Р Е Ш Е Н И Е № 42/2.3.2020
г.
Гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря Стефка Панайотова и с
участието на прокурора М. Божидаров, разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 21 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от АПК във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на К.Д.И. *** против ОД на МВР – Ямбол, с която се
претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
300 лева, съставляващи направени разноски –
платено адвокатско възнаграждение във
връзка с воденото съдебно производство по обжалване на Наказателно постановление № 18-0813-000033/19.01.2018 г., издадено от Началник
група към ОД на МВР – Ямбол, сектор „Пътна полиция“. Претендира се присъждане и на законната лихва,
считано от влизане в сила на решението на РС – Ямбол за отмяна на наказателното
постановление, както и на разноските, направени по настоящото съдебно
производство.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител поддържа
исковата молба така, както е депозирана.
Счита, че същата е основателна и като такава, следва да бъде изцяло уважена.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва исковата молба, като сочи че
същата е неоснователна. Отделно от това
изразява становище, че направените в хода на административнонаказателното
производство разноски са прекомерни.
Участващия по делото прокурор счита,
че исковата молба е основателна и следва да се уважи.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
С Наказателно постановление № 18-0813-000033/19.01.2018 г., издадено от Началник
група към ОД на МВР – Ямбол, сектор „Пътна полиция“, за нарушения по чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, на ищеца
И. били наложени административни наказания,
както следва: на осн. чл. 179, ал. 2, във
вр. с чл. 179, т. 1, т. 5, пр. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и на осн.
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Ямбол и с
Решение № 131/02.05.2018 г. по АНД № 223/2018 г. е изцяло отменено. Решението не е обжалвано и видно от извършеното върху него отбелязване, същото
е влязло в сила на 24.05.2018 г.
АНД № 223/2018 г. на Районен съд – Ямбол
е приложено към настоящото дело и от него е видно, че за правна защита и
съдействие във връзка с подаването на жалба срещу горното наказателно
постановление и процесуално представителство по делото пред РС – Ямбол, ищецът
е упълномощил адв. С. и е заплатил изцяло и в
брой договорената сума от 300 лева, за което е представил пред съда пълномощно и Договор за правна защита и
съдействие № ********** от 23.02.2018 г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претенцията
на ищеца е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от
отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал.
1 от АПК, гражданите и юридическите лица
могат да предявяват искове за обезщетение на вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, а съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след
отмяна на административния акт по съответния ред.
В настоящия случай, видно от данните
по делото Наказателно постановление №
18-0813-000033/19.01.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Ямбол,
сектор „Пътна полиция“, от което се твърди, че са произтекли вреди за И., е
отменено с влязлото в сила на 24.05.2018 г. Решение № 131/02.05.2018 г. на Районен съд - Ямбол
по АНД № 223/2018 г. Поради това
съдът намира, че са налице предпоставките за завеждане на иск по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ и искът е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е и ОСНОВАТЕЛЕН, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Обезщетение се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Във фактическия състав на
отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията,
визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод на изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая всички, предвидени от законодателя
предпоставки, са налице.
Дейността на администрацията по
налагане на административни наказания представлява форма на административна
дейност, свързана със защита на реда в областта на държавното управление,
извършва се по административен ред, чрез властнически метод и въз основа на
законово предоставена административнонаказателна
компетентност.
Наказателните постановления, като резултат от упражняване на дейността
по налагане на административно наказание, представляват индивидуални
правораздавателни актове, които не се издават по реда и при условията на АПК и
не носят белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21
от АПК. Въпреки това обаче, основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените във връзка в административното
наказание действия или бездействия не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложно поле и да се ограничи само
до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона. В този смисъл е и приетото по т. 1 от
Тълкувателно постановление по т. д. № 2/2014
г. на ВКС и ВАС. Ето защо, след като наказателното постановление, от което се
твърди, че са претърпени вредите е отменено като незаконосъобразно с влязло в
сила решение, е налице първата от предвидените в закона предпоставки. В хода на
съдебното обжалване на горепосоченото наказателно постановление, ищецът И., в
качеството му на жалбоподател, е направил съдебно-деловодни разноски в размер на 300
лева съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно представения договор за правна защита. В тази връзка следва да се посочи, че в договора за правна защита и съдействие е
посочен както номера на обжалваното наказателно постановление, така
договорената и заплатена сума. Същевременно, жалбата до Районен съд – Ямбол е изготвена и подписана от упълномощения
адвокат И.С., който е участвал и в проведеното на 16.04.2018 г. съдебно
заседание, т. е. последният е осъществил процесуалното
представителство на ищеца съобразно сключения договор.
В настоящия казус е налице и третата,
предвидена в закона предпоставка, а именно наличието на причинно-следствена
връзка между издаденото наказателно постановление и направените от ищеца И. разноски по неговото обжалване. Тази
причинна връзка е пряка, тъй като разходите по оспорване на наказателното
постановление пред съда са направени във
връзка с извършения му съдебен контрол за законосъобразност. Действително,
процесуалното представителство в производството по обжалване на наказателните
постановления не е задължително, но след
като ищецът се е възползвал от правото си да ползва адвокатска помощ, то
направените разходи за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена
последица от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като,
ако то не беше издадено, ищецът И. не би имал нужда и съответно не би заплатил
адвокатско възнаграждение. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е
налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато
създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална
възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска
защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и
интереси. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по
т.д. № 2/2016 г.
Видно от разпоредбата на чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева. В настоящия случай наложените глоби са общо в размер на 350 лева,
което обуславя адвокатското
възнаграждение в минимален размер от 300 лева. Заплатеното и претендирано от ищеца възнаграждение е в минималния предвиден от наредбата размер,
поради което същото не се явява прекомерно.
С исковата молба И. претендира
ответникът да бъде осъден да заплати обезщетението за имуществени вреди заедно
със законната лихва, считано от влизане в сила на решението на Районен съд - Ямбол за отмяна на наказателното
постановление. Видно от т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на
ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, при
незаконни актове на администрацията, какъвто е и настоящият казус, началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унижощаемите
административни актове. В настоящия случай Решение № 131/02.05.2018 г. по АНД №
223/2018 г. по описа на РС - Ямбол, с което се отменя Наказателно
постановление № 18-0813-000033/19.01.2018
г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Ямбол, сектор „Пътна полиция“, е
влязло в сила на 24.05.2018 г. и именно
оттам насетне се дължи законната лихва. В този
смисъл е актуалната съдебна практика на ВАС на РБ, обективирана в решенията
по адм. д. №
10945/2017 г., адм. д. № 9403/2017
г. и др.
С оглед на изложеното съдът намира, че
предявеният от К.И. иск е изцяло
основателен и следва да бъде уважен в пълният му размер от 300 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 24.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и съобразно
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца И. и разноските, които същият е направил по настоящото
производство. Последните възлизат на общо 310 лева, от които 10 лева,
съставляващи държавна такса за образуване на делото и 300 лева договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ЯМБОЛ да заплати на К.Д.И.,***,
***,
със съдебен адрес:***, чрез адв. И.С. сумата
от 300 (триста) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 18-0813-000033/19.01.2018
г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Ямбол, сектор „Пътна полиция“ , ведно
със законната лихва, считано от 24.05.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ЯМБОЛ да
заплати на К.Д.И. сумата от 310 (триста
и десет) лева за направените по делото разноски в размер.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете