№ 193
гр. К., 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. КА.нова
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора Д. Д. Р.
като разгледа докладваното от Невена К. КА.нова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20255100600330 по описа за 2025 година
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
С присъда N 39/02.07.2025г., постановена по НОХ дело N 271/2025 г.,
Районен съд - К. е признал подсъдимия Б. А. О., роден на **.**.****г. в с.Р.,
общ.К., живущ в същото село, български гражданин, с основно образование,
вдовец, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********, за виновен в това, че в
периода от 09.12.2015г. до 21.10.2021г. в гр.К. чрез използване на неистински
официален документ - Удостоверение обр. УП 3 с изх. N 67/23.06.2015г.,
издаден от осигурителя „К.“ АД К. на името на Б. А. Х. и приложен на
09.12.2015г. към заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и с вх. N 2113-
08-1272/ 09.12.2015г., подадено до Директора на Териториално поделение на
НОИ-К., получил без правно основание чуждо движимо имущество - парична
сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на обща стойност 18
463.76 лв., собственост на Национален осигурителен институт-София с
намерение да ги присвои, поради което и на основание чл.212, ал.1, вр. чл.55,
ал.1, т.1 от НК му налага наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година
и 5 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така
1
наложеното наказание за срок от 3 години. С присъдата подсъдимият Б. А. О. е
осъден да заплати направените по делото разноски – 689.40 лв. по сметка на
ОДМВР- К. и 100 лв. по сметка на Районен съд – К.. С присъдата е
постановено след влизането й в сила писменото доказателство заявление с вх.
N 2113-08-1272/09.12.2015г. да се върне на ТП на НОИ – К., както и на
основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК вещественото доказателство Удостоверение
обр. УП-3 с изх. N 67/23.06.2015г. на името на Б. А. Х., с посочен издател
„К.“АД, да се отнеме в полза на държавата.
Недоволен от така постановената присъда е останал адв. М. М. Б. АК –
К. - упълномощен защитник на подсъдимия Б. А. О., кйто с подадената
въззивна жалба моли за отмяната й и за постановяване на нова такава, с която
подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по
чл. 212, ал.1 от НК. Изложени са оплаквания, че обжалваната присъда е
необоснована, неправилна и незаконосъобразна поради нарушение на
материалния закон и допуснати при постановяването й съществени
нарушения на процесуалните правила, свързани с анА.за и оценката на
доказателствата, събрани по делото. Първоинстанционният съд неправилно
достигнал до извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна престъпният състав на престъплението по чл. 212, ал.1 от НК, без да
анА.зира в достатъчна степен събраните по делото доказателства, като се
позовал на факта, че е използван документ с невярно съдържание -
Удостоверение образец УП 3 с изх. N 67/23.06.2015 г., издадено от „К.“ АД гр.
К., което обстоятелството не се оспорвало. Събраните доказателства сочели,
че към 09.12.2015 г. – датата на подаване на заявлението за пенсиониране от Б.
А. О., същият е отговарял на условията за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.3 от КСО, дори и при изключване на
осигурителния стаж, отразен в Удостоверение - образец УП3 с изх. N
67/23.06.2015 г., издадено К.“ АД гр. К.. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.3
от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, до
31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст от 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най – малко 15 години действителен
осигурителен стаж. Изводът на обвинението и на първоинстанционния съд, че
подсъдимият Б. А. О. нямал необходимия осигурителен стаж се базирал на
заключението, че пенсионният орган не е зачел военната служба за
действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т.12 от ДР на КСО, поради
2
което действителният му осигурителен стаж бил в размер на 13 години, 6
месеца и 5 дни, т.е. по – малко от минимално изискуемия се от чл.68, ал.3 от
КСО. Жалбоподателят излага подробни съображения, че наборната военна
служба следва да се зачете за действителен осигурителен стаж и в подкрепа на
тезата си посочва множество съдебни решения на Върховния
административен съд. Защитникът счита, че при зачитане на периода на
наборната военна служба на подсъдимия Б. А. О. с продължителност 2 години,
1 месец и 1 ден за действителен осигурителен стаж, общият му размер на този
стаж без превръщане е 15 години, 6 месеца и 6 дни и , надвишава минимално
изискуемия се стаж по чл. 68, ал.3 от КСО, с извод, че към 09.12.2015г. са били
нА.це всички законови условия за отпускане на лична пенсия по реда на чл.
