Определение по дело №32/2015 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 195
Дата: 17 март 2015 г.
Съдия: Евгени Мирославов Узунов
Дело: 20152150100032
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                  17.03.2015г.                                          гр. Несебър  

 

Несебърски районен съд                                                            граждански състав  на седемнадесети март                                  през две хиляди и петнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                                         Председател: Евгени Узунов

като разгледа докладваното от с. Е.Узунов

гр.д.№32 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е образувано по повод исковата молба на седалище/адрес управление: гр. София, Община Столична, Район Младост, бул. „Цариградско шосе" № 40, представлявано Мартин Методиев Гиков и Димитър Николаев Личев и двамата действащи в качеството си на изпълнителни директори чрез адвокат П.В.-пълномощник с адрес на кантората:гр.Бургас,ул."Пиротска"№11,ет.2 адрес за призоваване:гр.Бургас, ул."Пиротска"№11,ет.2 против: ”Л."ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление обл. Бургас, общ. Несебър, с. Равда, ул. „Амфибия" №7 представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Я.Н.Я., срещу който се моли да бъде установено, че дължи следните суми: -24 397.86 лв. /двадесет и четири хиляди триста деветдесет и седем лева и 86 ст./, предстявляваща просрочена главница с ДДС за периода от 14.03.2008г. до 15.06.201 Ог., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от подаване на заявлението в съда - 03.11.2014г. до окончателното изплащане на вземането; 487.96 лв. (четиристотин осемдесет и седем лева и 96 ст.) заплатена държавна такса за образуване на ч.гр.д.№ 909/2014г. по описа на РС-Несебър; 1 542.14 (хиляда петстотин четиридесет и два лева и 14 ст.) заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 909/2014г. по описа на РС-Несебър, както и направените в настоящото производство съдебно- деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

     Сочи се, че Вземането произтича от Договор за финансов лизинг на МПС № 7838/14.06.2007г., сключен между „„У.Л." ЕАД и „Л."ЕООД, ЕИК *********. според който „У.Л." ЕАД в качеството си на лизингодател се задължило да предостави на „Л."ЕООД, в качеството му на лизингополучател лизингов обект: мини челен товарач, НТ-50, двигател 490BPG0554621. Лизингополучателят от своя страна се задължил да изплща лизинговата цена на вноски с размер и падеж, посочени в погасителните планове, приложени към Договора за финансов лизинг. На 28.06.2007 год. с приемо-предавателни протокол лизинговият обект е предаден на лизингополучателя, с което „У.Л." ЕАД изпълнил основното си задължение по договора.Ответното дружество не изпълнило задълженията си по лизинговия договор, като не заплащало в срок лизинговите вноски. Предвид на непостъпване на плащане от „Л."ЕООД, дължимо по Договор за финансов лизинг № 7838/14.06.2007г., последният е прекратен с изтичането му на 15.06.2010г.-датата следваща датата на последния падеж.     Подадено е  заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение пред НРС, и е образувано ч. гр.д.№ 909/2014г. и е издадена Заповед по чл.410 от ГПК .

     В срока предоставен от закона е депозирано съответното възражение от страна на ответника, поради което е налице правния интерес от завеждане на настоящия установителен иск.

      Предявеният иск е с правно основание 422, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.88,чл.79  вр.чл.86 от ЗЗД.

    В месечния срок е постъпил писмен отговор от ответната страна с който претенцията се оспорва .Твърди се, че претендираните вземания са погасени по давност.Договора за лизинг е сключен между страните на14.06.2007 година. По силата на този договор ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛЯ срещу предоставеното му за ползване лизингово имущество се е задължил да заплаща лизингови вноски, съгласно приложение № 1 /погасителен план/, неразделна част от договора.Срокът на договора е от 14.06.2007 г. до 14.06.2010 г., съгласно т,3 от Приложение № 1. Лизинговата цена е определена в размер на 18 735,28 евро без ДДС, като лизингополучателят следвало да заплати една встъпителна вноска, такса за обслужване на договора и 36 бр. месечни лизингови вноски, съгласно чл. 11.4 от Приложение № 1, всяка от тях от по 428,34 евро без ДДС. Твърди се, че сключения между страните договор е такъв с периодично изпълнение.Твърди се, че ако към момента на прекратяване на договора 15.06.2010 г., е имало непогасени и изискуеми задължения, то погасителната давност за събирането им е изтекла на 15.06.2013 г. Заявлението по чл.410 е подадено пред съда на 03.11.2014 г. т.е. след тригодишния давностен срок.

       Предвид изложеното и съобразно чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, да съобщи на страните проекта си за доклад по делото и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

     Между страните не е спорно, че е съществувал договор Договор за финансов лизинг № 7838/14.06.2007г.,. В тежест на ищеца е да докаже, че към момента задължението е обективно, изискуемо и ликвидно по всички посочени основания. Следва да докаже претенцията си както по основание, така и по размер. В тежест на ответника е да докаже, че липсва такова правоотношение и от кой момент, както и, че заплатил твърдяната от него сума за изготвяне на въззивна жалба, респективно, че е изтекла погасителна давност.

       Съдът намира, че представените с исковата молба и отговора писмени доказателства са допустими и относими и като такива следва да бъдат допуснати.

           Искането на ищцовото дружество  за допускане извършването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след като се запознае с материалите по делото и счетоводните документи на страните, да отговори на поставените в исковата молба въпроси, съдът намира за основателно.

 

   Предвид изложеното и на основание чл.140 от ГПК, Несебърски районен съд

 

                                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

    ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 21.04.2015г. от 10.45 часа, за които дата и час да се призоват страните.

   ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

   На осн.чл.186 от ГПК указва ч. гр.д.№ 909/2014г по описа на РС Несебър ДА СЕ ПРИЛОЖИ към материалите по настоящото дело .  

   ДОПУСКА извършването на на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след като се запознае с материалите по делото и счетоводните документи на страните, да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

 ОПРЕДЕЛЯ депозит за извършване на експертизата в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, платима от ищцовото дружество в седмодневен срок по депозитната сметка на НРС, като указвам на страната, че при неизпълнение, определението за допускане ще бъде отменено.

     НАЗНАЧАВА за вещото лице по така допуснатата експертиза Генко Генов, който да бъде уведомен след представяне на доказателства за внесен депозит.

     УКАЗВА на страните възможността за доброволно уреждане на спора- чрез медиация или друг, избран от страните, способ с оглед постигане на благоприятен за спорещите субекти краен резултат.

     УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и право за това.

      СЪОБЩАВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивировъчната част на настоящото определение

         Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка от страните трябва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца е да докаже, че към момента задължението е обективно, изискуемо и ликвидно по всички посочени основания. Следва да докаже претенцията си както по основание, така и по размер. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договор.

          Извършено е признание на факти и обстоятелства  по делото досежно съществувалото между страните облигационно отношение по Договор за финансов лизинг № 7838/14.06.2007г.,.          

Липсват ненуждаещи се от доказване обстоятелства.

         Определението не подлежи на обжалване.

         Препис от определението да се връчи на страните.

         Препис от отговора да се изпрати на ищеца.

                                                                                                                                         

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: