№ 416
гр. Дупница, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510100219 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Е. К. К., ЕГН: **********, с адрес: с. *** и Т. Е. К., ЕГН: **********, с адрес: с. ***,
са предявили срещу Община Сапарева баня, с адрес: гр. ***, субективно съединени искове
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът Е. К. К. твърди, че е собственик на УПИ V- 66, кв.1 по плана на село ***, с
площ 756 кв.м. по нотариален акт № 192, том I, дело № 486/1985 год. съгласно улична и
дворищна регулация, одобрена със Заповед № 2800 от 30.09.1987 год., при съседи: улица,
УПИ У1-66 и УПИ ІV-193, а по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-245/15.12.2022год. на Изпълнителен директор на АГКК на поземлен имот е с
идентификатор 53254.500.503, адрес на поземления имот: с. ***, ул. „Рилски езера“ № 9,
площ: 902 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, номер по предходен
план: 66, кв.:1, парцел: V, съседи: 53254.500.193, 53254.500.537, 53254.500.66, 53254.20.78.
Ищцата Т. Е. К. твърди, че е собственик на УПИ VI- 66, кв.1 по плана на село ***, с
площ 840 кв.м. по нотариален акт № 191, том VII, дело № 1282/2006 год. и нотариален акт №
50, том I, дело № 29/2013 год. съгласно улична и дворищна регулация, одобрена със Заповед
№ 2800 от 30.09.1987 год., при съседи: УПИ V-66 , УПИ VII-65 и улица, а по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-245/15.12.2022 год. на
Изпълнителен директор на АГКК на поземлен имот е с идентификатор 53254.500.66, адрес
на поземления имот: с. ***, ул. „Рилски езера“ № 11, площ: 766 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, номер по предходен план: 66, кв.: 1, парцел: VI, съседи:
53254.500.503, 53254.500.537, 53254.500.65, 53254.20.78 и на построените в имота масивна
1
жилищна сграда и паянтова селскостопанска постройка.
Ищците са придобили право на собственост върху описаните поземлени имоти от
техните праводатели, които са притежавали по Нотариален акт за собственост по давност и
наследство, издаден на 21.08.1972 год. от С. Димитровски районен съдия, а именно:
жилищна сграда и дворно място, съставляващо парцел XVI, отреден за имот 33, в кв. 38 по
плана на с. ***, с урегулирана площ от 1512 кв.м.
След като направили справка в техническата служба на община Сапарева баня,
ищците установили, че по регулационния план на с. ***, утвърден със Заповед № 4372 от
04.04.1946 год. /отменен/ парцел XVI—33 в кв. 38, който са притежавали праводателите им е
бил с площ 2000 кв.м. и от Обяснителната записка на Председателя на Сапаревобанския
народен съвет се установява, че през 1971 год. е имало изменение на дворищната регулация
на кв.38 в с. ***, което изменение е засегнало и процесния парцел ХVІ-33, като част от него
с площ от около 488 кв.м попада вече извън регулацията на населеното място. Тази спорна
част понастоящем е включена в поземлен имот с идентификатор 53254.20.78 по КК на с. ***
с предназначение „земеделска“ и Областна дирекция по земеделие Кюстендил с Протоколно
решение № 01/30.09.2009 год. я предоставя на община Сапарева баня като земя по чл. 19 от
ЗСПЗЗ, за която има съставен и акт за общинска собственост.
Ищците считат, че включването на спорната част от имота като земя по чл. 19 от
ЗСПЗЗ за незаконосъобразно, защото противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Твърдят, че праводателите им до момента, в който са им прехвърлили правото на
собственост, никога не са губили владението върху спорната част извън регулация, а след
тях и те я владеят явно и постоянно до момента в параметрите преди изменението на
дворищната регулация през 1971 год. т.е. владеят целия парцел в границите по стария
регулационен план от 1946 год., като оградата и към момента съществува.
Ищците владеят спорната част явно, спокойно с намерението, че те са собственици и
частта е заградена с общата ограда на урегулирания имот, но не притежават документ за
собственост, което е повод да предявят настоящия положителен установителен иск срещу
община Сапарева баня, като се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност от
1971 год. до момента, продължила повече от 40 год. За процесната земя не съществува
забраната на чл.86 от ЗС за придобиването й по давност, доколкото върху нея не е
установено право на кооперативно земеползване и не е одържавена. Реално спорната част
образува един общ имот заедно с останалите урегулирани 1512 кв.м., от който имот сега са
образувани поземлен имот с идентификатор 53254.500.503 и поземлен имот с
идентификатор 53254.500.66, собственост на ищците. Претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната община, с който се
оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че процесната
площ от 488 кв.м. от ПИ с идентификатор 35254.20.78 представлява земя по чл. 19 от
ЗСПЗЗ, останала след възстановяване правата на собствениците, която общината стопанисва
и управлява. Оспорва в полза на ищците да е изтекла придобивна давност, тъй като имотът е
актуван с Акт за частна общинска собственост № 2100/2018г., което е прекъснало давността.
2
Излага пространни правни съображения в тази насока. Също така сочи, че не е представен
документ за собственост, от който да е видно, че праводателите на ищците са били
собственици на процесната част. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения с исковата молба и приет като доказателство по делото
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 2,
том ІV, дело № 1191/1972г. на РС- гр.С. Димитров (сега гр.Дупница), на 21.08.1972г., Л. в.
К.а и К. М. К. са признати за собственици по давностно владение на следния недвижим
имот: жилищна сграда и дворно място, съставляващо парцел XVI, отреден за имот 33, в кв.
38 по плана на с. ***, с урегулирана площ от 1512 кв.м.
Видно от приетите като доказателства по делото нотариален акт № 192, том I, дело №
486/1985 год. на РС- гр.С. Димитров, нотариален акт № 191, том VII, дело № 1282/2006 год.
и нотариален акт № 50, том I, дело № 29/2013 год., двата по описа на нотариус Л.С. с район
на д-вие ДРС, ищците са собственици на следните недвижими имоти: Е. К. К. е собственик
на УПИ V- 66, кв.1 по плана на село ***, с площ 756 кв.м. по нотариален акт № 192, том I,
дело № 486/1985 год. съгласно улична и дворищна регулация, одобрена със Заповед № 2800
от 30.09.1987 год., при съседи: улица, УПИ У1-66 и УПИ 1У-193, а по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-245/15.12.2022год. на Изпълнителен
директор на АГКК на поземлен имот е с идентификатор 53254.500.503, адрес на поземления
имот: с. ***, ул. „Рилски езера“ № 9, площ: 902 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, номер по предходен план: 66, кв.:1, парцел: V, съседи:
53254.500.193, 53254.500.537, 53254.500.66, 53254.20.78, а ищцата Т. Е. е собственик на УПИ
VI- 66, кв.1 по плана на село ***, с площ 840 кв.м. по нотариален акт № 191, том VII, дело №
1282/2006 год. и нотариален акт № 50, том I, дело № 29/2013 год. съгласно улична и
дворищна регулация, одобрена със Заповед № 2800 от 30.09.1987 год., при съседи: УПИ V-66
, УПИ VII-65 и улица, а по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-245/15.12.2022 год. на Изпълнителен директор па АГКК на поземлен имот е с
идентификатор 53254.500.66, адрес на поземления имот: с. ***, ул. „Рилски езера“ № 11,
площ: 766 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, номер по предходен
план: 66, кв.: 1, парцел: VI, съседи: 53254.500.503, 53254.500.537, 53254.500.65, 53254.20.78
и на построените в имота масивна жилищна сграда и паянтова селскостопанска постройка.
Видно от представеното Удостоверение за наследници изх.№ 24/29.01.2024г.,
съставено в с. ***, общ. Сапарева баня, ищците са наследници по закон на Л. в. К.а.
Към отговора на исковата молба е приложено протоколно решение № 1/30.03.2009г.
на ОС „Земеделие” гр. Сапарева баня за определяне на имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ за
землищата в Сапарева баня, одобрено със заповед № РД-05-30/01.04.2009г. на Директора на
ОД „Земеделие“ гр.Кюстендил, както и приложение № 1 към него, видно от което
процесният имот е включен в списъка на земи-общинска собственост на основание чл.19,
3
ал.1 от ЗСПЗЗ. Представен е и Акт за общинска собственост № 2100/22.05.2018г., видно от
който процесния недвижим имот е актуван като общинска собственост.
От заключението на вещото лице по назначената СТЕ, се установява следното:
Регулационните и квадратурни данни за парцел ХVІ-33 в квартал 38, изчислени от вещото
лице по графично отчетени данни са 2146.00кв.м. През периода 1967г.-1972г., за квартал 38
са направени изменения, като част от дворищно-регулационните парцели са заличени
/изключени от строителните границина населеното място/, а за парцел ХVІ-33 дворищната
регулация е променена /Приложение №2 към СТЕ/. Регулационните и квадратурни данни за
парцел XVI-33 в квартал 38, /след изменението/ изчислени от вещото лице по графично
отчетени данни са 1595.00кв.м. При действието на този план е съставен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство №2, том IV, дело
1191/1972г. на С. Димитровски районен съдия, с който Л. в. К.а и К. М. К. от с. *** са
признати за собственици по давностно владение на следния недвижим имот: „жилищна
сграда и дворно място, съставляващо парцел XVI /шестнадесети/ отреден за имот
планоснимачен номер 33 /тридесет и три/ в квартал 38 /тридесет и осем/ по плана на с.***, с
урегулирана площ от 1512 квадратни метра.
Със заповед №2800 от 30.09.1987г. на Кмета на Община Сапарева баня е одобрена
уличната и дворищната регулация на с.***, общ.Сапарева баня, видно от който процесната
част от поземлен имот с идентификатор 53254.20.78 попада в обхвата на имот с
планоснимачен номер 66 /шестдесет и шест/. Изчислената от вещото лице площ на имот пл.
№66 по цифрови данни от кадастралната карта е 2151.00кв.м. По регулационния план, за
имот пл.№ 66 са отредени урегулирани поземлени имоти /УПИ/, както следва: № V /пет/ в
квартал 1 /първи/ с урегулирана площ 902.00кв.м; № VI /шест/ в квартал 1 /първи/, с
урегулирана площ 766.00кв.м. и извън строителните граници на населеното място-
483.00кв.м.
Със заповед №РД-18-245 от 15.12.2022г. на изпълнителния директор на АГКК е
одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ за землището на с.***. Съгласно
одобрената кадастрална карта в района на съдебно-техническата експертиза, части от два
имота по действащия кадастрален план от 1987г. /от имот пл.№66 и от имот пл.№193/, които
са извън обхвата на регулационния план, попадат в границите на поземлен имот с
идентификатор 53254.20.78, идентичен с имот №020078 по КВС /Полска култура, категория
Шеста, площ 0.641 дка, м. „Горица“, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ/. С Протоколно решение №1 от
30.03.2009г. на ОСЗ- гр.Сапарева баня, одобрено със заповед №РД-05-30 от 01.04.1009г. на
директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр.Кюстендил, са определени имотите по
чл.19 от ЗСПЗЗ по землища в община Сапарева баня, включително поземлен имот с
идентификатор 53254.20.78.
От приложената към заключението Комбинирана скица (Приложение №4), се
установява, че процесната част от ПИ с идентификатор 53254.20.78 попада изцяло в
регулационните граници на парцел ХVІ-33 в квартал 38, при одобряването на плана със
заповед №4372/04.04.1946г.; описаните в обяснителна записка придаваеми дворни места към
4
парцел ХVІ-33 в квартал 38 и заплатени с приходен ордер №449/03.05.1971г. /листа 6 и 7 от
делото/, се припокриват с процесната част от ПИ с идентификатор 53254.20.78 по
кадастрална карта;
От комбинираната скица-Приложение №5 е видно, че частта от имот планоснимачен
номер 66 по кадастрален план от 1987г., попадаща извън крайната регулационна линия, се
припокрива с поземлен имот с идентификатор 53254.20.78 по КК, т.е. е част от имот
планоснимачен номер 224 по кадастрален план от 1954г.; частта от имот планоснимачен
номер, попадаща в границите на поземлен имот с идентификатор 53254.20.78 по КК, е
ограничена с контур, означен с букви А-Б-В-Г-Д-А и е с площ от 483кв.м.;
При направения оглед на място, вещото лице е установило следното фактическо
положение: процесната част от ПИ с идентификатор 53254.20.78, се ползва и владее от
ищците по делото Е. К. К. и Т. Е. К.. Дворното място е оградено с ограда от бетонови колове
и оградна тЕ. мрежа. Имотът извън застроената част е ограден с оградна мрежа на бетонови
и метални колове. Съществуващата на място ограда съвпада с имотната граница на имот
планоснимачен номер 66 по кадастрален план от 1987г.
Вещото лице заключава, че Урегулиран парцел № XVI за имот пл.№33 има площ от
2146.00кв.м. по графични данни при одобряването на плана през 1946г. След изменението на
дворищната регулация, урегулираната площ на парцел № XVI-33 е 1595.00кв.м., т.е. 551.00
кв.м. остават извън регулацията на населеното място. Спорната част попада изцяло в
границите на ПИ с идентификатор 53254.20.78 по КК. Тази част е идентична с частта от
имот планоснимачен номер 66 по кадастралния план от 1987г. извън регулацията на
населеното място и е означена с контур А-Б-В-Г-Д-А на Приложение №5 към СТЕ. Същата е
с площ от 483кв.м.
От показанията на свидетелите Е.ия В.а Д. и Й.В.К., се установява, че процесният
имот е бил собственост на наследодателите на ищците, винаги е ползван и обработван от
тях, а след смъртта им-от семейството на ищците. Никой друг не е имал претенции относно
ползването на имота. Имотът никога не е внасян в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански
организации.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1, предложение 2-ро от ГПК-
положителен иск за собственост, по който ищецът трябва да установи правния си интерес от
предявяване на иска, както и да докаже при условията на главно и пълно доказване
придобивното основание, по силата на което е станал собственик на процесния имот.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на
предявения иск поради липса на правен интерес, понеже не оспорва собствеността на
ищцата. За наличието на правен интерес от установителния иск е решаващо извънсъдебното
оспорване на правото на ищеца от страна на ответника. В настоящия случай такова
оспорване е налице, видно от заповед № РД-05-30/01.04.2009г. и протоколно решение
5
№1/30.05.2009г. на ОС „Земеделие” гр. Сапарева баня, с които е прието, че процесният имот
е общинска собственост, на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, като е съставен и Акт за частна
общинска собственост №2100/2018г., поради което за ищците е налице интерес да установят
със сила на пресъдено нещо собствеността си върху него.
За да бъде уважен разглеждания положителен установителен иск ищецът следва да
установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване
на въведените от него придобивни основания. Именно установеността на правото на
собственост на ищеца към момента на приключване на устните състезания по делото,
определя изхода от спорното правоотношение.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безсъмнен
начин, че ищците, а преди това техните наследодатели, владеят и обработват процесния
имот явно, непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено, в резултат на което и в
съответствие с разпоредбата на чл. 79 от ЗС са придобили собствеността върху този имот по
силата на изтекла придобивна давност и наследяване.
Релевантно за изхода на настоящия спор е дали процесният имот е попадал в
приложното поле на ЗСПЗЗ, тоест дали е подлежал на възстановяване по реда на този закон,
както твърди ответната страна. С оглед на това, че процесният имот никога и по никакъв
начин не е бил отнеман от ищците, респ. от техните наследодатели, то този имот не е и
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не би могъл да бъде включен в земите по
чл. 19 от ЗСПЗЗ и съответно е нямало как да стане общинска собственост. Възстановяването
на собствеността се извършва по отношение на посочените в чл. 10 от ЗСПЗЗ имоти, но
хипотезите му касаят случаи, в които или собствеността е била отнета, както е при
одържавяването например, или без да бъде отнета не е упражнявана в реални граници, както
при включване на имотите в ТКЗС или други сродни организации, без значение дали реално
са били обработвани от тях или не. Ако собственик на земеделска земя не е бил член-
кооператор, а по делото не се установява ищецът, респ. наследодателят му да са били, и е
владял земята си в реални граници до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение
на тези имоти не се прилага реституционното производство, предвидено в този закон. При
предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим
имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои
собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на
твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 от ГПК тежестта
да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното
право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е.
да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът
твърди, че ищеца не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот
по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ, негова е тежестта
да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите
на чл. 10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи
доказателствената тежест да установява обстоятелството, че имотът не е подлежал на
6
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на
акт за общинска собственост. Общината-ответник е следвало да установи чрез пълно и пряко
доказване, че процесният имот попада в приложното поле чл. 19 от ЗСПЗЗ, т.е. подлежал е
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил своевременно заявен за възстановяване и
като такъв е станал общинска собственост. Действителното правно положение на процесния
имот безспорно го очертават като такъв, който макар и земеделски, никога не е бил
включван в блоковете на ТКЗС, ДЗС, АПК или пък одържавяван по какъвто и да е начин и
като такъв, спрямо него не се прилага нито разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ
заличаваща изтеклия до влизането в сила на тази разпоредба давностен срок за имоти,
подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито пък разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ,
предвиждаща, че незаявените за възстановяване земеделски земи, преминават в управление
на Общината, а след изтичане на 10 години, стават общинска собственост. Поради това
съдът намира, че не са били налице пречки и забрани за придобиване по давност на правото
на собственост върху процесния имот.
В тази насока са и събраните по делото гласни доказателства. Разпитаните свидетели
бяха категорични в показанията си, че наследодателите на ищците, а в последствие и самите
те, непрекъснато и необезпокоявано владеят имота, полагали са грижи за него, както и че
имотът никога не бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или други организации. Същото
фактическо положение е констатирано и от вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза.
По изложените съображения искът, предмет на настоящото производство се явява
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищците сторените разноски в производството в размер общо на 2280.00 лв., от
които: 1200.00 лв.-заплатено възнаграждение на упълномощения адвокат, 980.00 лв.-депозит
за възнаграждение на вещото лице по назначената и изслушана СТЕ и 100.00 лв.-внесена
държавна такса по предявения иск, за които е представен списък по чл.80 ГПК и надлежни
доказателства за извършването им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Община Сапарева
баня, с адрес: гр. ***, представлявана от кмета К.Г.Г., че ищците Е. К. К., ЕГН: **********,
с адрес: с. *** и Т. Е. К., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, са собственици на следния
недвижим имот: реална част с площ от 483 кв.м. (четиристотин осемдесет и три
квадратни метра) от Поземлен имот с идентификатор № 53254.20.78 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18.245/15.12.2022г. на Изп.
директор на АГКК, която реална част е означена с контур А-Б-В-Г-Д-А на
7
Комбинираната скица-Приложение №5 към Съдебно-техническата експертиза (на л.85
от делото), приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, с
граници на реалната част: ПИ с идентификатори №№ 53254.500.65, 53254.500.66,
53254.500.503 и край на регулацията.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, Община Сапарева баня, с адрес: гр. ***,
представлявана от кмета К.Г.Г., да заплати на Е. К. К., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, и
Т. Е. К., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, сумата от 2280.00 (две хиляди двеста и
осемдесет) лева, представляваща сторените разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил с въззивна жалба в
двуседмичен срок, считано от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8