Решение по дело №21/2020 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 42
Дата: 2 март 2020 г. (в сила от 22 май 2020 г.)
Съдия: Димитринка Христова Стаматова
Дело: 20207280700021
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 42/2.3.2020 г.

Гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари   две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

 

 

 

при секретаря Стефка  Панайотова и с участието на прокурора М. Божидаров, разгледа докладваното от съдията адм. д.  № 21 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на  К.Д.И. ***  против ОД на МВР – Ямбол, с която се претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на   300 лева, съставляващи направени разноски – платено адвокатско възнаграждение  във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на  Наказателно постановление  № 18-0813-000033/19.01.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Ямбол, сектор „Пътна полиция“.   Претендира се присъждане и на законната лихва, считано от влизане в сила на решението на РС – Ямбол за отмяна на наказателното постановление, както и на разноските, направени по настоящото съдебно производство. 

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител поддържа  исковата молба така, както е депозирана. Счита, че същата е основателна и като такава, следва да бъде изцяло уважена.

Ответната страна,  чрез процесуалния си представител оспорва  исковата молба, като   сочи че същата е неоснователна.  Отделно от това изразява становище, че направените в хода на административнонаказателното производство разноски са прекомерни.

Участващия по делото прокурор счита, че   исковата молба  е основателна и следва да се уважи.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:  

С Наказателно постановление  № 18-0813-000033/19.01.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Ямбол, сектор „Пътна полиция“,  за нарушения по чл. 42, ал. 1, т. 1  и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП,   на ищеца  И. били наложени административни наказания,  както следва: на осн. чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, т. 1, т. 5, пр. 6  от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лева   и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.   

Наказателното постановление   е обжалвано пред Районен съд – Ямбол и с Решение № 131/02.05.2018 г. по АНД № 223/2018 г.  е изцяло отменено. Решението не е обжалвано и  видно от извършеното върху него отбелязване, същото е влязло в сила на 24.05.2018 г.

АНД № 223/2018 г. на Районен съд – Ямбол е приложено към настоящото дело и от него е видно, че за правна защита и съдействие във връзка с подаването на жалба срещу горното наказателно постановление и процесуално представителство по делото пред РС – Ямбол, ищецът е упълномощил адв.  С. и е заплатил  изцяло и в  брой договорената сума от 300 лева, за което е представил пред съда  пълномощно и Договор за правна защита и съдействие № ********** от 23.02.2018 г.     

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 Претенцията на ищеца е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от отменено като незаконосъобразно  наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1  от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред.

В настоящия случай, видно от данните по делото Наказателно постановление  № 18-0813-000033/19.01.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Ямбол, сектор „Пътна полиция“, от което се твърди, че са произтекли вреди за И., е отменено с влязлото в сила на 24.05.2018 г.  Решение № 131/02.05.2018 г. на  Районен съд  - Ямбол  по АНД № 223/2018 г.  Поради това съдът намира, че са налице предпоставките за завеждане на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и искът е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е и ОСНОВАТЕЛЕН,  по следните съображения:   

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.  Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.  Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод на изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.  В случая всички, предвидени от законодателя предпоставки, са налице.

Дейността на администрацията по налагане на административни наказания представлява форма на административна дейност, свързана със защита на реда в областта на държавното управление, извършва се по административен ред, чрез властнически метод и въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност.

  Наказателните постановления, като резултат от упражняване на дейността по налагане на административно наказание, представляват индивидуални правораздавателни актове, които не се издават по реда и при условията на АПК и не носят белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това обаче, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените във връзка в административното наказание действия или бездействия не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложно поле и да се ограничи само до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно  постановление по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Ето защо,  след като   наказателното постановление, от което се твърди, че са претърпени вредите е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение, е налице първата от предвидените в закона предпоставки. В хода на съдебното обжалване на горепосоченото наказателно постановление, ищецът И., в качеството му на жалбоподател, е направил съдебно-деловодни разноски в размер  на 300  лева съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита.    В тази връзка следва да се посочи, че в  договора за правна защита и съдействие е посочен както номера на обжалваното наказателно постановление, така договорената и заплатена сума. Същевременно, жалбата до Районен съд – Ямбол  е изготвена и подписана от упълномощения адвокат И.С., който е участвал и в проведеното на 16.04.2018 г. съдебно заседание,    т. е. последният е осъществил процесуалното представителство на ищеца съобразно сключения договор.  

В настоящия казус е налице и третата, предвидена в закона предпоставка, а именно наличието на причинно-следствена връзка между издаденото наказателно постановление и направените от ищеца  И. разноски по неговото обжалване. Тази причинна връзка е пряка, тъй като разходите по оспорване на наказателното постановление  пред съда са направени във връзка с извършения му съдебен контрол за законосъобразност. Действително, процесуалното представителство в производството по обжалване на наказателните постановления  не е задължително, но след като ищецът се е възползвал от правото си да ползва адвокатска помощ, то направените разходи за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като, ако то не беше издадено,  ищецът  И. не би имал нужда и съответно не би заплатил адвокатско възнаграждение. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т.д. № 2/2016 г.

Видно от разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,    за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева. В настоящия случай   наложените глоби са общо в размер на 350 лева, което обуславя   адвокатското възнаграждение в минимален размер от 300 лева. Заплатеното и претендирано от ищеца възнаграждение  е в минималния предвиден от наредбата размер, поради което същото не се явява прекомерно.

С исковата молба И. претендира ответникът да бъде осъден да заплати обезщетението за имуществени вреди заедно със законната лихва, считано от влизане в сила на  решението на Районен съд - Ямбол за отмяна на наказателното постановление. Видно от т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, при незаконни актове на администрацията, какъвто е и настоящият казус, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унижощаемите административни актове. В настоящия случай Решение № 131/02.05.2018 г. по АНД № 223/2018 г. по описа на РС - Ямбол, с което се отменя   Наказателно постановление  № 18-0813-000033/19.01.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Ямбол, сектор „Пътна полиция“, е  влязло в сила  на 24.05.2018 г.  и  именно оттам насетне се дължи законната лихва.    В този смисъл е актуалната съдебна практика на ВАС на РБ, обективирана  в  решенията  по адм. д. № 10945/2017 г.,   адм. д. № 9403/2017 г. и др.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният от К.И.  иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълният му  размер от 300 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.05.2018 г. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца И. и разноските, които същият е направил по настоящото производство. Последните възлизат на общо 310 лева, от които 10 лева, съставляващи държавна такса за образуване на делото и 300 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. 

Водим от горното,  Я А С, първи състав

 

 

Р   Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА  ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ЯМБОЛ  да заплати на  К.Д.И.,***,   ***,   със съдебен адрес:***, чрез адв. И.С.     сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление  № 18-0813-000033/19.01.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Ямбол, сектор „Пътна полиция“ , ведно със законната лихва, считано от 24.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА  ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ЯМБОЛ да заплати на К.Д.И. сумата от  310 (триста и десет) лева за направените по делото разноски в размер.

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

 

 

                                           СЪДИЯ: /п/ не се чете