнудван
през 2014г. от подс.З., той не възприел това като сериозна заплаха, тъй като не
възприемал самия З. сериозно. Подс.Ч. е бил сравнително спокоен и е отклонявал
предложенията на своите близки да подаде сигнал до полицията или прокуратурата.
В следващия момент на фона на тези заплахи от страна и на двамата, са
демонстрирани доверени, дори приятелски отношения, в които подс.З. е извършвал
услуги на подс.Ч. като участието в протестни действия, превозване до нощни
клубове вечер, както и провеждане на телефонни разговори, в които подс.Ч.
отказва да съобщи името си, но се обръща към З. с прякор, с който само той
използва към него. За това са налице доказателства и в обясненията на подс.Ч. и
подс.З. и в показанията на свид.Н. и свид.Р.Х., както и в звукозаписите от
използвани СРС. Подс.Ч. твърди, че срещите му с подс.З. са били провокирани от
това, че З. му дължал пари, които той по-рано му бил дал на заем. Затова според
подс.Ч. той потърсил подс.З. по телефона. Видно обаче от звукозаписите по
делото, подс.Ч. е търсил подс.З., като е отказал да се представи и се е обърнал
към него с прякора „*“, за който уточнява, че само той го използва към него. На
разговора свидетел е станал и свид.Р. Х., от чийто телефон същият е бил
проведен. Тази конспиративност в разговора между подс.Ч. и подс.З. косвено
доказва, че те са имали далеч по-различни отношения от тези на
заемодател-заемател.
Същевременно от доказателствата по делото става ясно, че подс.Ч. е заплащал
на подс.З. за извършвани от последния противоправни действия. За такъв вид
заплащане от подс.Ч. към подс.З. свидетелстват показанията на свид.Р. Х., който
разказва за срещата в китайски ресторант на моста на Герджика. Подс.З. няма мотив за действията си, различен
от този да получи заплащане за съответните престъпления. Такова заплащане му е
било обещано от подс.Ч. и тъй като последния изпълнявал непоследователно и
частично поетото задължение по повод деянието срещу свид.Г., подс.З.
многократно го търсил и по телефона и лично, за да иска парите, които му били
предварително обещани. Този извод се потвърждава както от казаното от страна на
подс.З. в кредитираните от съда негови обяснения, така и от действията на
същия, за които разказват свидетелите С.П., С.П., както и самия подс.Ч.. Това е
и логичното обяснение защо подс.Ч. е понасял така твърдяното от него
„изнудване“ от страна на подс.З., кавгите, които се случвали помежду им с
псувни, обиди и заплахи, още повече на фона на съществените разлики в
общественото положение на двамата. В този смисъл са и показанията на свид.Р.Х.,
на който подс.Ч. казал, че го заплашват, че ще бъде надупчен, тъй като платил
за убийството на доктора само половината пари. По този въпрос свид.Х. уточнява,
че поради тази заплаха от страна на подс.З., подс.Ч. поискал, свид.Х. да носи
оръжие, когато го придружава. От разпита на свид.К.М. се установява, че
разрешително за тази правно регламентирана дейност на свид.Р.Х. не било
предоставено от страна на полицията. Видно обаче от извършеното впоследствие
претърсване и изземване в дома му и извършената съдебно-балистична екпертиза
свид.Х. е разполагал със сигнално-газов пистолет.
Впоследствие, когато подс.Ч. узнал, че е издирван от полицията, решил да се
укрие и при опита да бъде задържан от полицията, скочил от терасата на
апартамента на тъщата си, в който се намирал. Видно от звукозаписите от
използвани СРС, подс.Ч. е знаел, че полицейски служители го търсят като за това
е бил уведомен от подс.Г. предния ден.
За това, че А.Ч. е фактическият собственик на търговско дружество **“ ООД
се установява от показанията на свид. С.С., свид.В.Ш., свид.А.Й., свид.Р.Х..
Свид.Н.Н. също свързва подс.А.Ч. с **. За това свидетелстват косвено и
съдебните решения по заведени дела от дружеството **“ ООД срещу лекари,
прекратили договорите си с него. Видно от същите, упълномощен представител на
**“ ООД, занимаваща се с административна дейност, била именно свид.П. Н.
/Х./- Решение № 1952 на
Пловдивския окръжен съд по въззивно гражданско дело № 3155/2012г. Решение №
2290 по гражданско дело № 21639/2011г. на Пловдивския районен съд, Решение №
21637 от 2011г., Решение на Пловдивския окръжен съд по гражданско дело №
2241/2012г. От тези съдебни решения става ясно, че свид.Н. се е занимавала
с договорите за неотложна медицинска
помощ. В тази насока са и нейните показания по настоящото дело за това, че е
изпълнявала административни функции в дружеството * „**“ ООД и фактическия й работодател в това търговско дружество е
бил подс.Ч.. Тези доказателства опровергават обясненията на подс.Ч., че свид.Н.
никога не е работила в търговско дружество **“ ООД, а била единствено служител в
дружеството му „*”. Приобщени са чрез прочитане и
обясненията на подс.Ч. от досъдебното производство поради съществено
противоречие с казаното от него по този въпрос пред съда. В разпита си подс.Ч.
е обяснил, че е управител на повече от шест дружества, сред които е посочил и
**“ ООД, като е посочил още, че дейността им е невъзможно да бъде осъществявана
в негово отсъствие, а конкретно за дружествата „**“ и „*“ е посочил, че са
свързани с осъществяване на неотложна медицинска помощ и задържането му под
стража ще доведе до стопиране на дейността и може да се отрази като
неизпълнение на договорите с НЗОК и лекарите.
Защо подс.Ч. е фактически, а не юридически собственик на дружеството **“
ООД се установява, от факта, че същият няма завършено висше медицинско
образование.
В обясненията си пред съда подс.Ч. заявява, че твърденията на прокуратурата
за създалата се конкуренция между **“ ООД и МЦ „*“ ООД са абсолютна лъжа.
Тезата на подс.Ч. противоречи на показанията на свид.Г., свид.С., както и на
обясненията на подс.З., които съдът е кредитирал и в които се сочи именно
конкуренцията между двамата като мотив за поръчката. Действителното състояние
на пазара за тази медицинска услуга се установява още писменото доказателствено
средство. Видно от справка на РЗКО-Пловдив, единственото търговско дружество,
изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ за 2010г. в гр.Пловдив,
предоставяло тази услуга на практикуващите лекари, които не са искали да я
извършват самостоятелно, е било **“ ООД. От справката става ясно, че на този
конкретен пазар се явяват през 2011г. още три дружества наред с **“ ООД, едното
от които е било **“ ООД с 30 на брой
договора. Останалите две дружества били МЦ-1 Пловдив ООД и ДКЦ -I Пловдив ЕООД
със сключени съответно по 2 и по 10 договора. От тази справка става ясно, че
основната конкуренция в този бранш действително се е създала между **“ ООД и
**“ ООД. Сама по себе си търговската конкурениция може да е повод за различни
противоправни действия, конкретната причина обаче в настоящия случай се намира
у личността на самия подсъдим А.Ч., който изпитал силни негативни емоции от
развитието на търговската дейност, осъществявана от свид.Г.. Същият изпитвал
ненавист към А.Г. смятайки го за
недостоен да прави бизнес в тази сфера.
Относно
възприетия от съда като доказан мотив за деянието, осъществено на 10.01.2014г.,
спрямо имуществото на семейство Й., следва да се обърне внимание на времевия
период между събитията, свързани с учредяване на * съюз през 2012г., решението
за прекратяване на концесията на пазара взето на 14.06.2012г. и датата на
извършване на първото и второто престъпление. Този изминал времеви период
според съда не се отразил върху отношението на подс.Ч. към свид.Й.. В тази
връзка следва да се отчете фактът, че подс.Ч. се познавал със свид.Й. отдавна,
като през годините дори е имал период, в който е поддържал с него и лични
приятелски отношения. Разочарованията, които по-късно понесъл Ч., тъй като не
срещнал това отношение и съдействие, което очаквал, ги възприел лично и с
времето негативните емоции, които изпитвал не намалявали. Тази характеристика
на личността на подс.Ч. е проектирана и при останалите деяния, извършването на
които именно той е инициирал. В тази насока са показанията на свид.А.Й.,
свид.Т.Й., свид.Г.Ч., свид.Р.Х., свид.П. Н., обясненията на подс.З.. Също така
въпросът с концесията е бил актуален за подс.Ч., видно от документите за водени
от него съдебни дела на различни инстанции по този повод. Тези документи според
защитата сочат, че подс.Ч. урежда своите спорове по съдебен ред. Това безспорно
е факт относно казуса с пазара на *, но е факт и това, че А.Й. няма каквато и
да е пряка връзка и отношение към този спор в свое служебно качество. В случая
се касае за определени лични отношения, възникнали и развили се по повод
концесията на пазара на *. В тази връзка ако свид.Й. се бе съгласил и бе оказал
на подс.Ч. необходимото съдействие и ако то бе постигнало успех, нямаше да
съществува изобщо повода за водене на съдебните дела. По тази причина
служебните отношени са намерили проекция в личните такива между посочените
лица.
В обясненията си подс.Ч.
сочи, че нито свид.Й., нито съпругата му са били фактори, които да му уредят някаква сделка с
общината или държавата, както и че самият той притежавал ловни стопанства, имал
концесия за пазара, не е бил зависим за нищо от тях. Това не се потвърждава от
показанията на свид.А.Й., свид.Т.Й. и свид.Г.Ч.. Установено е, че през
инкриминирания период свид.Й. е бил народен представител, което определено е
авторитетна позиция, въз основа на която свидетелят разполагал и с възможности
за влияние. В този смисъл са и показанията на свид.Ч.. Факт е и, че свид.Й. и кметът на града са
били от една и съща политическа партия и са се познавали на тази основа,
което сочи налична обективна възможност
за съответен контакт. Свид.Т.Й. пък лично е участвала при гласуването на
решението на Общински съвет – Пловдив. В качеството си на общински съветник
същата е имала правомощието да внася проекти за решения, да участва в
обсъждането на всички въпроси от компетентността на съвета, както и да отправя
питания към кмета. При тези факти не може да се приемат твърденията на подс.Ч.,
че сем. Й. не са били фактор. Последвалото решение на ВАС в полза на търговско
дружество „*“ ООД е нямало връзка с личните отношения между подс.Ч. и свид.Й.,
тъй като те не са били помежду си страни по съдебния спор.
По отношение на обясненията на
подс.Ч., свързани с палежа на автомобила „Шкода Октавия“, ползван от свид.К.,
съдът констатира следното: Видно от обясненията на подс.Ч. ***, за която разказва свид.П. се състояла около средата на месец
декември 2014 г. На тази среща подс.З. му казал, че минавайки покрай дома на П.
Н. я видял да слиза от бяла шкода „*” с висок плешив мъж. Подс.З. видно от
обясненията му не споделя тези твърдения и не съобщава да се е водил изобщо
разговор между тях на тема свид.П. Н.. Подс.Ч. обаче твърди, че подс.З. не само
му казал това, но и отправил заплахи към К., възмутен от поведението на
свид.Н., която според З. не оценявала стореното от подс.Ч. за нея. На заплахите
на подс.З., подс.Ч. му казал, че те са в добри отношения и му забранил да се занимава със свид.П. Н.. След като
подс.Ч. ясно дал да се разбере, че не се интересува повече от П. Н. остава
изцяло необосновано заявеното от подс.З., че решил да увреди имущество на К.,
за да зарадва по този начин самия подс.Ч.. Не е ясно как от действията на
подс.З., подс.Ч. ще се окаже доволен след като за него този въпрос е нямал
никакво значение. От друга страна са житейски нелогични последвалите действия на подс.Ч., за които
той разказва. След разговора си с подс.З., по повод същия, той се обадил на
свид.Н. за да я предупреди да внимава и да стои по-близо до К.. Подс.Ч. обяснява,
че направил това, защото подс.З. бил „неуправляем”. С това подс.Ч. опровергава
собствените си обяснения за всички останали случаи, че никога не е приемал
подс.З. насериозно като престъпник. В случая се оказва, че подс.Ч. приел неясно
защо като сериозни заплахите му към свид.К.. Въпреки това подс.Ч. не
сигнализирал компетентните правоохранителни органи, както сторил например
когато научил за предстоящо отвличане на свид.Н. по-рано през 2014г. За
последния случай свид.З. дори заявява, че подс.Ч. е оказал голяма помощ в
разследването, като разкрил тази група” по повод воденото дело за отвличане на
свид.Н.. Подс.Ч. обяснява решението си с това, че нямал доверие в прокуратурата
и полицията. Само че той практически този път не направил съвсем нищо. На това
се равнява характера на обаждането защото, той не обяснил нищо на свид.Н., а
само й казал да стои близо до К., от което тя се притеснила и останала в
недоумение. За обаждане от подс.Ч. с такова съдържание разказва и свид.Н., само
че същото тя твърди, че се е случило на 09.01.2015г., в деня преди опожаряването
на автомобила, ползван от свид.К.. По това време свид.Н. изобщо вече не била в
добри отношения с подс.Ч.. Тя разказва, че предупреждението на подс.Ч. било да
свид. К. да стои през уикенда при нея и детето й. Това предупреждение свид.Н. възприела
двусмислено и се почувствала притеснена. Обективен факт е последвалото същата
вечер на 09/10 януари 2015г. опожаряване на автомобила, ползван от свид.К.. В
този смисъл чрез обясненията на подс.Ч. косвено се потвърждават показанията на
свид.Н., че обаждането за предупреждаването й от подс.Ч. е било на
09.01.2015г., както заявява самата тя. Срещата на подс.Ч. и подс.З., на която
са били отправени заплахите от последния, се е състояла около средата на
декември 2014г., но подс.Ч. не споделя
кое го е провокирало да предупреди свид.Н. именно на 09.01.2015г. Макар подс.Ч.
да не обяснява това, то се установява от обективните факти по делото. Часове
след обаждането му е бил запален автомобилът „Шкода Октавия“, ползван от
свид.К.. Извършителите – подс.С.Г. и подс.Б.Р. разказват, че са подпалили този
автомобил по указания и по искане на подс.З., който им казал, че това е поръчка
от подс.Ч.. Последният е знаел какво предстои да се извърши, тъй като именно
той взел решението за извършването му и поискал това от подс.З., както именно
той, пред свид.Р. Х., решил в кой точно ден автомобилът да бъде запален,
съобразявайки, че ще е добре на другия ден да е на лов, за да не го търсят.
Съобразил също така и че делото за похитителите е някъде по това време и
случаят може да бъде свързан с тях.
Приобщени са били чрез прочитането им обясненията на подс.Ч. от досъдебното
производство по въпроса как подс.Ч. е възприел факта на съобщаване от свид.Н.
на обстоятелството, че тя е започнала връзка с друг мъж. Видно от прочетените
обяснения /стр.90 от том 1/ той е реагирал бурно, станало му е много мъчно и две седмици почти не
стъпвал в офиса, защото му било много тежко. Съдът кредитира именно тези
обяснения за чувствата на подс.Ч., които отговарят на действията му и
кореспондират с доказателствата по делото.
По тези мотиви съдът не може да приеме
доводите на подс.Ч., че разривът в отношенията му със свид.Н. настъпил когато,
въпреки неговата толерантност и коректност, тя започнала да го принуждава да се
разделя с жена му и децата му. Същите се опровергават от показанията на свид.Р.
Х., който сочи, че подс.Ч. е бил готов да се разведе. Дали това действително е
било така, няма каквото и да е значение
за настоящото производство, доколкото се касае за лични взаимоотношения и
етични въпроси, които не са предмет на разглеждане по делото.
Според подс.Ч., свид.Н. го заплашвала, че ако
не се разведе, тя ще го вкара в затвора, което съдът не приема за достоверно.
Заканата си, според подс.Ч., свид.Н. щяла да осъществи чрез близки познати от системата на МВР, сред
които била и свид.З.. Как конкретно ще се осъществи това, от обясненията на
подс.Ч., не става ясно. Тези твърдения остават изолирани от доказателствата по
делото, неподплатени с обективни факти, като срещу тях стоят множество
доказателства в обратния смисъл. Дори и да става въпрос за преднамерено
свидетелстване на Н. против подс.Ч., то от показанията й е видно, че тя е само
косвен свидетел на обстоятелствата, извън тези свързани със самата подготовка и
извършване на палежа на автомобил Шкода Октавия. Тя е косвен свидетел по
отношение на самото престъпление, тъй като нито е разбрала със сигурност кой и
как го е извършил, нито е била очевидец на
извършването му. Свид.Н. е била
свидетел на заплахите, които подс.Ч. е отправял към свид.К. и нея
самата. Само че към момента на тези заплахи и закани престъплението за палежа
на лек автомобил „Шкода Октавия“ не е било извършено, нито свид.Н. е
предвиждала какви ще са действията на подс.Ч.. В този смисъл същността на
показанията на свид.Н. сочи, че ако същите са недостоверни, въз основа на тях
не може да бъде осъден невинен човек, за да се реализира и закана в този
смисъл. Не на последно място, от разпита
на свид.З. става ясно, че срещите им са били инцидентни и по повод
страховете, които свид.Н. е изпитвала, както като жертва на престъпление,
/делото за отвличане, за което разказва подс.Ч./, така и от самия подс.Ч. след
влошаването на отношенията й с него и след извършването на палежа. От своя
страна свид.З. уточнява, че се е постарала да успокои свид.Н., така както би
постъпила при всеки случай на служебна ангажираност. Липсват доказателства за
какъвто и да е личен ангажимент на свид.З. към свид.Н.. По делото се
установява, че свид.З. единствено е имала епизодичен контакт с подс.З. при
задържането му, по повод извършени палежи, тъй като това се е налагало от
службата й и от възложената линия на работа на тази структура към Отдел
„Криминална полиция”, на която същата към онзи момент е била *. Свид.З. не се е
срещала и не е разговаряла с подс.Г. и подс.Р., а видно от показанията на
свид.М. и от обясненията на подс.Г., пръв самопризнания е направил подс.Р..
Следва да се посочи още фактът, че настоящото наказателно производство не е
било образувано по инициатива на свид.Н., а образуваното за палежа на „Шкода
Октавия“ е започнало поради факта на самото престъпление, за което са
сигнализирали граждани, очевидци на самия пожар.
По отношение на извършеното престъпление по
чл.339, ал.4, вр. ал.3 от НК, подс.Ч. заявява, че винаги носил със себе
си оборудване за лов и екипировка, които поставял в легени за да ги прехвърля
по лесно от кола в кола. В тези легени имало разнообразно по вид оборудване –
бинокли, дрехи, и други вещи, свързани с упражняването на ловна дейност. Този
багаж обикновено бил мръсен. Обичайна практика било като се върне от лов да
оставя багажа си на ул.”***, където имал възможност да паркира и колите си.
Обичайна практика било и да се обажда на подс.С.Г. след приключване на лова, за
да вземе той мръсния багаж - дрехи или оборудване и да ги занесе в дома на
подс.Ч. ***. Багажът по принцип се разтоварвал в една от стаите на
имота на ул.”**”.
Подс.Ч. е категоричен, че никога не е поръчвал,
давал или предавал на подс.С.Г. патрони, нито му е казвал да вземе патрони и да
разполага с тях. В обясненията си същият заявява, че С.Г. е трябвало да вземе
багаж за пране, като обувки, ботуши, оборудване, които да занесе на жена му за
да бъдат почистени. Съдът намира това твърдение на подс.Ч. за недостоверно.
Същото се опровергава от обясненията на подс.Ч., приобщени чрез прочитане в
съдебното производство. Приобщени са били чрез прочитане
обясненията на подс.Ч. по определени въпроси поради констатирана липса на
спомен за едни обстоятелства, а за други - съществено противоречие. По този ред
са били приобщени обясненията му дадени пред разследващ орган в присъствието на
адвокат по въпроса какъв багаж е бил изпратен подс.Г. *** и какво точно е наредил на своя служител Г.
във връзка с багажа, който трябва да бъде пренесен, какво е представлявал този
багаж и къде точно се е намирал той, както и откъде конкретно са били иззети
патроните.
Видно от прочетените обяснения от
29.01.2015г., подс.Ч. е заявил, че боеприпасите са били иззети от * на фирмата
му. Подс.Ч. е казал още „С.Г. работи в мое дружество и е мой служител, „затова
бях го помолил да ми прибере патроните“.
Подс.Ч. заявява, че
въпросния ден написал по „Вайбър“ на подс.С.Г.
„С., вземи ми багажа от лова” или „Оправи ми багажа от лова”. Съдът
счита, че тези обяснения на подс.Ч. са достоверни, но те не се отнасят за
конкретния случай, при който подс.Г. е бил изпратен да вземе и пренесе
определени вещи- боеприпаси. За този конкретен ден подс.Ч. е дал точни
обяснения броени дни след задържането на подс.Г. с пренесените от него патрони
в *. За разлика от обясненията на подс.Ч. пред съда, които сочат как по принцип
протичат взаимоотношенията на подс.Ч. и подс.Г. от двадесет години насам,
приобщените чрез прочитане обяснения се отличават с конкретика, актуална към
случая. Именно прочетените обяснения от 29.01.2015г. се потвърждават и от
прочетените обяснения на подс.Ч. от 27.03.2015.г, в които той заявява: „наредих
на моя служител С.Г. *** и да вземе багаж предварително подготвен от мен, който
да отнесе на адрес ул.*. Багажът представляваше патрони, намиращи се в
картонени кутии, поставени в тъмен найлонов чувал.“. Няма как да се кредитират
твърденията на подс.Ч. за това, че е пратил подс.Г. да вземе мръсен багаж от
лова, тъй като това не отговаря на вида на взетите предмети от страна на
подс.Г. и на това, което подс.Ч. е казал на самия Г.. Видно от протокола за
претърсване и изземване и изготвената съдебно- балистична експертиза, кутиите,
в които част от патроните са се намирали са били фабрични, със съответни
надписи. Самите кашони, с изключение на един, също са били надписани с логото
на марка патрони. В някои от кашоните патроните са били и в насипно състояние,
което е давало възможност за непосредственото им възприемане. Всички тези
характеристики на състоянието, в което иззетите патрони са били открити потвърждава обясненията на подс.Ч. за вида на багажа,
който е искал да бъде взет и пренесен от подс.Г.. Този багаж съществено се
отличава дори по и само по външен вид от легени с дрехи и оборудване. А
подс.Г., от своя страна, ако е вземал всеки път едни и същи неща – мръсен багаж
използван при лова от подс.Ч. е знаел точно какво представлява той и как
изглежда, което няма как да представлява така взетите от подс.Г. кашони с
фабрични надписи по тях, поставени както се твърди в найлонов чувал. И именно
защото това не е било инцидентен случай, при който подс.Г. е бил изпращан от
подс.Ч. да взема и пренася багаж, съдът не намира за достоверно твърдението на
последния, че не е знаел какво точно взема. Подс.Г. е работил много години за
подс.Ч.. Последният му е имал голямо доверие и му е възлагал извършване на
много задачи извън чисто служебната му дейност. Именно подс.Г. е предупредил
подс.Ч., че го търси полиция, в телефонен разговор на 23.01.2015г. В същия
телефонен разговор подс.Ч. поискал от него да прибере пушката му от колата в
касата. Видно е, че подс.Ч. е възлагал на подс.Г. всякакви лични задачи. От
контекста на разговора обаче става ясно, че подс.Ч. е поискал Г. да се погрижи
за пушката му след като е разбрал от него, че го търсят полицейски служители. За
полицейски служители пред дома на подс.Ч. разказва подс.Г. и в последвал
телефонен разговор от 24.01.2015г. в 07.36ч сутринта. От този разговор става
ясно, че подс.Г. е видял много на брой полицейски служители да стоят пред дома
на Ч. и предполага, че всеки момент ще го потърсят там. От разговора проведен
между подс.Ч. и подс.Г. предния ден става ясно, че подс.Ч. е очаквал на
сутринта да „потропат“ на вратата му и е бил притеснен по този повод. В
конкретната ситуация последната грижа на подс.Ч. е бил мръсният багаж от ловен
излет. Освен преките доказателства, съдържащи се в кредитираните от съда
обяснения и на двамата подсъдими са налице и косвени такива, които сочат, че
подс.Ч. е поискал от подс.Г. да пренесе именно откритото количество боеприпаси
на друг адрес. По делото са приобщени и иззетите веществени доказателства.
Поради тези доказателства съдът не е основал осъдителната си присъда единствено
на прочетените обяснения на подс. Ч. и подс.Г..
За тези кашони в тъмен
найлонов чувал разказва и подс.Г. в обясненията си от 20.03.2015г., които са
били приобщени чрез прочитането им. Видно от тези обяснения, подс.Ч. чрез
съобщение възложил на подс.Г. конкретно да вземе от адреса „кашони“. Малко
по-различни са обясненията на подс.Г. депозирани в съдебно заседание. Според
тях съобщението се отнасяло до това подс.Г. да прибере багаж.
Какъв конкретно е този багаж, според обяснението не му е било казано. Това
обаче поставя въпроса, как изобщо подс.Г. е разбрал какво се иска от него. В този
смисъл съдът кредитира обясненията на подс.Г. от досъдебното производство, в
което е конкретизирал, че е бил изпратен да прибере кашони. Какво е било
съдържанието им подс.Г. е научил от подс.Ч., видно от кредитираните обяснения
на последния и за това е знаел какво точно да вземе и не е взел нищо друго.
Обясненията на подс.Г., че не е знаел какво
точно носи в кашоните съдът не кредитира. Същите се опровергават както от
приобщените обяснения на подс.Ч. по въпроса какво е казал на подс.Г. да пренесе
от къщата, както и от показанията на свид.Ч.Г. /приобщени по реда на чл. 371,
т. 1 от НПК/, присъствал при задържането на Г.. Видно от последните, при
задържането Г. заявил, че е изнесъл патрони от къщата. Подс.Г.
бил казал при задържането му пред свид.Г., че на 23.01.2015г бил спрян от
полицейски служители, които разпитвали за подс.Ч. и той си помислил че
последният е разследван от полицията. Поради това решил да прибере патроните от
помещението на ул. „*, тъй като се притеснил, че може броят на патроните да е в
повече от разрешеното. Казаното от подс.Г. се потвърждава от изготвените ВДС от
използвани СРС, видно от които на 23.01.2015г. подс.Г. казал на подс.Ч., че са
разпитвали полицейски служители за него. При този разговор подс.Ч. поискал от
подс.Г. да принесе една негова пушка. По същия начин, опасявайки се, че
патроните оставени на ул. „* са повече на брой от разрешените, на другия
ден подс.Ч. поискал от подс.Г. да ги
премести на друг адрес, като му казал и точно какво да вземе - патрони. Това е
заявил подс.Ч. в разпита си от 29.01.2015г. Нямало е защо подс.Ч. да крие
съдържанието на багажа, тъй като подс.Г. е щял да стори, това което подс.Ч.
поиска от него, както се и случило. Тази лоялност на подс.Г. към семейство Ч.
подс.Г. проявил още два пъти след задържането на подс.Ч., независимо че в
резултат на същата е придобил междувременно качеството на обвиняем, а
впоследствие е и осъден. Това са случаите , в които е занесъл лист с написани
показания на свид.Р.Х., които кореспондират с обясненията на подс.Ч., за което
подс.Г. бил признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт и втория случай, когато занесъл подобен лист
на свид.В.Ш., за което разказва последната пред съда и сочи приобщения по
делото лист със занесените й показания. Междувременно подс.Г. е бил и повишен в
търговското дружество „*“, като ръководител на транспорта, на мястото на
свид.Р.Х.. Тези последващи действия на подс.Г. и неговата служебна зависимост
от подс.Ч. ясно сочат готовността на подс.Г. да бъде в услуга на интереса на
подс.Ч., поради което съдът намира обясненията му от съдебното производство за
тенденциозни.
Този извод допълва направения извод по-горе, въз основа на доказателствата
по делото, че подс.Г. е получил от подс.Ч. точни указания какво да вземе от
адреса. По тези мотиви обаче съдът не дава доверие на обясненията на подс.Г. и
относно отношенията между подс.Ч. и свидетелите Р.Х. и П. Н., по въпросите,
които не се доказват с други доказателства, кредитирани от съда и обяснени
по-горе.
От всичко изложено до тук са видни множеството
вътрешни противоречията в обясненията на подс.Ч., поради което и поради така
посочените други доказателства, съдът не може да даде вяра на тези, които са в
противоречие с обоснованата по делото фактическа обстановка.
Съдът не кредитира показанията на свид.
И.К.М., депозирани пред съда на 12.09.2018г. в по-голямата им част.
Свид.М. разказва, че свид.Н. и подс.Ч. назад във
времето били близки, като той се грижил за нея и детето й. Разказва още и за
последвали скандали помежду им придружени с обиди и заплахи. Тези факти са
безспорно установени по делото и съдът кредитира показанията на свид.М. в тази
им част. Не може да се приемат с доверие обаче твърденията на свид.М. по отношение
на това, че свид.Н. е търсила отношения с подс.Ч., каквито той не е искал да
има с нея и е целял окончателно да ги приключи. В тази насока в правомощията на
подс.Ч. е било да прекрати по съответния ред трудовите си взаимоотношения със
свид.Н., като по този начин е щял да преустанови и всякакви лични и служебни
контакти с нея. Той обаче не е целял това, видно от бездействието му в тази
насока и предвид показанията на свид.Н.. От своя страна свид.Н. разказва, че е
искала да напусне работата си известно време след като е заживяла със свид.К.,
но подс.Ч. отказвал да оформи документите й. В крайна сметка и свид.Н., и
свид.М. заявяват, че свид.Н. напуснала след като тя подала предизвестие чрез
нотариус, с което уведомила по официален ред подс.Ч. за това свое желание. Защо свид.Н. е подала предизвестието си чрез
нотариус тя обяснява с многократните откази преди това от подс.Ч. документите й
за напускане да бъдат придвижени.
Свид.М. твърди, че подс.Ч. заявил на свид.Н.,
че няма да се раздели със съпругата си и няма да изостави семейството си, от
което Н. изпаднала в истерия.
Свид.М. твърди, че самата тя е била обект на грубо
държане от страна на свид.Н. и е била обиждана от нея, до степен, че дори на
няколко пъти е искала да напусне работата си.
Показанията
на свид.М. в голямата си част на практика кореспондират с тези доказателства по
делото, които съдът не кредитира. Същественото за тези показания обаче е, че са
тенденциозни и необективни, тъй като са депозирани от свидетел, който
индиректно се намира в служебна зависимост от семейство Ч., тъй като се явява
тяхно подставено лице в новообразувано търговско дружество «*» ЕАД. От
показанията на свид.М. става ясно, че тя работи като технически секретар във
търговското дружество «*» ООД. Видно от вписванията в търговския регистър това
дружество е било прехвърлено на дружеството «*» ЕООД с управител Е.Ч., а на
08.08.2016г е вписано и последващо прехвърляне към дружеството «*» ЕАД с едноличен собственик на капитала Т.Н.. От
показанията на свид. М. става ясно, че тя продължава и понастоящем да работи в
търговското дружество «*» ООД, макар то юридически да не съществува като
самостоятелно такова, като свид.М. казва, че все още заема и същата длъжност на
технически секретар. Свид.М. обяснява, че «*» и «фирма *» са едно и също нещо,
тъй като след задържането на подс.Ч. всичките му фирми били прехвърлени в едно
общо дружество «*». На въпроса обаче дали свид.М. има нещо общо конкретно с
дружеството «*» същата не може да даде отговор. Видно от официалното
удостоверение за вписвания по партидата на «*» ЕАД свид.И.М. е член на Съвета
на директорите с мандат до 22.07.2019г., но в разпита си като свидетел същата
заявява, че не участва в управлението на акционерното дружество, а единствено
изпълнява функциите на технически секретар да фирма *. От тези факти, които се
установяват чрез приобщените по делото официални документи се установява, че
свид.М. е ползвана в интерес на семейство Ч. при уреждане на търговските им
дела, което неминуемо сочи същата и като заинтересован и необективен свидетел.
Съдът не кредитира показанията на свид. С.М.С., свид.М.В.М. и свид.М.З.К..
С тези показания се внасят по делото твърдения, че казаното от подс.З. на
досъдебното производство не е било истина, а за да каже истината по делото
подс.З. е изнудвал подс.Ч. за пари, както и заплашвал семейството му. Тези
твърдения са недостоверни и противоречат на останалите доказателства по делото,
кредитирани от съда, които се намират в корелация и изграждат стройна логическа
верига от факти, водещи до несъмнен извод за авторството на деянията. Същите
описват различни разговори и отношения между подсъдимите по делото след
задържането им в Затвора – Пловдив. Съществува изобщо съмнение, че описаните от
тези свидетели разговори са се състояли. Показанията на тази група свидетели по
никакъв начин не изяснява обстоятелства от предмета на доказване в настоящото
наказателно производство. Те не са очевидци на нито едно от престъпленията,
предмет на делото, поради което съдът намира за ненужно да претоварва мотивите
с анализ на техните твърдения, поради неотносимост.
Съдът кредитира показанията на свид. К.А., представляващи източник
на производни доказателства. Видно е, че същите кореспондират с първоизточника
на въприетите от страна на свид.А. факти и единствено служат за проверка на
първичните доказателства и за тяхното допълване. Първичните доказателства се
явяват тези възпроизведени в показанията на свидетелите В.Ш. и Р.Х.. От
показанията на свид.К.А. се установява, че той в качеството си на полицейски
служител извършил проверка по жалба на подс.Ч. се е срещнал и с подс. В.З..
Последният се въздържал да изложи писмени обяснения, но провел разговор с
полицейския служител, след оформяне на протокола за писмените обяснения. В този
разговор подс.З. казал, че е склонен да поеме вината за престъпленията, за
които са подсъдими всички те, само ако му се предаде по-голяма парична сума. За
целта подс.А.Ч. му предлагал една много по-малка сума, за която той не бил
готов да лежи толкова дълго в затвора. Самият З. е изоставил версията за
изнудването на невинния Ч. за пари и е заявил, че поръчките са идвали от него.
Тези негови обяснения бяха кредитирани от съда като кореспондиращи с
доказателствената съвкупност.
ЕКСПЕРТИЗИ:
Съдът не кредитира изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза №164/2014г /том 9, стр.44 от ДП/ от вещо лице
И.Д., тъй като се установи, че същата е непълна и необоснована в достатъчна
степен. Според тази експертиза на Г. са били причинени пет прободно-порезни
рани на кожата, като вещото лице е направило своите изводи само от свидетелските
показания на Г. и издадената му епикриза от УМБАЛ Св.Г.. Изготвената по делото съдебно медицинска
експертиза №176/2015г /том 5, стр.2 от ДП/ съдът кредитира, тъй като същата е
била извършена не само по документи, а и след личен преглед на пострадалото
лице. В резултат вещото лице е констатирало три белега по задната повърхност на
гръдния кош, един белег в дясната гръдно-поясна област, два белега по задната
повърхност на лявата мишница и един белег по задната повърхност на лявата
раменна става- общо седем на брой. Приблизителният брой на нанесените удари на
свид.Г. от страна на подс.Р. е посочен и в обясненията на подс.Р. и подс. Г..
Подс.Р. сочи, че е насесал поне пет-шест удара, а може би и повече, а подс.Г.
сочи, че са били нанесени седем-осем удара. Тъй като втората по ред експертиза
е дала обоснован отговор на поставените въпроси след по-пълно и задълбочено
проучване на следите от деянието, съдът кредитира именно нейното заключение.
Съдът кредитира експертните заключения по изготвените
пожаро-технически експертизи - експертиза №300 от 07.04.2014г изготвена от вещо
лице В.Д. /том 10, стр.31/, относно деянието на
09.01.2014г, експертиза №1001 от 25.09.2015г изготвена от вещо лице Б.Т., за
деянието на 10.01.2015г и експертиза №510 от 28.05.2015г изготвена от вещо лице
Б.Т. за деянията на 04.10.2014г и 22.01.2015г /том 5,
стр.16 и стр.25/. Съдът не взе предвид
направените изводи на вещите лица, че палежите са умишлени, тъй като се касае
за извод на вещите лица по правни въпроси от компетентността на съда. Съдът
намира, че от тези експертни заключения изследвали механизма на възникване и
развитие на пожарите, подкрепени от доказателствата по делото, безспорно се
установява, че възникналите пожари на автомобилите, предмети на престъпленията
по делото са били резултат от човешка дейност. Въз основа на останалите
доказателства по делото, сочещи какви са били конкретните действия на
подсъдимите лица, съдът прави извода, че тази човешка дейност е била умишлена.
Посочените експертни заключения съдът намира за пълни и обосновани, поради
което ги кредитира.
Съдът кредитира експертните заключения в протокол
№86/27.01.2015г /том 5 стр.39/ и протокол №84/03.02.2014г /том 10, стр.28/ изготвени от вещо лице С.Б.. Същите сочат,
че няма наличие на следи от леснозапалими вещества или петролни продукти по
иззетите веществени доказателства при извършените огледи на МП на 09.01.2014г и
на 22.01.2015г. Фактът обаче, че върху тези веществени доказателства не са
открити следи от леснозапалими вещества или петролни продукти, не води до
извода, че такива не са използвани от извършителите за да стартират запалителен
процес. Видно от самото заключение лабораторията не е разполагала към онзи
момент с инструментален метод за откриване на петролни продукти и други
леснозапалими вещества в следови количества. Съдът кредитира експертно
заключение в протокол №902/16.09.2015г, като правилно и изготвено от
компетентно вещо лице. Изводите на вещото лице С.Б. сочат, какво е съдържанието
на предадените с протокол за доброволно предаване предмети от подс.Б.Р.. Същата
установява, че в металната петлитрова туба се съдържа течност, представляваща
бензин А-95Н, представляваща смес от петролни въглеводороди за гориво на
двигатели за вътрешно горене с обем 2,9л, а в пластмасовата бутилка с
вместимост 1л се е съдържала течност с обем 0,7л представляваща смес от
петролни въглеводороди, предназначена за осветление и за лесно разпалване на
въглища и пелети за барбекю или камина /том 5, стр.34/. Това експертно заключение потвърждава обясненията на подс.Р., в които той
разказва за използваните от тях средства за стартиране на пожарите.
Не се констатираха противоречия между химическите и
пожаро-техническите експертизи. Това, че следи от пертролни продукти и други
леснозапалими вещества не са били открити при химическите експертизи, не
доказва липса на такива, както счита защитата. За използването на такива
разпалителни течности са налице доказателства, както в гласните доказателствени
средства, така и в следите, които процеса на горене е оставил върху предметите
на престъпленията, описани от вещите лица в експертните изследвания, които
извършили. Следва да се има предвид и обстоятелството, че към онзи момент
лабораторията при ОДМВР Пловдив не е разполагала с метод за откриване на
петролни продукти и други леснозапалими вещества в следови количества.
Видно от експертните заключения-протокол №345 от
15.04.2015г. и протокол №423 от 07.05.2015г., изготвени от вещото лице С.Б.,
номерата на рамите на лек автомобил Мерцедес ** и Форд Фокус с рег.№ ** и двата
ползвани от подс.С.Г. са с оригинален шрифт. С експертно заключение №84 от
27.01.2015г, са изследвани от вещото лице Б. номерата на ловна пушка и цев за
ловна пушка, които се оказват оригинални, фабрично поставени. С експертно
заключение №204 от 17.03.2015г с вещо лице П.С.
са изследвани иззетите и предадени доброволно сигнално-газови пистолети
и патрони от свид.Х. и подс.С.Г.. Всички тези установени обстоятелства доказват
отрицателни факти, които нямат отношение към предмета на доказване по делото и
не изясняват факти от същото.
По обтривките, иззети от скоростните лостове на същите
два автомобила, изготвената експертиза - протокол №135 от 09.02.2015г от вещо
лице М.С. не установява наличие на следи от лесно запалими вещества или
петролни продукти. Сочи се обаче в експертното заключение, че химическата
лаборатория в Сектор БНТЛ на ОДМВР Пловдив не е разполагала с инструментални
методи за откриване на такива вещества в следови количества.
Съдът кредитира заключението на извършената
съдебно-балистична експертиза № 381 от 02.06.2015г от вещо лице С.Г., сочещ
вида на боеприпасите, предмет на престъпления по чл.339 от НК и тяхната
годност. При същата освен инкриминираните вещи са били изследвани и законно
притежавани такива партони, иззети от подс.Г. /том 4,
стр.130 от ДП/. От същото вещо лице са били изготвени и
експертиза №62/27.01.2015г. /том 5, стр.128/, с която е изследван ловен автомат, но изводите на вещото лице не са
относими към предмета на доказване по делото.
Съдът кредитира заключението на повторната
стоково-оценъчна експертиза на вещо лице С.С.. Видно от първото по ред
експертно заключение по същия въпрос от вещото лице, датата за която щетата е
била оценена е различна от тази, на която престъплението е било осъществено. По
тази причина това първо заключение не може да се ползва от съда, тъй като не са
били съобразени фактите по делото. При повторната стоково-оценъчна експертиза
вещото лице е посочило, каква е стойността на предно обзорно стъкло на лек
автомобил „Мерцедес“, модел „Джи ЕЛ“ с рег.№ ** към инкриминираната дата
10.01.2014г. Доколкото в тази оценка се сочи в експертизата, че касае именно
автомобил с рама **, каквато е била рамата на процесния автомобил, видно от
документите представени от Сектор „ПП и КАТ“, то е без значение фактът, че в
самото постановление за назначаване на експертното изследване този номер е
посочен с неточна буква на латиница в средата му /стр.1025,
том 3/. Тази техническа грешка не се е отразила на
съдържанието на самото експертно изследване, поради което съдът намира че
същото следва да се кредитира. Друг е въпросът, че номерът на рамата фактически
не се отразява на стойността на частите на едно МПС от съответен вид, модел и
година на производство.
Съдът кредитира изготвените авто-оценъчни
експертизи от вещо лице К.М. – експертиза в том 10, стр.42, относно предмета на
деянието от 09.01.2014г., том 5, стр.59 за предмета на деянията от 22.01.2015г.
и от 04.10.2014г., том 5, стр.73 за нанесената имуществена щета на автомобила
Шкода Октавия и том 5, стр.80 за нанесените имуществени щети на на предмета на
престъплението от 09.01.2014г. От тези експертизи се установява както
стойността на предмета на всяко еедно от престъпленията, така и стойността на
нанесени на същите материални щети. Тези заключения са обосновани, като
методите за оценка използвани от вещото лице според съда са законосъобразни и
изводите на вещото лице са правилни и аргументирани.
Съдът кредитира изготвеното експертно
заключение от вещо лице Р.К. в том 12, стр.24 за стойността на автомобила
„Шкода Октавия“ към датата на осъществяване на противоправното деяние. Вещото
лице е приложило пазарен метод за оценка на овехтяване на този автомобил, по
който стойността на вещта като нова е била намалена с 5%. Липсват основания за
съмнение в правилността на заключението поради което съдът намира същото за
пълно и обосновано.
Съдът кредитира изготвената
съдебно-психиатрична експертиза на подс.Б.Р. /том 5, стр.149 от ДП/ като изготвена от компетентно вещо лице в
тази научната област – психиатър, като заключението на експертизата е пълно,
мотивирано и отговаря на всички поставени въпроси.
Съдът кредитира изготвената съдебно-медицинска
експертиза №24/2014г. от вещо лице Н.К. на веществено доказателство - нож, като
обоснована, мотивирана, дала отговор на всички поставени въпроси. От същата се
установяват обективни факти като средството за извършване на престъплението и
оставените следи от същото.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА, доколкото същите
не са обсъдени при анализа на доказателствата:
На всички възражения на адв.М.Н. съдът е отговорил по-горе при излагане на анализа на доказателствената
съвкупност, която е приета за достоверна и безспорно установена по делото.
Видно от обясненията на подс.З., по въпроса каква е била целта на нападението
над Г. същите са противоречиви, като съдът е кредитирал тази част на
обясненията, които са подкрепени с останалите доказателства по делото. От тези
обяснения става ясно, че подс.З. е бил подбуден от подс.Ч. да организира
убийството на свид.Г. срещу възнаграждение от 20 000лв. Подс.З. е казал в
обясненията си, че лично той не възнамерявал да изпълни възложеното му от
подс.Ч. убийство, като неговите действия били насочени организация за
причиняване на пострадалия единствено на някакъв вид телесна повреда. Това
твърдение на подс.З. съдът не е кредитирал. То се оборва от останалите
доказателства, от които е видно какви действия е осъществил подс.З. в качеството му на подбудител и
помагач и какви действия са осъществили извършителите в резултат на общия
замисъл между съучастниците. За умисъла на съучастниците се съди по действията
им, а тези действия в случая не подкрепят твърденията на подс.З., като подробни
мотиви за това съдът е изложил при оценката на доказателствата по-горе. Съдът
приема, че подс. З. е подбудил и подпомогнал подс. Р. и Г. да убият свид. Г..
По възраженията на
адв.С.А. и подс.Ч.:
Адв. А. счита, че липсата на причинени със значителна сила и интензитет наранявания по Г.
води до извода, че преследваната цел при нападението над пострадалия не е била
неговото умъртвяване. Този извод не може да бъде споделен. Причинените
наранявания по тялото на пострадалия са седем на брой, същите са в резултат на
пробождане с голям нож с дължина на острието 19 см, нараняванията са в областта
на жизненоважни органи – в близост до гръдната и коремната кухина. Самият
характер на нападението /наред с неговия интензитет/ - от двама нападатели,
всеки от които въоръжен с голям нож, в тъмната част на денонощието, след
проследяване и причакване във входа на жилището му, с разпределение на ролите
при извършване на нападението говори за действителната цел на нападението и тя
е умъртвяването на пострадалия Г.. Нараняванията на пострадалия не са били
смъртоносни поради оказаната от него съпротива, поради неопитността на
извършителите, които не са „професионалисти“ в тази област, а и поради чиста
случайност, доколкото подс. Р. не е могъл да знае с точност до милиметър къде
под кожата на Г. се намират жизненоважни органи. Именно защото целения резултат
не е настъпил, предмет на обвинението е опит за убийство, а не довършено престъпление.
Този цел на нападението се потвърждава, както се посочи и по-горе, на мотива на
подбудителя Ч. – отстраняване на конкурент, на конспиративността, с която е
извършено престъплението, на значителното възнаграждение от 20 000 лева,
обещано от Ч. на З. за извършването на убийството, както и на обстоятелството,
че е дадена само половината сума, тъй като Г. не бил убит, а само ранен. Именно
по тези мотиви съдът прие и наличието на пряк умисъл за убийство, който се
извежда от всички действия на подсъдимите, а не от декларативните им твърдения.
Адв. А. изразява становище, че в пожаротехническите експертизи №№
300/07.04.17 г., 1001/25.09.15 г., 510/28.05.15 г. вещите лица са се произнесли
по правни въпроси, а именно, че палежите са извършени умишлено. Това възражение
е основателно и по тази причина по-горе съдът изложи подробни мотиви защо не
кредитира в тази част заключението на експертите, а единствено в частта,
касаеща поставените им задачи. Правните изводи съдът направи при самостоятелен
прочит на събраните доказателства.
По възражението на адв. А. за наличието на противоречия между химическата и
пожаротехническата експертизи и по-конкретно от обтривките иззети от скоростни
лостове по изготвена експертиза протокол № 135/09.90.15 г., в която не се
установяват наличие на следи от леснозапалими вещества или петролни продукти,
съдът се произнесе по-горе при анализа на доказателствата.
Неоснователно е възражението, че предадената от подсъдимия Р. течност за
разпалване на въглища и пелети за барбекю или камина по никакъв начин изяснява
механизма на извършения палеж на лек автомобил. Установява се, че тази течност
е годна да предизвика пожар, а от обясненията на подсъдимите З., Р. и Г. се
установява, че именно тази запалителна течност е била използвана за палежа.
Неоснователно е възражението на адв. А., че при оценката на опожарените
леки автомобили и причинените щети по тях вещите лица не са направили оглед на
място, не са използвали достоверни методи за оценка на щетите и на
автомобилите, поради което заключенията им са немотивирани. Вещото лице е
обяснило какво означава аналогови пазарни цени, а именно цени проверени по
данни от пазара, в случая от сайтове в интернет и автокъщи. Вещото лице
уточнява, че не винаги остатъчната стойност отговаря на стойността на пазарното
предлагане и за да отговори на въпросите на експертизата е проверявал обяви, на
които се предлагат подобни автомобили. Така вещото лице определило
средно-пазарната стойност на база на предложение за продажба, като е приложил и
коефициента на остатъчната стойност. Предвид изложеното съдът приема
заключението на вещото лице за обосновано, а възраженията на защитата срещу
същото за неоснователни.
Изтъкнатата от адв. А. грешка при изписване на номера на рамата на единият
от автомобилите в АОЕ по никакъв начин не внася съмнение при индивидуализацията
му. При анализа на изготвените експертизи този въпрос бе подробно обсъден.
Адв. А. застъпва тезата, че подс. Ч. не е поръчвал убийството на Г. на
подс. З., позовавайки се на думите на последния, че Ч. никога не е поръчвал
умъртвяване на Г.. Обясненията на З. са както източник на доказателства, така и
средство за защита. Същият има пряк интерес деянието по чл. 116 от НК да бъде
преквалифицирано като опит към нанасяне на тежка телесна повреда, респ. като
довършена лека телесна повреда. В този смисъл въпросът на защитата, защо З.
заявява това въпреки влошените си отношения с Ч. има своя логичен отговор –
защото интересът на З. и на Ч. съвпада, независимо от техните взаимоотношения –
всеки от тях цели да бъде подведен под отговорност по по-лек престъпен състав.
Но обясненията на З. в тази им част противоречат на подробно анализираните
по-горе доказателства, сочещи на пряк умисъл за убийство, изведен от действията
на всички подсъдими, от хронологията на фактите, а не от последвалите
декларативни твърдения. Твърдението, че полицаите са накарали З. да каже, че Ч.
е поръчал да убие Г. е несъстоятелно и не може да бъде споделено. Подс. З. е
дал обяснения пред съдия и най-малкото е необяснимо как в съдебната зала е бил
мотивиран да заяви увреждащи самия него факти и обстоятелства, каквото
безспорно е поръчаното умъртвяване на Г.. Възражението, че подс. Ч. не е
показал снимката на Г. на подс. З. по никакъв начин не променя факта, че
поръчката на Ч. е била именно този човек да бъде умъртвен и З. е бил наясно със
самоличността му. Както самият З. заяви пред съда, в интернет всеки би могъл да
установи и данни, и снимка на Г..
Възражението, че писмените обяснения на подс. В. са били диктувани от
полицейските служители бе обсъдено подробно по-горе. Тези извънпроцесуални
обяснения нямат отношение към доказателствената съвкупност, обосноваваща
постановената осъдителна присъда. Факт е, че подс. В. е съобщил на полицейските
служители неизвестни им до момента обстоятелства и те са довели до установяване
на нови свидетели, внесли първични доказателства по делото. Тези факти В. не би
могъл да знае ако не е бил участник в престъпната дейност.
Доводите на адв. А. за поръчка за сплашване на Г., а не за убийството му,
позовавайки се на обясненията на Г. и Р. в съдебно заседание не могат да бъдат
споделени. Обясненията на тези двама подсъдими противоречат на обясненията им
от досъдебното производство, вкл. пред съдия за обстоятелството, че същите е
следвало да умъртвят Г.. Съдът е изложил подробни мотиви защо кредитира
обясненията на тези подсъдими от досъдебното производство, както и от кои
доказателства извежда прекия умисъл за убийство.
Версията за „натопяване“ и изнудване на Ч. от З. е отречена от последния в
съдебно заседание на 12.10.2018г. Тя противоречи на всички събрани
доказателства и е преценена от съда като несъстоятелна.
Твърденията, че се касае за режисиран полицейски сценарий за изтръгване на
самопризнания от подсъдимите за несъстояли се факти не могат да бъдат
споделени. Тези самопризнания не са изолирани, а кореспондират на реални събития като
нападението над пострадалия Г., конкуренцията в бизнеса между него и подс. Ч.,
близките отношения между З. и Ч. и осъществяваната комуникация между тях, както
и близките отношения между подсъдимите З., Р., В. и Г.. Тези самопризнания не
са голословни, а разкриват реални факти, проверени като случили се със
съответните доказателствени средства.
Наличието или липсата на близки отношения между свид. Х. и З. е без
значение, тъй като тези две свидетелки не са очевидци на нито едно от
престъпленията. З. е един от многото полицейски служители, работили по случая.
Нейният брат – С.З. е бил част от екип, осъществил задържането на подс. Ч..
Според съда е несериозно да се твърди, че наличието на отношения между тези
лица е причината за повдигане на обвинение и задържане на Ч.. Събраните солидни
доказателства, анализирани подробно по-горе са довели до повдигане на обвинение
на Ч., а не физическото му задържане от З. или снемането на обяснения от З.. И свид.З. и
свид.З. са изпълнявали свои служебни правомощия, произтичащи от изпълняваните
от тях длъжности в различни структури на МВР. Същите не се намират в йерархична
зависимост един от друг, така че, въпреки близката им роднинска връзка, няма
как да се реализира волята на единият в служебната дейност на другия, тъй като
липсва обективен механизъм за подобни взаимоотношения. Свид.З. от своя страна е
познавала свид.Н. във връзка с по-рано осъществило се друго престъпление, при
което свид.Н. е била пострадало лице. Броените контакти помежду им след това
били свързани именно с това осъщесвено по-рано престъпление, тъй като свид.Н.
все още не се чувствала спокойна. От своя страна свид.З. откликнала на нуждата
на свид.Н. да поговори със служител на реда, тъй като подобно отношение се
предполага от полицейските служители към жертвите на престъпления. Това, че
веднъж вече свид.Н. е била пострадало лице или свидетел на престъпление не
изключва последващи възможности същата да участва в това качество по отношение
на други случаи. Съответно, познанството й с полицейски служители от по-рано,
не означава, че П. Н. вече е предубеден свидетел. Твърденията за заговор
помежду им, който да доведе до осъждане на подс.Ч., като отмъщение на свид.Н.,
са голословни и нелогични. В подкрепа на същите не е налице нито един обективен
факт.
Посочената от адв. А. техническа грешка при изписване на часа на разпита на
свидетеля Т.К. е факт, но това процесуално нарушение съдът преценява като
несъществено. То не се отразява на преценката за достоверност на показанията на
този свидетел.
Твърдението, че подс. З. е имал собствен мотив да поръча нападение над
свид. Г. не може да бъде споделено. Самият З. в обясненията си пред съда на
12.10.2018г. заяви, че именно подс.Ч. е поръчал нападението над Г. и той самият
е нямал мотив за това, освен да получи парична сума. Дори отречените от З.
първоначални твърдения, че негова близка е била лекувана при Г. и той й дължи
пари не бяха потвърдени от нито едно доказателство.
Неоснователни са твърденията на адв.А., че свид.К. е търсил да прехвърли
съмненията си на някого – на подс.Ч., за да не се злепостави пред работодателя
си - свид.П. и поради това е изразил
съмненията си за негова съпричастност. Съпричастността на подс.Ч. към това
престъпление се доказва от обясненията на подсъдимите З., Г. и Р., и
показанията на свид.Р.Х., с които отсъстват сведения К. да е в някакви близки
или компрометиращи отношения, и свид.Н.. Всички тези доказателства се подкрепят
от показанията на свид.К., които са източник на косвени доказателства и
самостоятелно категорично не биха могли да бъдат поставени в основата на
осъдително съдебно решение. От друга страна липсват каквито и да е
доказателства, които да посочат изобщо съществуването на друга версия за палежа
на автомобила, която евентуално свид.К. да е искал да скрие, както твърди
защитата.
Неоснователно е възражението, че след като в първоначалния разпит свид. К.
не е заявил за проблемите между приятелката му Х. и подс. Ч., то последващите
му показания са недостоверни. Проблемите и комуникацията между Н. и Ч. са
възприети от нея, а не от К.. Съдът гради изводите си на преките възприятия на
Н., а показанията на К. възпроизвеждат нейните разкази и споделеното от нея
пред него. Късното съобщаване от Н. и К. за отправените закани, ревност и
влошени взаимоотношения се дължи на изпитвания страх на Н. от Ч., познавайки
характера му, както и служебната зависимост от него и не води до извод за
недостоверност на показанията и на двамата.
Неоснователни са възраженията за дебелината на якето “CKJ“ на пострадалия Г., приобщено и огледано в съдебно
заседание на 12.09.2018г. Установи, че това яке има подплата и по него са
налице прорези, съответстващи на анатомичните области по тялото на пострадалия,
в които има прорезни рани. Действително това яке не би могло да бъде сериозна
преграда за нанесените удари с нож, но съдът изложи по-горе подробни мотиви
досежно интензитета и характера на нападението и умисъла за причиняване на
смъртта на Г..
Посочените от адв. А. разговори на подс. З. с трети лица при приложението
на СРС са неотносими към предмета на доказване в настоящото наказателно
производство и не следва да бъдат обсъждани. Налице е разговор
между подс.Ч. и подс.З., осъществен от страна на подс.Ч. чрез телефонния апарат
на свид.Р.Х., който по своя характер е източник на косвени доказателства и е
обсъден от съда при анализа на доказателствата.
Възраженията на подс. Ч., касаещи липсата на мотив у него да поръча
убийството на Г., както и наличието на конкурентна дейност между двамата бяха
подробно обсъдени при анализа на доказателствата.
Не могат да бъдат споделени доводите на адв. А.,че е налице неудало се
подбудителство към убийство от страна на Ч. /по смисъла на чл. 117, ал. 2 от НК/. Този престъпен състав намира приложение единствено когато не се е
пристъпило към осъществяване на изпълнителното деяние. Тоест извършителят
изобщо не е бил успешно мотивиран да вземе решение, а още по-малко да пристъпи
към изпълнението му, извършвайки убийство.
В случая подбудителството е успяло, а изпълнителното деяние – започнало.
Дори другият защитник на подс. Ч. – адв. В. заяви, че не поддържа посочената
правна конструкция от адв. А..
Според адв.А. мотивът у
подс.Ч., който се сочи от страна на държавното обвинение за нападението над Г.
е житейски нелогичен. Изтъква се, че *“ ООД е с двама съдружници - свид.Г. и свид.С. и дори и един от тях да
бъде отстранен, дружеството няма да спре дейността си. Съдът не споделя тези
доводи на защитата. На първо място от показанията на свид.Г. и свид.С. се
установява, че по активният в дейността на дружеството се явява свид.Г.. Именно
за него е чувал и подс.Ч. според обясненията му. На второ място подбудите на
подс.Ч. за извършване на престъплението са възникнали от чувствата му в личен
аспект, породени от разрастването на дейността на *“ ООД на пазара на
неотложната помощ. В този смисъл целта на подбудителството от страна на подс.Ч.
е била на първо място средство за реализация на личните негативни чувства у
него спрямо свид.Г., като преуреждането на пазара на неотложната помощ в града
в полза на фактически управляваното от подс.Ч. дружество е била допълнително
преследваната от подс.Ч. користна цел.
Съдът не може да приеме твърдението
на адв.А., че по делото са налице само
косвени доказателства срещу подс.Ч., които си противоречат помежду си.
Обясненията на подс.З., които съдът по посочените по-горе мотиви е приел за
достоверни, възпроизвеждат преки първични доказателства, сочещи участието на
подс.Ч. като подбудител в престъпленията, за които е бил предаден на съд.
Преки, производни доказателства се намират и в показанията на свид.Р.Х., който
преразказва споделените му от подс.Ч. факти за съпричастността му към отделните
деяния. Преки, но производни са и доказателствата, сочещи подс.Ч. като първия
по ред подбудител, възпроизведени в обясненията на подс.Г. и подс.Р.. Всички
тези доказателства са подкрепени и от показанията на свидетелите, които съдът е
намерил за достоверни.
По отношение на автооценъчната експертиза следва да се посочи, че на вещите
лица е бил поставен въпросът каква е стойността на предметите на престъпленията
към инкриминираните дати. Касае се за пазарната стойност на същите. Адв.А.
оспорва посочената от вещото лице стойност и желае същата да се определи според
стойностите от каталога „Шваке“. Безспорно е обаче, че данните изложени в
каталозите „Шваке“ нямат задължителна сила за съда, а при необходимост от
специални знания от областта на науката, какъвто е настоящия случая, НПК в
гл.14, раздел III е предвидел реда, по който същите да бъдат придобити. Ясно е
също така, че информацията от каталозите „Шваке“ не отразяват пазарните
стойности на посочените автомобили в тях. Пазарната стойност е величина, която
следва да посочи според търсенето и предлагането на съответната вещ към
определен период от време. На пазарът се съпоставят непрекъснато търсене и
предлагане, свободната воля на страните и съответна конкуренция. За нуждите на
наказателното производство при определане стойността на засегнатото имущество
като обективна стойност, следва да се определи тази осреднена пазарна такава,
на която същата по вид вещ се купува и продава, а не частен случай на такава
сделка. В разпита си по повод извършените експертизи /стр.3230/ вещо лице К.М.
обяснява, че е използвал метода за аналогови пазарни стойности. Експертизата е
била извършена от него по писмени данни от досъдебното производство, годините
на експлоатация, вида на автомобила и техническите му параметри, като е използвал
е осреднена информация за подобни автомобили. Вещото лице е обяснило какво
означава аналогови пазарни цени, а именно цени проверени по данни от пазара, в
случая от сайтове в интернет и автокъщи. Вещото лице уточнява, че не винаги
остатъчната стойност отговаря на стойността на пазарното предлагане и за да
отговори на въпросите на експертизата е проверявал обяви, на които се предлагат
подобни автомобили. Така вещото лице определило средно-пазарната стойност на
база на предложение за продажба, като е приложил и коефициента на остатъчната
стойност. Предвид изложеното съдът приема заключението на вещото лице за
обосновано, а възраженията на защитата срещу същото за неоснователни.
Възражението на адв. А., че боеприпаси не могат да бъдат предадени от подс.
Ч. на подс. Г. по телефона е неоснователно и не отразява реалната фактология по
случая. Подс. Ч. е осигурил достъп до дома му, давайки му ключ. След това той е
оставил съответните боеприпаси за ловни оръжия в дома си и едва тогава е
разпоредил на подс. Г. да вземе тези боеприпаси и да ги премести на друг адрес.
Няма спор, че подс. Г. не е прижежавал разрешително за носените от него
боеприпаси и подс. Ч. е знаел това. Предаването на боеприпасите не е
осъществено по телефона. То фактически е осъществено с осигуряване на достъп,
оставяне на боеприпасите, разпореждане да бъдат взети с посочване на точното им
място. Дали Ч. е дал устното разпореждане при лична среща с Г. или по телефона,
не променя съдържанието на разпореждането и факта, че то изхожда от Ч. и е отправено
към Г.. В този смисъл са неоснователни доводите на защитата за несъставомерност
на деянието на подс. Ч. по чл. 339, ал. 4 вр. ал. 3 от НК.
По възраженията
на адв.И.В.:
Не могат да
бъдат споделени възраженията на защитата за допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения на досъдебното производство, довели до ограничаване
правото на защита на подс. Ч.. Съдът изложи подробни мотиви по въпросите на чл.
248, ал. 1, т. 3 от НПК в разпоредително заседание, като те бяха споделени и от
Апелативен съд – Пловдив, който с влязло в сила определение постанови, че не са
налице твърдените нарушения и лисва основание за връщане на делото на
досъдебната фаза.
Несъстоятелни са
твърденията, че участвалите по делото прокурори не са избрани на случаен
принцип. Приложените по делото протоколи за случаен избор на прокурорите от ОП
– Пловдив оборват това голословно твърдение.
Според
защитника, след като съдът съобрази препращането на адвоката и към пледоарията
му при първото гледане на делото от окръжния съд, в случая е била налице
поръчка от страна на политическата власт подс.Ч. да бъде смачкан със средствата
на наказателното правораздаване. Тези твърдения на адв.И.В. са голословни По
делото са налице доказателства за организиране и участие на подс.Ч. и подс.З. в
протестни действия, възпроизведени в обясненията на тези подсъдими и в
показанията на свид.Р.Х. и свид.П. Н.. Липсват обаче доказателства, които да
посочат каква е връзката между тези протестни действия и провежданото
наказателно производство, в което Ч. участва в качеството на подсъдим. Такива
доказателства защитата не е посочила на съда, за да бъдат същите събрани и
проверени по законовия ред. Същевременно от доказателствата по делото не се
установяват такива, които да посочват намерения у представител на местната
политическа власт да се саморазправя по противозаконен начин с подс.Ч.. Касае
се за предположения от страна на защитата, че политическата активност на
подс.Ч. е създала неприятели в лицето на неустановени представители на местната
политическа власт, които по един неустановен начин създали наказателно дело
като инструмент да „смачкат“ гражданин, позволил си да изрази своята
гражданската позиция. Няма как подобни твърдения да бъдат приети за достоверни
от съда, тъй като същите не се подкрепят с доказателства, а са изцяло
хипотетични. На тази теза обаче противостоят останалите доказателства по
делото, от които по несъмнен начин се установява, кои са участниците в
престъпленията, каква роля са имали те, какъв мотив е имал всеки от тях за
участието си, какъв е бил общия им умисъл, какви действия са предприели и
извършили. Всички тези приети от съда за достоверни доказателства сочат
участието в престъпната дейност на подс.Ч. и подбудите му за същото. Липсват
каквито и да е доказателства за политическа обвързаност на свид.Г., свид.Р.Х.,
свид.П. Н., а за свид.А.Й. се установи, че в резултат на престъпленията
извършени спрямо имущество на семейството му е загубил доверието на хората, с
които е работил и приключил със служебните си ангажименти.
По повод твърденията на
защитата, че обвинението по чл.116 от НК не отразява нужното изпълнително
деяние, което да отговаря на фактологията
от обвинителния акт съдът намира, че в случая следва да се отчете тази
особеност при съучастието, която определя като наказуемо само успялото
подбудителство и помагачество, когато същото не носи признаците на друго
престъпление. Престъплението от страна на подбудителя се счита за извършено
тогава, когато извършителят най-малкото е започнал изпълнението на деянието.
Затова именно датата, посочена в обвинението, която се доказва, че е тази на
извършване на изпълнителното деянието по чл.115 НК се явява времето на
осъществяване на престъплението за всички съучастници. Видно от обвинението в
същото е посочено, че подс.Ч. на 12.02.2014г. в съучастие с изброените лица
умишлено е склонил подс.В.З. умишлено да склони избрани от него лица, които
умишлено да умъртвят другиго - свид.Г., като деянието е извършено предумишлено
и с користна цел и е останало недовършено поради независещи от волята на дееца
причини. Това изложение на диспозитива на обвинението напълно кореспондира с
фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и съдържа в себе си
всички признаци от състава на престъплението посочен цифрово. Същото обвинение
сочи, че на тази дата склоняването е реализирано, тъй като тогава същото намира
фактическо проявление в действията на извършителите. Няма съмнение, че се касае
до склоняване към осъществяване на изпълнителното деяние „умъртвяване“ при
съответните квалифициращи предпоставки. Въз основа на изложеното съдът не
констатира разлика между фактологията и диспозитива на обвинението, каквато
твърди че има адв.И.В..
Казаното дотук важи и по
отношение на конструкцията на обвинението по чл.330 от НК.
Съдът не споделя
възраженията на адв.В. и относно неправилното според него описание на
изпълнителните деяния на подс.Ч., относими към престъпленията по чл.116 и
чл.330 от НК, основано на твърдение, че то не съответства на съответните
законови норми. В случая отразяването на поведението на тези съучастници в
престъпната дейност, които не са извършители на самото престъпление по смисъла
на чл.20 ал.2 от НК, е съобразено с предвиденото в ал.3 и ал.4 на чл.20
описание в какво се изразяват съответните им форми на участие в престъпленията
/на подбудител и помагач/.
Относно
възраженията на адв.И.В. за незаконност на оперативните беседи, проведени с
подсъдимите преди да придобият процесуално качество по делото съдът намира
следното: Според текста на ЗМВР, който е бил в сила към момента на провеждане
на беседите със задържаните лица З., Г. и Р. и последвалата беседа с
В., полицейските органи са имали правомощия да извършат оперативно-издирвателната дейност по получени данни за лица,
които подготвят, извършват или вече са извършили престъпни деяния, когато тези
данни не са достатъчни за образуване или започване на наказателно производство.
В случая за извършените престъпления са били започнати досъдебни производства
поради самия факт, сочещ осъществени противоправни деяния, без обаче да е било
известно на разследващите органи, кой е извършителят им. Наказателни
производства срещу конкретните подсъдими към онзи момент не са били водени или
образувани. Едно от основанията за извършване на оперативно-издирвателна
дейност според закона е било именно получените данни за лица, които вече са
извършили престъпни деяния когато срещу тях не са се водили наказателни
производства за това. По искане на органите на досъдебното производство
полицейските служители също са били в правомощията си да извършат оперативно-издирвателна дейност за събиране на информация
за извършителите на противоправните деяния, което се осъществява според
закона чрез оперативна комуникация с лица. Тази дейност не може да се приеме за
формална такава, тъй като на полицейските органи по силата на същия закон е
възложено изрично да предотвратяват, пресичат и разкриват престъпления,
независимо от това дали допълнително ще им бъдат възложени компетенции. Именно в тази връзка на полицейските органи е предоставено
и правомощието да задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление. Задържането на лица по ЗМВР се осъществява от полицейските
органи, а не от разследващите такива и се извършва при наличие на данни, че
лицето е извършило престъпление, независимо дали ще последва или не привличането
му в качеството на обвиняем.
Адв. И.В. твърди, че оперативната беседа не е била средство за извършване
на оперативно-издирвателна дейност по смисъла на ЗМВР към разглеждания период
на време, но това не е така. Видно от чл. 10, ал. 1 от ЗМВР оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез
събиране, съхранение и обработване на информация, а последното според ал.2, т.5
на същия член се осъществява чрез „оперативна комуникация“ с лица. Дали същата
ще представлява „оперативна беседа“, в смисъла на разпространения и наложил се
теоритичен термин, определящ разговор с оперативна цел между полицейски
служител и гражданин или ще представлява „снемане на обяснения“ като елемент от
извършвана извънпроцесуална дейност при водена предварителна проверка, в случая
е без значение защото и в двата случая се касае за вид комуникация с лица,
позволена от закона.
Относно възраженията
на адв.Д.Д. за липса на доказателства, които да сочат наличие на
сценарий, разпределение на ролите между съизвършителите, както и липса на
доказателства, че подс.Г. е получил поръчка именно за убийството на свид.Г.,
съдът уточнява, че доказателства за тези факти се съдържат в обясненията на
подс.Б.Р. и обясненията на подс.С.Г., относно разпределението на ролите, а
относно умисъла на дейците – в обясненията на подсъдимите Р., Г. и З.,
потвърдени от свидетелските показания на К.М., П.Б. и Т.М., както и в
показанията на свид.Р.Х., който научил от подс.Ч., че той е поръчал убийството
на Г. и от показанията на свид.Д.К., който цитира реплика от подс.З. за това
какво се е искало от него във връзка с епизодичното му участие. Всички тези
обстоятелства са обсъдени по-горе, при извършената от съда оценка и анализ на
доказателствата. Следва да се повтори за яснота, че подс.Р. е посочил в разпита
си пред съдия от досъдебното производство, приобщен в съдебното следствие чрез
прочитането му, че са се разбрали със С.Г. като влезе Г. във входа, подс.Р. да
се размине с него по стълбите и той да го нападне в гръб, а Г. да го нападне
отпред, като това трябвало да се случи едновременно /том 2 стр.44/. За разпределените роли
при нападението между извършители се съди и от действията им, в които
първоначалният им замисъл се е изразил, видно от които същият е бил изпълнен до
съпротивата оказана от свид.Г.. За умисъла на лицата съдът е изложил своите
аргументи защо същият е пряк такъв. Умисълът на участниците в престъплението по
чл.116 от НК категорично не е евентуален такъв, тъй като с действията си са
целяли да лишат пострадалия от живот. Това е била пряката цел на съучастниците,
а не възможен вероятен страничен резултат, с настъпването на който
съучастниците да се съгласяват в преследването на друг резултат от тях. За
отношението на извършителите към настъпването на общественоопасните последици
от деянието по чл.116 от НК се съди от действията им, в които намеренията им са
се обективирали.
Адв.Д. също така, твърди, че
липсва користна цел у подс.Г., при осъществяване на деянието по чл.116, вр.
чл.115 от НК. В действителност видно от доказателствата по делото, именно користната
цел се явява мотивът за подс.Г. да вземе участие в престъпната дейност,
реализирана от няколко лица. Видно от обясненията на подс.З., Г. и Р.,
подкрепени от показанията на свид.К.М. и Т.М., за извършване на престъплението
от страна на подс.Г. и подс.Р., подс.З. им обещал парична сума, по който начин
ги склонил към участие в това противоправно деяние. Опитът за убийство е
извършен с користна цел, когато деецът е желаел чрез него да набави за себе си
или за другиго имотна облага. Такава се явяват обещаните им от подс.З. парични
средства, поради което, предвид доказателствата, аргументите на адв.Д. не могат
да бъдат споделени от съда.
По възраженията на адв.Д. за
наличие на доброволен отказ от подс.Г. от довършване на престъплението, съдът е
изложил поддробни аргументи при оценката на доказателствата и твърденията на
самия подс.Г. в тази насока. Самоволен отказ е възможен само по собствени
подбуди. Съпротивата на пострадалия Г. е била причината Г. да не довърши
деянието. Наред с това той не е направил нищо, за да предотврати настъпването
на общественоопасните последици – не е спрял подс. Р. да довърши изпълнителното
деяние, не е спрял кръвотечението на Г. с подръчни средства, не е сигнализирал
и Бърза медицинска помощ. Неопитността на Г. и съпротивата на пострадалия са
били причината той да не довърши започналото нападение, поради което
аргументите на защитата за самоволен отказ съдът намира за несъстоятелни.
По възраженията на адв.В.К. на първо място следва да се посочи, че съдът не
констатира данни да са били нарушени правата на подс.В.. Този подсъдим е бил
призован да се яви в качеството на свидетел на 25.01.2015г във Второ РУ на МВР
гр.Пловдив от разследващ орган. Към разпит на свидетел не се стигнало, тъй като
при проведената оперативна комуникация с него от полицейските служители се
установили данни за съпричастността му към извършване на различни престъпления.
На основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР полицейски орган задържал подс.В.В. за
срок от 24ч, считано от 17.50ч, като при задържането си подс.В. попълнил и
декларация, в която посочил от кои свои права желае да се ползва. Липсват
доказателства да е била отказана консултация на задържаното лице с адвокат,
така както твърди адв.К.. Полицейските служители не са били длъжни да упражнят
правомощията си по чл.72, ал.1 от ЗМВР към момента, в който подс.В. се е явил в
сградата на полицията. Същият е бил призован от разследващ орган за разпит на
свидетел, което сочи, че от страна на разследващия орган е имало и искане за
провеждане на оперативно-издирвателна дейност във вид на оперативна комуникация
с това лице преди разпита му в качеството на свидетел. За провеждането на тази
комуникация законът не изисква лицето да е задържано по реда на чл. 72, ал.1,
т.1 от ЗМВР. Още повече следва да се отчете и факта, че към момента на
призоваването на В. като свидетел, срещу него не са били събрани доказателства,
възпроизведени в разпитите на подсъдимите З. и Г., по-късно същия ден.
Относно
посочените от адв.К. обстоятелства какви доказателства е можело да бъдат събрани
в хода на досъдебното производство от страна на разследващите органи и
прокуратурата, същото е неотносимо към така установената доказателствена
съвкупност по делото. Дали са били правени опити в насока да се установят
доказателства по сочения от адв.К. начин, от настоящото дело не може да се
установи, но тъй като такива е факт че не са събрани то липсата им не доказва
нищо.
Адв.К.
възразява и срещу фактологията изложена в обвинителния акт за телефонното
повикване /стрела/, което подс.В. инициирал към подс.Г. в момента, когато
свид.Г. се насочил от местоработата си към дома си. Адв.К. упреква
прокуратурата в бездействие по този факт, тъй като не били изискани разпечатки
от мобилните оператори в срок. Тук следва да се отчете единствено безспорния
факт, че това престъпление е било осъществено на 12.02.2014г. и към онзи момент
участието на подс.В. в престъпната дейност е било абсолютно неизвестно за
разследващите. Същото е било установено за първи път след задържането на
подс.З. на 23.01.2015г. Видно от разпоредбата на чл.250а от ЗЕС в сила към
момента на установяване самоличността на подс.В., данните, за които става
въпрос се съхраняват за срок от 12 месеца, който фактически е изтичал. Според
текста на закона обаче се пази информация за осъществена връзка, като
източника, направлението й, дата, част и продължителност. В случая при това
неприето повикване /„стрела“/, връзка между подс.В. и подс.Г. по смисъла на ЗЕС
не е била осъществена.
Адв.К.
излага възражения за липса на умисъл у съучастниците за извършване на убийство.
Този въпрос е обсъден от страна на съда както при анализа и оценката на
доказателствата, така и при посочените възражения по-горе от останалите
защитници по делото, поради което е ненужно съдът да повтаря аргументите си
защо намира възражението на защитата за необосновано. Тук следва да се отчете
обаче посоченото от адв.К. обстоятелство, че умисълът на съучастниците е общ и
подс.В. няма как да отговаря за това, което са направили подс.Г. и подс.Р.
извън него. Защитата сочи наличие на ексцес от страна на извършителите, за
който останалите съучастници според него не следва да носят наказателна
отговорност. Съдът не приема становището на адв.К., за наличие на ексцес в
умисъла на съизвършителите Г. и Р.. Съизвършителите са действали при пряк
умисъл за причиняване на смъртта на
пострадалия. Фактът, че смъртта е била предвиждан и целен резултат се
установява от обясненията на подс. З., който разказва към какви действия е бил
подбуден от подс.Ч. и това се потвърждава и от показанията на свид.Р.Х., който пряко
възприел думите на подс.Ч. относно убийството на Г.. За решението на подс.З. в
същата насока сочат действията му относно избора на средствата за извършване на
престъплението, организацията по осъществяването му, в която са ангажирани
двама извършители, съветите за мястото на ударите, които дал на извършителите.
Видно от показанията на свид.Б., подс.В. е бил наясно с тези обстоятелства,
което се сочи и от подс.Г.. За умисъла на подс.З. са налице доказателства в
показанията на свид.Д.К., който сочи, че от подс.З. научил, че целта на
участниците е била убийство. Този факт косвено потвърждава останалите
доказателства за формата на вина, при която е действал подс.В.. За същата са
налице доказателства и в обясненията на подс.Г., който казва, че първоначално подс.В. е трябвало да удари свид.Г. с камък отдалече „някъде по главата“.
Последното се потвърждава от показанията на свид.П.Б.. Всички тези факти в
съвкупност сочат, че целеният резултат е бил именно смъртта на пострадалия.
Адв.К.
призовава съда да не кредитира свидетелските показания на полицейските
служители, тъй като съдът не може да преценява доказаността на обвинението на
основата на оперативни разработки или каквато и да е друга извънпроцесуална
дейност, а само въз основа на доказателства, събрани чрез установените в НПК
средства. Факт е обаче, че доказателствата, които съдът в настоящия казус е
кредитирал са възпроизведени в устни доказателствени средства каквито са
показанията на свидетел, което не представлява извънпроцесуална дейност.
Съдържанието на тези показания касае възприятия на полицейските служители при
извършена от тяхна страна извънпроцесуална дейност и няма как да е иначе, тъй
като ако те бяха извършили процесуална такава, законът не позволява изобщо да
бъдат разпитвани, по аргумент на чл.118, ал.1 от НПК.
Настоящият съдебен
състав е оценил показанията на полицейските служители като източник на
доказателства в подкрепа на самопризнанията на подсъдимите З., Г. и Р. и като
източник на доказателства за това как се е стигнало до установяване на
съпричастността на конкретни лица и свидетели. Същите показания не са изолирани
от останалите доказателствата по делото и са в подкрепа на показанията на
свид.Д.К., до установяването на който се стигнало след посочването му от
подс.В. именно по време на неговите извънпроцесуални самопризнания. В този
смисъл извънпроцесуалните самопризнания на този подсъдим са се явили средство
за разкриване на първични доказателства, което съдебната практика допуска видно
от Решение №276 от 13.07.2015г по н.д. №818/2015г на ВКС III н.о.
Извънпроцесуалните самопризнания под формата на
обяснения нямат сами по себе си никаква процесуална стойност, поради
което е без значение каква помощ е била оказвана на подс.В. при изписване на
съдържанието им. Дали при избора на конкретно изразно средство от подсъдимия
същият е бил насочван или му е оказвана помощ при записването на обясненията му
е без значение, тъй като съдът не може да анализира тези писмени обяснения, за
да е от значение точното използвано изразно средство. Следва обаче да се
посочи, че предвид доказателствената съвкупност по делото съдът счита за
неоснователни твърденията на подсъдимия и защитата за това, че подс.В. е писал
саморъчните си обяснения под диктовка касателно фактите, за които свидетелите
впоследствие разказват. Това е така, тъй като както съдът е посочил по-горе,
тези обстоятелства, възпроизведени в показания на полицейските служители, се
доказват с фактите изложени в разпитите на подсъдимите З., Г. и Р. и от
показанията на свид.К., подкрепени с тези на свид.О..
Сочената от адв.К. съпричастност на друго лице на име Т. към извършени противоправни деяния съдът не
намира за необходимо да обсъжда, тъй като се касае за страничен факт извън
предмета на доказване по делото. За същото е известно, че е било посочено за
първи път от подс.З. и местонахождението му не било установено, като са налице
данни да пребивава в чужбина, поради което видно от материалите по делото
същият бил обявен за издирване. Фактът, че такова лице е било посочено от
подсъдимите съдът единствено е ценил като контролен такъв, чрез който се
проверява достоверността на доказателствените източници и доброволната воля на
подсъдимите при даване на обяснения от тях. Дейността на това лице обаче няма
как да се изследва тъй като такава не е описана в депозирания обвинителен акт.
Относно огледните протоколи, в които като поемно лице е посочен разпитания
по-късно като свидетел Н.Н., съдът се е мотивирал при анализа на
доказателствата. Не може да се приеме като обосновано твърдението на адв.К., че
протоколите за оглед на местопроизшествие от 09.01.2014г са негодни
доказателствени средства. Участието на свид.Н.Н. като поемно лице и при двата
огледа следва да се вземе предвид единствено при оценка достоверността на
показанията му, доколкото същия е бил и пострадал от извършеното към онзи
момент деяние. Относно възраженията за допълнителния оглед липсват данни за въздействие на местопроизшествието
преди извършване му. Тези твърдения на защитата представляват само една хипотеза
без да се сочи дори какви изменения е могло да настъпят между двата огледа,
предвид характера на извършеното престъпление. Разликата между двата протокола
за оглед е тази, че при втория протокол за оглед е използвана светлата част на
денонощието за да бъдат изготвени фотоснимки на местопроизшествието. Също така
при втория оглед са иззети две обтривки от два от автомобилите и едно обгоряло
уплътнение от третия автомобил, от които обаче впоследствие при изготвената
експертиза /стр.28, том 10 от ДП/ следи не са били
установени. Предвид тези факти въпросът дали местопроизшествието е било
запазено е несъстоятелен, тъй като това обстоятелство няма как да се отрази на
фактологията по делото.
По отношение на възраженията на адв.К. за начина, по който пожаро-техническата
експертиза е била назначена, съдът не намира, че същите са се отразили по
какъвто и да е начин върху достоверността на изготвеното заключение. Липсват данни, които да създават
основателно съмнение за заинтересованост или предубеденост на вещото лице,
изготвило експертизата. В случая не са били налице каквито и да е основания по чл. 148 от НПК за отвеждане на вещото лице,
което непредубедено и незаинтересувано е изложило своите експертни изводи.
Никакви съмнения няма в безпристрастността на специалиста и в способността му
да бъде независим в изясняването на въпроси от предмета на доказване по делото. Изводът, който вещото лице е направило за
умишлено запалване на автомобили, доколкото това е по своя характер правен
извод от компетентността на съда, същият не е бил ценен при анализа на
доказателствата по делото. Изводът на съда за умисъла на съучастниците в това
престъпление е изведен от другите доказателства по делото като обясненията на
подс.З., подкрепено със свидетелските показания на полицейските служители,
които си кореспондират помежду си, от протокола за оглед и показанията на
свидетелите Й. и Н. за факта на пожара и причините довели до същия. В тази
насока съдът цени експертното заключение по всички останали въпроси, на които
то е отговорило като първоначалното място на пожара, посоката на
разпространение и неговата продължителност, наличието на опасност горенето да
се разпростре и върху лек автомобил
„Мерцедес 190С“, с ДК№ **, фактът, че пожарът е резултат от човешка намеса и са
установени признаци свидетелстващи за използвани лестозапалими и горими
течности. Това, че следи от такива не са били установени при изготвената
химическа експертиза, не изключва факта, че такива течности са били
действително използвани за да бъде стартиран пожара. За използване на запалителни течности се
сочи в обясненията на подс.З.. В тази насока са и доводите на вещото лице,
което е направило своите изводи, въз основа на характера на пожара, начина по който
се е развил, следите, които същия е оставил.
Съдът намира за недоказани твърденията на адв.К.
за това, че свидетелите К. и О. били заплашвани
от полицейските служители преди да бъдат разпитани като свидетели. За
подобно заплашване тези свидетели не съобщават, поради което и изводът на
защитата в тази насока остава необоснован.
По възраженията на защитник Е.В.: Относно проведените
оперативни беседи, при които полицейските служители К.М., П.Б., Т.М. и Е.З. са
възприели самопризнания на подсъдимите З., Г., Р. и В. съдът вече се е
произнесъл в мотивите си по повод анализа на доказателствата и възраженията на
останалите защитници. Следва да се посочи единствено, че цитираните мотиви към
присъда по ВНОХД 1333/2016г касаят съвсем друга фактическа обстановка, при
която подобни разпити на полицейски служители не могат да подменят липсвалите
първични доказателства. На следващо място полицейските служители не цитират в
показанията си дословно саморъчно написаните обяснения от подс.В. за да се
поставя въпросът за използваните от него изразни средства. Известно е, че
свидетелите преразказват непосредствено въприети от тях обстоятелства според
личните си възприятия. От тук и няма как да се прави извод, че казаното от
полицейските служители не съответства на използваните изразни средства от
подс.В.. Проведеното разпознаване на подс.В. от подс.З. не е източник на
доказателства, тъй като същото е било оперативно такова. По тази причина
процесуалните изисквания за разпознаване по реда на НПК не важат за
оперативното разпознаване на лица и последното не може да бъде източник на
доказателства в наказателното производство. За съответствието между
самоличността на лицето В., посочено от подс.З. и подс.В.В. се съди от
доказателствата по делото, каквито са разпитите на подс.З. и подс.Г., на
свид.Д.К. и свид.И.О. и на полицейските служители Б. и М..
Защитникът Е.В. възразява срещу придадения смисъл на
неприетото повикване „стрела“, инициирано от подс.В. към подс.Г.. Излагат се
мотиви, че и без същата извършителите са щели да направят това, което са
решили. Това твърдение на защитата обаче не отчита факта на самото участие на
подс.В. в престъпната дейност. Характерът и степента на това участие съдът е
взел предвид при индивидуализацията на наказанието на този подсъдим. Факт е
обаче, че такова участие от страна на подс.В. е било осъществено, предвид
доказателствата изброени в анализа им по-горе и въз основа на тези
доказателства при решаване на въпроса за авторството и вината няма как съдът да
направи извод, че този подсъдим следва да бъде оправдан. А смисълът на това неприето повикване от
страна на подс.В. видно от доказателствата е бил с уведомителен характер спрямо
съизвършителите, които по този начин научили, че жертвата напуска местоработата
си и се отправя вероятно към дома си, каквито навици на свид.Г. били по-рано
наблюдавани от подс.В. и подс.Г.. Помагаческата дейност на подс.В. не се е
изразила единствено в подаване на този сигнал, а в една по трайна ангажираност
на същия, при която свид.Г. е бил наблюдаван, проследяван, изучаван за да се
установи местоживеенето му, местата, които посещава, навиците му. Според съда
сочената от защитника Е.В. разлика в часовете в показанията на различни
свидетели, за това кога точно свид.Г. е напуснал местоработата си същия ден,
няма това доказателствено значение, което й се предава. Тази разлика в
показанията на свидетелите не сочи възможност за други изводи по фактите и
правото. В заключение – изпратената стрела от подс. В. е помогнала на
извършителите Р. и Г. да причакат Г. в сградата, в която живее в точния момент
на прибирането му, без да се налага да стоят дълго там, тъй могат да ги видят
съседи на пострадалия, които да ги разпознаят впоследствие. Така се избягва и
риска преминаващи граждани да сезират полицията за съмнителното им поведение.
Съдът намира, че експертизите по делото са назначени
съобразно изискванията на закона, като са били спазени разпоредбите на чл.147 и
чл.148 от НПК. Следва да се подчертае, че няма правила, които да сочат
изискване към разследващите органи да определят вещите лица на случаен принцип.
Необходимо е обаче безусловно да се спазват изискванията на чл.148 от НПК,
който сочи кои лица не могат да бъдат вещи лица. При експертизите изслушани и
приети в съдебно следствие на делото не са констатирани случаи на неспазване на
изискванията на чл.148 от НПК.
За наличие на знание у подсъдимите, че пожарът е могъл
да се разпростре върху други обекти се съди от обективните факти, сочещи каква
е била конкретната обстановка на местопроизшествието. Касае се до
местоположението на обектите едни към други и възникване на представи у
извършителите за същите. За да се направи преценка от тяхна страна, че
непосредствената близост между обектите ще създаде опасност от това горенето да
се разпростре върху непряко целени такива, не са необходими специални знания у
извършителите. Тази преценка се прави на база обикновените знания у всеки човек
и логиката на причинно-следствените процеси, произтичащи от естеството на
нещата и връзките помежду им.
Твърденията на защитника Е.В., че
са налице данни, че причината на пожара е електротехническа са необосновани от
доказателствата по делото. И експертните заключения, видно от самите огледи на
местопроизшествието и приложените фотоалбуми огнището на пожара е външно.
За използваната методика за
оценка на цените от вещото лице К.М. съдът сочи следното: Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по
чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства,
действително е била отменена с ДВ бр.90 от 31.10.2014г. и актуалната наредба
действаща по време на изготвянето на експертните заключения и понастоящем е
Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и
2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, обнародвана в ДВ, бр. 90 от 31.10.2014. Видно от актуалната наредба в чл.1 ал.3 от
същата с тази наредба се въвежда единна методика за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. В параграф 3 от
преходните и заключителни разпоредби обаче се сочи, че до приемане на методиката по чл. 1, ал. 3 от тази наредба се прилага
методиката по чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 2006
г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за
застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства. Именно тази актуална за момента методика е използвало и вещото лице,
тъй като нова такава по чл.1, ал.3 от Наредба №49/2014г. не е приета. Това, че
вещото лице сочи именно отменената наредба, касае ползваната от него методика
за оценка, която е в сила и до днес. Именно в тази методика е посочено и
понятието „тотална щета“.
