Решение по дело №423/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. С., 30.04.2015г.

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и петнадесета  година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    СТАНИСЛАВА КАЗАКОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:    АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

                                                                           ЕЛЕНА РАДЕВА

 

 При секретаря А.Г., като разгледа докладваното от съдия Казакова ч.гр.д. № 423 по описа за 2015 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Б.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***  против извършен на 12.12.2014 г. въвод във владение на недвижим имот на взискателя „М.“ АД от ЧСИ - Р. М., per. № 790, по изпълнително дело № 20147900400504. Жалбоподателят твърди, че е трето лице - владелец по смисъла на чл. 523 от ГПК по отношение на извършения въвод в собствения му недвижим имот. Твърди, че е придобил собствеността върху ½ ид.част от процесния имот посредством покупко - продажба от 05.08.2002 г. от П.Т.Т., който е син и единствен наследник на Е.В.Т.. Твърди, че владението на имота му е предадено в деня на сделката, откогато до момента на въвода е владял непрекъснато и необезпокоявано същия (за срок от 14 години), като дори през голяма част от този период имотът е бил отдаван под наем. Твърди, че през 2003 г. посредством договор за доброволна делба е придобил реална част от процесния имот. Твърди, че при извършването на въвода във владение същият е възразил пред ЧСИ на основание чл. 523 ал. 1 ГПК, че се намира в имота отпреди завеждането на исковата молба срещу праводателя му. Твърди, че решението, по което е изпълняван извършеният въвод, е по гражданско дело, заведено срещу ответници Е.В.Т., Л.В.Т. и „ВИП К.“ ООД, а не срещу праводателя му, който е конституриран като страна по делото чрез привличането му като нов ответник с разпореждане на съда от 28.03.2003 г. въз основа на молбата на ищеца от 12.02.2003 г. Предвид изложеното, моли съда да отмени извършения въвод във владение.

От страна на взискателя по изпълнителното дело е депозиран отговор, в който същият изразява становище, че жалбата е недопустима, тъй като третото лице не е било във владение на имота преди 21.12.2001 г., когато е предявен искът по чл. 108 ЗС, което е предпоставка за подаване на жалбата срещу въвода. Счита, че от нотариалния акт за покупка на имота и договор за доброволна делба, представени от третото лице Б.Д., не се установява предаване на владението от ответника - продавач на третото лице, а не е представен и друг документ относно придобиване на фактическа власт върху имота. Счита, че представените от жалбоподателя договори за наем , най-ранният от които е от 29.06.2004 г., нямат достоверна дата, а част от тях се отнасят до недвижими имоти, находящи се на друг адрес и неидентични по описание. Счита, че третото лице не доказва изтекла в негова полза твърдяна придобивна давност. Твърди, че при завеждането на ревандикационния иск П.Т. е бил управител и представляващ съдружник в дружество, което също е било ответник по делото при първоначалното завеждане на иска на 21.12.2001 г., а именно "ВИП К." ООД, като исковата молба по делото на ответника "ВИП К." ООД е била връчена лично на П.Т., поради което е знаел за образуваното дело. Твърди, че имотът, предмет на договора за покупко-продажба и имотът, предмет на въвода, не са идентични.

Длъжниците по делото П.Т. и Л.Т. не депозират възражения в срок, като в съдебно заседание са изразили становище чрез процесуалния си представител адв.К., че жалбата е основателна, тъй като П.Т. се е разпоредил с  идеална част от имота преди предявяване на иска срещу него.

В изложените мотиви по жалбата ЧСИ излага становище, че жалбата е недопустима, тъй като в хипотезата на чл.435, ал.5 ГПК третото лице може да обжалва въвода във владение само в случай, че е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, докато в случая представения договор за покупко - продажба не доказва владение, а дори да доказваше, искът, въз основа на който е осъден длъжника, е заведен на 20.12.2001 г., а договорът за покупко - продажба е от 2002 г. Счита жалбата и за неоснователна, понеже жалбоподателят няма права, които да изключват правата на взискателя. Счита, че са неоснователни и претенциите на третото лице за придобиване по давност на имота. Излага доводи, че няма основание за отлагане на вьвода във владение за целия имот, предвид факта че по отношение на другата ½  идеална част, за която жалбоподателят не претендира че владее, със сигурност има основание за извършване на въвод.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

         Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници на Е.В.Т. от 22.03.2000 г.,  П.Т.Т., с ЕГН **********, е единствен неин законен наследник.

         На 21.12.2001 г. „М.“ АД е предявил иск в СРС, като е образувано гр.д. № 5210/2002 г., против Е.В.Т. с ЕГН **********, Л.В. Т. с ЕГН ********** и „ВИП К.“ ООД за признаване на правото му на собственост и предаването на владението на недвижим имот, находящ се в гр. ****************, представляващ дворно място имот с пл. № 13 от кв. 5 по плана на гр. ******************, при съседи: от север - ул. **********, от изток - имот с пл. № 24, от юг - ул. ********** и от запад ул. ***********, ведно с построените в него сгради.

         От представения нотариален акт № 181, том 1, peг. 3876, дело 159/2002 г. на нотариус № 340 на НК от 05.08.2002 г. се установява, че П.Т.Т. е прехвърлил на Б.П.Д. свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. *************, представляващ ½ идеална част от урегулиран поземлен имот, целият с площ от 1935 кв. м., съставляващ парцел 1-13 от квартал 5а по плана на гр. *******, местността НПЗ ************”, при съседи: от изток - урегулиран поземлен имот II-14 и урегулиран поземлен имот III-1098, от запад - ул. “О.Р.”, от север - ул. “**************” и от юг - ул. “***********”, заедно с построените в същия триетажна фабрична сграда, двуетажна фабрична сграда, едноетажна фабрична сграда и двуетажна сграда в груб строеж. Съгласно протокол от същата дата, подписан между страните по договора, продавачът предава на купувача владението на описания в нотариалния акт недвижим имот.

         Видно от подадената на 12.02.2003 г. до съда молба от ищеца по гр.д. № 5210/2002 г. на СРС, същият е поискал да бъде привлечен като ответник П.Т.П.. С определение от 28.03.2003 г. съдът конституира на основание чл. 117, ал.4 ГПК (отм.) П.Т.П. като ответник в процеса.

         С решение № 1536 от 05.03.2014 г. по гр.д. № 4150 от 2006 г. по описа на СГС, II – Г, въззивен състав, е признато за установено по отношение на Л.В. Т. и П.Т.П., че  „М.“ АД  е собственик на следния недвижим имот, представляващ  поземлен имот с площ от 2000кв.м., находящ се в гр.С.,  ул.”************” №5, представляващ имот с пл.№13 , кв.5 по плана на гр.С.,  м. НПЗ Х.Д., при съседи:  от север ул.”С.”, от изток- имот с пл.№24, от юг-ул.И. и от запад ул. ***********, ведно с изградените в имота сграда с площ от 126кв.м., триетажна централна сграда с площ от 598кв.м., двуетажно машинно отделение с площ 748кв.м., едноетажна административна сграда с площ 117кв.м., като ответниците са осъдени да предадат на ищеца владението му.

         Съгласно молба на „М.“ АД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.03.2014 г., на 25.03.2014 г. е образувано изпълнително дело № 20137900400504 по описа на ЧСИ Р. М. срещу Л.В. Т. и П.Т.П. за привеждане в изпълнение на споменатото решение на СГС чрез въвод във владение на взискателя в процесния имот. Насрочен е въвод във владение за 12.12.2014 г., за който длъжниците са уведомени чрез адв. К. на 08.12.2014г. По делото е постъпила молба от третото лице Б.Д., с която моли въводът да бъде отложен и да му се даде тридневен срок да поиска от съда спиране на изпълнението. Изложил е съображения, че е собственик на ½  идеална част от процесния имот въз основа на договор за покупко – продажба, сключен с длъжника П.Т. и алтернативно - въз основа на давностно владение. Съгласно протокол № 2965/12.12.2014 г. на 12.12.2014 г. е извършен въвод във владение на взискателя в процесния имот. ЧСИ е констатирал, че в части от сграда 3 и сграда 4 има наематели на третото лице Б.Д., считано от 2012 и 2014 г. , които не са представили договори за наем. Самият жалбоподател е представил общо 3 бр. договори за наем, без достоверна дата, както следва: от 03.01.2011 г. с фирма ЕТ „Б.“ за три помещения в партера на двуетажна фабрична сграда, с обща площ 65кв.м., находящи се на ул. ,И.“ № 5; от 01.01.2011г с „Д.-Г.“ ООД за помещение с площ от 300кв.м., обособени и разположени на първи етаж от двуетажна фабрична сграда; от 02.01.2014г. с „М.А.“ ЕООД за двуетажна сграда с РЗП 410кв.м., находяща се в гр.С., ул.“И.“ №5А. ЧСИ е оставил без уважение искането на жалбоподателя да отложи въвода във владение.

         При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

         Частната жалба е подадена трето лице, което твърди, че е било във владение на ½ ид.част от имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Искът по чл. 108 ЗС на „М.“ АД, решението по който се изпълнява,  е предявен  на 21.12.2001 г. против Е.В.Т., Л.В. Т. и „ВИП К.“ ООД.

Искът срещу  П.Т.Т. е предявен  на 12.02.2003г., тъй като тогава е подадена в съда молба от ищеца за привличането му като ответник. Този извод следва от разпоредбата на  чл. 117, ал.5 ГПК (отм.), съгласно която „искът срещу новия ответник се смята предявен от деня, в който е постъпила в съда исковата молба срещу него“, а това е именно 12.02.2003 г.

 Недвижимият имот, предмет на договора за покупко-продажба от 05.08.2002 г., представлява ½ идеална част от урегулиран поземлен имот, целият с площ от 1935 кв. м., съставляващ парцел 1-13 от квартал 5а по плана на гр. С., местността НПЗ ’’Х.Д.”, при съседи: от изток - урегулиран поземлен имот II-14 и урегулиран поземлен имот III-1098, от запад - ул. “О.Р.”, от север - ул. “С.” и от юг - ул. “И.”, заедно с построените в същия триетажна фабрична сграда с площ 601,20кв.м., двуетажна фабрична сграда с площ 1123,20кв., едноетажна фабрична сграда  с площ 116,40кв.м.и двуетажна сграда в груб строеж с площ 141кв.м.

Недвижимият имот, предмет на въвода, представлява поземлен имот с площ от 2000кв.м., находящ се в гр.С.,  ул.”И.” №5, представляващ имот с пл.№13 , кв.5 по плана на гр.С.,  м. НПЗ Х.Д., при съседи:  от север ул.”С.”, от изток- имот с пл.№24, от юг-ул.И. и от запад ул. О.Р., ведно с изградените в имота сграда с площ от 126кв.м., триетажна централна сграда с площ от 598кв.м., двуетажно машинно отделение с площ 748кв.м., едноетажна административна сграда с площ 117кв.м.

 Жалбоподателят твърди, че е придобил владението върху 1/2ид.част от недвижимия имот, предмет на въвода,  в резултат на сключения договор за покупко-продажба, но от събраните по делото доказателства не може да се установи по безспорен начин, че  недвижимият имот, предмет на въвода, или  част него, е идентичен с имота, предмет на договора за покупко-продажба, поради което съдът приема, че твърденията на жалбоподателя, че е придобил владението върху ½.ид.част от имота преди предявяването на иска, решението по който се изпълнява, са недоказани.

Представените договори за наем са сключени след предявяване на иска, решението по който се изпълнява, а освен това са  без достоверна дата и  касаят само части от имота.

С оглед изложеното, съдът приема, че не се установи жалбоподателят да е владял ½.ид.част от имота, предмет на въвода, преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, поради което жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

         Водим от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***  против извършен на 12.12.2014 г. въвод във владение на недвижим имот от ЧСИ - Р. М., per. № 790, по изпълнително дело № 20147900400504 като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                                                                                              2.