№ 15108
гр. София, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110165293 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Р. Д. К., която е предявила против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД осъдителен иск за осъждането на дружеството да и заплати сумата от 30,
48 лв., представляваща сума, платена без основание по Договор за паричен заем №
*******/15.03.2022 г.
В исковата молба, уточнена с молба от 19.03.2025 г., се твърди, че на 15.03.2022 г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД – в качеството му на заемодател и Р. Д. К. – в
качеството и на заемател е сключен Договор за паричен заем № *******, по силата на които
на заемателя била отпусната заемна сума в размер на 600 лв., като заемът подлежал на
връщане на седмични вноски, а месечният лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от
договора е уговорено изпълнението на задълженията по договора да бъде обезпечено с
гарант - две физически лица поръчители, отговарящи на определени условия или банкова
гаранция. На 15.03.2022 г. между ищеца и третото за настоящото производство дружество
„Фаиненшъл България“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на гаранция №
*******, състоящ се в поето от дружеството задължение за наличие на парични средства и
готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. На дружеството гарант пък
се дължало възнаграждение, платимо на ответника. Твърди се, че с влязло в сила съдебно
решение № 14897/31.07.2024 г. по гр.д. № 65842/2022 г. по описа на СРС, 145 с-в договорът
за заем е прогласен за недеиствителен поради неяснота на относно действителния размер на
разходите по кредита и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит
1
/ЗПКр/, поради което и сумата от 30, 48 лв. е платена по недеиствителен договор и не се
дължи на ответника. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, с които предявения иск се оспорва като недопустим и
неоснователен. Счита, че ищецът няма правен интерес от предявяването на иска. Възразява
срещу основателносттанна претенцията. Твърди, че сумата от 30, 48 лв. представлява
възнаградителна лихва по договора и е платена на валидно основание, като излага подробни
съображения. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа страна следното
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, е прието за безспорно и
ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че Р. Д. К. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са
сключили Договор за паричен заем № *******/15.03.2022 г.
Въпреки указаната доказателствена тежест на ответника нито той, нито ищцата са
представили по делото писмен документ, обективиращ сключения Договор за паричен заем
№ *******/15.03.2022 г.
По делото е приложено решение № 14897/31.07.2024 г., постановено по гр.д. №
65842/2024 г. по описа на СРС, 145 с-в, с което на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД е прогласен за
нищожен в отношенията между Р. Д. К. и „Файненшъл България“ ЕООД Договор за
поръчителство № ******* от 15.03.2022 г. и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
„Файненшъл България“ ЕООД било осъдено да заплати на Р. Д. К. сумата от 185, 52 лв.,
платена при начална липса на основание по Договор за поръчителство № ******* от
15.03.2022 г. Решението е постановено с участие трето лице помагач на ищеца (Р. Д. К.) -
„Изи Асет Мениджмънт“ АД.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът
намира обективно и професионално изготвено, поради което го кредитира с доверие и го
поставя в основата на фактическите и правните си изводи, за да изготви заключението
вещото лице е изискало и получило от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД пимсни
документи, във връзка с Договор за паричен заем № *******/15.03.2022 г. Вещото лице е
отговорило, че във връзка със сключения договор за кредит размерът на заплатената
възнаградителна лихва възлизала на 30, 48 лв. Общо платената сума по договора бил 816 лв.,
с която сума била погасена главница в размер на 600 лв., възнаградителна лихва в размер на
30, 48 лв. и възнаграждение за поръчител в размер на 185, 52 лв. В отговор на поставена
задача експертът изчислил, че годиншният процент на раходите /ГПР/, при съобразяване и
възнаграждението на поръчителя, е в общ размер на 149, 32 %.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
2
Сключеният между страните Договор за паричен заем № *******/15.03.2022 г., попада
в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПКр и има характеристика на потребителски договор, тъй като
кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПКр и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.
Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по
ЗПКр.
Съгласно чл. 223, ал. 1 ГПК постановеното решение има установително действие в
отношенията на третото лице и насрещната страна, а според ал. 2 това, което съдът е
установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му
със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под
предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба
небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или
доказателства. В мотивите на Решение № 14897/31.07.2024 г., постановено по гр.д. №
65842/2024 г. по описа на СРС, 145 с-в е установено, че договорът за потребителски кредит е
изцяло недеиствителен, като сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1,т. 10 от ЗПК, тъи като не е
посочен деиствителният размер на разходите по кредита, когато разходите, които не са
включени, са условие, без което не може да се отпусне заема или потребителят няма избор
да договаря без тези разходи; и те касаят неговата основна престация по договора или са
свързани пряко с нея. Съдът е достигнал до извод, че дружеството кредитодател и
дружеството поръчител са „свързани лица“ по смисъла на Търговския закон. Тази
свързаност води до заключението, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е
известен на заемодателя, последният може да го получи като одобри поръчителя.
Следователно, договорът за заем и договорът за предоставяне на гаранция се считат за
сключени от потребителя с един и същ търговец, от една страна, а от друга – договорът за
предоставяне на гаранция представлява допълнителна уговорка между потребителя и
заемодателя, сключена в противоречие с чл. 16 от ЗПК. Съдът е приел, че чл. 4 от договора
за заем не касае доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение.. Клаузата
на чл. 4 от договора е уговорена изцяло в противоречие с чл. 16 от ЗПК, тъи като чрез нея
кредиторът прехвърля своята отговорност за дължимата професионална грижа по чл. 16 от
ЗПК на потребителя. Възнаграждението на поръчителя обезпечава не изпълнението на
длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за правилната преценка за
кредитиране. Тъи като са свързани лица двете дружества и сключването на договора за
предоставяне на гаранция се явява единственото изпълнимо условие по чл. 4 от договора за
заем, следователно и разходите, които потребителят трябва да заплати по договора за
предоставяне на гаранция за пряко свързани с основната му престация по договора за заем и
отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради
което следва да бъде обявен в общия му размер. Тези съображения са довели до заключение,
че Договор за паричен заем № *******/15.03.2022 г. е недействителен на основание чл. 22
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр. Посочено е, че чрез сключването на двата договора със свързани
лица всъщност се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Изводите за недействителност на сключения договор за потребителски кредит,
3
обективиран в Договор за паричен заем № *******/15.03.2022 г. се подкрепят и от данните,
установени от заключението по изслушаната и приета настоящото производство съдебно-
счетоводна експертиза. Установява се, че ако към ГПР бъде прибавено и възнаграждението
за поръчителя по сключения със свързаното лице „Файненшъл България“ ЕООД договор, то
действителният размер на ГПР би бил в размер на 149, 32 %.
Съгласно чл. 23 ЗПКр когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Ето защо и платената сума в размер на 30, 48 лв.,
представляваща договорно възнаграждение по Договор за паричен заем №
*******/15.03.2022 г. е платена без основание и следва да върната, а предявеният иск следва
да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищеца.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът е сторил разноски, както 50 лв. – заплатена държавна такса,
300 лв. – възнаграждение за вещо лице и 480 лв. – адвокатско възнаграждение. Съдът
намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е
основателно и следва да бъде уважено. С оглед фактическата и правна сложност на делото и
извършените действия от процесуалния представител на ищеца, съдът намира, че
дължимото възнаграждение е в размер на 120 лв. с ДДС.
Водим от горното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап 40-
46 да заплати на Р. Д. К. с ЕГН **********, с адрес в
********************************************* на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
сумата в размер на 30, 48 лв., представляваща платено при начална липса на основание
договорна лихва по Договор за паричен заем № *******/15.03.2022 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба в съда - 04.11.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап 40-
46 да заплати на Р. Д. К. с ЕГН **********, с адрес в
*********************************************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
4
от 470 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5