Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 191
гр. Русе, 13.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав в публично заседание
13-ти януари през две хиляди и двадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИН ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 3602
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Ищецът
„Гаранционен фонд България“ ЕООД, гр.Бургас твърди, че е търговец, осъществяващ
гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на „Фреш Кредит" ЕООД, регистрирано
като финансова институция по ЗКИ и предоставя потребителски кредити и свързани с
тях допълнителни услуги. Между „Фреш Кредит“ ЕООД и ответника били сключени договор
за потребителски кредит № 0002463/04.01.2018
г. и свързаният с него договор за допълнителни услуги от 04.01.2018
г., ведно с Общи условия към тях. Между длъжника, кредитодателя „Фреш Кредит'' ЕООД
и трето лице - „Гаранционен фонд България" ЕООД, като поръчител, бил сключен
договор от 04.01.2018 г. за гаранционна сделка (поръчителство)
за задълженията на длъжника към „Фреш Кредит" ЕООД по горепосочените договори.
На датата на подписването им на длъжника била предоставена заемната сума в размер
на 300 лв., който се задължил да погасява разсрочено с краен падеж 04.05.2018
г., съгласно подписаните от него погасителен план и график на плащанията, дължимите
по двата договора суми (по кредита - главница и възнаградителна лихва и допълнителната
услуга по т.I от Договора за допълнителни
услуги - финансиране на възнаграждението от 132 лв. на трето лице-поръчител „Гаранционен фонд България" ЕООД, при
съответните падежи, ведно с другите допълнителни услуги по т.II от Договора за допълнителни
услуги. По двата договора до 07.02.2019
г. длъжникът извършил следните плащания: 73,65 лв. главница и 3,63 лв. договорна лихва по договора за потребителски кредит; 33,02
лв. главница по т.1 от договора за допълнителни услуги. След 07.02.2019
г. нямало повече плащания. Съгласно чл.3, ал.2 от договора за потребителски кредит
в случаите, когато кредитополучателят не осигури обезпечения на кредита, изразяващо
се или в двама поръчители, отговарящи на определени изисквания, или банкова гаранция,
се сключва договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя трето лице дружество-поръчител
(в настоящия случай - ищецът „Гаранционен фонд България" ЕООД). Поемането от
третото лице на поръчителството било срещу възнаграждение в полза на поръчителя,
посочено като размер в чл.3, ал.2 ДПК и което кредитополучателят се съгласява да
изплаща на равни месечни вноски. С договора за поръчителство, сключен между кредитодателя,
кредитополучателя и третото лице-поръчител – „Гаранционен фонд България" ЕООД,
последното срещу посоченото възнаграждение се задължавало солидарно за задълженията
на кредитополучателя към кредитора по договора за потребителски кредит и договора
за допълнителни услуги. Кредитополучателят заявил желанието си да ползва предоставена
от „Фреш кредит" ЕООД допълнителна услуга по договор, изразяваща се във финансиране
на възнаграждението на поръчителя на разсрочено плащане. Ползването на допълнителната
услуга не било условие за предоставяне на кредита и извършването на разходите по
тях не били задължителни за приемане и ползване от кредитополучателя и в този смисъл
не се включвали в „общите разходи но кредита" по
смисъла на пар. 1, т.1 от ДР към ЗПК. Поради това
и въз основа на отделно искане от длъжника с него бил сключен договор за допълнителни
услуги, съгласно който кредитодателят „Фреш Кредит" ЕООД предоставил на кредитополучателя
допълнителна услуга, като поел задължението да заплати на вноски (вместо кредитополучателя)
на третото лице - поръчител („Гаранционен фонд България" ЕООД) дължимото му
се възнаграждение по договора за поръчителство. Кредитополучателят връщал на кредитодателя
така предоставената сума на равни месечни вноски, заедно със сумите по договора
за потребителски кредит, съгласно график за плащанията, неразделна част от договора
за допълнителни услуги. Върху сумата по него не се начислявала възнаградителна лихва.
Длъжникът следвало да заплати на трето лице-поръчител възнаграждение.
При просрочие задълженията
на длъжника по договора за потребителски кредит и
договора за допълнителни услуги, кредиторът
изисквал плащане. Предвид просрочието на длъжника за плащане на задълженията по
горепосочените договори, „Фреш Кредит" ЕООД упражнило правото си на вземане
към поръчителя, като на 07.02.2019 г. писмено го поканил в 30-дневен
срок да заплати задълженията, съгласно представена справка, в общ размер на 386,72
лв., която била сбор
от остатъка от главниците по двата договора, неизплатената възнаградителна лихва
по договора за кредит и лихва за забава от датата на първото просрочие до датата
на поканата за плащане. На 07.02.2019
г. ищецът по настоящото дело погасил към „Фреш Кредит" ЕООД солидарно дължимите
от него задължения на длъжника, съобразно поканата за плащане. Предвид това и на
основание на чл.74 ЗЗД, изпълнявайки чуждото (на длъжника) задължение, ищецът встъпил
в правата на кредитора „Фреш Кредит" ЕООД по горепосочените договори относно
заплатената сума и сам станал кредитор на длъжника за същите суми. За тяхното заплащане
по ч.гр.д.№***/2019 г. по описа на РС-Русе била издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена по ред на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли
да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца „Гаранционен фонд България" ЕООД сумата 386,72
лв., от които: 226,35 лв. остатъчна главница и 5,49 лв. договорна лихва за периода 04.01.2018
г. - 07.02.2019 г. по договор за потребителски кредит
№ 0002463/04.01.2018 г., 98,98 лв. остатъчна главница по т.I и 32
лв. главница по т.II (за „СМС известяване") по договор за
допълнителни услуги от 04.01.2018 г., 23,90
лв. - лихва за забава по договора за потребителски кредит за периода
06.02.2018 - 07.02.2019
г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното и изплащане. Претендира присъждане на разноските
в заповедното производство и по настоящото дело.
Ответникът А.И.Д. е
редовно призована по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Назначеният особен
представител на ответника – адв. Е. К., е подал писмен отговор, с който оспорва
иска. Счита, че договора за потребителски кредит е нищожен поради нарушаване на
императивни изисквания на ЗПК.
За да се произнесе съдът взе
предвид следното :
На 04.01.2018 г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит №
0002463 с „Фреш Кредит“ ЕООД, по силата на който му е предоставена в заем сумата
от 300 лв.(за което ответникът е подписал разписка), която се задължил да върне
на четирит равни месечни вноски, всяка от които по 77,28 лв., включващи главница
и договорна лихва. По договора е уговорена такса по кредита в размер на 5 % върху
главницата, еднократно при неговото усвояване. ГПР по кредита е в размер на
48,56 %. В чл. 3 от договора е уговорено, че кредитополучателят се задължава в срок
от 48 часа от подписването на договора да осигури обезпечение по кредита, представляващо
поръчителство от две физически лица, имащи безсрочни трудови договори с минимално
месечно брутно трудово възнаграждение от 1500 лв. за всеки или неотменима и безусловна
банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка. В случай, че кредитополучателят
не предостави едно от тези обезпечения, с подписването на договора дава съгласие
и упълномощава кредитора да сключи от негово име и за негова сметка, в. т. ч. и
при условията на чл. 38 ЗЗД договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя
дружество-поръчител, което да предостави обезпечаване задълженията на кредитополучателя,
с възнаграждение за поръчителя в размер на 132 лв., което ще се заплаща от кредитополучателя
разсрочено.
На същата дата между ответника и кредитора е сключен и договор за допълнителни
услуги на обща стойност 132 лв., включващи финансиране, разсрочване и заплащането
на поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по договора
за поръчителство за кредита, като задължението по този договор е разсрочено на
четири месечни вноски в размер на 33 лв.
Между „Фреш Кредит“ЕООД, ответника и „Гаранционен фонд България“ЕООД е сключен
и договор за гаранционна сделка от 04.01.2018 г., по силата на който последното
дружество-поръчител предоставя на първото-кредитор поръчителство, като се задължава
спрямо него да отговаря за изпълнението на всички задължения на длъжника по договора
за потребителски кредит № 0002463. Договорът влиза в сила два дни след сключването
му и при условие, че длъжникът не е предоставил на кредитора някое от обезпеченията
по чл.3 от договора за кредит. За предоставяне на тази гаранционна услуга длъжникът
дължи на поръчителя възнаграждение в размер на 132 лв. за целия период на действие
на потребителския договор, платимо на четири месечни вноски от 33 лв.
„Фреш Кредит“ ЕООД е изпратило покана до „Гаранционен фонд България“ ЕООД, в
качеството на поръчител на ответника по договора за кредит, като е изискал плащане
в 30-дневен срок на сумата от 386,72 лв., включваща според представена справка от
кредитора към поканата сумите: 226,35 лв. остатъчна главница и 5,49 лв. договорна
лихва за периода 04.01.2018 г. - 07.02.2019 г. по договор за потребителски кредит
№ 0002463/04.01.2018 г., 98,98 лв. остатъчна главница по т.I и 32 лв. главница по
т.II (за „СМС известяване") по договор за допълнителни услуги от
04.01.2018 г., 55,90 лв. – обезщетение за неизпълнение на договорно задължение.
Видно от справката общия размер на сумите по пера е 418,72 лв., а не посоченото
386,72 лв.
С платежно нареждане от 07.02.2019 г. „Гаранционен фонд България“ ЕООД е изплатило
на „Фреш Кредит“Е ООД сумата от 386,72 лв. по посочена в поканата банкова сметка.
***.гр.д.№ ***/2019 г. по описа на РС – Русе е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите: 357,33 лв. –
главници по договора за потребителски кредит № 0002463/04.01.2018 г. и
свързания с него договор за допълнителни услуги, ведно със законната лихва от 11.02.2019 г. до окончателното
изплащане, 5,49 лв. лихва за периода 04.01.2018 г. - 07.02.2019 г., 23,90 лв. лихва
за периода 06.02.2018 г. - 07.02.2019 г., както и сумата от 25 лв. разноски по делото – заплатена държавна
такса. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
При така установеното съдът счита, че искът за установяване на вземането на
ищцовото дружество по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен
в срока по чл. 415 ГПК и след като заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал.5 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Представените и неоспорени по делото писмени доказателства установяват наличието
на твърдяното в исковата молба облигационно отношение между страните по договор
за паричен заем и сключените към него договор за допълнителни услуги и договор за
поръчителство. Доказателствата по делото установяват и реалното предаване на ответника
на заемната сума и условията, при които тя следва да бъде върната на кредитора.
Ищецът признава, че по договорите до 07.02.2019 г. ответникът е извършил следните
плащания: 73,65 лв. главница и 3,63 лв. договорна лихва по договора за потребителски
кредит; 33,02 лв. главница по т.1 от договора за допълнителни услуги. Неоспорените
по делото доказателства установяват, че кредиторът е претендирал неизплатеното задължение
на ответника от поръчителя – ищец в настоящото
производство, който е изплатил такова в размер на 386,72 лв. Съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗД, с извършеното плащане поръчителят е встъпил в правата на кредитора срещу ответника
– кредитополучател, дори и той да не е знаел за даденото поръчителство.
По делото обаче с отговора на исковата молба е наведено възражение че договорът
за потребителски кредит от 02.01.2018 г. е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, тъй като в посочената за погасяване обща сума не е включено възнаграждението
на поръчителя. Съдът счита, че същото е основателно, защото по този начин кредиторът е заобиколил изисквинията
на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради
което и клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент
на разходите, в който не са включени допълнителните услуги, са нищожни. Това от
своя страна води до неговата недействителност, по аргумент от текста на чл.22 от ЗПК и извод за приложение на чл.23 от ЗПК, съгласно който когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност и не
дължи лихва и други разходи по кредита. В случая ответникът дължи единствено остатъчната
главница по договора за потребителски кредит от 226,35 лева, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 11.02.2019 г. Претенциите
за дължимост на други суми по двата договора следва да се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски, съразмерно на уважената част от иска.
При съобразяване задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение
№4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното
производство разноски, съразмерно на уважената част от иска.
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на А.И.Д., ЕГН:********** че дължи на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Славейков“,
бл.161, партер, представлявано от управителя Петър Стойчев Стоев, сумата в
размер на 226,35 лева главница по Договор
за потребителски кредит № 0002463/04.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от 11.02.2019 г. до окончателното й изплащане, която сума е предмет на Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ ***/2019 г. по описа на РС-Русе, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за
дължимост на останалите претендирани суми: 5,49 лв. договорна
лихва за периода 04.01.2018 г. - 07.02.2019 г. по договор за потребителски кредит
№ 0002463/04.01.2018 г., 98,98 лв. остатъчна главница по т.I и 32 лв. главница по
т.II (за „СМС известяване") по договор за допълнителни услуги от
04.01.2018 г., 23,90 лв. - лихва за забава по договора за потребителски кредит за
периода 06.02.2018 - 07.02.2019 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА А.И.Д., ЕГН:********** да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.Бургас,
ЕИК *********, сумата в размер на 190,22 лв. разноски за настоящото производство
и 14,63 лв. разноски за заповедното производство - ч.гр.д.№ ***/2019 г. по описа
на РС-Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: