№ 135
гр. Разград, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330101944 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86
от ЗЗД и Закона за потребителския кредит.
Депозирана е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с
която са предявени обективно съединени искове срещу ЮЛ. М. М. за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 921,14 лв. главница по
договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението, сумата 41,71 лв. договорна лихва за периода 25.07.2017 г. –
26.09.2017 г. и 42,95 лв. обезщетение за забава за периода 25.07.2017 г. –
26.09.2017 г. Твърди, че на 21.06.2017 г. между ЮЛ. М. М. и „Ти Би Ай
Банк“ЕАД е сключен договор за потребителски кредит №********** за
сумата 859,00 лв. със срок за връщане до 25.12.2017 г. с възнаградителна
лихва в размер на 15,36% или общо 962,85 лв.,, че е начислена и еднократна
такса за оценка на риска в размер на 52,14 лв. и е уговорено обезщетение за
забава в размер на законната лихва, че за вземането е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2981/2017 г., че към датата на
подаването на заявлението за същата задължението на ответника към банката
е било в размер на 921,14 лв. главница, 41,71 лв. договорна лихва и 42,95 лв.
обезщетение за забава. Сочи, че с приложение №1 от 15.02.2021 г. към Рамков
договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г. „Ти Би Ай
Банк“ЕАД е прехвърлил на ищеца вземането към ответника ведно с всички
привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, че прехвърлителят е
упълномощил ищеца да уведоми длъжника за цесията, както и че същият е
изпратил такова уведомяване на адреса, посочен в договора, но същото се е
върнало в цялост, поради което го прилагат за връчване ведно с исковата
молба. Също така сочи, че за тези суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№2981/2017 г. по описа на РС Разград, която е връчена на длъжника
при условията на чл.47 от ГПК. Иска присъждане на направените по делото
разноски.
Исковата молба е връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният
1
от същия особен представител счита исковете за допустими. В о.с.з. сочи, че
е опитала да издири ответницата чрез кмета на селото и е установила, че
семейството от години е в чужбина и не е успяла да установи нейни
родственици, чрез които да осъществи връзка с нея.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.06.2017 между ответника ЮЛ. М. М. и “Ти Би Ай Банк”ЕАД е сключен
договор за потребителски кредит №********** – целеви за закупуване на
стока. В чл.8 от договора е записано, че кредита е в размер на 869 лв. –
единична цена на стоката със срок за връщане –25.12.2017 г. /чл.11.2/. В
чл.9.1. е посочен годишния лихвен процент, с който се олихвява
предоставения кредит – 15,36 %, в чл.9.4 – че при просрочие потребителят
дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената
сума за периода на просрочието. В чл.10 е посочен годишен процент на
разходите в размер на 40,73 %, както и общата дължима от потребителя сума
–962,85 лв. Погасителния план към договора е в т.11.2 от същия и в него са
посочени размерите на съответните вноски, без да се посочва каква част от
тях се отнасят за главницата, за таксата за оценка на риска и за
възнаградителната лихва по договора. Вноските са записани като ежемесечни
в размер на 160,47лв. Към договора е приложен касов бон за закупената чрез
кредита стока.
С рамков договор от 31.08.2018 г. /л.17/“Ти Би Ай Банк”ЕАД и „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД са се договорили първият да прехвърля на втория
вземания по договори за потребителски кредити, като същите ще бъдат
индивидуализирани с приложения към договора. В приложение 0.
№1/15.02.2021 г. е посочено задължението към ответницата с отпусната
главница – 869,00 лв., общо дължима по кредита – 1014,99 лв. и остатък на
дължима сума към 01.02.2021 г. – 1589,81 лв. /л.28/Прехвърлянето на
вземанията, индивидуализирани в приложение №1 е потвърдено от цедента с
нарочен документ /л.26/. С пълномощно цедента /“Ти Би Ай Банк”ЕАД е
упълномощила „Агенция за събиране на вземания“ЕАД да уведоми от негово
име всички длъжници, чиито вземания са били предмет на договора за цесия.
С уведомително писмо /л.31/ ответницата е била уведомена за извършената
цесия, даден й е срок за доброволно изпълнение и са посочени възможните
начини за плащане.
Видно от приложеното ч.гр.д.№2981/2017 г. кредитът е обявявен за
предсрочно изискуем по съответния ред – с уведомление до длъжника. Със
заявление малко преди края на срока по договора - от 18.12.2017 г. “Ти Би Ай
Банк”ЕАД е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу
ЮЛ. М. М. и по ч.гр.д.№2981/2017 г. състав на Районен съд – Разград е издал
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за
сумата 921,14 лв. главница по договора за потребителски кредит, ведно със
законната лихва от 15.12.2017 г. до окончателното изплащане, сумата 41,71
лв. /четиридесет и един лева и седемдесет и една стотинки/ договорена
възнаградителна лихва за периода 25.07.2017 г. – 26.09.2017 г., 42,95 лв.
обезщетение за забава за периодоа 25.07.2017 г. – 05.12.2017 г. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК, като е било установено,
че длъжникът не живее на адреса, на който е регистриран и на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК Съдът е дал едномесечен срок на кредитора за
предяви искове за установяване на вземанията.
2
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство
ищецът следва да установи дали вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение съществува, дали неговият размер е този, посочен в заповедта и
дали той е титуляр на вземането.
В случая ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор и към
настоящия момент именно той има право да търси изпълнение на вземането.
Уведомлението за извършената цесия е връчено на длъжника по реда на чл.47
от ГПК едва в хода на настоящото производство. Следователно едва след тази
дата това прехвърляне става действително за него, т.е. не би могъл да изпълни
валидно на стария кредитор. По настоящото дело въпросът за действието на
договора за цесия по отношение на длъжника е само теоретичен, тъй като не
се твърди плащане на предишния кредитор след датата на извършване на
цесията.
Това вземане е прехвърлено от цедента, респ. придобито от цесионера в
размерите, в които е било в патримониума на първия.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, ответницата е получила уговорената сума чрез
заплащане на цената на закупената от нея стока. Следователно същата дължи
връщане на тази сума, както и на уговорената лихва, вкл. и обезщетение за
забава за периода, в който ответницата е в забава по отношение на
изпълнението на своето задължение.
Ето защо към настоящия момент същата дължи на ищеца като цесионер на
вземането сумата 921,14 лв. главница по договор за кредит, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата 41,71 лв.
договорна лихва за периода 25.07.2017 г. – 26.09.2017 г. и 42,95 лв.
обезщетение за забава за периода 25.07.2017 г. – 26.09.2017 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца
направените от него разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
на уважената част от иска. Общо направените по делото разноски са в размер
на 375 лв. Съответно юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да
бъде определено в размер от 200 лв. Съответно по ч.гр.д.№ 2981/2017 г. тези
суми са 25 лв. за разноски и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЮЛ. М. М., с ЕГН:
********** и с адрес: гр./с. С.******, че същата дължи на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю. Х. Ю.
сумата 921,14 лв. /деветстотин двадесет и един лева и 14 стотинки/ -
неизплатената главница по Договор за потребителски кредит с № **********
от 21.06.2017 г.; ведно със законната лихва от 15.12.2017 г. до окончателното
изплащане на главницата, сумата 41,71 лв. /четиридесет и един лева и 71
стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
25.07.2017 г. до 26.09.2017 г.; сумата 42,95 лв. /четиридесет и два лева и 95
стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 25.07.2017
3
г. до 05.12.2017 г., за които задължения е издадена заповед за изпълнение
№4913/20.12.2017 г. по ч.гр.д.№2981/2017 г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА ЮЛ. М. М., с ЕГН: ********** и с адрес: гр./с. С.******ДА
ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Ю. Х. Ю. сумата 25 лв. /двадесет и пет лева / за
разноски и 50 лв. / петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.
№ 2981/2017 г., както и сумата 375 лв. /триста седемдесет и пет лева / за
разноски и 200 лв. /двеста лева/ юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията
докладчик по ч.гр.д. №2981/2017г. по описа на РС Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4