№ 271
гр. Сливен, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20242200500368 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от адв.С. - процесуален
представител на „НИРИДЖАН 90“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Н.З., ул.“Петко Енев“ № 100, обл.Сливен против решение № 98/20.06.2024
г. по гр.д. № 252/2024г. на Районен съд – Н.З., с което е било признато за
установено по отношение на ответника, че вземането на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.“Христо Г.Данов“ № 37 в размер на 213.56 лева
формирано от неплатени суми за предоставена електрическа енергия и
мрежови услуги, доставени за периода от 12.01.2023г. до 31.08.2023г., както и
законната лихва върху главницата от датата на депозиране заявлението е
дължимо. С обжалваното решение е бил отхвърлен първоначалният иск до
първоначално претендирания размер от 514.19лв., която сума е била посочена
в заповедното производство по ч.гр.д. 1616/2023г. на НЗРС. Жалбоподателят е
бил осъден да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на
250.00лв.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. Съдът не
1
бил взел предвид възражението на страната, че остатъкът от дълга е заплатен
от новите собственици – „Панос Солар Сървиз“. Съдът трябвало да изисква
информация и становище от ищеца по повод твърденията на въззивника в
първоинстанционното производство. Като не обсъдил всички доказателства,
съдът постановил порочен акт. Той не трябвало да присъжда на ищеца и
разноски по заповедното дело, тъй като цялата дължима сума била заплатена
преди образуване на гр.д. № 252/2024г. пред РС – Н.З..
Моли се обжалваното решение да бъде отменено, тъй като цялото
задължение било заплатено преди образуване на гр.д. № 252/2024г.
Претендира деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от юриск.Кисьов, пълномощник на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с който същата е оспорена като
неоснователна. Страната посочва, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, както и че същото е постановено въз основа на събраните по
делото доказателства. Между страните съществували договорни отношения,
на основание на които въззиваемата страна доставила на въззивника
ел.енергия по утвърдени цени. Съгласно Общите условия за достъп до
електроразпределителната мрежа при промяна на обстоятелствата
(включително смяна на собствеността) клиентът следва да уведоми в
едномесечен срок електроразпределителното дружество. Това не било
сторено от въззивника, поради което той следва да понесе отговорността за
неплатените суми. Към момента на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на жалбоподателя са били доставени ел.енергия и
мрежови услуги на обща стойност 480.81лв. Била дължима и договорна лихва
за забава в размер на 34.57лв. Така общото задължение било в размер на
514.98лв. След образуване на заповедното производство част от сумата в
размер на 301.42лв. била заплатена, но остатъкът не. Пред
първоинстанционния съд въззивникът не представил доказателства, от които
да се установи дали действително остатъкът от сумата е бил заплатен от трето
лице преди образуване на делото.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат
присъдени деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на
300.00лв.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се представлява от
представител по пълномощие адв.С., която в заявява, че поддържа въззивната
жалба, моли тя да бъде уважена и претендира деловодни разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява.
Процесуалният и представител юриск.Кисьов заявява, че оспорва въззивната
жалба, поддържа депозирания отговор на въззивна жалба и моли да се
потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на
24.06.2024 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на
05.07.2024г. е била депозирана въззивната жалба.
2
Установената и възприета от РС – Н.З. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, но разгледана по
същество е неоснователна.
Пред Районен съд – Н.З. е бил предявен иск за установяване
дължимостта на парично вземане за доставена и използвана ел.енергия за
периода от 12.01.2023г. до 31.08.2023г. в общ размер на 514.98лв., за което по –
рано ( на 17.11.2023г.) е било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В хода на производството пред РС –
Н.З. били представени писмени доказателства, от които се е установило, че
част от задължението в размер на 301.42лв. е било заплатено след образуване
на заповедното производство, след депозиране на възражение по него
(08.03.2024г.), но преди образуване на исковото производство (13.03.2024г.).
Като взел предвид новонастъпилите обстоятелства, РС уважил само частично
иска за сумата над 301.42лв. до пълния претендиран размер от 514.98лв. Била
присъдена и търсената законна лихва.
При постановяване на решението си, първоинстанционният съд е
съобразил всички събрани по делото доказателства. Твърденията на страната
за изцяло погасено задължение не са били доказани с представянето на
съответните доказателства. Основен принцип е, че всяка от страните следва да
докаже твърденията си с активно процесуално поведение. В случая
ответникът е можел да представи писмени доказателства, от които да е видно,
че задължението евентуално е изцяло погасено. Такива обаче на се били
представени. Тъй като в случая на ответника е бил доставен ток като небитов
абонат, негово е било задължението, а и правото да уведоми ЕВН, за
настъпилите промени в обстоятелствата, в частност продажбата на трето лице
на обекта на доставка на ел.енергия. Според Общите условия това е следвало
да стане в 1 месечен срок от настъпване на новото събитие( чл.9, т.11 и т.12
б.“б“ от ОУ на Договора за достъп до електроразпределителната мрежа и
пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „
Електроразпределение ЮГ“ЕАД. След като той не е уведомил ЕВН, че желае
прекратяване на отношенията помежду им той продължава да носи
отговорност за стойността на доставената ел.енергия съобразно параметрите
на вече сключения между страните договор. Въззивникът е доказал плащане
на задължението в размер на 301.42лв., за тази сума предявеният иск е бил
отхвърлен, но остатъкът в размер на 213.56лв. е дължим. Дължима е и
законната лихва върху главницата от 213.56лв. от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.11.2023г.
Въззивния съд констатира неправилно разпределени разноски в
първоинстанционното производство и тъй като решението е обжалвано
3
изцяло, следва да вземе становище и по този въпрос.
По отношение разноските по заповедното производство – ч.гр.д. №
1616/2023г. по описа на НЗРС, ищецът е претендирал разноски в размер на
75.00лв., от които 25.00лв. заплатена ДТ и 50.00лв. юрисконсултско
възнаграждение. Претенциите са били изцяло удовлетворени с обжалваното
решение и тъй като действително задължението не е било погасено преди
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, а и не е било заплатено в срока
по 412, т.8 от ГПК, разноските на заявителя се дължат изцяло.
По отношение на гр.д. № 252/2024г., по описа на НЗРС, ищецът е
претендирал разноски в размер на 375.00лв., от които 75.00лв. – заплатена
държавна такса и 300.00лв. юрисконсултско възнаграждение. На страната са
били присъдени 75.00лв. – заплатена ДТ и 100.00лв. юрисконсултско
възнаграждение. Тъй като обаче искът е бил частично уважен, по правилата на
чл.78, ал.1 от ГПК, на страната следва да се присъдят деловодни разноски
съобразно уважената част от иска в размер на 30.75лв. Присъденото
възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение следва да се потвърди. По
този начин, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
на ищеца са присъдени разноски в размер на 250.00лв. (по заповедно и
първоинстанционно дело общо) за сумата над 205.75лв. - общо по заповедно и
първоинстанционно дело.
За въззивната инстанция, съдът намира, че на въззивната страна не се
следват разноски, тъй като частичната отмяна на обжалваното решение касае
единствено частта на разноските, а не предмета на делото. На въззиваемата
страна следва да се присъдят деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 250.00лв.
Ръководен от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 98/20.06.2024 г. по гр.д. № 252/2024г. на Районен
съд – Н.З.
в частта, с която „НИРИДЖАН 90“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Н.З., обл.Сливен, ул.“Петко Енев“ № 100 е бил осъден да
заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Христо Г.Данов“ №
37 деловодни разноски в размер на 250.00лв. за сумата над 205.75лв.
В останалата част потвърждава обжалваното решение.
4
ОСЪЖДА „НИРИДЖАН 90“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Н.З., обл.Сливен, ул.“Петко Енев“ № 100 да заплати на ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.“Христо Г.Данов“ № 37 деловодни разноски за
въззивна инстанция в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5