Определение по дело №641/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Десета, Раздел I от АПК вр. 140 ГПК.

Делото е образувано въз основа на жалба подадена от А. И. А., [ЕГН] с адрес в с. Великденче, обл. Търговище, чрез адв. С. М. от АК -Търговище, съд. адрес ул. „Лилия“ №4, вх. Б, кантора 9, срещу Решение № 2153-25-351/15.11.2024г. на Директора на ТП на НОИ Търговище, потвърждаващо Разпореждане №251-00-891-5/02.10.2024г., с което на осн. чл. 54ж, ал.1 вр. чл. 54а, ал.1, 54б, ал.8 и 54в, ал.1 от КСО вр. чл.62, § 3 от Регламент (ЕО) 883/2024 на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 32,93 лв., считано от 10.08.2024г. до 09.04.2025 година.

След извършване на проверка за редовност на жалбата съдът предвид съответствието й с изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, приема същата за редовна.

Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че е подадена на 21.11.2024г., като обжалваният индивидуален адм. акт е съобщен на жалбоподателя на 19.11.2024г. чрез връчване по пощата, поради което е спазен законоустановения срок. Същата изхожда от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалването му, поради което е допустима. Предвид постоянния адрес на жалбоподателя, попадащ в съдебния район на АдмСТ, съгласно чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на Административен съд - Търговище.

При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото.

По допускане на доказателствата съдът намира, че следва да се произнесе в насроченото открито заседание, след изслушване на страните и обявяване на окончателния доклад по делото.

По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

- А. И. А., [ЕГН] с адрес в с. Великденче, обл. Търговище, чрез адв. С. М. от АК -Търговище, съд. адрес ул. „Лилия“ №4, вх. Б, кантора 9, в качеството на жалбоподател/оспорващ, и

- Директор на ТП на НОИ - Търговище, в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 22.01.2025г. от 13,30ч., в Съдебна палата – Търговище, за която дата да се призоват страните на адресите им посочени по делото.

УКАЗВА на ответника по оспорването възможността му по чл.163 ал.2 от АПК в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1.Фактически основания, на които се основава жалбоподателя –

Оспорващото лице определя обжалваната заповед като незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон довели до нарушение и на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Оспорващият не е съгласен с определения в оспореното решение и потвърденото с него разпореждане размер на отпуснатото му парично обезщетение за безработица /ПОБ/. Намира за неправилен подхода на органа при изчисляване размера на ПОБ да съобрази получения от жалбоподателя доход през изминалия 24-месечен период на заетост при различни работодатели и да го раздели на всички работни дни през този период, за да получи среднодневния доход. Сочи, че приетата нова норма с ал. 8 на чл. 54б от КСО касае случаи, когато се изчислява обезщетение след прекратяване на последната заетост в друга държава – членка на ЕС. Оспорващият счита, че съгласно чл.62, §1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е релевантен единствено дохода, получен за периода на последната му заетост при последния му работодател в чужбина. При съобразяване с цитираното меродавно общностно право ПОБ дължимо на жалбоподателката съобразено с чл. 54б ал. 1 КСО предвиждащ изчислението му на стойност 60% от среднодневното получено трудово възнаграждение, би надвишило максималния дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2023г. 85,71лв. и за 2024г. – 107.14лв. Предвид изложените доводи жалбоподателят моли за отмяна на оспореното решение, като преписката да се върне на органа за произнасяне със задължителни указания по прилагане на закона.

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 54ж вр. чл. 117 ал. 3 и ал. 5 вр. чл. 118 КСО вр. чл. 145 и сл. АПК.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – ответната страна не оспорва 1/ правото на обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл. 54а ал.1 КСО на жалбоподателя по подаденото от него заявление.; 2/ периода на заетост на оспорващия от 24.06.2024г. до 09.08.2024г. при работодател Краанбол Б.В в Кралство Нидерландия; 3/ размерът на получения от жалбоподателя при последния работодател брутен доход удостоверен в СЕД 004 в размер на 5526,03 евро (10807,81 лева); 4/ фактът, че жалбоподателят е бил осигурен за безработица по трудовото си правоотношение при последния работодател във Р Франция.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – признатите за безспорни по т.3.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна - Директор на ТП на НОИ - Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК във вр. чл. 54ж вр. чл. 117 ал. 3 и ал. 5 вр. чл. 118 КСО носи тежестта за доказване за това, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и при изпълнението на законовите изисквания при издаването му, както и че са налице фактическите основания, посочени в обжалвания индивидуален адм. акт - в конкретиката на казуса административният орган следва да докаже, визираните в оспореното решение фактически основания за определяне на посочения в оспорения акт размер на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО според всички доходи получени през 24-месечния период предхождащ месеца на прекратяване на осигуряването.

УКАЗВА на жалбоподателя, че съгласно чл.154 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК е длъжен да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения – обусловеността на размера на дължимото му обезщетение единствено от размера на получаваното от него трудово възнаграждение през периода на заетост при последния му работодател.

По доказателствените искания на страните съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК.

Определението не подлежи на обжалване и протест. Препис да се изпрати на страните.