68, ал.3 от КСО с Разпореждане N ********** с N 19 прот. Y01020/14.01.2016
г. Жалбоподателят счита, че обвинението по чл. 212, ал.1 от НК не е
съставомерно, тъй като е нА.це правно основание за получената от
подсъдимия сума в размер на 18 463.76 лв., а именно това, че подсъдимият е
имал правото по чл.68, ал.3 от КСО и единственото престъпно деяние, което
следвало да се вмени на подсъдимия е съзнателно ползване на документ с
невярно съдържание, ако той е знаел, че е документ с невярно съдържание.
При тези съображения жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло
обжалваната присъда на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК и да постанови
нова, с която подсъдимият да се признае за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
За подадената въззивна жалба са уведомени подсъдимия и Районна
прокуратура – К.. В законния срок не са постъпили възражения по жалбата.
Постъпило е и допълнение към въззивната жалба непосредствено преди
съдебно заседание, в което се развиват съображения, които са идентични на
тези в подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание като защитник на подсъдимия се явява адв. Д. К.,
редовно преупълномощена от защитника на подсъдимия адв. М. Б. от АК – К..
Адв. Д. К. поддържа подадената въззивна жалба и допълнително изложените
към нея съображения.
В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура - К. изразява
становище, че въззивната жалба и допълнението към нея са неоснователни.
В съдебно заседание подсъдимият Б. А. О. поддържа въззивната жалба,
3
подадена от защитника му.
В хода на съдебните прения прокурорът от Окръжна прокуратура – К.
посочва, че обжалваната присъда е правилна и обоснована, като по делото са
събрани всички относими към предмета на делото доказателства,
обосноваващи извода, че подсъдимият е извършил престъплението по чл.212,
ал.1 от НК, защото към датата 09.12.2015г. не е разполагал с необходимия
действителен осигурителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на
пенсия. Представителят на държавното обвинение моли обжалваната присъда
да бъде потвърдена.
В хода на съдебните прения защитникът адв. Д. К. моли обжалваната
присъдата да бъде изцяло отменена и да бъде постановена нова, с която
подсъдимият Б. О. да бъде признат за невиновен.
В хода на съдебните прения подсъдимият Б. А. О. се придържа към
становището на своя защитник. В последната си дума моли съда да му плати
пенсията.
Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на
обжалваната присъда на основание чл. 314 и сл. от НПК, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, от
легитимирано лице - защитник на подсъдимия, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
Първоинстанционният съд е събрал и проверил нА.чните и поискани от
страните по делото доказателства
Въз основа на събраните доказателства на досъдебното производство и в
хода на първоинстанционното съдебно следствие, от фактическа страна се
установява следното:
Подсъдимият Б. А. О. на неустановена дата и по неустановен начин се
снабдил с Удостоверение обр.УП - 3 с изх. N 67/ 23.06.2015г., издадено от „К.“
АД, гр. К.. В това удостоверение е посочено, че Б. А. Х., които имена са на
подсъдимия Б. А. О. с ЕГН **********, е работил за времето от 20.05.1973г.
до 28.02.1974г. на длъжност „******“ в това дружество и има трудов стаж 9
месеца и 10 дни. На 09.12.2015г. подсъдимият Б. А. О. лично подал Заявление
с вх. N 2113-08-1272/09.12.2015г. в ТП на НОИ - К. за отпускане на лична
4
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към него приложил и посоченото
удостоверение, издадено от „К.“АД, гр.К., както и други документи,
удостоверяващи трудовия му стаж, в т.ч. и военната си книжка за отбита
военна служба / установено да е в периода от 30.06.1969г. до 30.06.1971г., или
две години и 1 ден по военно –отчетна книжка N 079836 от 29.05.1985г./
Подсъдимият Б. О. подал документите, за да докаже пред НОИ, че има
необходимия стаж за пенсия, в т.ч., че е работил в посочения в
инкриминирания документ период на съответната длъжност в посоченото по-
горе дружество, като с това целял отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Служителят, който приел в ТП на НОИ-К. заявлението и приложените
към него документи, удостоверяващи осигурителния стаж на подсъдимия Б.
О., била свидетелят Х. Р. Л. - ******, която ги входирала в деловодна програма
„Архимед“. По тези документи бил изчислен общ осигурителен стаж,
превърнат в трета категория от 17 години 4 месеца и 24 дни, включително и
осигурителният стаж, вписан в Удостоверение обр.УП - 3 с изх. N 67/
23.06.2015г., издадено от „К.“АД, гр.К. за периода от 20.05.1973г. до
28.02.1974г., с продължителност 9 месеца и 10 дни, както и зачетен 2 години
военна служба. Тази военна служба била зачетена като осигурителен стаж, но
не и като действителен стаж за пенсиониране. Без осигурителният стаж,
вписан в Удостоверение обр.УП - 3 с изх. N 67/ 23.06.2015г., издадено от
„К.“АД, гр.К. за периода от 20.05.1973г. до 28.02.1974г., с продължителност 9
месеца и 10 дни, както и зачетеният стаж от 2 години военна служба,
подсъдимият би имал 14 години 5 месеца и 3 дни действителен осигурителен
стаж. Поради формирана у длъжностното лице по пенсионно осигуряване при
ТП на НОИ-К. представа, че са нА.це основанията за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, на подсъдимия била отпусната такава
с Разпореждане N 19 от 14.01.2016г. от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ- К.,
представляваща пенсия за осигурителен стаж и възраст с добавка от лична
пенсия за инвА.дност поради общо заболяване на починала съпруга. Така
отпуснатата пенсия се изплащала на подсъдимия по банков път ежемесечно,
считано от 08.12.2015г. до 12.10.2021г., осъвременявана служебно, при което
подсъдимият получил от НОИ пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с
определените добавки в размер на 18 463.76 лв. Контролните органи при ТП
на НОИ - К. извършили последваща проверка на представените
удостоверения по отпуснатата пенсия на подсъдимия Б. О., при която
5
констатирА., че той не е имал трудови правоотношения с „К.“АД, гр.К. през
посочения в инкриминирания документ период. При проверката те
установили, че Удостоверение обр.УП -3 с изх. N 67/ 23.06.2015г. не било
издавано от посочения осигурител „К.“АД, гр. К., както и че лицето Б. А. Х. с
ЕГН ********** не е упражнявало труд в предприятието в посочения период.
С Разпореждане N 2175-08-499#3/21 на ТП на НОИ - К. поради съмнения по
отношение истинността на представения документ, който е взет предвид при
определяне правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тя била
спряна на основание чл.95, ал.1, т.7 от КСО. При разследването се установило,
че подписите срещу „изготвил“, „гл.счетоводител“ и „ръководител“ в
Удостоверение обр.УП - 3 с изх. N 67/23.06.2015 г., издадено от „К.“АД, гр.К.
не са положени от лицата Б. А. О., З. И. К., М. Н. Я. и М. Х. А., а от друго лице
или лица, както и мастиленият отпечатък от кръгъл печат не е положен от
печата на „К.“ АД, гр. К., което се потвърждава и от самите тях, разпитани
като свидетели в съдебно заседание. Така е безспорно и, че инкриминираният
документ е неистински официален документ, от който подсъдимият се е
ползвал на 09.12.2015г., като го е приложил към заявление с вх. N 2113-08-
1272/ 09.12.2015г., подадено до директора на ТП на НОИ-К..
Тази фактическа обстановка настоящата инстанция прие за установено
въз основа на всички събрани по делото доказателства и след преценката им
поотделно и в съвкупност, същата се установява безпротиворечиво и по
несъмнен начин. В тази връзка не се оспорва от подсъдимия, че
инкриминираният документ е неистински, установено от неоспореното
заключение на почерковата експертиза, че удостоверението не е подписано от
лицата, представляващи и управляващи дружеството „К.“АД, както и самия
подсъдим, а от други лица. Не се оспорва от подсъдимия и размера на
получените в инкриминирания период пенсии, установен от неоспореното
заключение на основната и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза:
от отпускането на пенсията до спирането й, за периода от 08.12.2015г. до
12.10.2021г. безспорно подсъдимият е получил от НОИ сумата в размер на 18
463.76 лв. за пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с определените
добавки. Идентичността на имената на подсъдимия е установена от
удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. N 292000-1226/
25.01.2022г., издадено от Община К., че имената Б. А. О., Б. А. Х., Б. А. О. и Б.
И. Т., са на едно и също лице. И тримата разпитани свидетели З. К., М. Я. и М.
6
А. свидетелстват, че инкриминираният документ, представляващ
Удостоверение обр.УП -3 с изх. N 67/ 23.06.2015г., не е издаден от фирмата
„К.“АД, гр. К., в която те са работили и управлявА., поради което са били
оторизирани да издават този вид документи. Свидетелите З. Б. и Х. Л.
установяват, че подсъдимият Б. О. е представил инкриминирания документ,
ведно със Заявление за отпускане на пенсия на датата 09.12.2015г. в ТП на
НОИ-К..
При така възприетата и от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, същият е приел в мотивите към присъдата, че подсъдимият с
действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.212, ал.1 от НК чрез използване на неистински документ и
стойността на полученото чуждо имущество, по отношение на което е нА.це
намерение за присвояване, е в размер на получените пенсии от 18 463.76 лв., с
което престъплението е довършено, защото подсъдимият е нямал право на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО
на база представените документи, удостоверяващи трудов и осигурителен
стаж към датата на представянето им - 09.12.2015г., от която дата и до датата
на спиране е получил сумата като ежемесечни плащания на посочения вид
пенсия. Конкретно е приел, че подсъдимият не е имал такова право, защото не
е имал 15 години действителен осигурителен стаж съгласно чл.68, ал.3 от
КСО, а е разполагал с 14 години 5 месеца и 3 дни, защото периодът на
наборната служба се признава за действителен стаж за пенсиониране едва от
влизане в сила на 29.01.2023г. на изменението на КСО с ДВ, бр.8 от 2023г. и от
тази дата разпоредбата има обратно действие съгласно чл.6, ал.3 от АПК, а
подаването на заявление за отпускане на пенсия е на дата, предхождаща
изменението.
Изпълнителното деяние на престъплението “документна измама” се
изразява в ползването на документ с невярно съдържание, неистински или
преправен документ по смисъла на чл.93, т.6 от НК и получаване на
имущество без правно основание с намерение за присвояване като резултат от
ползването на този документ. Документът служи като средство за възбуждане
или поддържане на заблуждение у лицата, които упражняват фактическа власт
върху предмета на престъплението, относно основанието за предаването или
изплащането му/фактическо или юридическо разпореждане с него/ и
същевременно доказва привидно основание за прехвърлянето му. В резултат
7
на заблудата оправомощеният субект извършва разпоредителен акт /предаване
или плащане/, с който чуждото движимо или недвижимо имущество
преминава в държане на ползващия документа без правно основание с
произтичащите от това последици-настъпване на щета за държавата,
кооперацията, обществената организация или друго юридическо лице.
За основния състав на престъплението по чл.212, ал.1 от НК е
необходимо деецът лично или посредствено да използва документа при
получаване на имуществото. От субективна страна, документната измама е
престъпление, което може да бъде осъществено само при нА.чието на пряк
умисъл и на изрично посочената користна цел. Няма да е нА.це документна
измама, когато лицето получава следваща му се облага, в случая пенсия за
осигурителен стаж и възраст с оглед на действително възникнало право на
такава съгласно закона, дори при заявяването да се ползва от това право да е
представил и документ с невярно съдържание, щом и без него правото
съществува. Разпореждането за отпускане на пенсия е индивидуален
административен акт с декларативен характер, с което длъжностното лице
проверява дА. по заявлението за упражняване на правото от неговия носител
то е възникнало съгласно закона, поради което и без значение в тази връзка е
дА. това разпореждане е отменено Правно основание не е документа, а
нА.чието на посочените в закона предпоставки за възникване и реА.зиране на
правото, които неистинският документ привидно доказва. Правно основание
по смисъла на чл.212, ал.1 от НК в случая е навършената възраст и
действителният осигурителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО, тъй като съгласно
КСО те са от значение за възникване на правото. Първоинстанционният съд, а
преди това и длъжностното лице при НОИ, неправилно не са зачели като
действителен стаж за пенсиониране периода на наборната военна служба на
подсъдимия. Причината е неправилното тълкуване на посочените от тях
разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.
Периодът на наборна военна служба на подсъдимия е бил от 30.06.1969
г. до 30.06.1971 г. и това обстоятелство е прието за установено и от органите
на ТП на НОИ – К.. Зачитането на осигурителния стаж е било регламентирано
от чл. 81, изр.1-во от отменения ППЗП във всички редакции на разпоредбата
от приемането й през 1958г. до отмяната й от 01.01.2000г., гласяща, че се
зачита за трудов стаж от III категория времето, прекарано в редовна военна
служба. След като стажът е положен при действието на цитирания текст,
8
допълнителен аргумент за признаването му е и разпоредбата на § 9, ал. 1 от
ПЗР на КСО/изм. с ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 20.12.2005 г./, че времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до
31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс.
Наборната служба е задължителна и действителна служба във
въоръжените сили съгласно чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ,
обн., изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г.. Съгласно чл. 24 от
същия закон срокът на редовната военна служба за релевантния период във
всички родове войски е две години, а за специалностите, определени със
заповед на министъра на народната отбрана - три години. Времето на
изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били
препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се
зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до
31.12.1999 г. и съответно – за действителен осигурителен стаж при
пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане
на лична пенсия. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която
дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото
време по трудово или служебно правоотношение или времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено
за инвА.дност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр.
107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г. и в актуалната си понастоящем
редакция от допълнението с ДВ., бр. 8 от 2023 г. гласи "Действителен стаж" е
действително изслуженото календарно време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвА.дност, старост и
смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба,
периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на
репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски. Тази правна норма е дефинитивна и дава обяснения на думи или
изрази, които се употребяват многократно в нормативния акт или чието
обяснение не е възможно да се даде в съответния текст – чл.32, ал.2, т.3 от
УПЗНА, поради което неправилно е становището, че не се отнася и за
настоящия случай.
9
Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което
лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено
правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото
законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за действителен осигурителен
стаж при пенсиониране, съгласно сега действащите нормативни основания за
отпускане на лична пенсия. В този смисъл е и трайната и непротиворечива
практика на ВАС– Решение N 6152 от 22.06.2022 г. на ВАС по адм. д. N
1422/2022 г.; Решение N 4900 от 20.05.2022 г. на ВАС по адм. д. N 1392/2022 г.;
Решение N 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. N 6255/2020 г.; Решение
4930 от 26.04.2016г. по адм. д. N 1961/2016 г.; Решение N 11681 от 3.10.2018 г.
по адм. д. N 10591/2017 г.; Решение N 9471 от 17.07.2017 г. по адм. д. N
7470/2016 г., Решение N 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. N 6749/2018
г., VI о., решение на ВАС N 15446/11.12.2018 г. по адм. д. N 6749/2018 г;
Решение N 6845 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. N 4145/2018 г.; Решение на
ВАС N 6234/24.04.2019 г. по адм. д. N 1300/2019 г., Решение N 8524 от
06.06.2019 г. по адм.д. N 2326/2019 г., VІ отд., Решение N 266 от 08.01.2019 г.
на ВАС по адм. д. N 2856/2018 г., VI отд. и др.
Прослуженото време на редовна военна служба от подсъдимия в
периода от 30.06.1969г. до 30.06.1971г. представлява действителен
осигурителен стаж за пенсия за осигурителен стаж и възраст, с признаването
на който подсъдимият има необходимите 15 години действителен
осигурителен стаж трета категория и поради навършена към датата на
подаване на заявлението изискуема възраст отговаря на условията за
отпускане на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО в действащата към датата на
отпускане на пенсията редакция на разпоредбата.
При тази осъществена хипотеза на правната норма няма щета, тъй като
следва извод, че на подсъдимия е изплащана дължима пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО. С оглед на това
подсъдимият не носи отговорност за документна измама по чл.212, ал.1 от НК
и носи наказателна отговорност само за документно престъпление по чл.316,
вр. чл.308, ал.1 от НК. Това разбиране е в унисон с трайната практика на ВКС
- Постановление N 8 на Пленума на ВС от 28.12.1978г., изменено с
Постановление N 7 от 06.07.1989г. Тълкуването на относимата правна уредба
в контекста на конкретната фактология дава основание да се направи извод, че
10
подсъдимият следва да носи наказателна отговорност само за документно
престъпление, но не и за документа измама, доколкото същият е получил
инкриминираните му суми за пенсия при нА.чие на изискуемите се възраст и
действителен осигурителен стаж. Така не е нА.це вторият елемент от
обективна страна на престъплението документна измама, но е нА.це първият
такъв – съзнателно използване от подсъдимия на неистински официален
документ, без този документ да е установено да е съставен от подсъдимия.
Инкриминираният документ съдържа белезите на неистински документ по
смисъла на чл.93, ал.1, т.6 от НК, доколкото му е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на други лица относно нА.чие на
трудов стаж в посоченото в документа предприятие, същият е използван от
подсъдимия със съзнание, че е неистински, защото е знаел, че не е работил в
този период в посоченото предприятие. Установеното основание за плащане
на процесната сума е нА.чието на изискуемите се от закона предпоставки за
това и без документът да е бил използван, поради което деянието на
подсъдимия не осъществява състава на престъплението по чл.212, ал.1 от НК.
Съгласно чл.316, вр. чл.315, ал.1 от НК на онзи, който съзнателно се
ползува от неистински официален документ, когато от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност, се налага наказание
каквото е предвидено за документна подправка в зависимост от документа.
По изложените съображения въззивният съд приема, че подсъдимият
неправилно е признат за виновен в извършване на документна измама по
чл.212, ал.1 от НК. Изводът на първоинстанционния съд, че подсъдимият е
извършил посоченото престъпление е незаконосъобразен. Съзнателното
ползване на неистинския документ от подсъдимия и установеното, че сам той
не е участвал в противоправното му съставяне, осъществява изпълнителното
деяние по чл.316 от НК, във вр. чл.308, ал.1 от НК, защото на неистинския
документ е придаден вид да е официален такъв. Престъплението подсъдимият
е осъществил при форма на вината пряк умисъл - с представа, че ползваният
документ е неистински, като употребата на документа завършва фактическия
състав на престъплението без да е необходимо да е настъпила конкретна вреда
за интересите на организация или за даден гражданин. Тази правна
квА.фикация на деянието по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК налага въззивният
съд да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление на основание
чл.337, ал.1, т.2 от НК. Същевременно, за това престъпление, което е
11
умишлено, се предвижда наказание лишаване от свобода до три години и са
нА.це останА.те предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.78а от НК
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба от хиляда до пет хиляди лева на основание чл.337, ал.1, т.4 от
НК, а именно подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV, Глава
Осма от Наказателния кодекс.
Деянието не е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Подсъдимият не само е имал намерение да използва съзнателно неистинския
инкриминиран документ, но и го е използвал с користна цел. Именно това
обстоятелство не позволява да се приеме, че обществената опасност на
деянието е явно незначителна.
Така изложеното налага обжалваната присъда да бъде изменена в частта
й, с която за извършено престъпление по чл.212, ал.1 от НК на подсъдимия е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 5 месеца,
като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание е отложено за срок от 3 години, като следва да бъде
преквА.фицирано извършеното от подсъдимия деяние от престъпление по
чл.212, ал.1 от НК, в престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК –
съзнателно на 09.12.2015г. в гр.К. се ползвал от неистински официален
документ - Удостоверение обр. УП 3 с изх. N 67/ 23.06.2015г., издаден от
осигурителя „К.“ АД К. на името на Б. А. Х., приложен към заявление за
отпускане на пенсия/и и добавка/и с вх. N 2113-08-1272/ 09.12.2015г.,
подадено до Директора на Териториално поделение на НОИ-К., като от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което
подсъдимият се оправдае по обвинението по чл.212, ал.1 от НК и на основание
чл.78а от НК се освободи от наказателна отговорност и му бъде наложено
административно наказание „глоба“. При определяне на глобата следва да се
вземат предвид отегчаващите отговорността обстоятелства - висока степен на
обществена опасност на деянието с оглед обществените отношения, които
засяга и смекчаващите отговорността обстоятелства - ниска степен на
обществена опасност на дееца, чистото му съдебно минало, пенсионната му
възраст, добри характеристични данни и времето, изминало от извършване на
престъплението, с оглед на което на подсъдимия следва да бъде наложено
административно наказание към минималния предвиден в закона размер, а
12
именно „глоба“ в размер на 1 500 лв., което въззивният съд преценява за
съответно на извършеното и достатъчно за постигане целите на наказанието.
В останалата част, за връщане на ТП на НОИ-К. на заявление с вх. N
2113-08-1272/ 09.12.2015г., за отнемане в полза на инкриминирания документ
в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б „а“ от НК и за осъждане на
подсъдимия да плати разноските по делото на основание чл.189, ал.3 от НПК,
обжалваната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва да
бъде потвърдена.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.337, ал.1, т.2 и т.4 вр.
чл.334, т.3 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда N 39/02.07.2025г., постановена по НОХ дело N
271/2025 г. по описа на Районен съд – К. в частта й, с която подсъдимият Б. А.
О., с ЕГН **********, със снета по делото самоличност, е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл.212, ал.1 от НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 5 месеца, изпълнението
на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, като
ПРЕКВА.ФИЦИРА деянието на подсъдимия Б. А. О. от престъпление по
чл.212, ал.1 от НК в престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК – на
09.12.2015г. в гр.К. съзнателно се ползвал от неистински официален документ
- Удостоверение обр. УП 3 с изх. N 67/ 23.06.2015г., издаден от „К.“ АД гр. К.
на името на Б. А. Х., приложен към заявление с вх. N 2113-08-1272/
09.12.2015г., подадено до директора на ТП на НОИ-К., като от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му налага административно наказание „глоба“ в размер на 1 500
лв. /хиляда и петстотин лева/, като го признава за невиновен и го
ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл.212, ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14