Мотиви към присъда по НОХД № 1574 по
описа за 2013г. на ШРС
Подсъдимият Г.М.В. е предаден на съд по обвинение по чл.194,
ал.1 от НК за това, че на 02.09.2012г. в гр.Шумен, отнел чужди движими вещи-
мъжка чантичка на стойност 15,00 лева, калъф за лични документи на стойност
1,50 лева, мобилен телефон „Нокия 2300С” на стойност 50,00 лева, мъжки портфейл
на стойност 15,00 лева, 15,00 евро (с левова равностойност 29,34 лева), 10,00
турски лири (с левова равностойност 8,60 лева), собственост на М.М.Р. и сумата
от 3300 лева, собственост на Р. Р. Р., всичко на обща стойност 3469,44 лева, от
владението на М.М.Р., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Подсъдимият Е.Н.О. е предаден на съд по обвинение по чл.215,
ал.1 от НК за това, че на 02.09.20112г. в гр.Шумен, с цел да набави за себе си
имотна облага, укрил чужди движими вещи- сумата от 3300 лева, собственост на Р.
Р. Р., за които знаел, че са придобити от Г.М.В. чрез престъпление (кражба).
Пострадалите лица не предявяват граждански иск срещу
двамата подсъдими за причинени имуществени или неимуществени вреди.
Преди даване ход на делото подсъдимите правят искане
да се проведе предварително изслушване и на основание чл.371, т.2 от НПК
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът прецени, че самопризнанията на подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят
от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което с
протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва
самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното
следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на
подсъдимите за деянията, описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите
обвинения и предлага на съда, предвид ниската степен на обществена опасност на
подсъдимите, да определи на подс.В. наказание ”лишаване от свобода” в размер малко
над минималния, допустим от закона, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а
от НК и изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК, а на
подс.О.- да определи наказание при условията на чл.55 от НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимите заявяват, че
разбират в какво са обвинени и се признават за виновни, че са наясно с
последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и са съгласни с тях.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Вечерта на
01.09.2012г. двамата подсъдими посетили питейно заведение-клуб „Естейт” в
гр.Шумен, където употребили алкохол. Около 23,00 часа в заведението пристигнали
и пострадалите Р.Р. и М.М.. По-рано същата вечер св.Р. дал на св.Р. паричната
сума от 3300 лв., за да ги съхранява последният. Свидетелят Р. поставил
банкнотите в мъжката чантичка, която носел. В клуб „Естейт” св.Р. седнал на
масата на подсъдимите, тъй като познавал подс.О., а св.Р. започнал да залага на
игрални автомати. След известно време подс.О. и св.Р. отишли да танцуват, като
първоначално свидетелят държал чантичката, преметната през рамо. Тъй като
същата му пречела да танцува, малко по-късно Р. я оставил на масата и се върнал
на дансинга. Възползвайки се от това обстоятелство подс.В. взел чантичката и
напуснал заведението. След завръщането си на масата св.Р. установил липсата на
чантичката и със съдействието на подс.О. започнал да я търси, след което
уведомил РУП-Шумен за случая. Междувременно подс.В. се обадил на подс.О. и
двамата се уговорили да се срещнат, при което В. показал на О. чантичката.
Двамата отишли с таксиметров автомобил в гр.Търговище, където посетили различни
заведения, а направените разходи заплащали с намиращите се в чантичката пари.
Сутринта на 02.09.2013г. двамата се завърнали в района на гр.Шумен и потеглили
с такси към с.Капитан Петко, обл.Шумен, като междувременно извадили парите от
чантичката и ги разпределили в джобовете на дрехите си. При пристигането си в
посоченото село подсъдимите били задържани от полицейски служители, при което
подс.О. предал намиращите се в него мъжка чантичка с поставени в нея лични
документи на името на св.Р. с калъф, мобилни телефони „Нокия №91” и „Нокия
2300С”, мъжки портфейл, банкнота от 10 евро, банкнота от 5 евро и банкнота от
10 турски лири, за които обяснил, че са му били предадени от подс.В.. Подс. О.
обаче не предал намиращата се в него сума от 566,30 лева, отнета от чантичката,
а когато парите били открити при извършения личен обиск, заявил, че същите са
негова собственост.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на самопризнанията на подсъдимите в хода на съкратеното
съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, които признават изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът намира,
че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства
по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК- от
показанията на свидетелите М.М.Р., Р. Р. Р., Д.Е.М., Р. Р.М. и С.М.Д.. Обстановката
се установява и от заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза,
както и от приобщените по делото писмени доказателства.
От приложените бюлетини за съдимост на подсъдимия В.
се установява, че същият е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.343в,
ал.2 от НК. Подсъдимият О. е неосъждан както към момента на деянието, така и
при постановяването на присъдата.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът
намира, че с деянието си подс.В. е осъществил състава на престъпление по чл.194,
ал.1 от НК, тъй като е отнел чужди движими вещи от владението на св.М.Р., без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият О. е осъществил
състава на престъпление по чл.215, ал.1 от НК, тъй като, с цел да набави за
себе си имотна облага, укрил сумата от 3300 лева, собственост на пострадалия Р.,
за които знаел, че са придобити от подс.В. чрез кражба.
Деянията са извършени с пряк умисъл, като извършителите
са съзнавали техния общественоопасен характер и са искали настъпването на
общественоопасните им последици.
При определяне на наказанието на подсъдимия В. съдът
отчете като отегчаващи обстоятелства високата стойност на отнетите вещи и
обстоятелството, че същият е освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Като смекчаващи
обстоятелства съдът отчете тежкото материално и семейно положение на подсъдимия
(същият не работи постоянно, а има малолетно дете и възрастен родител с тежко
здравословно състояние, за които полага грижи), а също и оказаното съдействие и
направени самопризнания на досъдебното производство. При така установеното
съдът определи наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства, с отчитане
на отегчаващите, в размер над минималния, предвиден в закона, а именно- девет
месеца лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, вр. с
чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание с една трета, до размер
от шест месеца лишаване от свобода. Предвид неособено високата степен на
обществена опасност на извършителя и с оглед изложените смекчаващи
обстоятелства, съдът намери, че за постигането на целите по чл.36 от НК не е
необходимо определеното наказание да бъде изтърпяно реално, поради което отложи
същото по реда на чл.66 от НК, за минималния изпитателен срок от три години.
При определяне на наказанието на подсъдимия О. съдът
отчете като смекчаващи обстоятелства чистото му съдебно минало, тежкото му
материално и семейно положение (същият е безработен, а има две деца и възрастен
родител с тежко здравословно състояние, за които полага грижи), направените на
досъдебното производство самопризнания и демонстрирано разкаяние. Като взе
предвид и липсата на други противообществени прояви, съдът намери, че
наказанието следва да бъде определено с оглед наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, като прецени, че в конкретния случай и
най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко,
поради което и на основание чл.55 ал.1, т.1 от НК определи на подс.О. наказание
“лишаване от свобода” под най-ниския предел, предвиден в закона. Като отчете
обаче размерът на укритата сума, съдът определи наказание малко над допустимия
от закона минимум, а именно- шест месеца лишаване от свобода. В случая
разпоредбата на чл.55 от НК е по-благоприятна за извършителя, поради което и на
основание чл.58а, ал.4 от НК следва да се приложи само посочената норма. С
оглед изложените смекчаващи обстоятелства и предвид незначителната степен на
обществена опасност на извършителя, съдът прие, че за постигане целите на
наказанието не е необходимо така определеното наказание да бъде реално
изтърпяно, поради което отложи същото по реда на чл.66, ал.1 от НК, за
изпитателен срок от три години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия
В. да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 20,00
лева и пет лева такса за издаване на изпълнителен лист, а на подс. О.- също разноски
в размер на 20,00 лева и пет лева такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: