Р
Е Ш Е
Н И Е № 514
гр. Стара Загора, 06.12.2019г
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд в
публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка П.
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно
дело № 706 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба „ЗАРАГЕДАР“ ДЗЗД с БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон
Велики“ № 137, представлявано от управителя С.Д.С.,подадена чрез адвокат М.С.,
против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-295-0330825/ 22.05.2019г, издадена от
Началник сектор „ Мобилни групи”- Пловдив в отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
– Дирекция „ Оперативни дейности”, Главна дирекция „ Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност
на заповедта, които по същество се свеждат до постановяването й при
несъобразяване с материалния закон и неговата цел. Според жалбоподателя
описаната в нея фактическа обстановка не съответства на хипотезата на чл.25,
ал.3 от ЗДДС, поради което е неприложима и разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1,
б.”а” от ЗДДС. Обосновава, че фискална касова бележка е била издадена в търговския обект и така е спазен редът или
начинът за издаване на документ за продажба. На следващо място твърди, че дори
да е налице формално нарушение на
закона, то допуснатото представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Според жалбоподателя спрямо „Зарагедар” ДЗЗД, като неперсонифицирано
обединение не било лице по смисъла на 186 от
ЗДДС. Твърди, че срокът, за който е наложена ПАМ, е прекалено дълъг с
оглед незначителното нарушение на закона, ако се приеме, че е допуснато такова.
В подробно изложени в жалбата мотиви е направено искане за отмяна на оспорената
заповед и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител в представено по делото
писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излагат
се подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност
на оплакването за маловажен случай и спрямо дружество по ЗЗД не може да се
приложи принудителна административна мярка” запечатване на обект. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
На
17.05.2019г. служители на ТД на НАП Пловдив са извършили проверка на търговски
обект – сладкарница „Неделя“, находящ се в гр. Стара Загора бул.“Цар Симеон
Велики“ № 137, стопанисван от “ЗАГАГЕДАР“ ДЗЗД гр.Стара Загора. В хода на
проверката е извършена контролна покупка от единия от проверяващите на две
парчета плодова торта и 2 парчета еклерова торта на обща стойност 16,79лв., платена в брой на К.А.К. – сервитьор.
За приетата сума е издаден фискален бон №
000797/17.05.2019г в 17,49ч от въведеното в експлоатация и работещо в обекта
фискално устройство ФУ модел DAISY micro C 01 KL с инд. № на ФУ DY343732
и № на ФП 36560392, но издадената фискална касова бележка не е предоставена на
клиента. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена
проверка сер. АА № 0330825 от 17.05.2019г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. П. и В.Б.
се установи, че на 17.05.2019 година те извършили проверка на търговски обект
сладкарница „Неделя”, находящ се в гр. Стара Загора, на бул. „Цар Симеон
Велики” № 137. Те извършил контролна покупка на плодова, еклерова торта и минерална вода на стойност 29,14 лева. Около
17,49 часа поискали сметката от сервитьора свидетеля К. и С. платила за консумацията сума в размер на
29,14 лв. При плащането им бил представен нефискален бон. Те останали в
проверявания обект и около 17,55 часа се легитимирали. Според свидетелските
показания на К. К., той получил сумата от едната от дамите, но те му казали, че
няма нужда да връща ресто. След плащане влязъл вътре в обекта и приключил сметката на дамите. Но
не им дал касовата бележка веднага, защото в момента имал клиент за обслужване
на витрината и след това трябвало да обърне внимание на хората на съседната
маса. Служителките на НАП се легитимирали и установили, че за направената от
тях консумация е издадена касова бележка, но сервитьорът бил изхвърлил касовия
бон в кошчето за боклук до компютъра, заедно с други бележки. Служителките на
ТД на НАП установили, че в този обект извършват дейност две дружества.
Разбрали, че топлите напитки се чукат на „Заразонед”, а тортите на „
Зарагедар”. Били констатирали още две нарушения, че на самия фискален бон не е
описано вида, количеството и стойността на стоката, а имало само едни надпис
„продажба“.
С
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-295-0330825/ 22.05.2019г., издадена
от Началник сектор „Мобилни групи”- Пловдив в отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив – Дирекция „Оперативни дейности”, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП поради установеното нарушение на
чл.25, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ/ във връзка с 4, т.4 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС е разпоредено
прилагането на ПАМ запечатване на търговския обект – сладкарница „Неделя“,
находящ се в гр.Стара Загора бул.“Княз Цар Симеон Велики“ № 137, стопанисван от
“ЗАРАГЕДАР“ ДЗЗД гр. Стара Загора и забрана за достъп до него за срок от 10дни.
Тази заповед /връчена на 30.07.2019г. на дружеството/ е оспорена по административен ред пред
директора на дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП на 12.08.2019 г., който с решение № ГДФК-85/26.08.2019 година
е отхвърлил жалбата на дружеството срещу оспорената заповед за прилагане на ПАМ
№ ФК-295-0330825/22.05.2019г.
Решението
е връчено на „Зарагедар“ ДЗЗД на 08.10.2019 г., а жалбата е
подадена преди връчването му на 25.09.2019 година в Административен съд – Стара
Загора
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустимо като
подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, се явява
частично основателна.
С оспорения индивидуален
административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по
запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на
чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е
предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства Заповед №
ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на
основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите,
чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на
отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни
дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното
управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане
на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.27/. Според заповед №
3ЦУ-854 от 22.06.2018 г. при отсъствието на държавния служител Ж.М. заемаща длъжността на началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в дирекция „Оперативни дейности” – в ЦУ на НАП
същата да се замества от Д.Т., заемаща длъжността – началник сектор на „Мобилни групи” –
Пловдив в отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП. Следователно обжалваната
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – началник сектор на „Мобилни групи” – Пловдив в отдел
„Оперативни дейности” в ЦУ на НАП при условията на заместване на титуляра Началника
на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В
достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за
вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата
на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са
описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на
налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място
на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за непредадената на
клиента издадена фискална бележка за извършена търговска продажба. Отделни
мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския
обект и забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че
са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. Не се установяват и
допуснати в хода на административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
Заповедта съответства на материалноправните
разпоредби и целта на закона. Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно
чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова
бележка се издава при извършване на плащането. А съгласно чл.25, ал.3 от Наредбата,
фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на
плащането като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането
да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Спазването на
така регламентирания в подзаконов акт ред произтича от чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС. От цитираните
разпоредби може да се направи извод, че при установено нарушение на реда за
издаване на документа за продажба, административният орган при условията на
обвързана компетентност налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и
забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока
на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е.
при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1
израз "до 30 дни".
В настоящия случай и предвид
доказателствата по делото органите по приходите чрез съставения по време на
проверката протокол са установили нарушение на разпоредбитe на чл. 25, ал.3 от
Наредба Н-18/2006г. вр. чл. 118, ал. 4, т.4 от ЗДДС. Видно от
данните по делото, при извършената проверка на 17.05.2019г. на търговски обект сладкарница
„Неделя“, находящ се в гр. Стара Загора бул. “Цар Симеон Велики“ № 137,
стопанисван от “ЗАРАГЕДАР“ ДЗЗД гр.Стара Загора
е извършена контролна покупка на обща стойност 16,79 лв., платена в
брой, като издаденият фискален бон не е предаден на клиента. По делото не е спорно, че документът не е предаден на купувача на стоката. Освен това протоколът
от проверката, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в
кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Следователно е
установено нарушение на реда за издаване на документа за продажба /в този
смисъл е Решение № 4617/ 11.04.2018г по адм.д.№ 8690/ 2017г. на ВАС/, а установяването на нарушението е достатъчно
условие органът по приходите да наложи ПАМ.
При тези факти са налице предвидените в
закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС. Както бе посочено, след
като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския
обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка
дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не.
В случая не може да намери приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл. 23 от ЗАНН начинът за приложение и редът за обжалване на принудителните
административни мерки се уреждат в съответния закон. Институтът за
освобождаване от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН е приложим единствено в производството по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Настоящото производство по обжалване на заповедта за налагане на ПАМ е по реда
на АПК, с оглед на което релевантни са основанията за оспорване, посочени в чл. 146 АПК.
В чл.
186 от ЗДДС не е предвидена възможност на органите по приходите след като
установят извършено нарушение по чл. 186
от ЗДДС да не наложат принудителна административна мярка, поради което
твърденията за маловажен случай не могат да се обсъждат от органа, налагащ
принудителната административна мярка, нито от съда.
Единствената преценка, която
административният орган трябва да направи е по отношение на срока на
принудителната административна мярка, каквато преценка е била направена в
случая. С процесната заповед е постановено
запечатване на търговския обект за срок от 10 дни, а максимално предвиденият в
закона срок е до 30 дни. Съдът приема обаче, че определеният срок от 10
дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок, макар и
под средата на законово определения, не отговаря на тежестта на нарушението и
не е съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради
което е незаконосъобразен. Административният орган, макар и да е изложил
съображения за определената продължителност, при определянето на срока на
правно действие на мярката не е отчел характера на извършеното правонарушение и
цялостното поведение на търговеца. По делото не са налице данни за извършени
други правонарушения от дружеството от вида на процесното, нито за установена
разлика в касовата наличност, поради което не може да бъде обоснован извод, че поведението
на лицето е насочено трайно срещу установената фискална дисциплина. При
преценката на продължителността на наложената ПАМ следва да се имат предвид ниската
стойност на продажбата с невръчена фискална бележка, както и вида и характера
на търговския обект, за който тази мярка се налага. В случая се касае за
сладкарница, разнообразие на предлаганите храни и напитки, разположен в центъра
на града. Продължителността на административната мярка следва да бъде разумно
съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и
охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане. Използваното правно
средство според съда би постигнало преследваната легитимна цел по
преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и при продължителност
от 3 дни, какъвто срок съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Съдът не споделя релевирания
довод, че спрямо дружество, регистрирано по реда на ЗЗД не може да се приложи
мярката „запечатване на обект” По силата на чл. 9,
ал. 2 ДОПК, в производствата по този кодекс, неперсонифицираните дружества
се приравняват на ЮЛ. В чл.
2, т. 4 ЗСч е регламентирано, че неперсонифицираните дружества са
предприятия със задължение да водят счетоводна отчетност. Тоест за целите на
данъчното облагане, гражданското дружество притежава качеството на
самостоятелно задължено лице, осъществяващо независима икономическа дейност.и
спрямо него могат да се прилагат принудителни административни мерки.
По изложените съображения съдът
приема, че жалбата на "ЗАРАГЕДАР" ДЗЗД, гр.Стара Загора се явява
частично основателна относно срока на наложената ПАМ, който съдът следва да
измени на 3 дни.
Във връзка със своевременно заявените
претенции и на двете страни за присъждане на разноски съдът намира, че и двете
искания следва да се уважат съразмерно на уважената част от жалбата. На
жалбоподателя следва да се присъдят 427 лева - 7/10 от общ размер 610 лв., от
които 10 лв. държавна такса и 600 лв. договорено и заплатено възнаграждение за
адвокат, съгласно договор за правна помощ и съдействие. На Националната агенция
за приходите, която е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което
организационно и функционално принадлежи ответникът като орган, издал оспорения
акт следва да се присъдят 60 лв. - 3/10 от 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено по чл. 24 от Наредбата на заплащане на правната
помощ. По компенсация Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателя 367 лв. разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
по жалба на „ЗАРАГЕДАР“ ДЗЗД с БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон
Велики“ № 137, представлявано от управителя С.Д.С. Заповед за налагане на ПАМ №
ФК-295-0330825/22.05.2019г., издадена от Началник сектор „Мобилни групи”-
Пловдив в отдел „ Оперативни дейности „ – Пловдив – дирекция „Оперативни
дейности”, Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП, с
която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски
обект сладкарница „Неделя“, находящ се в
гр.Стара Загора бул.“Цар Симеон Велики“ № 137, стопанисван от “ЗАРАГЕДАР“ ДЗЗД
гр.Стара Загора „и
забрана за достъп до него за срок от 10 (десет) дни“ на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" oт Закона за данък върху добавената стойност
и чл.
187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, като намалява
срока на мярката от 10 (десет) дни на 3 (три) дни.
ОСЪЖДА
Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. "Княз
Дондуков"№ 52 да заплати на ЗАРАГЕДАР“ ДЗЗД с БУЛСТАТ ********* със седалище и
адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 137, представлявано
от управителя Станчо Димитров,
сумата 367 /триста шестдесет и седем лева/ лв, представляваща разноски по
делото по компенсация.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: