РЕШЕНИЕ
№348
гр. Хасково, 23.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в
открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия :Цветомира Димитрова
при участието на секретаря Йорданка Попова……………………………………………
и в присъствието на прокурор:……………………………………………………………...
като разгледа докладваното от
съдия Димитрова адм.д. №
174/2022г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО във
вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.Г.А., против
Решение № 1012-26-62-1 от 03.02.2022г.
на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата против задължителни
предписания № ЗД-1-26-01059134 от 14.01.2022г.
на контролен орган на ТП на НОИ -
Хасково.
Твърди
се, че задължителните предписания били нищожни, неправилни и незаконосъобразни.
Същите били издадени въз основа на липса на обективност при извършване на
проверка от контролен орган към ТП на НОИ-Хасково. Незаконосъобразно към административната преписка били
приобщени документи и били извършени
действия преди издаването на 21.12.2021г. заповед за проверка. В тази връзка се
твърди, че Заповед № ЗР-5-26-*********
от 21.12.2021г. била антидатирана и не следвало да се кредитира от съда.
Решението не кореспондирало с обжалваните задължителни предписания. В контролно
отменителното производство не били извършени проверки относно значимите факти и
обстоятелства – не били събрани писмени обяснения от лица пряко възприели
фактически действия относно извършваната дейност като земеделски производител.
С оглед на така изложеното, се моли
да бъде отменено изцяло оспореното решение, с което са потвърдени процесните задължителни
предписания на контролен орган на ТП на
НОИ - Хасково, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ –
Хасково, в съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва предявената жалба, като неоснователна и моли
същата да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С вх. № 1056-26-2310 от 15.12.2021г. при ТП на НОИ-Хасково, на ЗА ръководителя
по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ(л.25) до Сектор КР на ДОО при ТП на
НОИ-Хасково, бил изпратен сигнал с искане за извършване на проверка за
установяване на обстоятелства от значение за уточняване правото на парично
обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО с начална дата 24.11.2021г.по
представени от С.Г.А. документи. Към писмото било приложени изисканите преди
това и получени от ОД „Земеделие“, гр.Хасково
документи за уточняване правото на парично обезщетение на лицето в качеството на
земеделски стопанин.
Със Заповед № ЗР-5-26-01051726 от 21.12.2021г. на Ръководителя на ТП на НОИ- Хасково(л.13) било възложено осъществяване на
проверка. От контролен орган на ТП на НОИ-Хасково – П. М. М. – старши инспектор по осигуряването, с указан срок за
приключването й – 20 работни дни считано от връчване на заповедта. Последната
била връчена на С.А. на 14.01.2022г.
В хода на проверката били приобщени получени
писмени документи от ОД“Земеделие“, гр. Хасково, ОДБХ-Хасково, ОДМВР-Хасково,
ТД на НАП-Хасково, и обяснения от С.А..
От приобщената писмена информация
било установено, че жалбоподателката считано от 22.01.2018г. е
заявила вид на осигуряване за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и „Пенсии“,
като е била регистрирана, като
самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин както следва: първоначално
на 11.01.2018г. с валидна регистрация до 17.06.2019г., на 25.03.2019г. с
валидна регистрация до 15.06.2020г., на 20.01.2020г. с валидна регистрация до
11.06.2020г. и на 09.02.2021г. с валидна
регистрация до края на срока по чл.12, ал.2 от Наредба № 5 от 2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания
за следващата стопанска година, като за
2018г. е заявила за отглеждане 34 бр. птици,
за 2019г. е заявила за отглеждане 34 бр. птици, за 2020г. е заявила за
отглеждане 30бр. птици, а за 2021г. е заявила отглеждане на 25 бр. птици. Установено
било също, че С.А. е с регистриран животновъден обект съгласно Удостоверение №
ЛС-2582/25.01.2021г., който е от
тип“лично стопанство“, както и за
периода 2018г.- 2020гг.вкл. С.А. не е подавала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за получени доходи.
Проверката е приключила с
Констативен протокол №КП-5-26-01059129/14.01.2022г. на Контролен орган при ТП
на НОИ-Хасково(л.11).
Със задължителни предписания изх.№ЗД-1-26-01059134/14.01.2022г.,
Контролен орган на ТП на НОИ –Хасково, предписал в срок
от 14 - работни дни от получаването им, самоосигуряващото се лице да заличи данните подадени по реда на чл.5,
ал.4, т.1 от КСО за периода 22.01.2018г. до 31.12.2021г. с вид осигурен 13,
декларация обр.1.
Като мотив било изложено, че не са
налице основания за осигуряване по реда на чл.4, ал.3 от КСО, като
самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин за периода 22.01.2018г.-31.12.2021г.
Задължителните предписания са връчени
на жалбоподателката на 14.01.2022г., като същите са оспорени с жалба, депозирана на
24.01.2022г.под вх.№1012-26-62(л.94).
По повод така подадената жалба с
оспореното Решение № 1012-26-62-1 от 03.02.2022г. Директорът на ТП на НОИ -
Хасково е приел оспорените задължителни предписания за правилно и
законосъобразно издадени. Административният орган е възприел констатациите на
контролния орган от извършената проверка, а като мотиви за потвърждаване на
дадените задължителни предписания е изложил, че жалбоподателката реално не е упражнявала дейността за която е
регистрирана и не е произвеждала
животинска продукция предназначена за продажба. Прието, че
не са налице изискванията за възникване на осигуряване съобразно чл.10,
ал.1 от КСО вр. с пар.1, ал.1, т.3 и т.5 от ДР на КСО, което не обуславя
възникване на осигурително правоотношение.
Решението е съобщено на
жалбоподателката на 09.02.2022г.(л. 93).Жалбата срещу същото, във връзка с която е образувано
настоящото производство, е подадена чрез
административният орган на 23.02.2022г. и заведена с вх. № 1012-26-62-2.
Горната непротиворечива по делото
фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства съдържащи се в административната преписка.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.
146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Оспорването е подадено от адресат на
административен акт, който е годен за обжалване, в установения от закона срок
по чл. 149, ал. 1 от АПК. Поради това съдът приема жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът намира оспореният акт за
издаден от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО орган, в
рамките на вменената му териториална и материална компетентност, в предписаната
от закона форма и при наличие на материално правно основание за това. В този
смисъл не се установяват съществени пороци на акта, които да обосновават
неговата нищожност. Съгласно разпоредбите на чл. 107, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено
осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от
контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и инспекторите по
осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията на последните,
съобразно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е даването на
задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на
обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. Административните актове
са обективирани в изискуемата писмена форма, съдържат както правни така и
фактически основания за издаването им, който си съответстват. Същите позволяват
да се изведе волята на административният орган и са подписани от издателя си,
поради което не са налице основания за оспорване по чл. 146, т. 2 от АПК. Не се
установява в хода на административното производство да са допуснати нарушения
на административно производствените правила от категорията на съществените
такива, които да представляват основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на административният акт.
Приобщени са необходимите за правилното изясняване на спора доказателства и са
изяснени релевантните обстоятелства.В
случая, при издаване на оспорените задължителни предписания на контролен орган
при ТП на НОИ Хасково са спазени разпоредбите на Раздел ІІ. Проверки от
Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, издадена от
управителя на НОИ, на основание чл.
108, ал. 3 от КСО, като съображенията на съда и с оглед наведените в
жалбата и в о.с.з. доводи са следните:
Съгласно
чл. 27, т. 1 от Инструкция №1 от
03.04.2015г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност
от контролните органи на НОИ, проверката е действие или съвкупност от действия,
предприети от контролните органи по чл. 3, т. 1 и т. 3, за събиране,
установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на
нормативните актове по държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 29, ал.
1 и ал. 2 от същата инструкция, проверката се извършва на основание писмена
заповед, издадена от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено
от него лице, по образец, утвърден от управителя на НОИ и която следва да има
съдържанието, посочено в т. 1 – т. 3 на ал. 1 от същия текст. В случая процесните
задължителни предписания са издадени в хода на проверка (арг. Раздел II; Глава
трета на Инструкция № 1), която по хипотеза представлява действия на контролни
органи на НОИ за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства,
свързани със спазването на нормативните актове по ДОО, която е осъществена от компетентно длъжностно лице -
контролен орган в ТП на НОИ-Хасково, на база
издадена заповед по реда на чл.29, ал.1
от Инструкция № 1, след подаден сигнал по от лице по чл.28, ал.1, т.2 от
Инструкция № 1. Неоснователни са възраженията, че проверката е осъществена в
нарушение на Правилника за организация и
дейността на НОИ и Инструкция № 1 от 2005г., тъй като реално документите и
информацията била събрана още преди издаване на заповедта за проверка, поради
което следвало да се приеме, че същата е антидатирана. За да се приеме, че
заповедта за проверка е антидатирана следва да се установи, че тя не е издадена
на датата посочена в нея. Писмени и
гласни доказателства които да удостоверяват този факт по делото не са събрани.
Обстоятелството,че при проверката са изяснявани факти и обстоятелства
удостоверени в документи постъпили в ТП на НОИ-Хасково преди заповедта за
проверка, и които са били събирани в период предхождащ датата на проверката не
води до допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените такива.
По мнение на настоящия съдебен състав, нито в Инструкция 1, нито в Правилника
за организацията и дейността на ТП на НОИ е въведено изискване задължителните предписания
да се издават само на база изискани в хода на проверката документи. Напротив
от съдържанието на разпоредбата на 31,
ал.2 от Инструкция №1 е видно, че
контролните органи са длъжни да се запознаят с всички относими за проверката
документи, които са от значение за определяне на резултатите от осъществяването
й, респ. за изясняване всички релевантни за изясняване спазването на
нормативните актове по обществено осигуряване, т.е. относими и към
осигурителния статус на лицето. Следователно няма пречка компетентното
длъжностно лице да гради и изводите си и въз основа на събрани преди започване
на проверката документи. В случая водещо обстоятелство е установяване на обективната истина по случая
и това е видно от чл.27, ал. 1 от Инструкция 1, в която е посочено,че проверката е съвкупност от действия,
предприети от контролните органи по чл. 3,
не само за събиране, но и за установяване и изясняване на факти и обстоятелства.
В
тази връзка, съдът намира за неоснователни доводите незаконосъобразност на оспорения
административен акт
в следствие на неправилно проведена административна процедура при издаване на задължителните предписания.
Основният въпрос в настоящото
съдебно производство е дали така дадените от органа предписания, потвърдени с
оспореното решение, са законосъобразни. Съдебната инстанция по същество
преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на
съдържащите се в него фактически основания за издаването му - чл. 142, ал. 1 от АПК, като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се
осъществили, следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни
последици. Така законосъобразността на административния акт се преценява въз основа
на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. В
процесния случай съдът намира, че актът е съобразен с материалния закон.
Безспорно по делото бе установено,
че жалбоподателката е притежавала валидна регистрация като земеделски стопанин,
съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане
на регистър на земеделските производители. По смисъла на КСО обаче, наличието
само на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчно, за да възникне
осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй
като не е налице идентичност между качеството земеделски производител и
осигурено лице. Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в § 1,
ал. 1, т. 3 от КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според
чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват
да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По силата на
§ 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители са физическите
лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба, и са регистрирани по установения ред. По аргумент от горното, лице,
за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в настоящия казус, че
е произвеждало/отглеждало животинска продукция, предназначена за продажба, не
може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни
в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Следователно изискването на законовата
разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е
лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като
произвежда продукция за продажба, както и да е регистрирано по съответния ред.
В случая няма спор за регистрацията
на жалбоподателката на основание чл. 1, ал. 1 от Наредба за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица и български граждани на работа в
чужбина и морските лица като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин,
както няма спор и за периодите, през които е била регистрирана. Не се спори и
относно регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин в ОДЗ, както
заявената за извършване от жалбоподателката
дейност – отглеждане на птици. Спорен е фактът дали жалбоподателката
действително е извършвала трудова дейност, респ. дейност като земеделски
стопанин и дали е осъществявала продажба на произведена от нея продукция.
По силата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и
за смърт са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.
Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо
заболяване и майчинство.
От посочените разпоредби следва извода, че за
да е налице качеството „осигурено“ или „самоосигуряващо“ се лице законодателят изисква кумулативно
упражняването на дейност и внасяне или дължимост на осигурителни вноски.
Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и
тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1,
ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, като "физическите лица, които произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по
установения ред". В чл.
5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващо се е физическо лице, което е длъжно
да внася осигурителни вноски за своя сметка. В чл.
1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица е предвидено, че задължението за
осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл.
4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от
Кодекса за социално осигуряване, включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители,
възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и
продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Обстоятелството, че считано от 2018г.
жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин отглеждащ птици не е
достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него
права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството
"регистриран земеделски стопанин" по смисъла на Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) и "осигурено лице" по смисъла на КСО. По
аргумент от § 1,
ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая -
че е произвеждало животинска/растителна продукция, предназначена за продажба
(производството за лични нужди не покрива изискването за трудова дейност), дори
и да е регистрирано по установения ред, не може да има качеството
"осигурено лице", независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са
внасяни осигурителни вноски, а следва да са налице всички елементи от
фактическия състав на легалната дефиниция в посочената разпоредба – т. е.
лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като
произвежда продукция, предназначена именно за продажба и при наличието на
надлежна регистрация. Регистрацията като земеделски производител и внасянето на
осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното
правоотношение по чл.
10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4
от КСО във връзка с § 1,
ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Елемент от фактическия му състав е и реалното осъществяване на тази
дейност съгласно легалното определение за земеделски стопанин в § 1,
ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, дефиниращо понятието за целите на КСО като "физическо лице, което
произвежда растителна и/или животинска продукция с цел продажба".
Доказателствената тежест за установяване факта на произвеждане на растителна или животинска продукция с цел
продажба тежи върху оспорващата страна. Видно от приложеното по делото като
част от административната преписка саморъчно обяснение на С.А. и удостоверенията касаещи издадени на
същата болнични листи, считано от 25.01.2018г. до 19.10.2018г. жалбоподателката
е била във временна неработоспособност поради наличие на „общо заболяване“ и „майчинство“, считано от 20.10.2018г. до
21.07.2019г. е била в майчинство, като е
получавала обезщетение за бременност и раждане, от ***г. до 27.07.2020г. е отглеждала малко дете, за което й е
изплащано обезщетение по чл. 53 от КСО, от 27.07.2020г. до 21.02.2021г. вкл. е
била в период на временна неработоспособност поради общо заболяване и майчинство,
от 22.02.2021г. до 23.11.2021г. вкл. е
била в майчинство като е получавала обезщетение за бременност и раждане, а от ***г. до 01.03.2022г. е отглеждала малко дете, за което й е било
изплащано обезщетение по чл. 53 от КСО. Т.е. в периода 25.01.2018г. до 31.12.2021г.
същата не можела да осъществява трудова дейност поради настъпване
на съответните осигурителни рискове. Че жалбоподателката не е реализирала
доходи от дейност като земеделски стопанин се установява и от справката на ТД
на НАП-Пловдив, видно от която същата не е подавала годишни данъчни декларации
по чл. 50 от ЗДДФЛ. Следователно липсата на доказателства за упражняване на посочената по-горе трудова
дейност от страна на жалбоподателката в качеството й на земеделски производител
от момента на регистрирането й като такава, я дисквалифицира като
самоосигуряващо се лице по чл.
4, ал. 3, т. 4 от КСО с право на съответните осигурителни плащания по КСО .
Допълнително, предвид вида на извършваната от С.Г.А. дейност - отглеждане
на птици следва да се посочи, че в настоящия случай са приложими и разпоредбите
на Закона за животновъдството, с който закон се уреждат организацията и
управлението на животновъдството, производството, развъдната дейност и
предлагането на пазара на селскостопански животни, както и правата и
задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с тези дейности.
Съгласно чл.
13, ал. 1 от ЗЖ, производството обхваща дейностите, свързани с отглеждането, храненето и
възпроизводството на селскостопански животни и с производството на животински
продукти, предназначени за продажба. Според ал. 3
на чл. 13, обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда
на Закона за ветиринарномедицинската
дейност (ЗВМД) и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и
регистрация на животновъдните обекти на Българска агенция по безопасност на
храните (БАБХ) с уникален номер. В чл.
13, ал. 4 от ЗЖ е регламентирано, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с
цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като
"лично стопанство" и собствениците им нямат право да предлагат на
пазара произведените в обекта суровини и храни, а според ал. 5, животновъдните обекти, в които се
отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на
пазара, се определят като "ферми".
Според легалните дефиниции в § 1,
т. 46 и т. 47
от ДР на ЗЖ, "ферма" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с
цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, а "лично
стопанство" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив
на суровини и храни за лична консумация. Съгласно чл.
7, ал. 3, т. 1 от ЗВМД, в БАБХ се водят публични регистри на животновъдните обекти. В случая
безспорно от изх. № I-2900 от 30.12.2021г. на
БАБХ-Хасково и Удостоверение №ЛС-2582 от
25.01.2021г. на Директора на БАБХ-Хасково се установява, че животновъдния обект
на жалбоподателката е от вида „Лично стопанство“ при което същата няма право да
предлага на пазара отглежданите от нея животни и тяхната продукция, а същите се
отглеждат с цел добив на суровини и
храни за лична консумация.
Изложеното обуславя извода, че както към датата на регистрация по
чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, така и към датата на издаване на оспорения акт, т.е.
и в периодите визирани в задължителните предписания, жалбоподателката не се
явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3,
т.4 от КСО лица. Подадените от нея данни с декларация образец №1 „Данни за
осигуреното лице“ по чл.5, ал.4 от КСО за самоосигуряващо се лице, регистриран
земеделски стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени, а в същата
декларация следва да се посочи коректният
вид(код) осигурен, в какъвто смисъл
са задължителните предписания и потвърдителното решение на директора на ТП на
НОИ Хасково. В случая административният орган правилно е приложил относимите към казуса
норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от
него решение по реда на административния контрол по чл.
117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Хасково също е издал законосъобразен акт.
След като по
делото не се установява жалбодателката да е започнала и е осъществявала
заявената трудова дейност като земеделски производител, при която е
произвеждала продукция предназначена за продажба, то в случая е без значение
обстоятелството, дали е внасяла осигурителни вноски, тъй като те се явяват
недължимо платени. Внасянето на осигурителни вноски без да е упражнявана
трудова дейност не е достатъчно, за да се признае правото на исканото
обезщетение.
Поради изложеното съдът счита, че законосъобразно
в оспореното решение е възприето, че жалбоподателката
не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл.
4, ал. 3, т. 4 от КСО, вр. с § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лица. Подадените от
нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са
некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са задължителните
предписания. В този смисъл оспореното решение се явява правилно, а жалбата е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този извод относно спора в полза
на ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер
юрисконсултско възнаграждение, предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ – 100 лева.
Мотивиран така и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.А.,
против Решение № 1012-26-62-1 от
03.02.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата против
задължителни предписания №
ЗД-1-26-01059134 от 14.01.2022г. на
контролен орган на ТП на НОИ - Хасково. .
ОСЪЖДА С.Г.А., с ЕГН ********** ***
да заплати на ТП на НОИ - Хасково
направените по делото разноски -
сумата от 100 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: