№ 21060
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110138804 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация
София“ ЕАД срещу В. Р. В., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
16404/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 88,49лв. - цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-30.11.2021г., ведно със
законната лихва от 20.03.2025 г. до изплащане на вземането, и 28,57лв. -
мораторна лихва за периода 15.09.2022г.- 14.03.2025г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното
предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е
доставил до процесния имот, находящ се в
************************************************, аб. № ************,
топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва,
че ответникът дължи и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва исковете. Не оспорва размера на сумите, но прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Далсия“ ООД не
изразява становище.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146
ГПК, че страните се намират в облигационна връзка по договор за доставка на
топлинна енергия за имота, като е доставена такава на сочената стойност и се
дължи мораторна лихва в претендирания размер.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията. Задълженията за заплащане цената на топлина енергия
представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР
№ 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се
характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с
тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,
откогато се счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се
счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на
20.03.2025г. Следователно, всички вземания, чиято изискуемост е настъпила
преди 20.03.2022г., биха били погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали
общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на
задължението за плащане на цената на топлоенергията е определен и с
настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент започва да
тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид че последното
вземане се отнася за м.11.2021г., чиято изискуемост настъпва на 14.01.2022г.,
то следва, че всички вземания за топлинна енергия са погасени по давност.
Акцесорността на вземанията за лихви спрямо главните вземания води до
недължимост и на добавъчните вземания.
С оглед изложеното, исковете подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски
има ответникът, който е доказал такива в размер на 300лв. за адв.
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
2
София, ул. „Ястребец” №23Б, срещу В. Р. В., ЕГН: **********, с адрес:
************************************, искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е спрямо
него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 16404/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
88,49лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-
30.11.2021г. до имот, находящ се в
************************************************, аб. № ************,
ведно със законната лихва от 20.03.2025г. до изплащане на вземането, и
28,57лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2022г.- 14.03.2025г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, да заплати на В. Р.
В., ЕГН: **********, с адрес: ************************************,
сумата от 300лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Далсия“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3