№ 101
гр. Варна, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500308 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. П. ИВ., Д. АТ. ИВ. и Д. АТ. П.,
чрез процесуалния им представител адв.А. от АК – Варна, против решение №
597/24.03.2021г., постановено по гр.д. № 1492/2020г. на ОС – Варна, с което е
прието за установено в отношенията между М. АЛ. Т., ЕГН ********** и
„Проджект мениджмънт груп“ ЕООД, ЕИК ********* /с актуално
наименование „Нивстрой“ ЕООД/, при участието на трети лица-помагачи на
страната на ответника – въззивниците Д. АТ. П., ЕГН **********, Д. АТ. ИВ.,
ЕГН ********** и Т. П. ИВ., ЕГН **********, както и лицата СВ. Д. СТ.,
ЕГН ********** и В. СТ. СТ., ЕГН ********** /погрешно вписана в
решението с бащино име Д./, че ищецът М. АЛ. Т. е собственик на недвижим
имот, находящ се в гр.Варна, ул.“12-та“ № 3, съставляващ ПИ с
идентификатор № 10135.2564.370, с площ от 1 726 кв.м. по кадастралната
карта на гр.Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на
АГКК.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че съдът не е
обсъдил всестранно и пълно събраните по делото доказателства, неправилно
е кредитирал показанията на ангажираните от ищеца свидетели, без да отчете
соченото от тях, че процесният имот се намира на ул.“Първа“, а не на ул.“12-
1
та“, както и че изводът му, че имотите по нот.акт № 46/1957г. попадат на
различно място от това, където е процесния е необоснован. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на решението и отхвърляне на
предявения иск за собственост.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна –
ищецът М.Т., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
В с.з. ответникът по иска „Нивстрой“ ЕООД, чрез процесуалнен
представител, както и необжалвалите трети лица-помагачи В. СТ. СТ. и СВ.
Д. СТ. изразяват становище за основателност на въззивната жалба.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционият съд се е поризнесъл по предявен от М. АЛ. Т.
против „Проджект мениджмънт груп“ ЕООД /сега „Нивстрой“ ЕООД/ иск с
правно основание чл.124 ГПК за признаване правото му на собственост
върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“12-та“ № 3, съставляващ
ПИ с идентификатор № 10135.2564.370, с площ от 1 726 кв.м. по
кадастралната карта на гр.Варна, одобрена със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008г. на ИД на АГКК.
В исковата си молба въззиваемият Т. е изложил твърдения, че е
собственик на така описания недвижим имот по силата на настъпили
наследствени правоприемства от П. М. Т.а, негова баба, починала 1949г. и
Р.Д. Т.а, негова майка, починала на 18.10.2004г. Сочи, че имотът е бил
закупен от П. Т.а с нот.акт том VІІІ, № 2, д. № 1428/1935г. и след смъртта й е
придобит от него като неин единствен наследник. С нот.акт № 147/1967г. е
дарил на майка си Р. Т.а 1 дка от имота, наследени след смъртта й отново от
него като единствен наследник. По повод отказ да му бъде издадена скица на
имота от АГКК и след извършване на съответните справки е установил, че в
кадастралните регистри имотът е записан на П.К.К., на основание нотариален
акт по обстоятелствена проверка № 46, том ІІІ, д.1757/10.10.1957г., както и че
наследниците му са извършили последващи разпоредителни сделки, в
резултат на които към настоящия момент ответното дружество „Проджект
мениджмънт груп“ ЕООД /„Нивстрой“ ЕООД/ разполага с титули за
собственост - нот.акт за покупко-продажба и нот.акт за замяна, подробно
описани в исковата молба и оспорва правата му на собственост. Излага
твърдения, че закупеният от баба му П. Т.а имот никога не е бил отчуждаван,
винаги се е владял от неговите наследодатели и от него, че същият не е
идентичен с описан в нот.акт 46/1957г. имот на П.К.. С оглед на това и
наследниците на последния не са притежавали права върху имота му, както не
притежава такива и ответника в настоящия процес.
В срока по чл.131 ГПК исковата претенция е оспорена от „Нивстрой“
ЕООД /„Проджект мениджмънт груп“ ЕООД/ с възражения за неговата
неоснователност. Твърди се, че имотът по нот.акт том VІІІ, № 2, д. №
1428/1935г. не е идентичен с процесния, налице е несъответнствие в имената,
вписани в нот.акт от 1967г., с който ищецът се е разпоредил в полза на майка
2
си и записванията в разписните листи, процесния имот не се владее от ищеца.
Претендира се, че дружеството е станало собственик на имота по силата на
договор за покупко-продажба, сключен по нот.акт № 72, том VІІІ, д.
1123/2019г. на нотариус с рег. № 214 и нот.акт за замяна № 69, том VІІІ, д.
12057/2019г. на нотариус с рег. № 214, от момента на закупуването му владее
имота, а преди това владението е осъществявано от неговите праводатели.
По искане на ответника и на основание чл.219 ГПК с определение от
13.07.2020г. съдът е конституирал като трети лица-помагачи на страната на
ответника праводателите му по двете сделки – Д. АТ. П., Д. АТ. ИВ., Т. П.
ИВ., тримата въззивници в настоящото производство, както и СВ. Д. СТ. и В.
СТ. СТ.. Същите оспорват иска, навеждайки твърдения, че към момента на
сключване на договорите с „Проджект мениджмънт груп“ ЕООД, съответно
за покупко-продажба и за замяна, са били собственици на имота. Сочат, че
първите трима са наследници на П.К.К., който е притежавал въз основа на
давностно владение и наследство недвижими имоти, подробно описани и за
което право на собственост му е бил издаден нот.акт № 47, том ІІІ, д.
1757/1957г. по обстоятелствена проверка. Една от нивите по този нот.акт, без
да се уточнява коя, е идентифицирана като имот, съответстващ на процесния.
През 1974г. е бил отчужден за отреждане на терени за нуждите на
обществения отдих и туризъм, но след промените през 1990г. имотът отново
се е владял и обработвал от наследниците. През 2017г. Д.П., Д.И. и Т. С. са
отчуждили 300 кв.м. ид.ч. в полза на СВ. Д. СТ., който впоследствие, заедно
със съпругата си В.С. са ги е прехвърлил на „Проджект мениджмънт груп“
ЕООД. Останалата част от имота е била продадена от наследниците през
2019г. на същото дружество. Твърдят, че правото им на собственост е
признато с факта на извършеното вписване в кадастрантите регистри и е било
проверено от нотариуса при извършените разпоредителни сделки. Оспорват
идентичността на процесния имот с имотите, описани в сочените от ищеца
нотариални актове.
По съществото на спора, съобразно изложените в жалбата
оплаквания, становищата и възраженията на страните, събраните по
делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС –
Варна намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е налице спор, респ. не са наведени оплаквания в
жалбата относно прието за установено от доказателствата по делото, а
именно, че въззиваемият М. АЛ. Т. е единствен наследник по закон на баба си
П. М. Т.а, починала на 19.02.1949г. и на Р.Д. Т.а, негова майка, починала на
18.10.2004г. С нотариален акт том VІІІ, № 2, регистър 7370, дело №
1428/1935г. на нотариус при Варненския областен съд П. М. Т.а е закупила от
А.Ф. лозе /хавра/-нива, находяща се в землището на Варненските лоза,
местност „Ваялар“, с площ от 2 дка и вписани съседи към датата на сделката:
шосе, Н.Я.К., Т.А.Ф. и наследници на Т.Б.. С нотариален акт № 147, том ХVІ,
д. № 5809/1967г. М.Т. е дарил на майка си Р.Д. Т.а един декар от собственото
му лозе, находящо се в землището на гр.Варна, местността „Ваялар“, цялото с
3
площ от 2 дка и граници: А. и Т.З., Г. И. Д., Градски народен съвет, път, шосе
и граници на дарения един декар: М.Т., шосе и имот на ГНС. Съгласно
удостовереното в този нот.акт правото си на собственост дарителят е
установил с нот.акт № 2, том VІІІ от 1935г.
Не е налице спор между страните и относно обстоятелствата, че
настоящите въззивници Д. АТ. П., Д. АТ. ИВ. и Т. П. ИВ. са наследници на
П.К.К., починал на 28.05.1974г., при отчитане наследствените
правоприемства по отношение на неговите преки наследници по закон,
явяващи се наследодатели на въззивниците /удостоверение за наследници –
л.67 от първоинст.дело/, както и че с нотариален акт № 46, том ІІІ, дело №
1757/1957г. на ВН за обстоятелствена проверка наследодателят П.К.К. е
признат за собственик, на основание давност и наследство на пет недвижими
имота, находящи се в землището на с.Виница, а именно: 1. Нива в м.“Тавшан
тене“, с площ от 5 дка и посочени съседи; 2. Нива от 4 дек в м.“Кайряка“ и
описани съседи; 3. Нива в м.“дюс Гюрген“ с площ от 6 дка и вписани съседи;
4.Нива в м.“Кокодива“ с площ от 3 дка и 5. Лозе в м.“Молла“ от 1 дка, с
посочени граници.
С нотариален акт № 98, том VІІ, д. № 1095/2017г. на нотариус Тикова,
рег. № 214 С.М. И., Д. АТ. П., Д. АТ. ИВ. и Т. П. ИВ. са продали на третото
лице-помагач СВ. Д. СТ. общо 300 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор
100135.2564.370 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г., а
по предходен план с пл. № 2913, находящ се в гр.Варна, с административен
адрес: ул.“12-та“ № 3, целият с площ от 1 726 кв.м. и граници: ПИ с
идентификатори 100135.2564.368, 100135.2564.369, 100135.2564.372,
100135.2564.1168, 100135.2564.371, 100135.2564.1448, 100135.2564.1449 и
100135.2564.374.
Въззивницата Д.И. е пряк наследник по закон на прехвърлителката С.
И., поч. на 27.12.2018г.
Закупените 300 кв.м. ид.ч. са отчуждени от С.С. и съпругата му В.С. в
полза на ответното дружество „Нивстрой“ ЕООД /„Проджект мениджмънт
груп“ ЕООД/ по силата на договор за замяна, сключен по нотариален акт №
69, том VІІІ, д. № 1230/2019г. на нотариус с рег. № 214.
По силата на договор за покупко-продажба, сключен по нотариален акт
№ 72, том VІІІ, д. № 1233/2019г. Д. АТ. П., Д. АТ. ИВ. и Т. П. ИВ. са
прехвърлили на „Проджект мениджмънт груп“ ЕООД останалите им 1 426
кв.м. от процесния ПИ 100135.2564.370.
Основният спорен въпрос между страните е дали имот 100135.2564.370
е идентичен с имота, закупен от наследодателката на въззиваемия П. Т.а с
нот.акт от 1935г. или същият е част от притежаваните от наследодателя на
въззивниците П.К. имоти в землището на с.Виница, описани в нот.акт за
обстоятелствена проверка от 1957г.
За установяване на твърденията им относно този въпрос по делото за
приети заключения на единична и тричленна СТЕ, както и са събрани гласни
4
и писмени доказателства /извлечения от вписванията в разписните листи към
действалите през годините кадастрални планове, оценителни протоколи,
декларация-съгласие, удостоверение за идентичност на имена на Р. Т.а/.
От взаимно кореспондиращите си и допълващи се заключения на
вещите лица по единичната и тричленната СТЕ, в т.ч. и допълнителното
заключение на 3СТЕ, кредитирани от съда като компетентни и подкрепени от
писмените доказателства по делото, се установява, че първият действащ план
за територията, в която попада процесният имот е КП от 1936г. Съгласно този
план отразеният в него имот с пл.№ 1706 с площ от 1 976 кв.м. съответства по
местоположение на ПИ 100135.2564.370. В разписния лист към плана за имот
пл.№ 1706 няма вписан собственик, но вписванията за собствениците на
съседните му имоти са: за имот с пл.№ 1508 – Т.А., Д.М.; за имот с пл.№ 1509
– А.Л., А. Я. К., за имот с пл.№ 1705 – Н. Я. К., М. Я. К. и др., а южната
граница е шосето „Варна-Златни Пясъци“. Въз основа на съвпадането на три
от границите /шосе, Н. Я. К. и Т.А. Ф./, от приблизителното съвпадение на
площите, както и с оглед на това, че част от м.“Ваялар“ попада в обхвата на
КРП на м.“Лозята“, съответно на РП на Вилна зона от 1961г. /т.6 от
заключението на 3СТЕ/ вещите лица и по двете експертизи дават заключение,
че описаният в нот.акт от 1935г. имот, закупен от П. Т.а е идентичен на имот
с пл.№ 1706 по КП от 1936г., съответно с процесния ПИ 100135.2564.370.
Този извод вещите лица потвръждават и с обследване последващите планове
за местността и вписаните граници в нот.акт от 1967г., с който въззиваемият е
дарил 1 дка от придобития от него по наследяване от баба му имот. Така,
според за заключенията по действащия към 1967г. КП от 1956г. на имот с пл.
№ 1706 по КП 1936г., респ. на ПИ 100135.2564.370 съответства имот с пл. №
1499, записан в разписния лист на Р. Т.а. Вписаните съседи са: за имот с пл.№
1498 – К.Т.; за имот с пл. № 1496Б – В.С., а за № 1496 – Я.Л.К.; за имот пл. №
1500 – М. П.Д., М. Я. К., М. Ив.Х. Д.а, А. Ем.З., Т. Ив. З., а от юг е пътя
Варна – Златни пясъци. Граничещ с имот пл. № 1499 е и имот 1497, за който с
РП от 1961г. е отреден парцел ХХVІІ – 1497, записан на Г. И. Д., посочен
също като граница в нот.акт от 1967г. /отново е налице съвпадение на три
граници/. По изработен и технически приет през 1987г. последващ КП на ПИ
100135.2564.370 съответства имот с пл.№ 2913, с площ от 1 731 кв.м. и за
който като собственици в разписния лист са вписани наследници на П. М. Т.а.
Границите му са проектирана с регулационния план от 1961г. улица; имот с
пл.№ 2912, записан на Г. Ив. Д., Л. Г. Д.а и И. Г. Д.; пътя Варна – Златни
пясъци, както и с имот от югозапад, за който не е вписан пл. номер в плана.
В същото време, вещите лица и по двете експертизи дават
непротиворечиво заключение, че нито един от имотите, описани в издадения
в полза на П.К. нот.акт № 46/1957г. не попадат в землището на гр.Варна, в
което е процесният - ПИ 100135.2564.370 отстои на около 510 метра от
землищната граница между землището на гр.Варна и землището на с.Виница,
в което е посочено, че се намират имотите на наследодателя К. и нито една от
местностите по този нот.акт не са били в обхвата на действалите планове за
5
м.“Лозята“, респ. за Вилна зона - Варна. Освен по местоположение, не се
установява и съвпадение на граници, поради което и изводът им за липса на
идентичност между ПИ 100135.2564.370 и някой от имотите по нот.акт №
46/1957г. е категоричен. Този извод 3СТЕ потвърждава и с изготвеното и
прието допълнително заключение, съгласно което наследниците на П.К. са
заявили за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ всички имоти, описани в
коментирания нот.акт, като в развилото се по това заявление
административно производство нито един от имотите не е идентифициран с
процесния.
Изводите на вещите лица относно местонахожданието и идентичността
на имота на П. Т.а с процесния се подкрепят и от приетите по делото писмени
доказателства – удостоверение за вписвания в регистрите на населението
относно родствени връзки на Н.Я.К., посочена като граница в нот.акт от
1935г., удостоверение за идентичност на имена на Р.Д. Т.а, оценителни
протоколи от 1965г. за отчуждавани части от имоти по регулация, нот.акт №
32/1966г. в полза на въззиваемия М.Т. за собственост по регулация досежно
парцел ХХХ – 1499, нотариално заверена декларация-съгласие от 1997г. на
П.А.К. в полза на М.Т. като собственик на парцел ХХІХ – 1499 /последните
две доказателства се отнасят именно за отредени парцели за имот с пл.№
1499/, писма на ГНС до Р. Т.а и наследниците на П. Т.а.
Кореспондиращи на изводите на вещите лица относно
местонохождението на описания в титула за собственост на П. Т.а недвижим
имот са и показанията на разпитаните по делото свидетели, ангажирани от
въззиваемия М.Т.. И четиримата свидетели /св.К., св.К., св.З. и св.Б./
притежават имоти, съседни на процесния, описват подробно имота и
обработването му от семейството на М.Т. през годините, св.К. сочи, че тя е
дала съгласието в посочената по-горе декларация от 1997г. за строителство на
съседа си Т., именно в качеството му на собственик. И тримата свидетели не
са виждали други лица в имота, освен въззиваемия и неговото семейство.
Неоснователно е възражението на въззивниците, че тези свидетели
индивидуализират имота на Т. с административен адрес ул.“Първа“, различен
от този на процесния. Действително св.К. сочи, че имотът на М. е на
ул.“Първа“, а св.К., която е съсед, че самата тя живее на ул.“Първа“, но от
съвкупния анализ на изложеното от четиримата свидетели се установява, че
описваният от тях имот има излаз на две улици, една от които е и ул.“12 –та“
/св.З./. Това е видно и от скицата на процесния имот.
В същото време, ангажираните от ответното дружество и третите лица-
помагачи свидетели не доказват по несъмнен начин осъществявано от
наследниците на П.К. владение върху имота, както и се явяват изолирани и
неподкрепени от останалия доказателствен материал. Св.Г. сочи, че
процесният имот й е бил показан от С. /една от наследничките/, но към този
момент все още не е бил възстановен – обстоятелство, което противоречи и на
самите твърдения на третите лица, че имотът не им е бил отнеман.
6
Свидетелката е посещавала имота спорадично, по повод намеренията на
наследниците да строят в имота и твърди, че същите са доказвали правото си
на собственост с нот.акт от 1957г.
Показанията на св.П.П., в които свидетелят сочи, че именно процесният
имот е бил на пра-дядо му, обработван от неговите баба и дядо, а
впоследствие от баща му /въззивника Т.П./ и чичо му, се явяват изолирани и
неподкрепени от останалия доказателствен материал.
Свидетелите С.С. и Д.Т. нямат впечатления от имота до момента, когато
третото лице С.С. е закупил част от него, посещавали са имота само един-два
пъти, поради което и не установяват релевантни за спора обстоятелства,
относими към установяване принадлежността на правото на собственост
съобразно въведеното от праводателите на С.С. придобивно основание.
С оглед на горното, съдът намира, че въззивниците не са били
собственици на ПИ 100135.2564.370, поради което и последващите му
приобретатели – третите лица С.С. и съпругата му, както и ответното
дружество не са придобили права на собственост въз основа на извършените
разпоредителни сделки от 2017г. и 2019г. В същото време ищецът М.Т. –
въззиваем в настоящото производство е доказал претендираното от него
право на собственост върху ПИ 100135.2564.370 на заявеното придобивно
основание, поради което и предявеният от него иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора въззиваемият има право на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство, които
следва да бъдат възложени в тежест на въззивниците. Направеното от
последните възражение по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като
заплатено адвокатско възнаграждение е под минималния размер, определен
по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните адвокатско
възнаграждения.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 597/24.03.2021г., постановено по гр.д. №
1492/2020г. на ОС – Варна.
ОСЪЖДА Т. П. ИВ., ЕГН **********, Д. АТ. ИВ., ЕГН ********** и
Д. АТ. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на М. АЛ. Т., ЕГН **********
сумата от 3 200 /три хиляди и двеста/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл.78
ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8