№ 1796
гр. Варна, 27.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. С.а
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20243100101199 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:54 часа се явиха:
Ищецът В. С. Т., редовно призован, не се явява лично, представлява се
от АДВ. М. Р., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
редовно призована, явява се ПРОКУРОР ИВЕЛИНА БУХЛЕВА.
Вещото лице Т. К. А., редовно призована, се явява. Депозирала
заключение в законния срок.
Вещото лице И. С. Т., редовно призован, се явява. Депозирал
заключение в срок.
АДВ. М. Р.: Моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР ИВЕЛИНА БУХЛЕВА: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съобразно мотивите на определение № 3796/08.09.2024 г.
АДВ. М. Р.: Поддържам исковете.
ПРОКУРОР ИВЕЛИНА БУХЛЕВА: Поддържам отговора на исковата
молба.
1
СЪДЪТ обявява проекта за доклад за окончателен.
АДВ. М. Р.: Нямам възражения по доклада. Моля да приемете
представените с исковата молба заверени преписи от документи.
ПРОКУРОР ИВЕЛИНА БУХЛЕВА: Изложила съм възраженията си
относно платените възнаграждения. Не възразявам да се приемат писмените
доказателствата.
АДВ. М. Р.: Представям и моля да приемете за пълнота исковете молби
и протоколите по другите дела.
ПРОКУРОР ИВЕЛИНА БУХЛЕВА: Не възразявам да се приемат.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
исковата молба заверени копия от документи, както следва: Постановление за
привличане на обвиняем от 23.04.2015 г., постановление за вземане мярка за
неотклонение от 23.04.2015 г. , постановление за привличане на обвиняем от
20.07.2017 г., присъда № 71/04.10.2018 г. по н. о. х. д. № 820/2017 г.
Варненският окръжен съд; присъда № 6/27.09.2019 г. Варненският апелативен
съд, наказателно отделение по в. н. о. х. д. № 109/2019 г.; решение №
49/27.07.2020 г. по к. д. № 117/2020 г. Върховният касационен съд, 2-ро нак,
отделение; решение 260077/18.08.2021 г. Варненският апелативен съд,
наказателно отделение по в. н. охд. № 234/2020 г.; решение 42/02.09.2022 г. по
к.н.д. № 9/2022 г. Върховният касационен съд, 3-то наказателно отделение,
решение 273/2022 г. на Варненския апелативен съд, присъда по к.н.д. №
488/2023 г. на ВКС РБ, извлечение от медицински картон за проведени
прегледи и лечение – 2 стр., амбулаторен лист № 1891/09.09.2021 г. , списък на
журналистически публикации в електронни издания и публикации в пресата –
21 листа, фактура № 744/15.11.2017 г, договор за правна защита и съдействие
сер. Б № **********/08.12.2020 г.; договор за правна защита и съдействие сер.
Б № **********/18.11.2020 г.; договор за правна защита и съдействие сер. Б №
**********/29.01.2021 г,; договор за правна защита и съдействие сер. Б №
**********/31.01.2020 г.; договор за правна защита и съдействие сер. Б №
**********/20.12.2019 г.; договор за правна защита и съдействие № 32/2017 г.
сер. Б № 302342/01.12.2017 г.; договор за правна защита и съдействие №
2/01.02.2018 г. сер. Б № 333332/08.12.2020 г. ; договор за правна защита и
съдействие № 28/2017 г. сер. Б № 302338/01.11.2017г.; договор за правна
защита и съдействие № 1/2018 г. сер. Б № 333331/31.01.2018 г.; договор за
правна защита и съдействие сер. Б № **********/30.10.2016 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, докладваните и
представените в днешното съдебно заседание заверени копия от документи,
2
както следва:
НОХД № 820/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна;
От ищеца – искова молба вх. № 29 984/25.11.2024 г. по гр. д. № 925/2020
г. по описа на Окръжен съд – Варна; искова молба по гр. д. № 371/2018 г. по
описа на Окръжен съд – Варна; съобщение от 25.10.2023 г.; молба по гр. д. №
371/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна; определение от 22.01.2024 г.,
постановено по гр. д. № 862/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна; искова
молба по гр. д. № 862/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна; искова молба
по гр. д. № 2521/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна;
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 29 062 на 14.11.2024 година
заключение по допуснатата комплексна съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по
чл. 199 от ГПК.
Страните заявиха, че са запознати със заключението на вещото
лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, с
оглед на което снема самоличността му, както следва:
Т. К. А. на 62 години, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без
родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл.
291 от НК, след което същата обеща да даде незаинтересовано и
безпристрастно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. А.: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
И. С. Т., българска гражданин, женен, неосъждан, без родство и дела със
страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 291 от НК, след което
същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ И. Т.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. А.: Още по време на наказателното производство, а
и има данни от досъдебната фаза, лицето е посетил психиатър, за което по-
късно е издаден болничен лист. При повдигане на обвинението има данни, че
е поставена диагноза посттравматично стресово разстройство и са изписани
успокояващи медикаменти.
Тази терапия продължава и до момента и то в дози, които са
терапевтични. Терапията е имала ефект, но не е била достатъчна, тъй като той
и до момента има симптоми и към настоящия момент е желателно да
поддържа тази терапия, която предполага да бъде разрешена и увеличена като
дози. Тази терапия задължително трябва да бъде консултирана с психиатър.
Необходимо е да се продължат психотерапевтичните интервенции, тъй като
все още има елементи на проява на посттравматичното му състояние.
3
ВЕЩОТО ЛИЦЕ И. Т.: Чувството за вина още не е преработено, но той
не иска да ходи на психолог и това е част от неговата личностна
характеристика, тъй като той смята, че се засяга личното му достойнство, той
смята, че трябва сам да се справи с това.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. А.: Относно психиатричното лечение господин Т.
има доверие в психиатрите и спазва предписаната терапия, т.е. няма нагласа за
отричане. Той самият вижда добър ефект от приеманото лечение и сам
споделя, че в момента, в който го спре значително се влошава.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ И. Т.: Той смята, че е изключително важно да
поддържа терапията, но аз като психотерапевт смятам, че първо трябва да
стигне едно нИ. с медикаментозната терапия да му повлияе, за да може да се
работи психотерапевтично и тогава евентуално би могло да се работи. Сега е
трудно да се работи с него, поради заболяването.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. А.: Прогнозата е, че още дълго време ще има
остатъчни симптоми, евентуално дори и при промяна на лечението и
провеждане на психотерапия. Трябва да приемем, че той вече е на възраст и
ресурсите на личността вече са ограничени, още повече, че в неговия жИ.т
това събитие е било с изключително психотравматична тежест, защото това е
нещо, което не се случва обичайно, поради което трябва да имаме предвид и
личността на ищеца. Описали сме в експертизата, че в йерархията на неговата
ценностна система достойнството му като професионалист, като човек на
реда, бивш военен, на честта е много на високо издигнато и той споделя, че
това е накърнило до някаква степен неговото чувство за мъжко достойнство,
за професионализъм, че е допуснал грешка. Той знае, че не е допуснал грешка
и че е несправедлИ. обвинен, но от друга страна непрекъснато го преработва и
преживява и това е една от причините да се изолира от кръга от приятели и от
познатите в Балчик, където е изградил едно добре име в продължение на
години.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ И. Т.: И чувството за вина е свързано и с това, което
семейството му преживява покрай всичко това. Той смята, че много им е
навредил, причинил им е неприятности.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. А.: Събитието той не го разделя на срутване на
хотела и наказателното дело, за него това е едно цяло. Първоначално си
преживява една остра стресова реакция като вижда как е паднал хотела и че
има жертви и ние сме го описали това. Той описва, че има едно замъгляване на
спомена, което е характерно за острите шокови реакции от грозната картина
на откъсната глава на работник, който е работил на обекта, която впоследствие
идва като посттравматичен спомен, но веднага след това при съдебната фаза
на производството той все пак дотогава е имал някаква надежда, но тогава
вече са описани симптомите на ПТСР, тъй като вече и последната му надежда,
че няма да бъде обвинен отпада и тогава настъпва едно изтощение. Психиката
не може така бързо да се възстанови, тъй като това е много тежка психотравма
и тя остава в психичното поле за цял жИ.т.
4
Доминиращото са последващите дела срещу него.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице следва да бъде прието и приобщено към доказателствения
материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на комплексна съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещите лица в размер на
по 550 лв., платими от бюджета на съда.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО за сумата от по 550 лева от бюджета на съда.
АДВ. М. Р.: Водим допуснатите ни свидетели, но вместо свидетелката
Е. Т.а водим като свидетел неговия син С. Т..
ПРОКУРОР ИВЕЛИНА БУХЛЕВА: Не възразявам. Аз съм направила
възражения изобщо по изслушването на свидетелите за тези обстоятелства.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като
свидетели водените лица в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит като свидетели: С. В.ов Т., С.И.Б. и Ю.Н.Е. и
вписва същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
С. В.ов Т. на 35 години, български гражданин, женен, неосъждан, син на
ищеца, без дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл.
290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. С. Т.: Желая да свидетелствам.
През 2015 г. с баща ми не живеехме заедно. За инцидента разбрах в
същия ден. В този ден аз пътувах за Варна от Преслав, звъннах просто да им
кажа, че съм пристигнал на баща ми, но той ми затвори. Впоследствие се чух с
5
майка ми и тя ми разказа какво се е случило. Вечерта към 23:00 часа се чух с
него и ми разказа за инцидента от първо лице. Беше притеснен, разстроен от
това, което е видял, каза да не се притеснявам, но гледката е била
покъртителна. Тогава аз си помислих, че всичко се ще развие добре.
Тогава баща ми беше инспектор по безопасността в „Планекс“. На
следващия ден се прибрахме във Варна със съпругата ми. Водеше се
разследване и впоследствие баща ми получи съобщение, че ще бъде
разследван, след това беше и обвинен и започна нашият кошмар, за него и
цялото ни семейство. Нямам братя и сестри. Тогава живеех в София, но
пътувах доста често към Варна.
След инцидента определено баща ми се промени. Той преди това
обичаше да е в добра компания, винаги сме имали гости, но всичко се
промени. Майка ми и баща ми винаги са били в нормални и добри отношения.
С майка ми постоянно се чувахме по телефона най-вече да разбера как е той,
защото изпадаше в различни състояния. Майка ми знаеше, че по време на
повдигане на обвинението, че баща ми е ходил на психиатър и имаше
изписани лекарства за това. Ходеше на прегледи и да му изписват рецепти,
защото се налагаше да се сменят лекарствата. Нощем постоянно имаше
кошмари, ставаше нощем, разхождаше се. Когато съм си бил у дома съм
виждал това. Когато не си пиеше лекарствата лично аз съм ходил да го
проверявам, тъй като се притеснявах за него, не знаех дали ще издържи.
Чувстваше се унизен, в ситуация, в която усеща огромна
несправедлИ.ст, защото е човек с огромен авторитет, имидж сред приятелите
си, колегите си и това, което се случи и отразяването в медиите, че едва ли не е
виновен, беше изключително голям удар за него. Страхът от това, че може да
получи ефективна присъда, че ще бъде осъден за големи обезщетения с
непосилни суми, които вероятно ще дължа и аз и детето ми. Това го
стресираше и се чувстваше изключително зле, чувал съм го от него. Ние сме
много близки с него, чуваме се по два пъти на ден. Той не желаеше аз да
присъствам по делата му, защото не искаше да виждам това, когато
наближаваше някое дело, тъй като ние живеехме в София, той не искаше да
идва у дома, искаше да го преживее сам. Оставаше да спи във фирмен
апартамент, който ползваше, когато идваше в София. Не искаше да идва у
дома, защото беше изключително разстроен. Това не се е случвало един път.
След повдигане на обвинението той се затвори в себе си, беше му
трудно да комуникира с приятели и познати защото се притесняваше, че някой
ще повдигне темата, а му беше трудно да говори за това. От друга страна и
хората започнаха да се отдръпват от него, може би се притесняваха от това как
ще реагира той. Нещата се промениха за него драстично. Непосредствено след
повдигане на обвинението много рядко идваха приятели у дома.
Споделял е, че го грози между 3 и 10 години затвор и че сумите са около
900 000 лева.
Не знаеше какво е бъдещето му, не е говорил за него. Говорихме
единствено за делата. Баща ми пие алкохол в умерени количества. Нямал е
проблеми с алкохола. Не знам да се е напивал след заседанията.
Познавам М.М., който е колега на баща ми и заедно бяха обвинени,
срещаха се по заседания, коментираха си какво се случва.
Преди беше доста по-слаб, а сега е с около 20 кг. повече.
6
Той работи все още в същата фирма, но сега се занимава повече с
административни функции, вече не иска да носи отговорност.
Виждал съм го да се крие и да плаче сам особено в началото по-често.
Докато вечеряме той ставаше и на всички ни беше ясно какво става. Това
беше малко след инцидента, когато получи документите, че ще започнат да го
разследват. Присъствахме аз и майка ми. Документите ги получи в службата и
негова колежка ги донесе същата вечер. На следващия ден на обяд бяхме
останали само аз и той и тогава той даде малко плод на емоциите си,
поговорихме за това, че е нормално да се води някакво разследване, защото
все пак е длъжностно лице.
В началото беше с адвокат М., който му беше казал, че няма от какво да
се притеснява и че няма да има някакви последици, но не се случи така.
Плакал е и друг път, но не пред мен, просто ставаше и отиваше в друга
стая. Ние бяхме наясно какво става. Имало е случаи да избухва без причина.
В публикациите беше споменато името на баща ми и че ще го осъдят.
Не се сещам да съм чел публикации, че баща ми е оправдан.
В момента баща ми продължава да пие лекарства. Не мисля, че е спирал
терапията.
Мисля, че баща ми беше оправдан на 02.09.2022 г. Първият път, когато
беше съден също беше оправдан. Тогава се зарадва, но каза, че това решение
най-вероятно ще бъде обжалвано.
Разказвал ми е какво точно е направил в деня на инцидента и какво е
видял след като се е срутил хотела. Видял е главата на един от загиналите
работници, откъсната от тялото. Казвал ми е, че помни тази гледка.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
С.И.Б., ЕГН ********** на 63 години, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. С.Б.: Познавам ищеца В. Т.. С него работим в една и съща
фирма, в една и съща стая от 2011 г. Той работеше като Инспектор „Здраве и
безопасност“ и аз работя това. Аз го познавам като сериозен професионалист
с опит и авторитет, много отговорен, организиран. Не знам да е имало
възражения или оплаквания от работата му. Знам за похвали, когато сме на
оперативки са давали положителни отзиви за него. Когато започнах работа
във фирмата ми го представиха като човек от когото трябва да се уча.
След инцидента през 2015 г. продължихме да работим заедно. Особено
след осъдителната присъда имаше голяма промяна в неговата увереност да
работи работата си, имаше притеснения да взема решения когато става въпрос
за осигуряване здраве на работниците предпазваше се от това да осъществява
оперативен контрол на терен, нещо което не беше характерно за него преди
това. Занимаваше се с организационна работа в отдела, документи. След
7
известно време работеше на терен, но с обекти с по-ниска степен на риск. От
страна на ръководството не е имало някакви упреци към него или недоверие,
използваше се опитът му.
При всички случаи промяната настъпи в хода на наказателното
производство. Той беше объркан, защото това, което е трябвало да направи го
е направил и въпреки всичко е обвинен и осъден. Тревожеше се и от
гражданските искове. Той е сериозен човек, не се оплаква, по-скоро спираше
да говори преди предстоящи съдебни заседания.
Казвал ми е, че осъждането му ще доведе до лишаване от свобода и
осъждане на голяма суми пари. Казвал ми е какво ще бъде наказанието, но
дали е било 1-2 или 5 години не помня.
След осъдителната присъда човекът се срина.
Не съм чела всички публикация, но съм чела, особено първите, които
бяха като обвинение, че той и колегата М. ги очаква наказание, което беше
травмиращо.
Аз разбрах за инцидента от публикация. Мисля, че той също четеше
публикациите. Не коментираше, но се разстройваше ужасно. Изпадаше в
двуполюсни състояния: или е в апатия или пък в нервност, подскача на стола.
Сега като че ли е по-добре. Знам, че пие някакви медикаменти, но не
мога да кажа какви.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Ю.Н.Е., ЕГН ********** на 77 години, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. Ю.Е.: Познавам В. от 1982 г., когато беше завършил военното
училище и беше изпратен на служба в Балчик. Станахме семейни приятели и
постоянно бяхме заедно. Той беше образец на офицер, изключително знаещ и
можещ, дисциплиниран и отговорен и така му се носеше славата, че всичко
прави по устав, наричаха го „Живия устав“.
По характер беше позитивен, участваме в един и същи клуб и той
вземаше дейно участие в мероприятията.
През 2015 г. ми се обади една вечер и ме помоли да го освободя от клуба
по лични причини. Попитах го какво става и той каза, че не може да ми каже
по телефона. На другия ден отидох да го видя у тях, той беше седнал до
прозореца и като ме видя стана, прегърна ме и започна да плаче. Каза ми, че
иска да напусне, защото не може да гледа хората в очите, каза че е обвинен в
убийство на 4 момчета, но че това не е вярно, че той не е убиец, че не е
виновен за цялата работа, но са го натопили и сега искат да го вкарат в
затвора. Каза, че за него жИ.тът свършва. Това бяха точните му думи. На
срещата присъстваше и жена му. Беше грохнал, с блуждаещ поглед,
изключително отчаян от жИ.та, не му се живееше. Аз го успокоявах, че след
8
като не е виновен ще се докаже и всичко ще излезе наяве.
Тогава му замразихме членството в клуба и през 2022 г. се обади, че е
оневинен, дойде, почерпи ни и му възстановихме членството, за което той
благодари. Имаме документи за замразяването на членството. Всички в клуба
знаеха и бяха изненадани, че В. Т. може да не си е изпълнил задълженията.
Ние бяхме и сме семейни приятели и се срещахме доста често, но след
тази случка казваше, че не иска да ходи никъде. Сам се постави под домашен
арест. Казваше, че не иска да излиза и да се вижда с никого, но аз поддържах
постоянно връзка с него по телефона и с жена му. Споделял ми е в тези
телефонни разговори, че се е стигнало до осъждане, каза, че станало
въртележка, че ту го осъждат, ту го оправдават и това още повече ме
навеждаше на мисълта, че той искаше да прекратява с жИ.та си. Това беше
разговор помежду ни и никой не знае за това.
Той ми споделяше, че го чака затвор, но не ми е казвал колко години,
въпреки, че не е виновен. Не сме говорили за граждански дела и за пари и
евентуални обезщетения.
След като го оправдаха се опита да се върне в клуба и да участва в
мероприятията, но имаше някакви семейни проблеми и отсъстваше от Варна.
Клубът се среща в годината 7-8 пъти. В. е идвал на срещите, но от някои
срещи е отсъствал. На първите срещи беше някак като на погребение, не стана
нито един път да танцува със съпругата си, имаше чувство на срам,
неудобство, не можеше да се отпусне и това се чувстваше.
Всички изказваха съжаление за случилото се и вярваха в неговата
невинност.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
АДВ. М. Р.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък
с разноски.
ПРОКУРОР ИВЕЛИНА БУХЛЕВА: Правя възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. М. Р.: Моля, след цялостен анализ на събраните по делото
доказателства да направите извод за основателност на предявените искове и да
ги уважете в пълния им размер.
Моля да присъдите сторените от доверителя ми разноски за водене на
настоящото производство и да ни дадете възможност да развием доводите си в
писмено становище.
9
ПРОКУРОР ИВЕЛИНА БУХЛЕВА: Считам, че искът не беше
доказан, поради което моля да го отхвърлите, а при условията на
евентуалност възразявам относно сумата, която считам, че е прекомерна за
възмездяване на претърпените неимуществени вреди. Възразявам и срещу
размера на адвокатското възнаграждение в настоящото производство.
Моля да ми дадете възможност да представя писмени бележки по
делото.
СЪДЪТ обяви на страните, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на пълномощника на ищцовата страна в
двуседмичен срок от обявяване на протокола и на пълномощника на ответната
страна в триседмичен срок от обявяване на протокола да представят писмени
бележки по делото.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 18:01 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10