№ 49
гр. Враца, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело №
20231400900112 по описа за 2023 година
Производството е по предявени обективно кумулативно съединени
искове за връщане на заета сума по договор за заем с правно основание
чл.240, ал.1 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за
забавено изпълнение с правно основание чл.86 от ЗЗД и за връщане на
получена на отпаднало основание сума на основание чл.55, ал.1, предл. второ
от ЗЗД във вр. с 334 ТЗ, поради неоснователно обогатяване.
В исковата молба ищецът „Агромашина груп” ООД, ЕИК ***, гр.
Монтана, твърди че има основен предмет на дейност търговия със
селскостопанска техника и резервни части за нея, както и извършване на
ремонтни дейности на такава, във връзка с който е установил търговски
отношения с ответника „П. и синове 2015” ЕООД, ЕИК ***, гр.Враца.
Поддържа, че нa 02.07.2019г. между двете дружества е сключен договор за
заем, по силата на който, в качеството му на заемодател, е предоставил в
собственост на ответника, в качеството му на заемател, сумата 14 000.00 лева,
която последният се задължил да върне в срок до 31.12.2019г. по негова
банкова сметка; на падежа обаче, както и към момента на подаване на
исковата молба плащане на сумата не било осъществено. Изтъква, че на
основание чл. 86 от ЗЗД, върху главницата от 14 000 лева по договора за заем
от 02.07.2019г. ответника дължи и лихва за забава в размер 5913.05 лева за
периода от настъпване на изискуемостта на задължението за плащане на
заетата сума по договора - 01.01.2020г., до датата на депозиране на исковата
молба - 13.12.2023г. Твърди, че през месец септември 2022г. между двете
дружества бил сключен неформален договор за продажба, по силата на
който „П. и синове 2015” ЕООД, в качеството на продавач, се задължил да
достави на „Агромашина Груп” ООД, в качеството на купувач,
1
селскостопанска техника в срок до 31.12.2022г. Страните постигнали
съгласие продажната цена да бъде заплатена от купувача авансово - преди
получаване на стоката, по банковата сметка на продавача, в изпълнение на
което задължение на 14.09.2022г. заплатил на ответника сумата 40 000.00
лева, представляваща авансово заплатената продажна цена на техниката, за
което била издадена данъчна фактура № **********/16.09.2022г. от „П. и
синове 2015” ЕООД. Поддържа, че нито в уговорения срок, нито към датата
на депозиране на исковата молба, селскостопанската техника не била
доставена на купувача, което породило задължение за продавача да върне
авансово получената продажна цена от 40 000.00 лева на отпаднало
основание.
Посочва също, че на 08.06.2023г. била сключена извънсъдебна спогодба
между двете дружества, имаща за цел да уреди взаимоотношенията им по
повод на дължимите суми във връзка с договора за заем от 02.07.2019г. и
договора за покупко-продажба от м. септември 2022г., по силата на която
ответникът направил признание, че на 02.07.2019г. е получил в брой сумата
14 000 лева под формата на заем от ищеца и поел ангажимент за заплащане на
изискуемото си задължение по този договор в срок до 30.07.2023г., като в т.2
от спогодбата е признал и задължението си по неформалния договор за
продажба да върне на „Агромашина груп” ООД авансово заплатената цена в
размер 40000.00 лева. В спогодбата страните постигнали съгласие
задълженията на ответника да бъдат изплатени на две вноски, платими
съответно на 30.06.2023г. и 30.07.2023г. Изтъква, че изпълнение на поетите
задължения със спогодбата от стана на „П. и синове 2015” ЕООД обаче
липсва и към момента на подаване на исковата молба.
Моли съда да осъди ответника да му заплати: 1. на основание чл. 240
ЗЗД, сумата 14 000.00 лева - главница, дължима сума по договор за заем от
02.07.2019г., със срок за връщане - 31.12.2019г., ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно
изплащане на сумата; 2. на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД, сумата 5913.05 лева -
лихва за забава върху главницата от 14 000.00 лева по договор за заем от
02.07.2019г., за периода от настъпване на изискуемостта на задължението за
плащане на заетата сума по договор за заем от 02.07.2019г. - 01.01.2020г., до
датата на депозиране на исковата молба - 13.12.2023г.; 3. на основание чл.55,
ал.1, предл. второ от ЗЗД във вр. с чл. 334 ТЗ, сумата 40 000.00 лева -
стойността на недоставена и предварително заплатена земеделска техника по
договор за покупко-продажба на земеделска техника от м. септември 2022г.,
за което е издадена фактура № **********/16.09.2022г., ведно със законната
лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателно изплащане на сумата, както и сторените съдебно деловодни
разноски в настоящото производство и в производството по допускане на
обезпечение на бъдещ иск по ч.т.д. № 31/2023г. по описа на ОС - Монтана.
Ответникът „П. и синове 2015” ЕООД, ЕИК ***, гр. Враца, редовно
известен, в срока по чл.367, ал.1 ГПК, не е подал отговор, не взема становище
2
по исковете, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и
не е поискал събирането на такива. Редовно призован за съдебно заседание,
не изпраща представител.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК предвижда,
че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по предявените искове – ответникът е получил
съобщение по чл.367, ал.1 от ГПК и не е представил в срок отговор на
исковата молба, същият е редовно призован, но не е изпратил свой
представител в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са
представени доказателства в тази връзка (чл.238, ал.1 ГПК); със съобщението
по чл.367, ал.1 от ГПК на ответника са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването на страните в съдебно
заседание и за съдържанието на чл.40-41 от ГПК; исковете са вероятно
основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства (чл.239, ал.1 ГПК).
Поради изложеното, съдът счита, че следва да осъди ответника „П. и
синове 2015” ЕООД, ЕИК ***, гр. Враца да заплати на ищцовото дружество
„Агромашина груп” ООД, ЕИК ***, гр. Монтана, претендираните с исковата
молба суми, както следва: 1. на основание чл. 240 ЗЗД, сумата 14 000.00 лева -
главница, дължима сума по договор за заем от 02.07.2019г., със срок за
връщане - 31.12.2019г., ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на сумата; 2.
на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД, сумата 5913.05 лева - лихва за забава върху
главницата от 14 000.00 лева по договор за заем от 02.07.2019г., за периода от
настъпване на изискуемостта на задължението за плащане на заетата сума по
договор за заем от 02.07.2019г. - 01.01.2020г., до датата на депозиране на
исковата молба - 13.12.2023г.; 3. на основание чл.55, ал.1, предл. второ от ЗЗД
във вр. с чл. 334 ТЗ, сумата 40 000.00 лева - стойността на недоставена и
предварително заплатена земеделска техника по договор за покупко-
продажба на земеделска техника от м. септември 2022г., за което е издадена
3
фактура № **********/16.09.2022г., ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на
сумата.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в настоящото
производство, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, за държавна
такса за образуване на делото в размер 2396, 52 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер 4500, 00 лв., както и сторените съдебно деловодни
разноски в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск по
ч.т.д. № 31/2023г. по описа на ОС - Монтана за държавна такса за образуване
на делото в размер 40, 00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер 3000,
00 лв. Претендираните от ищеца разноски по изпълнително дело по описа на
ЧСИ Ц. Д. не са разноски по настоящото дело, поради което и не следва да се
присъждат.
Водим от горното, на основание чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П. и синове 2015” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от управителя Р. В. П., ДА ЗАПЛАТИ на
„Агромашина груп” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
***, представлявано от управителя Х. В. Х., следните суми: 14 000.00 лева -
главница, дължима сума по договор за заем от 02.07.2019г., със срок за
връщане - 31.12.2019г., ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 13.12.2023г., до окончателно
изплащане на сумата; 5913.05 лева - лихва за забава върху главницата от 14
000.00 лева по договор за заем от 02.07.2019г., за периода от настъпване на
изискуемостта на задължението за плащане на заетата сума по договор за заем
от 02.07.2019г. - 01.01.2020г., до датата на депозиране на исковата молба -
13.12.2023г.; 40 000.00 лева - стойността на недоставена и предварително
заплатена земеделска техника по договор за покупко-продажба на земеделска
техника от м. септември 2022г., за което е издадена фактура №
**********/16.09.2022г., ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 13.12.2023г., до окончателно
изплащане на сумата, направените разноски в настоящото производство за
държавна такса за образуване на делото в размер 2396, 52 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер 4500, 00 лв., както и сторените съдебно
деловодни разноски в производството по допускане на обезпечение на бъдещ
4
иск по ч.т.д. № 31/2023г. по описа на ОС - Монтана за държавна такса за
образуване на делото в размер 40, 00 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер 3000, 00 лв.
Преписи от решението да се връчат на страните за сведение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5