Съдът намира, за неоснователни възраженията на подс.В.В., че всичко
което е написал при задържането му е било под диктовката на полицейските
служители Б. и М., а мотивът му е бил да бъде освободен. Обстоятелствата,
възпроизведени в показанията на полицейските служители, се доказват с фактите
изложени в разпитите на подсъдимите З., Г. и Р. и от показанията на свид.К.,
подкрепени с тези на свид.О.. Тези обстоятелства са били неизвестни до този
момент на Б. и М.
По
възраженията на адв.М.: Твърди се, че подс.Г. не е знаел какво има в
чувала, който е носел и в който са се намирали установените и иззети при
претърсването боеприпаси. Била обичайна и трайна практика подс.Г. да изпълнява
нареждания на подс.Ч., които не са били свързани с работата му, като да пренесе
личен багаж на подс.Ч.. Сочи се, че подс.Г. е следвало да изпълнява
нарежданията на подс.Ч., като в тази насока като аргумент се сочи характера на
подс.Ч.. Последните два аргумента съдът приема за обосновани и доказани по
делото и същите са взети предвид при анализа на доказателствата. Действително
според съда не става ясно в кой момент подс.Г. е заявил пред полицейските
служители чии са патроните- преди лично да възприеме съдържанието на чувала
непосредствено пред полицейските служители или след това. Свид.Ч.Г. сочи, че при задържането му, подс.Г. заявил, че тези ловни
патрони са притежание на подс.Ч.. Свидетелят сочи още, че подс.Г. първо бил
запитан „чии са тези патрони“ и тогава подс.Г. отговорил, че са на подс.Ч.. За
знанието на подс.Г. относно съдържанието на товара обаче съдът прави извод от
другите събрани доказателства, описани при анализа на доказателствата по-горе.
Посочените показания на свид.Ч.Г. подкрепят така направения извод от съда въз
основа на другите доказателства. Аргументите на съда са изложени при оценката
на доказателствата по-горе, но за пълнота следва да се посочи, че съдът
кредитира прочетените по реда на НПК обяснения на подс.Ч., подс.Г. и свид.Г.,
от които се установява знанието у подс.Г. за вида на пренасяния от него багаж. Видно от приобщените показания на
свид.Ч.Г. от досъдебното производство, подс.Г., при задържането му на
местопроизшествието, заявил, че прибирал патроните от помещението на ул.*, тъй
като се притеснил, че може броя на патроните да е в повече от разрешеното. В
този момент подс.Г. не е съобщавал да не знае какво е съдържанието на чувала,
да е взел нещо по грешка, да е бил пратен да вземе мръсен багаж от лова или
нещо друго- съвсем логични действия в случай че подс.Г. действително се беше
изненадал от съдържанието на чувала при установяването му от полицейските
органи. Подс.Г. обаче не въобще не изразил изненада от така установеното
съдъжание на чувала, видно от неговите обяснения и от показанията на свидетеля
Ч.Г.. Вместо това подс.Г. съвсем съзнателно и убедително обяснил, че прибирал
патроните от помещението на ул. „***, тъй като се притеснил, че може броя на
патроните да е в повече от разрешеното. Също така видно от приобщените
обяснения на подс.Ч. от досъдебното производство, депозирани от него на 29.01.2015г.,
именно той изпратил подс.Г. да прибере багажа, представляващ патрони. Предвид
тези доказателства съдът не може да приеме като обосновани твърденията на
защитата, сочещи липса на представи у подс.Г. за съдържанието на пренесения от
него багаж.
Относно възражението на
същия защитник, че у подс.Г. не съществувало намерение за придобиване на
процесните боеприпаси, следва да се отбележи, че намерението не е предвидено в
изследвания законов текст като някакъв допълнителен елемент от състава му.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът
счита, че подсъдимите са осъществили всички признаци от съставите на
престъпленията от обективна страна и субективна страна, за които са били
привлечени като обвиняеми от страна на държавното обвинение.
При повечето от деянията е налице съучастие по чл.20 от НК. По отношение на формата на съучастие, същата се доказва от
конкретните действия на всеки съучастник, в които се проявява и психичното му
отношение към извършеното, като е налице взаимна информираност и е налице
общност на умисъла. Това сочат деянията на отделните участници, които са
взаимно обусловени и координирани, реалния личен принос на всеки един от тях за
осъществяване на конкретно и индивидуално определено действие, причинна връзка
обективно проявена между тях и престъпния резултат, представата в съзнанието на
всеки един от подсъдимите, че не е сам и осъществява престъплението заедно с
други. Извършителството е основната форма на съучастие и без
осъществяването му не може да възникне отговорността на останалите съучастници.
От обективна страна за извършителя/съизвършителите е характерно, че е налице
участие на едно или повече лица в самото изпълнение на престъплението, когато
извършителя или всеки от съизвършителите осъществява елементи от изпълнителното
деяние като резултат на общия им замисъл и неговото реално изпълнение. От
субективна страна при съизвършителството освен това, че всеки предвижда
общественоопасните последици на извършваното от него деяние и съзнава обществено
опасния му характер, всеки от съизвършителите съзнава, че осъществява деянието
съвместно с друго лице, като иска настъпването на целения престъпен резултат от
тях. Освен умисъл за съответния вид престъпление, при съучастниците е налице и
умисъл за съучастие, който се отнася до отношението на отделния съучастник към
самото съучастие. Умисълът за съучастие е пряк, когато съучастникът иска и
предвижда поведението на останалите лица и съзнава обществено опасния му
характер, като иска това участие, за да бъде постигната желаната от него
цел. Това се отнася само до отношението
на отделния участник към самото съучастие. Именно тази форма на вина по
отношение на съучастието се наблюдава конкретно за подс.Ч., който разчитал на
подс.З. да привлече в престъпната дейност толкова и тези лица, които самият той
прецени, по който начин е искал тези лица да изпълнят поставената от него цел.
В случая подс.Ч. дори не познавал подс.Г., подс.Р. и подс.В., като тяхната
конкретна самоличност била без значение за него, доколкото се касае за лица,
способствали за постигането на пряко целените престъпни резултати от него. По
отношение на същите лица подс.Ч. проявил пряк умисъл за съучастие, въпреки, че
не ги познавал лично. Той принципно е знаел, че не З., а подбраните от него
лица ще са извършители на исканото от него. По отношение на съучастието си с
подс.З. умисълът на подс Ч. бил пряк. Същото се отнася и за подс.Г., подс.Р. и
подс.В. относно тяхното отношение към съучастието им с подс.Ч., което сочи пряк
умисъл за съучастие. Те не познавали лично подс. Ч., но са знаели от подс. З.,
че друго лице – „**“ е поръчителя на всяко от престъпленията и именно неговата
воля е била изпълнявана при всяко от деянията. Те са знаели и че
възнагражденията след изпълнение на поръчките идват именно от лицето, с което
контактува подс. З.. Тоест, В., Р. и Г. са знаели, че З. е посредник в
поставянето на задачите и същите са му били поставяни от друго лице. Спрямо подс.З. и помежду си, съответно на
конкретните престъпления, В., Р. и Г. проявили пряк умисъл за съучастие. Следва
да се уточни, че видно от доказателствата, трайната престъпна дейност на
съучастниците е била осъществявана при по-висока степен на организираност от
обикновеното съучастие, което предполага и възможността не всички съучастници
да са се познавали помежду си.
Обобщено казано, по делото е установена усложнена форма на съучастие, при
която липсата на познанство между първоначалния подбудител и извършителите не е
обстоятелство, отричащо съществуването на общност на умисъла, понеже в
съзнанието на всички тези лица е била формирана представата за наличието и на
други съучастници. От събраните доказателства безспорно се установява, че
подс.З. е разказал на извършителите, че поръчките се дават от подс.Ч. и
заплащането за тях ще бъде от него. От друга страна, и подс.Ч. в обясненията си
е заявявал, че му е известно от самия З., че той разполага с определени момчета
за осъществяване на такива престъпни действия. Кореспондиращи на това са и
показанията на св.Р.Х., инкорпорирани към доказателствения материал след
прочитането им по реда на чл.281 от НПК, съобразно които подс.Ч. му е
доверявал, че З. работи с опасни хора, обвързвайки ги с част от деянията,
предмет на наказателното дело /палежа на моторното превозно средство,
стопанисвано от К., и нападението над пострадалия Г./. Ето защо единственото,
което е изискуемо, е даденият съучастник да има представа за участието и на
други лица и тяхната роля в постигането на исканите общественоопасни последици.
Това по делото е категорично установено.
Относно съдържанието на умисъла за извършеното конкретно престъпление,
неговата форма и съдържание ще зависят от вида на осъщественото престъпление и
отношението на дееца към същото, описани по-долу.
Някои от престъпленията, осъществени от подсъдимите
представляват форма на усложнена престъпна дейност, съобразно критериите на
чл.26 от НК и Тълкувателно решение №3 от 15.02.1971г на ОСНК на ВС. От
фактическата обстановка е установено, че тези деяния осъществяват поотделно
едно и също по вид престъпление- това по чл.330 НК или това по чл.216 от НК,
при относително една и съща обстановка, предвид времето, мястото и начина на
извършване и при едно и също трайно
отношение от страна на дееца. Единството на продължаваното престъпление не се
разкъсва от това, че една част от деянията си деецът е осъществил сам, а
останалите в съучастие с трети лица, валидно по отношение престъплението по
чл.216, ал.1 НК осъществено от подс.В.. При настоящата фактическа обстановка се
установява, че промеждутъците от време между деянията не са толкова
продължителни, че да премахнат единството между отделните деяния. Най-големият,
обхванат от обвинението период е малко над една година, който период предвид
вида и броя на деянията в него, отговаря на изискването на закона за непродължителност.
От субективна страна връзката между отделните деяния се проявява и в
повторността на едно и също психическо отношение на дееца към обществено
опасните последици, като в настоящия случая доказателствата сочат умишлена форма на вина на дейците.
От правна страна всички деяния са обсъдени по-долу съобразно поредността на
същите, изложена при описанието на фактическата обстановка по делото, с
условната номерация на същите там, както следва:
1.
От описаната
по делото фактическа обстановка, отнасяща се за
деянието, осъществено на 09.01.2014г., се установява, че подс.В.В., в съучастие с
подс.А.Ч. като подбудител и подс.В.З. като подбудител и помагач,
е запалил имущество със значителна стойност - лек автомобил марка
“Мерцедес” модел “МL 280” с рег. № **, собственост на “*” ЕООД гр. Пловдив, на
стойност 38000 лева и лек автомобил
марка “Тойота Ланд Круизер” с рег. № **, собственост на А.Й.Й. на стойност 8000
лева, като са последвали вреди в размер на 34200 лева за автомобила Мерцедес”
модел “МL 280” с рег . № **, и вреди на стойност 6800 лева за автомобила “Тойота Ланд Круизер” с рег. №
**, като всички вреди възлизат на обща стойност
41000 лева.
От доказателствата по делото се установява, че именно подс.В. е извършил
действия с които е стартирал процеса на самостоятелно горене на автомобилите,
чрез използване на течност за бързо разпалване. За извършване на тези действия
подс.В. бил умишлено склонен от
подс.В.З., който от своя страна бил умишлено склонен от подс.А.Ч.. Налице е
специфичната форма на „съучастие в съучастието“. Чрез действията си на
убеждаване и обещаване на парично възнаграждение подс. Ч. склонил подс.З. да
извърши действия, чрез които да убеди друго лице, в случая - подс.В. да
осъществи престъплението палеж. Чрез
това въздействие от страна на подс.Ч. у подс.З. се формирало решение да склони
подс.В., последния да извърши поисканото от страна на подс.Ч. престъпление.
Това подс.З. сторил като от своя страна лично убедил подс.В. да извърши
престъплението и му обещал парично възнаграждение. В резултат на действията на
подс.З. у подс.В. възникнало решение да извърши престъплението и в изпълнение
на същото той пристъпил към осъществяването му, като извършил действия от
естеството си да предизвикат процес на самостоятелно горене на предметите на
престъплението. За осъществяване на това, подс.В. бил улеснен от страна на
подс.З. чрез съвети и разяснения, относно даване на информация за автомобилите
и местонахождението им, както и даване на съвети за начина на запалването им.
С действията си подс.В.В. изпълнил състава на
престъпление по чл.330 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК, тъй като в
резултат на същите бил стартиран процес на самостоятелно горене, с което
престъплението е довършено. Значителната
стойност на запаленото имущество е обективен признак от състава на
престъплението, като за наличието му следва да се отчете стойността на това
имущество, което е било запалено и обективно е могло да пострада /Решение № 273 от 2.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 691/2012 г., I н. о./. Предмет на престъпното посегателство е
имущество със значителна стойност. Същата се определя съобразно критерия
заложен от актуалната съдебната практика на ВКС за понятието значителни вреди,
според който такива са вредите на стойност над 14 минимални работни заплати за
страната - Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по
н. д. № 273/2008 г., III н. о.
От субективна страна деянието е
осъществено от съучастниците с пряк умисъл. Подс.Ч. съзнавал, че чрез
действията си на убеждаване и обещаване на парично възнаграждение склонява
подс.З. да извърши престъпление, съзнавал е общественоопасният характер на това
деяние и неговите общественоопасни последици, като е искал настъпването им. С
поведението си подс.Ч. е имал за цел да формира у подс.З. решение последният да
извърши престъпление. Подс.Ч. е съзнавал, че в резултат на въздействието от
негова страна към подс.З. у последният ще възникне решение на свой ред той да
склони друго лице, което да осъществи поискания от страна на подс.Ч. палеж на
конкретните автомобили на значителна стойност, като подс.Ч. е целял
настъпването именно на тези последователни резултати. Подс.З. от своя страна нямал съзнание за
извършване на престъпление по отношение на автомобилите, ползвани от семейство
Й., предмет на това деяние, преди оказаното върху него въздействие от страна на
подс.Ч.. В резултат на същото у подс.З. възникнало решение да склони подс.В.
към осъществяването на палеж на двата посочени от него автомобила. Установените факти сочат „съучастие в съучастието“, под формата на
подбудителство към подбудителство между подс.Ч. и подс.З.. Подс.З. от своя страна съзнавал, че
действията му са от естеството си да предизвикат възникване на решение у
подс.В. да извърши престъплението палеж по отношение на конкретните автомобили,
като искал настъпването именно на този резултат. Подс.З. съзнавал, че чрез
дадените от него съвети и разяснения като посочването от негова страна на
автомобилите и местонахождението им фактически улеснява действията на подс.В.,
преди същите да бъдат извършени, като е искал именно това. В резултат на
действията на подс.З., подс.В. взел решение да извърши действия, с които да
предизвика процес на горене на два посочени му от подс.З. автомобила. В действията
си подс.В. бил улеснен от подс.З., чрез съветите, които получил как да стори
това и разясненията в тази насока. Подс.В. предвиждал, че чрез своите действия
ще причини пожар, който ще засегне чуждо имущество, което е със значителна
стойност, съзнавал общественоопасния характер на това деяние, като искал
настъпването на този резултат и е имал за цел неговото предизвикване. Всички
обективни признаци от състава на престъплението намерили отражение в
представите на съучастниците.
Между подсъдимите Ч., З. и В. съществувал,
общ умисъл за съучастие, при който всеки
съучастник е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние и
тези, които ще последват от деянията на другите съучастници. Този общ умисъл за
съучастие съществува независимо от това, че за подс.Ч. е била неизвестна
самоличността на извършителя - подс.В.. За него е било важно да се реализират в
обективната действителност пряко целените от него действия и техния резултат,
независимо от броя и конкретната самоличност на останалите съучастници, както и
е било важно собствената му самоличност да не бъде известна на останалите
съучастници. Именно поради тази причина действията на подс.Ч. са били насочени
само спрямо едно единствено лице при всичките престъпления, в които взел
участие- към подс.З., на когото разчитал за съответната организация за
изпълнение на поставената от него задача. По същият начин подс.В. е бил
безразличен към обстоятелството, кой е първоизточника на първото решение за
осъществяване на конкретното престъпление. У същият е било налице съзнание, че
подс.З. осъществява противоправна дейност било по свое решение било в
изпълнение на решение на други лица. С оглед доказателствата сочещи по-високата
степен на организираност от тази на обикновеното съучастие по чл.20 от НК и
поради установената конспиративност и трайна ангажираност към осъществяване на
разнородни престъпления е напълно възможно не всички от съучастниците да се
познават помежду си. Всеки от съучастниците е съзнавал и обществено опасния
характер на деянията и е искал извършването на престъплението с настъпване на
неговите вредни последици. По отношение на подс.Ч. и подс.З. посоченото деяние
се явява елемент от усложнена престъпна дейност, тъй като същото е осъществено
заедно с други деяния, които поотделно осъществяват различни състави на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите.
2.
Със същото
деяние по т.1, осъществено на 09.01.2014г от страна на подс.В.В., бил
осъществен състава на още едно престъпление, като двете престъпления се намират
в условията на идеална съвкупност. От доказателствата по делото се установява,
че в резултат на извършените действия на подс.В. са увредени два различни
непосредствени обекта на посегателство и по този начин този подсъдим е
осъществил съставите на две отделни престъпления. От фактите по делото, че установява, че на 09.01.2014 г.
в гр. Пловдив, по същото време и на същото място като деянието по т.1 от
условната номерация, подс.В. самостоятелно противозаконно е повредил лек
автомобил марка “Мерцедес” модел “190Е” с рег. № **, собственост на Н.И.Н.,
като нанесените в резултат на деянието щети възлизат на 204 лв. Макар и това да
е сторено по един общоопасен начин, липсва в конкретния случай признак от
обективна страна от престъплението по чл.330 от НК, а именно значителната
стойност на предмета на престъплението, за да е възможно това престъпление да се
квалифицира по този текст от закона. Видно от изготвената автооценъчна
експертиза стойността на този автомобил към инкриминираната дата е била 3000лв.
Критерият за понятието «значителни» вреди или стойност е въведен с Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008
г., III н. о., според което такава ще бъде стойността над 14 минимални работни
заплати за страната. Към датата на осъществяване на това престъпление
минималната работна заплата в страната е била 340лв, определена с Постановление
на МС №249 от 31.10.2013г. и видно от този факт лекия автомобил марка
“Мерцедес” модел “190Е” с рег. № ** не е представлявал имущество на значителна
стойност по смисъла на чл.330 от НК.
С тези действия
подс.В. от обективна страна осъществил състава на престъпление по чл.216, ал.1
от НК. Видно от доказателствата по делото този автомобил се намирал в
непосредствена близост до автомобила марка
“Мерцедес” модел “МL 280” с рег. № ** и автомобила марка “Тойота Ланд Круизер”
с рег. № **, като бил паркиран помежду им. Този обективен факт бил възприет от
страна на подс.В.. Сам по себе си този факт води до ясно съзнание и логически
извод, за това, че в резултат на стартиране на процес на горене спрямо
заобикалящите го автомобили, намиращият се помежду им вероятно ще бъде повреден.
Този обективен факт обаче не разколебал подс.В. в решението му. След като
обективните признаци на това престъпление се отразили в съзнанието на този
подсъдим, той съзнал общественоопасния характер на възможното увреждане на
чуждия автомобил “Мерцедес” модел “190Е” и съзнал вероятното настъпване на
тези вредни последици. Подс.В. съзнавал, че увреждането на лек автомобил “Мерцедес” модел “190Е” е вероятен страничен резултат, спрямо
целеното от него опожаряване на автомобилите „Мерцедес” модел “МL 280” и
автомобил марка “Тойота Ланд Круизер” и се съгласил с настъпването му. Това
деяние от субективна страна подс.В. осъществил с евентуален умисъл.
3.
От описаната фактическа обстановка се установява,
че на 10.01.2014 г. в гр. Пловдив подс. А.Ч., склонил подс. В.З. чрез убеждаване и
чрез обещаване на парично възнаграждение да склони от своя страна другиго,
който противозаконно да унищожи чужда движима вещ - предно обзорно стъкло на
лек автомобил марка “Мерцедес” модел “GL 320 CDI” и с което да изпълни състав на
престъпление по чл.216, ал.1 от НК. От своя страна подс.В.З. в изпълнение на
решението, формирано у него в резултат на действията на подс.Ч., склонил
подс.В.В., като го убедил противозаконно да унищожи чужда чужда движима вещ и
като му обещал парично възнаграждение за стореното. Установени са факти, които сочат „съучастие в съучастието“, под формата на
подбудителство към подбудителство между подс.Ч. и подс.З.. Подс.В. знаел,
че вещта е чужда и действията, към които е склоняван са провозаконни, но в
резултат на склоняването у него било формирано решение да извърши това
престъпление и въз основа на това решение осъществил действия, с които
реализирал престъпния състав и причинил общественоопасните му последици. Преди
извършването на престъплението подс.В. бил улеснен от двама помагачи- подс.В.З.
и подс.С.Г.. Подс.В.З. улеснил изпълнението на престъплението от страна на
подс.В. чрез съветите и разясненията, които му дал, като информация за
автомобила и неговото местонахождение и даване на съвети за начина на извършване
на деянието. Касае се за интелектуално помагачество, което било осъществено от
подс.З. чрез въздействие върху психиката на подс.В., при вече оформено от
негова страна решение за извършване на престъплението. Подс.В. бил улеснен и от
подс.Г., който го транспортирал с автомобил до мястото на престъплението и след
извършването му спомогнал на извършителя да се отдалечи бързо. Подс.Г. улеснил
подс.В., тъй като с действията си въздействал върху средата, така, че да я
направи по-благоприятна за извършване на престъплението от подс.В.. Това той
фактически сторил след като осигурил транспортирането на подс.В. до мястото на
престъплението. По този начин подс.Г. осъществил физическо помагачество спрямо
подс.В., което било сторено след като у подс.В. вече било формирано решение да
осъществи престъплението и преди неговото осъществяване. Подс.Г. реализирал и
действия на интелектуално помагачество, тъй като обещал на подс.В. помощ след
извършване на деянието, а именно да го транспортира с автомобил от местопроизшествието
след извършване на престъплението. Това от страна на подс.Г. било сторено
отново преди подс.В. да осъществи престъплението, но след като е взел решение
да стори това. По този начин подс.Г. създал у извършителя известно спокойствие,
че ще остане ненаказан, тъй като ще се отдалечи бързо от мястото на
осъществяване на престъплението.
От субективна
страна съучастниците- подс.Ч. като подбудител, подс.З. като подбудител и
помагач, подс.Г. като помагач и подс.В. като извършител, действали с пряк
умисъл за престъплението, осъществено от извършителя и с умисъл за съучастие.
Всички съучастници съзнавали общественоопасния характер на деянието и
предвиждали настъпването на конкретните обществено опасни последици,
представляващи противозаконно унищожаване на чуждо имущество, като искали
настъпването им и целели именно тяхното предизвикване. За подсъдимите В. и Г.
деянието представлява форма на усложнена престъпна дейност - продължавано
престъпление по чл.26 от НК, заедно с други деяния, всички осъществяващи състава
на едно и също престъпление - чл.216, ал.1 от НК, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината – умишлена форма на вина, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
4.
От описаната
по делото фактическа обстановка се установява, че подс. В.З. като подбудител и помагач е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл. 116, ал.1, т.7, т.9 и т.12 пр.1 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1, вр. чл.20
ал.3 и ал.4 вр. с ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А от НК. Подс. А.Ч. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.116 ал.1 т. 7 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1
вр. чл. 20 ал.3, вр. с ал.1 от НК, като същият действал като подбудител по
отношение на подс.В.З.. Подс. В.Е.В. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.116 ал.1 т.7 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1
вр.чл.20 ал.4 вр. с ал.1 от НК, като действал като помагач. Подсъдимият С.Р.Г. и подсъдимият Б.Б.Р. осъществили от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 116 ал.1 т.7 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1
вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК, като те извършили чрез действията си състава на престъплението, за
което били подбудени и подпомогнати от останалите съучастници.
Престъплението е установено и доказано по време и място
на извършване, като е изяснен и механизма на осъществяването му, формите на
съучастие и действията, в които същите са се проявили спрямо всички посочени
съучастници. Подс.Р. и подс.Г. започнали изпълнителното деяние на
престъплението в момента, в който се насочили към пострадалия Г., носейки в
себе си големи кухненски ножове, предоставени им от подс.З., с намерение да го
нападнат. Подс.Р. нанесъл седем прободно–порезни рани на пострадалия, които
попаднали на различни места, установени в изготвената съдебно-медицинска
експертиза от вещо лице И.Д., кредитирана от съда. Нараняванията в областта на
гръдния кош не проникнали в гръдната кухина, но същите са разположени в
анатомична област, където се намират жизненоважни органи. Деянието останало
недовършено, във фазата на опита, поради независеща от волята на извършителите
- подс.Г. и подс.Р. причина, каквато била оказаната съпротива на жертвата.
Действително подс.Г. не нанесъл удари по отношение на пострадалия, но следва да
се има предвид, че за съизвършителите в такова престъпление е без значение
конкретния принос поотделно на всеки в предизвиканите със задружната престъпна
дейност престъпни последици /Решение №513 от 25.10.1984г по
н.д. №521/1984г II н.о./.
Подсъдимите Ч., З., Г., Р. и В. са съучастници по чл.20
от НК с известно усложнение от фактическа страна. Установени са факти, които
сочат „съучастие в съучастието“, под формата на подбудителство към
подбудителство между подс.Ч. и подс.З.. Подсъдимите Ч., З. и В. са допринесли с
действията си за осъществяване на престъплението, без пряко да са участвали в
неговото изпълнение. Последното са сторили съизвършителите Г. и Р.. Тези двама
подсъдими са участвали в самото изпълнение на престъплението.
От обективна страна подс.В.З. умишлено склонил С.Г. и
Б.Р. да осъществят престъпление по чл.116, вр. чл.115 от НК, като ги убедил да
умъртвят А.Т.Г. и като им обещал парично възнаграждение за същото деяние. По
този начин подс.З. взел участие в осъществяване на престъплението в качеството
на подбудител спрямо подс.Г. и подс.Р.. Също така подс.З. умишлено улеснил
подс.Г. и подс.Р. в извършване на престъплението. Това той сторил като им дал
разяснения - предоставил им информация за личността на пострадалия Г., за
навиците и местоположението му и им дал съвети за начина на извършване на
престъплението. Пострадалият бил посочен на извършителите от подс.З., като
същият посочил още и местоработата му. Освен това, той набавил и средствата, с
които подс.Г. и подс.Р. да извършат престъплението - 2 броя ножове. По този
начин подс.З. взел участие в извършеното деяние като помагач спрямо подс.Г. и
подс.Р..
От обективна страна е установено, че подс.Ч. е склонил
подс.З. той на свой ред да склони други лица да извършат действия, с които
умишлено да умъртвят А.Т.Г.. Подс.Ч. поискал от подс.З. да бъде умъртвен
свид.А.Г., като за това му обещал заплащане в размер на 20 000лв. Така подс.Ч.
е въздействал върху психиката на подс.З. по начин, че да възникне у последния
решение той на свой ред да въздейства върху други лица, които да извършат
намисленото престъпление. Умисълът у подс.З. възникнал като следствие на
оказаното му въздействие от страна на подс.Ч.. До началото на склоняването,
извършено от подс.Ч., у подс.З. не е имало представи за извърване на това
престъпно деяние. По същият начин до началото на извършеното склоняване от
подс.З., спрямо съизвършителите Г. и Р. у тях не е съществувало решение за
участие в така намисленото престъпление. Именно действията на подс.З., изразили
се във въздействие спрямо психиката на подсъдимите Г. и Р., довели до
възникване на решение у последните да осъществят конкретни действия,
реализиращи общия умисъл на съучастниците. Подс.З. въздействал върху психиката
на подс.Г. и подс.Р. като извършил
действия на убеждаване спрямо същите и им обещал парично възнаграждение, което
ще получат след изпълнението на престъплението. Също така подс.З. дал на
подс.Г. и подс.Р. разяснения, като им предоставил информация за личността на
пострадалия и за неговите навици и им дал съвети за начина на извършване на
престъплението- как да извършат нападението над пострадалия. По този начин
подс.З. от обективна страна осъществил действия на помагач по отношение на
извършителите. Неговите действия със същия наказателно правен характер се
изразили и в набавяне на средствата, с които извършителите пристъпили към
осъществяване на престъплението- 2бр. ножове. Така осъществената форма на
физическо и интелектуално помагачество от страна на подс.З. спрямо
извършителите Г. и Р. била реализирана, преди последните да пристъпят към
осъществяването на общия замисъл на съучастниците. От своя страна подс.В. също
с действията си улеснил осъществяването на престъплението, като създал условия,
които благоприятствали изпълнението на действията от извършителите. Действията
на подс.В. са предшествали изпълнението на престъплението от страна на
съизвършителите. Подс.В. е осъществил физическо помагачество, като е извършил
наблюдение над навиците на жертвата, установил е движението й от местоработата
до дома й и е сигнализирал извършителите непосредствено преди жертвата на
престъплението да се насочи към дома си, където е била причакана.
От обективна страна деянието било осъществено от подс.З.
при условията на опасен рецидив, тъй като той извършил престъплението, след
като е бил осъждан по НОХД 2319/2010г по описа на ПОС, за друго тежко умишлено престъпление
по чл.214, ал.2, т.2, вр. ал.1 вр. чл.213а, ал.3, т.6 от НК на лишаване от
свобода не по малко от една година- а именно една година и шест месеца лишаване
от свобода, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК. Съдебният
акт, с който това наказание е било наложено на подс.В.З. влязъл в сила на
02.10.2010г., а същото наказание подс.З. изтърпял на 15.06.2011г. Предвиденият
в чл.30 от НК петгодишен срок е изтекъл на 15.06.2016г., а за престъплението, за което е предвиден
квалифицираният признак „опасен рецидив“, е извършено преди изтичането му.
От обективна страна се установява, че подс.С.Г. в съучастие с подс. Б.Р. като извършители са направили
опит да умъртвят А.Г., като деянието е останало недовършено поради независещи
от волята им причини. В осъществяване на това престъпление те са били
съучастници с подс.В.В., подс.В.З. и подс.А.Ч., всеки в съответната форма на
съучастие според извършените от него конкретни действия. Към момента на
извършване на деянието подс.Р. бил непълнолетен, което се установява от данните
му за самоличност и датата на осъществяване на престъплението. В резултат на
осъществяване на изпълнителното деяние от извършителите на пострадалия били
причинени седем прободно порезните наранявания, една част от които в гръдния
кош, непроникващи в гръдната кухина.
От
субективна страна съучастниците осъществили престъплението при
пряк умисъл, с целени, но ненастъпили общественоопасни последици, тъй като
деянието приключило в стадия на опита. Налице е и общност на умисъла между
съучастниците, тъй като всеки един от подсъдимите е предвиждал
общественоопасните последици на своето деяние и тези, които ще последват от
деянията на другите съучастници, съзнавал е общественоопасния характер на
деянията и е искал настъпване на престъпния резултат от тях.
От субективна страна подс.Ч.
действал с пряк умисъл за подбудителство, като е предвиждал, че у подс.З. и
подбудените от него извършители ще възникне решение за извършване на
престъплението и е искал именно това. Подс.Ч. е предвиждал обществено опасните
последици, които ще настъпят в резултат на деянието на подбудения съучастник З.
и подбудените от него други съучастници, съзнавал е общественоопасния характер
на деянието към извършване, на което е подбуждал подс.З., като е искал настъпването
на неговия престъпен резултат. Той е имал и представи в съзнанието си за това,
че в резултат на действията му у подс.З. се формирало решение да подбуди избраните от него лица да умъртвят свид.А.Г..
Подс.Ч. с действията си целял именно това и искал настъпването на точно тези
вредни последици, като престъплението от негова страна е било осъществено при
пряк умисъл, предумишлено и с користна цел.
От субективна страна подс.З. е имал в съзнанието си представи за това, че
осъществява действията на подбудител и помагач, като е искал постигането на
противоправната цел на тези действия. Подс.З. съзнавал, че с действията си на
подбудител изпълнява решение формирано у
него в резултат на въздействие от подс.Ч.. Подс.З. е имал още и представи за
това, че е съучастник и с подс.В.В., който действал като помагач на подс.Г. и
подс.Р.. Освен умисъл за съучастие, подс.З. съзнавал и че от действията на
извършителите ще бъде увредена личността
на пострадалия Г., по начин, че той да бъде лишен от живот, като е искал
настъпването на този предвиждан и целен резултат. От субективна страна престъплението е било осъществено от подс.З. с пряк
умисъл, предумишлено и с користна цел.
От субективна страна деянието било извършено от подс.В.В. при форма на вина
пряк умисъл, предумишлено и с користна цел. Подс.В. е имал и формиран умисъл за
съучастие, тъй като е съзнавал, че е участник, в дейност, която цели да
реализира общия престъпен замисъл на няколко съучастника в нея за увреждане на
личността на пострадалия, като бъде същия лишен от живот.
От субективна страна се установява, че подс.Г. и подс.Р. извършили
престъплението при форма на вина пряк умисъл и са действали предумишлено и с
користна цел. И двамата извършители са годен субект на престъплението, като
подс.Р. е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. За преценка на формата на вина на
извършителите водеща е съдебната практика, според която когато деецът причинява
телесни увреждания, с нанасяне на силни удари върху жизнено важни центрове на
тялото, с оръжие годно да лиши от живот пострадалия, е налице умисъл за
убийство /Решение № 74 от 26.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 686/2008 г., II н.
о., НК/. Подс.Г. и подс.Р. са съзнавали обществено опасния характер на
деянието, което са решили да извършат, предвиждали са настъпването на целения
от тях резултат и са искали настъпването му. В съзнанието на извършителите Г. и
Р. са съществували представи, че
действат съвместно, тъй като се намирали на местопроизшествието, за да
осъществят предварителния замисъл на съучастниците с общите си усилия, като
реализират такива действия, които представляват признаци от изпълнителното
деяние. За съучастието е без значение конкретният принос на всеки от
участниците в престъплението за настъпване на крайния резултат, нито е
задължително съизвършителите едновременно да извършват заедно цялата престъпна
дейност, изпълваща състава на престъплението. От значение за определяне умисъла
на всеки от участниците в престъплението е да се установи дали всеки един от
тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал или допускал
настъпването на общественоопасните последици, както и дали е обхващал в съзнанието
си, че действията му са в изпълнение на съгласуваното общо решение на всички
участници за постигането на преследваната престъпна цел. /Решение № 574 от
8.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 1902/2012 г., III н. о., НК/. В конкретния
случай извършителите са съзнавали общественоопасния характер на деянието и са
предвиждали възможното настъпване на престъпния резултат – смъртта на
пострадалия, като са искали настъпването му, като са съзнавали взаимното
участие на всеки от тях. Подс.Г. и подс.Р. са действали и с умисъл за съучастие
като са съзнавали, че са формирали решението си да извършат престъплението след
като били склонени да сторят това от съучастника им В.З., който на свой ред е
бил склонен от съучастника А.Ч.. Подс.Г. и подс.Р. са съзнавали още и че са улеснени
в осъществяване на престъплението от подс.В.В. и от подс.В.З., тъй като с
действията си те създали по-благоприятна обстановка за реализация на
намисленото от съучастниците престъпление.
Когато деецът действа с пряк
умисъл за убийство и поради независещи от него фактори причини на пострадалия
по-лек престъпен резултатат /в случая – лека телесна повреда/, той следва да
отговаря за опит към целеният и ненастъпил по-тежък престъпен резултат –
умъртвяването на пострадалия, т.е., поведението на подсъдимия с такъв умисъл
съставлява опит за убийство, а не довършена телесна повреда. Категоричността на
изводите за наличие на умисъл към летален край на жертвата се установява от
горепосочените гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, експертното
заключение, констатирало уврежданията и тяхното локализиране. Това са фактите,
сочещи участието на двама извършители, посоката на ударите, средството на
престъплението - два големи кухненски ножа, седем удара от непосредствена
близост, насочени към област от човешкото тяло, в която се намират жизненоважни
органи. Тези факти се потвърждават и от доказателствата, сочещи какви са били
предварителните указания от подс.З. към подс.Г. и подс.Р. и косвено, тези към
подс.В.. Това се подкрепя и от косвените доказателства, установяващи, че
подс.Ч. е платил половината от първоначално уговорената сума на подс.З. и
последният продължил да търси остатъка, което е било сторено, тъй като е бил
направен опит да се реализира желаната от всички съучастници смърт на пострадалия
и макар същата да не е била постигната, пострадалият е бил със сериозни
увреждания и хоспитализиран. От тези факти е ясно, че съучастниците са искали
настъпването на смъртта на пострадалия и всички техни съзнателни действия са
били насочени към постигането на тази цел. Единствено неголямата сила,
използвана от подс.Р. и оказаната съпротива на пострадалия Г. са попречили
извършеното да доведе до фатални летални последици. Извършителите от своя
страна не са могли да довършат намисленото поради непредвидените обективни
обстоятелства, които възникнали. Тук е мястото да се посочи, че заявеното от
подс. З., че пострадалият Г. трябвало „най-малко да изпадне в кома“ не би могло
да бъде възприето като субективно желание за постигане на по-лек престъпен
резултат, а именно причиняване на тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128
от НК. Самите действия на подс. З. и съучастниците му опровергават това
декларативно твърдение, което съдът намира за израз на защитна теза. Подс. З. е
подбудил и подпомогнал не един, а двама извършители, на които е дал големи
кухненски ножове и им е посочил в кои уязвими части на човешкото тяло, в които
се намират жизненоважни органи следва да бъдат насочени ударите. Той е обяснил
на извършителите, че по този начин ножовете няма да заседнат в ребрата на
пострадалия и това ще позволи нанасянето на повече удари с тях. При тези
указания на З. към Р. и Г. и тримата са били наясно до какво ще доведе
изпълнението им – до смъртта на пострадалия. На фона на всичко гореизложено,
няма нито едно логично житейско обяснение на какво са разчитали подсъдимите
като блокиращ фактор, който да предотврати смъртта на Г.. Отговорът според съда
е прозаичен - те не са разчитали на
такъв блокиращ фактор, защото целта им е била смъртта на пострадалия.
Единствено нейното настъпване би постигнало целта на първоначалния подбудител
Ч. – преустановяване на конкурентния бизнес поради смъртта на значително
по-опитния от двамата съдружници Г.. Версията за сплашване на Г. с побой, за да
се откаже от бизнеса си би била логична, ако спрямо него бяха отправяни заплахи
или предупреждения с искане той да предприеме конкретни действия в тази насока,
но такива липсват. Несериозно е и твърдението, че разумен и сериозен бизнесмен
с познания и интереси в различни икономически отрасли като Ч. би дал
20 000 лева за нанасяне на побой на конкурент, който след 7 дни в
болницата ще се завърне и ще продължи да се занимава с конкурентния си бизнес.
Именно защото не е намерил за справедливо, според своите разбирания, Ч. не е
заплатил цялата обещана сума, а само половината – защото поставената задача не
е изпълнена и Г. е жив.
От субективна страна съучастниците са
действали предумишлено. За осъществяването на намисленото убийство
съучастниците взели предварително решение в спокойно хладнокръвно състояние след обсъждане на
мотивите „за“ и „против“ извършването му. Касае се за предварително взето
решение, тъй като между момента, в който субекта на престъплението е решил да
извърши престъплението и този на осъществяването му е изминал известен период
от време, в случая - от няколко дни. Този период от време е позволил на дейците
да обмислят решението спокойно и хладнокръвно, което сочи, че решението е било
взето в момент, в който интелектуалните им способности не са били повлияни от
въздействието на външни дразнители. Действията на подс.Г. не сочат
на самоволнен отказ от извършване на престъпление. При предумишлено убийство,
извършено от две и повече лица, не е необходимо всички извършители да са
участвали в причиняването на непосредственото лишаване от живот на пострадалия.
Съучастниците ще отговарят за съизвършителство при предумишлено убийство,
защото участвуват при формирането на предумисъл, като се разработва специален
план, при който, при изпълнението всеки върши онова, което му е възложено при взетото
предварително решение за извършване на деянието /Решение № 54 от 13.03.2012 г.
на ВКС по н. д. № 2880/2011 г., НК, I н. о./. Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което
изпълнителното деяние не е довършено или макар да е довършено, не са настъпили
предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това
престъпление. Изпълнението на последното започва преди осъществяване на самото
изпълнително деяние и представлява пряко и непосредствено насочване към неговото
извършване. Видно от действията на подс.Г., същият се насочил заедно
с подс.Р. към изпълнение на деянието, тръгвайки към свид.Г. с носените от тях
ножове, на мястото, на което са го причакали. Подс.Г. носил в ръка
предназначения за извършване на престъплението нож и също се насочил към
пострадалия с намерение да го намушка, така както бил първоначалния план за
извършване на нападението. В този момент той въприел ударите с нож от страна на
подс.Р. спрямо жертвата на престъплението, нанесени й в гръб, както и
последвалата съпротива от пострадалия. Последната се явява обективен фактор,
който довел до преустановяване на нападението. При недовършен опит се има предвид отказ
от довършване на изпълнителното деяние по собствена подбуда, в момент, в който
е ясно, че няма как да настъпят вредоносните последици поради липса на причина
за тях - това е самоволен отказ
при недовършен опит по силата на чл. 18, ал. 3, б. "а" НК. В случая решението на съизвършителите да не довършат
престъплението се дължи не на собствените им подбуди, в резултат на едно
новоформирано субективно решение, което да промени първоначалните им намерения,
а единствено на обективен фактор, какъвто представлява съпротивата, оказана от жертвата и успешно отблъскване на
нападението.
От субективна страна
съучастниците са преследвали и специална користна цел. Те са желаели чрез
убийството да набавят за себе си имотна облага, изразяваща се в увеличаване на
имуществото им. Конкретно за подс.Ч., който е първия по ред подбудител за
осъществяване на това престъпление, от субективна страна се установява, че е
действал с допълнителната користна цел - неутрализиране на конкуренцията на
пазара за неотложна медицинска помощ, което косвено ще допринесе до
имущественото му облагодетелстване независимо от размера му. За останалите
съучастници користната цел се изразила в стремежа им да получат обещаното им
заплащане за участието им в престъпната дейност. Обстоятелството дали и в каква степен е постигната преследваната от съучастниците користна цел е ирелевантно
за съставомерността на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 7 от НК. Същата обаче
в случая е представлявала мотив на съучастниците, чрез който у тях е бил
формиран умисъл за извършване на престъпление. Конкретно за подс.Ч. се
установява още, че освен користните подбуди, същият е бил воден и от лични
мотиви в резултат на изпитваната неприязън и нетърпимост към конкретната
личност на пострадалия.
5.
От описаната фактическа
обстановка се установява, че на 04.10.2014г. в гр. Пловдив подс.Б.Р., в
съучастие с подс.В.З. в качеството му на подбудител и на помагач, е запалил
имущество със значителна стойност – лек автомобил марка “Пежо”, модел “207” с
рег.№ ** собственост на “Лизингова къща С. лизинг” ЕАД гр. С. на стойност 6500
лева, като са последвали вреди в размер на 5200 лева. С тези действия подс.Р.
осъществил от обективна и субективна страна едно от деянията от престъплението
по чл.330, ал.3, пр.1, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 вр.
чл.26 от НК, а подс.З. осъществил от обективна и субективна страна едно от
деянията на престъплението по чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т.2 вр. с ал.1 вр.
чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.3 и ал.4 вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна подс.З. склонил подс.Р. да запали имущество на
значителна стойност, каквото представлява лек автомобил марка “Пежо”, модел
“207” с рег.№ ** на стойност 6500 лева. Това подс.З. сторил, като убедил
подс.Р. да извърши противоправното деяние и като му обещал парично
възнаграждение. До въздействието от страна на подс.З. върху психиката на
подс.Р. у последният не са съществували представи за това общественоопасно
деяние и възможното му осъществяване. Действията на подс.З. били реализирани
преди подс.Р. да пристъпи към осъществяване на изпълнителното деяние. Това се
отнася и за действията на подс.З. в качеството му на помагач, чрез които той
улеснил подс.Р., чрез информацията, която му дал за автомобила и
местонахождението му, съветите, които му дал за начина запалването. Също така
подс.З. набавил и средствата за осъществяване на извършителното деяние - туба с
бензин и кибрит, които предоставил на подс.Р. непосредствено преди извършване
на деянието. С действията си, чрез посочените средства, на местопроизшествието
подс.Р. стартирал процес на самостоятелно горене, който обхванал целения
предмет - лек автомобил марка “Пежо”, модел “207” като освен този резултат са
последвали вреди в размер на 5200 лева. Деянието е довършено, тъй като след
подпалването автомобилът започнал да гори самостоятелно. Признак на
престъплението по чл.330, ал.1 от НК от обективна страна представлява и
значителността на стойността на
увреденото чрез пожара имущество, а по чл.330, ал.3 от НК- значителната
стойност на нанесените му от пожара вреди. Доколкото обсъжданото деяние е
елемент от усложнена престъпна дейност, в която участие са взели и двамата
подсъдими, за определянето на значителната стойност на вредите е от значение
причиненият в резултат на действията им общ престъпен резултат /чл.26, ал.2 от НК/. Видно от доказателствата по делото стойността на увредената вещ надвишава
критерия от 1000лв, определящ съдържанието на понятието „значителна“, установен
от задължителната съдебна практика в Постановление №1 от 17.01.1983г на Пленума
на ВС. Съобразно актуалната икономическа обстановка в Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008
г., III н. о. е посочено, че признакът „значителни“ ще бъде
изпълнен, когато стойността надвишава 14 минимални работни заплати за страната.
Видно от постановление на МС №249/2013г., минималната работна заплата за
страната към датата на осъществяване на деянието е била 340лв. В случая този
признак от обективна страна е налице както според задължителната съдебна
практика, така и според актуалната съдебна практика, създавана от ВКС. Що се
отнася до причинените от престъплението по чл.26 от НК вреди, то стойността им
и по отношение на двамата подсъдими, спрямо продължаваните престъпления, в
които всеки от тях е взел участие също надвишава посочените критерии, поради
което се определят за значителни. В случая се прилага и разпоредбата на чл.26,
ал.3 от НК, тъй като квалифициращото обстоятелство по чл.330, ал.2, т.2 от НК
не е изпълнено при това конкретно деяние, но когато отделни деяния осъществяват
различни състави, продължаваното престъпление се наказва по-тежкия от тях, при
преценка значението на квалифициращите обстоятелства за цялостната престъпна
дейност. В случая това квалифициращо обстоятелство е с водещо значение още
повече, че тази опасност визирана в чл.330, ал.2, т.2 от НК е била и
реализирана.
От субективна страна
деянието е осъществено при пряк умисъл от страна на двамата съучастници и с
умисъл за съучастие на всеки от тях. Подс.З. съзнавал, че с действията си ще
формира у подс.Р. решение за извършване на противоправен палеж, осъзнавал
общественоопасния характер на деянието си, но искал именно настъпването на този
резултат. Подс.З. съзнавал, че действията на подс.Р. ще увредят имущество със
значителна стойност по общоопасен начин, но искал настъпването именно на тези
целени вредни последи, като съзнавал още, че в резултат на продължаваното
престъпление, в което участавал ще бъдат причинени значителни вреди и искал
тяхното настъпване. Подс.Р. съзнавал, че е склонен и улеснен от страна на
подс.Р. да извърши палеж на имущество със значителна стойност, съзнавал, че с
действията си ще причини пожар спрямо същото имущество, в резултат, на което то
ще започне да гори самостоятелно, като искал настъпването именно на тези
общественоопасни последици. И двамата съучастници съзнавали, че в резултат на
деянието настъпват вреди, които като част от усложнената престъпна дейност ще
причинят един общ престъпен резултат на значителна стойност, като това бил и
пряко целеният с действията им резултат.
6.
От описаната фактическа обстановка се установява,
че на 10.01.2015г. в гр. Пловдив подс.В.З. като подбудител и помагач, с
подс.А.Ч. като подбудител и подсъдимите С.Г. и Б.Р. двамата като извършители, в
съучастие от обективна и субективна страна, осъществили едно деяние, част от
продължавано престъпление, като форма на усложнена престъпна дейност.
Конкретното деяние е осъществено от няколко съучастника, като е налице и
„съучастие в съучастието“, изразено в отношенията между подс.Ч. и подс.З..
Именно подс.Ч. е първият подбудител, който е въздействал върху психиката на
подс.З. чрез убеждаване и чрез обещаване на парично възнаграждение и формирал
по този начин у него решение да склони други лица, да запалят конкретното
посочено от него имущество, със значителна стойност. От своя страна подс.З. е склонил С.Г. и Б.Р.
да извършат палеж на имущество със значителна стойност - автомобил марка
“Шкода”, модел “Октавия” с рег.№ **, собственост на „Порше Лизинг БГ” ЕООД на
стойност 32 091 лева, посочен на подс.З. от подс.Ч.. Действията си на
подбудител подс.З. осъществил чрез убеждаване на извършителите да извършат
конкретното противоправно деяние и чрез обещание да им даде парично
възнаграждение. Подс.З. също така умишлено улеснил подс.Г. и подс.Р. да
извършат противоправното деяние като им дал съвети и разяснения, изразяващи се
в даване на информация за конкретния автомобил, предмет на посегателство и неговото местонахождение, както и чрез даване
на съвети за начина, по който той да бъде запален, сочен конкретно от подс.Р..
Това подс.З. сторил, след като преди това въздействал върху психиката на
извършителите, по начин, че у същите да се формира умисъл за осъществяване на
противоправното деяние. Подс.З. също така набавил средствата на извършителите,
чрез които те да осъществят изпълнителното деяние, а именно туба за бензин,
течността, от която била използвана за стартиране на процеса на горене. От своя
страна подс.Г. и подс.Р. извършили действия, чрез които стартирали процес на
самостоятелно горене на автомобил марка “Шкода”, модел “Октавия” с рег.№ **,
като последвали в резултат на деянието вреди в размер на 32 091 лева. От доказателствата по делото се
установява, че автомобилът “Шкода”, модел “Октавия” е бил собственост на
дружеството „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ” ЕООД, а дружеството “ **” ООД, придобило правото
на ползване на същия по сключен между двете търговски дружества договор за
лизинг.
От субективна страна
подсъдимите - съучастници в осъществяването на това противоправно деяние
съзнавали общественоопасния характер на действията си, предвиждали настъпването
на обществено опасните последици в резултат от тях, като искали постигането на
този престъпен резултат - опожаряване на конкретния автомобил до степен
приравняваща се на унищожаването му. Съучастниците имали представи за това, че
действията им ще увредят чужда за тях движима вещ, която е със значителна
стойност, като са знаели, че извършват това по един общоопасен начин. Освен с
умисъл за осъществяване на престъплението, съучастниците действали и с умисъл
за съучастие.
Като форма на усложнена
престъпна дейност за това противоправно деяние важат правилата посочени в т.6
по-горе на чл.26, ал.1, ал.2 и ал.3 от НК.
7.
От установената фактическа
обстановка се доказва, че на 10.01.2015 г. в гр. Пловдив подс.Б.Р. и подс.С.Г.
- двамата като съизвършители са осъществили от обективна и субективна страна
противоправно деяние, форма на усложнена престъпна дейност по чл.26 от НК,
касаеща осъществяване на престъпление по чл.216, ал.1 от НК. От обективна
страна с действията си съизвършителите противозаконно повредили чужда движима
вещ - лек автомобил “Тойота” модел “Ярис” с рег № **, собственост на С.Г.М.,
като нанесените в резултат на деянието щети се равняват на 635,63 лв. Чрез
действията на подс.Б.Р. и подс.С.Г. *** са били осъществени две престъпления,
тъй като с едно деяние са били увредени два различни непосредствени обекта на
посегателство и по този начин са били осъществени основните състави на две
отделни престъпления - по чл.330 от НК и
по чл.216 от НК. Това е така, тъй като въз основа на едно конкретно решение и
цел - да бъде опожарен автомобила „Шкода Октавия“, описано в т.6, е осъществено
едно деяние, насочено към увреждане на различни непосредствени обекти. Последното
фактически е осъществено чрез въздействието, оказано от извършителите спрямо
различни предмети - лек автомобил “Шкода”, модел “Октавия” с рег.№ **на значителна
стойност и лек автомобил “Тойота” модел “Ярис” с рег. № **,
който не бил на значителна стойност. Значителната стойност на предмета на
посегателство е обективен признак от състава на престъплението, поради което
увреждането по общоопасен начин на този автомобил не може да се квалифицира
като деяние по чл.330 от НК. Видно от експертното заключение същият автомобил е
бил към датата на деянието на стойност 2200лв. Тази стойност макар и да
надвишава стойността на значителните вреди /1000лв/, определена с Постановление
№1 от 17.01.1983г на Пленума на ВС е под размера на 14 минимални работни заплати
за страната, при размер на минималната работна заплата от 360лв, съгласно
Постановление на МС №419 от 17.12.2014г. Посоченият критерий от 14 минимални
работни заплати е определен в Решение № 312 от
27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о. Последното решение е
възприело актуален за икономиката на страната критерий, поради което макар и да
не е със задължителен характер именно то следва да бъде съобразено в случая. При извършване на това деяние подс.Г. и подс.Р. насочили пряко действията
си към целения от тях резултат - опожаряването на лекия автомобил “Шкода”. Те
възприели обективния факт на паркирания в непосредствена близост лек
автомобил “Тойота”. Въз основа на този факт подсъдимите Г. и Р. формирали у себе си
представа за възможното повреждане на този паркиран в близост автомобил, но
този факт не бил от естеството да промени намеренията им. По този начин
преследвайки пряката си цел тези подсъдими се съгласили с настъпването на
вторичния резултат.
От субективна страна престъплението било осъществено умишлено при форма на
вина - евентуален умисъл. Извършителите са изградили представи, че близкото
местоположение на автомобила “Тойота” е предпоставка, поради която същият може
да бъде увреден в резултат на стартирания от тях процес на горене, съзнавали са
общественоопасния характер на това деяние и възможното настъпване на
общественоопасните последици от него по отношение на лекия автомобил „Тойота“,
но са се съгласили с настъпването им, преследвайки пряко целта си да опожарят автомобила “Шкода”.
8.
От установената фактическа
обстановка се доказва, че на 22.01.2015г. в гр. Пловдив подс. А.Ч. като
подбудител, подс.В.З. като подбудител и помагач, подс. С.Р.Г. и подс. Б.Б.Р., двамата като извършители, са
осъществили в различна форма на съучастие противоправно деяние по чл.330, ал.2,
т.2 вр. с ал.1 от НК, което се явява част от извършено от страна на подсъдимите
продължавано престъпление.
От обективна страна с действията си по убеждаване и обещаване на парично
възнаграждение подс.А.Ч. умишлено склонил подс.В.З. да склони от своя страна
други лица, избрани от него, които да запалят имущество със значителна
стойност- лек автомобил марка “Мерцедес” модел “GL 320 CDI”, с рег.номер ** –
собственост на “**” ЕООД гр. Пловдив на стойност 45000 лева. Видно от посочената
стойност на вещта, установена по делото, същата е значителна според критериите
за това понятие, заложени в Решение № 312 от
27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о. В резултат на действията на подс.Ч. в
съзнанието на подс.З. се формирало решение да осъществи исканото от него
деяние, като до действията на подс.Ч., подс.З. нямал никакви представи в тази
насока.
От обективна страна подс.З. извършил това, за което бил склонен от страна
на подс.Ч., като чрез убеждаване и чрез обещаване на парично възнаграждение
въздействал върху психиката на подс.С.Г. и подс.Б.Р., по начин, че да формира у
тях решение да извършат противоправно деяние, изразяващо се в опожаряване на
посочен от подс.З. автомобил. За да
осъществят тези действия подс.З. улеснил извършителите, като им дал съвети за
начина на запалването му и разяснения относно самия автомобил и
местонахождението му. Тези съвети и разяснения подс.З. дал след като вече бил
склонил подс.Г. и подс.Р. да извършат противоправното деяние. Освен интелектуалното
помагачество, което подс.З. осъществил, същият извършил и физическо такова
като набавил на средства за извършване
на палежа – метална туба, съдържаща бензин. Чрез последните действия на
интелектуално и физическо помагачество подс.З. създал по-благоприятна
обстановка, която способствала осъществяването на деянието. От своя страна
извършителите Г. и Р. пряко подбудени от подс.З. и улеснени от него извършили
на местопроизшествието действия, с които осъществили изпълнителното деяние на
престъплението палеж, като активирали процес на горене, в резултат на който лек
автомобил марка “Мерцедес” модел “GL 320 CDI”, с рег.номер ** – собственост на
“**” ЕООД гр. Пловдив започнал да гори самостоятелно. Чрез действията на
извършителите била създадена опасност пожарът да се разпростре върху други
имоти със значителна стойност. За квалификацията на деянието по чл. 330, ал. 2, т. 2 от НК минимално
необходимото е да е имало опасност пожарът да се разпростре върху други
имущества като запаленото по ал. 1 /Решение
№ 277 от 17.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 909/2013 г., II н. о., НК/, а именно такова със значителна стойност. В случая, тази опасност не
само е била налице, но е била и реализирана, тъй като фактически пожарът се е
разпрострял върху още два автомобила на значителна стойност - лек автомобил марка “Мерцедес” модел “CLK 200”, с рег. № **, собственост на С.А.Й. на стойност 5500 лева и лек автомобил “Мазда”, модел “Примаци” с рег. № **, собственост на
Ж.Т.Н., на стойност 5500 лева. Значителната стойност на тези
автомобили, като обективен елемент от състава на престъплението е съобразена с
критерия за същата, определен в Решение № 312 от
27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о. - 14 минимални работни
заплати за страната. Обективна предпоставка за създадената опасност
пожарът да се разпростре е близкото местоположение на двата автомобила до този,
чието опожаряване съучастниците пряко са целели. В резултат на тези действия на
извършителите са последвали вреди в размер на 42750 лева за автомобила
“Мерцедес”, модел “GL 320 CDI”, с рег.номер **, в размер на 4400 лева за автомобила “Мерцедес”, модел “CLK 200”, с
рег. номер **, и вреди в размер на
2139,92 лева за автомобила “Мазда” модел “Примаци” с рег. № ** - всички вреди на обща стойност 49289,92 лева.
От субективна страна подсъдимите Ч., З., Г. и Р. действали с пряк умисъл по
отношение на пряко целеният от тях резултат - опожаряване на автомобил марка
“Мерцедес” модел “GL 320 CDI”, с рег.номер **. Подсъдимите съзнавали
общественоопасния характер на деянията си и предвиждали конкретните
общественоопасни последици, като искали настъпването на тези последици и имали
за цел тяхното предизвикване. По отношение на допълнителния резултат -
създаване на опасност за друго имущество на значителна стойност, същите
действали с евентуален умисъл, тъй като при съществувалата обективна обстановка
е имало реална възможност пожарът да се
разпростре върху намиращите се в близост автомобили на значителна стойност,
което се отразило в съзнанието на извършителите. Отговорността на подбудителя и
помагача е обективно обусловена от това, което конкретно е осъществено от
извършителите, защото степента на засягане на обекта ще зависи от действително
извършеното. В този смисъл ако извършителите осъществят нещо по-малко от това,
което е било обхванато от общия умисъл, отговорността на останалите съучастници
ще се ограничи, само до действително извършеното. Не е налице ексцес на
извършителите, тъй като те не са извършили нищо повече от това, което е било
обхванато като действия от общия умисъл на съучастниците. Те са насочили
действията си за постигане на целения от съучастниците вреден резултат, по един
общоопасен начин, уговорен от съучастниците, който поставил в опасност други
имуществени интереси. За останалите съучастници също така е било известно, че
противоправните действия се реализират на обществено място, каквото е
местопроизшествието в случая, на което освен автомобила, чието опожаряване за
целели се намират обикновено и други автомобили. В това именно се изразява и обекта
на това противоправно деяние. Касае се за престъпления извършени по общоопасен
начин, какъвто е по своя характер пожарът, при който често се получава
комбинация между реално увреждане на един вид интереси и поставяне в опасност
на интереси от друг вид. Освен умисъл за
извършване на противоправното деяние, у съучастниците бил формиран и умисъл за
съучастие, при който всеки съучастник обективно съзнавал участието и на други
лица, които обективно допринасят с поведението си към постигане на общественоопасния
резултат.
9.
От описаната фактическа
обстановка се установява, че на 22.01.2015г. в гр.Пловдив подс.Г. и подс.Р.
