РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 551/3.8.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на втори
юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
Съдия : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря : ТОДОРКА СТОЙНОВА
като разгледа докладваното от съдията докладчик
Петров адм. дело №537 по описа на съда за
2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Десета от
Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
2.
Образувано е по Жалба на А.М.Б.,
ЕГН: **********,***, с посочен съдебен адрес ***, оф. 13, адв. К. Х., срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1006-000255 от
06.04.2020г. на Началник Група, Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на
МВР, Пазарджик, с която спрямо Б., на
основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водача, до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца, като е отнето СУМПС № *********.
Жалбоподателят,
счита оспорения акт за необоснован.
Възразява се, че при определяне на срока на
действие на мярката не е съобразено правилото на чл. 174, според което
административното наказание за водач, който управлява моторно превозно средство
с концентрацията на алкохол в кръвта, измерена в издишвания въздух, над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително е лишаване от право на управление на МПС за
срок от 6 месеца и глоба 500 лв. Според жалбоподателя, в случая
административния орган, въобще не е изложил съображения относно срока на
действие на мярката.
Иска се оспорената заповед да бъде отменена,
като се присъдят сторените разноски по производството.
3. Началник Група, Сектор
„Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР, Пазарджик в депозирано по делото
писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна и необоснована.
Сочи се, че извършеното от Б. деяние е несъмнено
установено, като е съставен редовен Акт за установяване на административно
нарушение, връчен надлежно на неговия адресат.
Иска се оспорената заповед да бъде потвърдена.
ІІ. За допустимостта:
4. С оглед данните в представеното по делото
известие за доставяне, придружило писмото с което е подадена жалбата /л.13/,
следва да се приеме, че същата е подадена в рамките на установения за това,
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
5. При извършена проверка
на 06.04.2020 г., около 06:55часа, в гр. Пазарджик, на ул. “Христо Касабвелев“ в
посока към с. Звъничево е установено, че А.М.Б., управлява моторно превозно
средство, автомобил „Опел Фронтера“, с рег. № СО1220АТ, собственост на Искра
Василева Стоянова след употреба на
алкохол. Водача е изпробван в 06:55часа с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510 ARDM“, с фабричен № 0193, като отчетения резултат е 0,56‰ алкохол в издишания
въздух.
Издаден е талон за медицинско изследване № 0060601,
който е връчен на адресата, с изричното волеизявление от негова страна „…приемам показанията на техническото
средство…“.
Съставен е Акт за
установяване на административно нарушение серия АА, № 558711 от 06.04.2020г., в
който деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Акта е връчен на неговия адресат, без направени забележки или възражения.
6. Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-1006-000255 от 06.04.2020г. на Началник
Група, Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, е
издадена въз основа на същите факти и обстоятелства посочени в АУАН, като те са
дословно възпроизведени в обстоятелствената част на процесният административен
акт.
Прието от административния орган е, че с това
деяние, Б. е извършил нарушение
изразяващо се в управляване на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,50‰
до 0,80‰, тоест нарушил е правилото на чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение първо от ЗДвП.
7. Приобщена по
делото е Заповед № 312з-74 от 18.01.2017 г., на Директора на ОД на МВР,
Пазарджик, с която служители на конкретно изброени длъжности, включително и Началник
група в Районно управление към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, са оправомощени
да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, по реда
на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5б.“а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП.
Приложена е и Заповед
№ 8121з-952 от 20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени
органите, на които са предоставени правомощия да осъществяват контролни функции
по ЗДвП.
Представена е справка за нарушител/водач А.Б.,
според която от 14.03.1997г., когато е издадено първото свидетелство за
управление на МПС до момента спрямо него са съставени две наказателни
постановления и са издадени два електронни фиша.
IV. За правото:
8. Според приложимата
към момента на издаване на процесната заповед, редакция на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП(ДВ, бр. 77 от 26.09.2017 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно
средство на
водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества
или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
9. Фактическият състав, очертан в последно цитираната норма, с проявлението
на който се поражда правомощие за административния орган да наложи ПАМ
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство“, включва управление на МПС, в нарушение на материалното правило за
поведение, възведено в чл. 5, ал.3, т.1 от
ЗДвП, според което, на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Концентрацията
на алкохол в кръвта над 0,5‰, трябва да е установена с медицинско изследване или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух. Противоправното деяние на водача се констатира с АУАН,
съставен от съответното материално компетентно длъжностно лице, който съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП има отнапред придадена материална
доказателствена сила относно обективираните в него фактически констатации.
В случая, несъмнено
от данните описани в приложения по делото акт за установяване на
административно нарушение е, че на 06.04.2020 г., около 06:55часа, в гр. Пазарджик,
жалбоподателя Б. е управлявал автомобил „Опел Фронтера“, с рег. № СО1220АТ, като
при извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 ARDM“, с
фабричен № 0193, е отчетен резултат е
0,56‰ алкохол в издишания въздух.
10. Според цитирания текст
на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, концентрация на алкохол в кръвта на
проверявания водач, може да бъде установена „... с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух ....“.
Очевидно, начините и средствата за констатиране
на концентрацията на алкохол в кръвта се установени от законодателя при
условията на еднакви по значение, алтернативни възможности, без да е указано
приоритетно пложение на коя да е от тях.
В случая, не се твърди и не се установява, след
констатиране на нарушението, Б. да се е подложил медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор. При това положение, с оглед
възраженията възведени в жалбата, трябва да се посочи, че хипотезата на чл.
171, т.1, б. „б“, предложение последно от ЗДвП, според което „…при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи…“, в случая не намира
приложение.
11. Неоснователно е възражението на жалбоподателя
и за това, че в случая липсват изложени от административния орган мотиви,
относно срока на приложение на административната принуда. Според чл. 171, т.1,
б. „б“, от ЗДвП, временното
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача,
се прилага до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца. Очевидно, крайният момент е ясно определен в закона – принудителната
мярка ще прекрати своето действие в момента в който, окончателно се разреши
въпроса за отговорността на водача или в момента в който изтекат 18 месеца от
нейното постановяване, ако въпроса за отговорността на водача, все още не е
окончателно разрешен. При това положение, административния орган, който прилага
мярката, не може да постанови нещо различно от указаното в законовия текст,
както това е сторено в настоящия казус.
12. С оглед изложеното до тук и описаните факти
и обстоятелства в предходния раздел на решението, Съдът счита, че процесната
заповед е постановена от административен орган, снабден с необходимите за това
правомощия, като властническото волеизявление е обективирано в изискваната от
закона форма. Материалния закон е точно приложен, като са спазени съответните
административно производствени правила. Спазена е типичната цел, която закона
преследва, посредством постановяването на принудителни мерки от категорията на
процесната такава.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на А.М.Б., ЕГН: **********,***,
с посочен съдебен адрес ***, оф. 13, адв. К. Х., срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-1006-000255 от 06.04.2020г. на Началник
Група, Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която
спрямо А.М.Б., на основание чл. 171, т.
1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водача, до решаване на въпроса за отговорността,
но за не повече от 18 месеца, като е отнето СУМПС № *********.
Решението
не подлежи на обжалване и протест и е окончателно.
Административен съдия :/п/