РЕШЕНИЕ № 1058
гр. Русе, 28.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на тридесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря СВЕТЛА ГЕОРГИЕВА и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №7054 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Исковете са с правно
основание по чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и по 86 ЗЗД.
Ищецът Е.Н.Е. твърди, че в
периода от 27.11.2016г. до 27.11.2019г. е работил по служебно правоотношение в
Първо РУ при Областна дирекция на МВР гр. Русе на длъжност “старши полицай”. Изпълнявал дейността
си на смени, всяка с продължителност от 12 часа – дневни и нощни работни смени,
съгласно месечни графици при сумарно отчитане на работното време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители на МВР е осем часа
дневно и четиридесет часа седмично, като надвишаването на тази норма за периода
следва да се заплати като извънреден труд. Работодателят му неправилно е
отчитал и изчислявал положения от него нощен труд, в резултат на което в
периода 27.11.2016г.-27.11.2019г. не му е изплатил положения от него извънреден
труд. За
периода от 27.11.2016г. до 27.11.2019г. е действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. Разпоредбата на чл.3, ал.3 от същата е идентична с
чл.3, ал.3 в двете предходно действащи Наредба №8121з-407/11.08.2014г. и
Наредба №8121-з-592/25.05.2015г., като и трите предвиждат възможността за
полагане на нощен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не
трябва да надвишават средно осем часа за всеки 24-часов период. В периода до
издаването и обнародването на Наредба №8121з-776/29.07.2016г. е имало изрично
предвиден подзаконов нормативен акт, основание за преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1.143, тъй като е била приложима Наредба №8121з-407/11.08.2014г.
В Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143. Съгласно чл.9, ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е
субсидиарно приложима за служителите на МВР. За исковия период е положил общо
1820 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 2080.26
часа или на 260.26 часа извънреден труд, който не му е заплатен. За целия исков
период общо му се дължи сумата 1661.56 лв, от която 1561.56 лв незаплатено
допълнително възнаграждение за положен 260.26 часа извънреден труд и 100.00 лв
обезщетение за забава от датите на съответните падежи до предявяване на иска. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 1661.56 лв,
от която 1561.56 лв незаплатено допълнително възнаграждение за положен
260.26 часа извънреден труд за периода от 27.11.2016г. до 27.11.2019г., заедно
със законната лихва, считано от 27.11.2019г. до окончателното изплащане и
100.00 лв обезщетение за забава от датите на съответните падежи до датата на
предявяване на иска. Претендира за разноски.
Ответникът Областна дирекция на
МВР-Русе, представляван от директора Теодор Атанасов Атанасов, чрез процесуалния
си представител изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Възразява, че не дължи суми на ищеца за допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд по чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, тъй като съгласно служебното му
правоотношение и създадената организация на работа в МВР, разпоредбата на чл.9,
ал.2 НСОРЗ е неприложима към държавните служители в МВР. Не са налице нейните
предпоставки: подневно отчитане на работното време, работа на смени,
продължителност на нощно работно време, която е по-малка от продължителността
на дневното, трудово възнаграждение за работа по трудов договор. Поради това
при изчисляването и заплащането на положения от ищеца труд следва да се
прилагат специалните правила на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Неоснователна е и претенцията по чл.86 ЗЗД. Изложени са
подробни правни съображения, цитирана е съдебна практика и писмена консултация
на проф. д-р ю.н. Васил Мръчков. Претендира разноски.
С влязло в
сила определение в съдебно заседание на 30.06.2020г. на основание чл.214 ГПК
съдът е допуснал изменение на исковете чрез увеличението им, както следва: на
иска по чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР – от 1561.56 лв на 1815.97
лв допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
27.11.2016г. до 27.11.2019г. и на иска по чл.86 ЗЗД – от 100 лв на 234 лв, общ
размер на обезщетение за забава от датите, на които сумите са били изискуеми до
27.11.2019г.
По делото са
представени писмени доказателства и е прието заключение на счетоводна
експертиза, приложено в писмен вид.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
По делото е установено от приложената
на л.21 Кадрова справка рег. №30240/17.12.2019г., издадена от ОДМВР-Русе и от
заключението на счетоводната експертиза, че ищецът е в служебно правоотношение с
ответника, като изпълнява длъжността “старши полицай” в група “Охрана на обществения
ред” на сектор “Охранителна полиция” към Първо РУ-Русе при ОДМВР-Русе, при
сменен режим на работа по 12 часа дневни и нощни работни смени по утвърдени
месечни графици за дежурства и сумарно отчитане на работното време.
Съгласно чл.176 ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл.179, ал.1 ЗМВР, на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на
труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., като условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед – ал.2.
Съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8-,
12-, или 24-часови смени, работното време на държавните служители се изчислява
сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. и работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал.3). Съгласно ал.5, т.2, работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
- за служителите, работещи на смени. Извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал.6. Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи - ал.9.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено и допълнено устно от
вещото лице Р.М.Д. в съдебно заседание на 30.06.2020г., се установява, че по
отношение на ищеца не са преизчислявани (преобразувани) отработените нощни
часове труд към дневен такъв с коефициент по чл.9, ал.2 НСОРЗ в размер на 1.143
за периода от 27.11.2016г. до 27.11.2019г., респ. не е начислявано и изплащано
допълнително възнаграждение за допълнителните часове от приравняване на нощния
труд към дневен. На ищеца за отработени 1794 часа за посочения период и
признати от работодателя за нощен труд, е начислявано и заплатено допълнително
възнаграждение по 0.25 лв/час за работа в интервала от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Експертизата е преизчислила размера на положените нощни часове, приравнени
към дневните, с коефициент 1.143 и е изчислила размера на извънредните часове,
получени от преизчисляване на нощните часове към дневните по тримесечия, както
и полагащото се допълнително възнаграждение при нормата на чл.187, ал.6 ЗМВР за
исковия период.
Според експертизата броят на отработените от ищеца нощни смени за периода
27.11.2016г.-27.11.2019г. е общо 224. Общият брой часове, положени от ищеца, като
извънреден труд след преобразуването им според клаузите на НСОРЗ от нощен в
дневен такъв за исковия период възлиза на 256.542 часа, за които не му е
заплатено допълнително възнаграждение. Размерът на незаплатеното възнаграждение
за извънреден труд вследствие преобразуването на нощен в дневен такъв и часова
ставка по чл.187, ал.5 и ал.6 ЗМВР, изчислена на база 50 % увеличение върху
основната заплата, възлиза на сумата 1815.97 лв за 256.542 часа. От
заключението на експертизата се установява, че обезщетението за забавено
плащане до предявяване на иска – 27.11.2019г. върху размера на допълнителното
възнаграждение – 1815.97 лв, възлиза на 234 лв.
Според заключението, за периода 27.11.2016г.-27.11.2019г. ищецът е положил
общо 565 часа извънреден труд над нормата за периода, дължимото възнаграждение
за който възлиза на 3821.53 лв. Тази сума му е заплатена своевременно от
работодателя.
От устното заключение на експертизата, депозирано в съдебно заседание на
30.06.2020г., се установява, че дължимото възнаграждение за положен извънреден
труд от 256.542 часа, умножен по ставката за нощен труд, която е 0.25 лв/час,
възлиза на 64.14 лв.
Искът за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд поради
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 27.11.2016г. до 27.11.2019г.
е основателен.
В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и в Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която
следва да се отчитат отработените часове за положения труд през нощта, както е
била уредбата в предходната Наредба №8121з-407/11.08.2014г. (отм.). Следователно
в действащите в процесния период подзаконови нормативни актове е налице
празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР.
Разпоредбата на чл.46, ал.2 ЗНА предвижда, че когато нормативният акт е
непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, какъвто е и
настоящият случай. Служителите в МВР са държавни служители, поради което за
неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи общия закон –
Законът за държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните
указания на ВКС, дадени в ТР №6/06.11.2013г., постановено по тълк. д. №6/2012г.
на ВКС, ОСГТК, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията
на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се
прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови
правоотношения.
Ето защо, макар и в действащия ЗМВР
да няма законова делегация, препращаща към общия ЗДСл, както това е било
уредено в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично разпоредено нещо друго, за
неуредените отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща
към трудовото законодателство по КТ. Съгласно чл.67, ал.3 ЗДСл, минималните и
максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните
служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването
им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство.
Предвид гореизложеното, при липсата на изрична уредба в специалните
наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи, в случая субсидиарно
приложение намират правилата на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
На основание чл.9, ал.2 НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1.143. При липса на специално правило, което да
определя методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, то
наличната нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Както е посочено и в цит. по-горе ТР,
възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чиито правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. Поради това съдът намира за неоснователни направените
възражения и доводи на ответника за неприложимост към процесното служебно
правоотношение на установения в нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ коефициент за
преизчисление на нощния труд в дневен.
Искът за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд за периода от 27.11.2016г. до 27.11.2019г., получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказан по
основание. По отношение размера на претенцията, съдът възприема заключението на
счетоводната експертиза, според което допълнителното възнаграждение за положен
извънреден труд от ищеца, при отчитане на сумирано работно време в тримесечно
разчитане, възлиза на 1815.97 лв, тъй като съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР,
работното време на държавните служители за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период.
Искът по чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР следва да се
уважи за сумата 1815.97 лв незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 27.11.2016г. до 27.11.2019г., заедно със
законната лихва от предявяване на иска - 27.11.2019г. до окончателното изплащане,
а искът по чл.86 ЗЗД – за сумата 234 лв обезщетение за забава до 27.11.2019г.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се
следват 300 лв разноски по делото за адвокатско възнаграждение и представен
списък на разноските по чл.80 ГПК. Възражението на процесуалния представител на
ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като към момента на сключване на договора
за правна помощ и съдействие от 27.01.2020г. (л.309) същият се явява под предвидения
в тогава действащия чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. минимален размер.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, държавната
такса по производството в размер на 82 лв следва да се заплати от ответника,
както и 150 лв възнаграждение за вещо лице.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Русе, адрес гр. Русе, бул. “Ген. Скобелев” №49, представлявана от
директора Т.А.А.да заплати на Е.Н.Е. ***, ЕГН **********, сумите 1815.97 лв
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
от 27.11.2016г. до 27.11.2019г., заедно със законната лихва, считано от 27.11.2019г.
до окончателното изплащане и 234.00 лв обезщетение за забава до 27.11.2019г.,
както и 300.00 лв разноски, а по сметка на Русенски районен съд да заплати 82.00
лв държавна такса по производството и 150.00 лв съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия: