№ 800
гр. Разград, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20253330101234 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Депозирана е искова молба от Р. В. П., с която са предявени обективно съединени
искове срещу П. М. П. за осъждане на ответника да й заплати сумата от 1 000 лева -
частичен иск от общ размер на причинени неимуществени вреди от 5 000.00 лева,
представляващи болки, страдания и негативни изживявания от образувано
незаконосъобразно и недобросъвестно принудително изпълнение по изп. дело № 1168/2024 г.
по описа на ЧСИ Галин Костов с рег. № 924 на КЧСИ, р-н на действие - СГС, с претенция за
заплащане на суми, които взискателят е получил преди образуване на делото, ведно със
законната лихва, считано от 23.05.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 344,00
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата от
образуваното незаконосъъобразно и недобросъвестно принудително изпълнение по изп.
дело № 1168/2024 г. по описа на ЧСИ Галин Костов с рег. № 924 на КЧСИ, р-н на действие -
СГС, с претенция за заплащане на суми, които взискателят е получил преди образуване на
делото, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2024 г. до окончателното изплащане и
сумата от 142.58 лева, представляваща плащане на отпаднало основание на месечно
обезщетение за ползване на лек автомобил марка и модел „Ауди А6“ с рег. № **********,
рама № ***************, недължимо платено за периода от 25.03.2024 г. до 31.05.2024 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Сочи, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с Решение №
426/19.11.2018 г. по гр. д. № 1309/2018 г. по описа на РС Разград. По време на брака
придобили собствеността върху лек автомобил марка и модел „Ауди А6“ с рег. №
**********, рама № ***************.
С Решение № 34/16.01.2024 г. по гр. д. № 1133/2023 г. на РС Разград, влязло в сила на
06.02.2024 г., била допусната до делба движимата вещ - горният лек автомобил, при равни
права между съделителите, бивши съпрузи. В съдебния акт било инкорпорирано
определение, с което на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, ползването на МПС до извършване
на делбата било предоставено на ищцата, която била осъдена да заплаща на ответника по 65
лева месечно, считано от влизане в сила на решението по първа фаза на делбата, до
приключване на делбеното дело.
С влязло в сила Решение № 300/15.05.2024 г. на РС Разград, постановено по същото
1
гражданско дело, описаната по-горе движима вещ била изнесена на публична продан, като
получената при продажбата цена следвало да се разпредели между ищцата и ответника при
равни права.
Процесното МПС било спряно от движение, считано от 20.03.2024 г. и с Определение
№ 632/26.06.2024 г. на РС Разград, постановено по гр. д. № 1133/2023 г., било отменено
определението в частта, с която Р. П. следвало да заплаща 65 лева месечно на П. П., считано
от 25.03.2024 г. като изрично в съдебния акт било записано, че обжалването на същия не
спира неговото изпълнение.
С преводни нареждания съответно от 01.03.2024 г. за 53.79 лева, от 25.03.2024 г. за
65.00 лева, от 19.04.2024 г. за 65.00 лева и от 23.05.2024 г. за 65.00 лева, ищцата изплатила в
полза на ответника изцяло дължимите обезщетения съобразно Решение № 34/16.01.2024 г. за
периода от 06.02.2024 г. до 31.05.2024 г. Независимо от това, ответникът подал молба до
ЧСИ Галин Костов с рег. № 924 на КЧСИ, район на действие - СГС, с която поискал
образуване на изпълнително дело и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата, получавано от работодателя *****************************, за дължимите
според него суми по изпълнителен лист от 25.03.2024 г., издаден по делбеното дело,
въпреки, че бил получил изцяло сумите по банков път, по сметката си в „Първа
инвестиционна банка“ АД.
След получаване на ПДИ и Постановление за разноски от 22.05.2024 г. на ЧСИ Галин
Костов, ищцата незабавно депозирала молба за прекратяване на изпълнителното
производство, към която приложила платежни документи за извършените плащания по
банков път на дължимите в полза на взискателя суми, преди образуване на изпълнителното
дело, като за целта ангажирала адвокат, на когото заплатила в брой възнаграждение в размер
на 240.00 лева. Подала и жалба вх. № 88208/28.05.2024 г. против Постановлението за
разноски на ЧСИ Костов.
Ответникът едва на 29.07.2024 г. изразил становище по подадената молба за
прекратяване на изпълнителното производство, с което се противопоставил на
прекратяването на изпълнението, макар да бил наясно, че е получил пълно плащане на
дължимите суми по изпълнителния лист.
На ищцата било връчено съобщение изх. № 48502/20.06.2024 г., ведно с разпореждане
от 20.06.2024 г. на ЧСИ Галин Костов, с което молбата за прекратяване на изпълнителното
дело била оставена без уважение.
На 17.07.2024 г. ЧСИ издал удостоверение, видно от което на 31.05.2024 г. по делото
била постъпила сума в размер на 331.87 лева от запор на трудово възнаграждение.
С последваща молба от 04.07.2024 г. до ЧСИ Галин Костов с приложен препис от
Определение № 632/26.06.2024 г. на РС Разград, постановено по гр. д. № 1133/2023 г.,
поправено с Определение № 636/27.06.2024 г., за отмяна на определението, с което Р. П.
следвало да заплаща 65 лева месечно на П. П., считано от 25.03.2024 г., ищцата поискала от
ЧСИ да прекрати изпълнителното производство. Обжалването на горното определение не
спирало неговото изпълнение. По тази молба ответникът заявил становище на 29.07.2024 г.,
с което се противопоставил на прекратяването на изпълнението, въпреки че бил наясно, че е
получил пълно плащане на дължимите суми по изпълнителния лист, както и че с последващ
съдебен акт дължимостта на сумата била прекратена, считано от 25.03.2024 г. Запорът на
трудовото възнаграждение бил вдигнат едва на 11.11.2024 г.
По подадените от ищцата жалби и молби заплатила такси в полза на СГС и ЧСИ в
размер общо на 152.00 лева, от които при прекратяване на делото й били възстановени 48.00
лева, както и сумата 221.87 лева от преведената по запора сума от работодателя, а сумата от
110,00 лева била преведена на НАП София.
На 08.11.2024 г. ЧСИ Галин Костов издал постановление за прекратяване на
изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Твърди, че през периода от 23.05.2024 г., когато й била връчена ПДИ по
изпълнителното дело до 10.01.2025 г., когато получила писмо с изх. № 0117/08.01.2025 г. на
КЧСИ гр. София, претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
2
страдания и негативни психически изживявания в резултат на неправомерното образуване
на изпълнително дело от страна на ответника, въпреки че бил получил плащане и
налагането на запор върху трудовото й възнаграждение в *****************************.
Пред колеги се наложило да обяснява, че не е недобросъвестен длъжник, а бившият й съпруг
злоупотребява с процесуални права и предприема действия по принудително събиране на
суми, които изцяло му били заплатени преди образуване на изпълнителното дело. Намира, че
съставът на непозволеното увреждане е реализиран на 23.05.2024 г., когато й била връчена
ПДИ. Счита, че справедливото обезщетение, което ответникът следва да й заплати на
основание чл. 52 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД е в размер на 5 000.00 лева, което предявява в
частичен размер за сумата от 1 000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2024
г. до окончателното изплащане.
Твърди и правен интерес от предявяване на претенция с правно основание чл. 45 от
ЗЗД за присъждане на имуществени вреди от неправомерно предприетото от ответника
принудително изпълнение в размер на заплатения адвокатски хонорар от 240.00 лева и
заплатените такси по изпълнението в общ размер на 104.00 лева, т.е. общо за сума в размер
на 344.00 лева.
С оглед постановяване на Определение № 632/26.06.2024 г. по гр. д. № 1133/2023 г. на
РС Разград, поправено с Определение № 636/27.06.2024 г., за отмяна на определението, с
която ищцата следвало да заплаща 65 лева месечно на П. П., заявява възникнал правен
интерес и от предявяване на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД,
против ответника за присъждане на сума в размер 142.58 лева, представляваща плащане на
отпаднало основание на месечно обезщетение за ползване на лек автомобил марка и модел
„Ауди А6“ с рег. № **********, рама № ***************, недължимо платена за периода от
25.03.2024 г. до 31.05.2024 г., по 65.00 лева за месец, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който счита
предявените искове за допустими, но неоснователни. Твърди, че безспорно с ищцата са
бивши съпрузи и страни по гр. д. № 1133/2023 г. по описа на РС Разград с предмет - делба на
процесния автомобил. Спорен е въпросът дали изпълнителното дело е образувано с цел
увреждане на ищцата. Твърди, че съдът на правно основание му издал изпълнителен лист и
на законово основание ЧСИ образувал делото. Този изпълнителен лист все още не бил
обезсилен, т.е. нямало допуснато закононарушение, както от негова, така и от страна на
ЧСИ.
Навежда, че спирането на автомобил от движение може да бъде извършено
единствено в звената на „Пътна полиция“ към МВР по постоянния адрес на собственика. В
случая ищцата, за да не плаща обезщетение, без негово знание и съгласие спряла от
движение автомобила, но не в КАТ, а чрез частен пункт в град, различен от постоянните им
адреси. Този факт не бил съобразен от съда и в противоречие с Наредба № I-45/2000 г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните
превозни средства и техните ремаркета, постановил Определение 636/27.06.2024 г.
Въпреки горното, дори и спрян от движение, лекият автомобил останал в нейно
владение, като по този начин ответникът нямал достъп до него, бил лишен от възможността
да го ползва или да предприеме действия по отстраняване на техническите повреди. В
действителност, нямало такива повреди, които да налагат спиране на колата от движение.
Купувачът на процесния автомобил го управлявал без да е извършил ремонт, т.е. нямало е
„технически повреди“, които да налагат спирането му от движение. На това основание
счита, че ищцата се опитва да черпи права от собственото си виновно поведение.
Твърди, че към датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело
ищцата му дължала на правно основание месечно периодично обезщетение, т.е. то било
допустимо, основателно и изискуемо, а за забавата в действията на съдебния изпълнител,
ответникът не следвало да носи отговорност. Също така, не носел отговорност и за забавата
в плащането на таксите от страна на самата ищца при обжалване действията на ЧСИ.
Счита за напълно голословни и безпочвени твърденията за претърпени от ищцата
болки и страдания, тъй като било нелогично да търпи такива, докато си организирала
почивки в страната и в чужбина.
3
Така изложеното от страните се поддържа както в съдебно заседание, така и в
представените от тях писмени бележки.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна, следното:
С Решение № 34/16.01.2024 г. по гр. д. № 1133/2023 г. на РС Разград, влязло в сила на
06.02.2024 г. е била допусната делба между Р. В. П. и П. М. П., при равни права на лек
автомобил марка „Ауди“, модел А6 с рег. № **********, рама № ***************, като е
постановено до окончателното извършване на делбата автомобилът да се ползва от Р. П., за
което тя да заплаща на П. П. 65 лв. ежемесечно, считано от датата на влизане в сила на
решението, до приключването на делбеното производство. В диспозитива на решението е
посочено, че към датата на приключване на съдебните прения - 18.12.2023 г. автомобилът се
намира у П. М. П., като въз основа на Изпълнителен лист № 27 от 09.02.2024 г., на
29.02.2024 г. автомобилът е предаден чрез ЧСИ от П. П. на Р. П..
Във връзка с молба вх. № 2790/22.03.2024 г. на ответника в негова полза е издаден
Изпълнителен лист № 65 от 25.03.2024 г. Р. В. П. да му заплаща по 65 лв. ежемесечно за
ползването на лек автомобил марка „Ауди“, модел А6 с рег. № **********, считано от
06.02.2024 г. до приключването на делбеното производство с влязло в сила решение.
С молба вх. № 5076/04.06.2024 г. Р. В. П. е поискала изменение на определението по
чл. 344, ал. 3 от ГПК, тъй като не следвало да заплаща обезщетение за ползването на
автомобила за периода след 20.03.2024 г., като е представила доказателства за спирането му
от движение. Молбата е уважена с Определение № 632/26.06.2024 г. на РС Разград,
постановено по гр. д. № 1133/2023 г., с което е отменено определението в частта, с която Р.
П. следвало да заплаща 65 лева месечно на П. П., считано от 25.03.2024 г., с указанието, че
обжалването на същото не спира неговото изпълнение. Допусната явна фактическа грешка в
Определение № 632/26.06.2024 г. по гр. д. № 1133/2023 г. на РС Разград е поправена с
Определение № 636/27.06.2024 г., като и двете са връчени на процесуалния представител на
ответника на 04.07.2024 г. и не са обжалвани в законовия срок.
С влязло в сила Решение № 300/15.05.2024 г. на РС Разград, постановено по гр. д. №
1133/2023 г. съсобственият на страните лек автомобил марка „Ауди“, модел А6 с рег. №
********** бил изнесен на публична продан, като получената при продажбата цена
следвало да се разпредели между ищцата и ответника при равни права.
Видно от преводни нареждания (л. 11-14 по делото) от сметката на Р. П., разкрита в
„Алианц Банк България“ АД, по сметката на П. М. П., разкрита в „ПИБ“ АД, са наредени
сумите: 53,79 лв. на 01.03.2024 г., 65,00 лв. на 25.03.2024 г., 65,00 лв. на 19.04.2024 г., 65,00
лв. на 23.05.2024 г. Извършването на тези операции е изведено и като заключение по
извършената съдебно-счетоводна експертиза.
На 19.04.2024 г. П. П. е депозирал молба пред ЧСИ Галин Костов с рег. № 924 на
КЧСИ, район на действие - СГС, с която въз основа на Изпълнителен лист № 65 от
25.03.2024 г. по гр. д. № 1133/2023 г. на РС Разград поискал образуване на изпълнително
дело и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, получавано от
работодателя *****************************.
От така изложената хронология на събитията е видно, че към датата на образуване на
изпълнителното дело ищцата вече доброволно е била платила дължимите от нея към тази
дата суми. Първата платена от нея на 01.03.2024 г. сума от 53,79 лв., въпреки че автомобилът
е предаден чрез ЧСИ от П. П. на Р. П. на 29.02.2024 г., е съобразена като наем, дължим от
06.02.2024г. – датата на влизане в сила на Решение № 34/16.01.2024 г. по гр. д. № 1133/2023
г. на РС Разград до края на месец февруари (общо 24 дни). Сумата, дължима за месец март
2024 г., е платена още преди да е изтекъл месеца, а именно на 25.03.2024 г., по този начин са
платени и дължимите за месеците април и май 2024 г. суми, съответно на 19.04.2024 г. и на
23.05.2024 г.
ЧСИ Галин Костов с рег. № 924 на КЧСИ, район на действие – СГС със свое
разпореждане от 19.04.2024 г. е образувал изпълнително дело 202492440401168, разпоредил
да бъдат извършени справки, да бъде изпратена ПДИ до длъжника и наложен запор на
трудовото му възнаграждение. Съгласно постановление от 22.05.2024 г. съдебният
4
изпълнител е приел за описаните по-горе действия да бъдат начислени такси по ТТР към
ЗЧСИ с вкл. ДДС, в т. ч.: по т. 1 за образуване на ИД - 24 лв., по т. 3 извършване на справки
за длъжника – 6 лв., по т. 4 за изпращане на призовка по пощата, уведомления и книжа – 36
лв., по т. 5 за изготвяне и връчване на ПДИ – 24 лв., по т. 9 за налагане на запор, без
извършване на опис – 18 лв., по т. 26 пропорционална такса от 23,99 лв. Съгласно
изготвената на 22.05.2024 г. покана за доброволно изпълнение Р. П. е уведомена, че дължи
на П. П. сумата от 331,87 лв., представляваща главница - наеми за периода 01.03.2024 г. -
01.06.2024 г. за ползване на лек автомобил марка „Ауди“, модел А6 с рег. № **********,
ведно със законна лихва върху месечната наемна сума от 65 лв., начислена за всеки месец,
както и 131,99 лв. дължими такси. ПДИ е връчена лично на длъжника на 23.05.2024 г. На
същата дата е връчено и запорно съобщение на ***************************** за
налагане на запор на възнаграждението на Р. П. до сумата от 331,87 лв. Сумата по така
наложения запор е платена и съответно разпределена от съдебния изпълнител на 31.05.2024
г., като в протокола за разпределение е включена и сумата от 110 лв. публични задължения,
за които НАП на основание чл. 458 от ГПК е присъединен като взискател по делото.
Съгласно протокола след разпределението ищцата продължава да дължи суми както към
ответника, така и за такси.
Във връзка с връчената й покана Р. П. е депозирала молба с вх. № 88205 от 23.05.2024
г. пред ЧСИ Галин Костов, с която го е уведомила за извършени от нея преди образуване на
изпълнителното дело плащания, приложила е доказателства, както и списък на разноски по
чл. 80 от ГПК за заплетени 240 лв. адвокатско възнаграждение и е поискала прекратяване на
делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК (л. 13-20 от ИД 202492440401168). На
11.06.2024 г. е изпратен имейл до взискателя с искане за становище по молбата на ищцата за
прекратяване на изпълнителното производство, като няма данни за получаването му.
Съдебният изпълнител с разпореждане от 20.06.2024 г. е оставил искането на длъжника без
уважение.
На 04.07.2024 г. ищцата е отправила нова молба до съдебния изпълнител за
прекратяване на ИД, като към същата е приложила и Определение № 632/26.06.2024 г., с
което считано от 25.03.2024 г. e отменено задължението на Р. П. да заплаща 65 лева месечно
на П. П.и и Определение № 636/26.06.2024 г. за поправка на ОФГ в първото определение,
постановени по гр. д. № 1133/2023 г. на РС Разград (л.и 58-60 от ИД 202492440401168). Тази
молба също е изпратена до ответника на имейл за становище на 09.07.2024 г. Такова е
представено на 29.07.2024 г., като се е противопоставил на прекратяването на изпълнението
с аргумента, че макар съдът с Определение № 632/26.06.2024 г. да е изменил свой предишен
акт, понастоящем длъжникът продължавал да владее колата и да не предприема действия за
връщането й. Признал е, че задълженията за присъдено обезщетение за ползване на лекия
автомобил за периода м. март – м. май 2024 г. са заплатени, но според него към датата на
депозиране на становището - 29.07.2024 г., ищцата имала втора неплатена месечна сума.
Към датата на становището на страните са били връчени Определение №
632/26.06.2024 г. и Определение № 636/26.06.2024 г., а също така и Решение №
300/15.05.2024 г. по гр. д. № 1133/2023 г. по описа на РС Разград, обжалвано от ответника в
частта за сметките, като е влязло в законна сила относно публичната продан на 04.06.2024 г.
В този смисъл и предвид заплатено от нея до този момент, ищцата на две отделни основания
не следва да дължи месечни обезщетения за ползване на лекия автомобил, каквито
твърдения навежда като взискател ответникът със своето становище пред ЧСИ.
С Постановление от 08.11.2024 г. ЧСИ Галин Костов е прекратил изпълнително дело
№ 202492440401168 на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, т. е. приел е, че длъжникът е
представил разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската
станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена
или внесена на взискателя преди образуване на изпълнителното производство. До
прекратяването му във връзка с подадените жалби и молби по същото, ищцата е заплатила
такси в полза на СГС и ЧСИ в размер на общо 152.00 лева. От същите, при прекратяване на
делото, са й възстановени 48.00 лева, както и 221.87 лева, от преведената по запора сума от
работодателя, а сумата от 110.00 лева е преведена на НАП София.
Неоспореното от страните и прието по делото заключение на вещото лице по
5
изготвената ССЕ потвърждава заплатени от ищцата такси по изпълнителното дело в размер
на 102.00 лева и заплатен адвокатски хонорар в размер на 240.00 лева, както и размер на
дължимото обезщетение за периода 25.03.2024 г. до 31.05.2024 г. за ползване на процесното
МПС от 144.68 лева.
Съгласно показанията на свидетеля В. А. И., живущ на съпружески начела с ищцата,
които макар на основание чл. 172 от ГПК са преценени при възможна тяхна
заинтересованост, но с оглед всички други данни по делото са приети от съда като
достоверни, се установява, че получаването на ПДИ по изпълнителното дело от ищцата е
рефлектирало отрицателно върху нея. В продължение на два часа свидетелят не успял да
осъществи контакт с нея. Свързва го с това, което е преживяла на работното си място,
предвид утвърдената там приложима процедура при образувани срещу техни служители
изпълнителни производства. Извършвала се обстойна проверка на разплащателната сметка
на служителя с цел установяване, респективно - отхвърляне на нетипични операции, било от
типа хазартни залагания, било бързи кредити. Констатирането на такива било предпоставка
за прекратяване на трудовото правоотношение със служителя, тъй като естеството на работа
в учреждението не допускало в него да бъдат ангажирани зависими лица. Ситуацията
допълнително се усложнила от това, че въпреки погасяване на дължимите суми,
изпълнителното дело не било прекратено, а запорът бил вдигнат седем месеца по-късно.
Ищцата трябвало да дава обяснения пред ръководството си защо въпреки неголемия им
размер не погасява дължимите суми. Проблемите дали цялостно негативно отражение – не
можела да спи, отказвала да говори, затворила се в себе си и недоумявала как бащата на
децата й, които тя в момента гледа, й създава такива главоболия. Това продължило със
седмици.
По отношение показанията на ангажирания от ответника свидетел И.Г. съдът намира,
че изнесете от нея данни не касаят предмета на доказване, в какъвто смисъл ищцата е
възразила.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С оглед така очертаното и предвид нормативно закрепеното в разпоредбата на чл. 3
от ГПК задължение за добросъвестно упражняване на процесуални права, неизпълнението
на което е скрепено с отговорност за вреди, съдът приема, че е налице осъщественият
деликтен състав по чл. 45 от ЗЗД. На доказване подлежат всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане - противоправно деяние, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата. Доколкото обаче отговорността се ангажира при специфична форма на
вина - недобросъвестност на страната, неоснователно предизвикала завеждане на делото,
тази недобросъвестност подлежи на доказване по общия ред.
В правната доктрина (Ж. Сталев, Българско гражданско процесуално право, Десето
преработено и допълнено издание на Сиела Норма АД, София, 2020 г., с. 82) се приема, че
задължението за добросъвестно упражняване на процесуалните права има за свои адресати
участващите в гражданския процес лица и техните представители. То се отнася до всички
процесуални действия на тези лица по всички производства. Добросъвестността е налице,
когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че съществува. Когато се касае за
право на иск, изпълнение или обезпечение, убеждението за наличността на процесуалните
условия на това право обхваща и убеждение за наличността на нуждаещото се от защита
материално право. Злоупотребява с процесуалното си право лицето, което го упражнява,
макар да знае, че то не съществува, или пък че не съществува материалното право, чиято
защита се търси. Тогава е налице недобросъвестност. Не е налице злоупотреба с право,
когато се предявява неоснователен иск или искане за принудително изпълнение, ако страната
смята, че е носител на предявеното материално право. Приема се обаче, че е налице
злоупотреба с право, когато взискателят търси принудително изпълнение, макар да знае, че
няма вземане, използвайки формално наличното изпълнително основание.
Съдебната практика се придържа към тези теоретични постановки. Така например, в
решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/2010 г. на ВКС, IV г. о., се приема, че
превратното упражнение на субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и
правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията,
6
чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно и
обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба.
По делото е несъмнено установено, че материалното право, удовлетворяването на
което е било предмет на образуваното изпълнително дело, е било удовлетворено
своевременно. Ответникът, в нарушение на общия принцип да не се вреди другиму, е
предприел образуване на изпълнително дело, без да уведоми съдебния изпълнител, че е
получил плащане на присъденото му от Районен съд Разград обезщетение по гр. д. №
1133/2023 г. преди образуване на изпълнително дело, за месеците февруари, март и април
2024 г., като недобросъвестно е посочил, че тези суми му се дължат. П. П. не е уведомил
впоследствие ЧСИ Галин Костов, че на 23.05.2024 г. е получил и обезщетението за месец
май 2025 г., както и не е посочил в молбата си за образуване на изпълнителното дело, че
плащанията са направени от Р. П. по банков път по неговата банкова сметка преди края на
съответния месец, за който се дължат. Със свое становище от 29.07.2024 г. ответникът се е
противопоставил на прекратяването на ИД 202492440401168, макар че към тази дата вече са
му връчени Определение № 632/26.06.2024 г. и Определение № 636/26.06.2024 г.,
необжалвани от него, а също и Решение № 300/15.05.2024 г. по гр. д. № 1133/2023 г. по описа
на РС Разград, обжалвано от ответника в частта за сметките, но влязло в законна сила на
04.06.2024 г. относно публичната продан.
Ищцата доказа, че във връзка с така образуваното изпълнително дело заплатените от
нея и невъзстановени такси са в размер на 102.00 лева, както и адвокатски хонорар в размер
на 240.00 лева. Ето защо, предявеният от нея иск за имуществени вреди се явява основателен
и доказан по размер до сумата от 342.00 лева, а за останалата част до претендираните 344.00
лв. подлежи на отхвърляне. Според неоспореното заключение на вещото лице размера на
дължимото обезщетение за периода 25.03.2024 г до 31.05.2024 г. за ползване на процесното
МПС е 144.68 лева, като с оглед обстоятелството, че исковата претенция по чл. 55 от ЗЗД е
предявена за по- малка сума - 142.58 лева, то същата се явява изцяло основателна и доказана
по размер.
При преценката по чл. 52 от ЗЗД относно справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът намира в случая за доказано, че за продължителен период от
време ищцата е имала силни негативни емоции, била е депресирана, затворена в себе си, с
нарушен сън, липса на апетит, проблеми в работата, с оглед мониторинга, на който е била
подложена от *********************. От друга страна, отчита, че дори твърденията за
утвърдените стандарти на работа в *** да са доказани, същите не би следвало в такава
степен да са причина за негативните преживявания на ищцата, нито повод да се приеме, че
авторитетът й, граден с години, е бил сринат с образуваното срещу нея изпълнително дело.
Показанията на свидетеля водят до извода, че проверките по отношение на служителя са с
цел установяване/отхвърляне на нетипични операции от типа хазартни залагания или бързи
кредити и в този смисъл, доколкото ищцата е наясно с характера на задълженията си, би
следвало да го приеме като стандартна процедура, чийто резултат не трябва да се свързва до
такава степен с негативни последици. Съобразявайки изложеното, съдът приема, че
справедливият размер за репариране на неимуществени вреди е 2 500 лв., с оглед което
предявеният частичен иск за сумата от 1 000 лв. следва да бъде уважен изцяло. Ответното
дружество дължи присъденото обезщетение ведно със законната лихва от датата на
получаване на ПДИ по изпълнително дело № 202492440401168 – 23.05.2024 г. до
окончателното изплащане.
При този изход на спора на ищцата следва да се присъдят разноски на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК в размер на 810,00 лв., съобразно приложения за това списък.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. М. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*********************************************, на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати
на Р. В. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
7
*****************************************************, сумата от 1 000.00 (хиляда)
лева - частичен иск от претендиран общ размер от 5 000.00 (пет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки, страдания и
негативни изживявания от образувано незаконосъобразно и недобросъвестно принудително
изпълнение по изпълнително дело № 1168/2024 г. по описа на ЧСИ Галин Костов, рег. № 924
на КЧСИ, район на действие СГС, с претенция за заплащане на суми, които взискателят е
получил преди образуване на делото, ведно със законната лихва считано от 23.05.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П. М. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*********************************************, на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати
на Р. В. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*****************************************************, сумата 342.00 (триста
четиридесет и два) лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата
имуществени вреди от образувано незаконосъобразно и недобросъвестно принудително
изпълнение по изпълнително дело № 1168/2024 г. по описа на ЧСИ Галин Костов, рег. № 924
на КЧСИ, район на действие СГС, с претенция за заплащане на суми, които взискателят е
получил преди образуване на делото, ведно със законната лихва считано от 23.05.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ предявения иск над присъдената сума до
пълния предявен размер от 344.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА П. М. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*********************************************, на основание чл. 52 във вр. с чл. 45 от
ЗЗД, да заплати на Р. В. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*****************************************************, сумата 142.58 лева (сто
четиридесет и два лева и петдесет и осем стотинки), представляваща плащане на отпаднало
основание на месечно обезщетение за ползване на МПС – лек автомобил марка и модел
„АУДИ А6“, с рег. № **********, рама с № ***************, недължимо платено за
периода от 25.03.2024 г. до 31.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 03.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА П. М. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*********************************************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да
заплати на Р. В. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*****************************************************, сумата 810,00 лв. (осемстотин
и десет лева) разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8