осъществили в идеална съвкупност противоправните деяния по чл.330 от НК,
/описано в т.8/ и по чл.216 от НК, тъй като едни и същи съизвършители с едно
осъществено от тях деяние са увредили два различни непосредствени обекта. В
резултат на действията на подс.Г. и подс.Р., /описани по горе в т.8/, при които
те стартирали процес на самостоятелно горене спрямо автомобил “Мерцедес” модел
“GL 320 CDI”, с рег.номер **, бил увреден и лек автомобил “Фолксваген” модел
“Пасат” с рег. № **, собственост на Б.Д.А.. Увреждането на този автомобил
настъпило тъй като горенето на автомобила “Мерцедес” модел “GL 320 CDI” нанесло повреди върху паркирания в непосредствена
близост автомобил “Фолксваген” модел “Пасат”. В резултат на
това въздействие били нанесени щети на автомобила “Фолксваген” модел “Пасат” на
стойност 491,74 лв. Установено е по
делото, че стойността на автомобил “Фолксваген” модел
“Пасат” към датата на деянието възлиза на 950лв, и предвид критериите за
значителна стойност в актуалната съдебна практика /Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по
н. д. № 273/2008 г., III н. о./, многократно посочени до момента, тази стойност
на предмета на противоправното деяние не се явява такава. Тъй като значителната
стойност е елемент от обективната страна на престъплението по чл.330 от НК,
отсъствието му сочи, че е било извършено деяние по общия състав на чл.216 от НК.
От обективна
страна подс.Г. и подс.Р. извършили действия насочени към лек автомобил „Мерцедес” модел “GL 320 CDI”, целящи неговото опожаряване. Близостта на
вторично засегнатия автомобил “Фолксваген”, модел “Пасат” била забелязана от
тяхна страна, тъй като същата е била елемент от обективната действителност.
Същият автомобил е бил чужд за извършителите и с действията си, макар и пряко
насочени към лек автомобил Мерцедес” модел “GL 320 CDI” те го повредили.
Начина, по който
са се отразили в съзнанието на извършителите Р. и Г. обективните свойства на
деянието и неговото значение и формираното на тази основа тяхно волево
отношение към отрицателните изменения в обективната действителност, определят
формата на им на вина. От субективна страна извършителите са действали с евентуален
умисъл, тъй като са предвиждали вероятното настъпване на обществено опасните
последици, изразяващи се в повреждане на чужда движима вещ, съзнавали са
общественоопасния характер на деянието и са допускали настъпването на
съставомерния резултат. Съставомерните последици се явяват възможен страничен
резултат, по отношение на пряко целения от извършителите, с настъпването, на
който те са се съгласили.
Тъй като
противоправното деяние в случая е форма на усложнена престъпна дейност-
продължавано престъпление, в случая важат правилата на чл.26 от НК и конкретно
посоченото в него обстоятелство, че деецът се наказва съобразно причиненият общ
престъпен резултат от всички деяния.
Подс. А.Т.Ч. осъществил деянията, условно номерирани
по горе като т.1, т.6 и т.8 под формата на продължавано престъпление. Това са
деянията, при които подс.Ч. е участвал като подбудител спрямо подс.З. и които
били осъществени на:
- на 09.01.2014г. по отношение на лек автомобил марка
“Мерцедес” модел “ML280” с рег . № ** , собственост на “*” ЕООД гр. Пловдив ,
на стойност 38000 лева и лек автомобил
марка “Тойота Ланд Круизер” с рег. № ** собственост на А.Й.Й. на стойност 8000
лева, като са последвали вреди в размер на 34200 лева за автомобила Мерцедес”
модел “МL 280” с рег . № ** и в размер на 6800 лева за автомобила “Тойота Ланд Круизер” с рег. №
**, всички вреди с общ размер 41000 лева.
- на 10.01.2015г. в гр.
Пловдив по отношение на лек автомобил
марка “Шкода”, модел “Октавия” с рег.№ ** собственост на „Порше Лизинг БГ”
ЕООД, на стойност 32091 лева, като са
последвали вреди в размер на 32091 лева,
- на 22.01.2015г. по отношение на лек автомобил
марка “Мерцедес” модел “GL 320 CDI”, с рег.номер ** – собственост на “*” ЕООД
гр. Пловдив на стойност 45000 лева, като е имало опасност пожарът да се
разпростре и се е разпрострял върху други
имоти като посочените по- горе - върху
лек автомобил марка “Мерцедес” модел “CLK 200”, с рег. номер **, собственост на С.А.Й. на стойност 5500 лева,
върху лек автомобил “Мазда”, модел
“Примаци” с рег. № **, собственост на Ж.Т.Н.,
на стойност 5500 лева, като са последвали значителни вреди в размер на
42750 лева за автомобила “Мерцедес” модел “GL 320 CDI”, с рег.номер **, в
размер на 4400 лева за автомобила “Мерцедес” модел “CLK 200”, с рег.
номер **, и в размер на 2139,92 лева за автомобила “Мазда” модел “Примаци” с
рег. № **, всички вреди с общ размер 49289,92 лева,
От трите посочени деяния последвали значителни вреди с общ размер
122380,92 лева. Тези деяния осъществили всички съставомерни признаци на
престъплението по чл.330 ал.3
пр.1 вр. с ал.2 т. 2 вр. с ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, в което подс.Ч. участвал
като подбудител по чл.20 ал.3 вр. с ал.1 от НК.
Посочените противоправни деяния поотделно осъществяват едно
и също по вид престъпление и са били осъществени при относително една и съща
обстановка. В случая са осъществени две противоправни деяния по основния състав
на чл.330, ал.1 от НК и едно по квалифициран такъв – по чл.330, ал.2, т.2, вр
чл.330, ал.1 от НК. За резултата от престъплението следва да се съобрази
правилото на чл.26, ал.2 НК, според което деецът се наказва съобразно
включените в продължаваното престъпление деяния, тяхната съвкупност и с
причинения от тях общ престъпен резултат. Макар деянието осъществяващо
квалифициран състав на престъпление да е само едно от всичките три на брой,
същото се отразява значително на цялостната престъпна дейност, тъй като е
създало опасност да се разпростре и върху други имоти на значителна стойност,
която опасност е била реализирана. Предвид чл.26, ал.3 от НК престъплението се
наказва по по-тежкия квалифициран престъпен състав, след като значението на
квалифициращите обстоятелства за цялостната престъпна дейност е съществено.
Така е и в настоящия случай. И при трите противоправни деяния обаче са били
причинени вреди, като тяхната обща стойност
от 122380,92лв. сочи, че същите са и значителни. Значителните вреди по
ал.3 на чл.330 от НК са признак от обективната страна на престъплението и
същият ще представлява съставомерно обстоятелство при наличие на осъществено
квалифициращо обстоятелство от ал.2 на същия член. Тъй като подбудите за
осъществяване на отделните деяния за подс.Ч. са били именно да се увреди
чуждото имущество на значителна стойност и тази цел е била преследвана и от
останалите съучастници, то този настъпил общ престъпен резултат проявен при
съставомерност на квалифициращите обстоятелства на едно от деянията се отразява
значително на цялостната престъпна дейност. Налице е обективна връзка между
отделните деяния – избрания начин на осъществяване на деянията от подбудителя
като реализация на намеренията му. Тези три деяния са били извършени през
непродължителни периоди от време и единството помежду им не е било премахнато.
Същото е израз на запазено трайно отношение от страна на подбудителя Ч. към
обекта на посегателство. Това трайно отношение се е изразило и в повторността
на едно и също психическо отношение на подбудителя към общественоопасните
последици от деянията, което е проявено в еднородност на вината му - умисъл.
Конкретните деяния са били осъществени след конкретни решения за извършването
им взети преди осъществяване на всяко от тях по сходни подбуди и мотиви.
Подс. В.Г.З. осъществил деянията, условно
номерирани по горе като т.1, т.5, т.6 и т.8 под формата на продължавано
престъпление. Това са деянията, при които подс.З. е участвал и като подбудител
спрямо различните извършители и като помагач на същите, преди те да осъществят
изпълнителните деяния. Последните са били осъществени на:
- на 09.01.2014г. в гр. Пловдив по отношение на лек автомобил марка “Мерцедес” модел “ML280”
с рег . № **, собственост на “**” ЕООД гр. Пловдив, на стойност 38000 лева и лек автомобил марка “Тойота Ланд Круизер” с
рег. № ** собственост на А.Й.Й. на стойност 8000 лева, като са последвали вреди в размер на
34200 лева за автомобила Мерцедес” модел “МL 280” с рег . № **, и вреди на
стойност 6800 лева за автомобила “Тойота
Ланд Круизер” с рег. № **, всички вреди на обща стойност – 41000 лева;
-
на 04.10.2014г. по отношение на лек автомобил марка “Пежо”, модел “ 207” с
рег.№ ** собственост на “ Лизингова къща С. лизинг” ЕАД гр. С. на стойност 6500
лева, като са последвали вреди в размер на 5200 лева;
-
на 10.01.2015г. в гр. Пловдив по
отношение на автомобил марка “Шкода”,
модел “Октавия” с рег.№ **, собственост на „Порше Лизинг БГ” ЕООД на стойност
32091 лева, като са последвали вреди в размер на 32091 лева;
- на 22.01.2015г. в гр. Пловдив по отношение
на лек автомобил марка “Мерцедес” модел “GL 320 CDI”, с рег.номер ** –
собственост на “**” ЕООД гр. Пловдив на стойност 45000 лева, като е имало
опасност пожарът да се разпростре и се е разпрострял върху други имоти като посочените по-горе - върху лек автомобил марка “Мерцедес” модел “CLK
200”, с рег. № **, собственост на С.А.Й.
на стойност 5500 лева, и върху лек
автомобил “Мазда”, модел “Примаци” с
рег. № **, собственост на Ж.Т.Н., на
стойност 5500 лева, като са последвали
значителни вреди в размер на 42750 лева
за автомобила “Мерцедес” модел “GL 320 CDI”, с рег.номер **, в размер на 4400
лева за автомобила “Мерцедес” модел “CLK
200”, с рег. номер **, и вреди в размер
на 2139,92 лева за автомобила “Мазда” модел “Примаци” с рег. № ** - всички вреди на обща стойност 49289,92 лева.
От изброените четири
поредни деяния са последвали значителни вреди с общ размер 127580,92 лева Тези четири деяния осъществили всички съставомерни признаци на
престъплението по чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т.2 вр. с ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК, при осъществяването, на
което подс.З. взел участие като подбудител и като помагач, съобразно чл.20 ал.3
и ал.4 вр. с ал.1 от НК. Между описаните четири противоправни деяния е налице
връзка от обективна и субективна страна. От обективна страна подс.З. осъществил
поотделно състав на едно и също престъпление, като едно от четирите деяния
осъществява признаците на квалифициран състав на престъпление. Предвид
разпоредбата на чл.26, ал.3 от НК цялото престъпление е квалифицирано по по-тежкия
състав, тъй като същият се отразява значително на цялостната престъпна дейност.
Установява се още, че общественоопасните последици от това престъпление се
изразяват в причинени имуществени вреди на много голяма стойност, надхвърляща
многократно критерия за значителни вреди, определен в практиката на ВКС,
цитирана по-горе. Вредите в случая са сбор от тези причинени с отделните
деяния, тъй като съгласно чл.26, ал.2 от НК, при продължаваното престъпление
деецът се наказва за причинения общ престъпен резултат. Освен количественият
показател са налице и доказаните преследвани цели от съучастниците, за
осъществяване на престъпната дейност, която в случая е свързана именно с
причиняване на вреди на чуждо имущество. Действията си подс.З. осъществил при
относително една и съща обстановка, по сходен начин на осъществяване, през
непродължителни периоди от време, при едно и също трайно отношение към предмета
и обекта на посегателство, като е действал с една и съща форма на вина -
умисъл.
Подс. С.Р.Г. осъществил деянията, условно номерирани по горе като т.6 и т.8 под формата
на продължавано престъпление. Това са деянията, при които подс.Г. е участвал и
като съизвършител с подс.Р.. Деянията са били осъществени на:
-
на 10.01.2015г. в гр. Пловдив по
отношение на лек автомобил марка “Шкода”, модел “Октавия” с рег.№ **
собственост на „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ” ЕООД на стойност 32091 лева, като са
последвали вреди в размер на 32091 лева;
-
на 22.01.2015г. в гр.Пловдив по
отношение на лек автомобил марка “Мерцедес” модел “GL 320 CDI”, с рег.номер **
– собственост на “**” ЕООД гр. Пловдив на стойност 45000 лева, като е имало
опасност пожарът да се разпростре и се е разпрострял върху други имоти като
посочените по- горе - върху лек автомобил марка “Мерцедес” модел “CLK
200”, с рег. номер **, собственост на С.А.Й. на стойност 5500 лева и върху лек
автомобил “Мазда” модел “Примаци” с рег. № **, собственост на Ж.Т.Н., на стойност 5500 лева, като са последвали
значителни вреди в размер на 42750 лева за автомобила “Мерцедес” модел “GL 320
CDI”, с рег.номер **, в размер на 4400 лева за
автомобила “Мерцедес” модел “CLK 200”, с рег. номер **, и в размер
на 2139,92 лева за автомобила “Мазда”
модел “Примаци” с рег. № **, всички
вреди на обща стойност 49289,92 лева
От
двете противоправни деяния са последвали значителни вреди с общ размер 81380,92
лева, съгласно критериите за това понятие определени от актуалната съдебна
практика на ВКС. Всяко от двете деяния осъществява признаците на състав на
престъпление по чл.330 от НК. Тези последователно осъществени деяния от подс.Г.
се явяват едно престъпление, квалифицирано по чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т. 2
вр. с ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК с оглед по-тежкия състав. В това престъпление
подс.Г. действал като извършител, съобразно чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК. Между
описаните деяния е налице връзка от обективна и субективна страна. Същите са
изпълнили състава на едно и също по вид престъпление при относително една и
съща обстановка и през непродължителни периоди от време между отделните деяния,
като съставът на второто по ред деяние е квалифициран. Приложена е разпоредбата
на чл.26, ал.3 от НК, тъй като второто по ред деяние е водещо за резултата от
цялата престъпна дейност. Подс.Г. проявил трайно отношение при осъществяване на
отделните деяния, сочещо едни и същи начин на действие. От субективна страна
психическото му отношение към общественоопасните последици е проявено при
еднородност на вината - умисъл.
Подс. С.Р.Г. осъществил деянията, условно номерирани по горе като т.3, т.7 и т.9 под
формата на продължавано престъпление. Това са деянията, при две от които
подс.Г. е участвал като съизвършител с подс.Р., а при едно като помагач спрямо
извършителя - подс.В.. Деянията са били осъществени на:
- на 10.01.2014г. в гр. Пловдив, когато подс.Г. участвал като помагач
спрямо извършителя В.В. с предмет на
престъплението предно обзорно стъкло на лек автомобил марка “Мерцедес” модел
“GL 320 CDI”, с регистрационен номер **, собственост на “*” ЕООД гр. Пловдив,
на стойност 997 лева;
- на 10.01.2015 г. в гр. Пловдив, когато подс.Г. като
съизвършител с подс.Р. противозаконно повредили чужда движима вещ - лек
автомобил “Тойота” модел “Ярис” с рег № **, собственост на С.Г.М., като
нанесените в резултат на деянието щети възлизат на 635,63 лв.
-
на 22.01.2015 г. в гр. Пловдив, когато подс.Г. като
съизвършител с подс.Р. противозаконно повредили чужда движима вещ - лек
автомобил “Фолксваген” модел “Пасат” с рег. № **, собственост на Б.Д.А., като нанесените в резултат на деянието щети
възлизат на 491,74 лв.
Общата
стойност на причинените от престъплението щети възлиза на 2124,37 лв. С
действията си подс.Г. осъществил престъпление по чл. 216 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 и ал.4 вр. ал.1
вр. чл. 26 ал.1 от НК.
Престъплението
представлява форма на усложнена престъпна дейност, при която подс.Г. осъществил
три отделни последователни по време деяния, всяко от които изпълнява всички
признаци на един и същи състав на престъпление. И трите деяния са обединени от
съществуваща връзка между тях от обективна и субективна страна, която се
изразява в една и съща обстановка и начин на действие от страна на подс.Г..
Същият е запазил едно и също трайно отношение към предмета и обекта на
престъплението независимо от това, че в едно от деянията е участвал в
качеството на помагач. Различната форма на съучастие при едно от деянията не
разкъсва единството на продължаваното престъпление, тъй като видно от другите
обстоятелства - време, място на извършване, предмет на посегателство, един и
същи траен повод насочен към предмета на посегателството, помежду им съществува
обективна връзка. От субективна страна подс.Г. проявил едно и също отношение
към деянията и техните обществено опасни последици, изразило се под форма на
вина - умисъл, поради което е налице и еднородност на вината.
Подс. Б.Б.Р. осъществил деянията, условно номерирани по горе като т.5, т.6 и т.8 под
формата на продължавано престъпление. Две от деянията подс.Р. осъществил като
съизвършител с подс.Г., а едно от деянията извършил сам в съучастие само с
подбудител и помагач. Деянията са били осъществени на:
- на 04.10.2014г. в гр. Пловдив,
когато подс.Р. запалил имущество със значителна стойност – лек автомобил марка
“Пежо”, модел “207” с рег.№ ** собственост на “ Лизингова къща С. лизинг” ЕАД
гр. С. на стойност 6500 лева, като са последвали вреди в размер на 5200 лева;
-
на 10.01.2015г. в гр. Пловдив, когато подс.Р. заедно с подс.Г. като съизвършители запалили имущество със
значителна стойност – лек автомобил марка “Шкода”, модел “Октавия” с рег.№ **,
собственост на „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ” ЕООД на стойност 32091 лева, като са
последвали вреди в размер на 32091 лева;
- на
22.01.2015г. когато подс.Р. заедно с подс.Г. като съизвършители, запалили имущество със
значителна стойност – лек автомобил марка “Мерцедес” модел “GL 320 CDI”, с
рег.номер ** – собственост на “**” ЕООД гр. Пловдив на стойност 45000 лева, като е имало опасност пожарът да се
разпростре и се е разпрострял върху други имоти като посочените по- горе - върху лек автомобил марка “Мерцедес” модел “CLK
200”, с рег. номер **, собственост на С.А.Й. на стойност 5500 лева и върху лек
автомобил “Мазда” модел “Примаци” с рег. № **, собственост на Ж.Т.Н., на стойност 5500 лева, като са последвали
значителни вреди в размер на 42750 лева за автомобила “Мерцедес” модел “GL 320
CDI”, с рег.номер **, в размер на 4400 лева за
автомобила “Мерцедес” модел “CLK 200”, с рег. номер **, и в размер
на 2139,92 лева за автомобила “Мазда”,
модел “Примаци” с рег. № **, всички вреди
на обща стойност 49289,92 лева.
В
резултат на всички деяния настъпил общ престъпен резултат от престъплението,
изразяващ се в нанесени значителни вреди с общ размер 86580,92 лева. С действията си подс.Р.
осъществил престъпление по чл.330, ал.3,
пр.1 вр. с ал.2 т. 2 вр. с ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК. От обективна страна подс.Р. осъществил различни състави на едно и също по
вид престъпление - това по чл.330 от НК, като деятелността му е квалифицирана
по по-тежкия от тях, предвид разпоредбата на чл.26, ал.3 от НК. Това е
оправдано поради факта, че деянието, съставляващо квалифицирания състав се
отразява значително на цялостната престъпна дейност, предвид настъпилия общ
престъпен резултат и трайните подбуди на подс.Р. за причиняване на вреди чрез
увреждане на чуждо имущество по специален начин. Единството на продължаваното
престъпление не се разкъсва от това, че деецът е извършил престъплението сам в
съучастие единствено с подс.З. като подбудител и помагач, а останалите две
деяния е осъществил в съучастие с подс.Г. като съизвършители, подс.Ч. като
подбудител и подс.З. като подбудител и помагач. Това е така, тъй като подс.Р.
запазил едно и също трайно отношение към предмета и обекта на престъплението,
тъй като използвал един и същ траен повод, при сравнително една и съща
обстановка предвид място, на което деянията са осъществени, през
непродължителни периоди от време и сходен начин на извършване на отделните
деяния. От субективна страна подс.Р. действал при еднородност на вината, тъй като
психическото му отношение към обществено опасните последици от различните
деяния е проявено във форма на вина - умисъл.
Подс. Б.Б.Р. осъществил деянията, условно номерирани по горе като т.7 и т.9 под формата
на продължавано престъпление. Двете деяния подс.Р. осъществил като съизвършител
с подс.Г.. Деянията са били осъществени на:
- на 10.01.2015 г. в гр. Пловдив по отношение
на лек автомобил “Тойота” модел “Ярис” с рег № **, собственост на С.Г.М., като
нанесените в резултат на деянието щети възлизат на 635,63 лв.
-
на 22.01.2015 г. в гр. Пловдив по
отношение на лек автомобил “Фолксваген” модел “Пасат” с рег. № **,
собственост на Б.Д.А., като нанесените в
резултат на деянието щети възлизат на 491,74 лв.
В
резултат на продължаваното престъпление настъпил общ престъпен резултат -
общата стойност на причинените от престъплението щети на стойност 1127,37 лв.
Всяко от деянията, осъществени от подс.Р., изпълнило признаците на един и същ
състав на престъпление - чл. 216 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК. Двете
деяния се намират в обективна и субективна връзка помежду си, тъй като били
извършени при сходна обстановка и едно и също трайно отношение от страна на
подс.Р. към предмета на престъплението и обществените отношения, които се
засягат с него. Налице е еднородност на вината, проявена от подс.Р. в
действията му, представляваща умисъл.
Подс.В.Е.В. осъществил деянията, условно номерирани по горе като т.2 и т.3 под формата
на продължавано престъпление. Първото деяние подс.В. осъществил самостоятелно,
а второто – в съучастие като съизвършител с подс.Г.. Деянията са били
осъществени на:
-
на 09.01.2014 г. в гр. Пловдив когато подс.В. самостоятелно противозаконно
повредил лек автомобил марка “Мерцедес” модел “190Е” с рег. № ** собственост на
Н.И.Н., като нанесените в резултат на деянието щети възлизат на 204 лв.
- на 10.01.2014 г. в гр.
Пловдив когато при различна форма на съучастие с подс.Ч.,
подс. З. и подс. Г., противозаконно унищожил чужда движима вещ - предно обзорно
стъкло на лек автомобил марка “Мерцедес” модел “GL 320 CDI”, с регистрационен
номер **, собственост на “**” ЕООД гр. Пловдив, на стойност 997 лева,
Общият престъпен
резултат от продължаваното престъпление е на стойност 1201 лева. Всяко от
деянията осъществило само по себе си състава на престъпление по чл. 216 ал.1 от НК. Двете деяния се намират в обективна и субективна връзка помежду си. Макар
да е налице различен начин на осъществяване на всяко от тях, подс.В. проявил
трайно отношение към предмета и обекта на посегателството, които се изразили в
наличието на относително една и съща обстановка при осъществяване на
действията, насочени към причиняване на сходни общественоопасни последици,
въздействайки върху еднакви по вид предмети на посегателство. Единството на
продължаваното престъпление не се разкъсва от това, че деецът е извършил
първото деяние сам, а второто в съучастие с трети лица, тъй като и при двата
случаи подс.В. запазил едно и също трайно отношение към предмета и обекта на
престъплението, довело до вида на увреждането им. От субективна страна
еднородността на вината не се променя от обстоятелството, че първото деяние е
било извършено с пряк умисъл, а второто с евентуален. Еднородността на вината
предполага една и съща форма на вина и при двете деяния каквато е умисълът,
независимо от разновидностите му.
10.
От описаната фактическа
обстановка се установява, че подс.С.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението по чл. чл.339, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на
24.01.2015г., в град Пловдив е придобил
чрез предаването им от А.Т.Ч. и държал боеприпаси за огнестрелни оръжия в
голямо количество – 575бр. ловни патрони както следва: 488бр. ловни патрони
кал. 12х70, 26бр. ловни патрони кал. 12х76, 45бр. ловни патрони кал. .308Win,
8бр. ловни патрони кал. .30-06Spr. и
8бр. ловни патрони кал. 6.5х68мм, без да има за това надлежно разрешение.
Престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК е на формално извършване, като формата на изпълнителното
деяние – придобиване и държане на посочените вещи, се изразява в установяване
от страна на дееца на своя фактическа власт и упражняването на такава, без
дееца да разполага с надлежно разрешение както да придобие вещите, така и да ги
държи впоследствие. За съставомерността е без значение продължителността на
упражняване на фактическата власт върху боеприпасите, като тяхното държане,
придобиване и разпореждане е поставено под разрешителния режим по ЗКВВООБ. /Решение № 493 от 15.06.2015 г. на ВКС по н. д. №
1559/2014 г., III н. о Решение № 144 от 30.04.2015 г. на ВКС по н. д. №
124/2015 г., I н. о./. Изпълнителното деяние „придобиване“ се
осъществява чрез установяване на фактическа власт върху съответния предмет на
престъплението. Няма никакво значение какъв е начинът на придобиване - дали той
е възмезден или безвъзмезден, правомерен или не /например чрез кражба/,
ирелевантно е и въобще съществуването на трето лице, от което се придобива
инкриминираният предмет. Изпълнителното деяние „държане“ се осъществява чрез
упражняване на фактическа власт върху предмета на престъплението. Няма значение
какво е намерението на дееца, като той може да държи предмета за себе си или за
трето лице. Голямото количество на предмета на престъплението е квалифициращо
обстоятелство по ал.2 на същия член. От обективна страна се
доказва, че подс.Г. придобил и държал 575бр. ловни патрони. Изпълнителното
деяние „придобил“ фактически било осъществено с действията на подс.Г., когато
той взел боеприпасите от мястото, на което се намирали, след като подс.Ч., ги
оставил там, дал ключове за помещението на Г. и му наредил да ги вземе. Също
така подс.Г. установил своя фактическа власт спрямо същите след придобиването
им, чието времетраене е без значение за съставомерността на деянието,
осъществено от него. От обективна страна се установява още, че боеприпасите са
в големи количества, съобразно практиката на ВСК, определяща същността на това
наказателноправно понятие. Единствено
меродавен критерий в случая е броят на незаконно придобитите боеприпаси по
аргумент от Решение № 164 от 22.IX.1993 г.
по н. д. № 160/93 г., ВК, който в случая възлиза на 575бр. и сочи сам по себе
си наличието на този квалифициращ признак на престъплението.
От субективна страна подс.Г. е действал с пряк умисъл. Деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, което осъществява и е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от същото, които в случая се
изразяват в застрашаване на обществените отношения. При престъпленията на
просто извършване единственото съставомерно изменение на действителността се
изразява в самото осъществено от извършителя деяние, като този вид престъпления
също могат да причинят определени общественоопасни последици, които обаче са
без значение за съставомерността на извършеното. Спрямо същото деецът е искал
неговото реализиране и е имал за цел с поведението си да го осъществи. Подс.Г.
е съзнавал всички признаци от състава на престъплението, включително и
обстоятелството, че придобитите и държани от него патрони са в голямо
количество, тъй като пренасяйки ги е въприел техният обем. В този случай е
налице пряк умисъл, тъй като подс. Г. е знаел, че няма надлежно разрешително за
това, но въпреки това е придобил и държал боеприпаси за огнестрелни оръжия в
голямо количество.
11.
От описаната
фактическа обстановка се установява, че подс. А.Т.Ч. осъществил от обективна и
субективна страна престъпление по чл. чл.339, ал.4, вр. ал.3, тъй като на 24.01.2015г. в град Пловдив е предал
другиму – на С.В.Г. боеприпаси за огнестрелни оръжия – 575бр. ловни патрони,
както следва: 488бр. ловни патрони, кал.12х70, 26бр. ловни патрони кал.12х76, 45 бр. ловни патрони кал. .308
Win, 8бр. ловни патрони, кал.30-06 Spr. и 8бр. ловни патрони кал.6,5х68мм, без
С.Г. да има разрешение за носене на съответното огнестрелно оръжие – за ловно
огнестрелно оръжие кал.12х70, кал.12х76,
кал. .308 Win, кал.30-06 Spr. и кал.6,5х68мм.
Изпълнителното деяние „предал“ се осъществява чрез фактическото преминаване
на предмета на престъплението от фактическата власт на извършителя в тази на
трето лице. В конкретния случай подс. Ч. е оставил в
помещението законно притежаваните от него боеприпаси, дал е ключ на подс. Г.,
за да му осигури достъп до същото, посочил му е къде се намират същите и му е
наредил да ги премести на друг адрес. По този начин подс.Ч. предал фактическата
власт върху тези вещи без да присъства при придобиването им от страна на
подс.Г.. Подс.Ч. съзнавал, че действията му са насочени към предоставяне на
боеприпаси на подс.Г., като имал ясни представи за обективният факт, че подс.Г.
не разполагал с регламентираното в закона разрешително за носене на този вид
оръжие, към което се полагат и съответен брой боеприпаси.
От субективна страна престъплението било осъществено от страна на подс.Ч. с
пряк умисъл. Той съзнавал общественоопасния характер на деянието, което
осъществява и предвиждал настъпването на общественоопасните последици от същото
деяние, изразяващи се в промяна на фактическата власт спрямо предмета на
престъплението, която се упражнявала от лице, което не разполага с разрешение
за тази специална дейност. По отношение на деянието по чл.339, ал.4 от НК
подс.Ч. е искал именно да предаде другиму боеприпаси за огнестрелно оръжие и е
имал за цел с действията си да осъществи тези свои намерения. Подс.Ч. е
съзнавал всички признаци от състава на престъплението.
ПО ОТНОШЕНИЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл. 116, ал.1, т.7,
т.9, вр. чл.115 от НК, осъществено в съучастие
от подсъдимите А.Ч., В.З., В.В., С.Г. и Б.Р. законът предвижда наказание лишаване от петнадесет до двадесет години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Трите различни по вид
наказания са предложени алтернативно, като предвид конкретната деятелност на
съучастниците, адекватно на обществената опасност на деянието и дейците се
явява първото от тях – лишаване от свобода. Това е така, тъй като
престъплението е останало в стадия на опита, не се отличава с особена престъпна
упоритост и е довело до настъпването на далеч по-леки резултати от пряко
целените.
Съдът намира, че при индивидуализация на наказанието на всеки един от
подсъдимите следва да се имат предвид и специалните правила относно
отговорността на съучастниците, уредени в чл. 21 от НК. Съдът отчита поведението на
всеки един от тях и проявеното от тях отношение, за да индивидуализира
наказателната отговорност на отделния субект в зависимост от неговия конкретен
принос и от значението на последния за поведението на останалите съучастници.
Тази оценъчна дейност се съобразява с характера и степента на участие в
престъплението на всеки един от подсъдимите. Характерът на съучастието се
определя от неговата форма – дали то е извършителство, подбудителство или помагачество. Степента на участие
отразява количествения принос на съучастника за осъществяване на престъпното
деяние. Предвид изложеното съдът намира, че подс.Ч. като първи по ред
подбудител и подс.З. като втори по ред подбудител и като помагач имат съществен
и значим конкретен принос в осъществяването на престъплението. Подс.Ч. е
първоизточник на решението за осъществяване на престъплението спрямо свид.Г.,
без който подобно изменение в обективната действителност изобщо е нямало как да
настъпи. Подс.З. е оказал съществен принос за реализацията на намеренията на
подс.Ч., тъй като без неговото участие подс.Ч. би бил съществено затруднен да
реализира намеренията си, ако въобще е бил в състояние да стори това. Именно
подс.З. осигурил извършителите, чрез поведението на които да се реализират
намеренията на подс.Ч. за увреждане на здравето и живота на другиго. Когато едно лице участва в престъплението в
няколко форми, това също се отчита при индивидуализация на неговото наказание,
какъвто е случаят с подс.В.З., участвал и като подбудител, и като помагач. В
извършеното престъпление намира своята проекция личността на дееца. Мотивите за
извършване на престъплението от страна на подс.Ч. и подс.З. и извършените от тях
действия, в които се проектира личността им, определят тези двама подсъдими
като личности с много висока степен на обществена опасност.
Събраните по делото
доказателства за личността на подс.Ч. – за успехи в обучението и спорта в
ученическа и младежка възраст се отнасят до обстоятелства, прекомерно
отдалечени от събитията по делото, поради което трудно може да се свържат с
характера на настоящата личност на подс.Ч., такава каквато е тя понастоящем.
Безспорно е обаче, че всички тези негови лични постижения, сред които и
завършените по-късно обучения, дават определена характеристика на личността му
през годините като способна, амбициозна, целенасочена личност със стремеж към
първенство, което е проектирано и в създадената и развита впоследствие от
негова страна успешна търговска дейност, което съдът е оценил в положителен
аспект. Следва обаче уточнението, че наличието на този потенциал, сам по себе
си, не означава, че същият се насочва и използва единствено за правомерни цели,
което е видно и от доказателствата по делото. Подобни качества подс.Ч. проявил
в действията си, осъществили състава на различни престъпления, което е видно от
доказателствата по делото. По тези причини съдът не отчете така представените
доказателства като смекчаващи отговорността на подс.Ч. обстоятелства.
По отношение на подс.Ч. съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото му съдебно минало, трайната му трудовата ангажираност и
активност, свързана със създаването и на работни места и факта, че е баща на
непълнолетни деца.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е, фактът, че този подсъдим е
първоначалният инициатор на престъплението, по мотиви, които са проява на
егоцентризъм и изявен стремеж за себеналагане. Тъй като този стремеж се
проявява от страна на подс.Ч. и при останалите престъпления, в които е взел
участие /с изключение на това по чл.339 от НК/, то тези трайни проявени от него
личностни особености, го определят като личност с висока обществена опасност,
която при обичайни житейски ситуации отвръща с противоправна проява. Не може да
се пренеберегне и фактът, че същият е разполагал с достатъчен финансов ресурс,
за да провокира осъществяването на противоправните действия, които целял.
Спрямо подс.В.З. е налице едно смекчаващо отговорността обстоятелство,
което обаче е с относително висока тежест - с оглед оказаното от него
съдействие за разкриване на обективната истина по делото както в
досъдебното производство, така и в
съдебната фаза на процеса като в тази насока съдът отчита самопризнанията,
които подс.З. направил. Без оказаното съдействие от този подсъдим участието на
подс. Ч. и част от престъпната дейност трудно биха били разкрити. Оттегчаващи
отговорността обстоятелства са лошите характеристични данни за този подсъдим,
свързани с участието му в разнообразни противоправни прояви, за организацията
на които е бил търсен от различни лица, обремененото му съдебно минало, фактът,
че подс.З. е намерил съучастниците и определил начина на извършване на
престъплението, като осигурил и необходимите за това средства. Също така следва
да се отчете въдействието, което оказвал този подсъдим спрямо младите
съучастници и доказателствата за оказван спрямо тях частичен физически и
психически натиск. На следващо място допълнителната користна цел у подс.З.
фактически била реализирана, като за извършеното той получил от подс.Ч. една
немалка парична сума. При подс.З. са налице повече квалифициращи престъплението
по чл.116 от НК обстоятелства от тези на останалите съучастници, тъй като той
осъществил това престъпление при условията на опасен рецидив. Също така подс.З.
осъществил и две форми на съучастие.
Всичко това очертава З. като личност с по- висока степен на обществена
опасност. Доказва се по делото, че степента на участие на този подсъдим в
престъплението е съществена и има ключово значение за осъществяването му, което
е допринесло за реализация на намеренията на подс.Ч., чрез осигуряване на нужното за постигането им.
По отношение на подсъдимите Г., Р.
и В. съдът отчита формата им на съучастие, а именно обстоятелствата, че първите
двама са извършители, а третият – помагач. И тримата подсъдими са личности в
млада възраст, податливи на чуждо влияние, каквото в случая им е било оказано
от подс.З..
За подс.С.Г. са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства като признанието на вината и пълното
съдействие за разкриване на обективната истина още преди да придобие
процесуалното качество на обвиняем, чистото му съдебно минало, изразеното
съжаление за извършеното, младата му възраст и ниската степен на участието му в
престъплението и характеристиките за доброто му поведение в училищната среда и
през времето, в което работил в чужбина. Съдът не констатира наличие на
отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подс.Г. във връзка с това
престъпление.
По отношение на
подс.Б.Р., съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства признаването на
вината и пълното съдействие, което оказал за разкриване на обективната истина,
още преди да придобие процесуалното качество на обвиняем, статута му на
неосъждано лице и трудностите от социално-битов характер, които преживявал
предвид ограничените възможности на родителите му да го издържат финансово и да
се грижат за него, което улеснило привличането му към участие в престъплението.
Отегчаващите отговорността обстоятелство
по отношение на подс.Б.Р., са по-високата степен на участие в
изпълнителното деяние на чл.116 от НК от тази на подс.Г. и допълнителните
общественоопасни последици, които настъпили като резултат от престъплението по
отношение на пострадалия А.Г., довели до промяна на начина му на живот и
последвали негативни психични изживявания, за които провеждал лечение. Именно
подс. Р. е лицето, причило нараняванията на свид. Г..
Към момента на
осъществяване на престъплението по чл.116 от НК, подс.Р. е бил непълнолетен, но
навършил 16г., поради което съдът е приложил редукцията по чл.63, ал.2, т.1 от НК, според която наказателно правната санкция за наказанието лишаване от
свобода за това престъпление е от пет до дванадесет години лишаване от свобода.
По отношение на
подс.В.В. са налице смекчаващи отговорността обстоятелства като частичното
съдействие на този подсъдим за разкриване на обективната истина по случая,
младата му възраст, чистото съдебно минало, усложненията от битов характер,
които преживявал към онзи момент. Лоши характеристични данни за личността му
обаче се извеждат от предходна проява по чл.354а, ал.5 от НК от 17.08.2012г, за
което му е било наложено административно наказание по чл.78а от НК.
Съдът не намира, че
посочените смекчаващи вината обстоятелства за всеки един от подсъдимите
представляват многобройни такива, нито е налице и някакво изключително
смекчаващо вината обстоятелство, в които случаи ще са налице основания за
прилагането на чл.55 от НК. Тъй като самият опит за извършване на
престъплението обаче е останал в начален етап на осъществяване на намеренията
на съучастниците и в резултат на извършеното на пострадалия са били причинени
леки телесни повреди, съдът приложи разпоредбата на чл.58 от НК по отношение на
всички съучастици. Спрямо подс.Ч., подс.З., подс.Г. и подс.Р. бе приложена
хипотезата на б.“А“ на чл.58 от НК, като по отношение на подс.В. съдът приложи
втората хипотеза- б.“Б“, свързана с участието му като помагач, тъй като се
установява, от доказателствата по делото, че степента на участието му на този
подсъдим в престъплението е малка и именно тази хипотеза е адекватна на фактите
по делото.
По тези съображения съдът определи наказанията на подсъдимите както
следва:
За подс. А.Ч. и извършеното от него престъпление по чл. 116 ал.1 т. 7 и
т.9 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл. 20 ал.3 вр. с ал.1, вр. чл.58, б.“а“, вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът определи наказание лишаване
от свобода под най-ниския предел за срок от ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ. За този размер
на наказанието съдът прецени посочения превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства и същественото значение на участието на подс.Ч. за осъществяване
на престъплението.
За подс. В.З. и извършеното от него престъпление по чл. 116, ал.1, т.7,
т.9 и т.12 пр.1 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1, вр. чл.20 ал.3 и ал.4 вр. с ал.1 вр. чл.29
ал.1 б.А, вр. чл.58, б.“а“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът определи наказание лишаване от свобода под най- ниския предел за
срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ. За този размер на наказанието съдът прецени посочения
превес на отегчаващи отговорността обстоятелства и същественото значение на
участието на подс.З. за осъществяване на престъплението, като отчете оказаното
от него съдействие за разкриване на обективната истина.
За подс. С.Г. и извършеното от него престъпление по чл.116 ал.1 т.7 и т.9
вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. чл.58, б.“а“ вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът определи наказание
лишаване от свобода под най- ниския предел за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ДЕВЕТ
МЕСЕЦА. За този размер на наказанието съдът прецени наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива.
За подс.Б.Р. и извършеното от него престъпление по чл.116 ал.1 т.7 и т.9
вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. чл.63 ал.2 т. 1, вр.
чл.58, б.“а“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът определи наказание
лишаване от свобода под най- ниския предел за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ
МЕСЕЦА. За този размера на наказанието съдът прецени
посочения превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, като същото е
сторено след редукция на наказанието, чийто минимум в случая е пет години.
За подс.В.В. и извършеното от него престъпление по чл.116 ал.1 т.7 и т.9 вр. чл.115
вр. чл.18 ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр. с ал.1, вр. чл.58, б.“б“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът определи наказание лишаване от свобода под
най- ниския предел за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
За престъплението по чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т. 2 вр. с ал.1 от НК осъществено в периода от
09.01.2014г. до 22.01.2015г. при условията на продължавано престъпление, съдът установи следното:
Подс.В.З. е участвал като подбудител и
помагач в извършването на четири последователни деяния, които са включени в
състава на това продължавано престъпление, както следва:
-
на 09.01.2014г. в съучастие с
А.Т.Ч. като подбудител и В.Е.В. като
извършител, умишлено склонил и улеснил
В.Е.В. да запали имущества със значителна стойност - лек автомобил марка
“Мерцедес” модел “ML280” с рег . № **, собственост на “**” ЕООД гр. Пловдив, на
стойност 38000 лева и лек автомобил
марка “Тойота Ланд Круизер” с рег. № ** собственост на А.Й.Й. на стойност
8000 лева, като са последвали вреди в
размер на 34200 лева за автомобила Мерцедес” модел “МL 280” с рег . № **, и
вреди на стойност 6800 лева за
автомобила “Тойота Ланд Круизер” с рег. № **, всички вреди на обща стойност –
41000 лева;
-
на 04.10.2014г. в гр. Пловдив в съучастие с Б.Б.Р. като извършител умишлено
склонил и улеснил Б.Б.Р. да запали имущество със значителна стойност – лек
автомобил марка “Пежо”, модел “ 207” с рег.№ ** собственост на “ Лизингова къща
С. лизинг” ЕАД гр. С. на стойност 6500 лева, като са последвали вреди в размер
на 5200 лева;
-
на 10.01.2015г. в гр. Пловдив в
съучастие с А.Т.Ч. като подбудител, и със С.Р.Г. и Б.Б.Р. двамата като
извършители, умишлено склонил и улеснил
С.Р.Г. и Б.Б.Р. да запалят имущество със значителна стойност – автомобил марка
“Шкода”, модел “Октавия” с рег.№ **, собственост на „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ” ЕООД на
стойност 32091 лева, като са последвали вреди в размер на 32091 лева;
- на 22.01.2015г. в гр. Пловдив като в
съучастие с А.Т.Ч. като подбудител, със С.Р.Г.
и Б.Б.Р., двамата като извършители, умишлено склонил и улеснил С.Р.Г. и
Б.Б.Р. да запалят имущество със значителна стойност– лек автомобил марка
“Мерцедес” модел “GL 320 CDI”, с рег.номер ** – собственост на “**” ЕООД гр.
Пловдив на стойност 45000 лева, като е имало опасност пожарът да се разпростре
и се е разпрострял върху други имоти
като посочените по-горе - върху лек
автомобил марка “Мерцедес” модел “CLK 200”, с рег. № **, собственост на С.А.Й. на стойност 5500 лева, и върху лек автомобил “Мазда”, модел “Примаци” с рег. № **, собственост на
Ж.Т.Н., на стойност 5500 лева, като са последвали значителни вреди в
размер на 42750 лева за автомобила
“Мерцедес” модел “GL 320 CDI”, с рег.номер **, в размер на 4400 лева за автомобила “Мерцедес” модел “CLK 200”, с рег.
номер РВ **, и вреди в размер на 2139,92
лева за автомобила “Мазда” модел “Примаци” с рег. № ** - всички вреди на обща стойност 49289,92 лева,
като от деянията са последвали значителни вреди с общ размер 127580,92 лева.
За
подс.З. съдът констатира наличие на едно смекчаващо отговорността обстоятелство,
което представлява самопризнанията, направени от този подсъдим, с което е
допринесъл за разкриване на обективната истина по делото. Отегчаващи отговорността му обстоятелства са
конкретната роля на този подсъдим, който допринесъл за реализирането на престъпния
замисъл на подс.Ч. чрез възлагането на изпълнителите на три от деянията, за
които е бил склонен от негова страна. Също така съдът отчита съдебното му
минало, броят на деянията в продължаваното престъпление, формиращи усложнената
престъпна дейност, в която участвал, вредите, които настъпили в резултат от
престъплението, които съществено надвишават критерия за значителни вреди от 14
минимални работни заплати за страната, участието му в повече от една форма на
съучастие, конкретният му принос за реализацията на престъпния замисъл. Следва
да се отчетат като отегчаващо обстоятелство и користните подбуди, от които е
бил воден подсъдимият за всички деяния. По тези съображения съдът определи
наказанието на този подсъдим при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, поради което и на основание чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т.2 вр.
с ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.3 и ал.4 вр. с ал.1, вр. чл.54 от НК го осъди на ДЕВЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. От така повдигнатото
обвинение на подс.З. не се доказа автомобилът марка “Шкода”, модел “Октавия” с рег.№
** да е бил собственост и на “**” ООД, гр. Бургас, поради което подс.З. бе признат за невиновен и оправдан за това
обстоятелство.
В посоченото продължавано
престъпление подс.Ч. взел участие в качеството на подбудител в три
последователни деяния – тези, осъществени на 09.01.2014г., на
10.01.2015г. и на 22.01.2015г., при
които умишлено склонил подс.З., той от своя страна на склони други лица, които
да запалят конкретните посочени от него автомобили, като от деянията са
последвали значителни вреди с общ размер 122380,92 лева. При определяне размера
на наказанието съдът отчете смекчаващите вината обстоятелства за този подсъдим,
като чистото му съдебно минало, това, че е трайно трудово ангажиран, създал е
работни места и за други лица, развивал е разнообразна търговска дейност и е
баща на непълнолетни деца. Отегчаващите отговорността обстоятелства за този
подсъдим са фактът, че същият е инициатор на три противоправни деяния, както и
мотивите, поради които е действал този подсъдим, свързани избрания от него
противоправен начин за решаване на обикновени житейски ситуации и
междуличностни конфликти, желанието за отмъщение и доминиране, от които е бил
воден. Налице са трайни престъпни нагласи у подс.Ч., които се наблюдават при
участието му в трите противоправни прояви. Отегчаващо вината обстоятелство е и
размера на настъпилите значителни вреди от престъплението, многократно
надхвърлящи минимума за този квалифициращ признак. Съобразно изложеното съдът
определи наказанието на този подсъдим при лек превес на отегчаващите вината
обстоятелства, поради което за участието му в извършване на престъпление по чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т. 2 вр.
с ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. с ал.1 вр. чл.54 от НК съдът го осъди
на лищаване от свобода от ОСЕМ ГОДИНИ.
Тъй като не се доказа лекия автомобил марка “Шкода”, модел “Октавия” с рег.№ **да е
бил собственост и на “*” ООД, гр. Бургас, съдът призна подс.Ч. за невиновен по
това обстоятелство и го оправда за същото.
В
същото продължавано престъпление
подс.С.Г. взел участие като извършител в две поредни противоправни деяния –
това, осъществено на 10.01.2015г. и на
22.01.2015г., при които са последвали значителни вреди в размер на
81380,92 лева. Смекчаващи отговорността обстоятелства за този подсъдим са
пълното му съдействие за разкриването на обективната истина в наказателното
производство, младата му възраст и чистото му съдебно минало, въздействието от
подс.З., под което попаднал, което улеснило вземането на решение за участие в
престъплението от негова страна и изразеното от него съжаление за извършеното,
както и характеристиките за поведението му в училищната и работна среда,
приложени в досъдебното производство. Отегчаващи вината обстоятелства са
размерът на нанесените значителни щети от деянията, многократно надхвърлящи
минимума от 14 минимални работни заплати, както и користните му подбуди, поради
които взел участие в извършването им. По тези съображения съдът определи
наказанието на този подсъдим при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което на основание чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т. 2 вр. с
ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1, вр. чл.54 от НК го осъди на
ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Тъй като не се доказа автомобилът
марка “Шкода”, модел “Октавия” с рег.№ ** да е бил собственост и на “ *” ООД,
гр. Бургас, съдът призна за невинен подс.Г. по това обстоятелство, за което той
бе оправдан.
В същото продължавано престъпление
взел участие като извършител подс.Б.Р..
Той участвал в извършването на три противоправни деяния, последователно
осъществени на 04.10.2014г., на 10.01.2015г. и на 22.01.2015г, като от деянията
са последвали значителни вреди в размер на 86580,92 лева. Съдът отчете
смекчаващите вината обстоятелства за този подсъдим като възрастта му, много
близка до непълнолетието, чистото му съдебно минало и пълното съдействие от
негова страна на досъдебното производство, с което способствал разкриването на
обективната истина по делото, влиянието под което попаднал от страна на
подс.З., трудностите от социално-битов характер, които изживявал, сред които
липсата на финансови средства и изразеното съжаление за стореното. Оттегчаващи
вината му обстоятелства се явяват трайния престъпен умисъл, изразил се в три
поредни деяния, общия размер на вредите, надхвърлящ многократно минимума на
критерия за значителни вреди и користните му подбуди. По тези съображения съдът
определи наказанието на подс.Р. при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като за участието му като извършител в престъпление по чл.330,
ал.3, пр.1 вр. с ал.2 т. 2 вр. с ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с
ал.1, вр. чл.54 от НК го осъди на ПЕТ
ГОДИНИ лишаване от свобода. За това автомобилът
марка “Шкода”, модел “Октавия” с рег.№ ** да е бил собственост и на “*” ООД,
гр. Бургас, съдът намери подс.Р. за невинен и го оправда по отношение на това
обстоятелство.
Подс. В.В. е взел участие само в едно от деянията, което за
останалите съучастници се явява част от усложнена престъпна дейност. В това
престъпление изпълнило основния състав на престъплението подс.В. участвал като
извършител, заедно с подс.Ч. като подбудител и подс.З. като подбудител и
помагач. При това престъпление осъществено на
09.01.2014 г. били нанесени вреди на обща стойност 41000 лева. Съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство младата възраст на подс.В., спортната му активност,
представляваща вид занимание с обществено полезна дейност, липсата на предходни
осъждания, влошения му към онзи момент социално-битов статус и липсата на
финансови средства, частичното съдействие, което оказал на полицейските органи,
допринесло до разкриване на обективната истина по делото. Отегчаващи вината
обстоятелства се явяват користните мотиви, поради които взел участие, както и
предходна противоправна проява, за която е бил освободен от наказателна
отговорност. По тези съображения съдът определи наказанието на този подсъдим
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което на
основание чл.330 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1, вр. чл.54 от НК го осъди на
ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Подсъдимите Ч. и З. осъществили в
съучастие престъпление по чл.216, ал.1 от НК на 10.01.2014г. в гр. Пловдив, в
което подс.Ч. участвал като подбудител, в съучастие с
В.З. като подбудител и помагач, в съучастие със С.Г.
като помагач, и в съучастие с В.В. като извършител, с което деяние
противозаконно подс.В. унищожил чужда
движима вещ - предно обзорно стъкло на лек автомобил марка “Мерцедес модел “GL
320 CDI”, с регистрационен номер ** собственост на “*” ЕООД гр. Пловдив на
стойност 997 лева.
За подс.Ч. съдът отчете смекчаващите вината
обстоятелства, като чистото му съдебно минало, трайната му и активна трудова
ангажираност, създавайки работни места и за други граждани, както и
обстоятелството, че е баща на непълнолетни деца. Отегчаващите отговорността
обстоятелства за този подсъдим са мотивите му, поради които е действал,
свързани с желание за саморазправа по неправомерен начин по отношение на обикновени
житейски ситуации и междуличностни конфликти, неетичните подбуди, от които е
бил воден. Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, които да сочат необходимост от приложението на разпоредбата на
чл.55 от НК. Съобразно изложеното съдът определи наказанието на този подсъдим
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което за участието му в
извършване на престъпление по чл.
216 ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. с ал.1 вр. чл.54, от НК го осъди на лишаване от
свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА.
За подс.З. относно участието му като подбудител и
помагач в това престъпление, осъществено от подс.В., съдът отчете, при
индивидуализацията на наказанието, смекчаващите отговорността му обстоятелства,
като самопризнанието, което направил, с което способствал за разкриването на
обективната истина. Оттегчаващи отговорността обстоятелства са лошите му
характеристични данни за този подсъдим, свързани с участието му в разнообразни
противоправни прояви, за организацията, на които е бил търсен от различни лица,
предходните му осъждания за други престъпления, користната цел у подс.З.,
приносът му към осъществяване на деянието, в което участвал в две форми на
съучастие. По тези съображения съдът намери, че наказанието на този подсъдим
следва да се определи при превес на отегчаващите вината обстоятелства, поради
което за участието му в това престъпление по чл. 216 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4
вр. с ал.1, вр. чл.54 от НК, съдът го осъди на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Подсъдимите Г., Р. и В. осъществили
престъпление по чл.216, ал.1 от НК при условията на чл.26, ал.1 от НК.
Подс.С.Г. осъществил престъплението по
чл.216 от НК, като участвал в три противоправни деяния, както следва:
- на 10.01.2014г. в гр. Пловдив участвал в качеството на помагач, заедно с подс.Ч. като подбудител,
с подс.З. като подбудител и помагач и с подс.В. като извършител, като
улеснил подс. В. да унищожи
противозаконно чужда движима вещ - предно обзорно стъкло на лек автомобил марка
“Мерцедес” модел “GL 320 CDI”, с регистрационен номер **, собственост на “**”
ЕООД гр. Пловдив, на стойност 997 лева;
- на 10.01.2015 г. в гр. Пловдив, участвал като като
съизвършител заедно с подс. Р. като противозаконно повредил чужда движима вещ -
лек автомобил “Тойота” модел “Ярис” с рег № **, собственост на С.Г.М., и
в резултат на деянието били нанесени щети на стойност 635,63 лв.
-
на 22.01.2015 г. в гр. Пловдив, участвал като
извършител заедно с подс.Р. и двамата като съизвършители противозаконно
повредили чужда движима вещ - лек автомобил “Фолксваген” модел “Пасат” с
рег. № **, собственост на Б.Д.А.. Нанесените в резултат на това деяние щети
възлизали на 491,74 лв. Общата стойност на причинените от престъплението щети
възлиза на 2124,37 лв.
Съдът
отчете смекчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимия Г., каквито са пълното му
съдействие за разкриването на обективната истина в наказателното производство,
младата му възраст и чистото му съдебно минало, изразеното от него съжаление за
извършеното, както и характеристиките за доброто му поведение в училищната и
работна среда, приложени в досъдебното производство. Отегчаващи вината
обстоятелства са трайния престъпен умисъл, реализиран при три последователни
деяния, макар да не е взел участие при всички в едно и също качество,
засягането на правата на различни граждани по общоопасен начин. Съдът отчете,
обаче, че две от деянията са осъществени при по-леката форма на умишлена вина -
евентуален умисъл, но пък е налице по-висок размер на нанесените от
престъплението вреди в сравнение с тези резултат от деянията на подс.Р.. Съдът счита, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на разпоредбата на
чл.55 от НК. По тези съображения съдът определи наказанието на този подсъдим при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което на основание чл. 216
ал.1 вр. чл. 20 ал.2 и ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1, вр. чл.54 от НК го осъди
на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Подс.Б.Р.
участвал като извършител при две от деянията в посоченото продължавано
престъпление по чл.216 от НК- в това осъществено на 10.01.2015 г. и в това осъществено на
22.01.2015 г. като общата стойност на причинените от престъплението, с
участието на подс.Р., щети възлиза на 1127,37 лв. При определянето на
наказанието на този подсъдим съдът отчете като смекчаващи отговорността му
обстоятелства възрастта му, много близка до непълнолетието, чистото му съдебно
минало, пълното съдействие от негова страна на досъдебното производство, с
което способствал разкриването на обективната истина по делото, трудностите от
социално-битов характер, които изживявал и липсата на финансови средства, както
и изразеното съжаление за стореното. Оттегчаващи отговорността му
обстоятелства, отчетени от съда са трайния престъпен умисъл, изразил се в две
поредни деяния и използваният общоопасен начин за извършване на престъплението,
с което е увредена собствеността на различни лица, но пък същите деяния са
осъществени при по-леката форма на умишлена вина - евентуален умисъл. По тези съображения
съдът определи наказанието на подс.Р. при превес на смекчаващите вината
обстоятелства като на основание чл. 216 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.
26 ал.1 вр. чл.54 от НК го осъди на ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Подс.В.В.
извършил две противоправни деяния съставляващи престъпление по чл.216 от НК -
едно на 09.01.2014 г. в гр. Пловдив, което осъществил самостоятелно и при което
противозаконно повредил лек автомобил
марка “Мерцедес” модел “190Е” с рег. № **, собственост на Н.И.Н., като
нанесените в резултат на деянието щети възлизат на 204 лв. Второто осъществено
от него деяние е това на 10.01.2014 г. в гр. Пловдив, когато участвал като извършител, заедно с подс. Ч. като подбудител,
с подс. З. като подбудител и помагач и с подс. Г. като помагач, при което той
противозаконно унищожил чужда движима
вещ - предно обзорно стъкло на лек автомобил марка “Мерцедес” модел “GL 320
CDI”, с регистрационен номер **, собственост на “**” ЕООД гр. Пловдив, на
стойност 997 лева. Общата стойност на причинените от престъплението на
подс.В.В. щети възлиза на 1201 лева. Съдът отчете смекчаващите отговорността
обстоятелства за този подсъдим като младата му възраст, спортната му активност
като вид занимание с общественополезна дейност, липсата на предходни осъждания,
влошения му към онзи момент социално-битов статус. Отегчаващи вината
обстоятелства се явяват предходна противоправна проява, за която подс.В. е бил
освободен от наказателна отговорност и по-трайно изразените престъпни нагласи,
поради участието му в две поредни противоправни деяния, като следва да се
отчете, че този подсъдим осъществил и двете деяния с пряк умисъл. По тези
съображения съдът констатира превес на смекчаващите вината обстоятелства за
този подсъдим, поради което на основание чл. 216 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1
вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл.54 от НК съдът му определи наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода.
Относно
престъплението по чл. чл.339, ал.4, вр. ал.3 от НК извършено от подс.А.Ч. законът предвижда
наказание лишаване от свобода от две до осем години. При определяне на
наказанието съдът отчете смекчаващите вината обстоятелства за този подсъдим,
като чистото му съдебно минало, активната му и трайна трудовата му
ангажираност, факта че е работодател на други лица, частичните му самопризнания
на досъдебната фаза на процеса, фактът, че е целял не трайно предаване на
вещите, а единствено преместването им от едно място на друго. Отегчаващи вината
обстоятелства се явява голямото количество на боеприпасите и неположената грижа
по отношение на мястото на съхранението им каквато изисква закона. Съдът не
намира да са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства или
изключително такова, при което и най-лекото предвидено в закона наказание да се
явява несъразмерно тежко. В този смисъл съдът намира, че наказанието на подс.Ч.
следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
които сочат, че интензитета на тази престъпна дейност не е голям. По тези
мотиви съдът определи на подс.Ч. наказание лишаване от свобода в размер на ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
По отношение на подс.
С.Г., осъществил престъпление по чл.339, ал.2, вр.ал.1 от НК, законът
предвижда за това престъпление наказание лишаване от свобода от три до десет
години. При определяне на наказанието на този подсъдим съдът констатира
наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства като чистото му
съдебно минало, трудовата му ангажираност, семейното му положение,
обстоятелствата, при които е било извършено престъплението, сочещи служебната и
финансовата му зависимост от подс.Ч., както и целта на държането на тези
боеприпаси – единствено за да бъдат преместени от едно място на друго и
мотивите за извършването на престъплението - да съдейства на своя работодател,
така както многократно е бил ангажиран по принцип със несвойствени на службата
му задачи. Съдът отчете и краткият период на държането на боеприпасите от подс.
Г.. Съдът не констатира наличие на отегчаващи вината обстоятелства, освен
факта, че подс. Г. бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК, макар и след настоящото деяние. По тези съображения съдът намира,
че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и така
предвиденият в санкционната норма специален минимум от три години лишаване от
свобода е несъразмерно тежко наказание, несъответно на личността и тежестта на
стореното от този подсъдим. По тези съображения съдът счете, че наказанието на
подс. С.Г. следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Прилагайки
тази разпоредба на закона съдът определи на подс.Г. за престъплението по
чл.339, ал.2, вр.ал.1 от НК наказание от
ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода. Тъй като така определеното и наложено
наказание на подс.Г. е под три години лишаване от свобода и този подсъдим не е
бил осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер,
съдът отчете, че за постигане на целите на наказанието и най-вече за
поправянето на този подсъдим не е наложително същият да го изтърпи ефективно.
По тези мотиви, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на
така наложеното наказание на подсъдимия С.Г. за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
датата на влизане на присъдата в сила.
Спрямо подсъдимите А.Ч., В.З., С.Г., Б.Р. и В.В. са налице множество престъпления,
в хипотезата на реална съвкупност, която налага за така определените спрямо тях
наказания да се приложи разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК. По
тези причини на подсъдимите бе наложено едно из между определените им няколко
наказания - най-тежкото от тях, както следва:
-На подс.З. - десет години лишаване от свобода.
-На подс.Ч. - единадесет години лишаване от свобода.
-На подс.Г. - четири години и девет месеца лишаване от
свобода.
-На подс.Р. - пет години лишаване от свобода.
-На подс.В. - три години и единадесет месеца лишаване
от свобода.
При обсъждане на предпоставките за прилагане на разпоредбата
на чл.24 от НК съдът намери, че наложените наказания на подсъдимите са от
един и същи вид и се касае за осъществена от тях трайна престъпна дейност,
развила се в един немалък период от време, изразена в множество противоправни
деяния и настъпили значителни общественоопасни последици, довели до увреждане
на правата и интересите на много и различни
граждани. Съдът отчете още, че се касае за престъпления с висока
обществена опасност, осъществени от множество съучастници с изградена
конспиративност и характерен маниер на действие помежду им, изразен при
отделните деяния, сочещ висока степен на организираност на съучастниците,
разпределение на ролите помежду им и конкретни повтарящи се по вид мотиви, за
всеки съучастник по повод осъществяваната противоправна деятелност. По тези
съображения съдът счете за наложително така определените на посочените
подсъдими наказания да бъдат увеличени по реда на чл.24 от НК, тъй като само по
този начин наказанията ще се явят съобразени с обществената опасност на
деянията от цялата престъпна дейност и на обществената опасност на дейците,
изразена в демонстрираната от тяхна страна трайна престъпна насоченост. Поради
това съдът увеличи наказанията на тези подсъдими по реда на чл.24 от НК, както
следва:
На подс.Ч. – с две години лишаване от свобода или общото
наказание, увеличено по чл.24 от НК, което подсъдимият А.Т.Ч. следва да изтърпи е в размер на ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. За определяне на този размер на
наказание, освен посоченото по-горе съдът отчете значението, което има този
подсъдим за цялостната реализирана престъпна дейност. Високата обществена
опасност на личността му се установи от фактите, че същият урежда своите
междуличности отношения, които възникват с останалите членове от обществото, по
престъпен начин, като в резултат на това са били застрашени и увредени правата
и интересите и на тези, и на съвсем други странични граждани. Съществено е и
обстоятелството, че за да генерира този процес подс.Ч. е предлагал и
предоставял заплащане, с което е допринесъл за подхранването на криминогенни
ситуации и въвличането като участници в престъпната дейност на други лица.
Всичко това сочи трайна престъпна упоритост у подс.Ч., която намерила
разнопосочен израз. По тези мотиви съдът увеличи именно с този размер
определеното на подс.Ч. наказание, като счита, че наказание в този размер е
справедливо и отговаря на обществената опасност на дееца и осъществените от
него противоправни деяния. С
оглед изложеното съдът намира, че целите на наказанието по чл.36 от НК, както
във връзка с личната превенция, така и с оглед генералната превенция, ще бъдат
постигнати именно с така определеното и увеличено наказание на подс.Ч.. Чрез
този размер на наказанието ще се осъществи превъзпитаването му към спазване на
законите и добрите нрави, ще се въздейства предупредително спрямо него, като се
отнеме и възможността му да извърши други престъпления и не на последно място, ще
се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на
обществото и на неустойчивите личности сред тях.
На подс.З. - с две години
лишаване от свобода или общото
увеличено по реда на чл.24 от НК наказание, което подсъдимият В.Г.З. следва да изтърпи е в размер на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. За определянето на размера на това
наказание съдът, освен посоченото по-горе съобрази още, че престъпната дейност,
в която подс.З. участвал е превърната от него в източник на доходи, което сочи
изключително висока степен на обществено опасност на личността му. Тази обществена опасност е още по-голяма
поради факта, че в осъществяването на престъпната дейност този подсъдим
въвличал и избрани от него не толкова укрепнали членове на обществото, като си
служил както с материални стимули, така и със заплахи. Налице са доказателства
също така, че подс.З. е обучавал подс.В. и подс.Г. как да осъществяват палежи
на чуждо имущество, което сочи същественото влияние, което този подсъдим е
оказал спрямо останалите съучастници. Видно от свидетелството му за съдимост,
подс.З. е бил осъждан два пъти за други по вид престъпления, като първото
осъждане е било по споразумение, влязло в сила на 14.04.2006г. Тези разнородни
престъпни прояви, както установени с влязъл в сила съдебен акт, така и
доказващи се в настоящото производство, заедно с останалите посочени
обстоятелства, определят личността на подс.З. като такава с изключително висока
степен на обществена опасност. По тези мотиви съдът намира така увеличеното
наказание на подс.З. за справедливо, при спазване на целите, заложени в чл.36
от НК. Именно така
увеличеното наказание на подс.З. ще способства за неговото превъзпитаване към
спазване на законите и добрите нрави, ще се въздейства предупредително спрямо
него, като се отнеме и възможността му да извърши други престъпления и не на
последно място ще се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
членове на обществото и най-вече върху неустойчивите личности сред тях.
На подс.Г. – с три месеца лишаване от свобода или общото
увеличено по реда на чл.24 от НК наказание, което подсъдимият С.Р.Г. следва да изтърпи е в размер на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание с оглед участието на
подс. Г. в няколко престъпления, съдът
намира за справедливо, като счита, че същото ще окаже нужния поправителен и
превъзпитателен ефект спрямо този подсъдим, при спазване на изискванията и за
генералната превенция на наказанието. Съдът увеличи наказанието на подс. Г.
само с 3 месеца отчитайки, че същият има минимално участие в престъплението по
чл. 116 от НК, като и в съдебната фаза той потвърди направеното самопризнание и
дадените обяснения в досъдебното производство и изрази искрено съжаление за
стореното.
На
подс.Р. – с осем месеца лишаване от свобода или общото увеличено по реда
на чл.24 от НК наказание, което подсъдимият Б.Б.Р. следва да изтърпи е в размер на ПЕТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Действително подс.Р. е на
най-ниска възраст от всички подсъдими и е бил непълнолетен при първото
престъпление, в което е взел участие.
Освен този факт обаче съдът прецени, че подс.Р. има по-съществен общ
принос към причиняване на вредоносните резултати от престъпленията, в които е
взел участие, поради което съдът счете, че няма основания размерът, с който се
увеличава така определеното му наказание по чл.23 НК да бъде по-малък от осем
месеца лишаване от свобода. Така увеличеното наказание на подс.Р., по
изложените по-горе мотиви, според съда е съобразено с обществената опасност на
деянията и дееца и ще въздейства превъзпитателно на подс.Р. и предупредително
върху останалите членове на обществото.
На подс.В.- със
седем месеца лишаване от свобода или
общото
наказание, увеличено по реда на чл.24 от НК, което подсъдимият В.Е.В. следва да изтърпи е в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Установи се че подс.В. е участвал в три различни
по вид престъпления, като единствено това по чл.216 от НК представлява
усложнена престъпна дейност, съставена от две последователни деяния. Касае се
обаче за престъпления насочени към различни непосредствени обекти, които са
били засегнати от престъпните посегателства и тази разнородна престъпна дейност
сочи по-висока обществена опасност на личността на този подсъдим. По изложените
по-горе мотиви съдът счита, че така увеличеното наказание ще въздейства на
подс.В. поправително, превъзпитателно и предупредително, като същевременно ще
се осъществи и генералната превенция.
На основание чл 59, ал. 2, вр. ал.1, т.1 от НК съдът
приспадна спрямо всички подсъдими времето на предварителното им задържане, като
съобрази същото с наличните по делото документи за задържания под стража и по
ЗМВР спрямо всеки от подсъдимите и наличните документи за задържане по реда на
чл.64, ал.2 от НПК, както и определенията на съда за взета мярка на
неотклонение «Задържане под стража». Тъй като по делото не са приложени
заповеди за задържане по реда на ЗМВР на подс.З., подс.Р. и подс.Г., съдът не приспадна
този срок на задържане. Макар фактът на това задържане да се установява от
други доказателства по делото, съдът намира, че за приспадане на този срок
следва да се ползват официалните удостоверителни документи, сочещи същия.
На основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален общ режим за изтърпяване на наказанията спрямо подс.В. и подс. Г.,
тъй като същите са неосъждани и наложеното на всеки от тях наказание не
надвишава пет години лишаване от свобода.
На основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на наказанията
спрямо подс.Ч., подс.З. и подс.Р., тъй като размера на наложеното им наказание
надминава пет години.
ПО ОТНОШЕНИЕ
НА ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Свид.А.Г. е бил конституиран като граждански ищец против съучастниците в
престъплението по чл.116 от НК – подс.Ч., подс.З., подс.Р., подс.Г. и подс.В..
Предявеният граждански иск е в размер на 100 000лв за причинени
неимуществени вреди от престъплението по чл.116 от НК. За да бъде уважен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва да бъде
установено кумулативното осъществяване на елементите от фактическия състав на
деликта, както следва: извършено от ответника деяние, неговата противоправност,
настъпването на вредоносен резултат, причинна връзка между него и деянието,
вида и размера на вредите. От доказателствата по делото се установява, че в резултат от
противоправното нападение, осъществено от съучастниците спрямо свид.А.Т.Г. на
същия е било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, като са му били причинени такива увреждания, които не са
завинаги, не са постоянни, продължителни, трайни или временно опасни за живота.
Касае се за леки телесни повреди, причинили болка на ищеца, която прераснала в страдание,
тъй като по отношение на една от раните, посочена от него, болката продължила и
до днес. От доказателствата, описани в мотивите се установява, че също в
резултат на престъплението, свид.Г. в период от приблизително две години след
нападението живеел под страх за собствената си сигурност, което рефлектирало
върху личността му и нейните способности. Последното наложило свид.Г.
продължително време да търси медицинска помощ и да провежда лечение с
предписвани му медикаменти при спазване и на определен режим на лечение. В
резултат на престъплението също така ищецът променил обичайния си начин на
живот, навиците си и местоживеенето си с цел да си осигури усещане за по-голяма
сигурност. По тези мотиви съдът намира, че гражданският иск е доказан по основание,
видно от доказателствата сочещи причинено на пострадалия Г. непозволено
увреждане в резултат на извършеното престъпление от подсъдимите по чл.116 от НК, от което за ищеца са настъпили като пряка и непосредствена последица
неимуществени вреди.
Относно размера на претендираното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът съобрази разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД. Съдът намира, че адекватният и справедлив размер на
обезщетението възлиза на сумата от 50 000 лв. В тази връзка съдът отчита
характера и степента на причинените увреждания, продължителността на
оздравителния период, липсата на усложнения при проведеното лечение,
обстоятелството, че ищецът и понастоящем се налага да търпи известен дискомфорт
с оглед изпитваната болка, дългият период на адаптация към нормален живот.
Макар причинените телесни увреждания да са леки по вид и оздравителният процес
да е приключил в кратък период от време, нападението, осъществено спрямо ищеца
оказало съществено влияние върху неговото емоционално състояние и способността
му да се върне към нормален житейски ритъм останала съществено ограничена.
Предвид доказателствата за физическото, психическото и емоционално състояние на
ищеца след инцидента и продължителността на това негово общо състояние, съдът
намира, че именно обезщетение в посочения размер се явява справедливо.
Претенцията на ищеца за обезвреда на претърпените неимуществени вреди се явява
основателна за сумата от 50 000лв., като за разликата до пълния предявен размер
от 100 000лв. същата следва да бъде отхвърлена. Пълният размер на предявената
гражданска претенция остава недоказан предвид характера и степента на
причинените неимуществени вреди на пострадалия. По тези мотиви съдът присъди в
тежест на подсъдимите обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
50 000лв, което на основание чл. 53 от ЗЗД се дължи от същите солидарно.
Доколкото съгласно установеното в чл. 84, ал.3 от ЗЗД в случаите на
непозволено увреждане длъжникът се счита в забава от момента на увреждането, то
върху обезщетението съдът присъди и законната лихва, считано от датата на
вредоносното деяние - 12.02.2014г.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът присъди в тежест на подсъдимите
В.З., А.Ч., С.Г. и Б.Р., В.В.,
разделното заплащане на сумата
от 2000 лв., представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, според тарифа №1 към закона за държавните такси.
Свид. А.Й. е бил конституиран като граждански ищец против подсъдимите З.,
Ч. и В., за причинени му имуществени вреди от осъществено противоправно деяние
по чл.330 от НК, при осъществяването на което тези подсъдими били съучастници.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е бил собственик на лек
автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ ** на стойност от 8000лв към датата на
инкриминираното деяние. В резултат на едно от деянията, осъществяващо
престъпление по чл.330 от НК, на този автомобил били причинени вреди в размер
на 6800 лв. Авторството на деянието се доказва от посочените в мотивите
кредитирани от съда доказателства. Посочените вреди от 6800лв също се доказват
от изготвената по делото автооценъчна експертиза, кредитирана от съда. Видно от
изложеното, в резултат на извършеното престъпление по чл.330 от НК за ищеца,
собственик на процесната вещ, възникнали имуществени вреди в доказан по делото
размер. Именно на това основание ищецът претендира възстановяването на същите,
поради което съдът намира, че тази гражданска претенция е доказана по основание
и размер. По тези мотиви, основани на доказателствата по делото, съдът възложи
в тежест на подсъдимите З., Ч. и В. солидарното заплащане на причинените на
ищеца Й. имуществени вреди в размер на 6800лв, настъпили като пряка и
непосредствена последица от деянието по чл. 330,
ал.1 от НК за подс. В.В. и по чл.330, ал.3, вр. ал.2 т.2, вр. ал.1 от НК за
подс. В.З. и подс.А.Ч., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на непозволеното
увреждане /09.01.2014 г./ до окончателното й изплащане. На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът присъди в тежест на тези подсъдими
и разделното заплащане на сумата от 272 лв. представляваща 4% държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск, съгласно тарифа №1 към закона за
държавните такси.
Като гражданския ищец по делото е било конституирано търговското дружество
„**“ ЕООД със собственик и управител Т.Д.Й.. Същото дружество било собственик
на лек автомобил „Мерцедес“ модел „GL 320 CDI“, с рег. № **. От доказателствата
по делото се установява, че това МПС е било предмет на престъпление по чл.330
от НК, осъществено от подсъдимите З.,
Ч., Г. и Р. на 22.01.2015г. От извършената автооценъчна експертиза се
установява, че размерът на причинените вреди в резултат на палежа на този
автомобил възлизат на 42 750лв. От представените по делото документи към
молбата за конституиране на дружеството като граждански ищец се установява, че
една част от вредите са били възстановени на ищеца от страна на застрахователя
„ДЗИ“, по сключена помежду им автомобилна застраховка „Каско +“. Установява се,
че по сметка на ищеца са били преведени като обезщетение 34 967,50лв. Сумата
претендирана от гражданския ищец в наказателното производство се равнява
на 7782,50 лева, което видно от
посочените по-горе стойности се явява разликата между причинените вреди и
обезщетението от страна на застрахователя. По тези мотиви съдът намери, че
гражданският иск от страна на търговското дружество „**“ ЕООД, приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство е доказан както по основание
така и по размер. Съдът присъди в тежест на подсъдимите З., Ч., Г. и Р.
незаплатеният от застрахователя остатък от причинените имуществени вреди - 7782,50
лева, резултат от непозволеното увреждане, което тези подсъдими причинили с
осъщественото от тях противоправно деяние на търговското дружество, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 22.01.2015г. до окончателното й
изплащане. За задължението подсъдимите отговарят солидарно, съгласно чл.53 от ЗЗД. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на
същите подсъдими е присъдено разделното заплащане на сумата от 311,30лв., представляваща 4% държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск, определена по Тарифа №1 към Закона за държавните
такси.
По делото като граждански ищец е била конституирана и С.А.Й., за която според документите се установява, че е собственик
на лек автомобил „Мерцедес“, модел „CLK 200“ с рег.№ **. Спрямо посоченият автомобил
била реализирана опасността от разпростиране на пожара, причинен на
22.01.2015г. от действията в съучастие на подсъдимите З., Ч., Г. и Р.. За авторството на деянието
са налице доказателства, описани в мотивите. От същите се доказва, че в
резултат на противоправното поведение на тези подсъдими са настъпили конкретни
материални вреди върху чужда собственост. Изготвената и приета по делото
автотехническа експертиза установила, че стойността на причинените вреди на
този автомобил възлиза на 4400лв. По тези причини съдът намери предявената
гражданска претенция за доказана по основание и размер и възложи в тежест на
подсъдимите З., Ч., Г. и Р. заплащане на сумата от 4400лв на гражданския ищец
С.Й. като обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди от деянието по
чл.330, ал.3, вр. ал.2 т.2, вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 22.01.2015г. до окончателното й изплащане. За
задължението подсъдимите отговарят солидарно, съгласно чл.53 от ЗЗД. На основание чл. 189 ал. 3 от НПК и
Тарифа №1 към Закона за държавните такси в тежест на същите подсъдими
съдът възложи разделното заплащане на сумата
от 176лв., представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл. 53, ал.1 б. «а» от НК съдът отне в полза на държавата
веществените доказателства:
Паричната
сума, както следва: 38бр. банкноти от 100лв, 6бр. банкноти от 50 евро, 10бр.
банкноти от 20евро и 5бр. банкноти от 100 щатски долара, иззети при обиск на
23.01.2015г. от В.Г.З.
Парична
сума от 10 000лв иззета на 22.01.2015г от дома на В.Г.З.
Паричната
сума от 202лв, иззети при личен обиск на 23.01.2015г. от Б.Б.Р.
1 бр. мобилен телефон "Prestigio" с IMEI1 *
IMEI2 *, ведно със сим карта на Глобул
1 бр. мобилен
телефон "Huawei" с IMEI
*, без сим карта, без заден капак
1 бр. мобилен
телефон "iphone" с IMEI *
2 бр. мобилни телефони с "Алкател" модел „One
touch” с номера на задния капак СЕ 1588
1 бр. мобилен телефон "Iphone" с IMEI *
1 бр. мобилен телефон
"Sony Ericsson" с IMEI *,
със сим карта на Виваком.
1 бр. мобилен
телефон "Самсунг" с
IMEI *,със сим карта на Глобул.
1 бр. мобилен телефон "Нокиа" с IMEI *
1 бр. кутия, съдържаща мобилен
телефон "LG BELLO" IMEI * с комплект слушалки и зарядно устройство
1 бр. кутия, съдържаща мобилен
телефон "Нокиа" с IMEI1 *, IMEI2 *, ведно със сим карта на Виваком,
зарядно устройство слушалки
1 бр. мобилен
телефон "Blackberry" IMEI *
1 бр. кутия с 16 бр. боеприпаси 9 мм.
Посочените мобилни телефони са способствали комуникацията
между съучастниците, осъществявана помежду им във връзка с организацията и
изпълнението на общия им умисъл при осъществяване на престъпната дейност, за
което са налице доказателства, възпроизведени в гласните доказателствени
средства. Що се отнася до паричните суми, за тази иззета от подс.Р. се
установява, че е била получена като заплащане от подс.З.. По отношение на
паричните средства, иззети от подс.З., същите са послужили за осъществяване на
престъпната дейност от негова страна, видно от доказателствата сочещи
получаване на такива суми от него по повод поръчките за престъпленията.
Същевременно по делото липсват каквито и да е доказателства за получавани от
него парични средства от правомерно осъществявана трудова или друг вид дейност.
По отношение на посочените 16бр. боеприпаси, видно от протокол за претърсване и
изземване от 24.10.2015г, същите са били иззети от дома на подс.Г. и тъй като
срещу този подсъдим се води настоящото наказателно производство тези боеприпаси
не следва да му бъдат връщани понастоящем, тъй като притежанието им е забранено
по аргумент от чл.58, ал.1 т.2 от ЗОБВВП.
По
отношение на друга част от веществените доказателства, съдът установи, че
същите, представлявайки средства за извършване на престъпленията, нямат
собствена стойност. Сред тях са и веществени доказателства, които представляват
опаковки на предмет на престъплението по чл.339 от НК, както и опаковки, в
които са били поставяни проби за изследване или иззети от местопроизшествието
веществени доказателства. Тези опаковки нямат стойност, а значението им за
наказателното производство приключва с неговото завършване. По отношение на
лекарствените таблетки не се установява чие конкретно притежание са, като не е
установена нито представена рецепта за същите. По тази причина съдът разпореди
унищожаване на тези вещи, както следва:
1 бр. туба зелена на цвят
с течност с вместимост 5 л, с течност
1 бр. кафяво на цвят пластмасово шише с червен етикет и
течност
2 бр. силиконови ръкавици 2 бр. кибрит с клечки.
2 бр. туби черни на цвят, пластмасови, с вместимост 5 л,
празни
2 бр. оптичен носител на информация DVD-R диск марка
„Verbatim” с надпис УниБет.
2 бр. сим карти на Виваком и 1бр. сим карта на Глобул
6 бр. хартиени бележки с изписани телефонни номера
1 бр. бокс от
черен метал и 1 бр. бокс от сив метал
4 бр. картонени пакети за сим карти Глобул - запечатани
1 бр. картонени
пакети за сим карти Глобул – разпечатани ведно със сим карта.
1 бр. картонени пакети за сим карти Глобул "b-conect" - празна
1 бр. картонени пакети за сим карти Виваком - запечатана
1
бр. устройство с надпис "Dochester"
1 бр. пълнител за запалки с течност с надпис
"Zippo"
1 бр. пълнител за запалки с газ марка "Clipper"
2 бр. сгъваеми ножове един черен и един сив
4 бр. кутии за мобилни телефони различни модели и марка
1 бр. сим карта Мтел срязана на две
3 бр. държач за сим карти - 2бр. Глобул, 1бр. Виваком
1 бр. празна ПВЦ бутилка без капачка поставена в
бяла на цвят полиетиленова торбичка
1 бр. марлен тампон с червено кафяво вещество
иззето от петно на 24.02.2014 г. - обтривка от държач на нож
1 бр. нож с черна дръжка от пластмаса с надпис на
острието "Esperanca" с обща
дължина 32,5 см.
1
бр. бял плик
с намиращи се
в него три
броя тампони положени в прозрачни
самозалепващи се пликове с
надпис "лява ръка",
"дясна ръка" и "чиста проба" иззети от В.З.
1 бр. бял плик с намиращи се в него три броя тампони
положени в прозрачни самозалепващи се пликове с надпис "лява ръка",
"дясна ръка" и "контрола" иззети от Б.Р.
1 бр. бял плик с намиращи се в него три броя тампони
положени в прозрачни самозалепващи се пликове с надпис "лява ръка",
"дясна ръка" и "контрола" иззети от С.Г.
1 бр. полиетиленов плик със стопилки иззети с протокол за
оглед от 22.01.2015 г.- маркирани в протокол за оглед като ВД 3
1 бр.полиетиленов плик със стопилки иззети с протокол за
оглед от 22.01.2015 г.- маркирани в протокол за оглед като ВД 2
1 бр. полиетиленов плик със стопилки иззети с протокол за
оглед от 22.01.2015 г. - маркирани в протокол за оглед като ВД 4.
1 бр. натривка от предна дясна гума на автомобил иззета с
протокол за оглед от 22.01.2015 г.- маркирани в протокол за оглед като ВД 1.
1 бр. запечатан, посредством червен восъчен печат с
надпис "НИКК МВР", найлонов плик и със залепен бял етикет с намиращи
се в него ббр. картонени кутии с надпис "Ефедрин Софарма" 50Mg.ml.
1 бр. бял хартиен плик
запечатан посредством червен восъчен печат с надпис "НИКК МВР" и
надпис опаковки към протокола номер 15/НАР-576 и със залепен бял етикет.
5 бр. блистери съдържащи 44 бр. таблетки
"Клемботерол"
6 бр. гилзи, части
от ловни патрони,
съдържащи метални сачми
6 бр. големи
кашона, съдържащи 24
бр. малки картонени кутии
1 бр. касов бон от
мобилен телефон Нокия
За част от веществените доказателства се
установи, че същите нямат отношение към наказателното производство, а представляват
лични вещи на подсъдимите или на свидетели, които не са били предмет или
средство на престъпление и притежанието им не е забранено, поради което следва
да им бъдат върнати. В този смисъл съдът постанови:
1 бр. полиетиленов плик с 4 бр. флаш памет в него
1бр. ключодържател с надпис wPetек" да се върнат на
С.Р.Г., след влизане на присъдата в сила.
1 бр. мобилен телефон "Prestigio" с IMEI1
* И IMEI2 *, ведно СЪС сим карта на Глобул И 1 бр. мобилен
телефон "Нокиа" с
IMEI *, 1 бр. мобилен
телефон "Нокиа" с IMEI *, 1 бр. мобилен телефон
"Нокиа" с IMEI *, 1 бр.
мобилен телефон "Нокиа"
с IMEI *, 1 бр.
мобилен телефон "Нокиа" с
IMEI * да се върнат на Р.А.Х.,
след влизане на присъдата в сила.
1 бр. паспорт със сериен номер * издаден на името на
А.Т.Ч., 1 бр. ключ тип "касов", с черен държач, 1 бр.
халка с ключ за автомобил с логото на
„Тойота" и малък ключ от бял метал, 1 бр. ключодържател с 5 бр.
ключа и сив чип за врата, 1 бр. халка с дистанционно с логото на „Порше" и
чип с логото на "Газпром", Връзка с 1 бр. секретен ключ и черно
дистанционно и ключодържател с логото на "Мерцедес", 1бр. връзка с 4
бр. малки ключа, дистанционно с ключ за автомобил и 2 бр. ключодържател с
изобразено "Американско знаме" да се върнат на А.Т.Ч., след влизане
на присъдата в сила.
1 бр. преносим компютър "HP" със сериен номер
CNU43104WT, 1 бр.преносим
компютър "ACER" със
сериен номер LXE980X408050C1E1200, ведно със зарядно устройство, 1 бр. телефонна слушалка с надпис "Globul
home", 1 бр. мобилен телефон
"Нокиа" с IMEI *, със сим
карта на Глобул, 1 бр. мобилен телефон
"Нокиа" с IMEI *, със сим карта на Глобул да се върнат на
представител на медицински център 6-150, от където са били иззети, след влизане
на присъдата в сила.
1 бр. преносим компютър "lenovo" сериен номер СВ14059843, 1 бр.
флаш памет "Transcend" и 1бр. устройство "Sony", 3 бр.
микро SD карти с различни размери да се върнат на В.Г.З., след влизане на
присъдата в сила.
1 бр.синьо
яке „СКJ“ да се върне на собственика му
А.Т.Г., след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.112, ал.4 от НПК, съдът намери за
необходимо част от иззетите като веществени доказателства документи да останат
по делото, тъй като същите отговарят на условията в този законов текст. Това са
:
1 бр. фактура
от магазин Германос издадена на името на В.З.
1 бр.
гаранционна карта издадена на издадена на името на В.З.
1 бр.
заявка за регистрация на предплатена карта на името на В.З.
1 бр.
регистрационен талон част 1
с номер ********* за ^л.а. Форд Скорпио с per номер *
1 бр.
регистрационен талон част 1 с
номер ********* за л.а. Форд Фиеста с per. номер *
1 бр. малко тефтерче с изписани телефонни номера и имена.
1 бр.
нареждане - разписка
от ПИБ на
името на В.З.,
1
бр. заявка за теглене на пари в брой.
5 бр. договори за покупко
- продажба на МПС с участник В.З.
1 бр.
договор за покупко — продажба на МПС с участници "*" и Й.К.
1 бр.
споразумение между *** и *** и В.Г.З..
1 бр. бележка с
изписани телефонни номера и регистрационен номер на лек автомобил
По отношение на приложените към делото екземпляри
от изготвените веществени доказателствени средства, в резултат на използваните
СРС, съдът постанови да останат на съхранение в Служба „РКИ“ до изтичане на
сроковете за класификация.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съдът присъди в тежест на подсъдимите В.Г.З., А.Т.Ч., С.Р.Г.,
Б.Б.Р., В.Е.В. да заплатят разделно в полза на държавата по сметка на ОДМВР - гр.Пловдив
направените разноски по делото в хода на досъдебното производство в размер на
1549,27лв , като всеки от подсъдимите следва да заплати сумата от 309,86 и направените в съдебното производство
разноски в размер на 1426,14 лв в полза бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд Пловдив, като всеки от подсъдимите следва да заплати сумата от
285,23лв. Тези разноски са свръзани с производството, водено по обвинение срещу
посочените подсъдими или са направени за изясняване на обстоятелства в хода на
разследването, поради което се дължат от тези подсъдими.
По отношение на обвинението по чл.339 НК, както срещу подсъдимия А.Т.Ч., така и
срещу подсъдимия С.В.Г., са били направени разноски в
хода на досъдебното производство в размер на 137лв, за изготвяне на съдебно
балистична експертиза. Тъй като тази експертиза се отнася за конкретно
обвинение предявено само срещу двама от подсъдимите тези разноски следва да се
възложат в тежест единствено на тях. По тези мотиви съдът възложи разделното
заплащане на посочените разноски в тежест на подс.Ч. и подс.Г., като всеки от
тях следва да заплати по 68,50лв както и направените разноски в съдебното
производство в размер на 40лв за изслушване на вещото лице по тази експертиза,
като всеки от подсъдимите следва да заплати по 20лв в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
съдът намери, че в тежест на подсъдимия А.Т.Ч. следва да се
възложат и разходите по изготвените спрямо този подсъдим съдебно-медицински
експертизи за установяване на здравословното му състояние в хода на
наказателното производство. Това са направените разноски в досъдебното
производство в размер на 2039,86лв, които да бъдат заплатени в полза на Държавата по сметка на ОДМВР - гр.Пловдив, както и да заплати направените
разноски за съдебно-медицински експертизи в съдебното производство в размер на
2902.44 лв, които следва да бъдат заплатени
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд -
Пловдив.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК съдът присъди в тежест на подсъдимите В.Г.З., А.Т.Ч., С.Р.Г.,
Б.Б.Р., В.Е.В. да заплатят на гражданския ищец и частен обвинител А.Т.Г. сумата
от 1000 лв, представляваща разноски за повереник в съдебното производство, като
всеки от тях заплати сумата от по 200 лв.
Мотивиран от
гореизложеното, съдебният състав постанови единодушно присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН- СЪДИЯ: