№ 2820
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.а
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20231100501801 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на на адв. И. А. И., особен представител на бащата
И. П. И., с която се обжалва Решение № 14841/19.12.2022 г., постановено по гр. д. №
26954/2021 г. по описа на СРС, 37 състав, с което е осъден а И. П. И. да заплаща на
непълнолетното си дете А. И. И. чрез неговата майка и законен представител В. В. Х.,
месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 17.05.2020г. (една година преди подаване
на исковата молба в съда) до настъпване на законна причина, изменяща размера й или
прекратяваща издръжката, на основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл.149 от СК, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като сумата следва да се превежда по
банкова сметка на майката, разкрита в „Първа инвестиционна банка“ АД.
Със същото решение е осъден И. П. И., на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК, да
заплаща на непълнолетното си дете К. И. И., чрез неговата майка и законен представител В.
В. Х. месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 17.05.2020г. (една година преди
подаване на исковата молба в съда) до настъпване на законна причина, изменяща размера й
или прекратяваща издръжката, на основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл.149 от СК, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като сумата следва да се превежда по
банкова сметка на майката, разкрита в „Първа инвестиционна банка“ .
1
Осъден е И. П. И. да заплати на непълнолетните си деца К. И. И. и А. И. И. на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, сторени съдебни разноски в размер на 600 лв.,
представляващи заплатен адвокатски хонорар, а по сметка на СРС сумата от 576 лв.,
представляваща държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и сумата от 400 лв.
представляваща заплатен адвокатски хонорар на особен представител, допуснато е
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, на основание
чл. 242, ал. 1 от ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон, като същото е и необосновано и
несъобразено със събраните по делото доказателства, поради което се обжалва в частта, в
която на непълнолетните е присъдена издръжка над законоустановения минимум.
Моли се да бъде отменено решението в частта, в която въззивникът е осъден да
заплаща издръжка над законово определения минимум.
Моли да му бъде присъдено възнаграждение за особен представител.
Въззиваемите страни – непълнолетните А. И. И. и К. И. И., действащи лично и
съгласието на своята майка В. В. Х., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са депозирали отговор
на въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 14841/19.12.2022 г., постановено по гр. д. № 26954/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 37 състав, е осъден а И. П. И. да заплаща на непълнолетното си дете
А. И. И. чрез неговата майка и законен представител В. В. Х., месечна издръжка в размер на
200 лв., считано от 17.05.2020г. (една година преди подаване на исковата молба в съда) до
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на
основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл.149 от СК, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като сумата следва да се превежда по банкова сметка на майката,
разкрита в „Първа инвестиционна банка“ АД; осъден е И. П. И., на основание чл. 146, ал. 1,
изр. 2 от СК, да заплаща на непълнолетното си дете К. И. И., чрез неговата майка и законен
представител В. В. Х. месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 17.05.2020г. (една
година преди подаване на исковата молба в съда) до настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 143, ал. 2 от СК и
чл.149 от СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като сумата следва
да се превежда по банкова сметка на майката, разкрита в „Първа инвестиционна банка“;
осъден е И. П. И. да заплати на непълнолетните си деца К. И. И. и А. И. И. на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, сторени съдебни разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатен
адвокатски хонорар, а по сметка на СРС сумата от 576 лв., представляваща държавна такса,
2
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и сумата от 400 лв. представляваща заплатен
адвокатски хонорар на особен представител, допуснато е предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваната част са неоснователни.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с
нуждите на детето (децата) и възможностите на задължения родител. Това са две
кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. При присъждане на месечна
издръжка от по 200 лева на дете, първоинстанционният съд се е съобразил с нуждите на
непълнолетния А. И. И., ЕГН **********, който понастоящем е на 17 години, както и с
нуждите на непълнолетния К. И. И., ЕГН **********, който понастоящем е на 15 години,
като е съобразил, че същите имат нужда от средства за съществуване и образование. От
представеното по делото в първоинстанционното производство писмо от НАП София се
установява, че ответникът И. И. през последните дванадесет месеца е работил на различни
места с доходи около минималната работна заплата. По делото не е установено бащата да
страда от заболяване или да има друга причина, поради която не може да полага труд, за да
издържа непълнолетните си деца. Други доказателства за доходите и имуществото на
ответника по делото не са събрани, но същият е в трудоспособна възраст (46-годишен е),
няма данни за наличие на други ненавършили пълнолетие деца и няма данни да страда от
заболявания, които да му пречат да работи и да получава трудово възнаграждение,
посредством което да задоволява, както собствените си, така и на децата си А. и К.,
екзистенциални нужди. Същевременно, въззивникът не е ангажирал доказателства, че е
изпълнявал алиментния си дълг към въззиваемите страни за релевантния период, вкл. за
минало време. Ето защо, първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно.
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани
и относими към спора доказателства.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част, като
правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
По разноските – въззиваемите страни в случая не претендират разноски, а с оглед
изхода на делото, въззивникът няма право на такива. Въззивникът следва да бъде осъден, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд, разноски в общ
размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляващи държавна такса в размер на
50 лв. за въззивната жалба, депозирана срещу две лица, съобразно обжалваемия интерес и
възнаграждение за назначения му особен представител - 400 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14841/19.12.2022 г., постановено по гр. д. №
3
-ми
26954/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 37 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, И. П. И., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския градски съд разноски в общ размер на 450 лв. (четиристотин и
петдесет лева), представляващи държавна такса в размер на 50 лв. за въззивната жалба
съобразно обжалваемия интерес и възнаграждение за назначения му особен представител в
размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4