Р Е Ш Е Н И Е
№………./26.02.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и шести януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО Д.
при секретар Светлана
Тодорова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 787
по описа за 2017 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове от С.Я. срещу Я.А.Ж., В.М.Ж. и М.Д.Ж. за обявяване за относително недействителни спрямо ищеца сключените
от Я.Ж. договори, а именно:
безвъзмездно учредяване право на ползване на М.Ж. и дарение на В.Ж.,
двата с НА № 176, т. III, рег. № 4710, дело 504 от 29.12.2014 г. на ВН № 192,
на следните имоти, а именно: апартамент № 8, разположен на третия етаж в
жилищна сграда на етап груб строеж в гр. Варна, ул. "Гларус" № 24,
със застроена площ 95.55 кв. м, представляващ самостоятелен обект №
10135.2575.1681.1.5 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на
ИД на АГКК, няма издадена заповед за изменение, при съседни обекти: на етажа -
10135.2575.1681.1.6, под обекта - 10135.2575.1681.1.2, над обекта -
10135.2575.1681.1.11 и 10135.2575.1681.1.10, ведно със съответните ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот;
апартамент № 7, разположен на третия етаж в жилищна сграда на етап груб строеж,
находяща се в гр. Варна, ул. "Гларус" № 24, със застроена площ 90.95
кв. м, представляващ СОС №
10135.2575.1681.1.6 по КККР, одобрени със същата заповед, при съседни
обекти: на етажа - 10135.2575.1681.1.5 и 10135.2575.1681.1.7, под обекта -
10135.2575.1681.1.3, над обекта - 10135.2575.1681.1.11, ведно със съответните
ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ;
самостоятелен обект /таван/ за склад № 12, разположен на четвъртия етаж по
схема, а по документи за собственост в подпокривното ниво - тавански етаж, в
жилищна сграда на етап груб строеж, находяща се в гр. Варна, ул.
"Гларус" № 24, със застроена площ 51.10 кв. м, представляващ СОС №
10135.2575.1681.1.12 по КККР, одобрени със същата заповед, при съседни обекти:
на етажа - 10135.2575.1681.1.10 и 10135.2575.1681.1.11, под обекта -
10135.2575.1681.1.7, над обекта - няма, ведно със съответните ид. ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху ПИ, основани на твърдения, че го
увреждат като кредитор с вземане за неустойка за неизпълнение на довършителни
работи до 01.07.2016 г. и договорите са предназначени от страните да го
увредят, по чл. 135, ал. 3 ЗЗД, с присъждане разноски.
Ответниците оспорват
исковете. Твърдят, че вземането на ищеца е спорно; че задължението за извършване
на довършителните работи е поето от трето лице, спрямо което ищецът не е
изправен длъжник. Сочат, че прехвърлителката разполага и с друго имущество.
Претендират разноски.
Ищецът намира, че
възраженията са безпредметни, тъй като се отнасят до вземането.
Ответниците уточняват допълнително, че не са разбирали
последиците на сделките и са последвали съвета на адвокат.
По същество страните поддържат становищата. Представят
бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
По предмета и допустимостта:
Ищецът настоява, вкл. в бележките, че вземането му е
възникнало преди атакуваните договори. Твърдението му следва да бъде възприето.
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени,
но правната квалификация в доклада следва да бъде поправена.
По същество в хронологичен ред:
От представения от
ищеца заверен препис (л. 191) се установява, че на 28.10.2014 г. е вписана
възбрана върху апартаменти №№ 7 и 8 за обезпечение на бъдещи осъдителни искове
на ищеца срещу ответницата за връщане суми, дадени по прекратен договор.
От представения от
ищеца заверен препис (л. 14) се установява, че е сключен договор от 09.12.2014
г. с нот. акт № 63, т. ІV, рег. № 7746, дело 591/2000 г. ВН № 194, вписан акт №
124, т. LХХІІІ, дело 15365/2014 г. СВ Варна, чрез който ответницата е следвало
да прехвърли на ищеца собствеността върху таван № 10 ид. 10135.2575.1681.1.11 в
сграда на етап груб строеж за цена, изцяло получена от продавача.
Ответницата се е задължила
да завърши самостоятелно или чрез трети лица строителните работи по
самостоятелния обект и сградата.
Според договора за
жилищната сграда, в която е разположен описаният самостоятелен обект, предмет
на продажбата, акт образец 15 е следвало да бъде изготвен от продавача или
трето лице и заверен от Община Варна в срок до една година от влизане в сила на
решението по гр. д. № 2244/2014 г. по описа на ВОС, а удостоверение за
въвеждане в експлоатация следвало да бъде изготвено в срок до 18 месеца от
влизане в сила на решението по цитираното гражданско дело, но не по-късно от
01.07.2016 г. за акт образец 15 и 31.12.2016 г. за удостоверението за въвеждане
в експлоатация. Ако някой от тези срокове не бъде спазен, то продавачът Я.Ж.
дължи на купувача С.Я. неустойка в размер на 10 000 хиляди евро.
Според т. 2. от
договора ако в срок до 01.07.2016 г. не са изпълнени напълно описаните в
нотариалния акт довършителни работи в продавания самостоятелен обект за
достигане на договорената там степен на завършеност или сградата не е
фактически завършена според одобрените проекти, то продавачът дължи на купувача
неустойка в размер на 10 000 евро.
Според т. 3 от
договора продавачът се задължава да промени предназначението на продавания
обект от таван на апартамент за своя сметка в срок от 6 месеца от въвеждане на
сградата в експлоатация. Ако в срок до шест месеца от получаване на
удостоверението за въвеждане в експлоатация продавачът не изпълни това си
задължение, то продавачът дължи на купувача неустойка в размер на 7 000 евро.
лист втори от решение от
26.02.2018г. по гр.д. №787/17г. на ВОС, ХII-ти състав
Между страните е
безспорно сключването на процесните договори.
По качествата на
страните:
Качеството на ищеца
кредитор на ответницата е спорно, но в настоящото производство е достатъчно
това качество да не е било отречено със сила на пресъдено нещо (решение № 552
от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК).
По момента, в който
ищецът е придобил качеството кредитор:
В съдебната практика
се приема, че за да е налице вземане за неустойка е необходимо, освен изрична
уговорка за това, също и неизпълнение на падежа (решение № 672 от 15.10.2008 г.
на ВКС по т. д. № 299/2008 г., II о., ТК, решение № 97 от 2.06.2011 г. на ВКС
по т. д. № 828/2010 г., II т. о., ТК).
В литературата се
приема, че вземането за неустойка възниква с уговорянето му, а фактът на
неизпълнението само прави вземането изискуемо (изрично Марков, М. Облигационно
право. Помагало. С: Сиби, 2014, с. 170 и Калайджиев, А. Облигационно право.
Обща част. С: Сиби, 2001, с. 413).
Съдът приема, че при
неизпълнението вземането само става изискуемо. Да се приеме обратното означава
да се пренебрегне характера на неустойката на предварително установена
отговорност за неизпълнение.
По увреждането:
Предвид изложеното
съдът приема, че атакуваните договори от 29.12.2014 г. са сключени след
възникване на вземанията на 09.12.2014 г. След договорите активът на
имуществото на ответницата Я.Ж. е намалял т.е. ищецът е увреден (Марков, М.
Цит. съч., с. 217).
По знанието на
ответницата за увреждането:
Вземането за
неустойка е възникнало по съгласие между страните т.е. ответницата е знаела, че
има задължения.
Доводът, че
ответницата не е разбирала последиците, няма отношение към знанието. В
литературата и в практиката се приема, че за правото по чл. 135 ЗЗД не е
необходимо длъжникът да е имал намерение за увреждане на кредитора. Да се
приеме, че разбирането на последиците е необходимо, би означавало всъщност да
се приеме, че е необходимо намерение за увреждане на кредитора.
Отделно от това, от
всички доказателства се установява, че ответницата е извършвала действия, за да
осигури довършването на строежа: преговаряла е със строител да завърши,
осигурявала е плащания в негова полза и др.
По имуществото:
Съдът приема, че е
без значение дали длъжникът притежава друго имущество, с което да се
удовлетвори кредиторът-ищец, тъй като недействителността е само относителна и
лесно може да бъде обезсмислена (преодолЯ.), като длъжникът изплати
задълженията си към кредитора (изрично решение № 354 от 23.04.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 64/2008 г., III г. о.).
Атакуваните договори
са безвъзмездни и сключени между ищцата, сина й и съпруга й.
В обобщение съдът
приема, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Ответниците следва да заплатят на
ищеца само сумата 1498.37 лв. – сторените разноски за платена държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за относително недействителни спрямо С.Я. сключените от Я.А.Ж. договори, а именно: безвъзмездно учредяване право на
ползване в полза на М.Д.Ж. и
дарение на В.М.Ж., двата с
нотариален акт № 176, том III, рег. № 4710, дело 504 от 29.12.2014 г. на
Варненския нотариус № 192 Д.С., на следните недвижими имоти, а именно:
апартамент № 8 (осем), разположен на третия етаж в жилищна сграда на етап груб
строеж, находяща се в гр. Варна, ул. "Гларус" № 24, със застроена
площ 95.55 (деветдесет и пет цяло и петдесет и пет стотни) кв. м, представляващ
самостоятелен обект № 10135.2575.1681.1.5 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и седемдесет
и пет, хиляда и шестотин и осемдесет и едно, едно, пет) по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, няма издадена
заповед за изменение, при съседни обекти: на етажа - 10135.2575.1681.1.6, под
обекта - 10135.2575.1681.1.2, над обекта - 10135.2575.1681.1.11 и
10135.2575.1681.1.10, ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж върху поземления имот; апартамент № 7 (седем),
разположен на третия етаж в жилищна сграда на етап груб строеж, находяща се в
гр. Варна, ул. "Гларус" № 24, със застроена площ 90.95 (деветдесет
цяло и деветдесет и пет стотни) кв. м, представляващ СОС № 10135.2575.1681.1.6 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и седемдесет
и пет, хиляда и шестотин и осемдесет и едно, едно, шест) по КККР,
одобрени със същата заповед, при съседни обекти: на етажа - 10135.2575.1681.1.5
и 10135.2575.1681.1.7, под обекта - 10135.2575.1681.1.3, над обекта -
10135.2575.1681.1.11, ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж върху поземления имот; самостоятелен обект /таван/ за
склад № 12 (дванадесет), разположен на четвъртия етаж по схема, а по документи
за собственост в подпокривното ниво - тавански етаж, в жилищна сграда на етап
груб строеж, находяща се в гр. Варна, ул. "Гларус" № 24, със
застроена площ 51.10 (петдесет и едно цяло и десет стотни) кв. м, представляващ
СОС № 10135.2575.1681.1.12 (десет
хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и седемдесет и пет,
хиляда и шестотин и осемдесет и едно, едно, дванадесет) по КККР,
одобрени със същата заповед, при съседни обекти: на етажа -
10135.2575.1681.1.10 и 10135.2575.1681.1.11, под обекта - 10135.2575.1681.1.7,
над обекта - няма, ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху поземления имот, тъй като го увреждат като кредитор
с вземания за неустойки за неизпълнение на задължения за въвеждане в
експлоатация, за довършителни работи и промЯ.на предназначението на продавания обект по договор от
09.12.2014 г. и длъжницата е знаела за увреждането, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, по исковете, предявени от С.Я., гражданин на република
Казахстан, роден на *** г. в Казахстан, притежаващ паспорт тип „Р" №
N07517190, издаден на 06.06.2011 год. от Министерството на правосъдието на Република
Казахстан, с постоянен адрес:***, действащ чрез пълномощника П. Куртев П.,
адвокат с адрес: ***, офис 1,
тел.: 0888 515458, факс: 052/ 609527 срещу Я.А.Ж., ЕГН
лист трети от решение от
26.02.2018 г. по гр.д. №787/17 г. на ВОС, ХII-ти състав
**********, с адрес: ***,
В.М.Ж., ЕГН **********, с адрес:
*** и срещу М.Д.Ж., ЕГН **********,
с адрес: ***.
ОСЪЖДА Я.А.Ж., В.М.Ж.
и М.Д.Ж. с. ЕГН, с.
а. да заплатят на С.Я., с. а.
сумата 1498.37 лв. (хиляда и четиристотин
и деветдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки), представляваща сторените
разноски за платена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред
ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: