РЕШЕНИЕ
№ 4710
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110163427 по описа за 2023 година
На 27.07.2023г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответника К. Д. К. за сумата от 156,92
лева.Сумата представлява предявено от ищеца искане за заплащане на
топлинна енергия доставена за периода месец май 2019г. – месец април
2020г.Срещу заповедта е постъпило възражение, поради което се води
настоящия установителен иск по чл. 422 ГПК.
В исковата молба се твърди, че в рамките на процесния период К. Д. К. е
собственик на топлоснабден имот – ап. .., находящ се в гр.С., област С.,
община Л., ж.к. „Л.“, бл. .., вх. ., ет....
Ответницата, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден
имот бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
1
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена, посочена в ежемесечно получаваните фактури, в 45-дневен
срок след публикуването им на интернет страницата на продавача.
Ищецът моли съда да признае за установено отношение, че К. Д. К.
дължи на „Т. С.“ ЕАД общата сума от 156,92 лева, от които 72,24 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода м.05.2019г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от 27.07.2023г. до
изплащане на вземането, сумата от 31,48 лева – мораторна лихва за забава от
15.08.2020г. до 30.06.2023г., както и суми за дялово разпределение: 44,24 лева
– главница за периода м.10.2020г. – м.04.2022г., ведно със законната лихва от
27.07.2023г. до изплащане на вземането, и 8,96 лева лихва за периода
15.08.2020г. до 30.06.2023г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в двете производства.
В законоустановения срок е постъпил отговор от К. Д. К., в който
отговор оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че плащанията
са извършени след получаване на общите фактури, ведно с ДДС върху
главниците за отчетния период. Сочи, че по делото не са представени
договори между ищеца и ТЛП, от които да е видно какви са сумите плащани
от възложителя „Т. С.“ ЕАД и топлинния счетоводител. Поддържа, че исковата
молба не отговаря на издадената заповед за незабавно изпълнение. Твърди, че
в обстоятелствената част се посочват суми, съответстващи на посочените в
заповедното производство, докато в петитума на исковата молба се сочи една
единствена сума, без да се посочват основанията и претенциите по пера и
периоди.
Твърди се, че „претендираните лихви в обстоятелствената част на
исковата молба се посочват поотделно, без да бъдат съобразени с чл. 111 от
ЗЗД, докато в петитума се сочи обща лихва, като не се сочи възникването на
всяко едно задължение с начало и край, което е недопустимо.“ Твърди, че
лихвите са посочени за период, предшестващ възникването на главниците.
Сочи, че не дължи сумата по посочената главница, поради цялостно
изплащане на същата по обща фактура, издадена от заявителя за реално
ползване на предоставената сградна инсталация. Твърди, че не дължи и
сумата за мораторна лихва, поради изплащане на главния иск в срок от
получаването на общите фактури, като не е получавала и покана за
2
изпълнението им. Твърди, че не е дала повод за завеждане на делото, тъй като
плащането е извършено в пълен размер и е своевременно направено.
Твърди се, че претенцията за законна лихва е неопределена, като липсва
период, предмет и основание. Сочи, че е изплатена сумата, претендирана от
ищцовото дружество, така както е установена от фирмата за дялово
разпределение. Твърди, че от страна на ищцовото дружество никога не е
изплащана обща фактура или фактури за дължими суми за дялово
разпределение. Счита същите за недължими. Поддържа, че не е получавала
покана за претенцията, за да бъдат претендирани лихви за забава, както и
договор между ищеца и поисканото ТЛП, от които да е видно каква е цената за
услугата дялово разпределение и как се разпределя.
Твърди се, че е налице разминаване в петитума на исковата молба и
допълнителната молба на ищеца.
В първо заседание представител на ответната страна оттегли всички
възражения, с изключение на възражението за извършено плащане. Въпреки
дадената възможност отнетникът не посочи нито датата, нито начиа на
твърдяното пращане по обща фактура. Приетите неоспорени техничека и
счетоводна експертиза установиха, че за абоната има незаплатени доставки на
енергия в размер, какъвто е посочен в исковата молба. Иска следва да бъде
уважен, а ответната страна да заплати съобразно уважената част от
претенциите 808,50 лв. разноски. С оглед на частта от претенциите, по която
производството бе прекратено, ищецът дължи на ответната страна 184 лева
разноски. Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че К. Д. К. ЕГН ********** дължи на
„Т.С.“ ЕАД както следва : сума от 116,48 лева, от които 72,24 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
м.05.2019г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от 27.07.2023г. до
изплащане на вземането, както и суми за дялово разпределение: 44,24 лева –
главница за периода м.10.2020г. – м.04.2022г., ведно със законната лихва от
27.07.2023г. до изплащане на вземането.
3
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 808,50 лева разноски, а ищеца
да заплати на ответника 184 лева разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4