РЕШЕНИЕ
№ 989
гр. Бургас , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LV СЪСТАВ в публично заседание на девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красен Пл. Вълев
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от Красен Пл. Вълев Гражданско дело №
20212120102998 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Д. Б. Б.
срещу И. А. Х.., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б, ***, с която се моли съда да
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца:
- 1 138.84 лв. (хиляда сто тридесет и осем лева и 84 стотинки), представляващи
главница за периода от 29.11.2017 г. до 25.07.2018 г.;
- 99.88 лв. (деветдесет и девет лева и 88 стотинки)- договорна лихва за периода от
21.02.2018 г. до 25.07.2018 г.;
- 490.00 лв. (четиристотин и деветдесет лева)- обезщетение за забава за периода от
22.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
- законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че на 27.09.2017 г. между „Сити кеш“ ООД, като заемодател и И. А. Х.. като
заемател е сключен договор за паричен заем с № ***, по силата на който е отпусната в брой
сумата от 1300 лева. Сочи се, че страните са постигнали съгласие договорната лихва по
заема да бъде в размер на 231,66 лв. Така, страните са договорили обща стойност на
плащанията по заема да бъде в размер на 1531,66 лв., платима на 43 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 35,62 лв. при първа погасителна вноска 4.10.2017 г. и
последна погасителна вноска с падеж на плащане 25.07.2018 г. Поддържа се, че заемодателя
дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за
всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното
изплащане на дължимите по договора суми и му е начислено обезщетение за забава в размер
на 490,00 лв. за периода от 22.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Сочи се, че nа 24.09.2019 г. вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу И. А. Х..,
произтичащи от Договор за паричен заем № *** от дата 27.09.2017 г. са прехвърлени изцяло
1
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
ищеца. С изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш” ООД е упълномощил
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер по договора за
прехвърляне на вземания от 24.09.2019 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от
името на цедента и за своя сметка. Изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-
СТК/*** от дата 01.10.2019 г., като същото се е върнало като непотърсено от длъжника.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на противната страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба. Сочи
се, че спрямо сключения договор за паричен заем са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Прави се позоваване на чл.22 от ЗПК, във връзка с чл. 11,ал. 1 ,т.9 от ЗПК и се твърди, че
договорът е недействителен.
Поддържа се, че в договора е посочен ГПР-48.88%., както и годишен лихвен процент
39.98%, но липсват условия за прилагането му и изрично посочване дали лихвеният
процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.
Твърди се нарушение на чл. чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,
доколкото е посочено, че ГПР е 48.88%, но липсва обаче, уточнение, какви точно разходи се
включват в посочения процент, а посоченият годишен лихвен процент 39.98%, не е ясно как
точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР.
Излагат се съображения, че погасителният план, не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от
ЗПК, тъй като в него липсва задължителната информация по ЗПК.
Оспорва е като нищожна и клаузата за възнаградителна лихва в размер на 99,88 лева и
обезщетението за забава в размер на 490.00 лева, поради противоречие с добрите нрави.
Сочи се, че е уговорен ГПР-48.88%., както и годишен лихвен процент 39.98%. при 43
седмични вноски. За търсеният период на възнаградителната лихва, основният лихвен
процент на БНБ е 0% + 10 пункта(съгласно ПМС№ 72 ОТ 08.04.1994г., приложимо към
2009г.) прави размер на законната лихва към датата на сключване на договора 10%, а
трикратния размер на законната лихва към 30%. Излагат се съображения, че противоречаща
на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва.
Сочи се, че в чл.8 от договор за паричен заем № *** е уговорена неустойка за
неизпълнение за задължението, и въпреки че същата не се претендира от ищеца, поради
явната и нищожност, фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща
допълнителна печалба на кредитора. Твърди се, че в размера на лихвения процент, трябва да
е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за
кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 39.98%, както е записано, а
следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 1280.54 лева, формално
уговорено като неустойка- нарушение е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният
годишен лихвен процент, самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен
заем. По същия начин се поддържа, че в размера на ГПР е следвало да участва и сумата от
1280.54 лева, изразена като процент. Сочи се, че тъй като това не е сторено, е нарушен
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и правилото ГПР да не надвишава пет пъти размера на законна лихва
/чл.19, ал.4 ЗПК/.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираните
съдебни разноски по заповедното и настоящето производството.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му
представител поддържа предявения иск, дава становище по постъпилия писмен отговор и
излага подробни доводи за основателност на предявените искове.
2
В съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмена молба процесуалният
му представител поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Бургаският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между „Сити Кеш“ ООД в качеството на заемодател и И. А. Х.. в качеството на
заемател е сключен Договор за паричен заем №*** от 27.09.2017 г., по силата на който е
отпуснат заем в размер на 1300 лева, който е следвало да се върне разсрочено на 43
седмични погасителни вноски, всяка от тях в размер на 35.62 лева, като във всяка вноска е
включена част от дължимата лихва и главница. Крайният срок на договора е 25.07.2018 г.
Уговорен е годишен лихвен процент в размер на 39.98 % и годишен процент на разходите
в размер на 48.88 %.
Според чл.6 от договора, той следва да бъде обезпечен с поне две от посочените
обезпечения, а именно: 1. запис на заповед, издаден от заемателя и 2. Банкова гаранция или
поръчител, отговарящи на условията на чл.9, ал.2 от Общите условия към договора. В чл.9,
ал.2 от ОУ е конкретизирано, че поръчителството следва да е на едно или две физически
лица, които отговарят комулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай
на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други
договори за заем, сключени със заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени
договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация, различна от Редовен, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка
от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях
доход. Според чл.8 от договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита за
уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6, ал.2 в тридневен срок от
сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9,
ал.2, т.1 и т.4 от ОУ, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1280.54 лева, с
начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение № 1 към договора.
Представено е Приложение № 1 към договора- погасителен план видно от който
дължимата месечна вноска е в размер на 65.40 лева, съставена както от вноска в размер на
35.62 лева /съдържаща част от главницата и възнаградителната лихва/, така и от вноска в
размер на 29.78 лева- неустойка по чл. 8 от договора.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която – Г. Г. е
представил писмено заключение, поддържано в съдебно заседание и прието по делото.
Вещото лице е посочило, че сумата от 1300 лева е получена от заемателят при подписване
на договора. Отчел е, че заемателят е заплатил на различни вноски общо сумата в размер на
1071.40 лв. в полза на заемодателя, по периоди както следва : на 09.10.2017 г. – 65.40 лева,
на 20.10.2017 г.- 145 лева, на 07.12.2017 г. – 80 лева, на 10.11.2017 г. – 40 лева, на
20.11.2017 г. – 105 лева, на 21.12.2017 г. 60 лева, на 01.02.2018 – 100 лева, на 15.02.2018 г.
– 80 лева, на 05.03.2018 г. – 70 лева, на 16.03.2018 г. – 70 лева, на 02.04.2018 г. – 120 лева,
на 25.01.2019 г. – 70 лева и на 18.06.2020 г. – 66 лева.
Посочил е съгласно счетоводните записвания на ищеца са останали дължими следните
суми: главница от 29.11.2017г. до 25.07.2018 г. -1138.84 лева, договорни лихви от
21.02.2018 г. до 18.06.2020 г. – 99.88 лева, неустойка -590.60 лева и обезщетение за забава от
24.09.2019 г. до 01.02.2021 г. в размер на 490 лева. Вещото лице е изчислило и
3
обезщетението за забава за периода от 21.11.2017 г. до 24.04.2021 г. в размер на 396.70 лева.
Представено по делото е копие на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания(цесия) от 24.09.2019 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД –цедент и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД–цесионер. Представено е и извадка от Приложение № 1 към
него от 24.09.2019 г., с което Сити Кеш“ ООД е прехвърлило вземането си към различни
длъжници, индивидуализирани в приложението. Видно от същото е цедирано вземане под
№*** по договор с №*** с длъжник И. А. Х.. за сумите от 1138.84 лева- оставаща главница,
165.88 лева – остатък от договорна лихва, 590.60 – остатък от неустойка, 361.05 лева-
остатък от лихва за просрочие или общо сума в размер на 2256.37 лева.
Съгласно т.4.5. от Рамковия договор, цесионерът е изрично упълномощен за
уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за цесията.
Представено е и пълномощно, с което цедентът „Сити Кеш“ ООД е упълномощил
цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от името на цедента всички
длъжници по всички вземания на дружеството, които то е цедирало съгласно на Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 24.09.2019 г.
По делото е представено и едно уведомително писмо с адресат ответника И. А. Х.., с
които заемодателят „Сити Кеш“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД го
уведомява за извършеното на 24.09.2019 г., в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД прехвърляне на вземанията си по договора за кредит.
Не са представени доказателства това уведомително писмо да е връчено на ответника
преди завеждане на делото, като видно от представеното копие от пощенски плик, пратката
се е върнала като непотърсена. Независимо от това уведомителното писмо е връчено, ведно
с исковата молба, в която са направени изявления за уведомяване за цесията.
Установява се от приложеното ч.гр.д. №1346/2021 г. на БРС, че по заявление от
цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против ответника е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 260702 г. за изпълнение на парично задължение за сумата от
1138,84 лева (хиляда сто тридесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки),
представляваща дължима главница по договор за паричен заем № ***/27.09.2017 г.,сумата
от 99,88 лева (деветдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща
договорна лихва за периода 29.10.2018 г. – 01.04.2019 г.,сумата от 340 (триста и
четиридесет) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.02.2018 г. до
12.03.2020 г. и за периода от 15.07.2020 г. до 23.02.2021 г. изаконната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда на 24.02.2021 г. до окончателното й
изплащане.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Районен съд-
Бургас достига до следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в
полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която е връчена на
длъжниците, които са подали възражение по чл. 414 от ГПК, а исковата молба е предявена в
едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „Сити Кеш“ ООД
4
и ответника И. А. Х.. са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор
за потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Ответникът е усвоил изцяло сумата от 1300 лева, което се установи от изводите на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза. Доколкото крайният падеж на договора-
25.07.2018 г. е настъпил всички вземания по договора са изискуеми.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на
съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на
длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за
цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му
спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че
предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението
до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид
приложените към договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се
определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за свобода на договаряне няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за
прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил
своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил
преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се
твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай
неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение.
Още с Решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС е
прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата , съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника , на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска , на основание чл.
235 ал.3 ГПК. В този смисъл е константната практика на върховната инстанция: Р. №
3/16.04.2014 г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Р. № 78/09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
Р. № 114/07.09.2016 г., т. д. № 362/2015 г., ІІ т. о, Р. №46/25.05.2017 г., т.д.№572/2016 I т.о. и
др.
Ето защо в процесния случай с оглед доказателствата за връчване на съобщението като
част от преписката към исковата молба на процесуалния представител на ответника, както и
поради изричното изявление, инкорпорирано в исковата молба, е изпълнено изискването
длъжникът да е уведомен за цесията Следователно цесията на осн. чл.99, ал.4 ЗЗД е
породила своето действие спрямо кредитополучателя и ищецът има качеството кредитор
спрямо ответника.
5
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор.
БРС намира, че в случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е
записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че
договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В случая в чл.8 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за
задължение на ответника, но БРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна
лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не
възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са
кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е
обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на
насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да
отговаря на множество изисквания – за сравнително висок осигурителен доход, да няма
лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Освен това следва
този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в
много кратък срок, а именно 3 дни от деня на сключването на договора. Налагането на
толкова къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да
изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси
поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени
условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е
трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за
обезпечение, то БРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя.
Касае се за снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти
общата сума за плащане по договора за заем, валидна от сключване на договора до изтичане
на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска. Доколкото срокът за снабдяване с
такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата,
кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие
такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл.6, ал.2 от договора всъщност не
дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много
трудно изпълними.
След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в
сферата на кредитора. Тя затова е уговорена на същата дата на която е сключен договора за
кредит с Приложение №1, без да се изчака дали ще се осъществят предпоставките за
възникването й и представлява сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено,
на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка,
6
както и предвид размера й от 1280.54 лева /при главница от 1300 лева/ БРС счита, че
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна
функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е
нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно
с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за
кредитора, освен лихвата. В конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна
лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е
нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен
процент няма да е 39,98%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него
участва и вземането от 1280.54 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11,
ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 1280.54 лева,
изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С
включването й размера на ГПР става 216.32 %, надвишаващ над 4 пъти законовия
максимум- 50 %, а имено представлява двадесет и един пъти пъти размера на законна лихва
-/чл.19, ал.4 ЗПК/.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.
На основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита- в процесния случай
1300 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно потребителят в
случая не дължи на заемодателя суми за договорна лихва, неустойка/макар и тя да не е част
от исковата претенция/ и мораторна лихва, поради нищожността на сключения договор.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорената неустойка, представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в
ГЛП и ГПР.
Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи
се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел,
предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и
7
C‑179/17, EU:C:2019:250/
Плащането от страна на заемателя на различни вноски общо на сумата в размер на
1071.40лв. в полза на заемодателя, посочено от вещото лице, следва да се съобрази от съда
при постановяване на решението като правопогасяващ юридически факт, като искът следва
да бъде уважен за сумата от 228.60 лева- дължима но незаплатена главница по договор за
паричен заем с № ***/27.09.2017 г., а за претенциите за договорна лихва и обезщетение за
забава да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се
следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, съобразно
основателната част от исковете, възлиза на 68.16 лева /от общ размер 515.43 лева- 115.43
лева държавна такса, 200 лева- депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от
ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/. Дължими са частично
и разноските, сторени от ищцовото дружество в производството по ч.гр.д. № 1346/ 2021
год., до размера от 11.18 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 304.59 лева- адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на
чл. 38 от Закона за Адвокатурата във вр. чл. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. А. Х.., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б, ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С. ***, представлявано от Д. Б. Б. сумата от
228.60 лева /двеста двадесет и осем лева и шестдесет стотинки/ главница,
представляваща неизпълнено задължение по договор за а паричен заем № ***/27.09.2017 г.,
сключен между „Сити Кеш“ ООД и И. А. Х.., ведно със законната лихва върху сумата от
сумата от 228.60 лева, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 24.02.2021г. до
окончателното плащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.дело № 1346/2021г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1071.40 лв. –
разлика над присъдената главница в размер на 228.60 лева до пълния претендиран размер от
1300 лева, законната лихва върху сумата от 1071,40 лева, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 24.02.2021г. до окончателното плащане, сумата от 99,88 лв.-
договорна лихва за периода от 21.02.2018 г. до 25.07.2018 г. и за сумата от 490,00 лв. -
обезщетение за забава за периода от 22.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда
ОСЪЖДА И. А. Х.., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б, ***, че да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
8
гр. С. ***, представлявано от Д. Б. Б., сумата от 68.16 лева - разноски в исковото
производство и сумата от 11.18 лв.- разноски по ч.гр.дело № 1346/2021г. на БРС.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. С. ***, представлявано от Д. Б. Б. да заплати на И. А. Х.., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б, *** сумата от 304.59 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала: РТ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
9