Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май през
две хиляди двадест и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Н.Първанова, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 4114 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са от И.Т.П. против К.Д.Ю. кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че е
собственик на апартамент № 11, находящ се в гр. София, район „Красно село“, ул.
„Владайска“ № 16 (бивша улица „Димо Хаджидимов“), ет.4 (трета площадка на
стълбището), със застроена площ от 72,50 кв.м., състоящ се от входно антре,
вестибюл, две стаи, кухня, баня с тоалетна, килер и балкон, при съседи:
апартамент № 10, стълбище, апартамент № 12, ул. „Тодор Бурмов“, ап. № 10, ведно
с прилежащото му таванско помещение №
11 с площ от 13,00 кв. м.,
при съседи: от две страни коридор, таванско помещение без номер на Асен
Димитров Ушев и двор, и избено помещение № 11 с площ от 7.00 кв. м., при
съседи: коридор, тоалетна, двор на общежитие и избено помещение без номер на
Мария Кацарова, заедно с 1980/27815 ид.части от общите части на сградата и също
толкова ид.части от правото на собственост върху поземления имот, в който е
построена сградата, съставляващ УПИ IV- 3, кв.314 по плана на гр. София,
местност „Еврейски гробища“, с площ от 330,50 кв. м., при граници по скица:
улица, УПИ V-2 и от две
страни УПИ III- 4. Твърди, че придобила имота чрез дарение от своята майка
Иванка Кирилова Илиева, обективирано в нот. акт № 93/30.12.2014г. по нот. дело
№ 80/2014г. на нотариус Савова с район на действие – районът на СРС. Ответницата
се снабдила с констативен нотариален акт № 185, том първи, рег. № 3932, дело №
159 от 2017г. за собственост на същия имот, придобит по давност. Тя обаче
престанала да владее имота още през 1979 г., когато по силата на протокол от
11.12.1979 на Софийския районен съд, 38 състав, по гр.д. № 15269/1979 г. имотът
преминал в собственост и владение на
нейните деца Емил Любомиров Юруков и Радослава Любомирова Ю.. От този
момент К.Д.Ю. престанала да владее имота и започнала да го държи за двете си
деца. Впоследствие с нотариален акт за
замяна на недвижим имот по нот.дело № 18321/1997 г. Радослава Любомирова Ю.
/със следбрачна фамилия Щрюмпер/ прехвърлила правото на собственост върху ½
ид.ч. от същия недвижим имот на Емил Любомиров Юруков и съпругата му Ася
Борисова Ю. /с предходна фамилия Ангелова/. Емил и Ася Юрукови, от своя страна,
прехвърлили правото на собственост върху недвижимия имот на Делчо Делчев
Мутафов с нотариален акт № 2, том първи, дело № 2/2007г. на нотариус
Налбантова. С нотариален акт № 10, том VIII, рег. № 13806 по н.д. № 1252/2011г.
за покупко-продажба Делчо Мутафов прехвърлил правото на собственост върху
недвижимия имот на Иванка Кирилова Илиева, която го дарила на ищцата на
30.12.2014 г. След прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот
от Емил и Ася Юрукови на Делчо Мутафов, Ася Ю. (снаха на на ответницата) предявила иск по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, който бил отхвърлен с влязло в сила решение № 4075/03.08.2010г. по гр.д. №
4069/2008г. на СГС, I -2 състав. След влизане в сила на това решение Ася Ю.,
Любомир Юруков и Александър Юруков ( последните двама наследници по закон на
Емил Юруков ) предявили искове с правно основание чл. 472, вр. чл. 474, ал. 4 ГПК (отм.) и евентуални искове по чл. 472, вр. чл. 475, ал. 1, изр. 1 ГПК (
отм. ), както и иск по чл. 124 ГПК за установяване на нищожност на нотариалното
удостоверяване в нотариален акт № 2, том I, дело № 2/2007г. на нотариус
Налбантова, респ. нищожност на продажбата на недвижимия имот, сключена между
Емил и Ася Юрукови от една страна и Делчо Мутафов от друга страна. С влязло в
сила решение от 05.03.2015г. по гр.д. № 7330/2014, I -18 състав на Софийския
градски съд предявените искове били отхвърлени. На всички открити съдебни
заседания по процесните дела ответницата
присъствала и през цялото време била наясно със споровете във връзка с
имота. Понастоящем К.Д.Ю. продължава да държи без основание апартамента. Тя не
била демонстрирала намерение за своене на имота нито пред Делчо Мутафов, нито
пред Иванка Илиева, нито пред ищцата, нито пред лицата, на които прехвърлила
правото на собственост върху имота и предала владението през 1979 г. Тъй като
през периода от 30.12.2014 г. до 28.02.2018 г. К.Д.Ю. държала недвижимия имот
без основание, като лишила ищцата от възможността да ползва имота, й дължала обезщетение в размер на 22 800 лв. Моли съда да признае
за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на имота и да
осъди ответницата да й предаде владението върху него, както и да бъде осъдена Ю.
да й заплати обезщетение в размер на 22 800 лв. за лишаване от правото й да
ползва имота през периода 30.12.2014 г. - 28.02.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 26.10.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответницата оспорва исковете,
като прави следните възражения: искът за ревандикация бил недопустим, тъй като
липсвала активна процесуална легитимация – с нот.акт за дарение от 30.12.2014г.
праводателката на ищцата – Иванка Кирилова Илиева – запазила за себе си
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на имота, поради което за ищцата
липсвал правен интерес да предяви иск за предаване владението на апартамента; ответницата
твърди, че до 26.09.1979 г. била
изключителен собственик на жилището, а след тази дата до 11.12.1979г. била
съсобственик заедно със своите деца – Емил Юруков и Радослава Ю.. След
сключване на съдебна спогодба на 11.12.1979 г. по гр.д. № 15 269/1979 г. на СРС
съсобственици на имота станали нейните деца. Същите следвало да уравнят дела й
със сумата от 4061лв., която не й била заплатена. От 11.12.1979 г. до сега ответницата
продължила да владее имота като свой. Не била предавала владението върху него. Прехвърлителните
сделки, извършени от други лица, не засягали владелческата й власт. През този
период не били предявявани вещни искове срещу нея, прекъсващи давностното й
владение. Промяна във фактическото господство на имота не била настъпила в нито
един момент през посочения период. Всички опити на Делчо Мутафов, Иванка Илиева
и И.П. да бъде получен имота чрез фактически или правни действия били
отблъснати от ответницата. Тя не била
участвала в цитираните в ИМ съдебни производства, поради което решенията
по тях не я обвързвали. Ищцата не била собственик на имота през посочения в ИМ
период, поради което не й се дължало обезщетение за лишаване от право на
ползване, нито уведомила ответницата за процесното вземане. Освен това,
обстоятелството, че дарителката/майката на ищцата/ си запазила правото на
ползване върху имота означавало, че единствено тя би могла да претендира
евентуално обезщетение за лишаване от право на ползване. Моли съда да отхвърли
исковете.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от констативен нотариален
акт за собственост върху недвижим имот по прекратена имуществена общност № 84/28.04.1976
г., том VI, нот.дело №
1166/1976 г. К.Ю. е била призната за собственик на процесния апартамент № 11,
находящ се в гр.София, ул.“Димо Хаджидимов“ № 16, етаж трети, с площ от 72.50
кв.м., при съседи на апартамента: от югозапад – ул.“Тодор Бурмов“, от
северозапад - апартамент 10 на Матилда Нисим, от североизток – апартамент 10 и
стълбището, от югоизток – апартамент 12 на Матилда Езра Бенатова, ведно с
таванско помощение № 11 от 18 кв.м., при
съседи: от две страни коридор, Асен Димитров Ушев и двор, както и избено
помещение №11 от 7 кв.м. при съседи: коридор, избена тоалетна, двор на
общежитие и Мария Кацарова, ведно с прилежащите 1980/27815 ид.части от общите
части на дворното място и 1980/27815 ид.части от дворното място, съставляващо
парцел трети за имот пл.№ 3 от кв. 314 по плана на гр. София.
На 26.09.1979 г. К.Д.Д. е дарила на двете си деца (Емил Любомиров Юруков и
Радослава Любомирова Ю.) по ¼ ид.част от процесния апратамент, което се
установява от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 99/26.09.1979 г.,
том ХХ, нот.дело № 3297/1979 г. на нотариус при СРС.
Със съдебна спогодба от
11.12.1979 г. по гр.дело № 15269/1979 г. на СРС в производство по делба процесният
апартамент е поставен в дял на непълнолетния Емил Любомиров Юруков и малолетната
Радослава Любомирова Ю. срещу поето
задължение от тях да да заплатят на К.Д.Д. приспадащия й се дял от имота в сроковете по чл.288, ал.4 от ГПК ,
а именно - сумата от 4061 лв., като падежът на първоначалната вноска е от
настъпване на пълнолетието им поотделно за всеки от тях, без да се начислява
лихва върху дължимата част.
На 17.07.1997 г. с
договор за замяна на недвижими имоти Радослава Любомирова е прехвърлила своята ½ ид.част от процесния
имот на брат си Емил Любомиров Юруков и
на съпругата му Ася Борисова Ангелова в замяна на друг недвижим имот в с.Мърчаево,
който са й прехвърлили Емил Любомиров Юруков и съпругата му Ася Борисова Ангелова.
/нотариален акт за замяна № 23/17.07.1997 г., том LXLIV, нот.дело №
18321/1997г. на нотариус при СРС/
На 22.01.2007 г. Емил
Любомиров Юруков и Ася Борисова Ю. са продали на Делчо Делчев Мутафов процесния
апартамент срещу заплащане на сумата от 60 000 лв., като страните са посочили в
нотариалния акт, че сумата е заплатена напълно и в брой преди подписването му./нотариален
акт за продажба № 2/22.01.2007г., том първи, рег. № 137, нот.дело № 2/2007г. на
нотариус Налбантова с район на действие – районът на СРС/.
На 25.11.2011 г. Делчо
Делчев Мутафов е продал на Иванка Кирилова Илиева процесния апартамент срещу
сумата от 86 000 лв., която е следвало да се плати при условия, посочени в
нотариалния акт./ нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
10/25.11.2011 г., том VIII, рег.№ 13806, нот.дело № 1252/2011 г. на нотариус
Николов с район на действие - районът на СРС.
На 30.12.2014 г. Иванка
Кирилова Илиева е дарила на дъщеря си И.Т.П.
процесния апартамент, като е
запазила пожизнено и безвъзмедно право на ползване на дарения имот./нотариален
акт № 93/30.12.2014г., том първи, рег. № 8816, нот.дело № 80/2014 на помощник нотариус Георгиева, нотариус по
заместване на Мирослава Димова-Савова с район на действие - районът на СРС/.
С молба вх. №
17505/10.11.2014 г. по гр.д. № 61319/2014 г. на СРС Ася Борисова Ю., Любомир
Емилов Юруков, Александър Емилов Юруков и К.Д.Ю. са иницирали производство по
чл.523, ал.2 от ГПК срещу Делчо Делчев Мутафов и Иванка Кирилова Илиева. В
молбата са заявили, че процесният имот
винаги се е владял от молителите – от първите трима като собственици, а от К.Д.Ю.
в качеството на ползател и са поискали спиране на изпълнението по изп.дело №
30191/2014г. на ДСИ, и да им се бъде предоставен едноседмичен срок да предявят
иск, алтернативно да се приеме, че вече е предявен иск пред надлежния съд по
гр.д. № 7330/2014 г. на СГС, ГО 18 състав.
С молба вх. №
8003796/12.02.2015 г. Ася Борисова Ю., Любомир Емилов Юруков, Александър Емилов
Юруков и К.Д.Ю. са оттеглили молбата за иницииране на производството./л.269/.
С определение от
13.02.2015 г. СРС е прекратил делото, поради оттеглянето на молбата за
образуването му./л.267-268/.
На 15.12.2017 г. е
съставен КНА, с който К.Д.Ю. е призната за собственик по давност на процесния
апратамент с идентификатор 68134.202.19.11 с площ от 72.50 кв.м., ведно с
таванско помещение № 11 и избено помещение № 11 /нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давност № 185/15.12.2017г., том първи, рег. №
3932, нот.дело № 159/2017г. на нотариус Катранджиев с район на действие –
районът на СРС/.
Видно от протокол за
въвод от 03.01.2018 г. на ЧСИ Мариян Петков по изп.дело № 6485/2017г. по молба
на взискател Иванка Кирилова Илиева е направен опит за въвод в процесния
апартамент № 11 със застроена площ от 72.50 кв.м., находящ се в жилищна сграда
в гр.София, район „Красно село“, ул. „Владайска“ № 16/ бивша „Димо Хаджидимов“/,
на четвърти етаж, при граници и съседи: апартамент № 10, стълбище, апартамент №
12, ул.“Тодор Бурмов“, ап. №10, заедно с таванско помещение № 11 с площ от 13
кв.м., при граници: от две страни коридор, таванско помещение без номер на Асен
Димитров Ушев и двор, заедно с избено помещение № 11 с площ от 7 кв.м., при
граници: коридор, тоалетна, двор на общежитие и избено помещение без номер на
Мария Кацарова.
При въвода на място е
установено, че в процесния апартамент се е намирала К.Ю., която е заявила, че
живее в него от 1961 г. Домоуправителката Л.Д.П. е потвърдила, че К.Ю. владее
имога. На основание чл.523, ал.2 от ГПК частният съдебен изпълнител е отложил
въвода, като е предоставил възможност на К.Ю. да поиска от Софийски районен съд
спиране на изпълнението в предвидения в чл. 523, ал.2 от ГПК тридневен срок.
С определение от
10.04.2018 г. по гр.д. № 2992/2018г. СРС, ГО, 33 състав, е оставил без разглеждане
молба от 05.01.2018г. на К.Д.Ю. за спиране на въвод във владение по изп.дело №
20178510406485 на ЧСИ Мариян Петков. В мотивите на определението съдът се е позовал
на т.1 от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК, като е приел, че тъй като молителката владее
имота от 1961 г., няма правен интерес да се ползва от защитата по чл.524 от ГПК.
Представена е справка от
Агенция по вписванията, от която се установява, че на 18.07.2018 г. К.Ю. е
сключила с Любомир Емилов Юруков договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка, като е запазила правото на ползване пожизнено и
безвъзмедно. /л.138/. В справката е описан процесния имот – апартамент с площ
от 72.50 кв.м., находящ се в кв.“Красно село“, ул.“Владайска“ №16, ведно с
таван №11 с площ от 13 кв.м. и мазе № 11 с площ от 7 кв.м./ л.138 -140/.
Видно от влязло в сила
решение от 03.08.2010 г. по гр.д. №
4069/2008г. на СГС, I ГО, 2 състав, е отхвърлен иск от Ася Борисова Ю. против
Делчо Делчев Мутафов за признаване за установено, че сключеният на 22.01.2007 г.
с нотариален акт №2, том първи, дело № 2/2007г. на нотариус Налбантов при СРС
договор, с който Ася Борисова Ю. и Емил Любомиров Юруков продават на Делчо Делчев
Мутафов апартамент № 11, находящ се в гр.София, ул.“Владайска“ №16, ет.4, е
нищожен, поради липса на съгласие, на основание чл.26, ал.2 , предл.2 от ЗЗД.
Видно от влязло в сила
решение № 1977/08.03.2015 г. по гр.д. № 7330/2014 г. на СГС, ГО, I -18 състав, са
отхвърлени искове от Ася Борисова Ю., Любомир Емилов Юруков и Александра
Емилова Ю. против Делчо Делчев Мутафов с правно основание чл.472, вр. чл.474,
ал.4 от ГПК/отм/ и чл.472, вр. чл.475, ал.1, изр.1 от ГПК/отм/ за установяване
нищожност на нотариално удостоверяване в нот.акт № 2/22.01.2007г., том първи,
рег. № 137, дело № 2/22.01.2007г. на нотариус Борислава Налбантова.
Със същото решение е отхвърлен предявен от Ася Борисова Ю., Любомир
Емилов Юруков и Александра Емилова Ю. срещу Иванка Кирилова Илиева иск с правно
основание чл.124 от ГПК за признаване за установено по отношение на Иванка
Кирилова Илиева, че Ася Борисова Ю., Любомир Емилов Юруков и Александра Емилова
Ю. са собственици на апартамент №11 в гр. София, ул.“Владайска“ № 16, ет.4, с
площ от 72.50 кв.м., ведно с таванско помещение № 11 с площ от 13 кв.м. и
избено помещение № 11 с площ от 7 кв.м., както и на 1980/27815 ид.части от
общите части на сградатга и правото на собственост върху парцел IV-3, кв.314, с площ от
330.50 кв.м., местност „Еврейски гробища“.
По искане на страните по
делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на
свидетелите Антонова и А., ангажирани от
ищцата, се установява, че преди 10 - 11 години, непосредствено след
закупуването на имота от Делчо Мутафов, в него е живеел единствено Емил.
Свидетелите не са виждали в него да живее друго лице, не са виждали
ответницата. Св.Антонова заявява, че заедно с приятеля си търсели жилище, за да
го наемат. Свързали се с Делчо/Мутафов/. Посетили процесния имот два пъти. В
него бил само Емил. Когато посетили жилището първия път, Делчо отключил вратата
със свой ключ, а вътре видяла Емил, който ги посрещнал с „Добре дошли“ и им
казал, че Делчо ще бъде техният хазяин. Жилището било в окаяно състояние, за
ремонт. Делчо имал някакви проблеми с него - били предявени претенции за
жилището, поради което не го наели. Свидетелката се явявала по дела за това
жилище. В съдебната зала била виждала само Емил.
Свидетелят А. заявява,
че преди 12-13 години знаел, че Делчо закупил някакъв имот от Ася. Тя търсела
Делчо, за да изкара още доста пари от сделката. Св.А. бил „гадже“ по това време
с Ася, карал я с колата си до Владая, при „баба й“, „майка на мъжа й“, която
живеела с децата във Владая. Мъжът на Ася – Емил живеел сам в апартамента на Руски
паметник. Свидетелят знаел от Ася, че
Емил живее сам в апартамента. Свидетелят бил виждал К.Ю. на други дела за апартамента, по които се явявал.
Свидетелите Мутафов, Т.
и П. също са разпитани по искане на ищцата.
В своите показания св.Мутафов, който живее на
семейни начала с ищцата И.Т.П., заявява, че е закупил от Емил Юруков и Ася Ю. процесния апартамент. През 2007 г., преди да закупи апартамента, ходил
много пъти в него – виждал се с Емил Юруков в апартамента и отпред в
градинката. Когато ходел в жилището, в него живеел само Емил Юруков. Жена му/Ася/
живеела при приятеля си. Майка му тогава не живеела там. По сигнал на К. през
2007 г. свидетелят разговарял с кварталния отговорник от полицията, после го
извикали в 6 РПУ да представи
оригиналния нотариален акт, за да направят експертиза. След това му казали да
не ходи в жилището, докато тече проверката. После Ася Ю. пуснала искова молба
срещу него и вече нямал достъп до
апартамента, защото се водели дела. Ася Ю. не се явявала на делата, но К.Ю.
присъствала. Тя му пречела да влезе в имота. К.Ю. дала пари на Ася да пусне
искова молба срещу него, платила и на свидетели, за да кажат, че ползва
жилището. Това, че отивала от време на време да види внуците си за един - два
часа, не я правело собственик на имота. През цялото време свидетелят възприемал
имота като собственост на Емил. К. не я бил виждал в жилището. Видял я едва
когато правели въвод във владение. През 2014 г. въвода не се осъществил, защото
тогава се обадил внука й и тя дошла, дала телефона на адвокатката си и после
нещата така си останали, защото адвокатката казала, че ще водят дела. После отново
имало опит за въвод във владение, но не си спомня точно годината. Когато отишли
със съдия-изпълнителя, се събрали всички комшии, били много народ, застанали на
входната врата, не ги пуснали да влязат. Свидетелят знаел, че по това време в
апартамента живеели децата на Емил, но не ги познавал. Когато ходел с Емил в
апартамента през 2007г., преди да бъде прехвърлен, радиаторите били свалени.
Емил гледал 6-7 кучета в апартамента и вътре не било приятно. Майка му тогава
не живеела там.
От показанията на св.Т.
се установява, че живее в кооперацията, където се намира процесният апартамент,
от лятото на 1995 г. К. живеела в апартамента, но не била сама. Емил също
живеел там. Свидетелят редовно я виждал по стълбите. Нямало период от време, в
който апартаментът да е бил необитаем или в него да е живял само Емил. След
като свидетелят се нанесъл в кооперацията първите няколко години в него живеела
и Ася. Свидетелят често виждал К. през този период – идвала с чанти, излизала
сутрин, поради което предполага, че живеела в апартамента. През 2018 г. свидетелят
присъствал на опит за въвод в апартамента. Много хора се събрали пред вратата,
звъняли, имало около пет човека, адвокатът на ищцата също бил там. Свидетелят се обадил на К. да
дойде. Тя пристигнала от работата си и отворила апартамента. По това време в
жилището живеел и нейният внук - Любо. В последните години К. правела ремонти
на апартамента – сменила прозорци, направила ремонт на кухненския бокс,
почистване. Ремонтът бил извършен наскоро, не през последната година. Ремонтът бил
постепенно извършен – първо били сменени прозорците един след друг, може би за
година, година и половина, в периода 2018 г. - 2020 г., свидетелят не си спомня
точно. Ремонтът започнал след ремонта на покрива на кооперацията,
което се случило преди три години. Свидетелят
не е виждал други хора да влизат и да живеят в апартамента, освен К., синът й, бившата
му жена и двете им деца. К. не била отстранена от апартамента през 2018 г.,
когато дошъл съдия-изпълнител. Свидетелят бил чувал, че след 2005 г., преди
2018 г., също имало опит за отстраняването й от имота. К. и понастоящем
продължавала да живее в апартамента. Свидетелят
заявява, че не познава лице на име Делчо Мутафов, нито Иванка Кирилова Илиева,
нито И.Т.П.. К. имала и друг имот – вила в Мърчаево. От години не го била
посещавала. Преди ходела там само в събота и неделя, за да си почива, но
живеела в процесния апартамент в София.
От показанията на св. П. се установява, че през
1978 г. се е нанесла в кооперацията, в която е процесният апартамент. К. вече
живеела там. Тя през цялото време живеела там. Синът й и съпругата му понякога
оставали за няколко дни сами в апартамента, но не и за дълги периоди от време.
Имотът не бил оставал необитаем. На свидетелката не й било известно за дела
между Емил Юруков и неговите наследници. Участвала като свидетел по
бракоразводното дело на Емил. Не била присъствала на дела по искове от Ася и
Емил срещу Делчо. Свидетелката няма спомен К. да е присъствала на дела. Спомня
си за опит за въвод в процесния имот - събрали се съседи, за да помогнат на К.,
защото тя била притеснена. Те удостоверили, че тя живее в апартамента през цялото
време, откакто я познават, и подписали протокол, който съставил съдия -
изпълнителят. Последните години К. извършила ремонт – сменила дограмите, ремонтирала
банята. Свидетелката не била чувала в имота да са влизали крадци. Последните
години К. живеела с внука си Любомир Юруков. През 2006 г. – 2007 г. Ася
напуснала съпруга си. Свидетелката участвала в нотариално производство по
обстоятелствена проверка за процесния имот. К. участвала с пари при ремонта на покрива
на кооперацията и смяна на водопроводни щрангове, заплащала и таксите в
кооперацията. Тя била касиер на етажната собственост през 2014 г. – 2015 г., а
след нея през 2016 г. св.П. станала касиер. Свидетелката си спомня за случай,
при който някаква жена се представила за наемател на процесния имот и поискала
да бъде допусната в жилището. Това станало в периода между 23.01.2007 г. до
м.май 2007 г., свидетелката не си спомня точната дата. Тогава П. се качвала
заедно с К. по стълбите и на площадката чула, че някаква жена се представила за
наемател, казала, че има договор с Емил. К. била шокирана. Казала й, че това не
може да бъде, без нейно знание няма как да се случи. Свидетелката попитала К.
дали има нужда от помощ. Жената си тръгнала, тъй като К. нямала намерение да я
допусне, а и Емил отсъствал. Свидетелката тогава си помислила, че става дума за
някаква злоупотреба. Жилището било такова, че нямало как да бъде разделено и да
поеме външни хора. Св.П. заявява, че
Делчо Мутафов не й бил познат, нито й било известно да е имал достъп до жилището,
нито познава Иванка Илиева, нито И.Т.П.. Те никога не били обитавали процесното
жилище.
По искане на ответницата са разпитани св. Петков и Спиров – съседи на К.Ю..
От показанията на св.Петков се установява, че от 1952 г. живее в жилищната кооперация.
Познавал семейството на К.Ю.. Тя живеела там с цялото си семейство. Свидетелят
заявява, че не е имало периоди, в които други хора да са живели на адреса. Не е
виждал други лица там. Към настоящия момент К. живеела в апартамента с внука
си. Жилището не било в добър вид, ремонтирано било няколко пъти. Кооперацията
била стара, от 1933 г., били извършени много ремонти. К. не изоставала с плащанията, нямала задължения
към етажната собственост. През последните години К. заплащала разходите по
поддръжката на апартамента. Свидетелят не знае някой да е оспорвал собствеността
й. Не му е известно да са водени дела
срещу нея. Не познава Делчо Мутафов, нито Иванка Илиева, нито И.П.. Знае за някакви
разправии за апартамента, но но не помни годината. Не си спомня да е идвал
съдия- изпълнител. Не знае да е имало дела между Делчо Мтафов, Ася Ю. и Емил
Юруков. Синът на К.Ю. – Емил Юруков – починал. Семейството на К. винаги било
живяло там. По едно време в апартамента живеели синът на К. с жена си. Не знае
колко време. Известно време К. живяла с тях, известно време – не. Не помни през
кои години К. не е живяла с тях. Свидетелят не си спомня Емил да е живял сам в
имота. К.Ю. заплащала през последните години рзходите за входа. След като
починал синът й, пак тя плащала разходите. След смъртта на сина си се
установила в апартамента и живеела там с внука си. К. и семейството й имали вила в Мърчаево, която
тя посещавала.
От показанията на св.Спиров
– съсед на ответницата, се установява, че от дете я познава, от 1967 - 1968 г.
Тя живеела в процесния апартамент с мъжа си и децата си. Владеела през цялото
време апартамента. Преди две години свидетелят бил домоуправител, а К. била касиерка. Правили ремонт на покрива,
прекарали парно - тя била избрана за
касиер. К. заплащала разноските за входа. След смъртта на съпруга й, останала да живее в апартамента с децата си, а
след като се омъжила дъщеря й, останала
със сина си и неговото семейство. Синът й починал през 2012 г. Преди година и
половина имало някакво дело в районния съд във връзка с претенции чрез ЧСИ. До ден днешен К. живеела с внука си в
процесния апартамент. Свидетелят не познава Делчо Мутафов, не му е известно да
е живял или пребивавал в апартамента, нито познава Иванка Кирилова Илиева, нито
И.Т.П.. От 1967 - 1969 г. до момента К.Ю. живеела непрекъснато в имота. Емил Юруков не
бил живял сам със съпругата си там. Свидетелят не знае К. да е прехвърлила
правото на собственост върху имота на децата си. В момента живеела с внука си
Любомир в апартамента.
От
заключението на техническата експертиза, което съдът приема, се установява, че общата
стойност на средната пазарна наемна цена за процесния апартамент за периода
30.12.2014 г. - 28.02.2018 г. е 22
671.95 лв.
При така събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на предявения иск с правно основание чл.108 от
ЗС:
Неоснователно
е възражението на ответницата, че искът бил недопустим, тъй като ищцата била
учредила вещно право на ползване върху процесния имот в полза на майка си,
поради което нямала правен интерес да предяви ревандикационен иск за връщане на
имота.
Ищцата в исковата молба твърди, че е собственик на имота въз основа
на валиден договор за дарение и че ответницата се е снабдила с констативен
нотариален акт за същия имот, като го владее без правно основание, а това са обстоятелства,
предвидени от законодателя, които обосновават правен интерес да предяви иск по
чл.108 от ЗС
По основателността на предявения иск с правно основание чл. 108 от
ЗС:
За да бъде уважен иска трябва
да е осъществен следният фактически състав: 1/ищцата да е собственик на процесната вещ; 2/ответницата да владее или държи вещта; 3/упражняването на фактическа власт върху
вещта да е без правно основание.
От
представения по делото нотариален акт № 93/30.12.2014г., том първи, рег. №
8816, нот.дело № 80/2014 на помощник
нотариус по заместване на Мирослава Димова-Савова с район на действие - районът
на СРС се установява, че ищцата е придобила
правото на собственост върху имота на посоченото от нея основание – дарение.
Нейната
праводателка Иванка Кирилова Илиева е придобила имота чрез
покупко-продажба на 25.11.2011 г. от Делчо Делчев Мутафов/нотариален акт №
10/25.11.2011 г., том VIII, рег.№ 13806, нот.дело № 1252/2011 г. на нотариус
Николов с район на действие - районът на СРС/, а Делчо Делчев Мутафов е
придобил имота на 22.01.2007 г. чрез
покупко - продажба от Емил Любомиров Юруков и Ася Борисова Ю./нотариален акт за продажба № 2/22.01.2007г., том
първи, рег. № 137, нот.дело № 2/2007г. на нотариус Налбантова с район на
действие – районът на СРС/. По съдебен път е бил атакуван само договорът за
продажба от 22.01.2007 г., но предявените искове за нищожност на тази сделка са
отхвърлени с влезли в сила решения/решение от 03.08.2010 г. по гр.д. № 4069/2008г. на
СГС и решение № 1977/08.03.2015 г. по гр.д. № 7330/2014 г. на СГС, ГО, I -18 състав/.
Спорен въпрос е дали
ответницата е придобила по давност
процесния имот.
Неоснователно
е възражението на К.Ю., че е придобила имота по давност. В тази насока
ответницата се позова на КНА № 185/15.12.2017г., том първи, рег. № 3932,
нот.дело № 159/2017г. на нотариус Катранджиев с район на действие – районът на
СРС, на съдебна спогодба от 11.12.1979 г. по гр.дело № 15269/1979 г. на СРС, по която не е получила уравняване на дела си, и на показанията
на свидетели.
Констативните нотариални
актове, съгласно ТР №11/2012г. от 21.03.2013г. по т.д. № 11/2012г. на ОСГК на
ВКС, не се ползват с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК, но
притежават доказателствена сила за третите лица и съда, като ги задължават да
приемат, че посоченото в констативния акт лице е собственик на имота.
В конкретния случай
констативният нотариален акт е оспорен от ищцата, която също притежава документ
за собственост върху имота, поради което съдът приема, че тежестта на доказване
на придобивното основание, посочено в оспорения констативен нотариален акт е
върху ответницата. В тази насока са мотивите към ТР № 11 /21.03.2013г. по т.д. № 11 /2012 г. на ВКС,
ОСГК, съгласно които, когато и двете страни в правния спор се легитимират като собственици с
нотариални актове (било констативни или такива за правна сделка),
разпределението на доказателствената тежест при оспорването следва да се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето
право, т.е. фактическият състав на съответното удостоверено от нотариуса
придобивно основание.
Придобивното основание, на което се позовава ответницата, е изтекла в
нейна полза придобивна давност, поради осъществено владение през периода 11.12.1979
г. до 15.12.2017г./датата на издаване на констативния нотариален акт/, което
владение е продължило и след тази дата.
Съгласно чл. 68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение, в продължение на 10 години. Владението се характеризира с
два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта
лично или чрез другиго, и субективен - намерението да се държи вещта като своя. Владението трябва да е постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Тези признаци се приемат като логическо следствие на елементите, обосноваващи владение - упражняване на
фактическа власт и намерение за своене на вещта. / Решение
№ 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г. , аз г. о., ГК/.
Следователно, ответницата трябва да ангажира доказателства,
че е владяла имота през период от 10 години и открито, недвусмислено да е
демонстрирала намерение да „свои имота“, като е отблъсквала владението на други
лица.
Ответницата твърди, че
след сключването на съдебна спогодба от 11.12.1979г. е започнала да тече в
нейна полза придобивна давност върху имота.
Със съдебната спогодба
от 11.12.1979 г. по гр.дело № 15269/1979 г. на СРС в производство по делба
процесният апартамент е бил поставен в дял на непълнолетния син на ответницата Емил
Любомиров Юруков и на нейната малолетна дъщеря Радослава Любомирова Ю. срещу поето задължение от тях да й заплатят
приспадащия й се дял от имота в
сроковете по чл.288, ал.4 от ГПК/отм/, а именно - сумата от 4061 лв., като
падежът на първоначалната вноска е от настъпване на пълнолетието им поотделно
за всеки от тях, без да се начислява лихва върху дължимата част.
Емил Юруков е навършил
пълнолетие на 01.12.1980 г., а Радослава Ю. на 27.04.1989 г.(единните граждански
номера на двамата са посочени в представените по делото нотариални актове). Липсват доказателства
дали те са заплатили дължимата сума за уравняване дела на майка им, но от последващото
им поведение и от поведението на тяхната майка/ответницата/ се установява, че в
отношенията помежду им ответницата се е отнасяла към децата си като към
собственици на имота. На 17.07.1997 г. с договор за замяна на недвижими имоти
Радослава Любомирова е прехвърлила ½ ид.част от процесния имот на брат
си Емил Любомиров Юруков и на съпругата
му Ася Борисова Ангелова в замяна на друг недвижим имот в с.Мърчаево, който са
й прехвърлили Емил Любомиров Юруков и съпругата му Ася Борисова Ангелова.
/нотариален акт за замяна № 23/17.07.1997г., том LXLIV, нот.дело №
18321/1997г. на нотариус при СРС/. На 22.01.2007 г. Емил Любомиров Юруков и Ася
Борисова Ю. са продали на Делчо Делчев Мутафов процесния апартамент срещу
заплащане на сумата от 60 000 лв./нотариален акт за продажба № 2/22.01.2007г.,
том първи, рег. № 137, нот.дело № 2/2007г. на нотариус Налбантова с район на
действие – районът на СРС/. През периода след съдебната спогодба от 11.12.1979 г. до 22.01.2007г. /продажбата
на имота на Делчо Мутафов/ ответницата не е демонстрирала спрямо своите деца „да свои“ имота. Според
показанията на св.Т., П., Петков и Спиров – съседи на ответницата, тя е живяла в имота заедно с децата си, докато
дъщеря й се е омъжила, а после и заедно със сина си и неговото семейство. През
известен период от време/неконкретизиран от св.Петков/ ответницата живяла в с.Мърчаево,
което се потвърждава и от показанията на св.А.. Според други свидетели – П. и
Т. ответницата ходела до имота в Мърчаево в почивните дни - събота и неделя.
След сключване на договора за продажба на апартамента през 2007 г. обаче именно
синът на ответницата Емил Юруков през 2008 г., твърдейки че е собственик на
имота, е предявил иск за атакуването на
сделката като нищожна по гр.д. № 4069/2008 г. на СГС, а впоследствие през 2014 г. Ася Борисова Ю. и
нейните деца/Любомир Емилов Юруков и Александър Емилов Юруков – внуци на
ответницата/ са предявили иск по чл.124, ал.1 от ГПК против Иванка Кирилова
Илиева да бъдат признати за собственици на имота, който иск е бил отхвърлен по
гр.д. № 7330/2014 г. на СГС.
Най-силното
доказателство, опровергаващо твърденията на ответницата, че е „своила“ имота, е
подадената от нея молба вх. № 17505/10.11.2014 г. по гр.д. № 61319/2014г. на
СРС, с която е заявила, че процесният
имот винаги се е владял от Ася Борисова Ю., Любомир Емилов Юруков и Александър
Емилов Юруков като собственици, а от нея самата в качеството на ползвател. Тази
молба е подписана лично от К.Ю., поради което възраженията й, че не е
упълномощила адвокати в това производство, са ирелевантни. Молбата, наред с
други доказателства от същото дело на СРС, беше представена след приключване на
устните състезания по настоящото дело, което наложи неговото възобновяване и
между страните възникна спор дали тези доказателства не са преклудирани. Съдът
приема, че не е настъпила преклузия, тъй като са новооткрити доказателства за
ищцата. Същата не е била страна по гр.д. № 61319/2014г. на СРС. Страна по това
дело е била нейната майка, но производството по делото е било прекратено. Без
значение е обстоятелството, че един и същ процесуален представител/адв.Г./ е
представлявала Иванка Кирилова Илиева по
гр.д. № 61319/2014г. на СРС и ищцата по
настоящото дело. Защитникът в гражданското производство не е самостоятелен
субект на процеса, за разлика от процесуалния представител в наказателния
процес. В този смисъл обстоятелството, че адв.Г. е знаела за подадената молба
вх. № 17505/10.11.2014 г. по гр.д. №
61319/2014г. на СРС и за другите процесуални действия, извършени по това дело,
не означава, че ищцата също е знаела за тези процесуални действия, тъй като тя
не е била страна в това производство.
По делото са ангажирани
доказателства, че ответницата се е противопоставила на опитите на Делчо Мутафов
и на праводателката на ищцата - Иванка Кирилова
Илиева през 2014 г. и през 2018 г. да бъдат въведени във владение на имота, но
това противопоставяне от страна на ответницата е в качеството й на ползвател на
имота, който го държи за своите внуци Любомир Емилов Юруков и Александър Емилов
Юруков, които е считала за собственици на имота. От показанията на свидетелите Т.,
П., Петков и Спиров се установи, че ответницата е плаща всички сметки за имота,
извършвала е ремонти в него.
От значение е обаче какво е било субективното отношение на ответницата
към имота – дали същата го е „своила“ или го е държала за другиго. От молбата с
вх. № 17505/10.11.2014 г. по гр.д. № 61319/2014 г. на СРС по недвусмислен начин
се установява, че ответницата е упражянавала фактическа власт върху имота в
полза на своя син, а след неговата смърт – в полза на неговите деца, които са
нейни внуци.
Едва на 15.12.2017 г.
ответницата е демонстрирала промяна на субективното си отношение към имота,
като е поискала издаване на КНА №
185/15.12.2017г., том първи, рег. № 3932, нот.дело № 159/2017г. на нотариус
Катранджиев за установяване, че е собственик на имота въз основа на придобвна
давност, но през периода от датата на прекратяване на гр.д. № 61319/2014г. на СРС, по което е
твърдяла, че е ползвател на имота, до 15.12.2017г. не е изтекъл срок от 10 години, поради което не
е могла да придобие имота по давност.
В чл. 69
от ЗС е установена презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се установи, че я
държи за другиго. Това е оборима законна презумпция и в конкретния случай бе оборена по категоричен
начин чрез подписаната от самата ответница молба по гр.д. № 61319/2014 г. на
СРС, в която сама е определила себе си като ползвател на имота и е признала, че
собственици на същия са други лица - Ася Борисова Ю., Любомир Емилов
Юруков и Александър Емилов Юруков.
Тъй като по делото се
установи, че не е верен изводът на нотариуса относно принадлежността на правото
на собственост на К.Д.Ю. върху процесния недвижим имот, констативният нотариален
акт № 185/15.12.2017г., том първи, рег. № 3932, нот.дело № 159/2017г. на
нотариус Катранджиев с район на действие – районът на СРС, на който се позовава
ответницата, следва да бъде отменен, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК.
С оглед на изложените съображения,
съдът приема за установено по делото, че ищцата е собственик на процесния имот,
като правото на собственост не е било придобито по давност от ответницата,
поради което И.П. следва да бъде призната за собственик на имота по отношение на
К.Ю.
По
делото не се спори, че ответницата продължава да упражнява фактическа власт
върху имота. От справка от Агенция по вписванията се установява, че на
18.07.2018г. К.Ю. е сключила с Любомир Емилов Юруков договор за прехвърляне на
процесния имот срещу гледане и издръжка, като е запазила за себе си вещното
право на ползване върху жилището.
Не се
установява ответницата да се намира на правно основание в имота, поради което
следва да бъде осъдена да го предаде на ищцата.
Неоснователно
е възражението на ответницата, че ищцата няма право да получи владението върху
имота, тъй като е учредила вещно право на ползване на своята майка Иванка
Кирилова Илиева. По делото се установи, че ищцата е учредила вещно право на
ползване върху имота, но това обстоятелство не е я лишава като собственик от
защитата по чл.108 от ЗС да поиска предаване на имота от трето лице, което го
държи без основание. Това е единственият способ за собственика на свой ред също
да изпълни своето задължение към лицето, в полза на което е учредил вещно право
на ползване върху същия имот, тъй като само ако собственикът е във фактическа
власт на имота би могъл да го предаде на носителя на вещното право.
По предявения иск с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД:
Съгласно
чл.59, ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването.
Искът е
неоснователен, тъй като ищцата е учредила вещно право на ползване върху процесния
имот на своята майка Иванка Кирилова Илиева с нотариалния акт №
93/30.12.2014г., том първи, рег. № 8816, нот.дело № 80/2014 на помощник нотариус по заместване на
Мирослава Димова-Савова с район на действие - районът на СРС. Следователно за
периода 30.12.2014 г. – 28.02.2018 г., тъй като самата тя не е имала право на ползване върху
имота, не би могла да обеднее, респ. няма основание да търси обезщетение за
неоснователно обогатяване от ответницата.
По
разноските:
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 631.41 лв., съразмерно на уважената
част от исковете.
Съдът
не е сезиран с искане за присъждане на разноски от ответницата, поради което не
се произнася по този въпрос.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
По
предявения от И.Т.П., ЕГН **********, съдебен адрес: *** –
за адв. В., против К.Д.Ю., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, партер – за адв.Ж.
и адв.Цветков иск с правно основание чл.108 от ЗС:
ПРИЕМА за
установено по отношение на К.Д.Ю., ЕГН **********, че И.Т.П., ЕГН **********, е
собственик на следния недвижим имот: апартамент № 11, находящ се в гр. София, район
„Красно село“, ул. „Владайска“ № 16 (бивша улица „Димо Хаджидимов“), ет.4
(трета площадка на стълбището), със застроена площ от 72,50 кв.м., състоящ се
от входно антре, вестибюл, две стаи, кухня, баня с тоалетна, килер и балкон, при
съседи: апартамент № 10, стълбище, апартамент № 12, ул. „Тодор Бурмов“, ап. №
10, ведно с прилежащото му таванско помещение № 11 с площ от 13,00 кв. м., при съседи: от две страни коридор,
таванско помещение без номер на Асен Димитров Ушев и двор, и избено помещение № 11 с площ от 7.00 кв. м., при съседи: коридор, тоалетна,
двор на общежитие и избено помещение без номер на Мария Кацарова, заедно с
1980/27815 ид.части от общите части на сградата и също толкова ид.части от
правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата,
съставляващ УПИ IV- 3, кв.314 по плана на гр. София, местност „Еврейски
гробища“, с площ от 330,50 кв. м., при граници по скица: улица, УПИ V-2 и от две страни УПИ
III- 4, който апартамент е с
идентификатор 68134.202.19.1.11 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, находящ се на
адрес: гр.София, район “Красно село“, ул.“Владайска“ № 16, ет.4, ап.11, при
съседи: на същия етаж – 68134.202.19.1.12, 681134.202.19.1.10, под обекта:
681134.202.19.1.8, над обекта - няма.
ОСЪЖДА К.Д.Ю., ЕГН **********, да предаде на И.Т.П., ЕГН **********, владението на гореописания недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.Т.П., ЕГН **********, против К.Д.Ю.,
ЕГН **********, иск с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 22 800 лв., представляваща обезщетение
за ползване без правно основание през периода 30.12.2014 г. – 28.02.2018 г. на апартамент
№ 11, находящ се в гр. София, район „Красно село“, ул. „Владайска“ № 16 (бивша
улица „Димо Хаджидимов“), ет.4 (трета площадка на стълбището), със застроена
площ от 72,50 кв.м., състоящ се от входно антре, вестибюл, две стаи, кухня,
баня с тоалетна, килер и балкон, при съседи: апартамент № 10, стълбище,
апартамент № 12, ул. „Тодор Бурмов“, ап. № 10, ведно с прилежащото му таванско помещение
№ 11 с площ от
13,00 кв. м., при съседи: от две страни коридор, таванско помещение без номер
на Асен Димитров Ушев и двор, и избено помещение № 11 с площ от 7.00 кв. м., при граници и съседи: коридор,
тоалетна, двор на общежитие и избено помещение без номер на Мария Кацарова,
заедно с 1980/27815 ид.части от общите части на сградата и също толкова
ид.части от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена
сградата, съставляващ УПИ IV- 3, кв.314 по плана на гр. София, местност
„Еврейски гробища“, с площ от 330,50 кв. м., при граници по скица: улица, УПИ V-2 и от две страни УПИ
III- 4, който апартамент е с
идентификатор 68134.202.19.1.11 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, находящ се на
адрес: гр.София, район “Красно село“, ул.“Владайска“ № 16, ет.4, ап.11, при
съседи: на същия етаж – 68134.202.19.1.12, 681134.202.19.1.10, под обекта:
681134.202.19.1.8, над обекта - няма, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2018
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К.Д.Ю. да заплати на И.Т.П., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 631.41 лв., съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: