№ 209
гр. Тетевен, 31.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100390 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез
пълномощника си юрк. Г. Стойчева - Кръстева, срещу М. П. В., ЕГН ********** от гр.
Ябланица, област Ловеч, ххххххххххххххх, с цена на установителен иск: 5765.13 лева и цена
на осъдителен иск 1909.45 лева.
С исковата молба ищцовото дружество е предявило срещу ответника обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, с които
съда да признае за установено, че М. П. В., ЕГН ********** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД суми, както следва: 5765.13 лева (пет хиляди седемстотин шестдесет и пет
лева и 0.13 ст.), от които: Главница в размер на 3723.07 лева (три хиляди седемстотин
двадесет и три лева и 0.07 ст.); Неплатеното договорно възнаграждение в размер на 1345.89
лева (хиляда триста четиридесет и пет лева и 0.89 ст.), дължимо за периода от 15.10.2023 г.
до 05.11.2024г. (дата на предсрочна изискуемост); Лихва за забава в размер на 534.44 лева
(петстотин тридесет и четири лева и 0.44 ст.), дължима от 16.03.2023 г., дата на изпадане на
длъжника в забава до 05.11.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост) и Законна лихва в
размер на 53.56 лева (петдесет и три лева и 0.56 ст.), дължима от 05.11.2024 г. (датата на
предсрочна изискуемост) до 29.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до изплащане на вземането. На следващо място е предявен осъдителен
иск, с който се моли съда да осъди М. П. В., ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД суми, както следва: Неплатеното възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Фаст“ в размер на 1678.88 лева (хиляда шестстотин седемдесет и осем
лева и 0.88 ст.), дължимо за периода от 15.10.2023 г. до 05.11.2024г. (дата на предсрочна
изискуемост); Лихва за забава: 177.01 лева (сто седемдесет и седем лева и 0.01 ст.), дължима
от 16.03.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05.11.2024 г. (дата на предсрочна
изискуемост) и Законна лихва: 53.56 лева (петдесет и три лева и 0.56 ст.), дължима от
05.11.2024 г. (датата на предсрочна изискуемост) до 29.01.2025 г. Претендираме и законна
лихва от датата на подаване на заявлението в съда (30.01.2025 г.) до изплащане на
вземането.
1
Със заявление вх. № 764/31.01.2025 г. ищецът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. П. В. за суми, както следва: Главница в размер на
3723.07 лева (три хиляди седемстотин двадесет и три лева и 0.07 ст.); Неплатеното
договорно възнаграждение в размер на 1345.89 лева (хиляда триста четиридесет и пет лева и
0.89 ст.), дължимо за периода от 15.10.2023 г. до 05.11.2024г. (дата на предсрочна
изискуемост); Лихва за забава в размер на 534.44 лева (петстотин тридесет и четири лева и
0.44 ст.), дължима от 16.03.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05.11.2024 г.
(дата на предсрочна изискуемост) и Законна лихва в размер на 53.56 лева (петдесет и три
лева и 0.56 ст.), дължима от 05.11.2024 г. (датата на предсрочна изискуемост) до 29.01.2025 г.
Неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 1678.88 лева
(хиляда шестстотин седемдесет и осем лева и 0.88 ст.), дължимо за периода от 15.10.2023 г.
до 05.11.2024г. (дата на предсрочна изискуемост); Лихва за забава: 177.01 лева (сто
седемдесет и седем лева и 0.01 ст.), дължима от 16.03.2023 г., дата на изпадане на длъжника
в забава до 05.11.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост) и Законна лихва: 53.56 лева
(петдесет и три лева и 0.56 ст.), дължима от 05.11.2024 г. (датата на предсрочна изискуемост)
до 29.01.2025 г.
С Разпореждане № 528/13.02.2025 г. съдът е отхвърлил частично заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
против М. П. В., ЕГН **********. За останалата претендирана част от вземането е издадена
Заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК с № 80 от 13.02.2025 г.,
за която е подадено възражение от страна на В. с вх. № 1601 от 04.03.2025 г.
Ищцовото дружество е уведомено за възможността да предяви установителен иск за
вземането си на 11.03.2025 г., като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявило искове за
вземанията за който е издадена заповед за изпълнение, с депозирано възражение, и по
претенцията, за която е отхвърлено заявлението.
В исковата молба се твърди, че на 08.07.2022г. - М. П. В. подала до „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри. Последната е получила разяснения,
които са й дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на
възможностите и на финансовото й състояние. Същата е декларирала, че е запозната и с
Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, видно от Декларации. Получила е
и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с
Допълнителна преддоговорна информация.
Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК №
************ клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към
договора. Изборът е на клиента, като закупуваното на същите не е задължително условие за
сключване на договора, а е опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената
възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати
дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за
плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска. С оглед на
принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да
сключат договор за кредит, включващ описаната в договора услуга „Фаст“.
Ищцовото дружество заявява, че след като „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
одобрява отпускането на заем съгласно исканите параметри, на дата 08.07.2022 г. с
ответника М. П. В. бил сключен Договор за потребителски кредит № ************, по
силата на който заявителят „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнява точно и в срок
задължението си. Клиентът М. П. В. е получила одобрение да закупи и поисканата от нея
услуга „Фаст“. М. П. В. поела задължения (чл. 8 от Общите условия) по Договора за
потребителски кредит. Договорът за кредит е подписан при Общи условия /по-нататък
наричани за краткост „ОУ“. ОУ са неразделна част от договора, предадени са на клиента при
2
подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма
забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „Д“ и „Б“ от Декларации/, за което и
ги е подписала. Договор № ************ е сключен при следните параметри: Сума на
кредита: 5000.00лв.; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на месечната вноска по кредита:
243.48 лева; Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 15-то число на
месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 48.73; Годишен лихвен процент: 41.00;
Лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита: 8765.02 лв. Параметрите по
поискана и закупена допълнителна услуга са както следва: Възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“: 2750.00 лева; Размер на вноската по закупена допълнителна
услуга: 76.39 лева. Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и
закупена допълнителна услуга е както следва: Общо задължение: 11515.02 лева; Общ размер
на месечна вноска по договора: 319.87 лева; Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.
Счита, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнявало точно и в срок
задълженията си по договора. Сочи, също така и че длъжникът М. П. В. частично е
погасявала задължението си, като са посочени дати и суми на погашение от страна на В.,
чиито общ размер се изчислява на сумата от 4504.87 лева, от която сума кредиторът е
посочил каква част от задължението е погасена.
Дружеството заявява, че съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от
Общите условия по ДПК № ************ клиентът може да избере да закупи една или
повече допълнителни услуги към договора. Изборът е на клиента, като закупуваното на
същите не е задължително условие за сключване на договора, а е опционално. За клиент
избрал да се възползва от горепосочената възможност, към датата на сключване на договора
възниква задължение да заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение,
като същото се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една
погасителна вноска.
На следващо място сочи, че закупуването на услугите „Фаст“ и „Флекси“ е изцяло по
желанието на длъжника. Последният се е съгласил с определеното между страните
възнаграждение предоставянето на услугите - „Фаст“ сума в размер на 2750.00 лв. и
„Флекси“ сума в размер на 0.00 лв. Закупените от длъжника допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ съдържат следните възможности: Приоритетно разглеждане на искането на
длъжника за отпускане на кредит. Представителите на ищеца са извършили всички
необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили са
нужните документи и са сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата
„Фаст“ е използвана от длъжника.; Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази
процедура се осъществява по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена
„Отлагане на вноски“, като длъжника въпреки предоставената възможност със закупената от
него услуга „Флекси“ не се е възползвал от същата.; Намаляване на определен брой
погасителни вноски. Така, ако доходът на длъжника намалее, те ще могат да поискат от
кредитора да им намали с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски
Процедурата е описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни вноски“, като
длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси“ “ не
се е възползвал от същата.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че М. П. В.,
ЕГН ********** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД суми, както следва: 5765.13
лева (пет хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и 0.13 ст.), от които: Главница в размер
на 3723.07 лева (три хиляди седемстотин двадесет и три лева и 0.07 ст.); Неплатеното
договорно възнаграждение в размер на 1345.89 лева (хиляда триста четиридесет и пет лева и
0.89 ст.), дължимо за периода от 15.10.2023 г. до 05.11.2024г. (дата на предсрочна
изискуемост); Лихва за забава в размер на 534.44 лева (петстотин тридесет и четири лева и
0.44 ст.), дължима от 16.03.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05.11.2024 г.
3
(дата на предсрочна изискуемост) и Законна лихва в размер на 53.56 лева (петдесет и три
лева и 0.56 ст.), дължима от 05.11.2024 г. (датата на предсрочна изискуемост) до 29.01.2025
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на
вземането. На следващо място е предявен осъдителен иск, с който се моли съда да осъди М.
П. В., ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД суми, както
следва: Неплатеното възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на
1678.88 лева (хиляда шестстотин седемдесет и осем лева и 0.88 ст.), дължимо за периода от
15.10.2023 г. до 05.11.2024г. (дата на предсрочна изискуемост); Лихва за забава: 177.01 лева
(сто седемдесет и седем лева и 0.01 ст.), дължима от 16.03.2023 г., дата на изпадане на
длъжника в забава до 05.11.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост) и Законна лихва: 53.56
лева (петдесет и три лева и 0.56 ст.), дължима от 05.11.2024 г. (датата на предсрочна
изискуемост) до 29.01.2025 г. Претендираме и законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда (30.01.2025 г.) до изплащане на вземането.
Моли съда да осъди ответника да ни заплати и сторените съдебни разноски за
настоящото производство, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответника в указания срок съгласно разпоредбата на чл. 131 от ГПК е подал писмен
отговор на Исковата молба, чрез адв. И.. В депозирания отговор се оспорва предявената
искова претенция. Счита, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен,
въз основа на което не следва потребителя да заплаща претендираните суми. Правят се
доказателствени искания. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи претендираното
вземане на ищцовото дружество, както и осъждане на ответника да заплати сума в
претендираният от ищецът размер.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, в качеството на заемодател и М. П. В., в
качеството на заемател, е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което
заемодателят е предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я
върне в посочения срок, че е било договорено възнаграждение в претендирания размер, че
страните са постигнали съгласие за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по
силата на което ищецът е предоставил на заемополучателя посочените в исковата молба
услуги, а за последния е възникнало задължение да заплати възнаграждение за получените
услуги в претендирания размер; изпадането на ответницата в забава за заплащане на
дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричните си задължения.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти
От представения и приобщен към доказателствения материал Договор за
потребителски кредит № ************ г., сключен на 08.07.2022 г. между „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД и М. П. В., се установява в производството, че на 08.07.2022 г.
между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, в качеството на заемодател и М. П. В., в
качеството на заемател, е сключен договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“, по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя
потребителски кредит при следните параметри: Сума на кредита: 5000.00лв.; Срок на
кредита: 36 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 243.48 лева; Дата на погасяване
на вноска по време на изплащането на заема: 15-то число на месеца; Годишен процент на
4
разходите (ГПР %) 48.73; Годишен лихвен процент: 41.00; Лихвен процент на ден: 0.11;
Общо дължима сума по кредита: 8765.02 лв. Параметрите по поискана и закупена
допълнителна услуга са както следва: Възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“: 2750.00 лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 76.39 лева.
Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и закупена допълнителна
услуга е както следва: Общо задължение: 11515.02 лева; Общ размер на месечна вноска по
договора: 319.87 лева; Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.
Предвид служебното задължение на съда, следва да бъде извършена проверка за
нищожност на клаузите от сключения между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, в
качеството на заемодател и М. П. В., в качеството на заемател, Договор за потребителски
кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ************, /арг. от чл. 7, ал. 3 от ГПК/.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към
датата на сключване на договора (преди изм. с ДВ бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от
23.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ролята, възложена на националния съд от правото на Европейския съюз, в областта
на защита на потребителите, не се ограничава само до правото да се произнесе относно
евентуално неравноправния характер на договорна клауза, а също включва задължението
служебно да разгледа този въпрос, когато са налице необходимите за това правни и
фактически обстоятелства. В този смисъл е практиката на СЕС, формирана по
преюдициални запитвания по прилагането на Директива 93/13/ЕИО - така Решение от 4 юни
2009 г. по дело Pannon GSM Zrt. срещу Erzsйbet Sustiknй Gyorfi, C-243/08. Тези изводи са
още веднъж потвърдени с Решение от 18.02.2016 г. по дело Finanmadrid EFC SA срещу Jesъs
Vicente Albбn Zambrano, Marнa Josefa Garcнa Zapata, Jorge Luis Albбn Zambrano, Miriam
Elisabeth Caicedo Merin - C-49/14 на СЕС. В Решение от 21.02.2013 г. по дело Banif Plus Bank
Zrt рещу Csaba Csipai, Viktуria Csipai - C 472/11, от друга страна се приема, че е необходимо
националният съд, който е констатирал служебно неравноправния характер на дадена клауза,
да може да изведе всички последици от тази констатация, без да чака потребителят, който е
информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза.
Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Според нормативно установените изисквания
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит. В случая в процесния договор за кредит се съдържа информация за броя
на месечните плащания – 36, както и техният размер. Посочен е и падежът на всяко месечно
плащане.
Същевременно, обаче, в т. 90 от решение на СЕС по дело С-377/14 се приема, че както
се посочва по същество в съображения 31 и 43 от Директива 2008/48, от основно значение е
потребителят да е получил информация за общия разход по кредита под формата на
процент, изчислен съгласно единна математическа формула. Всъщност, от една страна,
5
предоставянето на тази информация допринася за прозрачността на пазара, тъй като
позволява на потребителя да сравни офертите за кредит. От друга страна, тя му позволява да
прецени обхвата на поетите от него задължения /вж. в този смисъл решение от 4 март 2004
г., Cofinoga, C?264/02, EU: C: 2004: 127, т. 26 и определение от 16 ноември 2010 г.,
Pohotovost, C?76/10, EU: C: 2010: 685, т. 70/. Съображения в същия смисъл са изложени и в
решение по дело С-42/15. От анализа им следва, че целта на изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК е да гарантира възможността потребителят на финансови услуги: 1 да може да
сравни процента на разходите по кредитите на отделните институции като общ сбор; 2 да
може да сравни условията на отделните кредитни институции, като има данни какви
задължения се включват в посочения от кредитора ГПР за всеки конкретен договор за
кредит. Именно затова законодателят изисква в договора да е подробно разписан начинът на
формиране. В противен случай за средния потребител би било невъзможно обективно да
сравни условията, предлагани от различните институции, респ. да вземе информирано
решение услугите на коя да избере.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен единствено общ размер на
ГПР /като от съдържанието на договора не се изяснява начина на формиране на годишния
процент на разходите; посочено е, че годишният лихвен процент е в размер на 41.00 %, като
не се сочи дължимостта на допълнителни такси и/или разходи във връзка със сключването и
изпълнението на договора, но независимо от това годишният процент на разходите е в
размер на 48.73 %, без да е ясно разписано какви компоненти формират горепосочения ГПР/,
поради което несъмнено не е в съответствие с изискванията на ЗПК, а доколкото накърнява
съществени права на потребителя, недействителността на договора на това основание е
пропорционална санкция.
На следващо място, недействителна е и клаузата, на която се основава задължението
за заплащане на възнаградителна лихва.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение
№ 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, съдът е
длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на
отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. Подобен извод следва и от мотивите на
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
По действащото българско право максималният размер на договорната лихва
/възнаградителна, мораторна, компенсаторна/ е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно
който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави.
Добрите нрави са неписани етични правила, приети в обществото, които целят да
създадат равнопоставеност, добросъвестно упражняване на примата и взаимно зачитане на
правата на гражданите. При преценката дали уговорената между страните възнаградителна
лихва противоречи или не на добрите нрави следва да се отчетат естеството и размера на
задължението, за изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е обезпечено с други
правни способи поръчителство, залог, ипотека и др., съотношението между размера на
уговорената лихва и възможността на кредитора да обеднее от предоставянето в заем на
пари или други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на основните материални
ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния период от време, курсът на
основния лихвен процент на БНБ, тримесечният ЛИБОР за съответния вид валута и др. /виж
тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по ТД № 1/2009 г., на ВКС, ОСТК/.
Според приетото в съдебната практика /решение № 378/18.05.2006 г. на ВКС по гр. д.
№ 315/2005 г., II г. о., определение № 901/10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6295/2014 г., IV г.
о., ГК/ противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща
6
трикратния размер на законната лихва, при необезпечен заем и надвишаваща двукратния
размер на законната лихва по обезпечен с ипотека или по друг начин заем. В посочените
решения се приема, че възнаградителната лихва може да надхвърля размера на законната
лихва, с която се съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено
кредиторовото парично притезание. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки
/уговорки/, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
Следва да се приеме, че подобно „генерално“ /общоприложимо/ разрешение на
въпроса над какъв праг размерът на уговорената възнаградителна лихва е екзорбитантен не
противоречи на закона. Според чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република
България. Според ал. 1 на посочения текст годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Доколкото в ГПР се включват и други задължения,
няма как да се приеме, че този максимален размер се отнася за възнаградителната лихва и
лишава съда от възможност да направи преценка за съответствието на клаузата с добрите
нрави. С тази разпоредба законодателят цели да установи горна граница на общия размер на
разходите, не и на възнаградителната лихва. Аргумент в подкрепа на горния извод е
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, в която е предвидено, че обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва. Следователно там, където законодателят е имал воля да
ограничи размера на определено задължение, той го е назовал конкретно.
От горното следва и че, след като в специалния закон е определен императивно
максимален размер на обезщетението за забава за задълженията по потребителските
кредити, няма житейска и правна логика да не се допуска /т. е. да се счита за съответна с
добрите нрави/ клауза, предвиждаща възнаградителна лихва, по-неизгодна от мораторната.
Т.е. не би следвало възнаградителната лихва да е такава, че длъжникът на практика да плаща
значително по-ниска „цена“ по договора за кредит когато е в неизпълнение, отколкото когато
изпълнява точно. Казано с други думи, не следва да е морално /в съответствие с добрите
нрави/ длъжникът, сключил договор за кредит за по-дълъг срок, да плати по-висока цена
/като крайна сума/ от този, сключил договор за по-кратък, но неизпълняващ задължението си
в срока, респ. ползващ сумата в по-дълъг от уговорения срок.
От събраните по делото доказателства се установява по делото, че уговореният между
страните по процесното кредитно правоотношение размер на годишния лихвен процент по
договора е над 41.00 %, а именно 89.05 % от приложената по делото ССЕ по гр. Дело №
69/2025 г., имащо за предмет същите страни и същият договор за кредит, поради което се
налага извод, че същия надхвърля приетия за съответен на добрите нрави, поради което и
клаузата, въз основа на която се претендира това вземане, е нищожна поради противоречие с
добрите нрави.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД е възможно договорът да бъде само частично
недействителен, но нищожността на отделни части от договора може да доведе и до
нищожност на целия договор, ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни
правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без
недействителната му част.
Като съобрази данните по делото съдът намира, че нищожната клауза за
възнаградителна лихва не би могла да се замести по право от повелителни норми на закона,
като освен това той не би бил сключен без нея, предвид възмездния му характер.
Посоченото води до извод, че процесният договор за кредит е недействителен в неговата
7
цялост и поради недействителността на клаузата, от която произтича вземането за
възнаградителна лихва.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че
клаузите от договора, установяващи, че длъжникът дължи и възнаграждение за
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, са нищожни и не пораждат права и задължения за
страните. Доколкото договорът за заем е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. Така
установените клаузи са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, тъй като по
този начин се увеличава размерът на кредита без яснота относно насрещната престация,
която получава длъжника. На следващо място, тези такси противоречат и на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република
България. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК –
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Таванът на
годишния процент на разходите, който е предвиден с императивна разпоредба на закона, би
бил превишен, ако в договора има уговорена възнаградителна лихва и други такси. В случая
при установен размер на отпусната главница от 5000,00 лева, е предвидено задължение за
заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на общо
2750,00 лева, което надвишава половината от размера на отпуснатата главница. По този
начин са установени допълнителни разходи по кредита в размер, надвишаващ размера на
уговорената възнаградителна лихва. Постигнато е съгласие, че посочените разходи подлежат
на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че
по този начин е установено скрито – допълнително възнаграждение на кредитора, което не е
посочено при определяне на годишния процент на разходите. Установи се по делото, че
посочените разходи подлежат на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по
кредита, което води до извод, че по този начин е установено скрито – допълнително
възнаграждение на кредитора, което не е посочено при определяне на годишния процент на
разходите, но следва да бъде включено и при включването му същият ГПР е в размер
надвишаващ в пъти максимално разрешения по аргумент от разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК. В този смисъл Определение № 1049 от 10.12.2024 г. по В.Ч.Гр. Дело № 785/2024 по
описа на ОС – Ловеч, Решение № 94 от 28.04.2025 г. по В.гр.дело № 165/2025 г. по описа на
ОС - Ловеч.
Клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“ са установени и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит и възможността за отлагане и
погасяване на погасителни вноски, т. е. такива свързани с усвояване на заемната сума и
изпълнение на поетото договорно задължение, представляват разходи свързани с усвояване
и управление на кредита. Нещо повече – възползването от услугите, посочени в т. 15. 2 и 15.
3 от Общите условия, не е обусловено единствено от заплащане на уговореното
възнаграждение, а и от възникването на подробно установени предпоставки за приложение
на всяка една допълнителна услуга.
При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен състав е длъжен
да направи проверка за правилно посочване на ГПР, като намира, че следва да се занимае
първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е
основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да
определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част
транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на
определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
8
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз –
напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a. s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84
– 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerovб, същият отразява
разпределеното по години глобално съотношение между две величини – "общият размер на
кредита", дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на
потребителя (т. е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и "общия
разход по кредита за потребителя", който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от
всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и
изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един
разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия
размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в
знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от
числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т. 90 от
цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerovб, както и т. 51 от Решение от
21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че
правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за
сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат
информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в
т. 55 от решението по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса
на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда,
които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго,
освен това, което потребителят е получил по него ("общият размер" на кредита според
понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на
елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива, винаги и всякога води до
определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам – и до нищожност на договора съгласно
чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне
на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
На основание чл. 23 от ЗПК, в този случай кредитополучателят дължи връщане само
на остатъка от главницата, след приспадане на заплатените от него на ищеца суми /в този
смисъл Решение № 471 от 11.05.2021 г. по в. гр. д. № 3413/2020 г. на Апелативен съд –
София и др./. По становище на настоящия съдебен състав, разпоредбата на чл. 23 ЗПК
предвижда особен вид недействителност на конкретен вид договори, а именно договори за
потребителски кредит. Разпоредбата не предвижда предявяването на отделен иск, което да
обуслови неприложимост на реда по чл. 422 ГПК. Предвижда единствено последица от
обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен, поради противоречието
му със специалните императивни норми на ЗПК. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е специална по
отношение на разпоредбите на ЗЗД /вкл. тези, касаещи неоснователното обогатяване/, като
изрично законодателят е предвидил последица от недействителността на договорите за
потребителски кредит, произтичащи от противоречието му със специалните императивни
норми на ЗПК. Когато договор за потребителски кредит противоречи на императивните
разпоредби на ЗПК, приложимост намира именно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, явяваща се
специална по отношение на разпоредбите на ЗЗД и предвижда последиците за страните по
договора за потребителски кредит, когато същият е обявен за недействителен по смисъла на
ЗПК.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявения
осъдителен иск, следва да бъде уважен за сумата от 495.13 лева, като за разликата се
9
отхвърли. Последното е свързано с установената нищожност на договора за потребителски
кредит, резултат от което е недължимост на лихви, такси и разноски, от страна на
потребителя по процесния договор. Ищцовото дружество сочи, че потребителя е сторил
погашение по кредита, в размер на 4504.87 лева, която сума, с оглед констатираната
нищожност, следва да се отнесе към погашение на дължимата главница по договора от
5000.00 лева.
По изложените по-горе съображения, предвид недействителността на процесния
договор, следва да се отхвърлят останалите предявени от ищеца суми в настоящото
производство, а именно за разликата над 495.13 лева до претендираният размер от 5765.13
лева. докато претендираният осъдителен иск, в размер на 1909.45 следва изцяло да бъде
отхвърлен.
По отношение на направеното възражение от страна на адв. И., в качеството й на
процесуален представител на ответната страна В. за прихващане на дължимото с
присъденото по гр. дело № 69/2025 г. по описа на РС – Тетевен. Следва да се посич, че
съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е възможно когато две лица си
дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако
неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
Съгласно чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗЗД може да се направи прихващане с неликвидно вземане,
при условие че предявеното пред съд вземане - това на ищеца, бъде уважено. В този случай
по силата на съдебното решение настъпва и материалноправният ефект на компенсацията,
защото вземането става ликвидно по силата на това решение. В Тълкувателно решение № 2
от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, е посочено, че е необходимо вземането
на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо. Задължението на прихващащия
(пасивното вземане) може да не е изискуемо. Достатъчно е да е изпълняемо. В случая в
тежест на ответника е да установи наличие на свои вземания срещу ищеца по делото, както
и да ги установи по основание и по размер.
От изложените в настоящия съдебен акт мотиви се установи, че кредитополучателя
дължи чистата сума по кредита – главница в размер на 5000.00 лева. Същата е внесла сумата
от 4504.87 лева, като от своя страна има присъдено вземане, срещу дружеството кредитор от
3202.94 лв. Ето защо съдът приема, че въз основа на така приетото ответникът има
едновременно качество на длъжник и кредитор на ищеца, който има качество на кредитор,
чието вземане страните в настоящата процесуална връзка са определили да е от 3202.94 лв.,
която сума е присъдена на М. П. В. по предявен иск по реда на чл. 55 от ЗЗД, по гр. дело №
69/2025 г. по описа на РС – Тетевен и която сума следва да бъде отнесена към погашение на
отпусната главница по Договор за потребителски кредит № ************ от 08.07.2022 г.
Поради това съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 103-104 ЗЗД-
насрещни ликвидни вземания, които могат да се компенсират и направеното от ответника
своевременно възражение за прихващане се явява доказано, поради което основателно и в
резултат на надлежното му упражняване, претенцията на ищеца, чийто размер съдът приема
да е в размер на уговорения между страните остатък от 3202.94 лв. следва да се счита
погасено чрез осъществената съдебна компенсация и сумата се отнесе към погашение на
единствената дължима сума по договора за кредит, а именно отпусната главница в размер на
5000.00 лева.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в настоящото
производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат и двете
страни.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на разноски в
настоящото производство, като са представени и доказателства за извършването на такива, а
именно за заплатена държавна такса в размер на 354.61 лева и за юрисконсултско
10
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответника М. П. В., ЕГН **********, следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 29.32 лева, представляваща
разноски в исковото производство пред РС - Тетевен, съразмерно на уважената част от
исковете.
Ответника не е претендирал разноски в исковото производство, за процесуално
представителство, в преклузивния за това срок, затова съдът не следва да присъжда такива.
Съгласно задължителната практика - т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство е този, който трябва да се
произнесе по разноските, направени в заповедното производство, видно от Разпореждане №
3030 от 31.10.2024 г. по Ч. гр. дело № 1081/2024 г. на РС - Тетевен е, че е уважено
заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********* против М. П. В., като
се присъждат разноски в полза на заявителя в размер на 165.30 лева, то такива се дължат и в
настоящото исково производство. В този смисъл и претендираната в петитума на исковата
молба сума за направени по Ч. гр. дело № 145/2025 г. по описа на РС - Тетевен се явява
основателна до сумата от 10.66 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, съществува вземане срещу ответника М. П. В., ЕГН
********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ххххххххххххххх в размер на сумите, както
следва: главница в размер на 495.13 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2025 г. до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 80/13.02.2025 г. по ч. гр. д. № 145/2025 г. на
РС - Тетевен, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск с за разликата над уважения размер от 495.13 лева до пълния предявен
размер от 5765.13 лева като НЕОСНОВАТЕТЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск от ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу М. П. В.,
ЕГН ********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ххххххххххххххх, с който се иска
последната да бъде осъдена на основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК да
заплати на ищцовото дружество: Неплатеното възнаграждение за закупена и използвана
услуга „Фаст“ в размер на 1678.88 лева, дължимо за периода от 15.10.2023 г. до 05.11.2024 г.;
Лихва за забава: 177.01 лева, дължима от 16.03.2023 г., дата на изпадане на длъжника в
забава до 05.11.2024 г. и Законна лихва: 53.56 лева, дължима от 05.11.2024 г. до 29.01.2025 г.,
както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда 30.01.2025 г. до
изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М. П. В., ЕГН ********** от гр. Ябланица, област Ловеч,
ххххххххххххххх да заплати в полза на ищеца ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“
№ 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 39.98 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред РС - Тетевен, както и в заповедното
ч.гр. дело № 145/2025 г. по описа на РС – Тетевен, съразмерно на уважената част от
исковете.
11
На основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд - гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
12