№ 20389
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110130579 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на Я. С. С., ЕГН **********, срещу .............. ООД,
ЕИК ....... с която са предявени при условията на обективно евентуално съединяване
установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.2. от Договор
за паричен заем Кредирект № .. г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
сумата от 613,60 лева при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
като протИ.речаща или заобикаляща закона, евентуално протИ.речаща на добрите нрави и
евентуално поради това, че е неравноправна клауза.
В исковата молба се твърди, че между ищеца Я. С. С. – като кредитополучател, и
.............. ООД – като кредитодател, е бил сключен Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ №
.. г., по силата на който кредитодателят е поел задължение да предостави на
кредитополучателя сумата в размер на 900,00 лева, при ГПР – 47,78 %, и ГЛП – 40,05 %,
срещу насрещно задължение на кредитополучателя да я върне в срок от 6 месеца. Съгласно
уговореното в клаузата на чл. 6.2. от договора кредитополучателят дължал заплащане на
неустойка в размер на сумата от 613,60 лева, разсрочена на 6 вноски. Ищецът счита, че
уговорката за неустойка е нищожна поради протИ.речие с добрите нрави, изразило се в
нарушаване на правните принципи за справедлИ.ст и добросъвестност и довело до
несправедлИ. облагодетелстване на ответното дружество за сметка на кредитополучателя.
На следващо място, счита клаузата за неравноправна, поради това, че тя предвиждала
заплащането на необосновано висока неустойка по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Твърди, че с тази клауза кредитодателят целял получаване на допълнително обезщетение за
неизпълнение на акцесорно задължение на кредитоплучателя и по същество неустойката
представлявала сигурна печалба за икономически по-силната страна по договора за кредит.
Уговорената неустойка излизала и от присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Отделно от това тя била уговорена в нарушение на чл. 146, ал. 1 ЗПК
и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
.............. ООД, в който се релевира единствено възражение за местна неподсъдност на спора
на Софийски районен съд.
С Софийски районен съд се е произнесъл по възражението на ответника за местна
неподсъдност на спора, като при изложени в посочения съдебен акт мотиви е счел същото за
1
неоснователно. Като необжалвано, определението на съда е влязло в сила на 08.11.2023 г.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, а се установява от приетия като писмено доказателство
Договор за паричен заем Кредирект № .. г., че между .............. ООД – като заемодател, и
Я. С. С. – като заемател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който
заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя паричен заем в размер на
сумата 900 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 6
броя месечни погасителни вноски, първата от които платима на 26.11.2021 г., а последната –
на 26.04.2022 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 40,05 % и годишен процент на разходите от 47,78 %, като общата сума, дължима
за връщане от заемателя възлиза на 1 036,40 лева.
Съгласно чл. 6.1. от договора страните се споразумяват в тридневен срок от
сключването му договорът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова
гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия /ОУ/
към договора за заем. В чл. 6.2. от договора е предвидено, че при неизпълнение на
уговореното в чл. 6.1. заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 613,60
лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в инкорпориран в договора за заем
погасителен план.
Видно от представените по делото като писмено доказателство Общи условия на
.............. ООД за заеми „Кредирект“, е, че в чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 от тях са предвидени
конкретни изисквания относно избрания вид обезпечение, както следва: 1./ поръчителство
на едно или две физически лица, които отговаря кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна
заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на
всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени със Заемодателя; не са
заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“,
както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ
за размера на получавания от тях доход; 2./ предоставяне на безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на
договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема, и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.
С проекта на доклад, обективиран в определение № 37013/18.10.2023 г., и обявен за
окончателен в проведеното на 08.11.2023 г. открито съдебно заседание, Софийски районен
съд е уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на
неравноправно клаузи в договор, сключен с потребител. В изпълнение на тези служебни
задължения и като счете, че изясняване на релевантни за делото обстоятелства следва да
бъде допусната съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/, която да отговори на служебно
поставен от съда въпрос, изискващ специални знания, настоящият състав допусна
изслушването на такава.
От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2
ГПК експертно заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд кредитира като обективно и
компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че при
включване в ГПР на уговорената в чл. 6.2. неустойка, то ГПР би бил в размер на 826,55 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на
неустоечна клауза от договор за потребителски кредит. Съгласно практиката на ВКС, която
2
настоящият съдебен състав споделя, когато е предявен иск за прогласяване
недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени
повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че
е сезиран с множество обективно съединени искове – при един петитум ищецът е заявил
множество основания за прогласяване недействителността на сделката. С оглед основанията
на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в
поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към
най-лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на
ВКС, III г. о./.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за паричен заем с посоченото в исковата молба
съдържание, както и че оспорената клауза за неустойка е неравноправна, протИ.речи на
императивна законова разпоредба, заобикаля закона или протИ.речи на добрите нрави, което
обуславя нищожността на клаузата.
Както се посочи по-горе, по делото не е спорно обстоятелството, че между ..............
ООД – като заемодател, и Я. С. С. – като заемател, е сключен Договор за паричен заем
Кредирект № .. г., по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на
заемателя паричен заем в размер на сумата от 900 лева, срещу насрещно задължение на
заемателя да я върне чрез заплащане на 6 броя месечни погасителни вноски, първата от
които платима на 26.11.2021 г., а последната – на 26.04.2022 г., заедно с възнаградителна
лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 % и годишен процент на
разходите от 47,78 %, като общата сума, дължима за връщане от заемателя възлиза на 1
036,40 лева. Съгласно чл. 6.1. от договора страните са се споразумели в тридневен срок от
сключването му договорът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова
гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 33, ал. 1 ОУ към договора за
паричен заем. Съгласно уговореното в чл. 6.2. от договора, при неизпълнение на
задължението по чл. 6.1. заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
613,60 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в инкорпориран в договора за заем
погасителен план.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят
има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл.
7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
същият отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК – съдържа дата и място на
сключване, т. 2 – вид на предоставения кредит, т. 3 и 4 – индивидуализиращи страните
белези, т. 6 – срок на договора за кредит, т. 7 – посочен е общият размер на кредита и
условията за усвояването му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към
договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските
между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В настоящия случай в договора е инкорпориран
погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж, а тъй
като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за
всички вземания по него, изискването за посочване последователността на разпределението
на вноските е неприложимо.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, като в тази връзка намира за необходимо да изложи съображения по твърдението
3
на ищеца за нищожност на неустоечната клауза на чл. 6.2. от процесния договор за паричен
заем.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 47,78 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката в размер на 613,60 лева, която
се начислява автоматично от заемодателя.
Настоящият състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е разход
по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,
който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая е несъмнено,
че получаването на заема е било обусловено от предоставяне на едно от посочените
„обезпечения“, като заемателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на 613,60 лева,
която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. С
уговорената в чл. 6.2., вр. чл. 33, ал. 1 ОУ, неустоечна клауза се цели единствено
осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума – т. нар.
„скрита възнаградителна лихва“. Този извод следва от спецификата и краткия срок
/тридневен/ за изпълнение на задължението, по отношение на което е уговорена неустойката
– осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема или предоставяне на
безусловна банкова гаранция. По този начин кредиторът не е очаквал или желал изпълнение
на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение да получи
като обезпечение „поръчителство“, той е можел да постави сключването на договора за заем
и предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на
поръчителство от лице, отговарящо на посочени изисквания, каквато възможност, той има
съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва да се
отбележи и уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на
неустойка, то ще бъде заплащано всеки ден заедно със следващата погасителна вноска по
кредита съобразно уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към
изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма
да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Следва да се посочи, че посочената
алтернатива за обезпечение – банкова гаранция е житейски немислима при сключване на
договор за потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се
възползва от средствата, нужни за издаването на банковата гаранция. В аспекта на
изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора носи характеристиките на
неравноправна такава по смисъла на нормата на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда
на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за добросъвестност и внася значително
неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на
4
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задължението
си за предоставяне на обезпечение по договора след неговото сключване да заплати
необосновано висока с оглед цената на договора за кредит за потребителя неустойка. Следва
да се посочи и задължението на кредитора преди сключването на договора за кредит да
оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази
данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да откаже
предоставянето на заемните средства. На практика се получава така, че с тази клауза
кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на това си задължение на потребителя,
кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез сключването на договора. Последното
води до значително нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова
тежест, което е в протИ.речие със закона - чл. 16 ЗПК.
На следващо място, както се посочи, съдът приема, че процесната неустоечна клауза
протИ.речи на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия. Размерът на неустойката надвишава този на отпуснатия
заем и заедно с нея се формира ГПР, който е значително по-висок от нормативно
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът приема, че уговорената в чл. 6.2. неустойка
представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който, в протИ.речие с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите. Въпреки, че формално в договора
са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването
в тях на обсъжданата сума по чл. 6.2. те не могат да изпълнят отредената им функция - да
дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с
произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе
информирано решение за сключването му. Съгласно приетото по делото експертно
заключение на вещото лице по ССчЕ при включване в ГПР на уговорената в чл. 6.2.
неустойка, то ГПР би бил в размер на 826,55 %., с което многократно се надвишава
законоустановения размер на ГПР.
При това положение се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите
на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита
е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното протИ.речие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при съобразяване на чл. 22 ЗПК
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и/или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така Решение №
2261/18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав,
Решение № 3432/28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен
състав, Решение № 156/11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав, Решение № 54/09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-
Б въззивен състав, и др.).
Следователно оспорената клауза е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. с чл.
143, ал. 1, вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК и искът следва да бъде уважен на
това основание.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ищецът. Последният претендира
присъждане на разноски за платена държавна такса в размер на 50,00 лева и адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Съдът констатира, че по делото
са ангажирани доказателства за платена държавна такса в размер на сумата от 50,00 лева,
поради което тези разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Претендира се и
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с вкл. ДДС, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата, което следва да бъде присъдено в полза на процесуалния
представител на ищеца – адвокат Д. В. М., АК – Пловдив. Възнаграждението се присъжда с
ДДС, доколкото претенцията е заявена с посочения данък, а процесуалният представител е
регистрирано по ДДС лице, за което са представени съответни доказателства.
5
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на СРС сумата в размер на 250,00 лева – депозит за вещото лице по допуснатата
ССчЕ.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 6.2. от Договор за паричен заем
Кредирект № .. г., сключен между Я. С. С. и .............. ООД, по предявения от Я. С. С., ЕГН
**********, срещу .............. ООД, ЕИК ....... иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА .............. ООД, ЕИК ....... да заплати на Я. С. С., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 50,00 лева – разноски за настоящото
производство за платена държавна такса.
ОСЪЖДА .............. ООД, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: гр. ........ да
заплати в полза на адвокат Д. В. М., АК – Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 480,00 лева с вкл. ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на Я. С. С., ЕГН **********,
безплатна правна помощ в производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА .............. ООД, ЕИК ....... да заплати в полза на бюджета на Софийски
районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата в размер на 250,00 лева – депозит за
вещото лице по допуснатата в производството пред Софийски районен съд ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6