Решение по КНАХД №260/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Юрисконсулт Е. Д. като пълномощник на „ТЕЦ–[община]“АД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] село, община Бобов дол, област Кюстендил, със законен представител изпълнителния директор инж.Ч. С. обжалва решение № 81/ 07.04.2025 г. по а.н.д.№ 211/ 2025 г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с недоказано деяние. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП, евентуално намаляване размера на имуществената санкция. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание пълномощникът на касатора поддържа жалбата.

Ответният директор на РИОСВ – София не изразява становище по жалбата.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и обосновано, поради което моли за оставянето му в сила.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 1/ 08.01.2025 г. на изпълняващия правомощията на директор на РИОСВ – София, с което на „ТЕЦ [община]“ АД за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 140 000лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че санкционираното дружество има издадено КР № 45-Н4/ 2019 г. от изпълнителния директор на ИАОС към МОСВ, актуализирано с решение № 45-Н4-И0-А1/ 2023 г. на органа, съдържащо задължителни условия. При извършена спешна и извънпланова проверка на 07.06.2024 г. в [населено място] село и на площадката на дружеството експерти от РИОСВ – София констатирали изпускани през ИУ № 1 непречистени емисии от жълто-кафяв цвят, формирани от работата на ЕК № 1. ИУ № 1 не е снабдено със СОИ и система за извършване на СНИ относно КАВ. Проверяващите установили, че друга част от газовете от работата на ЕК № 1 били насочени и изпускани през ИУ № 2, след пречистването чрез СОИ № 1. На същата дата посредством МАС на ИАОС, позиционирана в [населено място] село /на около 700 м от централата на дружеството/ е извършено изследване на КАВ в района. Съгласно представения протокол № 01-1031/19.06.2024 г., в 11:00 часа на 07.06.2024г. има еднократно превишаване на серен диоксид от 601 мкг/куб.м. при норма от 350 мкг/куб.м. в 11:00 часа. Дружеството е установено като единствен промишлен източник в района на населеното място. От документите при проверката не са установени преходни или аварийни режими на работа на инсталацията.

Обвинението в НП е за това, че дружеството като оператор на съоръженията е нарушило Условие 9.5.1 от КР. Съгласно Условие 9.5.1 „Емисиите на отпадъчни газове от площадката не трябва да водят до нарушаване на нормите на съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух и другите действащи норми за качество на въздуха“. Според АНО емисиите от отпадъчни газове от площадката /от работещата мощност на ЕК № 1/, след изпускането им през ИУ № 1 без пречистване през СОИ са довели до нарушаване на нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух и другите действащи норми за качество на въздуха – чл.3, ал.1 във вр. с Приложение 1, таблица 2 от Наредба № 12/ 15.07.2010 г.

От установените фактически обстоятелства районният съд е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и АНО, спазване на процедурата по ЗАНН, доказано деяние, законосъобразна имуществена санкция и немаловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил оспореното НП и е осъдил дружеството да заплати на РОСВ – София 80 лв. за юрисконсутско възнаграждение.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:

Доказателствата по делото установяват дружеството като притежател на КР № 45-Н4/ 2019 г., актуализирано с решение № 45-Н4-И0-А1/ 2023 г. на изпълнителния директор на ИАОС за експлоатация на инсталации и съоръжения във вид на горивна инсталация за производство на електрическа енергия и инсталация за производство на водород. Като притежател на посоченото КР дружеството има задължение да спазва условията от разрешителното, между които и процесното Условие 9.5.1 по обвинението. Видно от доказателствата, на 07.06.2024 г. дружеството не е изпълнило посоченото условие от КР. Установените от МАС в [населено място] село емисии на отпадъчни газове от площадката на дружеството нарушават нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух. Нарушени са показателите за серен диоксид. Независимо, че измерването е извършено извън площадката на дружеството, наличието на непречистени емисии, разпръсквани в района от ИУ № 1, липсата на други промишлени замърсители в района и близостта на МАС до площадката на дружеството са обстоятелства, които по еднозначен начин формират извод, че замърсяването на въздуха е резултат от емисиите от ИУ № 1. Самото измерване е извършено в деня на нарушението, поради което завишените стойности на показателите са относими към деянието, независимо, че данните са предоставени по-късно. Липсата на задължение за оборудване на ИУ № 1 с автоматична система за извършване на СНИ на емисиите не води до отпадане на отговорността.

Неоснователно касаторът възразява за недоказано деяние. Касаторът се позовава на записа в КП, съгласно който клапата на ЕК № 2, който е в ремонт, е отворена на 98% към ИУ № 1, поради което твърди, че емисиите от ИУ № 1 не са формирани от работата на ЕК № 1. Касационният съд споделя изводите на районния съд, формирани от съдържанието на КП и справката на л.27, че ЕК № 2 не е бил в експлоатация, а регистрираната в него температура от 31 градуса по Целзий е много по-ниска от температурата от 126 градуса по Целзий на работещия ЕК № 1. Липсата на данни за извършвани процеси на горене в ЕК № 2 изключват възможността от ЕК № 2 да се формират изгорели газове, съдържащи серен диоксид. От друга страна, е доказана работата на ЕК № 1, при която е осъществено горене на смес от кафяви и лигнитни въглища. В резултат на това горене се осъществява отделяне на серен диоксид. С оглед на установеното, независимо от записаното в КП в частта, относима към възражението на касатора, съвкупността от фактите сочи, че измерените количества серен диоксид са емисии от ИУ № 1, формирани от работата на ЕК № 1. В рамките на съдебното производство доказателствата се преценяват поотделно и в тяхната съвкупност, а при противоречия между тях обективната истина се установява чрез задълбочен анализ на всички обстоятелства в тяхната взаимна връзка и логична последователност. В резултат на такъв анализ районният съд е достигнал до извода за доказано деяние.

Поведението на дружеството нарушава задължението по чл.123в, т.2 от ЗООС, което се санкционира по състава на чл.164, ал.1 от ЗООС.

Правилна е преценката на районния съд за законосъобразен размер на имуществената санкция по критериите на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН. Засегнатите с деянието обществени отношения са с висока степен на значимост предвид целите на закона в чл.2 от ЗООС. Преди процесното деяние дружеството е извършител на множество други нарушения на условията от КР, за които са наложени имуществени санкции в завишени размери, включително над размера по процесната санкция от 140 000 лв. Тази санкция е по-ниска от средната по чл.164, ал.1 от ЗООС и отговаря на индивидуалните характеристики на нарушението и дееца. Посочените обстоятелства определят наложената санкция като справедлива. Липсва маловажен случай по критериите на §1, т.4 от ДР на ЗАНН.

Решението на районния съд е правилно и като такова ще остави в сила.

Поради изхода от спора касаторът няма право на деловодни разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81/ 07.04.2025 г. по а.н.д.№ 211/ 2025 г. на РС - Дупница.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.